Будност

[Ани]

Притчи

Будност

Един млад българин искал да научи един занаят. Разглеждал много занаяти и решил, че най-хубавият занаят е да прави гърнета. Този занаят му допаднал, но решил, че може и сам да се оправи. Направил пещ, приготвил грънците, изпекъл ги в пещта, но след като ги извадил, всичките грънци се напукали. Отива при един български майстор и му казва: „Защо ми се напукаха всичките грънци?” „Ела да служиш и ще ти кажа как да не се пукат грънците.” Направили грънците, опекли се и учителят, като изваждал всяко гърне, духвал в него, за да не се пука. Извади гърне, духне. „Брей, казва чиракът, само за едно „ху” три години трябваше да служа!” На днешните хора, на всичките им трябва само едно „ху”. Ако всички кажат „ху”, това е Божественото мислене, това е тази Любов, и в този порядък туй гърне няма да се пука.

 

На един турски паша жената, ханъмката, си изкълчила крака и трябвало да се намери лекар да й намести крака, но без да я пипне. Невъзможно било да я пипне някой! За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл да намери такъв, който да намести крака на ханъмката, без да я пипне. Най-после казали на пашата, че в едно от близките села има такъв чакръкчия, който бил забележителен по своята сръчност. Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма си изкълчи крака и сега трябва да се намести. Ти наемаш ли се да го наместиш така, че никак да не пипнеш ханъмката?” Той мислил, мислил, такова нещо не му се е случвало. Но най- после му дошла една светла идея. Тогава той запитал пашата: „Вие имате ли един хубав кон, такъв, ат кон?” „Имам.” „Тогава ще държите този кон три дена гладен и жаден и след това ще го доведете при мене.”

 

Пашата заповядал на слугите си да изпълнят съвета на този прочут чакръкчия. И наистина този кон гладувал и жадувал цели три дена. След изтичането на това време извеждат коня навън и викат чакръкчията. Последният казал да качат ханъмката на коня и да привържат с въже двата й крака под корема му. И тогава започнал да дава по малко храна и вода на този гладен и изжъднял кон. Като почнал да яде и да пие вода, конят започнал да се разширява и по този начин дръпнал крака на ханъмката, която била върху коня, и кракът се разширил. С разширяването си той се наместил.

 

Според сведенията за този случай, казва се, че пашата подарил този ат на чакръкчията, но го запитал: „Ти отде владееш това изкуство?” „Наследил съм го.” След това, за да покаже на пашата, че голямо изкуство има в ръцете си, той казал на пашата да заповяда на слугите си да му донесат една голяма стомна. Слугата донесъл стомната, турил я в един чувал. Тогава чакръкчията му казал: „Тури стомната в чувала и я удряй с всичка сила в земята”. Слугата направил както му било заповядано. Стомната станала на безброй парчета. И в това положение той започнал отвън на чувала да пипа с ръцете си счупените части на стомната и да ги намества една до друга, всяка на своето място и възстановил цялата стомна. Тогава пашата го хваща и му казва: „Ти си изпратен от Бога, голям майстор си!”

 

Преди повече от 15-20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазих я, изгубих! Дадох на едного 10 хиляди лева, изяде ми парите. Какво да правя?” Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.” Той казва: „Ще те послушам”. След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи”. Казвам: ако не приложим Божествения принцип в живота,, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота, ако го приложим, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща.

 

Според мене един човек, който не може да носи страданията, той е болен. Един човек, който може да издържи големите страдания, той е здрав. Аз срещнах един българин, казва: „От 10 години съм спестил 10 хиляди лева”. Дал ги на един бакалин, а пък бакалинът фалирал и отидоха парите му. Той казва: „Слава Богу, няма нищо, имало да минавам. Хубаво, че не си счупих крака или главата. Благодаря, че злото отиде на парите.” Друг ще каже: „Защо Господ го допусна?” А другият казва: „Добре, че не си счупих крака”. След 2 години ме среща и ми казва: „Спечелих един път и половина повече от изгубените пари”.

