Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1935_01_06 Правият път

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 05:48

Аудио - чете Цветанка Георгиева

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),
Първо издание от 1939 г., София.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),
Второ издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2013
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),
Издателство „Бяло Братство“, 2013
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Правият път


В 27-ма глава от Притчите има 27 стиха, т.е. 27 форми за назидание. Едни от тези положения се отнасят до физическия живот на човека, други – до чувствения, а трети – до умствения.

„Не се хвали за утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят.“ (– 1-ви стих.) – Утрешният ден е извън човешката власт. Следователно човек не трябва още да говори за това, което не се е родило.

„Нека те хвали друг, а не устата ти – чужд, а не устните ти.“ (– 2-ри стих.) – Има ли смисъл човек да се хвали пред себе си? Що се отнася до себе си, човек знае нещата, няма защо да се хвали. Щом се хвали, той прави това за другите. Тогава нека остави те да го хвалят. Като изучават нещата вън от тебе, те ги знаят по-добре. Ако угощаваш един човек, не се хвали с яденето си, защото ти не си го вкусил още. В случая гостът, когото угощаваш, е по-голям авторитет от тебе. Нека той те хвали. Ако ти сам се хвалиш, не постъпваш право. Яденето може да е сладко за тебе, но не и за онзи, когото угощаваш. „Камъкът е тежък, и пясъкът – товар; но гневът на безумния е по-тежък и от двете.“ (– 3-ти стих.) – Гневът е подобен на бомба. Докато не е избухнала, бомбата е безопасна. Щом избухне, тя причинява големи пакости.

„Яростта е люта и гневът – буен; но кой може да устои пред ревността?“ (– 4-ти стих.) – Ревността е отрицателна сила. „Явното облекчение е по-добро от скритата любов.“ (– 5-ти стих.) – Обикновено ревността и скритата любов вървят ръка за ръка. Когато ревнува, човек има тайна, скрита любов. Тази любов е крайно материалистична. Оттам и ревността има материален произход. Когато ревнува, когато се състезава за нещо, човек има предвид някакъв материален обект.

Всички положения в прочетената глава са взети от живота. Не е достатъчно човек само да ги прочете, но той трябва да ги съпостави и със своя живот, да ги постави на съответните места.

„Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятели – изобилни.“ (– 6-ти стих.) – Това е контраст. Значи ако приятел те удари, това е за твое добро. Обаче в сегашния живот неприятелят по-скоро ще говори лошо за тебе, отколкото да те целува. Значи изобилните целувки, за които се говори в този стих, отговарят на изобилните лоши думи за тебе.

„Наситена душа се отвръща от сол; а на гладната душа всяко горчиво е сладко.“ (– 7-ми стих.) – Второто положение в стиха, че на гладната душа е сладко всяко горчиво, не е на място. Невъзможно е горчивото да е сладко на гладния. Ако става въпрос за болния, това е друго нещо. Горчивите лекарства за болния са сладки, защото той се лекува с тях. Той знае, че от горчивите хапове ще оздравее. „Както птица, която се скита от гнездото си, така е човек, който се скита от мястото си.“ (– 8-ми стих.)

„Мастите и каденията веселят сърцето, а сладостта на приятеля – чрез сърдечния съвет.“ (– 9-ти стих.) – Наистина, когато въздухът в някой дом стане нечист, хората кадят с темян, да го пречистят малко. В този стих се прави сравнение между каденето и сърдечния съвет на приятеля като средство за пречистване. „Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, и в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си; по-добре съсед близо, нежели брат далече.“ (– 10-ти стих.) – Наистина в ден скръбен за предпочитане е съседа ти, който е близо до тебе, отколкото брат ти, който е далеч.

Това са положения, говорени преди хиляди години, които трябва да се приложат. За да се приложат, те трябва да се разберат. Ако не се разберат и не се приложат, те стават товар за човека. Значи всяко знание трябва да се приложи. Не се ли приложи, то причинява големи пакости и страдания на човека. Не е нужно само да се приложи знанието, но човек трябва да бъде готов за него. Представете си, че имате способността да виждате това, което другите хора не виждат. Щом имате тази способност, вие ще виждате кой кога ще умре. Докато прилагате това знание към чуждите хора, добре ще бъде за вас, ще минавате за учен човек, за човек с особени дарби и способности. Обаче ако трябва да приложите това знание към някой ваш любим, тогава знанието ще ви причини големи страдания. Вие ще се запитате: „Трябва ли човек да знае всичко?“ Човек трябва да знае само онова, за което е готов, защото има знания, които носят радост, но има и такива, които носят страдания.

Между скритата любов, ревността и знанието може да се направи сравнение. Защо ревнува човек? Кое е отличителното качество на ревнивия? Ревнивият обича да боде, да мушка, било с ръката или крака си, било с езика. Кажете ли добро за някого пред ревнивия, той непременно ще каже нещо противоположно. Ревнивият е тщестлавен човек. Той ревнува, защото се страхува да не изгуби богатството си, в най-широк смисъл на думата. Ревнивият е външно силен човек, а вътрешно – слаб. Ако има на разположение стотина хляба, човек не може да бъде ревнив. Обаче ако има един хляб, той е ревнив. Колкото повече хлябът се намалява, толкова повече ревността се увеличава. Ревнивият е вътрешно беден човек. По-беден и по-неразбран човек от ревнивия не съществува. Човек мъчно се освобождава от ревността. Често човек ревнува по навик. Ревността е подобна на паразитите, които се въдят по главата на човека. Щом влезе един паразит в главата му, колкото да не иска, човек все ще се почеше. Как може да се освободи от този паразит? Единственото средство е гребенът. Ще вземе един гъст гребен, ще го прекара няколко пъти по главата и въпросът е разрешен.

Ревността е неестествено чувство в човека, от което той трябва да се освободи. Изобщо всяка неестествена мисъл, всяко неестествено чувство и желание в човека се отразяват освен върху физическия още и върху духовния му живот. Благодарение на тия неестествени състояния, човек прави неестествени движения с ръцете, а на лицето се забелязват неестествени гърчения, изкривявания. Не само това, но и думите, говорът на човека не вървят гладко. При възпитанието и самовъзпитанието трябва да се обръща особено внимание на неестествените прояви на човека, резултат на неговите неестествени мисли, чувства и желания. За да се предпазва човек от неестествените състояние, препоръчват самообладание, концентриране на мисълта и чист, свят живот. Светостта води човека в свят без сенки. Светлината в този свят прониква навсякъде безпрепятствено. Този свят е свободен от неестествените състояния, които хвърлят сенки на пътя си. Като казвам, че човек трябва да се стреми към свят живот, имам предвид отражението, което неговите мисли, чувства и постъпки хвърлят в духовния свят. Човек ревнува нещо или някого от физическия свят, но ревността му се отразява в духовния свят, във вид на особени линии, каквито сеизмографът отбелязва даже при най-слабо земетресение. Физическият, духовният и Божественият светове са тясно свързани помежду си. Така че каквото става на физическия свят, това се отразява и в другите светове, по-горни от него. И обратно: каквото става в Божествения свят, това се отразява и в по-долните светове.

Днес всеки човек може да произведе в своя ум, както и в ума на своя ближен, такива отклонения, каквито бурите и земетресенията произвеждат върху сеизмографа в обсерваториите. В човешкия сеизмограф се отбелязват както неговите лични слабости и добродетели, така и тия на неговите ближни. Всяка човешка проява предизвиква точно определен ъгъл на отклонение. По отклоняването на стрелката вие познавате качествата и степента на човешките прояви. Някой казва за себе си, че не е ревнив. Той или не се познава, или не говори истината. Отклоняването на стрелката в неговия сеизмограф показва тъкмо обратното. Като знае да чете по сеизмографа, човек не може да лъже нито себе си, нито своите ближни. Ако отива в някоя планинска местност, човек трябва да познава климатическите условия на тази местност, за да може разумно да я използва. Като знае, че е ревнив, човек трябва да разбира свойствата на ревността и да се стреми да я превърне в положително качество. Ревността е външна проява, която няма нищо общо с естеството на човека. Щом не е дълбоко свързана с него, тя може да се превърне във вътрешно усърдие. Ревнивият е много усърден човек. Той е готов цял ден да следи, да наблюдава това, което го интересува. В това отношение ревнивият е като войник на пост. По-добър войник от ревнивия няма. Искате ли да ви се свърши някоя работа добре, намерете един ревнив човек. Онези, които не са ревниви, те са крайно небрежни и безразлични. Който не е приложил правилно ревността, т.е. усърдието, което произлиза от нея, той достига до крайно безразличие към нещата. Безразличието създава противоречия, подобни на тези, които ревността произвежда. Ревността е присъщо качество и на добрия, и на лошия човек. За да направи едно добро, добрият човек е готов цял ден да следи, да наблюдава, да намери подходящ случай. И лошият човек може да употреби цял ден, за да издебне съответен момент, да направи някакво зло.

При сегашните условия на живота, колкото да се мъчи човек да избегне неправилностите и изопачените работи, той все ще се натъква на тях. Даже и в християнството, толкова велико учение, са внесени известни изопачавания. Когато започне съзнателна работа върху себе си, да се самовъзпитава, тогава само човек се натъква на свои слабости и недостатъци. Тогава само той вижда, че пред него стои огромна работа, която трябва да свърши. Като не се наемат да свършат работата си, някои казват: „Все ще се нареди тази работа някак“. Най-после Бог ще я оправи. Не оставяйте вашата работа на Бога. Като ви е изпратил на земята, Той ви е дал всички условия да учите и да се развивате.

На всеки човек, на всяко живо същество е дадена толкова работа, колкото може да свърши. На всеки е дадено според силите – нито повече, нито по-малко. Не оставяйте баща си и майка си да учат заради вас. Те са ви изпратили на училище вие сами да учите, да придобиете нещо. Оставите ли други да учат вместо вас, вие няма да се ползвате от добрите условия, които са ви дадени. Очаквате ли Бог да оправи вашите работи, вие сте на крив път. Вие сами трябва да оправяте работите си. Вие сами трябва да изправяте своите погрешки. Някои казват, че Господ ще прости греховете им. Кога? Когато учат. Не учат ли, Той ще ги изпъди от училището. Учителят може да извинява ученика, че не е научил урока си един, два, три, десет пъти, но на единадесетия път той ще го изпъди от училището. Извинението не решава задачите. Някой те мушне с нож, причини ти голяма болка и после се извинява, че ти е причинил голямо страдание. Ти можеш да го извиниш, но болката си остава. И двамата трябва да се заемете да изправите погрешката. Ще вземете чист спирт, ще измиете кръвта, ще дезинфекцирате раната и ще я превържете. Това ще правите няколко дена поред, докато раната се излекува. Човек трябва да бъде внимателен и към себе си, и към своите близки, да не пресича мислите, чувствата и постъпките на кого да е. Човек трябва да бъде внимателен, да не си играе с нож, да не клъцне нещо. Някога това клъцване може да бъде толкова дълбоко, че да осакати човека.

Мнозина се оплакват, че не могат да мислят, че мисълта им не е ясна. Причината за неяснотата на тяхната мисъл се дължи на някакво клъцване. В далечното минало по невнимание те са клъцнали нещо в мисълта си и са се осакатили. Те не са мислили, както трябва, занимавали са се с работи, които не са били потребни, и са клъцнали нещо в мисълта си. Който не мисли правилно, това показва, че той не поставя нещата на техните места. Като не ги поставя на съответните им места, той не може да се ползва от тях. За пример, някой отива да поздрави един свой приятел с някаква придобивка и през целия път мисли какво да му каже, как да нареди думите си. Той мисли за ненужни работи. Щом отива при приятеля си с радост, от любов, той не трябва да подрежда думите си, а да остави на сърцето и на ума си, те да подредят думите на местата им. Ако българин и англичанин трябва да разкажат нещо или да предадат свои лични мисли и чувства, те ще подредят мисълта си различно.

Англичанинът непременно ще започне с личното местоимение „аз“ и после ще продължи мисълта си. Защо? Защото личните чувства на англичанина са силно развити. Българинът ще употреби глагола, без да каже „аз“. Англичанинът казва „ай“ – аз, а българинът и турчинът разбират друго нещо. Под думата „ай“ англичанинът разбира „аз“, българинът – изразява учудване, а турчинът разбира луната. Значи английското „ай“ има три различни значения.

Следователно под думата „ай“ турчинът разбира нещо в статическо положение. Той гледа луната, която е застанала някъде на небето. Българинът гледа луната и се чуди на нея, а англичанинът казва: „Моя е луната, на мене принадлежи“. Това означава английското „ай“. Наистина, където стъпи английски крак, веднага виждате, че знамето се забива и пишат: „Това е мое“. Трима души – три различни прояви. Тези прояви се дължат на вътрешното съзнание на човека. Желанието за придобиване е силно развито в англичаните. Англичанинът е умен, знае как да придобива. Щом забие някъде знамето си, той започва да се организира. Някой казва, че иска да има едно мнение за нещата. Добре е човек да има едно мнение, но какво трябва да бъде това мнение: като мнението на англичанина, на българина или на турчина? За предпочитане е да имаш съзнанието на англичанина, да владееш нещата. Да владееш нещата, това значи да ги прилагаш и да се ползваш от тях. Имаш ли някакво знание, сложи знамето си върху него и кажи: „Това знание е мое“. Щом знанието, което имаш, е твое, ти всякога можеш да разполагаш с него. Често се говори за лоши постъпки в живота, за лошо изпълнение в музиката. Защо? Защото хората се делят главно на две категории: първата категория хора философстват, теоретизират, а втората категория – прилагат нещата. Философът-музикант слуша изпълнителя-виртуоз и намира, че не е взел някои тонове, както трябва. Обаче ако този философ дойде на мястото на изпълнителя, и той ще направи същите погрешки. Значи между единия и другия няма никаква разлика. Ако в доброто и в лошото и двамата се проявяват по един и същ начин, те в нищо не се различават. Някои не се произнасят добре за картините на един художник. Щом намираш погрешките му, ти покажи как трябва да рисува. Хубава картина е тази, на която линиите отговарят на тези в природата. В природата има линии на красивото, на разумното, на доброто и т.н. Истинският живот се заключава в разумните линии, които човек чертае. Къде съществуват тия линии? Навсякъде в живота и в природата. Където погледнете, ще видите: глупави линии – на онези същества, които не разбират нещата, обикновени линии – на обикновените хора и разумни линии – на разумните хора. Такива линии виждате и на човешкото лице. Всяко лице, на което има разумни линии, свети. От него излиза особена светлина, която прави лицето красиво и приятно. Когато някой човек страда, хората говорят за страданията му. Така се е говорило едно време за страданията на Йов. И днес още говорят за страданията на Йов. Като чета живота на Йов, аз не се спирам върху неговите страдания, но разглеждам разумните линии, които се чертаят на лицето му от големите страдания и изпитания. На времето Йов минавал за един от умните и добри хора. В един от съветите на боговете Господ запитал присъстващите: „Видели ли сте моя верен и добър раб Йов?“ Бог зададе този въпрос на боговете, защото сам Йов имаше такова мнение за себе си. Йов мислеше, че като него добър и умен човек на земята няма. Тогава сатаната се обърна към Бога с думите: „Добър и умен е Йов, защото е богат и щастлив, има всичко на разположение. Опитайте се да отнемете богатството, синовете и дъщерите му, да видите какво всъщност представлява той“. Наистина, след като мина през големи страдания и изпитания, Йов научи много нови неща. Съзнанието му се пречисти, мина през огън. Докато дойде до това положение, Йов понякога роптаеше, проклинаше часа на своето раждане. Приятелите му идваха при него, изкушаваха го, даваха му различни съвети, но в края на краищата той издържа. Най-после дойде и последният му приятел, най-младият от всички, който му говореше, че трябва да издържа, да понася страданията разумно, за да придобие нещо ново в своите възгледи и убеждения.

Много от съвременните хора, преди да са стигали до страданията, казват като Иов, че трябва да бъдат добри, да се обичат, да бъдат проводници на Божията Любов. Добро е всичко това, но има някои условия, от които човек зависи. За пример, ако си стъкло, ще зависиш от онзи, който е направил стъклото; ако си инструмент, ще зависиш от онзи, който е направил инструмента, и от онзи, който свири на него. За да бъдеш разумен, това зависи от твоята права мисъл. В какво се състои правата мисъл? Права мисъл е онази, с помощта на която човек може да разрешава мъчнотиите на своя живот.

В църквата на едно малко, забутано селце, попаднал като свещеник един стар човек, без никакво образование и подготовка за свещенослужител. Той служил по своему, без никакъв ред, а обредите извършвал съвсем своеобразно. В дни, когато трябвало да се извършват тържествени служби, той ходил из църквата с кадилница и мърморел нещо. Един ден, в навечерието на Възкресение Христово, той сложил кадилницата на земята и се готвел да я прескочи, както правел това обикновено, и да каже „Христос възкресе“, но в този момент един образован и интелигентен гражданин влязъл в църквата и се спрял близо до свещеника с очакване да чуе думите „Христос възкресе!“ Като го видял, свещеникът вдигнал кадилницата от земята и започнал да се движи с нея из църквата. Един от селяните пошепнал на свещеника: „Дядо попе, Христос възкръсна вече. Ти кога ще кажеш „Христос възкресе“?“ – Остави се, докато този дявол е тук, Христос няма да възкръсне.

Лесно е да сложите кадилницата на земята, да я прескочите три пъти и да кажете „Христос възкресе“, но като влезе някой образован гражданин в църквата, не смеете да прескочите кадилницата и да кажете, че Христос е възкръснал. Казвате: „Докато дяволът е тук, нищо не предприемам“. Какво представлява дяволът в човешкия живот? Дяволът не е нищо друго, освен голямата мъчнотия в живота на човека. Значи докато мъчнотията сее на пътя ви, нищо не можете да направите. Във всеки дом има по един дявол, т.е. по една мъчнотия, която не може лесно да се премахне. Тази мъчнотия може да бъде в лицето на мъжа, на жената, на дъщерята, на сина, вследствие на което когото и да запитате днес защо не живее добре, ще ви каже: „Остави се, имам един дявол в къщи, който ме мъчи. Докато този дявол е на пътя ми, аз не мога да живея добре“. Не е виновен дяволът, не е страшна мъчнотията, но човек трябва да има буден ум, да знае какво да прави, как да решава задачите си. Мъчнотията представлява разумно същество, което иска да застави човека да работи разумно, да изпълнява съзнателно своите задължения. Преди години един варненски свещеник, добър и интелигентен човек, споделяше своето разочарование от младото поколение. „Чудно нещо – казваше той, – младото поколение започна да става много непослушно. Имам един син, който постъпи тази година в гимназията. Докато беше в прогимназията, много слушаше: каквото му казвах, всичко изпълняваше. Не само това, но уважаваше и мене, и майка си. А сега, каквото го накарам да направи, все отказва. „Не мога, татко, въздържател съм.“ Един ден го накарах да наточи малко вино от избата, а той отговори: „Ще ме извиниш, татко, не мога, въздържател съм. Ако е за друго нещо, готов съм десет километра далеч да отида, но вино не искам да точа.“ Друг ден го накарах да ми купи една кутия тютюн, а той пак ми каза: „Не мога, татко. Ако ме пратиш в гората за дърва, готов съм веднага да отида, но що се отнася до тютюн, не искам да купувам.“ Чудно нещо, не ме слуша вече този син. Най-после го помолих да отиде на пазара, да купи месо на майка си, да наготви. – „Татко, и месо не мога да купя.“ Изправи се този ми ти син всред стаята, смел, решителен и казва: „Всичко мога да ви направя, но месо, тютюн и вино не мога да донеса.“ Погледнах сина си, стана ми горчиво, защо не е готов да направи една жертва за баща си и за майка си. Исках да го наругая, но после се замислих: „Право е момчето“. Той нищо не ми казва, не ме съди, не ме морализира, но намира, че има нещо неправилно в моя живот и не иска да следва този път. Като помислих добре, дадох му правото и видях, че е на по-добър път от мене. Стана ми радостно и приятно в душата, че има уважение към мене и към майка си, но има убеждение в себе си, има висок идеал, на който иска да издържа.“

Днес всички хора се натъкват на подобни противоречия, благодарение на някои свои мисли, чувства и желания. Влезе ли в ума ви мисъл, подобна на месото, на тютюна и на виното и пожелаеш да я реализирате, свободно ще ѝ кажете: „Татко, не ям месо, не пуша тютюн и не пия вино. Следователно в никакъв случай не мога да те улесня“. Понякога в сърцето на човека се явяват чувства и желания от характера на месото, тютюна и виното. Натъкне ли се на тях, човек не трябва да ги реализира. Зад всяка мисъл, зад всяко чувство и желание на човека се крие някое разумно или неразумно същество. Те се обличат с мислите, чувствата и желанията на човека като в дреха и така се проявяват. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да знае кои от тях да реализира и кои да не реализира. Ако с някое ваше желание се е облякло разумно същество, дайте ход на желанието си. Ако с някое ваше желание се е облякло едно глупаво, неразумно същество, въздържайте се, не се стремете да реализирате желанието си. Разумното същество има предвид доброто на човека, а неразумното – неговото зло и нещастие. Дадеш ли възможност на някое неразумно желание в тебе да се прояви, ти непременно ще направиш погрешка. От значение за човека е какви същества ще се облекат в неговите мисли, чувства и желания. Затова е казано: „Каквото посееш, това ще пожънеш“.

Когато става въпрос за знание, за сила, за богатство, хората обичат да се сравняват едни с други, кой имал повече знание, кой бил по-напреднал и т.н. Знанието е в приложението, а не във външния баласт, който човек носи със себе си. Има хора, които знаят десетина езици. Знанието на езици е богатство за човека, но ако може да се приложи. Всеки език е врата за съобщение. Всеки език, приложен на място, представлява отворена врата, през която човек може свободно да влиза и да излиза. Ако човек знае един–два езика, но не може да ги прилага, вместо да му помагат, те ще го спъват. Като знаете някой чужд език, вие можете да се разберете с хората, чийто език знаете. Ако знаете ангелски език, вие ще се разберете с ангелите. Щом знаете езика на някой човек или на някой ангел, вие ще се разберете. Щом се разбирате, външно или вътрешно, вие няма да говорите върху излишни работи. Не се ли разбирате вътрешно, и да знаете някой език, пак ще останете неразбрани. Ако се разбирате, трябва ли да питате своя възлюбен обича ли ви. Обича ли ви някой човек, вие непременно ще знаете това. Не е нужно да питате. Пък и той, от своя страна, не е нужно да казва, че ви обича. Ако сте растение, което расте, цъфти, връзва и узрява под влиянието на слънчевата светлина, под влиянието на въздуха и на водата, трябва ли да питате дали ви обичат? Щом растете и се развивате добре под влиянието на слънцето, въздуха и водата, непременно ви обичат. Трябва ли да питате Бога дали ви обича? Щом живеете и се развивате, и Бог, и ангелите, и слънцето ви обичат.

Сега ще ви задам въпроса: Какво ще направите, когато някой ви обича? Ако сте растение и слънцето ви обича, какво ще направите? Плод ще дадете. Какво трябва да направи мъдрецът, когато слънцето го обича? Той не може да даде плод като растението, защото отдавна е излязъл от положението на растение. Щом се свърже със светлината, мъдрецът трябва да пише. Следователно, когато слънцето обикне художника, той трябва да рисува, музикантът – да свири, красивата мома – да люби и да помага на близките си, младият момък – да люби и да работи, добрият човек – да прави добро. С една дума онзи, когото слънцето обикне, трябва да се предаде с любов на работата, за която е призван. Не е въпрос до еднообразна работа. Всеки ще върши своята работа, но с Любов: слугата ще работи на господаря си с Любов, ученикът ще учи уроците си с Любов. Любовта се проявява във всички форми и по различни начини. Където намери празно място в природата, тя веднага го запълва.

Сега ще се яви възражението: „Може да не е дошло времето за Божията Любов“. За Божията Любов няма определено време. Тя се проявява навсякъде и на всяко време. Ако не е дошло време да се проявиш като мъдрец, време е, обаче, да се проявиш като ученик; ако не е време да се проявиш като ученик, време е да се проявиш като млада мома, да любиш и да скачаш на хорото. Всяко нещо, което човек върши от любов, е свещен акт и никога не се губи. Проявите на Любовта са свещени и вечни. Прояви, извършени без любов, са временни. По това се отличава Божията Любов от човешката. Всеки подтик, предизвикан от Любовта, следва човека през цялата вечност. Когато се казва, че Любовта се отличава с пълнота, ние нямаме предвид определен мащаб на нейните действия, но казваме, че тя обхваща всички постъпки, колкото малки да са те. За пример, колкото малка да е семката на някое растение или дърво, след няколко години тя ще се прояви в своята пълнота: ще израсте, ще цъфне, ще завърже и плодът и ще узрее. Ако носите семката в джоба си, нищо няма да излезе от нея. Посадите ли семката в земята, тя се превръща в голямо дърво. При това положение, вие не можете вече да я носите в джоба си. И детето, докато е малко, всеки може да го носи на гърба си. Порасне ли, никой не се наема да го носи. Колкото да обичате един човек, вие не можете да го носите на гърба си. Малцина могат да носят голям човек на гърба си. Дойдете ли до разбиране на Любовта, ще се намерите в същото положение. Малцина разбират Любовта. Малцина могат да носят великата Любов на гърба си. Тя не е за слаби хора. Като знаете това, не пожелавайте Любовта преждевременно. Всеки, който е придобил Любовта преждевременно, той се е осакатил. Човек трябва да бъде готов за Любовта. Не е ли готов за нея, той е дошъл вече до закона на пресищането и отвращението. Дойдете ли до Любовта, до живота, приемайте от тях толкова, колкото можете да носите. Ако ги приемете във всичката им пълнота, вие трябва да живеете с всички хора, взаимно да се обогатявате с тях. Останете ли сам, вие ще се преситите и от живота, и от Любовта. Няма по-страшно нещо в живота от пресищането. Каква е програмата ви за днешния ден? Ще кажете, че не знаете. Как може човек да не знае програмата на своя живот за един ден, а да се заема с управлението на цял народ? Когато отвори нотите, музикантът знае вече как следват те. Ако е в оркестър, той знае къде какво темпо да приложи, къде има паузи, къде цели, половини, четвъртини ноти и т.н. За да свири, музикантът трябва да е поставил всичко в пълен ред и порядък. Същото се отнася и до самовъзпитанието. Да се самовъзпитава човек, това значи да постави своите мисли, чувства и постъпки в пълен ред и порядък, в пълна хармония. Това е идеалът, към който трябва да се стреми. Само така той може да осмисли живота си. Изгуби ли вътрешния смисъл на живота си, човек остарява. Ако придобие Любовта, знанието и свободата, и като стар, и като млад, човек върви в правия път на живота. Обаче ако не придобие Любовта, знанието и свободата, и младият, и старият губят правата посока на живота. Любов, знание и свобода са необходими за всеки човек, който иска да следва правия път на живота.

Следователно, за да вървите в правия път на живота, не се занимавайте с чуждите работи. Не се занимавайте с незавършените картини на хората. Занимавайте се с вашите работи, с вашите картини, с вашите музикални парчета. Не се спирайте да слушате кой как свири. Ако слушате свиренето на хората с цел да ги критикувате, вие трябва да изправяте погрешките им. Всяка дисхармония, която сте приели отвън, се налага на вашето ухо и няма да ви освободи, докато не я изправите. Ако не е готов да се радва на красивото, което вижда и слуша, човек пак може да сгреши.

Един руски музикант слушал един виден европейски виртуоз да свири и толкова се отчаял от себе си, че след концерта се самоубил. Защо? Като слушал колко хубаво свири виртуозът, той изгубил вяра в себе си. Щом не знае да се радва на чуждите постижения, не е трябвало да го слуша.

Сега ще ви попитам: Какво ще направите, ако срещнете един светия, който е постигнал много неща в живота си? Трябва ли да се самоубиете, че не сте като него? Като не може да реализира желанията си, някой казва, че се отчаял от живота и не иска повече да живее на земята. Къде ще отиде? Той мисли, че като умре, веднага ще отиде на небето. Той не може да живее на земята, че на небето ще живее. Той не може да свири в един обикновен оркестър, че ще свири в симфонични оркестър, където не се позволява нито една погрешка. В симфонични оркестри се приемат майстори-музиканти. Какво ще правите, ако отидете на небето: ще свирите или ще слушате? Ако искате да слушате, ще ви допуснат, но след концерта ще ви изпитат, да видят какво сте разбрали. Ако се окаже, че нищо не сте разбрали, веднага ще ви върнат на земята. Там не приемат хора, които не разбират музика. В разбирането на музиката те трябва да бъдат такива майстори, както и ония, които свирят. Светът, към който се стремите, е съвършен. Той е свят на знание и светлина. Какво място ще заемете на онзи свят, това зависи от степента на вашето съзнание. Това не значи, че трябва да се обезсърчавате. Ако се обезсърчавате, вие сте слушали неща, за които още не сте готови.

„И в дома на брата си не влизай в деня на злощастието си.“ (– 10-ти стих.)

Двама приятели се разхождат заедно. Единият иска да изпита приятеля си и го бодва с игла. – „Защо ме убоде? Защо си толкова жесток?“ – „Обърни се да видиш, зад нас върви една красива мома. Виждал ли си друг път толкова красива мома?“ Приятелят се обърнал да види красивата мома и забравил болката от убождането. После запитал приятеля си: „Защо ме бодна с игла? Не можа ли с думи да ми кажеш да се обърна?“ – „Убодох те, за да ти докажа, че красивата мома лекува раните на човека.“

Сега и на вас казвам: Като убодете някого, дайте му лек, с който да се лекува.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно слово от Учителя, държано на 6 януари 1935 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни