26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

[Ани]

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

26 ОКТОМВРИ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

26 октомври 1926 г.

Мила сестро,

“И работи Яков 7 г. за Рахил, но Лаван не рачи да му я даде, та сетне работи още 7. За първите седем получи Лия - оная с болните очи, а за последните седем доби Рахил. Но Рахил му беше възлюблената, макар че Лия му роди много деца...”

Писанието.

Зная, че Colombo няма християнски добродетели, зная че няма ония велики качества, които трябва да има един истински ученик в Школата и че моят съученик го превъзхожда, но що да правя? Дали съм по-мъдра от Якова, та не виждам добродетелите на Лия, а искам Рахил! Ако бъда съдена, то с Якова заедно ще бъда съдена - грешките ни са еднакви.

Знаете ли съдбата на последното Ви писмо? Слугинята на хазаите го забележила оставено под вратата и навярно с дълга игла го извадила, за да го прочете... Какво е разбрала от него, не се знае, но изглежда любопитството й останало невъзнаградено и тя го хвърлила в сандъка със сметта, където аз днес го съзрях смачкано и хвърлено.

Вие ми изпращате още 300 лв., за да добавя хастар и копчета на палтото ми. Просто не вярвам на очите си, че ще имам нова топла дреха! Как да Ви се отблагодаря? То трябва да е особено чувство, да си облечен така, че да не усещаш студа и влагата. Ах, как Ви благодаря! Размятам плата, галя го с ръце, слагам го до бузата си, великолепно! Някаква топла мечта метали и вълшебен блян унася душата ми. Значи, всецяло обута и облечена от Вас!

Чета на Colombo писмата Ви, показвам плата за дрехата; за него няма две мнения, че благодетелката ми не е жена, а мъж и че този незнаен дарител е Учителя, и никой друг.

Само за това му откритие плаках на гърдите му от благодарност. Нима може да е лош този човек, който чрез благородно деяние да познае автора му. Значи той има интуиция - разбира кой е най-прозорливия в школата и кой може тъй деликатно да помогне на такова едно неподкупно и независимо същество като мене.

Знаете, той открива, че аз съм любимка на Учителя! Той уверява в туй! Струва ми се, че преувеличава и напразно ме ласкае. Че за какво ще Му съм любимка!?

Изглежда, че и Вие, както и аз не желаете нашето скорошно свиждане. Аз не съм готова за това. За да стане нашата среща, аз трябва да завърша своята задача. А до тогава има още време.

Защо ми е неприятен Ж.? - Не зная.

Защо обичам Colombo? - Също не зная.

Вие говорите за това красиво съновидение като да е атавизъм... Вашият операционен реализъм ме плаши. Не смея да дочета писмото Ви, нито искам да мисля. По този начин Вие разбивате моите златни мечти, които са едничкото красиво нещо в живота ми сега. Искате да ме направите философка - не мога. С какво спокойствие умозаключавате, че „опасната връзка е вече разкъсана” и че аз съм свободна. Не, до края на живота си ние ще бъдем свързани, макар и разделени.

Мислите ли, че общението Ви с мене ще тури „красиви черти” върху характера ми? Ако това красиво нещо се постави отвънка, то няма никаква стойност, но ако иде отвътре, то си е било там отвеки, а Вие само сте го събудили, извикали към живот.

Прилагам третото Ви писмо.

„21 май 1926 г. Чудеса на чудесата! Ако някой каже, че чудеса стават само в приказките и легендите, то аз бих възразила на това, защото чудесата стават и в тия Божи дни, и то с мен.

Запис със 700 лв. от Добринка Емануилова, придружено с тайнствено поетично писмо! О, значи и аз съм мила на Бога, щом добри човеци се сещат за мене и ми помагат! Значи моят вик е стигнал до Бога - до нея и ето навреме идва чудната помощ.

Казаха ми, че Colombo става пълномощен министър. Хе, голяма клечка! Навярно той ще се възгордее. Но расти, мой мили, стани голям и знатен. Нека вред те придружава моята любов, расти!

Сряда. Излизам от школата. Лекцията на Учителя е великолепна. Още ехтят в душата ми бисерните му слова, които те карат да се опознаеш и заработиш. Чаровна звездна нощ. Облечена съм в бяло вълнено костюмче и бавно се отправям за дома. Чудесно, аз сега живея на 50 крачки от школата - „Върбица” е близо до „Оборище”. Но кого виждам застанал до школата? Кой ме среща със сияюща усмивка и ме взима за ръка? А сърцето ми се топи от неземно щастие. Ние вървим по тихи улици, ние се разхождаме всред нощта свободни и щастливи. Той ме назовава mia bianca Colombina! [(итал.) моя бяла Коломбина] Иска да ме накаже за лошите писма, които му пиша за „раздяла” и пр.

Добринке, не ме плаши с тежки предчувствия! Аз зная, че това прекомерно мое щастие ще се свърши, че той ще си замине, но зная че сега съм безмерно щастлива - щастлива като в омагьосана приказка.

Влезнахме в разкошното му обширно жилище. Той ме водеше от стая в стая и палеше ту големи, ту малки ламби. После ме притисна на гърди в нежна безсмъртна целувка. В този миг от горния етаж се чу музика: някой свиреше на пиано. „Чуваш ли, каза той, тази музика е за тебе. Никога преди това не се чуваше музика, но ти дойде и музиката заговори. Всичко се радва, че пак те намерих. Но ти си симфонията на моята душа, като сън си чудна и светла!”

Тия прекрасни весели очи, как ме гледаха! О! Допрях бузата си до неговата и дълго тъй един до друг дишахме безмълвни двама, унесени в музиката и в божествения ритъм на нашите сърца.”

29 ОКТОМВРИ 1926 г.

Сега огромен шев у хазаите. Завърших един туристически костюм и една зимна рокля. Но защо в някое мигновение облягам лакти на машината и се усмихвам блажено? Чий образ сияе пред мене? Кому се усмихвах и чии милувки душата ми отново преживява.

Сутрин рано от 5 ч. ходя на урок до осем. До 7 вечерта шия чуждо. След това до 9 пак на урок. Всяка минута ми е запълнена. Но това е тъй хубаво!

