Jump to content

2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ


Recommended Posts

2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ

Учителят реши да се събере водата, що калеше от брега отсам Ловния парк - чешмица да стане, да има що годе и за добитък, и за хора, защото иначе носехме вода чак от разсадника. Почна работа. Водата сълзи, капе, бистра като сълза и много приятна за пиене. Издигна се нещо като преграда пред разлетия извор - изградени камъни, стегнати с мазилка от цимент, отгдето водата събрана, протече през поставения железен чучур. Той с приятен глас шуртеше в красиво циментово коритце, с отвор на долния край, свободно да изтича по малък улей. Околовръст на чешмата се издигна тухлен циментов перваз за сядане, също и за поставяне на съдини. При входа на преддверието нещо като колонки, на които любяща ръка постави саксия с цъфнал розов карамфил. Площадката вътре цяла напослана с красиви червени и сиви четвъртити плочи върху дренаж, за да се отстрани тинята, що се образуваше от дъжда и от стъпките на посетителите. Това място светна, като че там израсна красиво райско дърво, което привличаше отдалече и птички, и хора, и животни.

Понеже до циментовия перваз винаги бе кално, открихме надве места също такива изворчета, които изкопахме дълбоко и широко, изградихме с камъни и гладко замазахме с цимент. Като ги изгребахме и изчистихме, тези два басейна се напълниха с бистра вода, която преливайки отиваше направо в реката. Почна да идва жаден добитък. Коларите изпрягаха наблизо и довеждаха кротките воловце; жени довеждаха кравичките си; развесели се този кът - чу се глъчка, смях, радост. Младите идваха тук да си правят снимки. Вода на „Изгрев” нямаше, нито наоколо. Чак -разсадника, а сега милата чешмица развесели всички. Някои седяха на сянка до високото разклонено дърво над чешмичката с книга в ръка. Жени идваха тук с децата си, с плетиво в ръка или хурка. Там закусвахме, там носехме сготвения обед за работниците, що като пчелен кошер жужеха. Едни копаеха пясък от реката, други зидаха, трети мажеха. Учителят е навред. Той е душата на цялата работа. Косата Му блести на слънцето и озарява красивото Му лице. Той не заповядва, не командва. Той сам работи, а пет чифта ръце се спускат да го изместят - те да направят, каквото е нужно.

Като се свърши красивата чешмица, Учителят обяви чудна задача -задача за изпотяване, или казано - Лековита задача. В що се състои тя? Всеки си избра по две стомни. Едни си взеха големички, други - средни, а за малки и дума не ставаше. Почна се тъй: Първия ден слиза от палатката си (тогава още станувахме на палатки) право при чешмичката. Там, седнал на перваза, чакаше реда си докато подранилият наливаше от чучура. Така напълнил съдините си, възлизаше край горичката към изходната точка. Втория ден слиза два пъти със същите стомни; помежду това изпива чаша гореща вода. Третия ден слиза три пъти едно след друго; пак възлизане, пак чаша гореща вода. Изпотяването проработи - и да не щеш, трябваше да се преобличаш със сухи дрехи. Четвъртия ден - четири пъти слизане и възлизане с пълни стомни, гореща вода, къпане два пъти - защото изобилната пот просто шуртеше през порите. След банята се чувствуваш като в рая - сякаш си обновен, олекнал - крилат. Петия ден - пет пъти слизане и възлизане, пет чаши гореща вода, три пъти къпане - обливане с топла вода и преобличане... Шестия ден - о, задачата става сериозна. По средата си - малко се уморяваш. Ще ти се да си легнеш и да спиш, да спиш. Но задача от Учителя е това, трябва да се изпълни докрай. Глътките от горещата вода отниматжаждата, а междувременното къпане и преобличане улесняват задачата. Срещаме се и отминаваме със закачки: Кой път ти е сега? Различни отговори - запъхтени, весели, закачливи. Събужда се дух на съревнование. Почти не почиваш никъде - нагоре, нагоре и пак нагоре. Пълним съдини с чиста вода, поливаме новопосадените плодни дръвчета - круши, ябълки, сливи... Работа! Работа! Седмия път се чувствуваш като, или почти като, победител. Осмия ден осем пъти слизане към изворчето и възлизане с натежалите вече пълнички стомни с кристалната вода. Деветия ден - девет пъти същото. Някои вместо стомни носеха пълни кофи с вода. Всеки се хвалеше с повече пот, с баните, с преобличането, с доброто си самочувствие.

Десетият ден е цяло тържество за всеки един, наел се с нелеката задача. Десет пъти надоле с празни съдини, 10 пъти нагоре към палатките с пълни съдини; 10 чаши вряла вода се изпи между всеки един промеждутък и по ПЕТ обливни бани и преобличане. В един ден, в едно юлско утро. Що пот излезе от нас, що лекота и блажено самочувствие след това! Някои даже обличаха вълнени фланели, палта, та изпотяването да стане пълно. Почти всички от „Изгрева” изпълнихме задачата, а и от града някои се наеха с нея. Какви картинки бяхме! Вън дърво, и камък се пука от горещина, а ние с вълнено облекло, шапки, шалове и се потим ли, потим. Идваха любопитни да ни гледат. Цяло произшествие за тях. Чудеха се, подсмиваха се, гавреха се с нас тайно и явно.

Веднъж, в тия 10 дни, носейки пълните стомни, се отбиваме през гората да минем под сенчица... Там в гъстака, близо край пътя скрит снажен човек се сгушил, облечен в широки черни дрехи, до висока черна капа... Калимявка!! Поп, не, владиката Стефан! Косата му къдрава, брадата също. Хубавец, няма що да се каже. Очите черни - светкат, светкат. Скрил се да ни наблюдава... Какво ще види? Некрасиви забулени фигури, потни, запъхтени, неугледни. Носим вода със стомнички. Гледа ни той, гледа, но нали той се крие, не го поздравяваме, а вървим напред. Изкарахме задачата. Наполяхме, напоихме всички садива.

Но... но... почна разрухата. Първо счупиха и разхвърлиха копките с цветята при входа. Второ, затрупаха бистрите басейни за добитъка. Трето, извадиха всички мозаични плочи от постилката и веднъж, жалка и неочаквана картина: дебела бодлива тел прегражда високото чело на чешмата - счупен чучура, разрушено коритцето на златната чешмица. Това място отново стана кално и неприветливо - локва - никой не можеше да се приближи поне устните си да накваси от мокрия бряг...

Колко труд бе покрай нея! Колко много колички пръст и кал се изхвърли далече от там, колко чакъл и пясък се докара, за да се напостели земята! А прекрасен стана този кът, да му се ненагледаш. Ония цъфнали карамфили пръскат приятно благоухание - оставиш съдините, седнеш на перваза; слънце те пече и ти приятно замаян чакаш реда си, или и да не чакаш, седиш с книга в ръка, дишаш с наслада. Коритцето се пълни и прелива от чучура сякаш песен пее... Жадно пиеха от басейна воловците. Коларят ги държи за поводите и ги чеше по врата. - Де, Белчо, де Сивчо! А каква весела глъчка около чешмата! Тук идваха коларите и да обядват. Ново бакърено бяло канче със синджир, който иска да си налее, да се напие.

Учителят при всяко идване внася по някое подобрение. Всяка вечер чешмичката се измиваше цяла и наоколо премиташе добре. Като изгрее слънцето, право в нея! Сякаш си даваха среща - Вода и Слънце! Вода, Слънце, Учител и ученици. Крилати станахме от радост. Леко ни, леко; не сме на земята - то на земята сме, но сякаш духът ни се носи високо, високо! Що пара се даде за цимент, плочи, камъни, тухли, вар, пясък. Той, Учителят даде тия средства, а трудът от нашите братя и сестри. Да, и сестри, защото всред общия труд не може да не вземеш участие, макар да си и най-крехкото създание. Така, от кална бърлога, това място стана угледно - красив целебен кът, уви, за кратко време.

Негово преосвещенство не рачи да я остави тъй наредена и преобразена. Не го задоволи красивата чешмица. Смешно и неуместно му се видя такова нещо. Сърцето го заболя от прахосване на народната пара. Ех, да беше то поне монастир, или най-малкото - оброчище. А и защо този Учител мъчи своите ученици с тия стомни. О, как плаче той за своите загубени овчици. Сърцето му капе от кръв при тая тяхна пот, при това тежко самоизмъчване. Не можеха ли те да минат с по една запалена свещица в църква, мирно да стоят там пред иконата на светаго Дмитрия, Козма и Дамян, и пр. Нямаше да има нужда ни от потене, ни от къпане, ни от преобличане... Горкият народ! Безсилно стене светият пастир, загрижен за тяхното спасяване. Може би си е и поплакал за народното тегло. Може би е коленичил, издигнал белите си благоухаещи ръце с маникюрни нокти нагоре към престола на Бога да го осени, да му даде съвет и свише внушение какво да стори, как да предотврати тази нова напаст, това застрашаващо връщане към езичеството - преклонение пред Въздух, Слънце и Вода. И този самозван Учител!!? И най-после го осени прозрение свише. Речено - сторено. Нареди да се разтури езическото капище, да се низрине златната чешмица.

Но, късно, много късно се досети да направиш това, ти свети старче. Над 500 души ние минахме през природното чистилище, чистилището на Водата, Въздуха и Светлината. Така обновени се готвехме да изпълним и други здравни задачи, които ни се даваха в школата. Наскоро ни прекараха Рилския водопровод. „Изгрев” се обниза от чешми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...