Jump to content

Recommended Posts

Единадесета част

Ние сме достигнали до една фаза на развитие, в която ни трябва нещо по-съществено. Не бива да си правим илюзии, че това е храната. Съвременните хора казват, че живеят културно. Но ако разкриете живота им и сравните културата, ще разберете, че такава липсва. Такава няма както при храненето, така и в жилищата, и в тяхната философия. Аз говоря принципно по въпроса. Липсата на култура разкрива и страданията, и болестите, които съществуват. Сега едва ли ще намерите здрав човек.
Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение. Когато човек разпне у себе си всички онези низши прояви на своето естество и ограничи низшите чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет. А според мен, трябва да поставим Любовта в нейната нова форма, както сега се е появила като един нов, велик закон в живота, който идва да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея и хората са я взимали в малки хапчета само когато ги е болял корем или нещо друго. Старите казват на младите, че едно време са вярвали в идеалната Любов и са живели като идеалисти, но сега мислят, че тази Любов е за другия свят, а в сегашния трябва да живеят като материалисти. И точно това разбиране на нещата поражда всички страдания и недоволства. Някои ще кажат, че причините за тях са чисто социални, други казват, че въздухът е нечист и т.н. Трябва ли тези външни пречки да ни спъват да вървим напред към целта. Плодовете и всичко на Земята зрее при слънчева светлина. Красивото и благородното в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на Великата любов...
Целият космос е едно живо същество, в което живеем и се движим. И тогава той може да бъде и безграничен, и краен, и велик, и малък. Това е свойство на вечното да произвежда каквито форми иска. Но за такива разсъждения трябва да имаме светъл ум, за да схванем Божествената идея...
Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят по математика, започват да разискват върху трите степени на а: а
1
,a
2
и а
3
, но те могат да се обяснят по три различни начина. Какво означава а на първа степен? Да допуснем, че то е едно живо същество и а на първа степен е човек, който се движи по права линия тази линия, която има само дължина без никаква широчина и дебелина. Питам, как ще определите такава линия? Тя е математическа линия, която има само дължина. А пък а от втора степен означава, че това същество е намерило друго, и движейки се под прав ъгъл на себе си, образуват с него плоскост. Следователно на тази линия се прилага и широчина. Как ще си представите един свят, който има дължина и широчина, но няма дълбочина?
А а
3
показва, че цялата плоскост, движена пак в прав ъгъл на себе си, образува куб. Това а е преминало през три степени. По права линия то е придобило дължина; в прав ъгъл на себе си е образувало плоскостта и е придобило широчина; а под прав ъгъл на плоскостта е образувало куба, като е придобило и дълбочина. И така сегашните хора могат символично да се изобразят като а
3
един куб. Като разтворите куба, вие ще образувате човешкия кръст. Следователно кръстът не е нищо друго освен разтворен куб, за да става проветряване. А разтварянето на куба означава цъфтене в природата. Всяка пъпка е разтворен куб, за да се прояви новото съдържание, а то, като се прояви отвътре, да може да приеме и небесното съдържание, понеже в света има две течения: едното идва от центъра на Земята, а другото от центъра на Слънцето...
В някои окултни школи казват: "Бог е Светлина", а аз казвам, че Той не е светлина. Някои ще кажат, че отричам Бога. Когато някой ваятел извае някоя статуя, той статуята ли е? Ако някой богомолец запали една свещ, той свещта ли е? В Писанието се казва:"... И рече Бог, и стана светлина." Значи изказаното Слово е произвело светлина. Следователно Бог може ли да бъде Светлина? Не! Светлината е проявление на Бога. И вие като казвате: "Бог е Светлина", във вашия ум тя ще произведе съвсем друг резултат. Светлината, която идва отгоре, е минала през няколко степени. За да разберете смисъла, трябва да върнете светлината назад до онова същество, което я е създало, т.е. до първоначалното Слово, което е казало: "Да бъде Светлина." И този закон е верен. Когато някой ученик решава трудна задача, първоначално има смътни понятия за нея, но след като помисли дълго време и разбере съотношението на елементите в задачата, една малка светлинка се появява. Следователно, винаги, когато Словото стане разумно вътре в нашия мозък, когато то стане разумно в сърцето и душата ни светлината се явява като един резултат. Значи Бог е казал: Светлина да бъде в този ум! Светлина да бъде в това сърце! Светлина да бъде в тази душа! И какви са резултатите от нея? Най-напред тя ще предизвика буря, ветрове, урагани, цял катаклизъм, но след като образува своя почва, тази светлина ще сътвори златни плодове, реки и извори, чрез които ще познаем качествата й. Защото плодовете не са еднакви, нали? Аз бих попитал който и да е ботаник, ако светлината, която произтича от своя извор, е една и съща, ако вибрациите й са едни и същи, защо ябълката има един вкус, а крушата друг? Как това става? Ще кажете: "Така Господ го е наредил." Този Господ, за Когото говорим, е Господ на Любовта. И като произнесем думата "Любов", цялото ни битие трябва да затрепти и една велика радост да се появи в нашите сърца. А като кажем: "Бог е Мъдрост", във вашия ум пак по същия начин трябва да изпъкнат най-великите мисли.
Каква е била задачата на Христа на Земята? Задачата Му е била да изяви Бога като Любов и като Мъдрост. Да Го изяви външно и освен това да даде методите и начините, чрез които да се приложат в света...
Всички растения си имат методи, а ние, съвременните хора, които искаме да подобрим своя живот, нямаме такива. Когато разберем как те употребяват светлината, за да създават своите сладки плодове, тогава ще подобрим живота си. Който иска да стане добър, трябва да изучава живота на черешата, на гроздето, на смокинята и на много други растения, за да види по кой начин те правят плодовете си сладки. Бащата всичко може да даде на своя син, както и неговият учител, но те не могат да учат вместо сина. Бащата и учителят всичко могат да дадат на детето, но не могат да се хранят вместо него. А някои съвременници искат да ни научат да мислим вместо други умове. Не, това е грехота!...
Сега ще ви разкажа един разказ, който се отнася за индуски адепт, когото аз наричам Тагор-Бил Ра, знаменит учител на една школа и служител на един от видните индуски храмове. Той трябвало да прекара живота си в девственост, за да завърши напълно цикъла на самоусъвършенстването т.е. да не се жени. Но една млада жена, жрица в храма, се влюбила в него. Той не й обръщал внимание, ала след дълги години, тя му казала следното: "Ако дойда при теб и приложим Любовта заедно, ти по-скоро ще завършиш своето самоусъвършенстване." Той повярвал на думите й и се влюбил в нея, но в момента, когато се влюбил, тя го разлюбила. В гнева си, че тя го спряла в пътя на развитието му, той я проклел и жрицата се превърнала в змия. Тогава й казал: "И като змия от този храм никога да не излезеш вече." Защо тя го е разлюбила? Защото се е влюбила в един от учениците на Тагор-Бил Ра.
Продължението на разказа аз си го съчиних, за да вникнете във вътрешното му съдържание. И така адептът умира и след 500 години се преражда като лорд в Англия. Там се ражда като англичанка и неговият ученик, който съблазнил и едновременно е изпитал жрицата в Индия. И става така, че Тагор-Бил Ра се венчава за бившия си ученик. Един ден лордът предложил на съпругата да посетят Индия и в него се зародило силно желание да разгледа индуските храмове. Като влязъл в този храм, в който е преживял нещастието си, усетил, че го побиват тръпки. Докато се разхождал в храма, неочаквано дошла змията и ухапала жена му. И тя моментално умряла. Питам ви сега: защо змията е ухапала жена му? Тя била същата жрица, която съблазнила адепта. Преди да ухапе англичанката, змията проговорила: "Ти спъна и мен, спъна и него." Тогава лордът разбрал закона, снел проклятието си и тя приела своята първоначална форма, за да започне наново еволюцията си...
Мнозина от вас тръгвате като тази жрица да намерите Христа, влюбвате се в Него и казвате: Господи, ако Ти ни позволиш да влезем в Твоето Царство, ще успее учението ти." Но след като влезете, съблазнявате се от учениците на Тагор-Бил Ра. Няма днес проповедник, който да не е съблазнен от едного от учениците на Тагор-Бил Ра. Като казвам "няма нито един", не го приемайте за абсолютно твърдение...
Някои ученици Христови казваха: "Придай ни вяра." Има начини, чрез които може да се превърне Любовта във вяра, а след като дойде Истината, вярата ще се превърне в знание. И като придобиете знанието, ще дойде разумното Слово и Светлината. А щом Тя дойде във физическия свят, ще ви помогне. Защото съществуват две течения: щом започне да слиза Божията Любов отгоре, непременно ще дойде противоположното течение отдолу. Следователно първото, или малкото течение се възраства и става велико, а второто постоянно се смалява и става малко. Тия две течения, като дойдат в съприкосновение, в резултат на вътрешното налягане, се зараждат всички добродетели и способности на човешката душа. Сега мислено ще си кажете: "Тази работа е необяснима." Необяснима е, разбира се. Само онзи, който дълго я е проучвал, който е правил хиляди опити, той може да разбере дълбокото значение на онези малки, но велики стихове и изречения в Писанието, където Христос казва: "Ако думите ви пребъдат във вас и вие пребъдете в мен, каквото поискате, ще ви бъде, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и тогава ще ви се изявя." Едно семенце, паднало на земята, след време то се проявява, цъфти и завързва...
Само онзи, който е пълен с Божествената Любов, той може да бъде "разпет"... И Христос спасява хората по този начин, като ги свързва с Любовта. А вие знаете ли да правите възли от нея? Тези, които правят електрически инсталации, знаят, че като изгори проводникът в инсталацията, трябва да отстранят повредата, след като съединят двете части, двата тока, посредством жичка. Значи трябва да има една малка жичка, която да съедини вашето сърце с Божието, или с Христовото сърце. А кой може да направи тази "инсталация"? Само Христос може да свърже "жичките", т.е. да свърже хората с Бога. Но дълго време трябва да се учите при него на това изкуство...
От осем хиляди години насам човек върши своята воля и затова Бог е наредил смъртта постоянно да възпитава непослушните му деца." И ако ме питате докога ще сте подвластни на нея, ще ви отговоря до деня, в който решите да приложите закона на Божията любов. Има хора, които вече не умират, но те са показали непреодолима вяра в Любовта, която е погълнала цялата им омраза. Аз говоря за тази Любов, която може да "стопи" всички прегради. Така че за да заживеете правилно, е необходимо във вашето сърце, ум и душа да се извърши вътрешен прелом. Освен това, наложи ли ви се да правите хирургическа операция, за да се излекувате от някоя болест, трябва да питате природата. Ако тя позволи, направете я, но там, където не е дала разрешение, никой лекар няма право да оперира. Аз съм за разумните операции, а не за безумните. И за всяко учение или църква питам дали е в съгласие с Бога, и тогава пристъпвам към него...
"Решил бях да не знам нищо друго освен Христа разпет", казва Апостол Павел. Под думите му подразбирам,че той е имал предвид Христос, който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме помежду си. Голямо изкуство е това. Не е лесно да се живее братски. Като казвам да живеете като братя и сестри, зная, че е трудно да го осъществите. Приложи ли се веднъж, ще имаме едно общество, един народ, едно човечество. Тогава човек ще живее под своята "смокиня" и ще може да каже: "Добър е Господ, заслужава да се живее." А сега всеки от нас, като преживее 50 60 години, казва: "Дотегна ми животът, искам да ида при Господа." Всички са недоволни, защото схващат живота само материално. В него всичко търсим, но не и Божията Любов... Съвършени трябва да станем. А това ще постигнем, когато усвоим методите на тази Любов. Едва сега започваме да работим с великите методи на Христовото учение... Питам: Ние за Христа какво сме направили? За себе си какво сте направили? Грехота е при това благословение, което сега иде в света, човек да остави душата си да страда. Грях е, ако остави ума, сърцето и душата му да се терзаят, а волята да се атрофира. Вярно, че условията на Земята са трудни, но ще живеем така, както растението живее и постоянно се трансформира. В деня, в който повярвате, че Любовта всичко може да направи за вас, ще стане едно велико преобразувание... Щом приложим Божията Любов, нашите лица ще засияят и ще бъдем доволни от себе си. Тогава ще почувстваме една радост, която ще ни направи силни и мощни и ще произнесем словата: Всичко стана чрез Христа. Кой Христос? Не историческият и не Христос на плътта, а Христос, в който обитаваше Божественият Дух, Духът на Любовта! Когато Любовта не се прилага правилно, тя внася тъмнина... Само човекът, който следва Бога, ви обича, и щом дойде при вас, ще внесе светлина в ума ви. Това е едно от качествата на истинската Любов.
Аз не казвам, че не познавате Христа, а че още не сте приложили учението на вашия Учител. Две хиляди години откакто е дошъл, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите неговото учение. Вие все казвате: "Учителю, почакай малко." И две хиляди години отлагате приложението му. Но понеже настъпва последният цикъл на този начин на живот, Христос ще ви каже: "Затварям училището." Тогава какво следва да правите? Започнете да проучвате Любовта научно, строго научно. Прилагайте всички нейни методи и отстранявайте отрицателните условия, които спъват действието й. И аз ви казвам, че вашият учител Христос ще ви помогне, но трябва да сте готови. Има добри заложби у вас и вие ще се справите...

"И така, понеже всичко това ще се стопи,

какви трябва да сте вие в свят на

обхода и благочестие?"

/Второ послание на ап. Петър 3:11/

Съвременният свят е свикнал да му се говори само за обещания, за награди и да го хвалят. По този начин можете да приказвате колкото искате, тъй като всички ще ви слушат. Но щом изкажете някоя трезва истина, остават озадачени и казват, че не е вярно. Когато им се каже, че съвременният свят ще се "стопи", възразяват ми веднага: "Как може да стане това? Ние не виждаме никакви признаци." Но под "съвременен свят" не се разбира телата в пространството въобще, а нашият, земният свят. Някой може да възрази, че учените хора не са го доказали. Не са го доказали, но ще започнат да го доказват. Много пъти са ставали изменения на Земята. Подготвя се голяма промяна, която ще дойде и няма да закъснее. Ще я видите като нова земя и ново небе, в които правдата ще царува. Сега някои от вас, както и повечето хора, разбират, че ще се промени само физическата страна на Земята... Не, този свят има две вътрешни страни. Ние говорим не само за физическата, а и за идейната му същност, за възгледите и теориите, които вече сме създали. Например у всеки народ по земното кълбо, независимо дали е езически или християнски, се счита за свещен дълг да воюва за правата си. Само чрез войни и чрез унищожение на своите врагове иска да постигне благата си. И всички се стремят към слава, като казват: "Нашият народ трябва да се прослави." Няма по-глупаво нещо от тази слава. Кажете ми има ли в историята народ, който да се е прославил чрез войни? Къде са старият Египет и древната Сирия? Къде са Вавилон и старият Рим? Всички са мислили, както съвременните хора, че ако започнат да воюват, ще се прославят и ще подобрят икономически положението си. Но какво излезе? Озоваха се на хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно закона на Божествената правда и на онова благочестие, което е заложено в човешката душа. Всяко разумно същество знае кое е правото.
Каква е нашата цел на Земята? Каква е задачата, която трябва да решим? Целта може да бъде и много близка, и много далечна; може да е лесна и трудна за разрешение, може да бъде и математическа като уравнение с едно неизвестно и пр., но всички вие искате да сте щастливи тук. Питам сега: Щастието нещо физическо ли е? Не е физическо, то е Божествено. Ако двама души могат да се обичат и в душите им няма никаква лъжа, те могат да са щастливи. Ако тези щастливци, заобичат други двама, в душите на които също няма никаква лъжа и користолюбие, тогава тези четирима души могат заедно да бъдат щастливи... Всяка дума, която изричаме, трябва да е истина, и всяко обещание, което даваме, трябва да се реализира.
Когато ви говоря, че има невидим свят, имам предвид, че той е хиляди пъти по-реален и по-неизменчив от този. И един ден ще дойде на Земята, но не на сегашната. На нея щастие не може да има, защото условията, при които сега живеят хората, не са благоприятни. А за да станат такива, необходим е морал. Какво е морал? Моралът е вътрешен процес, свързан с Божественото израстване на човешката душа, за да може тя да реализира всички идеи, вложени от Бога в нея. Това е правилото. Значи всяка душа има заложени у себе си семенцата на добродетелите и този, който я е пратил, е дал и условия да ги отгледа и прояви. Тези блага аз определям като щастие. Следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато осъзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, сили, способности и Божествени чувства, които могат да се реализират, трябва да им създадем условия, при които те да се развият. Това наричам морал. Не е морално да се проповядва само, че има пъкъл. Знаем какво е ад, сега се намираме в него. Не съм виждал по-голям пъкъл от земния. И аз изпитвам неговия огън. Моето положение често напомня на това, на малкото ангелче, което, като слушало разказите за хората, казало на един голям ангел: "Я ме заведи при онези, които Бог създал по свой образ и подобие, да видя какво нещо е Земята." Големият ангел изпълнил молбата му, но когато ангелчето видяло как хората се биели навсякъде и как страдали, рекло на големия ангел: "Нали ти казах да ме заведеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме докара в пъкъла." Ангелът му пояснил, че това са хората в сегашния им етап на развитие...
Между учители, между свещеници и вярващи навсякъде "гори огън". Двама от вас не могат да се съберат на едно място, да се обичат спокойно заради огъня край тях...
Затова най-напред трябва да се освободите от стария дявол на заблуждението, дявола на лъжливите неща, с които животът не може да е щастлив... Питам: Какво ще спечели младата жена, която се оставя да я убеждават да се омъжи за някой богаташ, и тя приеме да се омъжи за него, казвайки: "Слава Богу, най-после страданията ми ще престанат?" Но след четири месеца я гледат, че е обляна в сълзи, а тя не иска да признае грешката си и казва, че плаче от щастие... Всички все от "щастие" плачат и въздишат...
Ние проповядваме за един Господ и една Любов, която ще уреди живота ви и ще покаже, че щастието и на Земята е възможно, ама не на тази, а на друга. И апостол Петър казва, че Земята ще изгори. И аз се радвам, защото ще има нова Земя и ново Небе. А според моите схващания всяка една болница след четиридесет години трябва да изгори. Защо? В болниците има толкова пъшкания и страдания, просмукани са с такива болезнени мисли и миризми, че който влезе в тях, здрав вече не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните. Дори по-лошо, те се заразяват от техните лоши мисли...
Какво разбирате от този стих на апостол Петър: "...B свято благочестие?" Благочестив е онзи, който живее според великия Божествен закон на Любовта и разбира, че всяко същество може да страда, колкото и мъничко да е, защото си има известен стремеж. Когато осъзнаем, че всички искат да са щастливи и не желаят да страдат, ще се видим едва тогава на пътя на Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат. Ние трябва по възможност да не обиждаме никого и да бъдем така искрени, че да не причиняваме вреда и страдание. И щом ви кажа една сладка дума, да я изкажа от дълбочината на душата си. Ако ви правя едно добро, да го направя така, както на себе си. Например вие сте тъжни, а аз съм прочел една хубава книга и ви казвам: "Прочетете я, за да изразите мнението си." Ще я прочетете и ще се почувствате щастливи...
Питам сега, как постъпиха християнските народи през войната? Мисля, че от Германия поискаха сто милиарда, но ако бяха вложили петдесет милиарда за обновяването на Европа, тя щеше да прилича на райска градина. Нямаха ли възможност? Имаха, но им липсваше знание и поддържаха принципа на тщеславието, а не на Любовта и затова не го направиха. Ето защо съвременният свят сега очаква друго положение. И според принципите на окултната наука, щом Земята, е заразена, трябва да се открие място за един нов свят, за една нова материя, за да се влее нов живот, тъй като този вече е опорочен. Ще ви представя това още по-образно. Ако един вълк влезе в каквато и да е форма, примерно във формата на овца, човек или вол, този вълк, макар и с различни лица, ще си остане вълк. Например, ако го поставите в човешка форма, дори да стане учен човек, винаги ще употребява навиците, които са присъщи на вълка. Вие не може да го промените по никакъв начин. Следователно в тази човешка форма трябва да вложите нов живот. И затова Христос казва: "Ако не се родите отново", т.е ако не измените посоката на вътрешната си Божествена струя, тъй като от формите сами по себе си нищо не може да излезе. Това е велик закон в света, според който гласи, че новото трябва да дойде у вас...
Днес малцина са християните, които биха пожертвали съзнателно всичко заради Христа, защото и в пожертването има тщеславие. Ако рече някой да плати на българите един или два милиарда, ще постави условие да се запише името му в човешката история. Такова учение аз не проповядвам. Аз съм готов да ви платя всичките дългове само ако изпъдите напълно лъжата от живота си; в домовете ви да царува мир и Любов, свобода и правда, а мъжете и жените да бъдат радостни. Ако българите се съгласят, ще видят дали това учение е право или не. Ето Господ иска да ви направи едно добро...
Сега на всички ни трябва благочестие. Не само на нас, но и на целия български народ...
Щом като Бог е вложил истината у самите вас, тогава лъжата е недопустима. Благочестието трябва да възрасне у нас, но не механически. Любовта е онази, която създава и която възраства. В Писанието се казва, че Бог е милостив и дълготърпелив, и когато ние разрушаваме постоянно сътворените от Него форми, малките същества плачат. Той е принуден да създава нови форми, тъй като ние причиняваме само страдания... А чакаме от Небето един ден да ни направи щастливи. Търсете Небето тук в сегашния ви живот. И всички, които ме слушате, както и целият български народ, може да разберете Любовта.
Ако аз всеки ден мисля за себе си как да подобря своето положение, не съм добър човек. Но ако седна да размишлявам за страдащите и поискам да им помогна, дори само в мислите си, аз съм вътрешно добър човек. Ако и вие действате по същия начин, добри хора сте. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли единствено за себе си, той потъмнява. Така го виждат на Небето. Затова се казва в Писанието, че трябва да живеем в святост и благочестие. И в това отношение да се окуражаваме. Всички онези хора, които се жертват за ближните си, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертват, са извън това благо. А за да люби някой себе си, той трябва първо да люби ближния си, спазвайки трите закона: Любов към Бога, Любов към душата си и Любов към ближния.
Който люби Бога, живее в Божествения свят; който люби душата си и не се измъчва, живее в духовния свят; а който люби ближния си, се намира във физическия свят. Това е светата троица.
Единственото същество, което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е един и същ. Когато страдате, Той казва: "Съжалявам, че не сте постъпили съгласно моя закон, изправете поведението си." И щом го послушате, радост изпълва душата ви, защото и Бог се радва с вас. И когато казвам, че трябва да се радвате и в страданието, то е, защото Господ ви говори. В страданието вие не Го разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия, и в другия случай Бог е, който ви говори вътре във вашите сърца. И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете, е Той... Така и в Писанието се казва, че "когото Господ обича, на него дава страдания", за да научи уроците си...
След хиляда години от света, в който сте сега, и следа няма да остане. Аз съм казал и на учените, че черепите на съвременните хора ще ги търсят в музеите. Чрез тях ще различаваме новите типове същества, които ще се появят, но на обновената Земя. Сега ще попитате защо едни трябва да живеят по един начин, а другите по друг? Аз ще ви обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изсвири? Нищо. На този цигулар му трябва инструмент, отговарящ на неговия талант и гениалност, а и на по-обикновения, ако му я дадете, няма да изсвири нищо...
И така, апостол Павел казва: Понеже всичко това ще се "стопи", трябва да имате свята обхода помежду си и да живеете в благочестие. Бъдещата култура, която сега идва, ще бъде култура на благочестивите. Говоря ви на вашия език, че трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да притежавате такова чисто сърце, че всеки в него да може да се огледа. Да имате душа, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато Истината дойде в нашите души, няма да има залъгване и няма да ви казват: "Ти ми обеща, трябва да го направиш." А ще кажа: "Братко, ако обичаш, ако твоята Любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го." Това ще е закон. И аз, каквото моята Любов ме учи, ще го направя. Няма да казвам: "Ти си длъжен, обеща ми, срамота е", а в името на Любовта всичко ще направя. Тогава ще имаме един прекрасен свят и лицата ни ще бъдат светли и красиви. Мъжът няма да разчита на проповедник за изясняване на истината, както сега прави, казвайки: "Посплаши малко жена ми в една твоя беседа." Пристигне и жена му и тя ми казва, че същото иска да направя по отношение на мъжа й. Това се повтаря и с бащата, и с майката, които искат да проповядвам пред техните деца... Но оставете вашия благороден син и вашата благородна дъщеря, в които умът им е на място, сърцето и душата им също оставете ги да вървят, както Бог ги ръководи. Тогава мъжът ще обича жена си като себе си и жената мъжа по същия начин...
И когато дойде Божият ден, и ние сме подготвени за него, ще видим лицето на Господа усмихнато, а Той ще ни каже: "Елате вие, благословени от Отца, които повярвахте, и наследете новото Небе и новата Земя, живейте в мир и радост! Живейте и се радвайте на всички блага, защото старото премина, а в новото с песни ще служите на Истината."
Вие може да ми зададете въпроса: "Ти ни говориш за новото Небе и новата Земя, но какво трябва да правим сега?" Това е едно уравнение, което вие ще разрешите, и настоящето мигновено може да промените. Как ще стане това? Ако някой се намира в летаргичен сън или са го хипнотизирали, но като го напляскат по бузите, не се събуди, тогава нали му помага само този, който разбира от освобождаване от хипноза? Той ще започне чрез обратни паси да го връща в съзнание.
Щом приемете Любовта, Господ и над вас ще положи ръката си, и когато свали и двете си ръце, ще каже: "Стани и излез навън, и живей във великия свят на свободата, който съм създал и не мисли вече за старото." Ако вие повярвате в тази Любов днес, у вас ще настъпи велика промяна. Но ако се усъмните дори и да решите да живеете в Любовта, щом се появят първите пречки, махвате с ръка и казвате, че "не му е дошло времето"...
Не, вие знаете как да търсите Господа. От вас се изисква да не допускате никакво съмнение. Благочестие само ви трябва и силна вяра.
Христос казва: "Ученикът не е по-горен от учите.ш си." Какво е искал да каже той с тези думи? В ума на ученика не трябва да се явява желанието да стане по-горен от учителя си. Защо? Ще ви отговоря с един пример: може ли водата да се повдигне по-горе от нивото на своя източник? Слънчевата светлина не може да се повдигне по-горе от Слънцето. Човек не може да се повдигне по-горе от Бога. Той може да стигне до Него, но да бъде като учителя си, до същия уровен, нито по-долу, нито по-горе. Ученикът може да бъде като своя учител по строеж на тялото, по сърце, по ум и воля. Но тогава какво е искал да каже Христос с тази фраза? Той е поставил два принципа. Щом ученикът е поискал да бъде учител, той е изгубил своето предназначение и не е разбрал основния Божествен закон в света. Поиска ли човек да стане като Бога, той ще изгуби своето предназначение. Ученикът е една бяла книга, върху която може да се пишат хубави неща. Ако тази книга вече е написана, няма какво да се пише повече върху нея.
Учителят е написана книга, от която хората се учат, а от ненаписаната никой не може да се учи, но всеки може да излага своите забележки. Питам сега, ако онова, което сте научили от вашия учител, няма място в тази книга, какво ще ви ползва вашето знание? Ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито и той е готов да ви даде две крини, но вие нямате торба къде да ги сложите, тогава това жито какво ще ви ползва? С една шепа не може да се нахраните... Под думата "учител" Христос разбира един завършен процес, а под думата "ученик" един процес, който сега започва. Следователно, когато слушате какво да е друго учение, трябва да имате желание да възприемате всичко онова, което е принципно и вярно, и да го приложите. Вие се нуждаете от подобряване на живота си и всички неща в живата природа са създадени за душите, които са въплътени тук на Земята.
Чрез кого и как Бог изпраща нещата, то не е толкова важно. Когато слънцето изпраща своето благословение чрез слънчевите лъчи, те идват съединени като бяла светлина. Съвременната наука ни казва, че бялата светлина не е само една, а има няколко събрани светлини, но между тях няма спор с какво име да се изявят. Например има червена, жълта, зелена, ясносиня, тъмносиня, виолетова и други има, но нито една от тях не си слага някакво име, казвайки: "Моето име трябва да фигурира тук." Щом минат през призмата, те се разделят в една цветна гама, но като прекараме тези лъчи през втора призма, отново се събират... Затова е смешно, ако учениците заставят учителя си да мисли така, както те искат...
Следователно първото нещо, което всички вие трябва да разберете, е да осъзнаете отношението си като ученици. И злото в съвременния свят е, че всички желаят да бъдат учители. Нямам нищо против този ваш стремеж, стига да сте като една книга, но не само написана, а хубаво написана. И като я прочете който и да е, да може да изправи и подобри своя живот... В света има хиляди извори, които са ценни с лечебната си сила. И изворите, и планините, и долините са все символи, наподобяващи духовния свят. Ако вие не знаете как да четете книгата на природата, ще ви връщат на Земята, докато се научите да я четете правилно. На Небето няма да ви научат азбуката на Земята. Прераждането е закон, чрез който вие се прераждате в тази забавачница, наречена Земя. На всички невежи, които са мислили тук, че са много знаещи, като идат на Небето, ще им кажат: "Ние тук нямаме такива заведения, такива забавачници, върнете се на Земята да си довършите своето учение."
... Някои от съвременните хора са стигнали до отчаяние. Един плаче за хлебец, друг за баща и майка, а трети че е изгубил смисъла на живота си. Как го е загубил, като още не го е намерил? А ако намерите вашия възлюбен, какво очаквате да ви даде той? Сега много хора казват: "Да има някой да ме обича." Представете си, че са сложили въшка на главата ви и тя ви е обикнала, ще започне да ви чопли и само ще ви повтаря: "Аз искам да посмуча от твоята кръвчица, за да стана благородна като теб." Е, колко години трябват на една въшка да смуче кръвта ви, за да стане като вас?...
Силата не е в това да ви любят. Аз ви казвам една велика истина, че няма човек в света, който да ви обича. Някой може да стане проводник на Любовта, но да ви люби, не може. Любовта в света е Бог в своята цялост. И ако искате да ви обича някой, значи трябва да пожелаете да ви люби Господ. А Той, за да ви обикне, трябва да избере един човек, който да стане проводник, за да го познаете. Ако мислите, че онзи, чрез когото Любовта се проявява, е само негова, вие ще бъдете в положението на самоубиеца, който е решил да се хвърли в реката, за да се удави. По-добре е да кажете така на съществото, което ви е обикнало: "Когато Господ мен обикне, и теб ще обикне, и ако той прояви своята Любов към мен, аз ще му спомена и за теб. Той може всички да обича." А Господ ще ви каже: "Изори сърцето си, след това посей най-хубавите семена в него и когато те израснат и плодовете узреят, ти ще вкусиш от благата на великата Любов"...
Сега учените ни учат, че светлината имала седем цвята, но ако ние не знаем как да се ползваме от тях, какво значение има за нас този факт? Само този, който разбира закона на светлината, той ще се ползва от него по един или друг начин. И ние, ако не знаем как да използваме Божията Любов, всичко ще бъде напразно. Отново ще кажа: Любовта няма само седем цвята... Съвременната наука още не може да обясни при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете им се отличават по вкус и пр. Във всички плодове преобладават известни цветове, повече или по-малко, и затова във всеки един от тях има нещо особено. Така и във всяка една наша дума, мисъл и постъпка преобладава различен цвят на Любовта. Някой ще каже, че е лесно да се живее в християнството, но ако това е вярно, защо християните още не са успели в приложението на Христовото учение? Защото е дълбока наука. И Христос казва, че само по един начин може да се предаде Истината: "Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви я предаде." Ако изучаваме християнството без Божествения Дух, въпросът за нас е приключен. Тогава ще научим само външната, ритуалната страна, че Христос бил велик човек, реформатор, че сега е трудно да се приложи Неговото учение на Земята, че не му е дошло времето, а че в бъдеще ще го разберем, когато човек еволюира по този или онзи начин... Не, Христовото учение трябва да се приеме, защото е основано на един велик Божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на Любовта. И той може да се приложи навсякъде. Любовта изисква да нахраниш гладния, да облечеш голия, невежия да научиш...
"Ученикът казва Христос не е по-горен от учителя си", т.е. изявената Любов не може да бъде по-голяма от неизявената; граничната не може да е по-голяма от безграничната. И чуден е някой, като казва: "Ти не ме обичаш." Защо да те обичам? На какво основание съм длъжен да те обичам?... Любовта е закон на свободни отношения. Отношенията на учителя и ученика са абсолютно свободни. Учителят няма право да вика или да казва но ученика: "Ти трябва да се учиш, ти знаеш ли, че се намираш в моята школа?" Не, в Божествената школа учителят е абсолютно свободен. И ученикът също. Следователно и двамата, ако живеят в тази велика свобода, няма да има дисхармония между тях. А ако обичате някого, но започвате да го ревнувате, тогава с ревността започва първото съмнение, което показва, че нямате вяра в моралните устои на вашата жена или мъж. И учителят може да ревнува своя ученик, ако е исгубил доверие в него. Е, питам: Ако ревнувате, какво ще спечелите? Ревност в Истината е едно, а ревност в Любовта е друго. Когато с последната ограничаваш човека във всички негови постъпки, то е безразсъдство, то е насилие. Следователно, когато ревнувате някого, разбирате, че имате да му плащате, а ако той ви ревнува, той има да ви плаща. Как трябва да се разделите с ревността? Като приключите с "полиците"... Всеки въпрос сега може да се уреди от чисто Божествено гледище. Едни казват, че и това ще стане, но в друго прераждане. Ако го оставите този въпрос за тогава, ще пропуснете и последния влак...
Щом Христос казва, че "ученикът не е по-горен от своя учител", означава, че всички вие сте ученици. Само ученикът, който е разбрал своя учител, може да има тази Любов. Тя е проява между две възвишени и разумни същества. Изчезне ли Любовта, значи и разумността я няма. Трябва да имаме предвид, че тя съществува между две същества, еднакво развити по ум и по сърце, с благородни души и силна воля. Само такива две същества могат да се разберат.
Любовта е като музика. Само двама велики музиканти, като се съберат, и единият вземе първата цигулка, другият втората и започнат да свирят, така те се обичат. Защо? И двамата ходят заедно и дават концерти, но ако дойде трети и им каже, че иска да бъде с тях, могат да го вземат да им пази цигулките, но на сцената ще свирят само двамата. Това е Любовта. Някой път ще слушате изпълнението им, но и това е благодат. Има разлика между свирене и свирене. Едно нещо е да вземеш цигулката на Любовта и заедно с Христа да свириш, а друго е някой да свири за Христа, а ти да слушаш отвън.
И затова Христос казва: "Ученикът трябва да бъде като своя учител." Тогава възниква друг въпрос: Ако не може да е като своя учител, какъв трябва да бъде? Човек всичко може да бъде в света и да изпълни волята Божия. Когато Бог е с нас, всичко може да направим. Когато Любовта влезе в един човек, той може да се повдигне над нивото си. И учител да си, и свещеник да си, каквото и звание да имаш, без Любов не можеш да свършиш работата си, както трябва. И обратно: Ако имаш Любовта, можеш да заемеш и най-ниското положение в света, метач може да бъдеш, но ще извършиш всичко съвършено...
В Америка един човек, като наследил 15 милиона долара, ги раздал на бедните, а той взел една метла и започнал да мете по улиците на Ню Йорк. Попитали го защо го е направил. Той отговорил, че предпочита с труд да си изкарва прехраната, отколкото да живее с тези пари, които не е заслужил. И наистина с труда си и със своя пример той направил повече, отколкото с наследството...
И така моята беседа тази сутрин е предназначена само за учениците ми, а не за онези външни слушатели, които късно са дошли. Аз вече много лекции съм държал, сега говоря на малцина. Какви философски разбирания трябва да имате? Вие не трябва да живеете с илюзии. Време е за вас да си зададете следния въпрос: разбирате ли Христа, мислите ли като Христа, чувствате ли като Христа и действате ли като Христа? Вие ще ми отговорите, че го разбирате приблизително, но не съвсем. Не, не приблизително, а абсолютно еднакво с него. Трябва да имате същите желания, които са движили Духа Христов, и същите подбуди. Този Дух трябва да прониква и в учителя, и в ученика не два духа, а един велик дух трябва да прониква във вас. И тогава според неговата Мъдрост той ще определи положението и на ученика, и на учителя, както и отношенията им на физическото поле. Някой ще попита: "Какво иска да каже Учителя?" Какво искам да кажа ли? Ако този дух е у вас, той ще ви научи и припомни какво искам да ви кажа. Едно "Аз" съществува в света, само Бог е "Аз"-ът, Онзи, първият, който е създал всичко в света. Под "Аз" се подразбира Бог, който е създал целия космос... Сега вие казвате: "Учителю, кажи ни някоя тайна." По-велика тайна от Любовта няма в света. Ако разберете тази дума, ще ви се отворят очите и ще видите това, което никога не сте виждали... Но и след две хиляди години няма да сте в състояние да мислите, чувствате и действате, както Христос мисли, чувства и действа. Вие още не можете да бъдете ученици.
И така на малкото ученици, които са такива, казвам: Като се върнете у дома, сложете ръката на сърцето си и се вслушайте дълбоко. И се запитайте искрено: "Тупти ли това сърце като сърцето на Христа? Толкова хиляди години то е туптяло за празни работи, започна ли да тупти като сърцето на Христа?" След това погледнете ръцете си и кажете: "Тези ръце хиляди години са работили, всичко са вършили, започнаха ли да вършат това, което Христос върши, да действат, както Христос е действал?"
Това е важният въпрос, който учениците трябва днес да разрешат..
Преди две хиляди години Христос е проповядвал най-трезвото учение, говорел е много логично. И аз изнасям сега Неговото учение. Но както сега, и тогава неговите съвременници намериха учението му за ненавременно и неподходящо. Ако някоя жена реши да приложи учението на Христос, мъжът й ще я изпъди от дома им. Същото се отнася и за жената, и за децата им, тъй като всички робуват на погрешното разбиране, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му и лицето му ще се промени, мислейки, че в хлътналите бузи се крие набожността. Ако така разсъждаваме, тогава трябва да приемем, че болните хора са най-набожните. Това са погрешни разсъждения... Някой ще попита: "По какво да познаем Истината?" Истината ще ви даде сила да извървите своя път. Ще ви направи свободни; ще ви даде импулс да завършите започнатата работа. Тогава каква трябва да е целта на религията? Да ни даде Истина и да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече, не само да ни го покаже, но и да ни съедини с Бога...
Питам: Къде е "вашият" Христос, къде е Христос на свещениците, къде е Христос на проповедниците, къде е Христос на българския народ, на американския народ, на руския, има ли го? Ние само повтаряме, че Христос преди две хиляди години е дошъл на Земята. Жив ли е този Христос сега? Ние нямаме нужда от реликвите на предпотопните същества, на мамонтите, и от съхраняване на скелети. Полезни неща са те, но трябва да се стремим към един Божествен живот, в който сега можем да живеем! Сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли да излекува всички наши недъзи, да изправи умовете, сърцата ни и да ни даде благороден подтик в света? Някои ще кажат: "Ето, той пак осъжда." Не, аз не осъждам, а говоря истината. И то така, както никой не е говорил. И ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен.
"Да не осъждаме", казва Христос. Съгласен съм с него да не съдим. Но Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът", и добавя: "Идете и предайте тази Истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея да ме видят и да разговарят с мен."
Днес ще ви припомня и друг факт от живота му: В Евангелието пише, че Той намерил едно осле и го възседнал. Защо Христос възседна ослето? Ослето е емблема на едно същество, което е горделиво и тщеславно. Христос най-напред възседна магаре, с което искаше да покаже, че трябва да подчини човешката гордост и тщеславието чрез своето слово и да ги впрегне на работа, и то велика работа...
И казва Христос: "Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите."
Ако нашето сърце не може да се трогне от страданията, през които преминава съвременното човечество; ако нашата мисъл не може да се развълнува от мислите, които го съсипват, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали и са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е, че той е еретик. А православната и католическата църква не са ли отцепници в светлината на еврейската църква? Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Ако се съдим според човешките закони, моите довереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, "православните", сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казвате, че православието е право, а аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства не може. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа. Всяко учение трябва да се постави на "краката си". Само едно Божествено учение може да завладее света, а лъжовните учения са преходни... Питам тогава: Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което аз засаждам, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди пет години ме глобиха 25 лева, че съм проповядвал без позволение от началството. И моят довереник каза да заведем дело. Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България глоба заради тези 25 лева. Ще кажете, че е случайност или съвпадение. После пък ме интернираха незаконно и несправедливо. Когато дойдат някои за пръв път да ме слушат, казват, че речта ми не била свързана. Ами че аз мога да покажа, че малцина от вас имат развито музикално чувство. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, като имате предвид, че вие можете да приемате до 32 билиона най-високи вълни, или повдигна гласа си до 32 хиляди трептения, ще чуете ли нещо? Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията по-ниско от 16 хиляди, ще чуете ли нещо? Нищо няма да чуете. Но под тях има и друга гама в света...
Ние още не сме достигнали до Божествената логика. За Небето ние нямаме логика. Когато говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема от смях...
И апостол Павел казва: "Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм." Не цитирам това с упрек към вас, но учението не е крайната цел на живота... Сега аз ви говоря и беседвам с вас, но интимния ми живот вие не познавате. Той се изразява в друга насока, а това, че трябва да ви говоря, е само едно задължение. Аз гледам много скромно на тази работа... Но когато разговаряме за Божията любов, всички са длъжни да обърнат лице към Бога и да кажат: "Господи, да се възцари Твоята любов в нас." И аз искам сега от вас по-голяма смелост, но не в говоренето, а в проявата на Любовта. Да започнат да туптят вашите сърца и умове с Любов, да сте готови да се жертвате. Ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия любов и като ви попитат на Небето защо умряхте, да кажете: "Умряхме, за да се възцари Божията любов на Земята."
Ако всички онези българи, които загинаха на бойното поле, бяха умрели заради нея, България нямаше ли да се въздигне? Това е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Това е живата Божествена логика. И ако я приложим, ще възкръснем в света и няма да плачем за умрелите, тъй като всичко ще оживее. Тогава онези, които ще дойдат, ще разберат Истината...
Едно нещо има, което аз мразя лъжата. В историята на моя живот не е имало момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Лъжата е отрицание на Божията любов, на Божията правда, на Божията добродетел и истина.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...