Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1935_01_27 Недейте се грижи за живота си

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 06:12

От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Недейте се грижи за живота си




„Недейте се грижи за живота си, що да ядете, нито за тялото си, що да облечете.“

Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще прочета 12-та глава от Лука, от 22-ри стих надолу.

„Духът Божи“.

„Недейте се грижи за живота си.“ Има едно различие между болните и здравите хора. Болния трябва да го утешаваш, а здравия трябва да го учиш. Това са две различни състояния. Здравият иска да го учиш, а болният иска да го утешаваш. Той ще иска да влезеш в неговото положение. Следователно, оттук казвам, че има две категории хора: едни, които искат да ги утешават, а други, които искат да се учат. Който е болен, ще влезе в болницата, дето ще го утешават, а който е здрав, ще се стегне да учи.

„Недейте се грижи за живота си.“ Това се отнася само за болни. Само болният трябва да се грижи за живота си, защото ако не се грижи, кой ще му донесе ядене, кой ще го погледне, той гладен ще умре. Здравият ни най-малко не се грижи. Следователно, щом се грижиш за живота си, болен си, щом не се грижиш, здрав си. Това е диагноза за здравия и болния. Само така може да се определи диагнозата, да знаеш здрав ли си, болен ли си. Щом се грижиш много за живота си, болен си. Тогава де ти е мястото? – В болницата при сестрите милосердни, при лекарите, които ще те утешават, ще те лекуват. Не ти е мястото в училището. А щом си здрав, нямаш нужда от други, ще се учиш. Затова именно Христос казва на учениците си: „Не се грижете за живота си.“ За това се изисква дълбоко разбиране. Ние трябва да разбираме красивото в живота. Вие ставате сутрин и ако времето е студено, веднага ви се отразява зле, плашите се от студа. Ако пък е лятно време и вън е горещо, мараня, имате температура около 35–40 градуса, вие веднага започвате да се плашите за храната, казвате: Какво ли ще стане с храната? – Ако е студено, плашите се, ако е горещо, пак се плашите. Та нима 35 градуса топлина е голяма? Или пък се плашите от студ 25–30 градуса. Това студ ли е? – Това е една прохладна сянка, дето човек може да се поразхлади само. Онзи, който чувствува така студа, той се намира в едно болезнено състояние. Когато кожата е наранена, най-малкото съприкосновение до нея, причинява ѝ болка. Но когато кожата е здрава, никаква болка не усеща. Следователно, ако усещате студа, това показва, че сте болни, не сте привикнали на студа. Но в студа има скрита топлина. Хванете студа за гушата и го пратете да си върви. Не за гушата, но научно трябва да се изразя в този случай. Студът всякога свива хората. Всеки път човек не може да се справи със студа, понеже той има чок-боклу, мяза на някой разбойник, нападне човека, че не знае какво да прави. Вие ще замязате на онзи търновски адвокат, който отивал от Търново за Севлиево и носил в джеба си два револвера. По едно време го настигнали разбойници и претърсили джебовете му, да намерят пари. Като не намерили нищо освен револверите, запитали го: Защо носиш тези револвери? – За зор-заман. – Че какъв по-голям зор-заман чакаш от този? Обаче адвокатът толкова много се уплашил, че не му дошло на ума за револверите. Такова нещо е студът. Като свие човека и той се уплаши, не знае какво да прави. Страхът е едно неразумно състояние. Като не разбира законите, човек се плаши. Какво има да се плаши? – Ученикът се плаши, когато не си знае уроците. Болният го е страх, когато е на умиране. Защо умира човек? – понеже е сгрешил някъде. Научил се е да мушка. Освен това понеже има още ред слабости, човек заболява и умира. При слабостите си, човек заболява от такива болести, от които умира. Има едни болести, които аз наричам прекрасни масажи. По-добри масажи от тези болести няма. Има една болест, която е модерна. Турят червено желязо на врата на човека и му казват да даде парите си, колкото има. Тези болести са подобни на разбойниците. Ако нямаш нищо, изпращат те на оня свят и като те погребат, всички казват: Господ да го прости. А после казват, че дошел архангел Михаил да му вземе душата. – Голяма чест! Архангел Михаил няма друга работа, ами ще слиза на земята да взема душата на един грешник, и да я носи при Господа. Това не е наука. Но да оставим този въпрос настрана.

„Не се грижете за живота си.“ Човек не трябва да се грижи, но трябва да мисли. Животът на човека е строго определен. Ще се запитате дали е вярно това или не? Да, ето бъдещето на моя крак е строго определено от разумността на моята глава. Каквато е главата, такова ще бъде състоянието и на моя крак. Ако главата на човека е малко неразумна, такова ще бъде състоянието и на неговия крак. Това показва, че както кракът принадлежи като уд на един организъм, така и вие принадлежите на един организъм. Ако кракът почне да се грижи какво ще бъде неговото бъдеще, това показва, че той се индивидуализира, иска да живее самостоятелен живот. Какъв живот може да има един крак? – Кракът глава няма, ръце няма, стомах няма, той очаква всичко на готово. Той само се движи от едно място на друго, но стомахът трябва да смели храната, дробовете трябва да я пречистят и най-после тази пречистена храна да се изпрати на мозъка да работи.

