Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1935_01_27 Подмладяване27 януари 1935 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 06:09

Аудио - чете Цветанка Георгиева

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),
Първо издание от 1939 г., София.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),
Второ издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2013
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),
Издателство „Бяло Братство“, 2013
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Подмладяване



Казано е в Писанието, че като вярва, човек може да се спаси. Каква е вярата на съвременните хора? Някои хора вярват и се надяват на неща, които никога не могат да реализират. Те се намират в положението на човек, изхвърлен на някой усамотен остров и постоянно вярва и се надява, че ще дойде отнякъде един кораб да го спаси. Обаче минават години, никакъв кораб не идва на този остров.

Въпреки това човек пак очаква да дойде някой кораб на неговото пристанище, да донесе всичко необходимо за оправяне на обърканите му работи. В края на краищата надеждите му не се сбъдват. Като види, че надеждите и очакванията му излизат празни, той казва: „Няма какво да се прави, така е определено да бъде!“ Това е вярно за онзи, който не знае да чете. Той отваря книгата на едно, на второ място и като не може да чете – затваря я. На другия ден пак я отваря, пак не може да чете. Ден след ден той отваря книгата и като се убеди, че нищо не разбира, най-после казва: „Така е писано за днес. В бъдеще ще прочета и ще разбера тази книга“. Обаче за онзи, който знае да чете, въпросът е поставен малко по-другояче. Той положително знае при дадените условия, в които се намира, може ли да дойде някой кораб на пристанището му, т.е. могат ли да се оправят работите му, или не могат.

Една от причините за неуспеха на съвременните хора се дължи на факта, че те живеят, очакват много неща от живота, без да разбират неговия език, без да знаят азбуката му. Невъзможно е човек да очаква от живота нещо, без да знае неговия език. Слушате някой да казва: „Дано ми просветне отнякъде, дано дойде отнякъде знанието“. Този човек нищо не работи и не учи, а очаква всичко наготово. Това е невъзможно. Има едно знание, което човек носи със себе си, но то е недостатъчно. Той трябва да работи, да учи, за да придобие това знание, което му е нужно за живота. Някои учени пренебрегват много знания, които са близки и необходими за сегашния им живот, а се стремят към реализиране на идеята „perpetum mobile“. В разрешаване на идеята „perpetum mobile“ има две неща, които не се подават на изследване. Това са началото и краят на безгранично голямото и безгранично малкото. Никое разумно същество досега не е могло и няма да може да проникне в границите на безкрайно голямото и безкрайно малкото. Безкрайно малкото и безкрайно голямото представляват граници на живота, между които човек се движи. Не познава ли законите на живота, човек прави грешки и се чуди откъде идват погрешките и злото в света. Когато се движи от границите на безкрайно малкото към границите на безкрайно голямото, човек неизбежно ще греши. В този смисъл ние казваме, че малкото греши и прави престъпления, а не голямото. Следователно, ако грешиш, ако си невежа, ако си лош, ако си сиромах, това показва, че си малък още. Изобщо всички отрицателни качества на човека показват, че той не е дорасъл още. Когато художникът рисува, той все ще направи някаква погрешка. Когато писателят и поетът пишат, те все ще сгрешат някъде. Когато ученият и философът правят своите опити и наблюдения, все ще изпуснат нещо. Злото не се състои в погрешките, които малкият прави, но в желанието му да бъде голям като Бога, да заповядва и да се налага на хората. Това е невъзможно. Преди всичко големият крие в себе си сили, възможности и условия. Като велик и мощен, Бог дава условия и блага на всички живи същества да растат и да се развиват. Какво може да даде малкият от своя страна? И да иска да дава като големия, той не може да даде. Малкият взима, но не дава. Може ли при това положение да иска да бъде учен, знатен, силен човек, всички да го почитат и уважават? Това са качества на силния, на големия, а не на малкия. Един ден и малкият ще порасне, но докато дойде това време, той трябва да познава своите възможности и да не иска преждевременно това, което не е за него. Малкият още не е изработил своята форма, на която да разчита през всички времена и условия. Разболее ли се, той очаква чужда помощ. Падне ли някъде, той търси някой да го вдигне.