 

Аз съм привеждал този пример за един български адвокат на Горнооряховската гара. Ще пътува софийският адвокат. На един селянин не му достигат 30 стотинки за билет. Отива селянинът при него и му казва: „Услужете ми с 30 стотинки”. Казва: „Нямам 30 стотинки”. Няма кой да му даде, взема си човекът торбичката и тръгва пеш. Качва се адвокатът на трена, вижда го от влака, че върви пеш. Той след 5-6 години отива в Англия, иска да се качи на гарата на влака, но не му достигат 30 стотинки. Няма англичанин, който да му даде. Взема си торбичката и тръгва. Веднага му иде на ум за онзи селянин, който му искал 30 стотинки. И нему 30 стотинки му трябват. Той не искал да услужи и нему няма кой сега да услужи. Един Божествен закон има в света: няма по-хубаво нещо да услужиш в даден случай.

 

Нашият век има за цел да оценим противоречията, сиромашията, безправието, които съществуват. Да имаме ясна представа за причините, които са произвели този безпорядък. Като знаем причините, можем да ги изправим. Представете си, че имате един човек, когото не обичате, но той ви дължи една сума. Вие сте взискателни към него, искате да си плати дълга към вас и му казвате, че по закон трябва да си плати. Как щяхте да постъпите, ако обичахте този човек? Най-малко щяхте да отложите плащането на човека, а можете и съвсем да му го простите.

 

Съвременните хора още имат нужда от съдии, да разрешават въпросите им, а те сами трябва да станат съдии на себе си. Разправят за един българин лихвар следния случай. Той бил голям богаташ. Един ден се разболял и се пренесъл в онзи свят. Като бил здрав, той имал три големи тефтера, на които държал сметките на своите длъжници. Обаче, като се пренесъл на другия свят, научил нещо много и обещал, че ще измени живота си. Като се върнал на Земята и оздравял, извикал синовете си и им казал: „Аз научих един добър урок. Дайте ми трите тефтера, на които си правя сметките.” Той взел тефтерите и ги турил в огъня да изгорят. „Това иска Бог от нас” - казал той на синовете си.

 

И тогава ние трябва да имаме тефтери да пишем не кой колко има да ни дава, но на кого имаме да даваме. Нека правим добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е закон на даване. Като се научим да даваме, светът ще се оправи. Пътят на Любовта е най-лесният път. И ако ме питате кога ще се оправи светът, казвам: ако вървите по стария начин, трябват ви още 10 хиляди години. Ако вървите по новия начин, по пътя на Любовта, трябват ви още 10 години. Питам ви сега: какво искате - 10-те хиляди години, или 10-те? Ако изберете 10-те години, блажени сте. Ако изберете 10-те хиляди години, има още много да се учите.

 

Съвременната психология казва: не внасяй никога една отрицателна мисъл в ума си, защото тя ще се предаде на целия организъм. Не само това, но човек може да си влоши и материалното положение по този начин. Има цяла статистика по този въпрос. Запример, някой богат търговец постоянно казва: „Аз ще пропадна, аз ще изгубя капитала си”. Като изговори тази мисъл няколко пъти на ден, не се минава много време и той наистина изгубва своя капитал. И обратното се случва. Някой сиромах търговец постоянно казва в себе си: „Тази година аз ще спечеля най-малко 20 хиляди лева!” И наистина, не се минава много време, той спечелва и постепенно забогатява. Друг казва: „Аз ще стана учен човек”, и наистина става учен. Каквото тури човек в ума си, става и за добро, и за зло. Законът е: каквото човек постави в своето подсъзнание и свръхсъзнание, става. Казвате: „Безразлично е в какво човек вярва”. Не е безразлично в какво човек вярва, не е безразлично какво мисли, не е безразлично какво си внушава. Защо? Защото във внушението си човек или съгражда своето бъдеще, или го разрушава. Аз съм забелязал между българите, имат обичай да се оплакват и често да казват: „Не ми вървят работите”. Или: „На зле ми отиват работите”. Щом мислят така, и наистина работите им отиват на зле. Друг някой казва: „Дано Бог помогне, ще се оправят работите ми”. Щом каже така, работите му започват да се оправят.

 

В съзнанието се проектира нашият живот. Ние сме недоволни, сравняваме другите хора, като че са по-щастливи, отколкото ние, тъй мислим. Това е голямо заблуждение! Никой на Земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастия. Няма какво да ви обяснявам. Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува, ние не можем да бъдем щастливи на Земята. Няма условия. Не че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може да пълните колкото искате, тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? Пробита стомна. Наливай, колкото искаш - изтича. Погледнеш, пак няма нищо, пак наливай. И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя!” И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя!” Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина, тогава щастието ще стои. Или другояче казано& онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот.

 

Змията защо не може да прости на някоя жаба? Защото има да дава. Господарят казал на змията: „Която жаба хванеш, ще я глътнеш”. За всяка жаба изядена - по хиляда лева. И змията казва: „Кой ще я пусне, хиляда лева са това!” За глътната жаба хиляда лева плащат. После втора жаба, трета жаба, четвърта и т.н., и вие гълтате жабите. При сегашното положение, в което се намирате, ако ви дадат хиляда лева за жаба, вие я изяждате. Не всички, но някои от вас предполагам, допущам, научно мога да го докажа - ще я изядете. Ако ви дадат хиляда лева за изядена жаба, няма ли я изядете? Даже и вегетарианец да е, пак може.

 

Ще заприличате на онзи българин, който отишъл да се изповядва при един свещеник. Свещеникът му казал: „Свинска мас няма да ядеш, дървено масло ще употребяваш”. Онзи българин имал свредел, пробил дупка в дървото, прекарал свинската мас през дупката на дървото. И този българин казал на свещеника: „От най-хубавото дървено масло ям!” Това са приказки. Приказки, които са верни по отношение на нас, на нашия манталитет, на нашето умствено схващане. Ние си правим известни уговорки. Направим една свинска постъпка и прекараш някоя своя постъпка през дървото, и казваш, че е станала на дървено масло. Всички хора все дупки пробиват и правят дървено масло. Като премине свинската мас през дупката на дървото, става дървено масло. Дали става, е въпрос, но той мисли, че става.

 

Един стар българин казал на сина си: „Синко, знай, че богатството и на най-честния човек, спечелено с труд и мъка, е половината негово, половината на дявола, а богатството на безчестния човек принадлежи изцяло на дявола, заедно с човека“. Честен ли е този, който се ползва от добитъка и същевременно го коли? Честен търговец ли е този, който е спечелил богатството си от кожите на животните си? Неговото богатство се гради върху страданието на тези животни.

 

Ще ви приведа един пример. Аз направих една малка разходка в местността Домуз-алан, срещнах един говедар и той ми разправи следното. Мисля, преди 40 години е било. Говедарят с говедата излиза и една мечка целия ден с говедата ходи и говедата свикнали с нея. Говедата се връщат вечер, мечката остава в гората. Говедата излизат, и мечката излиза с тях. Как ще обясните, какви са били подбудителните причини? Дали това е вярно, или не? И аз не зная, но аз вярвам на този говедар турчин. Било е време, когато вълкът не е бил вълк. Той е развил тези условия, както пияницата. По някои причини някои хора се отдават на пиянство. Преди няколко поколения прадедите не са били пияници, а трезви.

 

Случва се понякога, че Бог освобождава човека. Разправиха ми един пример, който се е случил някъде във Варненско. Турците осъдили един българин на обесване. Като го закачили на въжето, случило се, че въжето се скъсало. Закачили го втори път, но въжето пак се скъсало. Закачили го трети път, въжето пак се скъсало. Тогава пашата казал: „Това е вече Божие дело. Пуснете го, не бесете този човек.” В това отношение турците са человеколюбиви и вярващи. Ако бяха българи, те нямаше да го пуснат, щяха да употребят някакви железни вериги, но пак нямаше да го свалят от въжето. Те ще кажат, че законът трябва да се изпълни, трябва да се обеси този човек. Какво показва това? Това показва, че ние сами градим своята съдба много жестоко.