Казвам: При сегашното състояние на онези, които влизат в новата епоха, се изисква едно обобщение, за да изучават истинския живот. Вие сте били при голямото щастие, при хубавите условия, а сега минавате през нещастие, през голямо безпокойство на живота си. Вие не се впрегнете на работа, но си вземате един билет на лотария, и чакате да спечелите нещо. Някой вземе един, два, три, четири и повече пъти лотарийни билети и все очаква да спечели нещо. Надява се, че като се тегли този път, той ще спечели най-голямата печалба от триста или повече хиляди лева. Тегли се печалбата, но той не печели. Нищо, купува пак билет, надява се на второ теглене, когато ще се паднат 400 хиляди лева. Тегли се пак лотарията, пак нищо не печели. Чете по вестниците и вижда, че на еди-кой си номер се паднала голямата печалба, но (в)се казва: Няма нищо и аз ще спечеля някога! Този човек се учи на нещо, вяра придобива. Без да е спечелил нещо, той очаква, че ще придобие, ще спечели нещо. Не е лошо нещо лотарията, тя има добра страна, развива вярата на хората. Човек вярва в невъзможното. Например той има един билет от няколко лева, а такива билети има около сто хиляди, но той вярва, че ще спечели най-голямата печалба от (сто хиляди лева), един милион лева. Че това е голяма вяра! Седи този човек и си казва: На мене ще се паднат тези един милион лева. Като се тегли и нищо не спечели, той не се обезсърчава и казва: Нищо, друг път ще излезе моят номер! Ще дойде този милион. Казвам: Да, след сто хиляди тегления, все ще ти се падне този милион. Но има един закон на вероятностите, който определя тия неща. Това почива на кабалистиката. Ако ти, който купуваш билета, можеш да хармонираш трептенията си с онзи, който продава билета, той ще възприеме твоите трептения и без да усети как, слепешката ще пипне билетите и ще ти продаде точно този билет, който печели най-голямата сума. Но трябва да знаеш как да направиш това нещо. Един господин ми разправяше една своя опитност. Среща го един ден един негов познат и му казва: Слушай, вземи този билет от лотарията, ще спечелиш. Късметът е твой, вземи този билет! – Но понеже, казваше той, нямах пари за билет, не го взех. Пък и не ми се щеше да вземам на заем, за да купя билета, в чийто късмет не вярвах. И наистина този билет спечели. Както ми каза и колкото ми каза приятелят ми, така излезе. После съжалявах, но късно. Един ден дойде щастието при мене и аз не повярвах. Има един закон, според който, когато човек много вярва, това е суеверие, многото вяра не почива на трезва мисъл. Напротив, тогава се намесват в човека чувствата, които пречат. Когато човек ще спечели или ще постигне нещо в света, тогава се обединяват много сили в негова полза: И умствени, и сърдечни, и духовни и той изпитва спокойствие в себе си. При това положение като вземете този билет, вие никак не се интересувате дали ще спечелите или не, като че всичко забравяте. Погледнете, спечелили сте! Ако пък много се интересувате дали много печелят билетите, вие нищо няма да спечелите. Колкото повече четете вестниците да видите кога ще се теглят билетите, и дали печелите, бъдете уверени, че нищо няма да спечелите. Престанете да се интересувате, но това трябва да стане естествено. Сега това е външната страна на въпроса, от който се вижда, че хората се интересуват от парите. Човек може да има пари, колкото иска. Но колко трябва да иска той? На човека не му трябват много пари, защото всичкото злато в света е равномерно разпределено между всички хора на земята. Следователно, човек няма право да вземе повече отколкото трябва от благата, които се падат на всички останали хора вън от него. Когато хората разполагат с повече, отколкото имат право, това е вече друг въпрос. Някой търговец може да има събрани с милиони килограма жито – това е друг въпрос. То не е негово. Това жито е и на други хора. Следователно, благата, както днес са разпределени между хората, не са разпределени по Божествен път. Някои хора са прости служители на Бога, те пазят неговите складове с благата в себе си. Слушал съм как отговарят някои богати хора, когато отиват да им искат пари на заем. Те казват: Тези пари не са мои, те са на чужди хора. Когато дойде онзи, на когото са тези пари, тогава нека той да даде. Аз съм дошел на света, само за да пазя тези пари.

Сега ние мислим, че като сме дошле в света, имаме право да вършим каквото искаме. Можеш да правиш каквото искаш, само когато знаеш какво и как. Ако не знаеш, по-добре нищо не прави, тогава казваме: Не прави това, което може да ти създаде някакво нещастие. Но какво трябва да правиш? – Все трябва да правиш нещо, няма да седиш и бездействаш. Някой казва, че не може да вярва. – Хубаво, като не може да вярва какво може да прави? Някой казва, че не вярва в бъдещия живот. Добре, пък аз вярвам в бъдещия живот. Но все-таки има нещо, в което и ти, и аз вярваме. Ти и аз вярваме в този живот, който сега живеем на земята. Ти вярваш, че като умреш ще останеш на земята. Аз пък вярвам, че като умра ще отида на друго място. Ти вярваш, че ще останеш в къщата си, а аз вярвам, че съм временно в нея, като в един хотел, който един ден непременно ще напусна. Ти казваш: Аз имам стая в този свят и не го напущам. Значи, безверниците са собственици на земята, без да знаят, че тапиите им не са валидни. Понеже е казано, че кротките ще наследят земята, може би един ден тези безверници да станат кротки и да наследят земята. Думата безверие е взета от думата суеверие, което се среща във всички хора. Често безверниците са по-вярващи отколкото самите вярващи. Ето, Емил Зола, който бил голям натуралист, при това имал една фаталност, на която вярвал. Преди да започне някой роман, той си имал написани стотина номера в една кутия и бръквал в кутията да види кой номер ще извади. От номера, който изваждал, той вадил заключение дали романът му ще бъде добре посрещнат или не. Ще кажете, че това е фатализъм. Други ще кажат, че това е атавизъм. Както и да речете, това е факт. Ако не му попаднал този номер, който обичал и на който вярвал, не започвал романа си. Ако му попаднел добрият номер, той се въодушевявал и започвал да пише. Питам: Кое е онова, което го въодушевлявало? – Това показва, че съществува един закон, който при дадения случай довежда човека до един контакт с нещо възвишено. Дали човек знае това или не, това не е важно.

Казвам: Всеки човек представя едно число – или щастливо, или нещастно. Който разбира онзи велик Божествен закон, той ще избягва всички ония хора, които представят някое нещастно число. Не е въпросът да ги избягва човек, но няма да ги среща често. Той ще го заобиколи, ще мине от друго място, да не се срещне. Ако искате да придобиете нещо, срещнете щастлив човек. Той непременно ще ви предаде нещо от себе си.

Благото е разпределено между хората. Във всеки даден случай, всеки човек може да стане като условие, като среда, като проводник за твоето добро. Също така един човек може да стане проводник или причина за твоето бъдеще нещастие. Един човек може да те изпрати на училище, да станеш професор или философ, а може да те изпрати и на бесилка. В това отношение вие трябва да проучавате хората. Казвате: От де да ги знаем? – Да, не знае човек. Колко деца има, които като не знаят, като намерят някоя стара бомба на полето, започват да я човъркат оттук, оттам, докато най-после тя експлодира и убие едно от тях. Представете си, че вие срещнете един човек, който има много силна мисъл. Такъв човек може да ви придаде своето съмнение. До това време вие не сте се съмнявали и изведнъж дохождат у вас мисли на съмнение. Разправяше ми един познат господин, какво нещо е силата на внушението, как той я изпитал върху себе си. Този господин живял цели 20 години с една жена добре, разбирали си, обичали се, и никога в мисълта му не минавала мисъл на съмнение. По едно време минава покрай тях един гледач и започнал да гледа на този господин. Казал му: Слушай, ти хем да пазиш жена си! От този момент в него се явило съмнение и той започнал на всяка крачка да подозира жена си, да се съмнява в нея. От съмнение почти се разболял. Та пита ме след това: Верни ли са думите на този гледач? – Казвам му: Това са долапи, измислици, на които не трябва да се поддаваш. Защо ви е този гледач? Той казва на мъжа да не хваща вяра на жена си, а на жената ще каже да не хваща вяра на мъжа си. Питам: Ако мъжът не хваща вяра на жена си и ако жената не хваща вяра на мъжа си, на кого трябва да хващат вяра тогава? Ако ти не слушаш майка си, че не била малко така или ако не слушаш баща си, че бил малко така, тогава кого ще слушаш? Ако майка си не слушаш, ако баща си не слушаш, ако жена си или мъжа си не слушаш, кого ще слушаш тогава? Аз вземам думата жена в най-добър смисъл. Докато се оженил за нея, той ѝ казвал, че без нея не може да живее и без нея ще умре, а като се ожени вече не ѝ вярва. Че ако не си могъл да живееш без нея, защо сега не ѝ вярваш? – Казвам: Мъжът и жената, това са външни форми, външни служби. Някой мисли, че има жена, а всъщност не знае какво представя неговата жена. Някоя майка или баща има син, а не знае какво представя неговият син. Външната форма на сина ти е само един автомобил, това е един, това е неговият автомобил, който ти разглеждаш отвън. Какво е по същество твоят син, ти даже и не подозираш. Ти не разбираш даже какво е твоят баща или твоята майка. Знаете ли какво нещо е да разбирате един човек? – Да разбираш един човек, това значи да направиш в даден случай за него същата жертва, каквато и за себе си. Да се не поколебаеш нито за момент, да нямаш два морала в себе си. Да обичаш един човек, значи да си готов да се жертвуваш за него така, както и за себе си. Иначе без тази готовност на жертва, каквото и да говорите на човека, каквито и морални положения да му изнасяте, това са празни думи. Това са второстепенни неща. За всеки даден случай има едно Божествено чувство, което регулира нещата. Има един Божествен импулс в човека, който регулира и определя неговите постъпки. Някой се дави, например, друг вижда това и без да мисли много, хвърля се във водата и го спасява. След това другите го питат: Ти знаеш ли да плаваш като се хвърляш така смело във водата? – Не зная. – Знаеш ли тогава, че можеш да се удавиш? – Това не мислех. Наистина, този човек ни най-малко не мисли, че ще се удави, той има само пред вид желанието да помогне на давещия се. Той се ръководи от Любовта към човека. Този човек, който е извадил другия от водата, с тази си постъпка, той е изпратил своето щастие из целия свят. Този човек представя едно щастливо число.

Ще ви приведа един интересен случай из живота. Един добър човек правил много добрини в живота си, но за всяко добро получавал големи неблагодарности и неприятности, и затова най-после си казал: Отсега нататък няма да правя никакво добро. За да бъде щастлив, човек не трябва да прави добро в света, тъй решил той в себе си. Но какво се случило? Един ден в голямото си отчаяние от живота, отивал към морето да се удави. Но в това време видял, че едно младо момиче се дави във водата. Ето сега налетях на една беля. Трябва да спася това момиче. Хайде, ще се хвърля във водата да го спася, че после ще свърша със себе си. Хвърлил се във водата и помогнал на младото момиче – спасил го от удавяне. В това време при него се приближил един стражар, попитал го за името му, за адреса му, кой е, какъв е, и си заминал. – И тази добра, рекъл си той, сега си навлякох по-голяма беля! Нали бях решил да не правя повече добрини в живота си, защо не си седях настрана, а трябваше да се меся в тази работа? Ето сега ще ме теглят под някаква отговорност. Може би това момиче се къпеше, си правеше някакви фокуси във водата, а аз си помислих, че се дави и отидох да я спасявам. А сега ще трябва да отговарям. Но какво се оказало после? Това момиче било царската дъщеря, която наистина щяла да се удави и този добър човек ѝ помогнал да я спаси. От този момент неговият живот се подобрил. Така той направил последното добро. С други думи казано: Изпълнете онази последна мисъл, която ви се внушава от невидимия свят. Не бъдете страхливи. Единственото нещо, което човек ще занесе със себе си в онзи свят, това са най-хубавите минути в живота му, когато той е направил онези малки добрини, които никой не го е видял. Само с тези малки добрини, той ще влезе в невидимия свят. А за всички онези добрини, които хората са го видели, платено му е, няма повече какво да очаква. За тия добрини, за които вестниците са писали, той е получил своята заплата още на земята. Само с малките добрини, които никой не ги е видял, той ще влезе в Царството Божие. С тези малки добрини, като с украшение ще влезеш с тях, като с твои добродетели в Царството Божие. Това значи, че ти ще отидеш в онзи свят със своята вяра. А тъй дойде някой странник при тебе, иска ти нещо, но ти се усъмниш в него, приемеш го като някой разбойник, подхвърлиш му някоя пара и той си замине, като си замине, ти благодариш, че си се освободил от него. Не мисли обаче, че си направил някакво добро, като си му подхвърлил някаква монета. Това се е писало вече на твоя сметка. А ти можеше да не се усъмниш, да му окажеш известно доверие и този човек да си замине спокоен, благодарен, че си го приел като човек.

Сега като говоря по този начин, аз ни най-малко не искам да стимулирам у вас алчността, да правите добро, за да бъдете добри. Не, певецът трябва да пее, за да весели хората – нищо повече! Стани и пей! Като пееш в стаята си без да знаеш, в това време милиони хора още се радват за това пеене. Вие сега още не разбирате какво нещо е музиката. Тепърва вие ще започнете да разбирате музиката, да знаете какво тя представя. Тя е толкова жива! Когато се възпитават религиозните, както и учените хора, всички трябва да се учат да свирят и да пеят. Тонът „до“ например е бащата. Вторият тон „ре“, секундата е майката. Тонът „ми“ е сестрата, дъщерята. Квартата е синът и т. н. Тъй щото имате две дъщери и трима братя. Ако пеете терца, това е вашата сестра. Като пеете на квартата, това е вашият брат, първородният ви брат. Като пеете септимата, пеете вземате по-голямата си сестра. Не мислете, че тоновете са произволни неща. Никой не може да взема произволни тонове. Всеки тон е склад от жива енергия. Всеки тон произтича от едно висше съзнание, което работи в света. Като пеете тона „до“, вие засягате една от най-видните области в духовния свят. Тогава всички хора насочват ума, съзнанието си към този тон, който протича в света и чувствуват, че под неговото влияние се намират и се изменят. И цар да си в света, щом пееш, ти преставаш да си цар, ти си вече певец.

Да бъдеш певец в света, това е повече да бъдеш цар. На земята можеш да бъдеш цар, но като отидеш на небето, там предпочитат да си певец, отколкото цар. Защо? – Защото там имат вече един цар, но певци нямат. Следователно, аз предпочитам да бъда един певец на земята, отколкото цар. На един певец всички ще му благодарят, че ги повеселил, а на един цар колко души ще му благодарят? Царят може да е подписал една или повече смъртни присъди, а певецът никого не е осъдил. Царят може да е простил на някого да не го осъдят на смърт, но ще го осъдят на доживотен затвор. А певецът никого не съди. Когато певецът пее, той казва на хората: Живейте, живейте, животът е за вас, с всичките възможности за постижение. Ще кажете: Ами тъжните песни? – В света няма тъжни песни. Тъжните песни се пяха от животните, от птиците и от млекопитающите, а рибите ги пяха мълчаливо. Сега хората пеят хармонията. Българите едно време пяха тъжни песни, които имат неопределени тактове, своеобразни тактове. Когато българинът дойде до ума, в умствено отношение, той дава много малко за пеенето. Той винаги повишава сестрата, не взима голяма терца. Той всякога взема голяма тербия, там е всичката му слабост. Вземи първата тербия пълно, не един и половина тона, но два тона вземи, пълна терца. Българинът винаги ще скрие половината тон. Питам: Сестра и половина може ли да има? Понякога вие мислите, че като пеете, няма кой да ви слуша. – Слушат от невидимия свят. Чудни са хората със своите желания. Те казват: Де е невидимият свят? Чудно нещо! И на слепия като му казват, че живее в един видим свят, той се чуди как така да не вижда! Как така да не вижда този видим свят? И да не го вижда, той живее в един видим свят. Ако му отворят очите, той ще види де е този свят. Той не е далеч от него, той е около него. Според мене разстоянието, далечината, дебелината, от този до онзи свят или границата между този и онзи свят, е само една стомилионна част от милиметъра. Ще каже някой, че пътувал до онзи свят. Това се отнася до разширението на неговото съзнание. Ако искате да схванете съзнанието на някое същество, което живее в онзи свят, вие трябва да пътувате. Това е вече друг въпрос. Щом дойдете до външната страна, до външния закон, това е едно, а щом дойдете до вътрешната страна на въпроса, това е друго нещо. Щом въпросът се отнася до съзнанието, то е друг въпрос. Това е философски въпрос. Та като се говори за този или за онзи свят, това се отнася до съзнанието на човека.

Сега вие искате да си представите какви са хората от онзи свят, дали мязат на вас или не. Въпросът е дали вие мязате на тия хора от другия свят, а не те на вас. Когато Бог направи животните, той не ги направи по образа на човека. Той направи един, втори, трети, четвърти, пети модел и като дойде до шестия, каза: Направих последния модел на човека. По какво се отличава моделът на човека от всички останали модели? Че всички модели бяха покрити с козина или с друго нещо, единствено човешкото лице беше гладко. Лицето не беше така мустакато и брадато, както е сега. Мустаците и брадата на човека дойдоха после. Космите на мъжете изникнаха от голям зор, от голяма ревност към жените си. Той се измъчваше, постоянно преследваше жена си, мислеше, че ще я хване в някое престъпление. Благодарение на това в него се разви голямата динамическа сила. В следствие на тази голяма динамическа сила, енергия, у мъжете започнаха да растат цели гори. Щом мъжът се възбуди и брадата му почва да трепери. Той се готви вече да се нахвърля. Следователно, човек трябва първо да научи онези анормални състояния, докато дойде до истинското състояние в живота. Днес хората се страхуват да изнесат една истина, както си е. Но няма нищо скрито-покрито. Аз не се интересувам от престъпленията на хората. Престъпленията на хората, това са голямо еднообразие. Това еднообразие не ме интересува, то е толкова отвратително. Хубавото и красивото, това е доброто у човека. Да гледаш доброто у човека, това е цял свят. Да гледаш Любовта у човека, това е свят. Да гледаш знанието, свободата, истината, мъдростта у човека, това са светове. Това са добродетели! Та като погледнете доброто у човека, има какво да гледате. Като погледнете на този човек, ще видите нещо особено, не онова статичното състояние, но той е потънал някъде дълбоко в подсъзнанието си. Лицето му е потънало като в едно поле. И тогава виждате и духът му, и душата му, и умът му, и сърцето му. Всичко това е отражение на светлината, и като погледнете тази душа, виждате отражението на целия невидим свят. Всичко в него е отражение на красивото в света, на великото. И тъй като погледнете някой човек със стиснати устни, той мяза на някой скъперник, който държи банката си затворена. Аз не ви обиждам, но съжалявам, че някои ваши деди и прадеди са ви предали тези устни и днес вие по навик държите устните си така притиснати. За да бъдеш здрав, никога не притискай устните си – така можеш да разрушиш волята си. Ако искаш да живееш дълъг живот, дръж винаги съзнанието си будно, едва да се долепват устните ти. Ако притискаш устните си, ще си създадете обратна реакция, ще се събере в тебе повече електричество, повече енергия, която ще създаде големи неприятности. Дръжте винаги устата си спокойна, леко допрени устни, защото устата е врата на Любовта. Устата е създадена за няколко служби: Първо чрез устата ще възприемаш храната и въздуха, чрез устата ще възприемеш чувствата, и чрез устата ще говориш и то най-хубавите неща, които можеш да кажеш. Значи словото, Любовта чрез устата ще излезе, ако устата на човека не е чиста, той може лоши работи да каже. Като говориш за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Добродетелта, твоята уста трябва да бъде чиста. Хубаво е да държиш устата си всякога чиста. Това значи, никога да не позволиш чрез устата ти да излязат нечисти трептения. Представете си какво би значело да кажете на някой човек, че го мразите, че не искате да го видите, че нямате доверие в него и т. н. – Не цапайте езика си с остатъците на миналото поколение! Кажете си: Ще живея, ще уча силите Божии да добивам. Ще обичам всички хора по земята, ще върша каквото Бог иска, ще върша доброто и т. н. Като ти дойде някой човек на гости и поседи няколко деня в дома ти, не гледай час по-скоро да си отиде, но кажи му: Много съм доволен от твоето посещение, откак дойде аз започнах да се моля, да работя. До това време не обичах нито да се моля, нито да работя. Пак ела! Желая по-дълго време да останеш у дома. Той казва така: Като видите някой беден, гледайте да се освободите от него. Бедният, това (е) формата, в която богатството може да се появи. Без формата на сиромашията, богатството никога не може да се прояви. Богатството може да се прояви само при сиромашията. В това отношение, вие не разбирате какво нещо е сиромашията. Ако нямаше сиромаси в света, на кого щеше да трябва богатството? Сиромашията е резултат на богатството. Защо? Понеже ти не можеш да бъдеш богат, докато не си бил сиромах. И обратното: Ти не можеш да бъдеш сиромах, докато не си бил богат. Ти не можеш да бъдеш болен, докато не си бил здрав. Следователно, по-рано трябва да си бил здрав, за да дойде обратният процес. Някой казва: Аз съм лош човек. – Значи, ти някога си бил много добър човек и после си изгубил своята доброта, за да я оцениш. Сиромашията, която е дошла при вас, не (е) вечен процес, но временен. Представете си, че вие живеете в един отличен палат, с добре боядисани стени, всичко хубаво, но с векове сте живели там и понеже е писано, че отникъде не трябва да влезе въздух, вие се чувствувате притеснени, задушени. Не можете да отворите прозорците, защото е писано, че ако (и) най-малката дупка, ако се отвори, това е голямо престъпление. Какво трябва да направите сега? Не трябва да бъдете толкова лековерни да вярвате на всичко онова, което хората казват и да не смеете да отворите една малка дупка. Какво разбирате под думата хора? Питам: Ако слънцето изгрее и ти каже, че трябва да отидеш на нивата да работиш, какво трябва да му отговориш? Като повее вятърът и като завали дъждът, какво трябва да направиш? Има неща, които право говорят на човека. Като огладнееш, какво трябва да направиш? Като ожаднееш, какво трябва да направиш? Когато в тебе се зароди желание да учиш, какво трябва да направиш? Ако дойде някой човек при тебе и ти каже, че трябва да учиш, какво ще направиш? Ако дойде някой при тебе и ти каже, че трябва да се молиш, какво трябва да направиш? Трябва ли да кажеш, че не искаш да се молиш, защото не си мислил за това? – Че ако не се молиш, какво друго ще направиш? Съвременните хора страдат по единствената причина, че много малко се молят. Моленето в тях е много малко време, то е официален акт. Това не е молитва, което вие наричате молитва. Аз наричам молба онова състояние, когато земята изсъхне, напука се, и онези тревици пъшкат, жадуват, че започнат да дигат главиците си нагоре, да се молят за дъжд. И като дойде този дъждец и намокри земята, всичката вода попие, и тревиците се задоволят, всичко се раззелени. И след това те благодарят. Така и човекът изпадне в такова положение: Изсъхне всичко в него, няма капка вода, той се намира в отчаяние, не му се живее, не му се моли и започне да очаква на този-на онзи, да вземе нещо, или оттук-оттам да вземе един билет да спечели нещо. Това не е молитва. Животът по този начин не се урежда. Ти ще пишеш на баща си поне 20 писма на ден, та поне едно от тях да стигне до него и да получиш отговор.

По колко пъти на ден се молите вие? – По един път навярно. Не, вие трябва да се молите по 24 пъти на ден и всяка молитва да трае най-малко 5 минути. Когато един параход в океана се намира в опасност, какво правят пътниците там? Капитанът всеки момент дава сигнал, в 24 часа непрестанно съобщава за положението, помощ иска, а в това време пътниците се молят, викат за помощ. Така е, ако не се молят, те бедствуват да погинат във водите на океана. Та и вие сега се намирате в един голям океан и всеки момент рискувате да потънете. Но вие не се молите, викате един, втори лекар и чакате да видите какво ще се произнесат те за положението, в което се намирате. _

Дойде лекарят, пипне пулса и казва: Пулсът е малко намалял. – Какво от това? Има много удавници, които са почти умрели, пулсът им е престанал, но после дойде лекарят и по изкуствен начин се възстановява пулсът. Индусите имат много начини, чрез които могат да възстановят пулса в човека. Че е спрял пулсът на човека, това още не е признак, че той е умрял. Че някой измръзнал, това още не значи, че той е умрял. Ако внесете замръзналия в една топла стая и оставите замръзналия постепенно да се размръзва, той ще се размрази и пулсът му ще се възстанови. Има една постепенност в света, която трябва да се спазва. Съвременните хора обичат резките промени; искат да стане всичко, каквото те желаят. Това е най-голямото нещастие. Това показва, че хората са като големите мамути, имат мамутски желания. Някой казва: Аз искам да имам голям палат, за сто милиона лева. – Не ти трябва голям палат. Ти ще станеш философ, трябва ти само една малка колибка и една маса. След като напишеш съчинението си и няма какво да правиш, тогава можеш да мислиш за голям палат. Докато имаш какво да правиш, трябва ти малка палатка да пишеш вътре, но щом напишеш съчинението си, тогава можеш да мечтаеш за голям палат.

Сега вие казвате: Защо Господ е създал света така? – Питам: Де е погрешката, в провидението ли или в нашето разбиране? Разправят, че някога хората били много щастливи. Чета в една статистика за Лондон, един град, който има осем и половина милиона хора, че само 250 семейства имало там, които живеели много добре, три хиляди живеели средно, а на останалите Бог да е на помощ! Това е Лондон! Само 250 семейства от всички хора, живеели щастливо. Какво показва това? – Че всеки човек, който е дошел на земята, има да свърши една работа, той има свое място, както всяка една планета има свое място в пространството. И земята има свое определено място в пространството, в което се движи като обикаля около слънцето. Така и всяка планета има свой път, свое място на движение. Същото може да се каже и за човека. Всеки минава през определена област. Следователно, не се стремете да измените формата, която ви е дадена. Ако измените формата на вашето тяло, с това ще влошите и живота си. Много хора са били създадени с правилен нос, но от голяма активност, носът му се закривява, става орлов. Така човек изменя носа си, прави го песимистичен, алчен и т. н. Всички закривени носове показват, че искат да клъвнат някого, да го хванат в нещо. Тези носове са създадени от ред поколения. Носът на някои хора от много любов, от много страсти, от много ядене и пиене, е станал широк. Как да не стане широк носът им, същевременно той се е зачервил. Казват: Червен нос има този човек. Това говори за миналия живот на хората, за миналите поколения. Разумният свят е строго определен. Има известно съответствие в строежа, който природата предприема. Тя не търпи никакви анормалности.

Сега аз не искам да оставя в ума ви неправилни форми, но изнасям фактите така, както си са. Невидимият, разумният свят има силно желание да изправи погрешките на човечеството. И той се е заел, приложил е всички методи да ви изправи. Един ден вие всички ще бъдете с изправени лица. Четката на разумната природа ще обиколи всички. Съвременното човечество ще мине през ред преживявания, но ще дойде до тази цел. Вие няма да останете в тази форма, в която сте сега. Казвате: Един ден, когато възкръснем в другия свят, ще се познаваме ли? – Ще се познавате разбира се. – Но сега познавате ли се? Влезете някъде и хората ви запознаят с някого, ръкувате се. Това познанство ли е? Ако си момък и влезеш в някой дом, дето имат млада дъщеря, бащата ще те погледне, ще погледне дъщеря си, ще го е страх да не я задигнеш. Ако пък мома влезе в някой дом, дето имат млад син, бащата пак ще погледне към момата, да не би да стане нещо. Съмнението винаги ще дойде. Както виждате, тези работи изпъкват. Или влезеш в някой богат дом, които имат каса и веднага те погледнат, погледнат към касата, мислят си да те оставят ли или не. Съмнението неизбежно ще дойде. Възможно е да дойде един апаш и да те обере – възможни са тези работи. Възможно е да дойде някой момък и да задигне дъщеря ти, но тези неща за мене са изключение. Има един закон: подобното подобно привлича! Ако ние вървим по закона на хармонията, в един велик Божествен свят, около нас винаги ще се привличат добри хора. В този свят апаш не може да влезе. Но понеже хората сега не живеят в този свят, те не могат да се освободят от съмнението. Понякога човек не може да се освободи от въшките и от бълхите. Ако той се моли по 24 часа през нощта, никакви въшки или бълхи няма да останат на главата му. Ако овчарят се моли по 24 пъти на деня, никакъв вълк няма да влезе в кошарата му. Нека направи един опит и ще види, че е така. Той може да няма кучета или най-малко едно куче, но ако това куче залае, вълкът ще мисли, че 20 кучета лаят и няма да смее да се приближи при кошарата. Иначе как ще разберете Христовите думи, дето казва: „Каквото вържете на небето, ще бъде вързано и на земята, и каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето.“ Каква власт е дал той на онези, които вярват! Тогава бихме ли приложили този закон? Какво бихте вързали вие? Аз бих желал първо да вържа всички хора с въжето на Любовта, с въжето на живота. После бих желал да ги вържа с второ въже – с въжето на знанието. И най-после бих желал да ги вържа с третото въже – с въжето на свободата. Свободни ли ще бъдат тези хора?

Не се грижете за живота си. – Животът, това е още начало, встъпление в онова, което е приготвено за вас. В това отношение вие имате смътна представа за бъдещия живот, в който ще влезете да живеете някога. Ще ви направя едно сравнение. Вие разбирате бъдещия живот толкова, колкото щурецът има представа за човешкия живот. Аз съм наблюдавал тези щурци, които наричам щастливите музиканти. Като се приближа някой път към дупката на тия музиканти, с почитание, той веднага се оттегля назад и казва: Заповядай! Той не може да влезе в моето положение, не ме разбира. Като се отдалеча, той пак си покаже главата и започва да се пече на слънце. Каква грамадна разлика има в живота и разбиранията на всички същества! Та и вие някога мислите, че ангелът е като човека. Грамадна разлика има между живота на един ангел и живота на един човек. Животът на един ангел е по-реален, отколкото животът на цялото човечество. Има какво да се чете в него. Биографията на един ангел е много по-интересна, отколкото на цялото човечество. Много интересни работи има там. Много неща е минал един ангел, докато е дошел до това положение. Има какво да чете човек, да се въодушевява. А сегашните хора? – Някой откраднал сто лева, хайде в затвора! Трети убил някого, хайде в затвора! Четвърти пил няколко чашки вино и се напил, хайде в участъка. Или чуеш, че някой момък излъгал някоя мома и т. н. Или ще видиш, че някой философ едва написал една малка философия, или някой поет написал едно малко стихотворение. Аз наричам това малки строфи. Каква поезия е тази? – това било поезия! Аз четох напоследък един английски поет, но какво перо е неговото – цяла музика! Тенисън се казва той. Но като наредил онези стихове като мъниста. Като четеш тези редове, виждаш, че всяка дума е поставена на място, със свое точно ударение. Но всички поети не могат да пишат така. Казвам: Ако всички хора биха били такива добри проводници, така добре да се отразява чрез тях Божественият свят, знаете ли какво щастие щеше да има на земята? Сега, като ви говоря, ще кажете: Как да разберем тия неща? Дали този човек е ходил на онзи свят? И дали е дошел оттам? – Нито съм ходил там, нито съм дошел оттам. Вие сте чудни хора! Така се говори само, а всъщност, всякога съм живял в онзи свят и всякога съм живял в този свят. Каквото е минало през всичките епохи, всичко ми е познато, и каквото искам да си спомня, спомням си го. Едно малко момиченце разправяло следното нещо: Не зная отде се е загнездила в ума ми мисълта, че някога съм била една малка пчелица от един хубав пъстър кошер. Живеехме в една градина заедно с царицата ни, която беше по-голяма от нас. Между нас имаше един по-голям, наречен Брам, който беше отличен музикант и той всякога веселеше царицата. Днес го наричат бръмбър. Един ден царицата извика мене и една моя другарка и ни каза да отидем с Брам в една от най-отдалечените градини, за да посетим хубавите цветя там. Ние тръгнахме с нашите колесници, които се движат по-бързо от всякакви коли и превозни средства днес, от всякакви птици. И така стигнахме в тази хубава градина. След като разправя своята история там, най-после каза: Днес, обаче виждам, че този Брам е днешният ми баща, царицата на кошера е моята майка, а другарката ми и аз сме две сестрички, които сега ходим заедно на училище, но не сме още свършили прогимназиалния курс. Сега от време на време ми дават по едно цветенце, но мене ми е жал да ги късам, защото едно време те ни приемаха много добре. И затова като ме карат някой да откъсна някое цвете, аз отказвам. Казвам, че не късам цветята. Ще кажете, че това е фикс идея. – Не, фикции в света не съществуват. В света съществуват само реалности. Това, което наричат хората фикс идея, не е нищо друго, освен една реалност, но представена не точно. Тя не е представена, както трябва. Или казвате, че нещо е илюзия. Не, илюзията е пак една крива форма, идеята не е представена, както трябва. Животът не е представен, както трябва. Това показва, че има неща, които са верни, а има неща, които не са верни. Всичко, което не е вярно, казват, че е измислено. Четат някой автор и казват, че е измислил някои неща. – Няма измислени неща. Тези работи, за които казват, че са измислени неща, те са станали някога, пък и продължават да стават. Това са неща възможни. Всичко онова, за което мислите, един ден ще стане, ще бъде.

Като знаете това, пазете се! Защото Христос казва: „И празните думи, които хората казват, един ден ще дадат отговор.“ И добрите думи ще се реализират и празните думи ще се реализират. Следователно, от нашите прави или криви мисли и чувства ковем своята собствена съдба. И после ще кажете: Защо светът е така създаден? Помнете това добре, че вие сами създавате своята съдба! Някой път ви дойде на ума да кажете някоя дума. – Не бързайте, спрете се малко в себе си, изпейте си една песен и тогава кажете. А можете да изпеете и няколко песни, не само една! Колко песни пеете като искате да въздействувате на една ваша лоша мисъл или на едно лошо ваше чувство? Как ще изпеете музикално, например, думата мълчи. Представете си, че някоя сестра е сготвила добре на своя възлюблен, но той не харесва яденето и се скарва. Как трябва да запее тя в този случай? Тя трябва да подеме до-ми, да вземе терца и възлюбленият ѝ веднага ще се усмихне. Тя трябва да каже: Слушай, любезни, този лук, с който днес готвих яденето, беше за болни хора, та го прегорих. Днес ми донесоха хубав и сега от него ще опържа да видиш какво ядене ще ти приготвя! Този лук е специалитет. Та това е животът, а сегашните домакини, като видят, че мъжът ѝ се навъсил малко, и тя съвсем се обезсърчи. Че си навъсил малко веждите, това нищо не значи. Тя не трябва да се смущава. Това е един добър признак. Който се е навъсил, той започва да мисли. Като отидеш при един банкер да искаш пари, ако той те гледа с отворени очи, нищо няма да ти даде. Но ако се понавъси малко, да знаеш, че ще ти даде нещо. Той мисли, измерва те, поглежда те под око, оценява те. Следователно, когато твоят възлюблен се понавъси малко, да знаеш, че мисли да ти даде нещо. Той има някакво намерение. Ти трябва да използуваш този момент, да видиш колко и какво ще ти даде.

Че защо да се не учиш? Твоят другар е една книга, изпратена при тебе да четеш и да се учиш от нея. Пред тебе се е разтворила една книга – чети! Това, че си прегорила яденето, лука главно, той те учи на нещо. И след това ти трябва да напишеш едно писмо до лука, да кажеш: Моля ти се да ме извиниш, днес по невнимание изгорих няколко лука в тенджерата. Друг път ще бъда внимателна, няма да правя такива погрешки. Ако във вашата душа се породи такова чувство към лука, колко повече към човека! Тогава вашият възлюблен ще затвори книгата си, ще се усмихне и ще ви погледне по-мило. Като излезете в другата стая, той ще каже: Прогресирала е моята жена! Ако тя иска извинение от лука, с такава жена може да се живее. Не може да се живее с жена, която не е готова да иска извинение от лука. Та когато кълцате лук и плачете, ще знаете коя е причината. Дали вие сте причината за това или лукът е причината. Вие кълцате лука на ситно и затова плачете. Като кълцате лука, той казва: Сестра, не ме кълцай, измъчи ме! Измъчи и мене, измъчи и себе си. Ще кажете, че вашият възлюблен иска така да се кълца лука. Не, кажете на възлюбления си, че може и без кълцан лук, защото и себе си измъчвате, и него измъчвате. Какво означава кълцаният лук? – Това е погрешката, която вашият възлюблен е направил. И вие днес кълцате лука, утре го кълцате, а с това и грешката се повтаря, докато най-после прегорите лука. Казвам: Не кълцайте лука! Кой какво е направил, не се интересувайте, не повтаряйте грешката на хората. Турете лука на страна без да го кълцате. Разрежете го на две половини и така го турете в яденето.

Казвате: Трябва да се поправят грешките. – Всички искате да поправите грешките на хората, а с това се поставяте на големи изпитания. Господ изпратил един ден един ангел да види какво правят хората на земята, доколко са прогресирали. Като се върнал при Бога, той казал: Господи, зле отиват хората! Много грешат, но аз се чудя как ги търпиш. Господ нищо не му казал, но го пратил на земята, въплътен като човек, да поживее малко като хората. Като дошел на земята, ангелът направил два пъти повече погрешки от хората. Казвам: Не се чудете, че хората грешат. Когато видите, че един човек прави погрешка, използувайте тия погрешки, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на земята, не е индивидуален акт, но колективен. Вие не знаете причината защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил някаква погрешка. Вие не знаете причината за погрешката, която Ева направила. Много пъти съм говорил за това, но досега нито един учител, нито един професор, нито един философ не е казал истинската причина, заради която Ева е направила тази погрешка. Погрешката е станала, но защо, коя е причината за това, не е позволено да се каже, не е позволено да се обясни. Че погрешката е станала, всички са съгласни с това, но тази погрешка е допусната, за да се яви великото благо в света. Без тази погрешка великото благо не би се явило. Не, че този е единственият начин, по който може да се яви благото в света, но в дадения случай този е пътят, по който човечеството върви напред и се развива. Засега този път е избран. Ние трябва да се съобразяваме с органическите закони, които сега владеят в света. Затова трябва да дойде новото възпоминание. Човек трябва да си е написал на книжки от какво да се пази, та всякога да си спомня. Ти се възбудиш и веднага си готов да избухнеш. Прочети написаното: Както Бог е търпелив, бъди и ти търпелив! После не си снизходителен към хората. Прочети: Бъди тъй снизходителен, както Духът е снизходителен! Има нещо в човека, което го съди, но има нещо, което го успокоява. Направи една погрешка, но нещо в него му казва: Бъди спокоен, ще се оправи тази работа! И наистина, оправя се работата. Разболееш се, изгубиш нещо, но вътре в тебе нещо ти казва: Не се бой, ще оздравееш, богатството ти ще се върне. Всичко това ще се забрави. Ама погрешил си нещо. – Напред върви, прегрешението не е нещо индивидуално, то е нещо колективно. Калта не е образувана от една малка частица земя. Тя е образувана от милиарди частици, които са се съединили в едно. Кой е причината за това? – Водата е причината, за да се образува тази кал. Вие съдите почвата, която дава най-хубавите работи. Ако в почвата турите вода повече, отколкото трябва, непременно ще се образува кал. Казвате: Лоша е калта, лоши са условията! – Това е неразбиране на живота. Много пъти вие си създавате ненужни страдания, като мислите дали сте на прав път или не. Не мислете по това! Веднъж сте дошле на земята и пиете водата, приемате въздуха, приемате светлината и се храните, вие сте на прав път. Че можете да мислите, че ходите, вие сте на правия път. От вас зависи как да мислите. И тогава, каквото чуете, това трябва да възприемете. Не се стремете всичко да възприемете. За всеки даден случай, възприемете само онова, което на вас ви приляга. Онова, което не ви приляга, то не е за вас. Има неща, които щом чуете, лягат ви добре. Вземете, например, когато обичате, вие никога няма да видите неговата погрешка, но всякога ще видите и най-малката погрешка на онзи, когото не обичате. Питам тогава, като направите една погрешка как ще я изкупите? – Всяка погрешка трябва да се замести с една добродетел. Всяка лоша мисъл, която е минала през ума ви, вие не сте отговорни за нея. Стремете се да я заместите с добра, но не се стремете да я изхвърлите навън. Дойде едно лошо чувство в сърцето ви, не се борете с него, но на мястото му турете едно добро чувство. Дойде в сърцето ви едно строго чувство, заместете го с едно чувство на милосърдие. Дойде в сърцето ви едно користолюбиво чувство, турете на негово място едно чувство на хуманност. Оставете света на двете противоположности, той сам да се бори.

Сега вие изживяхте целия си живот в желание да изпъдите злото от себе си. – Невъзможно е това! Вие искате изведнъж да се изчистите. Вие не можете да се очистите от злото, защото преди всичко вие не знаете произхода на доброто и произхода на злото и не знаете как да постъпвате. Как ще изпъдите злото? – Ако го изпъдите през вратата, то ще влезе през комина. Ако го изпъдите през комина, то ще влезе през най-малката дупчица. Даже и светии, които са прекарвали по цели 20 години в пустинята, които са достигнали висока степен на развитие, пак са имали ужасни опитности и са казвали: Никога човек да не минава през такива ужасни опитности! Едно трябва да знаете: Колкото повече се издигнете, толкова повече по-големи изпитания ще имате. Онези, които са правили опити да се издигнат във високите области на атмосферата, която граничи с фотосферата на слънцето, знаят какви изпитания са имали. Невъзможно е да се стигне до тази височина, онези места са опасни. Не се знае, ако човек се качи на такава височина до 400–500 километра, какви ще бъдат слънчевите лъчи? Може би там ще се разтопи човек? Може там да не остане нищо. Правили са опити да хвърлят разни уреди на големи височини, да видят какво ще стане с тях. Ние нямаме ясна представа какъв е животът горе в пространството, какъв е животът на слънцето, какъв е животът на луната и т. н. Ние не знаем какъв е животът на другите светове. Ние сме изолирани тук като в един остров и мислим, че само на земята има живот, че само земята е населена с разумни същества и че никъде другаде няма разумни същества като хората на земята. Философите могат да мислят едно или друго, но те не могат да бъдат авторитети и да се произнесат за онова, което Бог е създал. Ние не знаем Божиите дела! За земята се казва, че е заселена, но какво Бог е направил по другите светове, ние нищо не знаем. Ние не знаем как е направено слънцето преди всичко. Ще кажете, че Моисей е писал нещо по това. Че какво е писал Моисей за слънцето? Какво ще разберете от песента: О, слънце на живота ми! Ако слънцето е огнено, какъв живот може да дава то? Как може да го наречете – слънце на живота? Значи има едно слънце, на което може да се живее. Това слънце е дреха на онова, на което може да се живее.

„Недейте се грижи за живота си, що да ядете, нито за тялото си, що да облечете!“ Живот без Любов е живот на грижи. А живот с Любов, е живот на спокойствие, на работа, на труд, на здраве, на сила, на свобода, на простор, на движение.

Казвам: Новият живот, който сега иде, е живот на нови форми, на нови възгледи. Това не значи, че сегашният живот трябва да мине. Не, той само ще се измени. Ние трябва да оценим сегашните възможности, да ги използуваме в бъдещето, а не само да очакваме на бъдещето. В този живот са вложени много скъпоценности, които трябва да извадите, та като отидете в новия живот, да ги занесете със себе си. Като възкръсна Христос, какво взе със себе си? – Това, което имаше на земята. Той пак запази своето разположение към учениците си. Като се обърнаха, те видяха жерава, разположена на земята, и там риба се печеше. Онези, които държат на буквата, ще кажат: Риба ли пък намериха да ядат? – Има риби, които могат да се ядат. Ето какво разбирам аз под думата естествена храна. Естествена храна за всеки организъм е онази, която има същите трептения, както и самият организъм. Всяка храна, която няма същите трептения, каквито има вашият организъм, не я яжте, тя не е за вас – нищо повече! Тази храна е вредна за вас. Хигиенична храна е тази, която има същия размер трептения, каквито има и вашият организъм. Тя носи същия живот, какъвто се крие и във вашия организъм. Като възприемете тази храна, тя ще продължи живота ви. Това считам аз, най-простата храна, най-простата форма естествена храна. Ние не сме задължени да ядем много боб. Нито сме задължени да ядем много леща. Всякога еднообразната храна осакатява човека. При каквито възгледи и да сте, вие трябва да приемате разнообразна храна. Не се смущавайте какво трябва да ядете. Вглъбете се в себе си и ще видите за всеки даден случай каква храна трябва да употребите. Ще ви се даде един метод как трябва да се храните. Има едно вътрешно чувство в човека, което всякога му (про)шепва с какво трябва да се храни. И като болен даже, той може сам да си определи храната. Попитайте се и това чувство ще ви пошепне и като болен, и като здрав, вие можете сами да си определите храната. Когато искате да четете някоя книга, пак може да ви се нашепне каква книга да четете. Вие сте заобиколени с много същества, които по своята интелигентност седят много по-високо от вас. Те са готови всякога да ви помагат. Тези същества са видими и невидими. Онези, които са невидими, ще ви внушат някоя мисъл и вие ще си кажете: Дойде ми на ум една хубава мисъл. Някое същество е минало покрай вас и ви е предало тази мисъл. Друг път имате нужда от някаква храна, това същество ще мине покрай вас и ще ви нашепне какво да си сготвите. И вие се чудите – докато по-рано сте мислили какво да си сготвите и сте се спрели на нещо, после изведнъж изменяте и ще си купите или грозде, или круши – ще минете този ден с някакъв плод. После пък ще ви нашепнат каква книга да четете и т. н. В това отношение има вярващи, които казват, че не трябва да се чете никаква външна книга освен Библията. В едно отношение само са прави тия хора, но в друго отношение е буквоядство. Други пък ще кажат, че Библията е остаряла книга, затова трябва да се четат външни книги. – И това е хубаво, но, според мене, онези книги са добри за четене, които и след стотици години не губят своето значение. Завинаги те трябва да останат авторитетни. Ето аз бих желал да ми препоръчате някоя книга за храненето тъй етическа. Много лекари са писали и пишат за храненето, но много общо. Всеки човек се нуждае от специфична храна. И когато приеме тази своя храна, той изпитва едно освежаване, едно ободряване, едно просветление на ума. Умът ще почне правилно да работи, а сърцето му ще придобие един равномерен удар, темп. Сърцето трябва да има равномерен пулс, а не неправилен с пресичане, ту с ускоряване, ту с намаляне на темпа. Ритъмът на сърцето трябва да бъде музикален. Мярката между един и друг удар на сърцето трябва да бъде еднаква. Понякога човек обременява сърцето си със своя песимистичен пулс. При песимистическо състояние на човека и пулсът му е неправилен. В целия космос има един ритъм, който движи пулса на всички живи същества: и на насекоми, и на растения, и на животни, докато се дойде до човека. Този пулс на живота регулира всичко. Той е космически пулс. И сърцето има един специален нерв, който определя колко пъти трябва да бие сърцето Тъй щото определено е колко пъти трябва да пулсира сърцето на всеки човек. И ако вие се държите със закона на Любовта, вашето сърце ще пулсира точно толкова пъти, колкото е определено. Също така и мозъкът ви ще работи правилно. Мислите ви, чувствата ви ще вървят по правилен път. Цялата обстановка на външния свят ще върви добре. Всички хора в света представят скачени съдове. Дали те съзнават това или не, то не е важно, но всички хора се стремят към една велика цел. Дали знаят или не, но всички хора искат благото на цялото човечество. Когато бащата желае благото на своя дом, това е отлична идея. Когато държавникът желае доброто на своя народ, и това е отлична идея. Когато един социолог пише една книга, той има пред вид благото на човечеството. Всички онези, които воюват за правото на човечеството, те са хора новатори, носители на новите идеи, те са реформатори – това е отлична идея.

Та когато вие искате да се храните добре, не мислете само за себе си. Влезте в съгласие с всички ония, които се хранят добре. И тогава няма да бъдете сам, но ще имате много съмишленици в света. И тия хора се радват на добро здраве.

Христос казва: „Не се грижете за живота си!“ Това значи: Не се безпокойте за живота си, защото Отец ваш всичко е промислил, но търсете Царството Божие и неговата правда първо и всичко друго ще ви се даде.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна молитва.

(Нов сняг вали на парцали, но мокър и лесно се топи).

16-та неделна беседа от Учителя, държана на 27-ми януари 1935 г.
София, Изгрев


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни