21 август 1927, 7 часа сутринта

[Ани]

21 август 1927

7,00 часа сутринта

В беседите си аз направих паралел между четирите живота, които протичат у вас. Старозаветният живот представлява сборът от наследените качества на вашите деди и прадеди. Ще изучавате този живот, ще разпознавате и себе си. Аз мога да представя тези четири живота и в научна форма. Това са четирите съзнания на човека. Къде се намират подсъзнателният и свръхсъзнателният живот? Те са двата полюса на Божествения Живот. Подсъзнателният живот е този на ангелите, а свръхсъзнателният е животът на Божествения Свят. Съзнателният и самосъзнателният живот представляват двата полюса на човешкия живот. Съзнателният живот е този на светците, на напредналите духове, които са минали преди нас; самосъзнателният живот е нашият индивидуален живот. При съзнателния и подсъзнателния живот вие трябва да изучавате една област от живата природа, която има връзка със сегашния ви живот. В подсъзнанието, например, са натрупани всички възможности за реализиране на нещата.

Питам: Как ще постигнете това? Само ако знаете законите. Например искате да постигнете нещо добро. Вложете тази мисъл в подсъзнанието си с пълната вяра, че тя ще се реализира. Внесете тази мисъл без страх, без съмнение и висшите същества, които живеят там, ще ви помогнат. Вие само напишете заявлението си до тях, но конкретно, определено и го оставете. Те не обичат общо говорене. Искате да станете утре точно в 3 1/2 часа. Какво ще направите? Аз съм ви казвал и друг път: Ще вложите в подсъзнанието си мисълта, че искате да станете сутринта в 3 1/2 часа. Ще кажете тази мисъл само веднъж, без да я повтаряте. При повторението законът не работи. Кажете ли мисълта веднъж забравете я. Ще видите, че ще станете на сутринта в 3 1/2 часа.

Някои от вас имате материални затруднения. Направете същия опит. Кажете си например: Идната година на същия ден ще имам на разположение 1,000 лева. Вложете тази мисъл в подсъзнанието си и ще видите, че идната година на този ден ще имате 1.000 лева. Усъмните ли се законът не действува. Този закон действа само при пълна вяра. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Ако иска да усили паметта си, той може да се ползува от същия закон. Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: от утре моята памет ще бъде по силна. Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си, паметта му постепенно ще се усилва. Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в подсъзнанието си, и висшите същества ще се притекат на помощ.

И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота. Да допуснем че вие сте саможив, песимист по характер, но искате да придобиете правилни отношения към хората. Вложете с вяра това ваше желание в подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате то да се изпълни, и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали. Тази енергия ще потече във вас тъй, както водата тече през пясъчните пластове и чрез сонда излиза навън. Всичко ще дойде на своето време. Но законът на внушението изисква специфично време и специфично състояние у човека. Какво значи това? По всяко време не можете да си внушавате. Например, ако си внушавате когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, за да се реализира тя, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи Законът на внушението; колкото човек е по-разположен, толкова по-добре работи този закон.

Ето защо, за да може ученикът да се развива правилно, за да води нормален живот, трябва да се намира в хармонична среда. Всеки от вас може да си създаде хармонична среда. Всеки от вас може да си създаде хармонична среда за своето развитие. Даже и при най-неблагоприятни условия да попадне, той може да си създаде от тях една хармонична среда, но затова се изисква голяма устойчивост и постоянство.

Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания. Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането.

Днешната беседа аз озаглавих пробуждане съзнанието на ученика. В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става. Падането няма да бъде от много високо, например като от някоя скала, а от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падане от високо. С какво ще се бори ученикът? С известни трудности в света. В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.

Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му? Ще работи. Как? Ще се обърнете към Библията, към първа глава от Битието, и от там ще започнете. „Отначало Бог създаде Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста; и над бездната се простираше Тъмнина; и Дух Божи витаеше над водата. И рече Бог: Да бъде Виделина! И настъпи Виделина. И Бог нарече Виделината Ден, и утро ден първи". Това е работата на ученика през първия ден, когато той влезе в Новия живот. Писанието казва: "Нищо няма да остане от старото Небе и от старата Земя." Това означава, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито Слънцето, нито Месецът, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек нито животно, нито растение от никъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустинята. Когато говори, няма да познава и себе си, ще се намери в страшно противоречие с живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко което ви е радвало и веселило, всичко което сте знаели в живота, всичко в което сте вярвали и на което сте се уповавали, всичко с което сте решавали великите задачи на вашия живот изчезва, и вие оставате сам, не знаете какво да правите, намирате се в чудо. Питам: Какво ще правите като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и той ще се скрие от вас. Именно за този час Писанието казва: Ще хлопате и няма да ви се отвори. Тогава ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като него ще извикате от дълбочината на душата си: „Елой, елой, лаба савахтани."

Сега на вас ви е мъчно понякога когато ви изоставят. Това обаче не е изоставяне, то е само представа. Вие още не сте изпитвали какво е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен. Като говоря за това изоставяне, аз разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът може да разбере реалността на живота.

Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика безмълвието. Около него няма да има светлина и той, от дълбочината на душата си, от своя опит, ще призове онзи Невидимия, Незнайният Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове със цялата си душа, със целия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам! Един Си Ти, Господи, Създателят на всичко. Няма друг в света освен Тебе!" Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще проблесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнаж ще забрави всички скърби и страдания. Някъде отдалеч ще чуе гласът Господен, гласът на своя Учител: Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана Ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина се простираше на бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, той е Незнайният Бог, Той е страшният Бог, който твори формите, който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог:"Да бъде Виделина! И настъпи Виделина!" Ученикът ще каже: „Тази Виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен!" И ако той е от избраните ученици, като рече „Да бъде Виделина", в него ще настъпи Виделина.

„И видя Бог, че Виделината беше добро; и раздели Бог Виделината от Тъмнината. И Бог нарече Виделината Ден и Тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро Ден първи."

 

Следователно денят ще започне с доброто, а нощта със злото. Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се раздели от едната страна ще се яви Светлината, която носи доброто в себе си, а от другата страна ще се яви Тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си Виделината. Под виделина разбирам великия стремеж за учение в душата на ученика. Значи ученикът трябва да започне с Виделината. Той трябва да разбира законите, и като каже „Да бъде Виделина" да настъпи Виделина!

Като се разпростре Видедината на живота, ще бъде произведена топлина и ще настане Ден първи. Виделината и Светлината носят в себе си топлина.

„И рече Бог: Да бъде Твърд сред Водите, и да раздели Водите от Водите. И направи Бог Твърдта; и раздели Водите, които бяха под Твърдта, от Водите, които бяха над Твърдта; тъй и стана. И Бог нарече Твърдта Небе. И настъпи вечер, и настъпи утро Ден втори."

„И раздели Водите от Водите" подразбира, че Бог отделя Божествения живот от земния, от живота на човека. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над Твърдта

небе

, а което е под Твърдта -

земя

. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. Понякога вие искате да пиете от водата, която е горе, а понякога искате да пиете от водата на Земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да утолите вашата жажда. Роденото от плътта е плът. Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, раждат се омраза, надпреварване, спорове в него няма спокойствие. Другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.

Като разделите тези два живота, на Земята ще дойде Водата, която ще служи на физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на Земята. Забележете всички светци, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до Водата над Твърдта. Преведено на научен език, това значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божественият живот да действува върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако знаете тайната да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, само една капка във вас ще настъпи цял преврат. Ако преди това сте бил 120-годишен старец, след 24 часа само ще се измените така, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък.

Вие как разбирате живота на ученика? Да учи четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да каже: свърши се всичко. Не, пред вас стои друга задача да създадете Твърдта, границата между Божествения и земния живот, да разделите тези два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си. Всичко, което той твори, е заради нас.

„И нарече Бог сушата Земя, и събраната вода нарече Море." Значи събраният живот във вид на суша и вода е Новият живот това са новите условия, които трябва да разработвате. Всички огромни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята дейност, защото водата е носителка на живота. А сушата, земята, показва новите условия, при които животът може да се прояви. Вижте в живота всеки плаче за парче добра земя. И никой не може без парче земя за нея всички се борят. Някой казва: „На мен не ми трябва никаква нива". Не, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. След като свършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ти ще минеш на духовната нива. След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива. И най-после, след като завършиш работата и учението си на Божествената нива, ще отидеш във Великия Живот, за да учиш велики и славни неща. Днес ти знаеш само да ореш земята, но това още не е наука.

И рече Бог: „Да прорасте на Земята зелена трева, която да дава семе, и плодно дърво, което ражда плод по вида си, и чието семе е в него; тъй и стана. И видя Бог, че беше добро. И настъпи вечер, и настъпи утро Ден трети." Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с мекия, тихия, а не с буйния живот. А отделянето на Виделината от Тъмнината е един много труден акт, който ние тук преминаваме мимоходом. Между вас може да има някои, които са отделили Виделината от Тъмнината, но те са малцина. Колко години ще ви трябват например, за да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите тази клечка от земята, т.е. да я създадете сами, да разделите Виделината от Тъмнината?

Когато казваме че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имате толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия Небето, как ще мога да вляза в духовния свят?" Казвам: За да влезете в духовния свят трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко.

Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможността да приложи своята сила в малък мащаб, за да види по какво се различава Новият живот от стария. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинското творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят. Всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея Новия живот. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик трябва да твори, да създава в себе си шест дни, т.е. шест периода, докато дойде до пробуждането на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, трябва да знаете какво изисква Новият живот от вас и как трябва той да дойде. Щом Новият живот дойде, всичко, което сега виждате, вече няма да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията любов, с Божията Светлина, с Божия Мир и с Божията

Радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една обширна, велика дейност, за която те трябва да се приготвят.

Някой казва: „Аз ще напусна нивата си". Не, нивата си не трябва да напускаш. Друг казва: „Аз ще оставя ралото и мотиката си". Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си? „Ама аз искам да стана поет". Духовно перо приготви ли си? „Аз искам да стана проповедник". Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От тази гледна точка вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си, и не вдигнете кръста си, и не тръгнете след мен, не можете да се наречете мои ученици. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света, и не вдигна кръста си, може ли да бъде образец за нас?

Тури кръста на гърба си и ме последвай казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто и злото и да ги носиш. Кого да последваш? Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто, и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма край. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго ще се борите, аз ще и вдигна и ще ви нося на гърба си". Там долу хората вдигат шум, състезават се. Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихнете".

Не може да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст, защото и злото обича Бога. То представлява, както и доброто разумни същества, само че съществата на Доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от него. И едните имат любов към Бога, и другите имат Любов към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, в света не съществуват противоречия. Те съществуват само като творчески акт.

Като ученици вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате трудности в живота си, но няма да се обезсърчавате. Ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите. Ще срещате омразата, без да мразите. Ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор. Ще ги носите на гърба си, а те ще си спорят. От време на време ще се обръщате да ги погледнете как спорят, но ще си мълчите, ще повдигате малко раменете си и ще продължавате пътя си. Като се уморите, ще ги сложите на земята, за да си починете. Те още ще продължават спора, но вие няма да взимате никакво участие в него. Това ще бъде едно занимание за вас. Като си починете, пак ще ги вдигнете на гърба си и ще продължите напред.

Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си. Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Поносите го. малко, след това го сваляте на земята, но все питате, как може да се освободите от него.

Питам: Кой ще ви освободи от този кръст? Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици. Да вдигнете вашия кръст на гръб, да разрешите противоречието, което се крие в него и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня!" това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите.

Христос казва: „Твоята Воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си." Ти ще ме водиш! Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес се извършва сега у всички вас, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек това няма значение, няма да се избавите от противоречията в живота.

Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и благополучно да ви изведе от него. Тя е единствената утешителка на човека в тежките и трудните часове на живота му. Това значи да бъдете носени на ръце. Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си.

И тъй, животът на ученика е велик живот. Като приемате благата на този живот, ще казвате: „Има смисъл да се живее!" Псалмопевецът казва: Като видя Божието лице, ще бъда доволен. Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от него и като започна да си служа с всичките си сили, аз ще бъда доволен от своя живот". И тогава ученикът ще започне да помага своите ближни.

Христос „хлопа" на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат трудностите в своя живот. На всички врати ли хлопа Христос? Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия, у които съзнанието е пробудено, и които са се молили дълго. Христос ще похлопа, а ученикът ще му отвори и той ще му предаде първия урок.

„Ето, хлопам на вратата ви" казва Христос. Този стих се отнася за учениците, за пробудените души.