Jump to content

Recommended Posts

Тринадесета част

Западните народи не разбират символите, с които си служат източните. Без символи духовният живот не може да се изрази. Всеки език си има свои закони, по които се развива.
Христос казва: "Аз съм истинната лоза, а вие пръчките." Питам: Християнските народи присадени ли са на тази лоза? Ще отговорите, че са присадени. Не оспорвам това, но казвам, че всичко ще се постави на опит, всички ще бъдат изпитани.
Съвременните лозари отглеждат лозата с единствената цел да придобият грозде, да изкарат повече вино, за да спечелят много. Всеки лозар, който отглежда лозата, за да печели, няма Любов у себе си. Той е користолюбив човек. В този смисъл почти всички хора са лозари. Защо? Защото живеят с цел да печелят... Понеже лозата е емблема на човешката душа, аз правя сравнение между нея и човека. Така както филоксерата унищожава лозата, така и психичната филоксера руши човешката душа. Наистина филоксерата унищожи лозите в Европа. Днес тя се пренесе и в човешките души. За да запазят лозата от филоксерата, присаждат и американска, а отгоре и местна лоза. Само така тя вирее. За психическата още не са намерили подложка да и присадят, за да запазят човешката душа от нея. Единствено от небето може да дойде опитният, изкусен лозар. Като знаете това, трябва ли да оставите обработването, т.е. възпитанието, на човешката душа в ръцете на невежите? Не, начело трябва да излязат възвишените и благородните хора със светли умове и чисти души. В бъдеще майките, които ще раждат, трябва да са добри и разумни, с просветен ум. Те представляват онази "почва", на която ще се "обработват пръчките". Днес майките гледат да са физически здрави, а доколко са здрави умствено и сърдечно, доколко волята им е възпитана, не обръщат много внимание. За някои жената е като дойната крава. Достатъчно е да е здрава, снажна, да дава повече мляко, и друго не се иска от нея. При такива схващания каква култура може да се очаква?...
Според християните законът, по който ще се подобри светът, работи в своя микроскопичен мащаб. Не е точно така. Този закон е верен както в малките си прояви, така и в големите. За да работи той в голям мащаб, всеки човек трябва да бъде чист като водата. А тя е чиста, когато не съдържа никакви органични и неорганични вещества...
Чудни са хората, като мислят, че първо трябва да се осигурят материално. Кои хора днес са осигурени? Които са умствено развити. Ето защо най-напред човек трябва да развие своя ум и да облагороди сърцето си. Това не се постига само с желязна воля, а и с познаване на духовните закони. Истинският християнин трябва да притежава диамантена воля, за да преодолява с нея всички мъчнотии и страдания...
В живота се проявява съзнанието на човека, а в съзнанието неговият ум. Следователно без Любов животът не може да се прояви. Щом той се прояви, и съзнанието се изявява.
Живите същества се отличават едно от друго по степента на съзнание. Колкото на по-долно стъпало е определено същество, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Когато съзнанието се пробуди, човек е в състояние да направи най-големите добрини, чрез своите добродетели.
Всички хора, общества и народи са фалирали. Цялата Земя е покрита с черепите и костите на осигурени хора. Сигурност има само на едно място в Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина. Ако в душата на майката проникват Любовта, Мъдростта и Истината като живи идеи, достатъчно е само да положи ръката си върху болното дете, и то ще оздравее. Защо Христос с едно докосване на ръката си лекуваше болни и възкресяваше мъртви? Защото притежаваше великата Любов, Мъдрост и Истина в себе си...
Един народ както и цялото човечество представляват космическият човек, развит в своята цялост. Малкият орех е равен на големия. И според окултната математика частта е равна на цялото. Малкият орех, паднал от дървото, е част от него. Ако го посадите в добра почва и му дадете същите условия, той ще стане голям като дървото. И сега, ако приложите това учение в себе си, ще можете да пораснете... Христос е имал друга задача чрез смъртта да покаже на хората начин, чрез който да се освободят от ограничителните условия на живота. А смъртта съществува навсякъде: в нашите сърца, умове и воля. Следователно съвременните хора страдат от това, че нямат Любов. Изгубили са Любовта, надеждата и вярата... Вие вярвате в щастието като последица, а в причината на нещата, т.е. в Бога, не вярвате. Добре, че поне в щастието вярвате, защото то е стимул... Невъзможните неща за обикновения свят са възможни за света на Любовта. Всеки е опитал силата й. Достатъчно е да отворите сърцето си, за да видите, че може да постигнете всичко. Например болни сте или неразположени. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отникъде не идва помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: "Господи, от сега нататък аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя за Тебе, остави ме на Земята." Ако направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, и ще усетите подобрение... Само онзи опит излиза сполучлив, при който казваш: "Щом оздравея, аз ще служа на Господа." Но трябва да решиш и да обещаеш, преди да оздравееш...
Нещата не се постигат изведнъж. Христовото учение е опитно, не е само теория. Христовата школа разполага със задачи, които трябва да се решават. За всяка задача са дадени специфични методи. Христовото учение изисква от човека микроскопични опити. Но всеки опит дава добър резултат...
Сега ще говоря върху три дадени величини ум, сърце и воля. Казвам: Едната величина е мъжът, другата жената, а третата Бог. В геометрията е казано: Две величини, поотделно равни на трета, са равни помежду си. Значи жената е равна на мъжа. С други думи казано: Проявеният Бог в мъжа е равен на проявения Бог в жената. Това може да се докаже математически с ред формули. Сега като претеглят мозъка на мъжа и на жената казват, че мъжкият тежал повече от този на жената. Следователно в интелектуално отношение мъжът стои по-високо от жената. Това не зависи от теглото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената. А аз казвам, че вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената са равни на мъжките. Ако това не е така, никаква хармония не може да бъде възстановена между мъжа и жената. Между тях няма да съществува равновесие. А където то липсва, и никакво развитие не се очаква. В битието само равните величини предизвикват растене. Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на Мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на Любовта, с Божествената любов. Значи възможностите, които съществуват в Мъдростта, са равни на възможностите в Любовта. С други думи казано: Всяка възможност на Мъдростта се реализира от възможностите на Любовта, и обратно.
Ще кажете, че мъжът е същество, което мисли. Обаче в ума има толкова мисли, колкото в сърцето чувства и желания. На всяка мисъл отговаря едно чувство или едно желание. И на всяко желание и чувство отговаря по една мисъл. Всяко желание се реализира в своята мисъл и всяка мисъл се реализира в своето желание. Това е закон, който съществува и в отношенията между хората. Например в живота срещате мъже и жени, братя и сестри, приятели и приятелки. Това са полюси, които се привличат. Може да се говори за приятелство, но само между мъж и жена. Между двама мъже или две жени никакво приятелство не съществува. Където има приятелство, там има и вражда. Може ли човек сам със себе си да враждува? Да враждуваш със себе си, това означава, че при най-малката грешка сам можеш да се унищожиш.
Всеки човек има добро мнение за себе си, затова е снизходителен към своите грешки. Знаете ли какво е предназначението на мъжа и на жената? Жената иска да е мъж, но мъжът не иска да бъде жена. Защо жената иска да е мъж? Защото жената е излязла от мъжа и иска да се върне при него, да стане мъж. А мъжът не е излязъл от жената и не иска да се върне при нея, за да стане жена. Той казва: Жената ще дойде при мен, няма защо аз да отивам при нея.
Питам: Кое е по-голямо което се движи към нещо или което стои на едно място? Кой е по-силен: живият или мъртвият? Който стои и не работи или който се движи и работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно, че мъртвият е по-силен от живия. Ще ви дам пример с два жълъда: единия ще сложа в хамбара между много жълъди, а другия ще посадя в земята за да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен? Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре? Вторият ще излезе по-силен. Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара. В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя. Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение го допускаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече. Отричането е също такава необходимост, каквато и доказването. За да се убедиш в известна истина, първо трябва да я отречеш. Така по негативен начин човек се утвърждава в Истината. За да реализира тази истина, той трябва да я възприеме. Следователно, ако искаш да усилиш убеждението или вярата си в истината, откажи се от нея. Ако желаеш да увеличиш житото в хамбара, посади го в земята. Там то ще се умножи. Да се отречеш от една истина, това означава да я поставиш временно при условия, при които тя може да се прояви; а да възприемеш една истина, това означава да й дадеш такова място в себе си, при което тя може да се реализира.
В природата съществуват два процеса: отричане и приемане, разпръскване и събиране, излизане от себе си и вглъбяване. В резултат на това бедният иска да се разшири, а богатият да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: "Ако е моя тази нива, зная какво да правя." Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара с желание следващата година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под "вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Следователно и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Например материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли какво голямо пространство е заемала, преди да се ограничи? Днес мозъкът е затворен в малък "хамбар" като житото в житницата. А вашата работа се изразява в обработването на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви...
Любовта, първата възможност в света, представлява Земята. Така я приемам аз, а светлината Мъдростта. Имате две възможности, с които разполагате земя и светлина. Вземете житно зърно или ябълкова семка и ги засадете в земята. Както семето не може без почва и светлина, така и човек не може да израсне без Любов и Мъдрост. Следователно Любовта като почва и Мъдростта като светлина са главните условия за проявяването на мъжа и жената, за хармонията между тях. Като знаете това, не казвайте, че не можете да живеете и да се разбирате с мъжа си или с жена си, но се запитайте дали имате почва под себе си и имате ли светлина над себе си? Ако отнемете светлината на кое и да е растение, в скоро време то ще пожълтее и изсъхне. В този смисъл жената е почвата, а мъжът светлината. Затова се казва, че нито без жена може, нито без мъж. Това са символи. Жената носи земята, а мъжът светлината. Те трябва да се съединят в едно цяло, за да се проявят чрез тях всички добродетели. Значи каква е целта на вашия живот? Да придобиете добродетели.
Всичко необходимо за човешкото развитие е вложено в Земята. Жената е библиотекарката тук. Като дойде нейният възлюбен, тя го въвежда в своята лаборатория, показва му всички книги и пособия, с които може да си служи. Щом изучи науката, той й казва: А сега аз ще те заведа на Слънцето. В това движение, отгоре надолу и отдолу нагоре се крие развитието на човека. Докато мъжът е на Слънцето, а жената на Земята, те ще се разбират. Съберат ли се на едно място, никакво разбирателство не могат да постигнат. Ако мъжът каже на жената да отиде при него, жената му отговаря, че той трябва да стори това. Когато мъжът отиде при жената, хората го съжаляват. Той се намира в положението на приведен зет. Когато запитат турчина как живее, той казва: "Като приведен зет." Значи положението на приведения зет не е добро. Остане ли мъжът да живее при жена си на Земята, работата му не върви добре. Остане ли жената на Слънцето при мъжа си, и нейната работа се обърква. Съществената задача на жената е да придобие Любов в сърцето си. Ако от сърцето й не извира Любов, тя не е жена. Ако мъжът не е извор на светлина, той не е мъж. В такъв случай нищо не могат да постигнат. Следователно, ако искаш да си жена, от сърцето ти трябва да извира Любов, както от чистия планински извор блика вода, която пои всичко живо. Ако искаш да си мъж, от ума ти трябва да блика светлина и да осветява целия свят.
Какво ще кажете, ако ви попитам защо се жените? Ще отговорите, че женитбата е необходима за размножаване на хората, за поддържане на рода. А като питам защо е необходимо да се поддържа родът, отговарят ми: Не знаем. Според мен, човек трябва да знае защо постъпва по един или друг начин. Хората не разбират защо в известен случай човек може да се ожени, а в друг не може. Ще кажете, че това е парадокс. Според мен само младите се женят, а старите умират. Това е закон. Когато един умира, друг се ражда. Да се ожениш, това означава да станеш собственик, да владееш нещо. Мъжът владее жена си, а жената мъжа. Щом имаш владение, ще ти дадат крепостен акт. Мъжът казва: Ожених се за еди-коя си, тя е длъжна да става сутрин рано, да свари млякото и кафето, да ми приготви закуска. После хубав обяд, а вечерта да направи кюфтета. Ако не изпълни тези задължения, очаква я глоба. Това означава да се ожениш: да владееш нещо с крепостен акт и да имаш право на давност. Ще подпишеш акта и ще влезеш във владение на тази собственост. След всичко това хората казват, че Бог съчетава хората, и че женитбата е от Него. Ако е така, как смеят хората да се развеждат? Ако женитбата е Божествен закон, как може да се извършва с човешки закони? Защо се развеждат мъжът и жената? Че някой мъж се срещал с чужди жени, че не се завръщал у дома, че не води правилен живот, веднага дават развод на жената. А откъде знаят, че мъжът не води правилен живот? Аз мога да ви докажа, че съществува само един мъж и само една жена. Щом има само една жена, ще запитате вие, откъде са дошли другите? Значи мъжът има само една жена, следователно и останалите са му близки, тъй като се явяват духовни сестри на собствената му жена. Ще възразите, че не съм прав. Аз съм прав, а вие сте криви. Докато жената мисли, че съществуват много жени, тя винаги ще подозира мъжа си. И обратно ако мъжът мисли, че съществуват много мъже, той ще ревнува жена си.
И така жената трябва да каже: Щом съм жена, аз съм Любов нищо повече. В този смисъл не може да има разлика между една и друга жена. А мъжът трябва да каже: Щом съм мъж, аз съм светлина. Следователно не може да има разлика и между един и друг мъж. Докато идеите са объркани в умовете на хората, те никога няма да се познават. Какво би станало с човека, ако всичките му органи ръце, крака, очи и уши се отделят и започнат да живеят индивидуално? Докато между тях съществува раздор, човек е осъден на смърт. Всеки орган трябва да е на мястото си и да съзнава предназначението си, като част от едно цяло. Така също и интересите на всички мъже и жени са едни и същи. Следователно задачата на жената не е да владее мъжа и да има крепостен акт върху него, както и тази на мъжа не е да владее жената...
Христос казва: "Станете да си отидем оттук." Това означава: Напуснете мястото на заблуждението и на невежеството. Ще ми отговорите, че имате знание. Не отричам вашата наука, но тя е само предисловие към новата и към знанието, които идват сега в света. Всички хора мъже и жени, трябва да работят върху себе си. Ще отговорите, че с Любовта всичко се постига. Така е, но познавате ли Любовта във всичките й прояви? Светлината, за да се прояви, трябва да мине през Земята. Следователно и Любовта, за да се прояви, трябва да мине през сърцето. То е почвата. Ето защо казвам, че светлината може да се реализира само в Любовта. Значи само светлината дава условия на Любовта да изяви своите вътрешни подтици. И човек по отношение на Бога заема същото положение. Без Бога човек не може да се прояви. Като знаете това, не питайте какво представляват мислите, чувствата и постъпките на човека. Те са проява на Бога. Щом се стремите към нещо, трябва да имате определена цел. А за да я реализирате, това означава да дадете плод...
Обикновената човешка мисъл, обикновената философска и религиозна мисъл са довели човека до отрицателен възглед за живота. Аз го разглеждам така, както Бог го е създал. Считам, че всичко в него е добро, но хората са разместили нещата, благодарение на което са придобили погрешни възгледи за живота. Всички трябва да се впрегнем на работа и да разберем защо живеем, защо се раждаме и умираме, защо се учим, защо съществува този или онзи строй.
Мнозина, като слушат да говоря за Любовта, не ме разбират, питат какво нещо е тя. Аз говоря за безграничната Любов. Тя е непроявената още Любов. В нея е Бог чрез която Той се проявява. Граничната Любов пък е проявената човешка обич. Безграничната няма начало и край, а граничната е човешката, която се е проявила и проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна или преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното. Ще кажете, че като е безграничен, Бог не може да се познае. Днес при сегашното ограничено човешко съзнание наистина Бог остава скрит и неразбран, но в бъдеще, когато съзнанието на хората се пробуди и разшири, човек ще познае и разбере Бога. Всичко става навреме и при специфични условия. Има неща, които съществуват, но са далече от съзнанието на човека и той не може да ги схване. А други са близки до съзнанието му и затова ги схваща. Следователно, ако не можеш да възприемеш една идея, това показва, че тя е далеч от твоето съзнание. Това не означава обаче, че тя не съществува или че други, по-напреднали същества в развитието си от теб не я възприемат. Нещата са относителни. Това, което е реално за едного, не е реално за другиго. Това, което човек разбира, мравката не го разбира.
Питате: Защо Бог не се прояви в своята пълнота? Ако Бог би се проявил, както искате, вие не бихте издържали на Неговата светлина и топлина, щяхте да се стопите. Ето защо Бог се изявява различно, на всеки според степента на развитието му. Бог очаква хората да се облекат в своята нова премяна. Ще кажете, че светът и хората са грешни. Под "грешни" разбирам, че не са облечени както трябва. Бог казва: Когато хората се приготвят да ме посрещнат, т.е. когато се облекат с чисти и нови дрехи, Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота. Тази е причината, че Бог се изявява на едни, а на други не се изявява. Първите са готови да Го посрещнат, а вторите не са готови...
Какво нещо е животът? Според някои той е движение. Не е така. Движението е проява на живота, но самият живот не е движение. Той се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл и чувство, които никога не се променят, представляват извор, чрез който животът тече, без да изтича. Животът е велик принцип, съзнателна сила, която не се ражда и не умира. Да намериш живота, означава да си влязъл във връзка с всички живи същества на Земята с всички риби, птици и млекопитаещи. Защо? Защото чрез тях той протича. Затова Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Ако Бог се проявява и в най-малките същества, има ли право някой да ги убива? Казвайки, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Божествените възможности са вложени в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка. Тя е негово далечно копие. Скрита е в дървото, както възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства. Мислите се изявяват чрез ума, чувствата чрез сърцето, а постъпките чрез волята. Питам: Какъв трябва да бъде умът, какво трябва да бъде сърцето и каква да е волята, за да се изяви Бог чрез тях?...
Аз искам, като ви говоря, да мислите право. И като излезете оттук, пак да мислите. Като мислите право, ще подобрите и умовете, и сърцата си. Приятно ми е да ви срещам бодри, весели и здрави, да виждате смисъла в живота и да знаете защо живеете. От какво умират хората? От скука. Защо умира майката? От несбъднати мечти. Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години. Щом се омъжила, видяла, че мечтите й няма да се осъществят. Децата тръгнали по свой път. Като пораснали и получили образование, синът се оженил, дъщерята също и забравили майка си. И тя умряла от скука. Така че вложете някаква цел в живота на човека, за да видите как ще се оживи и дори от смъртно легло може да стане. Ще ви дам следния пример. Една богата американка се влюбила в красив американец и се оженила за него. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо на света няма да се раздели с него. Случило се, че заболяла сериозно от тежка болест. Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар, но всички повтаряли едно и също: болестта била сериозна и тя нямало да се справи с нея. Като се убедили, че жената ще почине, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие "горчивата чаша". Крайно изтерзан, той отишъл при нея, за да поиска прошка. Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала защо плаче. Той й казал, че не може да скрие истината от нея и че лекарите го предупредили, че ще живее още 24 часа. Тогава жената се обърнала към мъжа си с думите: "Нищо, готова съм да си замина, но искам от теб едно нещо: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга." Той й отговорил: "Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа. Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като теб. Ще се оженя за нея." "Щом е така, казала болната, аз няма да умра." Събрала последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. За 24 часа тя опровергала думите на лекарите. "Ще живея за теб!", заявила на съпруга си и оздравяла...
Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете". Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под "стар" не разбирам стар на години. Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар в правилния смисъл на думата разбирам мъдър човек.
"Станете да отидем!" Къде? Където са целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип. Вие, жените, станете извор на Любовта. А мъжете извор на светлината и Мъдростта. И ако като мъже и жени изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота. Това е закон. Не можеш да предадеш нещо вън от себе си, докато не е вложено в самия теб.
И така мъжът е проява на възможностите на Божествената мъдрост, жената е проява на възможностите на Божията любов, синът е проява на възможностите на Божията истина, а дъщерята е проява на възможностите на Божията добродетел. Следователно у човека са вложени възможностите на Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта. Ако майката има Любов в себе си, синът й ще изявява Истината; ако бащата е мъдър, дъщерята ще бъде добродетелна. Само умният може да е добродетелен и само любещият може да бъде истинолюбив. Когато душата ви е пълна с Любов, вие можете да говорите истината, а щом умът ви е изпълнен с Мъдрост, ставате добродетелни. Това са максими, които могат да се приложат при новото възпитание на човека. Първият елемент, с което то ще започне, е музиката. Едно нещо пожелавам на българите да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца...
"Станете да си отидем оттук!" Откъде? От мястото на заблуждението. Ето защо ние се стремим освен към теорията, още и към практиката. Всичко, което знаем, ние го прилагаме. Това се иска от нас като носители на новото учение да го прилагаме според методите на природата. Какво прави природата, за да махне препятствието по пътя си? Тя прави малък наклон, за да може рекичката да се влива в голямата река. Без него вливането няма да стане. И в човешкия живот се явяват известни наслоявания, които пречат да се увеличат добродетелите. Какво ще направите, за да изчезне преградата пред известна добродетел? Ще направите малък наклон, с който ще дадете възможност на енергиите на малката добродетел да се влеят в тези на голямата...
И още едно нещо искам от българите: Да се откажат абсолютно от лъжата. Как? Като не се говори за нея. Не казвай на сина си да не лъже, но винаги му говори истината. Ако той обича да лъже, нищо не споменавай за лъжата. Ден, два, три, месеци, дори години говорете му само истината. Майките обичат да казват на синовете си: "Синко, не лъжи! Недей да мразиш!" Това са стари методи на възпитание. Кажете на сина си: "Синко, говори истината и обичай ближния си." Като му говорите за Истината и за Любовта, той ще разбере как да живее. Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие? Необходим е и чук. Ще чукнеш няколко пъти, докато го забиеш. Важно е да знаеш кога и как да чукнеш. Когато удряш с "чука" на своята воля, невъзможните неща стават възможни. Така се развиват и прилагат добродетелите. Иначе още дълго време ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете...
Аз говоря за хората на новото учение. Те са представители на новата култура, съградена от вечните добродетели. Новият човек човекът на бъдещето, ще се отличава коренно от сегашния. Главата му ще бъде красива и добре оформена; сърцето му ще бъде изпълнено с Любов; умът му ще е носител на светлината, а волята му ще бъде много силна. Срещнеш ли новия човек, ти ще го почувстваш като брат. Каквото обещае, той ще го изпълни. За да влезете в бъдещата култура, работете съзнателно върху себе си, като премахвате малките пречки по пътя си. Само така ще разберете вечната хармония на живота. Идва новото време!
Как се познава идването на новото? Всички хора ще се променят. Всеки ще каже: Едно време бях сляп, сега виждам. Едно време мразех, сега обичам. Едно време вършех зло, а сега добро. Едно време живях в заблуждения, а сега умът ми е пълен със светлина. Едно време мислех само за себе си, а сега мисля и за своя ближен.
"Станете да отидем!" Къде? При Любовта.

"Казвам ви, че в онзи ден пo-лeко ще бъде

наказанието на Содом u Гомор

нежели на този град."

/Ев. Лука 10:12/

Когато страхливият чете този стих, косите му настръхват и той казва: "Страшно нещо е това! Много съм грешен." Когато смелият го прочете, казва: "Празни приказки са тези. Който е писал Евангелието, той го е измислил. Какво наказание може да има? Откъде ще дойде то?"
Казвам: Този стих се отнася за съществата с високо съзнание, за съществата от висшия свят. Той не се отнася за невежите. За да го разберете, трябва да имате голяма култура. Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен. Природата не наказва, но е строга. Като изучавате законите й, виждате каква неумолимост съществува в тях. Знаете ли, че на о. Мартиника загина цял град от 40 50 хиляди души за една нощ? При земетресението в Лисабон също толкова хора загинаха в един ден. В миналото са потънали милиони хора във водите на моретата и океаните. Ако питате учените от колко години съществува светът, ще кажат от осем хиляди години. Питам: Какви са тези осем хиляди години години на децата, на възрастните или на умните хора? Мярката на децата е една, а тази, с която държавата измерва нещата, е друга. Децата мерят със сламчици, а възрастните с мерки, установени от държавата. Значи тези осем хиляди години са години на Бога. Неговата мярка е друга. Метрите и километрите на децата се различават от общоприетите мерки на държавата. Знаете ли, че децата си правят своите къщички от вода и пясък. Разликата между техните домове и тези на възрастните е очевидна. Но в Писанието не се говори за тези къщи, а за такива, направени от здрав и хигиеничен материал, който вековете не могат да разрушат.
Сега задавам следния въпрос на съвременните хора: Защо човек живее? На този въпрос може да се отговори по два начина: Човек живее, за да яде и пие. Или човек яде и пие, за да живее. Колкото е верен първият отговор, толкова е верен и другият. Има и трети отговор. Някои казват, че човек не живее, за да яде и пие. Как ще живее, ако не се храни? От гледище на науката този въпрос е строго определен, както е определено кои числа са рационални и кои ирационални. Според сегашната математика има съизмерими числа, т.е. делими без остатък; има и несъизмерими числа, т.е. делими, но с остатък. Обаче в абсолютната математика числата са съизмерими. В обикновената математика се говори за числа в 'п" та степен, например а
n
. Тази степен, макар че подразбира общо число, не показва, че всякога е неопределено. То може да е равно на 1, 2, 3, 4 и т.н. В абсолютната математика обаче самата степен може да се повдигне в степен. Например a
n1
, а
n2
n3
n4
и т.н. Как ще определите тези степени? Ако допуснем, че числото "а" или буквата "а" означава човекът, т.е. човешкият ум, то степента "п" показва възможностите, при които човек може да се развива. Значи даден човек може да се развива при възможности в първа степен. Това означава да се движиш по права линия, без да изкривиш пътя си. Правата линия означава правия живот. Като живеете правилно ще насочите идеите си в права линия. Това подразбира да имаш отношение само към едно лице и само с него да се занимаваш...
Като ученици вие трябва да изучавате процесите в природата и да ги пренасяте в психическия си живот. Същото се отнася и до науките. Казвате, че в сегашната геометрия се говори за три измерения. Кои хора могат да се уподобят на първото измерение? Които се обичат. Такъв човек, като се концентрира в една точка, нищо друго не вижда. Той мисли само за своята възлюбена. И момата, като се влюби, освен възлюбения си никого не вижда. Тя забравя и майка си, и баща си, само за него мисли. За влюбените целият свят изчезва. Ако това не е вярно, можете да го опровергаете. И природата е съгласна с мен. Тя поддържа същата мисъл с формули. Това е философия, която трябва да изучавате. Но съвременните философи не я познават. Влюбените, като се срещат, образуват права линия. Силите им се съединяват. Щом се съединят два елемента, казваме, че се извършва известна реакция. Тя произвежда в тях вътрешно напрежение и те се сближават. Правата линия е строго определена с две малки нули : о_______________ о. Нулата е нищо, но същевременно тя е
граница на безграничния реален свят. И зад нулата има някакъв свят, но отношенията са отношения към нищото. Според нас нищото показва нещо. Поставено пред или след единицата, или друго някое число, то увеличава или намалява неговата стойност. Пред единицата нищото намалява стойността й десет пъти. След единицата то я увеличава десет пъти. Значи нищото е нищо, когато не се проявява, т.е. когато не е нито пред единицата, нито след нея. Постави ли се пред или след единицата, то е мощна сила.
Често религиозните и духовните хора се запитват: "Кое е същественото в Христовото учение?" Любовта. Христос е казал: "Обичайте се един друг." Как да се обичаме? По права линия ли? Ако се обичате по права линия както младите, ще се натъкнете на големи мъчнотии и ще се изпълните с голямо напрежение. "Какво да правим тогава?" Ще се качите по перпендикуляра. Само така ще се освободите от закона. "Има ли престъпление в Любовта?" Има два вида престъпления: в злото и в доброто. В първия случай някой извърши кражба, за което веднага го хващат. Писано е в закона какво наказание се налага. Това знаят всички адвокати. Щом някой извърши престъпление, всички започват да говорят за него. Съдията пръв го посреща с внимание, разпитва го и като се докаже, че е виновен, издава решение, според което го осъжда на две години затвор. Съдията му казва: "Понеже си гладувал, ще отидеш в затвора, където ще те хранят и обличат, но няма да бъдеш свободен."
Зад този свят, зад "нищото", както някои го наричат, има друг свят, в който законите са обратни на земните. В духовния свят няма закон за престъпленията. Защо? Защото там няма условия за тях. Затова именно, някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на Небето, там да живеят. Така правят и някои българи. Като не им вървят работите в България, отиват в Америка, там да оправят живота си. Едно трябва да знаете: И в онзи свят да отидете, и за Америка да заминете, всеки ще отиде със своите качества и навици, от които ще зависи дали ще успее или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но безуспешно. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И на онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща.
Сега вие ще кажете, че това са измислици. Не, ще ви докажа, че това става и на Земята. Къде отива богатството, придобито с неправда? Най-много след четири поколения то ще се върне там, откъдето е дошло. Това е закон. Разликата между този закон на Земята и този в духовния свят се състои само в бързината на действието: на Земята законът действа бавно, а в другия моментално... Човешкият свят ще се оправи само тогава, когато се създадат закони за доброто. А страданията, през които минава добрият човек, не са нищо друго освен наказание за доброто, което е вършил. В това се изразява законът за превръщане на една математическа величина в друга.
Като срещнете един човек, най-напред го оглеждате от главата до петите и започвате да се произнасяте за черепа, за ръцете и краката му. После спирате погледа си върху лицето, очите, ушите и носа. Правилно е да го разглеждате така, защото по тези органи преценявате състоянието на неговия стомах, на дробовете и сърцето му. Това показва, че между външните и вътрешните органи на човека има известно съотношение. Достатъчно е да ви наблюдавам един месец какво ядете и как се храните, какви приходи и разходи имате, за да предскажа какво ще ви се случи. Онези, които не разбират тези неща, казват: "Тежка съдба има този човек. Бог го е създал така." Не е вярно. Ти сам си написал своята съдба. Смешно е да се изисква от мравката това, което се иска от човека. Може ли главата на мравката да бъде като човешката?... Решете най-напред малките задачи с вашето тяло, а после ще мислите за голямото тяло. Някой едва може да сметне колко прави 5 х 5, а иска да решава мъчни задачи, с големи числа. Научи се най-напред да смяташ до пет. Колко е 5 х 5? 25. Кой е коренът на 25? Пет. Какво число е 5? Рационално. На колко се дели то? Само на пет и на единица. Числото пет е корен на 25, но и от петорката може да се извади корен, само че в друг свят в света на чувствата. Чрез тях ти ще възприемаш идеите...
Може да бъдеш благороден, да се възхищаваш от комунистическите идеи, но преди всичко трябва да имаш чувства, да разбираш народа си. И голям патриот да си, пак трябва да разбираш своя народ. Ако мислиш, че народът трябва да съществува само за теб, той няма Да бъде доволен от твоите идеи. Ако се числиш към една партия с желание само да ядеш и пиеш и да се ползваш от нейните облаги, тя не може да бъде доволна от теб. От какво страдат партиите? Идеи имат, програма за работа имат, но приложение нямат. Те са активни, искат да прилагат идеите си, но им липсват методи за реализацията...
И Питагор на времето си е мислил върху различни идеи, докато най-после съставил теоремата: Пространството, затворено в квадрата, построен на хипотенузата, е равно на пространството, затворено от двата квадрата, построени на катетите. Какво е искал да каже Питагор с тази теорема? Важното е, че от нея Евклид съставил още 47 теореми, с които и до днес учените работят. Питагоровата теорема е една от главните теореми за решаване на триъгълниците. Тук се говори за пространства, затворени в квадратите. Питам: Съществува ли пространство в триизмерния свят? Не съществува. В първото, второто и третото измерение не съществуват време и пространство. Обаче в четвъртото измерение, в областта на четирите координати, те съществуват. Когато се прояви съзнанието на човека, тогава се говори за време и пространство. Следователно в този момент човек започва да расте във времето и пространството и той определя човешкия свят. Затова хората си служат с кръста като символ на времето и пространството и страдат в тях. Сухото дърво страда ли? Питате се защо страдате? Защото сте влезли в четвъртото измерение. Който влезе в него, непременно ще го почувства. Как? Чрез кръста, т.е. чрез страданието. Не искам да страдам. Тогава ще се върнеш в третото измерение. И в другите измерения има време и пространство, но в съзнанието на живите същества не са още проявени, и те не ги възприемат. Техният свят е ограничен и може да се изрази като хикс. Тук хиксът е равен на нула. В отношението 0:Х показателят пак е нула. Това показва, че съществата още не са се раздвижили.
Съвременните хора, които минават за културни, имат широчина и височина на мисълта си, но нямат дълбочина. Който я притежава, тези, които го слушат, когато говори, казват, че изразява дълбоки и философски неща, но не го разбират и изказват пожелание да го прави по-разбрано и по-открито. Но това става само в пътя на квадрата. Когато последният се движи, се образува кубът, мястото на дълбочината. Който се движи по четирите точки на квадрата, непременно ще измени формата си и ще образува куб. Ако се движиш само в първото измерение, се натъкваш на мъчнотии, защото схващаш света като отделни точки, като отделни прави линии. Гледаш на мъжа и на жената като на отделни величини без никаква връзка между тях. В първото измерение човек не вижда даже и правата линия. Щом влезе във второто измерение, в плоскостта, т.е. в квадрата, той вижда вече правата линия. Значи квадратът се състои от прави линии, които представляват елементи на второто измерение. Но нали правата линия е съставена от точки? Следователно точката в своята дейност образува правата линия. А пък тя от своя страна създава плоскостта. Малцина имат представа за нея, защото е невидима. Когато правата линия се проектира в пространството, крайните й точки ще се срещнат някъде в безкрайността. Да допуснем, че тези две точки са живи същества. Ако се движат в една посока, те могат да се срещнат някъде в безкрайността, но ако се движат в обратна посока, с гърбовете си, те могат да се срещнат само ако постоянно се сърдят. И те не могат да си обяснят как е станало това. Понеже орбитата, по която се движат, е кръг, те непременно ще се срещнат. Кръгът е определен. Те ще се гледат, без да се познаят. И двамата ще се питат: Кой си ти? Ще кажете, че това е противоречие. Да, в света на първото измерение има противоречия. Не е лесно да го разберете. Като влезеш във второто измерение, тогава ще разбереш първото. Защо? Защото то става основа за второто. Двете същества, които при движението си образуват плоскост, не могат да се приближат. Защо? Защото всяко придвижване, т.е. изместване на правата, създава ново измерение третото. Какво ще стане, ако някой измести двете линии, т.е двама непримирими врагове? Непримиримостта показва, че е във второто измерение. И мъжът, като се разсърди на жена си, казва, че не иска да й се подчини, да унижи своето достойнство. Защо? Ще се примириш. Щеш, не щеш, ще се "огънеш", т.е. плоскостта трябва да се огъне, а не ти. Ако единият е богат, а другият беден, ще се примирят. Бедният, като погладува няколко дни, започва да се "огъва" тук ще поиска нещо, там ще помоли за друго. Като стигне до богатия, си казва: "Лош човек е този, враг ми е, но ще отида при него." Като си подадат ръка, работата се нарежда. Примиряването е закон на второто измерение.
Мнозина питат: "Какъв е смисълът на примиряването?" Чрез него враговете стават приятели. Условията и потребностите на хората имат силата да примиряват и най-големите врагове. Казвам на двама души, които враждуват, че трябва да се примирят. Как?" - питат те. Когато две семейства са непримирими и носят вражда от две поколения, тогава в третото ще се примирят. Това ще постигнат, след като в едното семейство се роди момиче, а в другото момче. Като пораснат, младите ще се влюбят един в друг и ще напуснат домовете си, за да се съберат и да създадат семейство. Тогава ще изучават второто измерение. След две години родителите им взаимно ще си простят, докато в първото и второто измерение не се примиряваха. Щом майките и бащите напуснат второто измерение и влязат в третото в куба, казват на децата: "Елате сега, да ви благословим." Младите идват, коленичат пред родителите си и получават тяхното благословение. С примиряването изчезват всички илюзии и заблуждения в човека. За някой казват, че бил честолюбив, не могъл да се примири. Не е вярно, и той един ден ще се примири. Това е само въпрос на време. Ако не се примириш, ще стане това, за което Христос казва: "По-леко ще бъде наказанието на Содом и Гомор, неже ли на онзи град."
Кое се дава даром? Любов за любов, добро за добро, знание за знание. Такъв е законът. За любовта се плаща с любов, за омразата с омраза. Ще кажете, че на омразата трябва да се отговори с любов. Не е така. Ако решиш да чистиш нечисти мебели, чиста кърпа ли ще вземеш? Не, ще си послужиш с парцал. Нечистият трябва да се изчисти съвършено и тогава ще се облече с чиста риза. Казват: Брат е този човек, трябва да се обича. Кого наричаме брат? Само онзи, който е съвършено чист. Аз не признавам нечисти братя. Братство не може да съществува между грешни хора, а само между любещи души, между хора с просветени умове и с топли сърца. Вашият морал ви е довел до неразбиране на нещата. Вие имате неясна представа за правите и кривите постъпки. Някой се чуди защо страда и казва: Чудно нещо, никого не съм убил, никого не съм излъгал, а страдам! С този морал и до прага на разумния свят не можеш да пристъпиш...
Чрез един пример ще изнеса една отличителна черта на Любовта. Двама души били затворени още от рождение в един замък и нищо не знаели за външния свят. Само книги чели и така се просвещавали. Единият постигнал голямо просветление и един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе навън. Той пробил стената и пред очите му се открил чуден свят. Ако той, след пробиването на стената, каже на другаря си да излезе пръв, значи в неговата душа има Любов. Следователно едно от качествата на Любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Ако ти излезеш пръв, нямаш Любов в себе си. Това изисква учението, което проповядвам. Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, а аз след вас...
А какво правите вие? Отивате при Господа да се оплаквате кой с какво ви е обидил. Не, като отидете при Господа, във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е.
И ако ме питате защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че това се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта на разумния и съзнателен живот. Вие мислите само за целувки и прегръдки. Но животът не е в тях, не е и в яденето. Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо славно, за което даже и през ум не ви е минавало.
Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще влезете в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете. Когато Господ ви изпрати едно страдание, ще се радвате, че сте удостоени с тази чест. Какво е страданието? То е една от най-великите науки. Не е ли най-доброто и най-приятното, когато осъзнавате вашите престъпления? Но не е само това. Ти си наскърбил твоя брат, а жена му и децата му си огорчил. Като ги видиш, ще въздъхнеш и ще кажеш: "Съжалявам, че със своя егоизъм съм огорчил своя брат." Каква по-благородна постъпка от тази да осъзнаеш, че си съгрешил спрямо брата си, и да поправиш погрешката си. Такъв човек аз наричам брат, мъж, приятел или сестра...
Какво направиха, за да накарат Христа да спаси човечеството? Заковаха Му два гвоздея на ръцете и два на краката. А Той каза: "Господи, в името на Твоята Любов, аз осъзнах, че има нещо по-велико, и че без да се движа, мога да спася света. Досега учих хората на братство и равенство, но не можах да ги спася."
"Защо си ме оставил, Господи?" попита Синът. "Не съм те оставил, но те заковах, за да ти покажа, че има и друго движение в Любовта, че в Любовта има сили" отговорил Отец. И какво прошепнал тогава Христос? "Господи, в Твоите ръце предавам духа си." Ти, Който си Любов, да бъде Твоята воля, в Тебе се вливам. И в бъдеще да знаят всички хора, че трябва да се приложи Твоята воля, и то не само от църквата, но от всички същества на Земята.
"Сериозно нещо е животът, големи страдания ни чакат, ще се мре", казват някои. Да, докато не умреш, няма да оживееш. Странно е, но няма нещо по-приятно от смъртта. Да минеш от едно състояние в друго, да преминеш от физическия в духовния свят, за да научиш законите и на двата свята. И онзи свят е като този, и в него има материя, но по-ефирна и по-пластична. Значи и в другия свят човек продължава да развива съзнанието си, той не умира. Целият космос сега се движи в една нова посока. Човек не умира, но стига до такива условия, при които съзнанието му се пробужда. Този закон е неумолим. Земята влиза в нови, Божествени условия. Целият свят се пробужда. Който иска да остане в старите условия, може да си остане. Казано е в Писанието, че "Грешните ще изчезнат, а праведните ще се умножат и благословят." Ще кажете, че този закон е жесток. Ще изясня мисълта си. Представете си, че цялата земя е покрита с лед. За да се махне ледът, трябва да се разбива с чукове, с търнокоп. Иначе не може да се живее. Но с чук е трудно да се разбива леда, само Слънцето ще го стопи. "Ледовете" символизират сплавта на грешните хора. Какво може да стане с тях? Ще изчезнат. И какво ще последва? "Наводнение". То пък е символ на "добрите хора". А след наводнението? "Ще излезе буйна растителност и Земята ще се покрие с дървета и цветя." Тогава не е ли по-добре да изчезнат грешните от лицето на Земята? "Те ще изчезнат от повърхността й и ще влязат във вътрешността й там да работят. Тяхната енергия ще влезе в Земята." Това означава стихът, че грешните ще носят праведните на гърба си. На всеки грешен по един праведен. Ще възкликнете: "Ужасно! Да носиш човек на гърба си!" А дивачката не носи ли облагородената присадка на гърба си? Кой ви дава право да присаждате? Според мен това е в реда на нещата. Щом искаш да опитомиш дивата череша, ще я опитомиш, за да дава хубави плодове. На същото основание питам: Защо да не "посадиш" един грешен човек? Ама щял да плаче. Не е в това въпросът. Икономията в природата изисква да се прави това, което е необходимо за общото развитие на всички същества. Следователно страданията се допускат, когато служат за общото добро.
Казвате: "Значи нашите страдания ще минат през Божествения нож?" Да, ще минат. Този нож ще "реже". Малките клончета ще се режат и ще се привързват към голямото дърво. Това ще им причини болка, но един ден те ще израснат. Голямото дърво ще ги обикне като новородени деца и ще каже: "Обичам ви!"
Сега и аз ви проповядвам едно опитно учение. Ще ви дам разумни методи, каквито никой досега не ви е дал. Това са методи, с които живата природа работи. Използват ги и възвишените разумни същества. Дали те съществуват, или не, това е друг въпрос. Има нещо, което съществува за всички, което никой не може да отрече, това е Любовта.
Кажете откровено кога сте били щастливи? Когато сте обичали. Тогава сте имали сили да работите. Щом изгубите Любовта, се отчайвате...
По-добре е едно същество да мисли, отколкото да бездейства. И дори неправилно да мисли, но да не стои без работа. Горко на добрия, който не прави добро! Ако можете да приложите само една стотна от моето учение, ще станете щастливи хора.
Сега хората правят благодеяния в името Божие, но светът още не се е оправил. Обърнете процеса! Направете поне едно "престъпление" в името Божие и вижте какъв резултат ще има. Една жена заявила на мъжа си: "Слушай, няма да помагаш на бедните, а мисли за децата и дома си. Всеки месец ще ми даваш отчет какво си направил с парите. Ако сметката не излиза, да му мислиш!" А аз казвам на мъжа: Слушай, приятелю, направи едно "престъпление" в името на Бога и Христа. Нека жена ти се сърди и вика, но освободи се от нейния закон. Бръкни в кесията и дай на бедния, който си срещнал на пътя си. Кажи си: "Както и да ме съди жената, и аз съм свободен да направя нещо за Господа." Това означава да направи мъжът "престъпление" по отношение на жена си.
Отсега нататък страданията ви ще бъдат съзнателни, ще разбирате защо страдате и защо живеете. Човек страда и живее, за да придобие великите добродетели, да стане разумен, да нареди съзнателно живота си и да отгледа добри синове и дъщери, от лицата на които да излиза светлина. Истински син е този, който се вглежда в нуждите и страданията на баща си и винаги е готов да му помогне. Ако бащата заболее, той не оставя слугите да го гледат, но сам се грижи за него. Той нежно го целува и пита: "Татко, как си днес?" А какво виждаме в днешния живот? Майката и бащата треперят над детето, наричат го ангелче, а когато остареят, то се обръща към тях с прозвището "дъртите", като гледа да се освободи от тях. Синът казва: "Дъртият заболял нещо. Пратих един лекар да го прегледа. Пазарих един слуга да му услужва." Светът не се нуждае от такива ангелчета. Това са ангели без крила. Като родиш син, трябва да му израснат крила, та като дойде при болния си баща, да каже: "Татко, благодаря за всичко, което си направил за мене"...
Като заключение мога да кажа, че е по-добре да прекарате 100 години разумен живот, отколкото 200 години неразумен живот...
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...