Тия дни при мен дойде един руски студент-Деревянко-естественик. Донесе ми да му ушия две ризи. Какъв мил обичен младеж! Как хубаво ме гледаше през всичкото време, колко голямо желание имаше да идва при мене и да идва пак. Но, Деревянко, мисля си аз, нито ти, нито никой - душата ми е пълна бели гълъби. Той казва, че аз съм цяла рускиня - новата интелектуална рускиня. Той се чуди отде, покрай моята шевна машина имам задълбочени познания по история, религия, астрономия, изкуство. Също не знае, че аз съм ученичка на Учителя, който знае толкоз много неща, и че обичният ми е също учен мъж.

Остава ми време да пиша и стихове. Всички излети до Витоша са грижливо описани от мен и подредени. [Ние ги публикуваме по оригинал]. Даже имам ученик по немски език! Ах, как се мъчи този красив флейтист да учи глаголи. И всякога ме пита - „Не може ли да се учи езика без глаголи”, както аз питам учителката си по цигулка дали не може „направо” да се науча да свиря без този ужасен ....

30 ОКТОМВРИ [1926 г.]

Той заминава за Италия. Ето тъй ще стане някой ден - завинаги ще изчезне и няма да го видя вече. Господи, запази ми го! Виждаш ли горещите ми сълзи, чуваш ли пламенната ми молба. Кому да кажа моята мъка? Кой ще я разбере по-добре, ако не Ти, Вечний, Родителю мой. Не смея всичко да кажа и на Добринка. Зная аз, за мое добро, тя иска да ме свърже с Ж., та когато си замине Гълъбът да ми остане един приятел -един верен приятел. Но това насила създадено приятелство не е ли саван за любовта ми към Colombo? Само за това ми е тъй противен, защото се готви да ми стане „утешител”, а сетне и съпруг. Нека да ме извиняват и двамата.

О, Добринке, светли ангел на Доброто, не ме свързвай с него, а със самата мене, с разума ми, за да мога да осмисля страданието чрез творчество, а не чрез човека.

Ще му намеря красиво име - той е тъй тих и предан, тъй верен и търпелив. Но, никога до сърцето ми! Никога мой възлюблен!

Добринка казва да го запознавам с красотата на Писанието, но когато аз глупавата почнах да цитирам тук и там, той никак не излезе невежа, а даже почна да ме учи. Стана ми смешно и още по-болно. Изглежда скромен, но съвсем не е вярно; той е твърде самонадеян и неотстъпчив.

Той прилича на ръбеста скала, обвита с мъгла. И ако не внимаваш, ще помислиш че ще сложиш главата си на пухена възглавница, но пази се, ще си пукнеш главата, ти наивнико.

Добринка ми прави намек за моя необуздан характер, за буйните ми чувства и пр. Паша също с досада ми каза няколко пъти, че съм груба... Дилема! Мъчно разрешима дилема! Бих желала да умра в този миг от срам и мъка. Но самото казване на някого, че е груб, не е ли вече цяла грубост!! Когато някой път се мъча над химията, тя често ме шиба със следните думи: „Зная тая разсеяност на що се дължи...” Тя знае за Colombo. Тя мисли, че само това пилее вниманието ми. О! И колко още други неща! Най-често гладът, после вечната сянка на бездомничеството, съдбоносната среща с Colombo - кръстопътя на който се намирам - между любов и дълг.

Колко унижена се чуствувам, когато наврат в очите ми калната дреха на моето битие. Тогава искам да умра. Тогава не мисля даже и за Colombo, нито за милия ми Учител. Както тогава - Мара Белчева [виж “Изгревът”, т. XVII, с. 471-530], Дафинка Пенчева [виж “Изгревът”, т. XXIV, с. 175-177, 182-190] и Г. Марков [виж “Изгревът”, т. IVI, с. 394-395, 438] като тигри късаха душата ми и ми се подиграваха на „дикцията”. Д. Пенчева умря от туберкулоза. Г. Марков - от същото, Мара Белчева още е жива и прави опити да се сближи с Colombo. Тя не среща вече върху лицето ми оная приветна усмивка, с която я срещах преди. Защо? Защото тя ме унижи, без да ме научи на нещо.

Само Учителевите „намеци” са целебни, т.е. педагогически. На мястото на изскубнатия плевел, Той минутно посажда красива роза и мигновената болка изчезва пред омаята от чудния аромат на красивото цвете.

Когато ме видя най-напред, Той ми каза: „Имате много нечистота!” Но как Го каза! Той ме обърна към светлината и аз сама видях, че това е така, но тая нова светлина - ме примами и аз оттогава вървя към нея, без още съвършено да съм се очистила.

Когато след няколко години Му казах, че искам „изведнъж” да се очистя, Той каза: „Не може, ще се вкоравите!” Значи чистенето е Божествен процес, в преодоляване на страданията, което става последователно, бавно, целесъобразно.

О, Добринке, приемам Вашите укори, защото ми се чини, че Вие сте някоя Дясна ръка сега на Учителя, ако не и самата Му Любима Десница. Затова се навеждам и я целувам и благославям. Бийте ме, но ме направете човек, както Пушкин е казал на Державина, подавайки му бастуна: „Бийте ме, но ме научете!”

Ела, прекрасни мой бял гълъб при Бога! Ела да се молим двама Нему да благослови нашето приятелство, да бъде чисто и свято, да бъде безкрайно, както е безкрайна Неговата любов. Alessandro е рационалист. Но аз мисля, че тъкмо рационалистите трябва най-много да Го обичат, защото Той присъствува във всяка форма на природата. Защо не мога да чета френски, за да ги видя тия Ренан, Мишле - които той така обича? Дали са те по-логични от Платона, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия? Дали са по-дълбоки и по-фини от Метерлинка?

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА

Мила Добринке,

Казвате да ида при Учителя и Му доверя своята тайна. О, аз исках да сторя това още отначало. Но всякога Той ми казваше: „Сега няма време!” Пък и важно ли е толкоз? Учителя има право! При Него идват постоянно люде с тежки душевни недъзи и Той прекарва с тях цели часове, а що е моята любов, ако не поезия? Ех, имало сълзи, но не може без тях. Те са влагата, с която се поливат цветята в моята градина - поезията.

Гадая си по Писанието. След като се помоля, отварям с показалеца си някое място от Св. Писание и гледам какво ще ми се падне. О! По някой път огън и жупел! Бързо затварям книгата и се правя, че това не се отнася за мене. А някой път - о, сладки слова, които чета и препрочитам с наслада и благодарност. Те са истински откровения - божествени милувки, които ме радват много.

Отивам някога на планината съвсем сама. Това е тъй хубаво! Тогава се чуствувам дете на природата - нейно любимо чадо и се връщам обновена.