 

Един от най-добрите свещеници, които са имали българите (не зная дали българите ще имат по-добър свещеник от него, във всяко отношение добър), той ми разправяше една опитност. Казва: „Човек трябва да бъде много внимателен в живота. Аз само за една постъпка страдах 20 години, 20 години трябваше да минат, докато се поправи.” Бил той свещеник в гръцка църква, във Варна било. Разбира реда на църквата много добре. Той имаше един отличен глас, първостепенен, при неговия глас Мазаров е нищо, аз, както го зная. Мазаров е от четвъртото поколение. Но, както и да е. Един ден, като служи в църквата, се случва един от бъдещите владици - бил тогава дякон, после станал владика. Като служил в църквата, дяконът направил една погрешка. Свещеникът, доста добър, добро сърце имал, но плеснал една плесница на дякона. Забравил това. Мислил си: „Какъв е такъв дякон, да не знае да служи в църквата?” Но този дякон става владика във Варна. Че като го започнал, 20 години го разкарвал за плесницата.

 

Казвам: ти ще плеснеш дякона, но този дякон ще стане владика и тази мисъл - за владиката, ще влезе в твоя живот, ще те измъчва. Злото е владиката, който те измъчва. Най-първо като дякон е бил на място. Като направиш погрешката, погрешката ще стане владика. Като дойде този владика, вече започва да те разкарва. Този свещеник е бил много добър човек, казвам му: „Ако ти не беше го ударил, той нямаше да стане владика. Ти си направил една погрешка, като си го ударил. Ти го направи владика.” Казва: „Че как така?” „Ти, ако не беше го ударил, той щеше да остане дякон, а ти да бъдеш свободен. Твоята ръка е много късметлия. Като си го ударил, владика станал. Той не ти благодари за това, мисли, че от само себе си е станал владика.”

 

Злото не го удряйте, защото то не признава, че вие му давате живот, владика да стане.

 

Един български свещеник ми разказваше една своя опитност. „Бях се отклонил от живота си. Един ден моят ръководител, един старец с брада, с хубаво лице, се явява при мене, погледна ме и ми казва: „Знаеш ли, че едното ти око гледа нагоре, а другото надолу?” Като ми каза това, той ме бутна отпред по челото и си замина. Като станах сутринта, гледам, там, дето ме бутна с пръста си, едно черно място, което стоя повече от един месец. Това място бе като ударено.”

 

Разправяха, че в Пазарджийско се навъдили много гъсеници. Идва един турски дервишин и казва на градинарите: „Аз тия гъсеници ще ги събера”. Направил една молитва и всички гъсеници се събират. Казали: „Чакай да ги избием всичките!” „А-а-а, не става, аз не ги събрах за това. Ще ги съберете и някъде далече ще ги хвърлите”. Ние мислим, че като избием нещо, то се унищожава. Не, то се наплодява. Ти, ако искаш да премахнеш един свой навик, ти се лъжеш. Единственото нещо, което ти е дадено, е да го присадиш. Имаш лош навик, присади го. Но да го изкорениш, това не се позволява. Някои са толкоз смели, че искат злото да го изкоренят - не се позволява. Не е ли човешката жлъчка едно зло? Нали носи отрова? Но тази жлъчка е необходима.

 

Единственият чист българин, когото познавам, беше от Шумен. Друг не съм виждал такъв. Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му. Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак”. Той, като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти. После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен. После има поглед весел. У него има чувство към хубавото.” Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него. Художник е той. Не иска да капне нито капка кал върху картината.

 

Старите българи пчелари са намерили, че в 10 години мед като стане, покрива всичките дългове. Аз веднъж се бях спрял при един български пчелар, който имаше 150 кошера. Казвам му: „Слушай, ако искаш да ти върви, от 150 отдели 15 кошера за Господа. От тия, които се роят, пак отделяй за Господа, че като върви на кошерите на Господа, и на твоите ще върви.” Казва: „На Господа защо му са кошери?” Рекох: „Остави тогава”. Интересно, че тази година му измряха почти всичките пчели. Не зная дали останаха един-два кошера. Всички измряха. То е закон. Аз виждам закона. Той не разбира вътрешния закон. Ти си градинар, седиш при една голяма река: ти трябва да отделиш от реката, да отбиеш от водата в градината си, да потече, иначе нищо няма да стане.

 

При мен дойде един земеделец от южнобългарско село и ми каза, че има дългове. Казах му: „Ти ще си платиш дълговете по следния начин: ще вземеш семе - било жито, било някое друго растение, ще го пречистиш, ще го напечеш на слънце 2-3 дни и след това, като го сееш, ще пееш песента „Благославяй, душе моя, Господа”. После ще излизаш всяка сутрин на нивата за молитва и гимнастика. Освен това от добитото ще отделиш десятък за Божествена цел. И така ще успееш, ще ти тръгне.” И след засяването на нивата с жито, фасул и други той често я посещавал. При изгрев Слънце на единия край на нивата произнасял „Добрата молитва”, на другия - 91 псалм, на третия - „Добрата молитва”, на четвъртия - „Отче наш”. Освен това изпявал и песента „Благославяй, душе моя, Господа”. И нивата му почва да ражда изобилно. А селяните, учудени, казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек взема чужди и е с надничари, а пък изкарва повече от нас!” Той много скоро си изплати дълговете.

 

Освен това този брат сподели с мен, че е налбантин и искал да напусне занаята, понеже животните проявявали буйност, а той се нервирал, биел ги и с това пречел на себе си. Казах му, че и да напусне този занаят и друга работа да започне, и там ще има неприятности, и там ще се нервира. Но го посъветвах да прилага следния метод: като дойде добитък, да излезе вън от дюкяна или вътре, но тайно, да направи молитва, да издигне мисълта си. Като отиде при животното - вол или кон, да му каже така: „Доброто ми животно, ти помагаш на нашия живот и искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.” Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба - от главата до опашката; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи. Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, конят или волът ще обърне главата си към него, ще го погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо - така ще изкаже своята благодарност.

 

Тези съвети дадох на този брат през 1923 година и след няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи резултата. Всякога добитъкът бивал кротък и спокоен, даже неговите клиенти се увеличили, защото не посягал на животните - идвали и от други села да им кове подкови. Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон”. И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено. И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че не мърда?” Този човек бил от друго село - от с. Победа, но му станал постоянен клиент. Нашият брат отделял десятък от житото и от занаята за Божествена цел и всичко му тръгнало. В скоро време изплатил всичкия си дълг, който възлизал на 23 хиляди лева. Така той опитал закона, а този закон е силен.

 

Вчера седя на поляната, идат лазарки. Аз казвам: „Не искам да играят, кажете им да играят другаде”. Докато стане братът да им каже, дойдоха две учителки и един учител, и доста възрастни момичета, искат да ни лазаруват. Хубаво. Направиха едно хоро, въртяха се, след туй направиха две страни и като играха ръченица, разместваха си местата доста хубаво. През ума ми минаха доста работи като ги гледах: не съм очаквал лазарки, дребни пари не нося, нищо нямам. Имах една мантия и една червена ябълка. Поднесоха каса. Казвам на брата: „Тури нещо”. Братът тури пари, онези искат да запишат колко са на книжката. Ха, беля! Аз го питах колко е турил, той казва, че петнайсет лева. Казвам: малко са петнайсет лева, ще кажат: „Играхме им толкова ученици и учителят за петнайсет лева!”; става ли? Пък аз нямам нищо в джоба си. Заминаха си. Като бръквам в джоба, след като си заминаха, имам пари, гледам - една банкнота от петстотин лева; бъркам още веднъж, още една банкнота; бръквам трети път, още една банкнота и така намерих четири банкноти по петстотин лева: две хиляди лева в джоба ми! Казвам си: „Трябваше да туря петстотин лева в касата”. Мисля си да намеря някого, да му ги дам да ги настигне, но после си казвам: „Хайде, втора година като дойдат да лазаруват”. Като играха, мина ми през ума да им дам нещо. Качвам се на тавана, виждам цяла кошница портокали. Можех да дам на всичките по един, щяха да стигнат портокалите и щяха всички да бъдат доволни. Но в човека има нещо скържаво. Разсъждавам в себе си и българина, когото възпитавам в себе си, питам го: „Как мислиш, не трябваше ли да им дам петстотин лева?” Той ми казва: „Много са петстотин лева на тези години и цяла кошница портокали, много е!” Българинът тъй казва.

 

Аз не искам да ви убеждавам в нищо. Какво ще се ползвам от една реалност, която не съществува. Запример някои от вас не вярват в Бога. Какво ще се ползват от това, ако ви убеждавам, че съществува някакъв Бог? Не че не мога да ви убедя. Мога да ви убедя. Досега няма нито едно изключение, в което да не съм убедил някого в съществуването на Бога, но аз считам това за губене на време. И без да доказвам това нещо, всеки пак ще дойде до това убеждение. Досега аз съм направил само един опит да убедя едного в съществуването на Бога. Ще ви приведа този пример, ще видите как аз убедих този човек. Сега той е в другия свят.

 

Той беше един от прочутите адвокати във Варна. Той не вярваше в нищо и не искаше да спори по въпроса за съществуването на Бога. Казвам му: „Няма какво да спорим сега няма ли Господ, или има. Няма какво и да ти доказвам това нещо. Ти ще вярваш в това, в което сам си се убедил, а аз ще вярвам в това, в което аз съм се убедил. Обаче, ако косвено ти докажа, че съществува един свят вън от този, който виждаш, този външен свят зависи именно от този, който ти не виждаш и не признаваш. На основание на този закон аз ще ти предскажа това, което ще ти се случи. Ето, запиши си сега: „След пет години точно, еди-коя си година, в този и този ден, в тебе ще стане един преврат и ти ще започнеш да вярваш в това, което днес отричаш. Твоите възгледи коренно ще се изменят и ти на всеослушание ще изповядаш своите възгледи.” Той каза: „Това значи да бъде човек луд.” „Да, ти си запиши това и ако не стане, тогава аз съм луд, а ти си с ума си; ако пък стане, тогава ти ще бъдеш луд, а аз с ума си.”

 

След три години той се оженва и му се ражда едно момиченце. Той ходил в разни дружества и една вечер отишъл на едно заседание. В това време жена му искала да направи нещо. Запалила лампата, но по невнимание лампата се обърнала, паднала на земята, заляла роклята на жената, която веднага се запалила. Докато успее да се изгаси, цяла пламнала и изгоряла.

 

Това стана точно пет години, откакто бяхме се срещнали. Тогава той писа на гроба на жена си, която много обичаше: „Ти стана жертва за мене, защото сега аз повярвах в това, в което по-рано не вярвах”. След това той ме срещна и първата му дума беше: „Ти си прав. Стана точно така, както ми беше предсказал. Аз повярвах в Бога. Повярвах аз, но жена ми отиде.” Да, жената влезе в него, затова той повярва. Наскоро след това за новите му убеждения го извадиха от служба, понеже го считаха за ретроград.

 

В природата съществува една абсолютна наука, на която всички неща са точно определени. Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение. И на тебе всичко е определено. И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как да започнеш и как ще свършиш. И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват. Нима мислите, че една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът й говори? Не, бобът е само един повод.

 

Разправяше ми една българска ясновидка, която гадае с икони. Цялата й стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва. Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може да хване, не знае откъде да започне, нищо не й се открива, нищо не може да отгатне. Седи, моли се, моли се - нищо. И току щяла да му каже, че „духът нищо не открива за тебе, друг път ела”, и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда!” Питам: може ли ръката на иконата да се мърда? Тя долавя и казва: „Ти обичаш да потупваш жена си, а не става тъй. Хем много я потупваш. Духът казва, че много си бил жена си и си я осакатил.” И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж си позволиш тъй да биеш жена си. Лошо те чака!“ Той казва: „Няма да я бия“.

 

Последната дума на техниката на Земята, това са човешките ръце. Каквото правят техниците, с ръцете го правят. Няма орган, така пластично поставен, така моделиран, така хубаво направен като човешките ръце. Не само това, но ръцете на човека са цяла история, не само са органи, с които човек работи, но на тях е написана цялата история, как е създаден този орган. Не само това, но показва и дарбите на неговия господар какви са. Показва и неговото бъдеще - ще има ли успех, ще бъде ли богат, ще се жени ли, деца ще има ли, колко от тях ще бъдат женски, колко мъжки, колко от тях ще умрат на 5 години. Всичко туй е написано на ръката. Такава история. Чудна работа е направил този скулптор или този инженер, който е направил ръцете - написал е всичко, което има да се случи на човека. Сега има много гадатели, които гадаят, но те гадаят както онази врачка, която живяла преди 60 години във Варненско. Имало една голяма врачка, гледала на един океански охлюв и цялото варненско окръжие, с хиляди хора се стичали, на всички гадаела, на всички предсказвала и събрала доста пари. Разбойниците решили да й вземат парите. Тя на всички гадаела, но не могла да отгадае на себе си, че ще я оберат разбойниците. Ние всичко знаем, само че кога ще дойдат разбойниците да ни оберат, не знаем.

 

Разправяше ми един българин, много добър българин, не от нашите, казва: „Какво да правя, кажи, как да разреша въпроса? Турил съм си правило: сиромах като дойде, да не го изпъждам. Една вечер дойде един, но той с въшки, остави ни толкоз въшки, че още от тях не можем да се освободим. Според тебе какво трябваше да направя?” Рекох: „Хубаво си направил, но още като дойде, трябваше да го пратиш на баня, да му съблечеш дрехите, да ги туриш в огъня, ризата, гащите, всичките дрехи да ги изгориш; да го острижеш по войнишки, и като се окъпе, да го облечеш в нови дрехи и тогава да го приемеш на гости. Да го приемеш по стария начин, защо ти са тия въшки? Въшки на гости не се приемат.” Дойде някой, че каже: „Ти трябва да ме приемеш с моите недостатъци”. „Не, не искам твоите недостатъци. Твоите недостатъци, дрехите - в огъня. Ти при мене със своите недостатъци не можеш да дойдеш.” И всичката погрешка е там: младата мома приема момъка с погрешките му, момъкът приема младата мома с погрешките й. Без погрешки! Господ, когато ни приема, съблича ни. Не мислете, че може да идете да се оплаквате. Ще те съблече и всичките въшки в огъня, във вечния огън. Душата ти е чиста. И тогава ще те облече с чисти дрехи.

 

Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, аз бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах, конят беше под крушата и като паднах, паднах на гърба на коня. Той хукна да бяга. За да се избавя, хванах се за него, че го закарах в къщи.” Те са неверни работи, но смекчаващи условия. Възможно е едно на стоте.

 

Викали едно дете, че крало череши. Казва: „Имах другарчета, те браха череши, пък ме караха да ги ям. После те оставиха мен да отговарям, пък те избягаха.” Като дошъл господарят, него хванал, който ял черешите, него хванали. Сега, ако вие сте на мястото на съдията, как ще отсъдите работата? Че ял насила, не е вярно. В устата му не са му туряли. В България има един обичай: когато искат да угоят гъските и пуйките, отварят им устата и цели орехи ги карат да ги гълтат. Стават много тлъсти. Ако хванат такъв един пуяк, виновен ли е той, че му турят орехи в устата? Като го хранят десетина дена, гребенът стане червен, започне да дига повече шум. Като посвири, той казва: „Орехи ядох”. Този пуяк сам по себе си никога няма да вземе орех, но като турят ореха в гърлото, гълта го.

 

Преди години един господин, който се занимаваше с идеята за перпетуум-мобиле, беше дошъл в нашето братство. Той беше станал толкова подозрителен, че се страхуваше от всичко. Един наш приятел го закачил, като му казал, че ако делото му успее, трябва да даде нещо на братството. Като чул това, той се уплашил, че ще му откраднат откритието и се отдалечи от нас. Толкова беше станал подозрителен. Той се боеше да не го изиграят. Казвах му, че малко още не му достига, за да реализира идеята си. Трябва му само един грам тежест на едната страна, за да се завърти колелото, да се измени равновесието. За мене лично този въпрос е разрешен. Братът не направи добре, че смути духа на този човек. Трябваше да го остави свободен, да не усилва повече неговото подозрение.

 

Този човек беше на около 60 години. Добър човек е, добре работи. Мнозина считат, че е изгубил времето си с тази идея. Но той е прекарал един целомъдрен живот, изглеждаше като момък на 30 години. Цели 30 години се занимава с тази идея, вследствие на което лицето му е светло, хубаво, очите бистри. Той така беше погълнат от идеята си, че нито жените го интересуваха, нито парите. Той е зает с мисълта си. Той мисли, че като реализира идеята си, ще спаси света, ще подобри неговото състояние. И за него е добре, защото тази идея за перпетуум-мобиле го спасява и от жените, и от парите. Всичко това той е постигнал благодарение на този свой труд. Той казва: „Аз не се страхувам от страдание. За нищо не давам своите идеи!” Казвам му: „Всичко хубаво, което имаш, се дължи на тази идея за перпетуум-мобиле”. Не му казвам, че тази идея е непостижима, но казвам му, че когато и да е, той ще я постигне. Според мене, да откриваш перпетуум-мобиле, то е все едно да се обновиш, или да се подмладиш, или да възкръснеш. Това са все синонимни думи. Перпетуум-мобиле означава възкресение на душата. На Земята тази идея се изразява като машина перпетуум-мобиле, а в умствения и в чувствения свят това са процеси, които трябва да станат. Това е един важен процес, важен въпрос.

 

Аз съм забелязал в своите изследвания: отивам в някое село някъде или някой град и зная има ли някой добър човек, някой напреднал човек, или не. Много проста е работата: насред небето на 45 градуса към изток ще има отворено пространство, ясно, никакво облаче няма да има. Казвам: „Добър човек има”. Щом има добър човек, небето е ясно. Ако се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което говоря, може да го наблюдава всеки. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там са обикновени хората, няма добри. Ако е светло, то има един гениален, един талантлив, един добър обикновен човек. Ако има един добър талантлив, добър гениален и добър любящ човек, веднага ще видите, като се приближавате в туй село, отдалече още на 1015 километра, радост има в сърцето ви. Цялата местност трепти, усеща се някакво ухание, из въздуха се носи. Знаете какво влияние ние хората имаме върху растенията. Ако човек с покварена мисъл в себе си, тури гърба си на едно дърво, изсъхва дървото.

 

Досега хората не знаеха много за Млечния път. Българите даже го наричаха „Кумова слама”. Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път. Според тях, някой си отишъл у кума си да краде слама. Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път. Такава особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна.

 

Това е един анекдот, то не се отнася до вас, давам го само за изяснение на идеята - една българка от доста високо произхождение, било я страх от дъжда. Капка да не падне отгоре. Треперела от дъжд. Мъжът й бил земеделец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда. Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не мога да изляза, да не се наквася. Ти и така си мокър, защо и аз да изляза да се намокря?” Той взема котела с вода и го излива върху нея и й казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода”. Едно неразбиране на въпроса. Дойде ли въпрос за вода, аз трябва да ида, да не казвам дали съм мокър или съм сух. В живота, ако мъжът обича своята другарка, той ще каже: „Аз ще донеса вода”. Пък, и тя, като го види, да вземе котела, и тя да не чака, но и тя да отиде от любов.

 

Някои от вас, учениците, сте мокри, някои сте сухи. Между вас има два вида: едните са мокри, другите са сухи. Всичките спорове стават между сухите и мокрите. Сега, като се карате, аз си казвам: мокри има и сухи има, и е въпрос кой да донесе вода. И тогава в моя ум изпъква едно разрешение: по Любов трябва да стават всичките работи. И служението на Бога трябва да става по Любов. Ние не можем да разберем света, ако нямаме Любов.