Човек не трябва да се обезсърчава, но да разбере философията на живота. Който се обезсърчава, той е мързелив. Човек трябва да се домогне до философията на живота и да я приложи. Не е знание това, което не може да се приложи. Мнозина говорят за любовта, но не могат да я приложат. Те казват, че я познават, а не я прилагат. Каква любов е тази, която е проникната от ревност? Ще кажете, че ревността е необходима, за да запази човек това, което е придобил. Има смисъл човек да пази онова, без което абсолютно не може. Човек има тяло, което трябва да пази. Без него той не може да се развива. Обаче като има тяло, като му са дадени условия да го пази, той не се задоволява само с това, но започва да търси друго същество отвън, което да го обича. Намери ли такова същество, той иска да го задържи само за себе си. Щом се роди това желание в човека, той започва да ревнува. Човек ревнува, защото не подозира, че всичко, от което се нуждае, е вътре в него. Човек е създаден от два принципа: мек и твърд, ефирен и гъст, или слаб и силен. Силният принцип в човека наричаме мъжки или творчески. Слабият принцип наричаме женски или съграждащ. Мъжкият принцип е положителен, а женският – отрицателен. Ревността се явява в мъжкия принцип. Кога се явява ревността? Когато любовта в човека изгуби онова направление, което Бог ѝ е дал. В него става известно пречупване, вследствие на което любовта взима друго направление. Като ревнува, човек се налага на онзи, когото обича, иска той да мисли само за него. Преди да иска това от другите, човек трябва да се запита какви са неговите отношения към Бога. Защото казано е в Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“.

Следователно, когато изисква нещо от другите хора, човек трябва да се запита: „Прави ли са моите отношения към Бог?“ Ще кажете, че не сте виждали Бога. Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е? Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек. Това е неговата дреха, неговият автомобил. Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човека, т.е. по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него? Ще кажете, че не можете да вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма. Някои пък не вярват в Бога, защото са недоволни от живота, от света. Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини?“ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране. Ревността, например, не произлиза от Бога. Като не проявява правилно Любовта, човек се натъква на ревността и преживява горчиви чувства. Езиците, с които съвременните хора си служат днес, не са създадени от Бога. Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората си служат днес. Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за да го разбере правилно, трябва да се върне назад, да поеме истинската посока на движение. Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта. Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнат. Ако не изчезнат напълно, поне ще се осмислят. Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира. Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно. Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.

И така, ако човек не се развива правилно и не върви напред, причината е в самия него, в неразбирането на живота. Докато е млад, пълен с енергия, човек има вяра в себе си, в живота и в близките си. Щом остарее и изгуби силите си, той навежда глава към земята и се отчайва от живота. Защо? Изгубил е вяра в себе си и в Бога. Той вижда навсякъде отрицателни прояви. Където ходи, все за злото и за греха мисли. Този човек не е използвал младините си, както трябва, затова е дошъл до положение на обезсърчаване. Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него. Обаче, който го разбира, той гледа на него, както на огъня. Както огънят може да причини хиляди пакости и добрини на човека, така и злото може да му причини и пакости, и добрини. Знае ли как да пипа злото, човек лесно се справя с него. Той го впряга на работа и се ползва от неговите енергии. Ако не знае как да работи със злото, човек може да се изгори от него, както от огъня. Ако земята се приближи към слънцето, може да изгори, но поставена на това разстояние, на което я виждаме днес, тя се ползва от неговите благотворни лъчи. Днес всичко живо се радва на слънчевата светлина и топлина. Обикне ли ни слънцето повече, отколкото трябва, и се приближи към нас, ние сме осъдени на изгаряне.