Чудо, майка ми оживя! До сега ми се подиграваше, а сега, изведнъж, по внушение свише ми праща 100 динара, които се равняват на 260 лв. Това е голямо знамение и аз мога само да благодаря.

Вие се извинявате за Вашия стил и хвалите мен. Мене пък ми се струва, че Вашите писма са образцови. Вие можете да вдъхновявате, а това не е малко! Нали Ви казах, че лекувах едно момиче с болен пръст. Дордето се бавих тия дни да шия на хазайката си, те изгубили търпение и го оперирали. Сега се явило усложнение - загнояването отива към китката. Защо бързат - то беше почти оздравяло, още два-три компреса. Но тях ги домързяло да ги правят и бързали за село. Сега трябва да останат най-малко още един месец.

Завършвам писмото си до Вас; то стана много дълго - с няколко дати. Често писмото ми взима характер на монолог, но, моя стил си е мой и не мога другояче сега.

Приемете сърдечния поздрав от една благодарна душа.

О.С.

3 НОЕМВРИ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

3 ноемврий 1926 г.

Мила сестро,

Не ми писахте скоро и това ме зачуди. Рекох си: Що ли е станало с моята тайнствена приятелка? Но сега се зарадвах и си отдъхнах.

Да, веднага познах Вашата тема в специалния клас. Ще искам от комисията, която изработва резюметата, да си я препиша. А лекцията на Учителя! Колко хубава беше! Приличаше на освежителна буря, която помете вехториите от нашите мозъци и пося добри, вечни семена -източници за наука, изкуство - живот и вдъхновение.

Престраших се и изтърпях един разговор с Ж. Разговаряхме за псалмите. Четохме заедно 38 псалом - аз много го обичам покрай още много други. Той пък ми спомни за Гедеона, който с малко войници победил голям неприятел. С малко войници, всеки от които бил длъжен да носи запалена свещ в гърне и щом приближат неприятелския стан, да счупят гърнетата. Значи светлините внезапно ще се явят пред тях, ще се смутят, а на Гедеона това му трябва. Наистина той сполучил. Той обичал да напада с думите: Господ - Сабя Гедеонова.

Емил го кръстих. Какъв добряк е, имате право да го обичате. Но, мене не е тъй обичен - макар, че го уважавам. Харесвате ли името? Мисля, че то най му подхожда - нещо меко и нежно вее от него, както и от самия човек.

Вие искате да влезнем в мислено общение през определени дни и час. Добре. Може би ще развиваме телепатията.

Знаете ли, че дрехата ми стана много хубава! Дори прекрасна мога да кажа. Остана ми плат даже за една барета. Колко всичко е хубаво! Ах, как се въртях на огледалото, как му се радвах и целувах!

Ах, желая всички голи, измръзнали да получат такова нещо и да изпитат моята радост и доволство. Вие ме обухте и облякохте? Но коя сте Вие? Знаете ли, когато мисля за Вас, или получа писмото Ви и го чета, или Ви пиша, изпитвам странно състояние - като че ли това „Вие” не сте никой друг, а милият ми Учител! Да, Той прави това за мене, иначе тежко би ми било и радостта ми ще бъде отровена, ако узная, че някой друг върши това. Защото само в Неговата чистота и безкористие вярвам, а иначе, скъпо ще изплащам всеки получен дар.

Той страшно се крие, когато помага. Два пъти ми е давал пликче за някого. Разбира се, не смея да погледна що има вътре, макар че то е отворено. После, тия които са получили сумата, защото вътре е имало една банкнота, са ме питали кой им я изпратил. Аз мълча - тъй ми е казал Той, да не казвам от кого е.

Но Учителят иска творчески да Му се радваме. Всяка проявена добра постъпка, всяка полезна деятелност, за Него е висша благодарност.

В моето съзнание Вие и Учителя се сливате в едно. Това е божествената проява на Божията Любов, очакваната, дълго жадуваната.

Трудно ще изкажа своята благодарност тогава. Защото, благодарността ми трябва да се изрази в дело. Да престана тъй много да боготворя Colombo и да издигна до себе си кроткия нежен брат, който има добри чувства към мене. Но това са думи само. Не мога да го сторя. За сега не мога и надали ще мога. И да си отиде Colombo, в което съм напълно уверена, макар и да не го желая, другият никога няма да влезе в моята орбита. Да му помогнат всички ангели да си намери подходяща спътница.

Тъй се молих за спокойствие, чистота. Бях при Colombo тия дни. Занесох със себе си това ново чувство. Той тъй ми се радва! Гледа ме в очите и казваше, че му нося такава голяма радост, нарече ме ангел. Значи, като обичам Бога от все сърце, ще бъда угодна и на людете; още повече значи и на възлюбления ми. Изглежда, че ние взаимно се подкрепяме, защото след туй в мозъка ми светва по-голяма светлина и аз по-усърдно уча.

Имаме нов учител по химия - Цветан Стойков - асистента. Паша е много заета -тя е главната стенографка при Учителя и ние сме й извънреден товар. Милата, добра Паша! Какъв велик пример на безкористие е тя! След като ми се кара, колко е сладка, колко е пълна с нежност, топлота! Тогава руският самовар пак ври и налива от кранчето в красивата чаша; масата е сложена и Аня и Надя поставят отгоре какви не руски чудесии за моята изгладняла, вечно изгладняла милост. Сладка Паша, сладка Аня, които ме учите и гощавате едновременно! Колко добре се чувствувам при тях, в топлата трапезария, при музиката на Аня, при великолепните менюта на Надя и мили подръпвания по ухото от Паша. Как бих ги слушала до среди нощи, ако не трябваше да се става утре рано в 5 ч. да се ходи при брат Боян - това мощно динамо на знания и метод, на тая плътно написана енциклопедия от научни знания.

Ах, как той преподава! Когато решаваме някоя трудна задача и вижда, че не я разбираме, тогава той застава тихо, усмихва се многозначително, оставя ни да му се почудим малко и после казва многозначително: „Намерих. Ей сега ще ви стане ясно.” После продължава: „Преди да се отиде в Багдат, трябва да се мине през Дамаск.” Грабва зелените печатарски изрезки

- чернови и почва да ни извежда правилото. Като изведем правилото, изведнъж трепва нещо у нас, ние се развикваме от радост и почваме сами да решаваме задачата. О, тогава всичко е лесно, тогава всичко тече по вода. Нашите зелени чернови си запазиха прозвището „дамаски”.

А пък какъв велик майстор е да рисува по естествена история. Разните системи оцветява различно - просто като живи ги гледаш. Шарани-марани, змии, гущери, насекоми левкоцити - всичко е линия и цветове у него.

По немски иска да му уча наизуст. Ах, все иска, иска и аз едвам смогвам да го преведа. Веднъж проявих своенравие - може би умора, отчаяние и не исках да решавам задачи. Боже, гръм и молния - хиляди гърмотевици, Етна, Хекпа, Везувий, Стромболи. Той ревна върху мен като Зевс гърмовержец, едва ли не ми пукна тъпанчето.

- Ще учиш, ревеше диво той, ще учиш и нищо повече!

Светкавици му излизаха от очите. Аз приличах на мокро куче - едвам що не умрях от страх. Но пък след това, колко тих, умоляющ, нежен, майчински стана гласът му. Той не преподаваше, това приличаше на пламенна тиха молитва, която чрез правилата наливаше в тъпата ми глава. Сладки, милий брат Боев, ти си за мен сега спасител.

Горе - музика, весел тропот, хора, танци, пищни трапези. Доле -самотна тъпа ученичка, която иска да върви към върха. Там е Colombo - често на трапеза с Царя. Доле е света с неговите хиляди удоволствия и развлечения. Някой път ме обзема такава незнайна мъка и плача, и плача. Аз виждам, че трябва да се отрека от себе си и да тръгна в пътя на апостолско труженичество, както Паша, Аня, бр. Боев и др., но не мога. Обичам тоя езичник и там е моята скърб. Той ще ме остави, о, ще дойде и този ден, но не смея да мисля за това. Течете мои сълзи, течете. Тъй често заспивам на възглавницата и сутрин, о, чудо, скачам с песен, забравила скърбта. Почвам новия ден.

Колко е хубава темата Ви. Не съм ли аз този неблагодарен глупав гълъб, който клъвнах ръката, която искаше да ме освободи?

Ваша Хелмира.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 1 ноемврий 1926 г.

Няма любов като Божията Любов !

Хелмира, сестрице мила !

Простете, че поради причини вън от мен, вън и от Вас, по-обширното писмо, което готвя за Вас ще се забави няколко дни. Така се нареждат работите, щото целият Ваш въпрос като че ли остава напълно в Божие разпореждане, подобно едно посеено семенце.

Господ днес Ви казва:

„И дните на сетованието ти ще се свършат”.

(Исайя 60; 20.)

За сега, от душа Ви пожелавам възможното най-голямо спокойствие, за да укрепва душата Ви в тия критични минути. Желая да Ви помогна и затова мисълта ми всякога е с Вас.

Добре е да продължаваме всеки четвъртък вечер в определения час да прекарваме няколко минути в съзерцание, представяйки се заедно пред Бога. Определяйте си за през това време едно що годе добро, извършвано чрез мисълта.

Драго ми е, че възприемате работата за превъзпитание въпросната душа, като Ви уверявам, че с това правите едно отменяване на самата мен - вместо по някакъв начин да предприема едно общение с него, предоставям Вам да извършите една истинска духовна работа. Ако Ви е възможно за в неделя оставете на старият ни пощалион писъмце с новото му име, както ми обещахте, че ще се потрудите за това. Моля Ви, въпреки всичко отделяйте по няколко минути и записвайте по нещо предназначено за любящата Ви:

В. В. Добринка.

П.П. Потърсете да прочетете темата ми в сряда понеже има връзка с нашите преживявания.

Съща.

11 НОЕМВРИЙ [1926 г.], четвъртък

Искам учебната година да завърша с успех.

12 НОЕМВРИЙ [1926 г.], петък

1) Имай вяра. Виждаш пред себе си една светла единица 1, тръгнеш към нея, тя расте, расте, разширочава се, светлее и като отидеш по-близу виждаш, че това е процеп на планина отгдето се вижда голям град. Това е Божествения живот. Запомни тази синкава картина със светлата единица и преведи. Живота, който грее в царството на Виделината блещи през единицата, което е ВРАТА, за да ви покаже ПЪТЯ и да ви въведе в живота.

2) Не викай когато говориш, не бързай. Мисли много, говори малко и тревожи се малко.

3) По-хубаво е да се съзерцават нещата, отколкото да се пипат. Гледай хубавото отдалеч. Бъди смирена. Ако ме слушаш, ще бъде хубаво.

4) Олга е вече свободна.

5) Доброто сърце побеждава мъчнотиите.

П.П. Не е ли това по-скоро самовнушение? Не е ли това резултат на слушани беседи? Чини ми се, че аз здраво измислям и комбинирам вече слушани неща. Ще проверим от Вашите бележки.

13-15 НОЕМВРИ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

13 ноемврий 1926 г.

Мила сестро,

Тая глупава слугиня на Русеви пак е посегнала на писмото Ви. Какво ли ще разбере горката?

Знаете ли, тъй ми хареса темата Ви, че я разработих в поетична форма.

Колко искам спорната седминка да мине към него! О, Боже, направи чудото. Наистина е хубава моята дреха! Всички ми се радват - някои мислят, разбрах, усетих, мислят, че Colombo ме гизди тъй. Господи, Господи, отвори им очите!

Знаете ли как Учителя в сряда обясни що е интуиция? - Доброто сърце у човека. Чудно обяснение! Науката го обяснява като „разумно хрумване без разсъждение”.

Целувам ръката Ви за моето хубаво топло палто.

Хелмира.

Гълъбица

Душата ми е нежна гълъбица,

Но пленница у вражески ръце.

Във ужаси е клета ми душица,

От страх трепери моето сърце.

Но Този, що обича тия птички

И всяка твар, дарена със живот,

Откупи ме с живота си самички

И ме храни от своят си имот.

Той гледаше ме със усмивка блага

И ме нарече: „Сладки мой певец!”

Но що ли Той не пусна ме веднага,

А върза ме за стола си с конец?

Надникваше той често през прозора,

Внимателно се вслушваше натам -

Отгдето глъчка идеше от двора.

Вразите ми крещяха с глас голям.

Но ето, тихо е веч, глъчка няма

Да литна исках, ала всуе бе,

Тогава взе ме той с любов голяма

И с мене до прозореца дойде.

Но остро ножче блесна му в ръката...

Напразно той спаси ме от врази.

О, смъртен ужас ми обля душата,

Проливах сал безпомощни сълзи.

И яростно продупчих му ръката

Със клюна си го люто нараних.

Това едничко дадох му в отплата,

Със зло се за доброто отплатих.

Помислих си, че той ще ме погуби,

От никого добро ми не дойде.

Не вярвах аз, че може да ме люби

И в него враг душата ми виде.

Но ужаса ми той разсея първи

На мене жалки, глупави певец.

И със ръка потънала във кърви

Отряза само тънкия конец.

„Иди, каза, хвръкни си веч свободна

В живота безграничен нов.

И радвай се на хубостта природна –

Веч гражданка на Божията любов.”

И за към слънцето политнах мощна

Със малките си трепетни крилца,

За да предваря тъмнината нощна

И си направя малко гнездице.

Животът ми сега е чудна песен,

Че гледам вредом Божието лице;

И хвъркам волна в светли мир чудесен

Със радостно безгрижно сърчице.

15 ноемврий 1926 г.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 8 ноемврий 1926 г.

Хелмира, сестрице моя !

Само Божията Любов е Любов!

Чета последните Ви две писма и в мен възниква въпроса, кога творчеството на един човек е по-ценно, когато е наскърбен, или когато е радостен. Ще трябва може би още да се проверява, преди да се произнеса. Така щото, ако и от Вас ми идват скърби, трябва да благодаря, че в такива моменти постигам неща недосегаеми друг път. Но вярно е и това, че Вие може да ми съдействувате много чрез Вашето послушание към Духа.

Да Ви обясня нещата около написване въпросната тема от сряда. Не разчитах, че изобщо ще мога да напиша нещо, дори не знаях на кой красив случай да се спра. И ето, в последният момент, въпреки че се намирах в неблагоприятна обстановка, слушам Духът да казва:

„Седни и пиши!”

Казвам, „Какво, Господи, искаш от мен, слабата и неопитна душа?”

„Седни и пиши!”

И сега, като ми казвате какво впечатление Ви е направило първото слушане на темата, трогната съм, че Господ избира слабите и немощни души, за да се прояви към тези що обича. Можете ли да разработите този сюжет повече художествено, като даже съвсем по своему опишете цялата случка? Виждам, че са допуснати несъобразности, но старах се да спазвам повече факти от действителността. Това е една истинска случка и още тогава всичко нарекох на Вас, даже в едно от писмата Ви Ви споменах за това знамение.

Все повече става ясно, че се касае за проявата на един Дух между нас. Колко щастливи трябва да сме, ако този Дух изхожда от Учителя, че в мислите ни има неща сходни като две капки вода. Когато и Вие първия път твърдихте това, душата ми се смути, че без да желая създадох у Вас това схващане. Казах: „Как може необятното да се вмести в орехова черупка?”, но тъй като това и сега твърдите като Ваше преживяване, това трябва да е близко до истината. Защото, има един важен факт в живота ми, който потвърждава едно такова влияние. О, Слънце що огряваш малцина, падам с лицето си пред Теб и Те моля всякога да ме имаш за проводник, който да осветлява пътят на сестра ми Хелмира и на ония, които са около нея. О, сестрица моя Хелмира, помогнете ми да пазим този Дух, да Му даваме условия всякога да се проявява в пълнота и ако е Волята Божия и тази на Учителя, този Дух да расте от сила в сила, а с Него заедно и ние самите.

Е М И Л Ъ! Колко хубаво и поетично име ви се е внушило! Благодаря Ви вместо този комуто то се дава! Забелязвате ли, че Вие сте му предали четири от буквите на Вашето име? Това говори, че четири седми от Вашето същество принадлежи нему, а „Ъ” що е на края, говори за „големите мистерии” вложени и в тази душа, т.е. искам да кажа, че Господ кога желае, може и чрез него някога да се проявява. Проверявате ли дали се явяват такива случаи. Ще добавя, че останалите три седми от Вашето естество са във връзка с брат А..., но ето че една седма е спорна между двамата. Простете ми за това волно тълкувание на тия връзки!

Обещах да споделя с Вас и моето откритие. Указа се, че и Учителя някога го е назовал с едно име, което по красота спада в категорията на Вашето - Хелмира. Готова съм да Ви го съобщя един ден, когато би представлявало интерес за Вас. Още повече, предстои и то да еволира като Вашето и е във връзка с благотворното влияние, което вече Ви казах, че ще има да извършите върху тази душа.

Знам моята единствена вина пред Вас, че не Ви пиша за А... такива неща, каквито за Емил. Но що да сторя, когато това Ви се дава. Дали няма влияния и моята към него обич? Но що да сторя, когато той е един от малцината що по край Вас възлюбих. Драго ще ми е един ден и нему да кажа: „Ето дадох ти всичко що имам на Небото и на земята!”

Но, една силна дума ми каза еднаж Учителя, която всякога си спомням при подобни случаи: „Човек мисли много неща, но какво е предопределено да стане, само Бог знае!” И тогава Той почва да ни разкрива това, което има да стане, но тъй го облича в множество покривки, че трябва Дух, за да се разбира.

Съобщавам Ви едно мое желание - да видя „Белият гълъб” в момента когато ще отпътува. Прочее, ако Ви е възможно съобщете ми датата и часът на заминаването на влака. Ето може би още един случай, когато ще бъдете пред изкушението да ме видите преждевременно, обаче, ще взема мерки да бъда неузнаваема.

Вие всякога изказвате желание да Ви пиша по-обширни писма, но има случай когато добре е да сме кратки, защото доброто и насърчителното може да се вложи само в кратките писма; а в дългите писма един вид се обръща негативната страна на приятелството. Отказвам се, напр. да Ви изпратя писмото, що бях почнала да Ви пиша миналата седмица, защото в него забелязвам рушение вместо творчество! Благодаря, че се яви един случай, който ме опомни да прекратя това писмо. Вие, обаче, каквото и да ми пишете, всичко ми е ценно, затова можете и да ми се сърдите, и да ме милвате - все ще Ви благодаря. Прося извинение и за ония скърби, които аз неволно Ви причинявам. Опасявайки се и сега да не сторя нещо подобно с тълкуванието на името „Емилъ”, доста мислих около 20 реда в които извърших това, да бъдат записани само на моя екземпляр от настоящето. Изпращам Ви ги като вярвам в силата на духът Ви, че ще можете и от това да извлечете полза.

Поразмислих и върху Вашето име, дали да го направите известно всекиму. Опасявам се, че ще почнат да Ви наричат с него и тия които трябва, и които не трябва. А в действителност, само искрено любящите Ви имат право да вършат това и те трябва да имат към вас чувства поне на висотата на тия на Емил. Така щото помислете и Вие пак, преди да се подписвате с него.

Как мислите, да съобщиме ли по някой начин на Емил неговото поетично име?

Видях Ви в неделя облечена в новата премяна и Ви се възхищавах от близо и от далече. Хубава и красива е моята сестра Хелмира! Господи, благослови я и украси и нейното духовно тяло със също такава премяна!

Желаете ли да опитаме размера на интуицията си? Този четвъртък и в петък да направим следния опит:

Ще се опитаме в предаване и приемане мисли. Понеже предаването е по-лесно, затова Вие ще почнете първа, а на следния ден ще предавам аз и Вие ще приемате. Така, в четвъртък 10 часа вечерта, напишете на едно листче някое Ваше желание, което аз ще трябва да изпълня. В уречения час прочетете го гласно три пъти, с интервал от една минута.

На следният ден - петък, същото време застанете пак и се опитайте чрез пълна пасивност да възприемете моето желание, което по същия начин ще ви предам. За Ваше улеснение ще Ви кажа, че то ще е от рода на досегашните ми искания към Вас.

Към написаното наше желание, ще запишем и възприетото и така ще си ги препратим веднага в първите си писма. Нека Господ ни благослови в тоя опит, който да е за Негова слава!

Бях Ви поискала някои известни Вам методи за постигане интуицията, известни ли Ви са някои такива от това, що Учителя е говорил? До колкото съм проследила, една от първите стъпки е пълното послушание на вътрешния глас, а втората - да добием наблюдателност, като всякога се запитваме дадена постъпка от какво се обуславя, било лично наши постъпки, или на други лица.

В неделя ще очаквам нещо ново от Вас. Ако през седмицата А... ще отпътува, можете да ми оставите писмото по известния Ви начин върху стола, обаче добре е да го вложите в някоя тетрадка, или книга, която ще си получите обратно.

Приветствувам Ви с всичкото онова благо, което Господ е приготвил за избраните свои.

В. В. :

Добринка.

15 НОЕМВРИЙ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

15 ноемврий 1926 г.

Мила сестро,

Доволни ли сте от тая разработка? Тогава давайте ми подобни сюжети и за напред. Ще бъде много приятно да се занимавам повече с поезия. То ще бъде хармонично равновесие с алгебрата, която играе вече голяма роля във всекидневните ни занимания. По тоя начин ще почна да реставрирам в душата си разрушеното от великата българска поетеса. До тоя ден, аз не дръзвах да пиша нищо. Нейният саркастичен смях още звучи в ухото ми и ме сковава. Но сега вече почвам отново.

Приемете моята благодарност.

X.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 13 ноемврий 1926 г.

Сестрице, Хелмира моя !

Няма Любов като Божията Любов,

Само Божията Любов е Любов!

В четвъртък 11-того, 10 часа веч., Вие ми казахте:

„Помогнете ми да съм ученичка вярна на Учителя!”

Това прозвуча в симфонията на небесата:

„Дал си знамя на онези, които Ти се боят,

да се възвишават заради Истината.”

(Псалом 60; 4)

В петък 12-того, 10 часа веч., предадох:

„Опишете ми случката на запознаването ви с А...”

И пееше пак небесната симфония:

„Седемте Духове Божии разпроводени по всичката земя”!

(Откр. Йоаново; 5; 6.)

Очаквам Вашето известие.

В. В. Добринка.

16 НОЕМВРИЙ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

16 ноемврий 1926 г.

Мила сестро,

В телепатията, или тъй наречена „интуиция” никак не ми върви. Аз си помислих съвсем друго, а вие сте възприели съвсем друго. Наистина, че да бъда истинска ученичка на Учителя, това е най-съкровеното ми желание, но думата ми е за друго нещо, което аз пожелах и вие не сте възприели! Но ще кажете: приблизително са. Това е съвсем друго нещо. Нали има разни физици, които с „приближение” на няколко милиона километра определят разстоянието от тук до слънцето или луната. „Горе-доле”, „приблизително” в науката не съществуват - там всичко трябва да бъде точно отмерено. Наистина, нашите мисли в случая съвсем се различават.

Искате да Ви опиша случая на срещата ми с Colombo Това беше през 1922 г. към началото на септемврий. Една неделна сутрин казах на сестрата, при която живеех ако иска да отидем на Витоша, защото ми беше нещо мрачно на душата. Тя се съгласи - болеше я главата; и така, решихме на Витоша да оставим неволите си.

На път към Драгалевци се чу след нас сирената на автомобил. Една кола бързо се движеше към селото. Отстранихме се от пътя и тя рече шеговито: - Ако тия са Божи хора, да щат да ни возят до Драгалевци! Още не изрекла думите, наистина колата спря и седящите вътре чужденци ни поканиха. На какъв език говореха не знаех, но по всичко личеше, че ние сме поканени да се повозим. Шофьорът ни дообясни и ние споглеждайки се, със смях и смущение се качихме. (Пръв път се качвах на луксозен автомобил.) Колата тръгна. Струваше ми се, че ще отхвръкна от него, затова с нея се държехме за ръце, а с едната ръка здраво се държехме за преградата. Колко се радвахме! Зад нас остана прашния път, що щяхме да бием. Витоша наближи неимоверно бързо. Слънцето току-що се показа на хоризонта, грабнало тоягата да пропъди и последните останки на дрезгавината.

Неволно се обърнах назад да видя тия, които ни приеха. Същевременно ме гледаха две сини, две ясни сини очи, от които бликаше веселие и смях. Другия не забелязах кой е, нито го погледнах. На гърба ми беше раницата, в която имаше хляб, тропаха няколко ореха и се подаваха перата на няколко праза. Смутих се за тоя праз и неволно пак се обърнах. Но погледа му бе тъй устремен към мене, че веднага се обърнах и не щях да зная вече за моя праз.

Слезнахме на Драгалевци. Не знаейки как аз благодарих на немски и поехме пътя към водениците. Слънцето вече обля полето с изобилна светлина. Природата засия в чудна красота. Горе на хълма се спряхме да изпратим благодарствена молитва към Бога, който тъй леко ни беше довел до тук. Ние пеехме със сестрата, благодаряхме с песен. Изпълнихме новонаучената в Търново магическа: „Фир-фюр-фен Тао би Аумен” с красиви движения. Когато се отделихме от хълма, те стояха на няколко крачки от нас и ни гледаха. Нозете ми се пресякоха. Изгубих охота да продължа нагоре към нашата цел, защото те се отделиха по друга пътека.

Тръгнахме към „Зеленка”. Колкото пътя позволяваше, няколко пъти ние се гледахме от далечината. Уви! Те изчезнаха от очите ми и може би завинаги. На Ел-Шадар заварихме още братя и сестри - там пихме чай, пяхме, играхме. Но мене ми бе много тъжно. Нещо светло огря на моя хоризонт и пак изчезна.

От тогава все го търся, но никъде не го срещам. Какъв е по народност - не зная. Навярно е немец, тъй рус, тъй весел!

Минаха цели 2 години. Аз работех с гребло на Изгрева. Беше сутрин. Току-що е изгряло слънцето. Чува се песента на другите работници. Аз съм към горния край - чистя самичка. Тогава край телената ограда мина непознат човек с големи жълти очила. Аз трепнах. Той отмина. Аз се хванах за тела и неволно извиках нещо неразбрано. Той се обърна и веднага се приближи към мене. Свали очилата си и ме загледа. Изведнъж се усмихна. Лъч просия на лицето му. Аз бях с изкаляни ръце, запотено лице, разчорлени коси. Едновременно заговорихме за красивия спомен към Драгалевци.

От невиделица дойде Мара Белчева. Познавали се. Ах, как се перчеше пред него тя! За пръв път видях префинено женско кокетство. Тя му обясни, че съм поетка. Мен каза, че този не е немец, а италиански граф. Те останаха да говорят, аз прибрах греблото и учебниците си (настъпвах в IV кл.). Тръгнах си. Погледът му далече ме проследи. Беше месец май -прасковите цъфтяха.

Ето Ви и внушенията в четвъртък. Но аз не се доверявам, те не са неща оригинални. Аз възприемам от Вас собствените си въжделения. Това са формули, изказани в школата от Учителя, хрумват ми сега и аз ги записвам като свои. Не, първият опит не е сполучлив.

27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

ДВЕРИ НА ЩАСТИЕТО

Душа съм и към живот вечен се стремя! Цяла вечност за този живот се трудих, с надежда, че „щ а с т и е” - в слуха ми нявга ще прозвучи!

Наистина, дочаках вестител мил и славен; Той дойде и със своя жезъл докосна дрехата ми изпрашена и слаба. С думите „Стани и в път се отправи” на мен се Той изяви. „Прости!” - никому не казах и Вожда благ безмълвно последвах.

Пътят наш към висини незрими ни изведе, докат врата пред нас се открои - „На щастието двери” тях зовяха. Отвъд бе живот и красота, място за дошлите от „великата скръб”.

„Постигнах целта си”, помислих и аз, посегнах да влеза през тия двери, тъй дълго мечтани от всяка душа. Прекрачих прагът свещен, в ликувание готова да възкликне душа ми Но що е това, вратата кат магична, не ме побра, станаха малки и невъзможни - същинско иглено ухо.

Вождът тъй близко пак до мен стоеше; ръка Му сочеше в дясно, где и аз съзрях - човек застанал бе и тайната на дверите владееше сам той.

Открих в него отдавнашен познайник мой, и срещите от миналото с него що имахме, ужас само са носили за моята душа! Но сега, и в него промяна бе голяма, лице му в усмивка блага озарено, поглед с любов към мен бе отправил! От гърдите и челото му, изхождаха пламенни, с цветовете на дъгата изписани слова. Ето че и сам той проговори: „Привет! В пътят твой съм пак поставен! Но както Бог забрави дълговете мои, така отхвърлих и аз всяко отмъщение, възмездие и всеки твой дълг отказах се да търся. Проумей словата, великата Божия същина що тук изявяват, те казват всекиму от нас - великодушие, всеопрощение и благост! Приемеш ли ги за лозинка своя, вратите тези свободни са за теб.”

Паднах наземи и дълго там останах, съзнала благата що крият се в Бога и човека. Реших от този час, да обикна даже и онези, що мислех за свои врагове.

Дверите пак отворени бяха и щастието пак зад тях цареше, сред тез души светящи. Почувствувах, че мога сега да бъда между тях, но да работя пожелах и в път обратен се отправих - там где и Вождът, и приятелят ми нов, дългът свещен за себе си виждаха!

Душа съм и към живот вечен се стремя!

Великодушие, всеопрощение и благост е новото, що при .дверите на щастието” придобих.

София, 27.XI.1926 г.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 20 ноемврий 1926 г.

Хелмира, сестрице мила!

Благодаря Ви от душа за последното писмо! Тук приложеното моля да приемете като предадено от чистотата на нашите отношения. През седмицата ще Ви пиша подробно.

Благодаря и за възложеното мен участие в поезията. Мисля да разработите нещо за .Дверите на щастието”, в духа на говореното от У. в известната Ви беседа. Намерете я и съставете план на работата. Тенденцията да бъде светла с приятен завършек, като че действующите лица са съзнателни ученици на Бялото Братство. Също ще сторя и аз, та като Ви го пратя после ще пристъпите по-нататък.

Всеопрощение и мекота да бъдат общ наш девиз!

В. В. Добринка.

Само Божията Любов е Любов!

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 22 ноемврий 1926 г.

Хелмира, сестрице моя !

„Няма Любов като Божията Любов”

Доста работи имаме да споделим с Вас. Най-първо спирам се на „Гълъбица”, която до колкото мога да се произнеса е една красива Ваша работа. Колкото за промени в нея, мисля че не са нужни, но за да не кажете, че е отмината някак безинтересно, отбелязах 2-3 места, които Вие пък ако намирате за уместно поизгладете. Така напр. по точка 1) ако може думата „вейте” да се замени с друга. По т.2) още в началото си зададох въпроса, свойствено ли е на една гълъбица да кпъвне и разкървави нечия ръка? Не ще ли бъде повече подходяще тя с поглед от нежните си очи да изкаже ужаса и недоумението си. По т.З) - едно малко разместване. Накрай - ще кажа,че идеята на това стихотворение може да се определи така: Често човек в живота счита известни случки като неприятни и влиянията на известни лица вредни за него, а техните постъпки, необясними в начало, отпосле добре се оценяват и с благодарност приемат. Не само това, но става едно пробуждане на съзнанието, което може в още един куплет да се изкаже, както е съдържанието на двата последни реда от темата. Вие впрочем сте зачекнали това, но ако може още един куплет прибавете. Простете, че предлагам това, в бъдаще бих желала творчеството Ви да е напълно свободно, това което се сътвори в начало, да не иска никакви прибавки. Ще моля да ми повърнете както този екземпляр от „Гълъбица”, така и новото, което бихте написали; ще ми бъдат ценен спомен.

Нещо по нашият опит с приемане на мисълта. Изглежда, че рано пристъпихме към него, обаче проверката, която направихме ни позволява да се видиме где сме. В бъдаще пак ще го повториме, а до тогава всеки четвъртък вечер ще си извършваме първоначално възприетото общение и по тоя начин ще имаме изработен път за улеснение при случаи като последния. Вие мислете как да подобриме самия този опит и бихте ли желали на една определена от Вас дата да го повториме.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА

25 ноемврий 1926 г.

След като снощи - сряда изслушах беседата на Учителя, казах си: Ако ние изпълним това що ни се говори тази вечер, ако ние разберем тази страна на Любовта, целият ни живот ще бъде регулиран! Колко дълбочина има в тази съществена мисъл, че любовта на човек към човека води началото си от хиляди години, а също предстои да се още разраства хиляди години, докато стане океан! Затова когато видим изявлението на това чувство, свещен трепет трябва да ни обладава.

Тази страница бях определила да Ви изложа тъкмо нещо из тази област, тъй като към Вас, па и към ония, които са около Вас е в действие горния закон, изказан от Учителя преди няколко години, пак в школата. Именно, вземете третата годишнина от лекциите и прочетете страници 12-15 от трета лекция и стр. 6-11 от четвърта лекция. Това що там е обяснено има свое значение не само за точките от периферията, но и за стоящият в центъра. Той също е заинтересован за изправното равновесие на системата, защото най-малко едно от тия същества е и негов любимец.

Ще оставя да си спомните и друго едно място, гдето Учителя очертава какво трябва да е поведението ни когато някой търси нашата любов, като същевременно дори до досада ни обсипва със своята. Той оприличава тоя случай на една вадичка, която търси място през нашата градинка. Трябва да я пропуснем да си тече въпреки всичко, като използуваме влагата й за възрастване посеяното в градината ни.

Драго ми е като виждам, че всички ще растем в приложение тия закони, а най-вече като правиме това Вие и аз самата.

Интересен въпрос сте задали на Емил! Бих се радвала, ако сте получили един умен отговор, в духа на разговорите, които сте имали в момента на задаването му. Доста умно би било от негова страна, ако още тогава Ви кажеше, че желае разговори от рода на този, що сте имали в момента да изобилствуват сред другите Ваши занимания.

Пишете ми как сте и с чувствата Ви с брат А..., като при случай ми описвате и по някоя сцена от общението Ви с него след опознанието Ви. В добавка на казаното за „рекичката”, бих изтъкнала, че като допуснеме в градинката си една, която ни се нрави и една, която се явява извънредно, можем всекиму да посочим, че е излишно напирането за достъп и на други; но факт е, че когато можем да посочим такова едно положение, изчезват и излишните стремежи на такива рекички. Често нашата любвеобилност е причина за привличането им, затова и в общението си с разни лица трябва да сме внимателни где би се насочила дадена рекичка, за да избегнем прекалената влага.

Относително запитванията на някои сестри, тия на които вече сте казали, че благата Ви идват от Вашия „Баща” можете да поддържате същото, а при нови случаи, може да им казвате в този смисъл: „Мислите ли, че Вашата сестра не е в състояние след ред години Хамсуновски живот да достигне и притежава тия малки блага? Знайте, че сама съм постигнала всичко и това що виждате върху мен е плод на чистота и святост.”

Вземам бележка да Ви пратя препис от изчезналото писмо (то бе кратко), но все пак запитайте дали въпросната госпожица не е запазила нещо от този плик, който явно е, че тя е отворила. Възползвайте се да й обясните как свято трябва да се гледа на чуждата кореспонденция, но изберете момент щото тя да е разположена към откровеност, да знае, че сте й простили подобна една грешка, защото няма смисъл, ако вие поискате обяснение, а тя да почне да Ви лъже.

Изпращам Ви планът, който съставих върху темата за „Дверите на щастието”; може би писах повечко и затова не ще е толкова красиво. Но и това е отчасти изживяно, затова може да се разчита, че ще съставите едно красиво стихотворение. Спрете се в подробно, красиво описание на „вестителя”, самите „двери на щастието”, това което вътре се съзира и състоянието на душата, кога се решава да слезе пак на земята, заедно с вожда и новият си приятел, да довърши всичко що й предстои. Въобще, потребно е да се усвои сбит стил, който с малко думи ярко да очертава онова, що искаме да опишем. Запитайте учителката Ви по литература кои наши и чужди поети имат такъв стил, па може да ги имате за образец и на първо време да им подражавате. Изисква се да обърнете внимание в картинното описване главните лица и предмети, които служат като сюжети в стиховете Ви. Затова мисля пак ще помогне наблюдателността. Вие не ми писахте как прилагате въобще способностите Ви в това направление, но виждам един резултат, като ми казвате, че сте разбрали какво някои мои писма не ви се носят от пощата. Вярно е, че имаше два такива случаи. Пак Ви моля, явете ми ако Ви са известни някои практически правила, казани от Учителя за придобиване интуицията. За да не Ви отнема това време, при случай запитайте Го наново, за да се ползуват всички.

На завършване искам да споделя с Вас и следните мисли:

Какво сравнение може да се направи между извор и вдъхновен човек. Пълноводният извор ожида ли да дойде и почерпи някой от неговите струи, и вдъхновеният човек - да се възползува някой от мъдростта му?

Какво е отношението между един човек дарен с благата, които срещаме в света и тоя - дарен с вдъхновение?

В свръзка с това, изучете колко пъти нашето слънце е по-голямо от Сириус и за колко минути идва светлината от първото до нас и от Сириус до нас. Това ще бъде отговор за разликата между разгледаните два вида човеци. (Само, че внимавайте, защото може би малко неправилно съм поставила въпросите - Духът иска да се пошегува с малката немирница - Хелмира.)

Колкото повече трябва да се чака за реалното, толкова то е по-ценно.

Привет:

В. В. Добринка.

П.П. Отговора Ви ще чакам в сряда, поставен в тетрадката след школа. Може да сторите това и в неделя, аз ще го потърся в понеделник. Вие не правете като мен, а пишете повече.

Съща.