УЧИТЕЛЯТ, ХРИСТОС И НИКОДИМ

[Ани]

глава 2

УЧИТЕЛЯТ, ХРИСТОС И НИКОДИМ

(Една мистерия около Голгота)

Ако се обърнем към Новия Завет и проследим последните дни от живота на Христос, ще видим, че не всички събития са разказани и тълкувани еднакво в 4-те евангелия. Само известни преживявания на учениците се повтарят в тях: за Юда, който предаде Учителя си; за Петър, който беше предупреден и за една нощ три пъти се отрече от Иисуса: за това, че учениците така се бяха уплашили, че не смееха да влязат в двора на Кайафа и да присъстват на разпита с Пилат. На Голгота са били само Йоан и жените. Единствено в Евангелието на Йоан се споменава за Никодим, за когото се казва:

„Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. Той дойде при Иисуса нощя и му рече: Учителю, знаем, че от Бога си дошъл учител, защото никой не може да върши тия знамения, които ти вършиш, ако Бог не е с него..."

По-нататък в гл. 19, ст. 38:40, за станалото през нощта Йоан добавя: „... Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при него нощя, и донесе около сто литри смес от смирна..." Тим присъствуваше и Йосиф от Ариматея с разрешението от Пилат за погребението.

Тъжно е, че поради страха си и други от учениците му не са били на Голгота, за да свидетелствуват това, за което се казва в евангелието на Йоан в гл. 21, ст. 24:25.

„Тоя е ученикът (Йоан), който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно. Има още и много други дела, които извърши Иисус; но, ако се написваха едно по едно, струва ми се, че целия свят не щеше да побере написаните книги."

 

Много неразгадани тайни останаха от събитията на Голгота. Кой беше разбойникът, на когото единствен Христос е казал: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рая." Не беше ли някой адепт сам приел тази съдба да бъде на кръста заедно с Божия син? Това, което е казал Лука и другите евангелисти за Йосиф от Ариматея може да се приеме със съмнение, защото Лука не е присъствувал на последните Христови страдания.

 

2000 години след тези събития, Учителят наново постави въпроса за Никодим и участието му в Христовата мистерия (Беседата „Прояви на съзнанието", в томчето „Противоречия в живота" 1922 г. Младежки окултен клас): „... Всяка сутрин и вечер четете 3 гл. от евангелието на Йоана, от 1-13 стих, включително, като размишлявате върху разговора, който се е водил между Христа и Никодима. Постарайте се да го възстановите не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор. Ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете с миналото, и лесно ще възпроизведете разговора на Христа с Никодима. Ако не успеете, пак ще разберете нещо. Който е живял във времето на Христа, той ще може да се върне в миналото и ще възстанови целия разговор. Ако не е живял по това време, съзнанието му ще бъде затворено и нищо няма да си спомни.

5 години по-късно Учителят наново говори за Никодима в беседата „Явно говорих" 24 август 1927 г. стр. 401 от томчето „Пътят на ученика".

„... И Христос се откова сам. Как се откова? Като излезе от тялото си и отиде при Никодим. Кой поиска тялото на Христа? Йосиф от Ариматея. Христос не искаше да остави тялото си на земята. То беше живо. Той отиде да откове четирите гвоздея от тялото си и го възкреси..."

От това откровение се разбира, че Никодим е бил един от посветените ученици. Той не е канонизиран; може би заради това, че е бил от фарисейски среди или заради нощните му срещи с Христос, или това, че за него говори само един от евангелистите. В каноническата църковна йерархия, степен на посветен не съществува... Никодим остана скрит за канониците. Само в някои календари на католическата църква Никодим е вписан като мъченик. Това не е учудващо като се знае за каноническите промени, които са ставали на вселенските църковни събори.

На други места в беседите учителят продължава да говори за Никодим. В томчето „Ключът на живота", изд. 1937 г. (беседата „Без прегради" стр. 101/102). Учителят напомня много подробно за онова, което говори Йоан за Никодим в 3 глава, 1:13 ст. в Евангелието:

„Докато не приеме новото в себе си, човек няма да влезе в Царството Божие. Тази мисъл Христос е изказал пред Никодима със следните думи: „Ако човек не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие." Като не разбрал дълбокия смисъл на новораждането, Никодим запитал Христа как е възможно стар човек отново да влезе в утробата на майка си? Христос му отговорил: „Ти си учител Израилев и не знаеш ли това?" Никодим не разбрал, как може човек да се роди отново, защото имал преграда за Божественото благо. Христос му казал, че за да разбере смисъла на думите, които му говори, той трябва да махне преградата, която сам е поставил. Може ли сам да я премахне? Това, което човек сам е съградил, сам може да го събори. Човек сам може да оправи своя живот".

Кои са били около Христос и кои не? Кои са имали възможността чрез дълбоко съзерцание да разкрият разговорите между Христос и Никодим, ние не знаем. Но в протоколите от срещата на Учителя с братята и сестрите от Веригата на 14 август 1910 година в гр. Велико Търново е записано следното:

„Преди две хиляди години, когато онази тъмна маса искаше разпятието на Христа, вие всички тук сте били в онази тълпа и сте викали в едно с нея: „Разпни го!". Но тъй като от толкова години насам Христос вече ви е докоснал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега се събуждате, за да изправите грешката на миналото си..."

На много места в беседите Учителят говори за онези прераждания, в които човек идва на земята, за да коригира и изправи мисленето и делата от миналото. Някои наричат това закон на карма, но така или иначе всяко изправяне на погрешките води към духовно озарение.