Като знаете този закон, не се приближавайте до човека по-близо, отколкото е определено. Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се повече, отколкото трябва, той ще ви разтопи, нищо няма да остане от вас. Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно почетно разстояние между вас и възлюбения ви. Измените ли това разстояние, ще изгубите любовта си. Ако една планета излезе от орбитата на своето движение с цел да се приближи към слънцето, тя ще причини катастрофа освен на себе си и на целия свят. Една от причините за страданията на хората е, че те изменят разстоянията, на които Бог ги е поставил. Щом изменят разстоянието, на което са поставени, те излизат от орбитата на своето движение. Излязат ли от орбитата на своето движение, те се излагат на страдания. Така че чуете ли, че някой страда, ще знаете, че той е нарушил нещо в пътя на своето развитие. Не иска ли да страда, нека възстанови нормалното си движение. Като не разбират този закон, хората не търсят причината за страданията си, но се спират върху последствията. Последствията от нарушаване пътя на правото движение в живота човек нарича страдание. Като причина за своите страдания той счита сиромашията, болестите, условията на живота и т.н. Слушате някой да се оплаква, че нямал дрехи, въглища, храна и че ще умре от глад и студ. Вярно е, че човек може да умре от глад и студ, но и богатите, които имат изобилно дрехи, храна, въглища и дърва, също умират. Като умре един сиромах, непременно ще умре и един богат. Значи причината за болестите, страданията и смъртта не се крие в сиромашията и в условията на живота. Страданията са последствия, а причината е другаде някъде. На всеки корен от дървото отговаря един клон. Ако отрежете този корен, клонът непременно ще изсъхне. Отсечете ли всичките корени, всичките клони на дървото ще изсъхнат. Следователно, ако богатият иска да продължи живота си, нека вземе в дома си един беден човек, за когото да се грижи, както за себе си. Дотегне ли му да живее, нека изпъди бедния човек от дома си. Щом изпъди сиромаха на пътя, богатият сам се осъжда на смърт. Както в природата, така и в живота съществува закон на съотношение. Според този закон сиромахът е корен, а богатият – клон; сиромахът е цвят, богатият – плод. Ако сиромахът не цъфне, богатият няма да завърже. Щом сиромахът цъфне, богатият ще завърже и узрее, и плодът ще се занесе в живота. Кой ще опита плода на човека? Възвишените същества. Това, именно, показва, че никой не живее и не работи за себе си. Хората грешат по единствената причина, че искат да бъдат щастливи без да взимат под внимание живота на другите. Само Бог мисли за всички живи същества. Той не живее за себе си. Всеки момент Бог има предвид нуждите на всички същества и ги задоволява. Не трябва ли ние да следваме Неговия път? Щом нуждите на човека са задоволени, нищо друго не му остава, освен да се съобразява и с живота на своя ближен. Следователно, за да бъде щастлив, човек трябва да е доволен от това, което му е дадено, и всякога да държи в ума си мисълта, че не живее за себе си. Сегашните хора не са доволни от живота си, защото искат повече от това, което им е дадено. За пример, някой иска да бъде по-силен, по-учен, отколкото е в действителност. Ако човек иска да бъде силен, за да владее другите хора, силата му не е на място; ако иска да бъде силен, за да помага на слабите, силата му се оправдава. Ако човек иска да стане учен, за да се прослави пред хората, знанието му не е на място; обаче ако иска да стане учен, за да просвещава ближните си, знанието му е оправдано. Това знание носи радост в човешката душа. Има знания, които се придобиват по външен път, но има и такива, които се придобиват по вътрешен път, чрез вътрешен усет. За пример, поставите ли слона пред един мост, още от първата стъпка той познава дали мостът ще го издържи. Като разбере, че мостът не може да го издържи, той веднага се дръпва назад. Обаче по същия мост мишката минава безопасно. Следователно, ако човек не може да свърши една работа като слон, да я свърши като мишка. С други думи казано: Ако не можеш да свършиш някаква велика работа, да те чуят всички хора, свърши нещо малко, макар да мине незабелязано.

Като работи съзнателно, човек изучава и малките, и големите същества, за да види, че всяко същество има своето предназначение. Колкото да е малка, и мишката върши някаква работа в Битието. Ако не е така, вие не бихте могли да си обясните защо съществуват отровните змии, хищните животни и др. Колкото вредни и опасни да са за нас, обаче, в цялото те имат някакво предназначение.

Сега, да дойдем до въпроса, от какво се нуждае човек. Мнозина искат да придобият Духа, да работи в тях, да ги учи и да им помага, без да търсят помощта на хората. Каквото и да прави, човек не може да избегне системата на скачените съдове. Всички хора представляват система от скачени съдове. Само при това положение човек може да разбира волята Божия и да я изпълнява. За да възприеме една възвишена мисъл, човек трябва да се е приготвил за нея. Всяка Божествена мисъл минава през три основни свята, всеки свят с три подразделения, и тогава се приема от човешкия ум. Пръв приема мисълта онзи, който в умствено отношение стои на най-високо стъпало. От него мисълта се предава на всички останали хора, както водата или течностите се преливат от един скачен съд в друг. Затова се казва, че човек е проводник на Божествените мисли. Колкото по-чист е съдът, чрез който човек възприема, толкова по-добър проводник ще бъде той. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие – в мене, аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас“. С други думи казано: Ако думите ми пребъдат във вас, и вие – в мене, ще бъдете като растение, посадено в почвата, за да се ползва от хранителните материали на земята, от светлината и топлината на слънцето. Ако думите на Христос не пребъдат във вас, и вие – в Него, не можете да дадете никакви плодове.

„За три неща се тресе земята, и за четири, които не може да носи.“ (– 21-ви стих.)

„За раба, когато се възцари; и безумния, когато се насити с хляб.“ (– 22-ри стих.) „За омразната жена, когато се жени; и слугинята, когато замени господарката си.“ (– 23-ти стих.) Както виждате, Притчите обясняват причините за земетресенията по начин, който абсолютно не е съгласен с теориите на учените хора. Че някой се наял с хляб, че раб се възцарил, че омразна жена се женила, или че слугиня заменила господарката си, всичко това ставало причина за земетресения.

Като хора на новото време, вие трябва да се научите да превеждате нещата. За пример, какво означава възцаряване на раба? Когато даде първо място на някоя низша мисъл, човек я възцарява. Тогава тя произвежда земетресение в самия човек. Тя се е качила там, където не е мястото ѝ, с което е нарушила хармонията в целия организъм. Не е достатъчно само да се обяснят причините на земетресенията в човека, но трябва да се дадат методи за избягване на земетресенията.

„Ако си постъпил безумно и си се надигнал, ако си сложил на ума си зло, сложи ръка на устата си.“ (– 32-ри стих.)

„Защото който бие млякото, изважда масло; и който блъска носа, изважда кръв; и който възбужда гнева, изкарва крамола.“ (– 33-ти стих.)

В живота има обикновени и необикновени неща. Всеки знае обикновените неща, а необикновените изучава. Като се натъква на необикновени неща, които мъчно може да разбере, човек изпада в противоречия и не знае как да си помогне. Много просто. Щом омразна жена се жени, не отивайте на сватбата ѝ. Не ѝ препятствайте да се жени, но стойте далеч от нейната сватба. Когато някой раб във вас се възцари, не взимайте участие в неговото царуване. Когато безумният във вас яде, не гледайте как яде. Когато слугинята замества господарката си, не се разправяйте с нея.

За да приложи тия правила, човек трябва да бъде разумен. Представете си, че сте спестили хиляда лева от собствения си труд и сте ги сложили в собствена каса на съхранение. Един ден при вас идва един от приятелите ви и иска хиляда лева на заем, като обещава, че ще ги върне след един месец. Минават месец, два, три, година, но той не ги връща. Вие сте недоволен от него, че ви е взел последните пари, които с труд сте спечелили. Грешката е у вас. Щом искахте да му услужите, вие трябваше да му дадете само половината от парите си, а другата половина да задържите за себе си. С желанието си да му услужите напълно, вие пакостите и на него, и на себе си. Ама щял да ги върне в скоро време. Не разчитайте на бъдещето. Гледайте на бъдещето като на условие за вашето развитие, но не разчитайте на него.

Разчитайте само на онова, което настоящето носи, защото само него може да използвате. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже разчитат повече на бъдещето. Срещате и религиозни, и светски хора, които малко работят, а повече очакват на лотария, на щастие. Религиозният се моли на Бога и ако не получи веднага отговор на молитвата, обезверява се и казва, че Господ го изоставил. Защо не получава отговор на молитвата си? Защото иска непотребни неща. Той има всичко, което му е необходимо: въздух, светлина, вода, храна. Какво повече може да иска от Бога? Щом има други нужди, той трябва да работи, сам да ги задоволи.

Светският човек пък иска по научен път да постигне нещата. Той знае, че чрез мисълта може да постигне всичко, и прави опити да забогатее чрез нея. Силна трябва да бъде мисълта на човека, за да реализира една идея.

Един американец, член на едно научно общество в Америка, което работело с мисълта за постигане и реализиране на известни идеи, решил да спечели с мисълта си в една година десет хиляди долари. Годината изтекла, но десетте хиляди долари не дошли. Защо? Слаба била мисълта му. Недоволен от резултата на своята мисъл, той напуснал това общество и заминал за един малък американски град, където се установил на работа. В това време се явил в града голям циклон, който разрушил много къщи. Една от гредите на къщата, в която той живял, паднала върху крака му и го счупила. От силни болки той изгубил съзнание. Какво е станало по-нататък с него, той не знае, но като се събудил, видял, че кракът му е превързан, а на възглавницата до главата му се белее някакъв плик. Взел плика, отворил го и намерил вътре един чек от десет хиляди долари. Погледнал първо чека, после крака си, въздъхнал и си казал: „Дойдоха десетте хиляди долари, но кракът ми се счупи“.

Мощна е човешката мисъл, но трябва да знаете как и къде да я прилагате. При Елисея, един от старозаветните пророци, отишла една бедна вдовица да иска съвет. Тя казала на пророка: „Искат да продадат сина ми за дългове. Какво да направя, за да го спася?“ – „Какво имаш в дома си?“ – „Нищо друго, освен малко дървено масло в едно шише.“ – Вземи тогава всички съдове, колкото имаш, вземи няколко и от съседите си и започни да наливаш в тях масло от шишето. Вдовицата изпълнила съвета на пророка и маслото започнало да тече изобилно. В скоро време тя напълнила всички съдове. Като нямало вече къде да го налива, маслото спряло да тече. Бедната жена продала част от маслото и освободила сина си.

Човек крие в себе си сили, дарби, които трябва да развива, за да ги приложи, когато му потрябват. За пример, когато искат да намерят вода в земята, хората копаят тук-там и някъде излиза вода, някъде не излиза. Обаче има хора, които с помощта на лескова пръчка могат веднага да определят къде се намира вода в земята. Там, където има вода, пръчицата се огъва. По това познават не само къде има вода, но приблизително и дълбочината, на която се намира. Всеки човек не може да си служи с тази пръчица. Само онзи човек може да познае къде има вода в земята и на каква дълбочина, който е в хармония с водната енергия. Освен това земното електричество и електричеството на неговия организъм трябва да бъдат разнородни. Щом тия условия съществуват, пръчицата се огъва – признак, че на това място има вода.

Като ученици, вие трябва да обърнете внимание върху дишането си. Който диша правилно, той ще пее правилно. Значи пеенето е свързано с дишането. В този смисъл пеенето не е нищо друго, освен правилно, нормално дишане. Да пееш добре, това значи да дишаш правилно. Колкото по-добре пееш, толкова по-правилно дишаш. Като знаете това, вие трябва да пеете, за да възстановите нормалното си дишане. Като пеете добре, вие се свързвате с природата и черпите от нея живот. Като пее, човек развива в себе си тия органи, чрез които възприема от въздуха необходимата жизнена енергия. И като говори, също така възприема жизнената енергия от въздуха. Като знае да пее и да говори правилно, човек може да подобри условията на своя живот. Пеенето и говорът са свързани с мисълта. Следователно, който пее и говори правилно, той може да мисли право. Не мисли ли право, човек се натъква на опитността на еврейския пророк Иона.

Каква беше опитността на пророк Иона? За непослушание и нежелание да изпълни волята Божия, той лежа три деня в утробата на кита. Бог го изпрати в Ниневия да проповядва, но той се отказа под предлог, че Бог е милостив, ще помилва жителите на Ниневия и в края на краищата той ще излезе лъжлив пророк. Пророкът взе торбичката си и замина за Испания с намерение да се ожени. За своето непослушание той беше хвърлен в морето, където го погълна кит. Като лежа три дена в утробата на кита, Ион се разкая и усърдно се моли на Бога да го избави от това нещастие. Той обеща, че ако излезе благополучно от утробата на кита, ще отиде в Ниневия да проповядва Словото Божие. В утробата на кита той се ожени за омразната жена, т.е. за съдбата си. Съдбата пък не е нищо друго освен неблагоприятните условия на живота. Каква по-страшна съдба от тази, да се почувствате сам в живота, изоставен от майка, баща, братя, сестри и приятели? Намерите ли се в това положение, колкото и да викате, никой няма да ви види и чуе. Кой може да ви види в утробата на кита? Единствен Бог ще ви чуе и види и ще ви се притече на помощ.

И така, като метод за преодоляване на мъчнотиите съветвам ви да пеете. Дали сте болни или здрави, вие трябва да пеете и да свирите. Музиката облагородява човека, а същевременно лекува. Щом заболеете, не се страхувайте, не търсете веднага външна помощ, но почнете да се разговаряте с болестта. Питайте я отде е дошла и какво иска от вас. Като разберете намеренията ѝ, попейте и малко. Щом разбере, че сте добър човек, не се страхувате от нея, не я пъдете, тя ще ви гостува ден–два, най-много седмица, и ще си замине. Всеки човек иска да бъде здрав, но не знае как да придобие здравето. При сегашните разбирания на хората болните очакват от здравите да им прислужват, да им угаждат във всичко. Това е крив метод на лекуване. Според новите разбирания болният трябва да услужва на здравите, да прави жертва от себе си. Като види, че някой от здравите се нуждае от нещо, той веднага трябва да стане от леглото, да услужи и пак да си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили и се калява. Във време на болестта си човек може да свърши една добра работа, а именно: от една страна той се учи да се моли, а от друга – придобива известно просветление. Като се види в невъзможност да се обърне на една или на друга страна, той започва усилено да се моли, да го подкрепи Бог. Той се моли и прави усилия, докато се обърне сам. Щом види, че може сам да си услужва, той придобива вяра в Бога, в себе си и в скоро време напуща леглото. Болестите правят човека разумен. Когато е здрав, човек се разсейва натук-натам, увлича се в различни работи, забравя Бога. Като се разболее, той се прибира в себе си и започва да мисли за Бога, общува с Него. Здравият всеки ден излиза от дома си, отива да печели, да придобива богатства. Болният пък се връща у дома си. Той е изгубил това, което някога е спечелил, и се връща между домашните си, където се предава на размишление и молитва.

Като говоря за добрата страна на болестите, това не значи, че човек трябва да боледува. При това болестите не са само физически. Всяко неразположение, всяка скръб, мъка са болезнени състояния, които се отразяват върху организма. В този смисъл болестите биват видими и невидими, или физически и психически. Важно е човек да намери начин да се справя с тях разумно. Болестите показват, че липсва нещо на човека. Колкото да е учен, човек все е недоволен, все му липсва нещо. Забележете, някои хора, като пишат, всякога изпущат по една буква. Други пък правят погрешки в правописа. Това показва, че някой от центровете на мозъка им не е добре развит. Други някои пък не поставят думите на определеното им място, вследствие на което между мисълта и думите съществува известно несъответствие. Някои казват, че са религиозни, че разбират Библията и Евангелието, а като им кажеш да обяснят нещо от Откровението, те казват, че Откровението е затворена книга, недостъпна за човешките умове. Недостъпна за човешкия ум, а човек я е писал. Когато говорите нещо, вие трябва да сте опитали това, за което говорите. Каже ли човек, че знае нещо, това значи, че го е опитал. Истинско знание е онова, което е опитано и проверено. Ако човек само чете, без да опитва и прилага нещата, неговото знание е частично.

Следователно, истинско знание е онова, което внася светлина в човешкия ум. Знанието иде от разумни същества. Колкото по-възвишено е знанието, към което човек се стреми, толкова от по-високи светове иде. Ако е готов за това знание, човек може да проникне в тия светове; ако не е готов, с години може да обикаля световете, но вътре няма да влезе. Човек не трябва да се стреми към знание, за което не е готов. Това знание ще му причини големи пакости и нещастия.

Един знаменит астроном пожелал да види по някакъв начин величието на вселената. С това той искал да се прослави в света, че може да проникне там, където човешки крак не е стъпил. Дълго време се молил на Бога да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Бог казал на един от ангелите да отиде при астронома, да го извади от тялото му, но да остави сърцето му в него, да преживее по човешки всичко, което ще види в пространството. Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал. Той взел астронома на крилете си и го понесъл из пространството. Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре. Астрономът преживял голям страх от тази необятност на вселената. Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече да издържа и казал на ангела: „Още много ли има?“ – „Ние сме в началото още“, отговорил ангелът. – „Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече да издържам. Това не е за мене. Моят ум не може да го побере. За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана в едно пространство без начало и без край.“

Следователно, колкото е разбрал астрономът от живота на небето, толкова и обикновените хора разбират земния живот. Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота. От живота пък произлиза движението. Значи Любовта ражда живота, а животът – движението. Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен. Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека. Любовта прави човека доволен. Той се радва и на малките неща, както и на големите. Той благодари и за малката услуга, която му се прави. Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света.

Съвременните хора приличат на ония банкери, които по цели дни седят пред тефтерите и прелистват: „Този има да ми дава, онзи има да ми дава; на този дължа толкова, на онзи – толкова и т.н.“ И вие седите пред книгата на вашето минало и само прелиствате: „Дядо ми беше нещастен, баба ми – също; дядо ми изгуби всичкото си имане и пропадна, майка ми боледува дълго време, аз също съм болнав, нещастен и т.н.“ Да прелиствате книгата на миналото и да гледате кой къде е пропаднал и какво изгубил, това не е живот. Напуснете старото банкерство и обърнете нов лист. Отворете сърцата и душите си за лъчите, които идат от Бога.

Сега аз ви говоря тия неща, за да се освободите от мъчнотиите и препятствията в себе си. В човека има един груб елемент, от който трябва да се пази. Той съкращава живота му. Болестите се дължат, именно, на този елемент. Той отнема силата му. Ние наричаме този елемент „низш мъжки принцип“, за отличие от „висшия мъжки принцип“, наречен още принцип на Мъдростта. Низшият мъжки принцип съществува във всеки човек – мъж или жена. Този принцип се проявява обикновено в хора, които обичат да властват, да господаруват, да се налагат на другите. Който прилага този принцип, той го изпитва и върху себе си. Господарят, който малтретира слугата си, трябва да знае, че и слугата му може да го малтретира; учителят, който малтретира ученика си, трябва да знае, че и ученикът може да го малтретира; майката, която малтретира дъщеря си, трябва да знае, че и дъщеря ѝ може да я малтретира; бащата, който малтретира сина си, трябва да знае, че и синът може да го малтретира. На всяко действие има и противодействие. Помнете, че каквото намисли човек да направи и не може да го изпълни, друг някой вече го е направил. За пример, ако някой иска да стане велик учен, философ, музикант или художник, но няма условия за това, непременно друг някой е станал вече такъв. Някой иска да стане цар, но няма условия; вместо него друг някой е станал вече цар. В природата две еднакви служби в един и същ момент не се дават. Ето защо, ако искате да постигнете нещо, пожелайте това, което в даден момент никой не желае. Искате ли някаква служба, изберете такава, за която няма кандидати. Ако пък това, което вие желаете, го е постигнал друг някой, радвайте се на неговото постижение. Като се радвате на благото на другите, и вие придобивате нещо. Вие живеете в един свят, в който благото и постижението на един е благо и постижение на всички. Един ден, по закона на наследствеността, и вие ще наследите нещо от благата и постиженията на вашите предшественици.

Като наблюдавате проявите и убежденията на религиозните хора, ще видите, че едни от тях подържат идеята, че без образование не може; други подържат идеята, че без образование може. Които имат образование, поддържат първата идея, които не са учили и са останали без образование, поддържат втората идея. Всеки човек трябва да се учи. Каквото знание и да ви се представи да придобиете, не се отказвайте от него. Не можеш ли да се учиш, не препоръчвай невежеството. Ще кажете, че знанието възгордява. Знание без Любов възгордява. Знанието е свързано с Мъдростта. При това ако знанието не се превърне в сила, не е истинско. Истинското знание крие в себе си динамическа сила, която трябва да се приложи в работа. Следователно, ако Мъдростта не може да роди знание; ако знанието не може да се превърне в сила и ако силата не може да бъде продуктивна, да се превърне в работа, човек нищо не придобива. Знание е това, което подмладява човека.

Съвременните хора се стремят към знание, стават учени, но вместо да стават по-млади те остаряват. Защо? Защото живеят с мислите, чувствата и разбиранията на своите деди и прадеди. По този начин те се свързват с тях. Така че искате ли да се подмладите, откажете се от разбиранията на вашите деди и прадеди. Откажете се от ревността в любовта, която прави човека преждевременно стар. Защо трябва да ревнувате? Защо се страхувате да не откраднат възлюбения или възлюбената ви? Кой може да открадне любовта на човека? Истинска любов съществува само между сродни души. Обикновено те рядко се срещат на земята. Ако единият е на земята, другият е в Божествения свят. Обаче те могат да бъдат свързани в съзнанието си. И тогава каквото единият мисли и чувства, другият го възприема и изпълнява. Така свързани, те имат импулс да работят, да изпълняват волята Божия. Макар да са разделени физически, те имат сила, подтик за разумна и съзнателна работа. Ако две сродни души се срещнат на земята, радвайте се на тяхната любов. Те изпращат от своята любов и на вас. Оттук се вижда, че хората са скачени съдове.

Сега, желая ви да се пазите от следните неща: „От раба, когато се възцарява; от безумния, когато се насити с хляб; от омразната жена, когато се жени, и от слугинята, когато замени господарката си“.

Желая ви да приложите Любовта, от която произтича животът и движението. Приложете Мъдростта, от която произлизат знанието и силата. Приложете Истината, която ражда свобода и простор. В приложението на Любовта, Мъдростта и Истината е смисълът на живота. С тях човек може да разрешава всички въпроси.

Пак ви пожелавам: Бъдете силни в Любовта. Бъдете силни в Мъдростта. Бъдете силни в Истината, която дава свобода и простор на човека за приложение на своите идеи.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно слово от Учителя, държано на 27 януари 1935 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни