Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1935_02_10 Отдалечаване и приближаване

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 06:21

Аудио - чете Цветанка Георгиева

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. година IV, т.2 (1934–1935).
Първо издание от 1939 г., София
Книгата за теглене - PDFF
Съдържание на томчето

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),
Издателство „Бяло Братство“, 2013
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Отдалечаване и приближаване



Размишление.

Когато Соломон казал "Суета на суетите, всичко е суета", той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите". Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите". Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите". Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога "суета на суетите". Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуска, че ще каже някога "суета на суетите".

Ще се запитате, защо всичко е така. - Защото другояче не може да бъде. Да питате, защо известно нещо е така, това е все едно, да питате, защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче. И всяко нещо, което се тъче, трябва да се къса.

Много от съвременните хора, както и някои от вас, минават за учени хора, свършили университет, изучавали математика, философия, естествените науки и др. Въпреки учеността на хората, те знаят едва една трета от тяхната специалност. Толкова по-добре, има още много да се учи. От гледището на новата математика, понятието за права линия, за плоскост и за тяло се определят по следния начин: всяко нещо, което само се удължава, без да се разширява, е права линия; всяко нещо, което само се разширява и удължава, без да надебелява, е плоскост; всяко нещо, което само се удължава, разширява и надебелява, е тяло. Значи, правата линия е граница на плоскостта, а плоскостта е граница на тялото.

Представете си, че имате правоъгълника АВСД - фиг. 1,

Публикувано изображение

и на върховете му се намира по едно същество - А, В, С, Д. Ако ъглите А и С се стесняват, ъглите В и Д ще се разширят, от прави ще се превърнат в тъпи. При това положение, съществата А и С се отдалечават, а съществата В и Д се приближават. Колкото повече се стесняват ъглите С и А толкова повече се отдалечават съществата А и С, и толкова повече се приближават съществата В и Д. И обратно: ако ъглите А и С се разширяват, съществата А и С се приближават, а В и Д се отдалечават. Като знае това, човек има предвид, кога може да се приближава към своята цел и кога да се отдалечава. Приближаването и отдалечаването от целта е в зависимост от стесняването и разширяването на ъглите.

Мнозина искат да им се кажат някои работи, ясни за разбиране. Това е най-лесната работа, но в края на краищата, ще кажат: "Суета на суетите, всичко е суета". - Защо? - Ясно е, за пример, че трябва да си купите нов костюм, нова шапка или нови обувки, но тези неща са преходни, не могат да задоволят стремежа на вашата душа. Тогава вие се стремите към неясни, отвлечени неща и се задоволявате с тях. За пример, всички говорите за любовта - отвлечено понятие, но сте доволни. Никой не е виждал любовта, нито я пипал, нито я вкусвал, но е доволен, когато се говори за нея. Казвате, че чувствувате любовта със сърцето си. - С кое сърце? С обикновеното? Това, което трепти в човека, не е сърцето му. Ето защо, ние казваме, че любовта не се възприема чрез сърцето, а по особен вътрешен път, незнаен и за самия човек. Обаче, реално е тъкмо това, което човек не знае. И добро е това, което човек не познава. Човек познава само ония неща, които хвърлят сянка. Само тези тела хвърлят сянка, които имат дължина, широчина и дълбочина или височина.

Казвате: Как е възможно да бъдат реални неща тези, за които нищо не се знае? Вие считате незнанието за невежество. Според мене, в известно отношение, невежеството е за предпочитане пред знанието. Добре е човек да бъде невежа в лъжата, в кражбата, в обидите, в престъпленията и т.н. Добрият човек е невежа в правене на зло. И да иска да направи пакост или зло на някого, не знае, как да постъпи - невежа е човекът. По-добре ли е да срещнете човек, който знае да обижда, да лъже, да краде, да върши престъпления, да осъжда хората? Ще кажете за някого, че бил голям художник. В какво проявил майсторството си? В сенките, много сенки поставял. Това не е истинско художество. Изкуството не се заключава в многото сенки, но в умението на човека да поставя сенки и да знае, колко силни или слаби трябва да бъдат те.

Днес се говори за светлини и сенки, не само в художеството, но и в самия живот. Човек трябва да знае ролята на сянката и на светлината в живота и да знае, къде да ги поставя. При това, той трябва да различава сянката от реалността. За пример, каква разлика съществува между дървото и неговата сянка? Понякога човек намира реалността на нещата в техните сенки. В това отношение сенките са необходими. Понякога и без сенки се отива към реалността. В този случай, дойде ли до сенките, човек казва, като Соломон: "Суета на суетите, всичко е суета". За да не извадите криво заключение за живота, по-добре е да вървите от сенките към реалността, отколкото от реалността към сенките. Ще кажете, че сте вярващ човек. Вярващ си, но вярата ти постоянно се мени: ту в едно нещо вярваш, ту в друго. Каква е твоята вяра, ако посоката и се мени по няколко пъти на ден? Не е лошо да се мени човек, но поне да допринася нещо. Когато махалото на часовника се движи ту на една, ту на друга страна, то върши работа - показва времето. Неговото движение е ритмично. Ако се движи неправилно, без никакъв ритъм и не показва точно времето, неговото движение е безсмислено. Религиозните хора казват, че човек трябва да бъде добър. Срещате едного, той седи на едно място и казва: Искам да бъда добър - махалото се подвижи надясно. После пак казва: Искам да бъда добър - махалото се подвижи наляво. Колкото повече повтаря желанието си, толкова по-редовно се движи махалото и часовникът работи. По едно време човек се отегчава от работата си и казва: Няма смисъл да бъда добър и по друг начин може да се живее. Каже ли така, махалото престава да се движи, часовникът спира, но кой където го срещне, все му дава по един ритник. И той удря, но, в края на краищата, връща се у дома си с пукната глава. - Защо е пукната главата ти? - Ударих на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята. - Значи, слаб човек си. Ти трябва да познаваш силите си и да предвиждаш, какъв ще бъде краят на борбата. Който се бори с една мъчнотия и не може да я победи, той е слаб човек, още живее в суетата на суетите. - Искам да воювам. - Ами, ако те победят? Има смисъл да воюваш, само ако си сигурен в силите си. Ако те победят, по-добре не влизай във война. Слабите хора не трябва да воюват. По-добре нека стоят мирни и тихи, да гледат, какво правят силните. - Ама какво искаш да кажеш с това? - Нищо особено, правя опит с леда, искам да видя, може ли да се стопи от слънчевите лъчи. Ако се стопи, ледът е слаб; ако не се стопи, силен е. Вие знаете, какво става с леда, когато се изложи на действието на слънчевите лъчи.

Казвам: Глупаво е, наистина, слабият да се бори със силния и ледът - със слънцето. - Каква е разликата между умния и глупавия? Глупавият държи леда в ръката си и не знае, какво да прави с него; умният стопява леда и го превръща във вода; мъдрецът стопля водата на слънцето или на огъня и я прави годна за пиене. Ето защо, ако питате, каква е службата на слънцето, ще знаете, че покрай другата служба, слънцето има задача да топи леда и снега и да стопля водата. Правете и вие това, което слънцето прави: стопявайте леда и стопляйте водата.

И тъй, за да вървите в правия път, мислите ви трябва да бъдат прави, чувствата ви - широки, а постъпките ви - да имат и трите измерения. Това значи, да бъде човек като слънцето. Това значи, да се приближава човек към своя първоначален източник. Всички тела, които се отдалечават от своя първоначален източник, вървят в крив път, т.е. по крива линия. Който се отдалечава от своя първоначален източник, обеднява и прави много грешки; който се приближава към източника, забогатява. Като обеднява, човек изпада в противоречия, които го натъкват на отрицателни прояви: кражба, лъжа, лицемерие и др. Значи, когато прави добро, човек се приближава към центъра; когато прави зло, той се отдалечава от центъра. Пита ли някой, защо греши, ще знае, че причината се крие в отдалечаването му от центъра. - Ама защо правя добро? - Защото се приближаваш към центъра. Добре е човек и когато прави погрешки, и когато прави добро, да съзнава това, което прави. Истинското добро подразбира съзнателно приближаване на човека към центъра, към Първичния Източник на живота. Този човек никога не може да каже като Соломон "Суета на суетите, всичко е суета". Обаче, започне ли да се отдалечава от центъра, човек вижда вече суетата на своя личен живот.

"Каква полза человеку от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?" (- 3 ст.). - Така може да говори само онзи, на когото линията на живота се е удължила и той се е отдалечил от центъра, т.е. от Първичния Източник. Някой иска да стане богат, а същевременно се отдалечава от центъра. Това е невъзможно. Ако при това положение забогатее, богатството му е незаконно придобито и в края на краищата, ще го загуби. Ако искате да забогатеете законно, всеки момент трябва да отправяте мислите и чувствата си към Първичния Извор на живота. Всеки момент проверявайте посоката на вашето движение, да не потънете в морето. Както капитанът следи за кормилото на своя параход, така и вие трябва да следите за посоката на своето движение. Следете, дали съзнанието ви се разширява или стеснява. Ако се разширява, вие се приближавате към центъра; ако се стеснява, вие се отдалечавате. Някой ограничил съзнанието си, а въпреки това казва, че има много знания, че е учен човек.

Един ходжа се представял за многознаещ и постоянно разправял, че знае, какво прави Господ. Когато отивал при султана, все това разправял, какво прави Господ във всеки даден момент. Случвало се понякога да се срещнат ходжата и владиката. Първата им работа била, да се надпреварват, кой знае повече неща за Бога. Един ден султанът решил да подложи знанието им на опит, да види, кой от двамата знае повече. За тази цел той заповядал на един от слугите си да свари пет-шест килограма мляко и да го изсипе в дълбок съд. Слугата сварил млякото и го сложил пред гостите. Султанът предложил на гостите си по едно парче хляб. Той взел и за себе си също едно парче хляб и се обърнал към гостите си с думите: Заповядайте на моята трапеза. Начупете си хляба на хапки и го сложете в млякото. Същото направил и той. След това взел една лъжица, разбъркал хапките в млякото и казал на гостите си: Нека всеки от вас вземе своите хапки. - Това е невъзможно. Откъде знаем, кои хапки на кого принадлежат? - Ако хапките си не познавате, как знаете, какво прави Господ всеки момент? - запитал султанът. За случая Христос си е послужил със следната мисъл: "Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?" След всичко това ще дойде някой да казва, че видял ангел, облян в светлина, с криле на гърба си и т.н. Това е човешка представа за ангела. Всъщност, ангелът няма криле, както човек си представя, нито светлината му е такава, каквато хората си въобразяват. Светлината, за която хората говорят, не е външна. Външната светлина е едно нещо, а вътрешната - друго. Ще кажете, че светлината е нещо реално. Какво нещо е светлината и доколко е реална, това е въпрос, върху който малцина могат да се произнасят.

Когато се говори за реалност, трябва да знаете, че вън от любовта никаква реалност не съществува. Любовта е единствената реалност в света. Светлина без любов не е светлина, но сянка на светлината. Ето защо, когато се говори за светлината на ангелите, ние разбираме вътрешна светлина, която има за основа любовта. Обаче, когато се говори за любовта, разбираме прави мисли, прави чувства и прави постъпки. С други думи казано: любовта съдържа в себе си мисли с удължени линии, чувства с удължени и разширени линии и постъпки с линии, които имат дължина, широчина и височина. Следователно, ако мисълта не е удължена, не е права; ако чувството няма дължина и широчина, не е Божествено; ако постъпката не включва трите измерения, не е възвишена. Задача на всеки човек е да прилага любовта в живота си, като условие за преодоляване на всички мъчнотии, като стимул за повдигане и като сила за реализиране на всички желания. Без любов човек нищо не може да постигне. Любовта внася топлина в сърцето, светлина в ума и сила в тялото на човека и го прави мощен и велик. Човекът на любовта е разумен, добър, здрав и богат. Няма ли любов в себе си, той минава за обикновен човек. Един светия присъствал на един от вселенските събори, където разисквали върху различни философски въпроси. Всички казали мнението си, само светията мълчал. - Защо и ти не кажеш нещо поне по един от разглежданите въпроси? - го запитали присъстващите. - Нищо не мога да кажа, не познавам философията. - Нищо ли не знаеш? - Едно нещо зная. - Покажи, какво знаеш! - извикали всички в един глас. Светията взел един камък в ръката си и го стиснал силно. - Какво станало? - Отдолу, под камъка, потекло вода, а отгоре се явил пламък. Питам: кое от двете неща е за предпочитане - да философстваш върху неразрешими въпроси, или да стиснеш камък в ръката си и отдолу да потече вода, а отгоре да се яви пламък?

Следователно, реално е само това, което никога не се изменя и не хвърля сянка. Това, което се изменя във вас, не е реално. То хвърля сянка в живота ви. Съмнението, подозрението, неразположението са сенки. На тях не може да се разчита. - На какво разчита житното зърно? - На силата, която е вложена в него. На същото трябва да разчитате и вие. Силата, която е вложена във вас, е реалното в живота. Разчитате ли на неща, които са вън от вас, това показва, че уповавате на сенките. Какво сте имали в миналото, това не е важно; какво ще имате в бъдеще и това не е важно. За вас е важно това с което разполагате в настоящия момент.

Като слушате да говоря за реалността, вие очаквате да получите нещо. Прави сте, човек все трябва да получи нещо. Достатъчно е да отвори устата си, за да глътне малко вода, да се разхлади. Какво очаква тогава от приятеля си? И от приятеля си човек очаква нещо. Според мене, приятел е онзи, който постоянно внася доброто в човека, а изнася навън злото. Бъдете приятели на хората, за да бъдат и те ваши приятели.

Мнозина се оплакват от хората, от съседите си, че постоянно ги безпокоели. - Как ги безпокоят? - Вечер късно седели, свирили и пели. Не знаят, какво да правят, как да излязат от това положение. Проста работа! Сложете си памук в ушите и няма да чувате, какво става около вас. Ако някой пее и свири добре, ще слушате и ще се наслаждавате. Щом се наситите, ще сложите памук в ушите си и ще си легнете да спите. Памукът е едно от най-простите средства. Има и друго средство - концентриране на мисълта. Ще съсредоточите мисълта си върху някой важен въпрос и нищо няма да чувате. Щом се намери пред някаква мъчнотия, човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва право. Ако не мисли право, той сам се осъжда на смърт; ако не чувствува право, той преждевременно остарява; ако не постъпва право, той никога не може да се подмлади.

Каква поука можем да извадим от живота на Соломон? Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората, как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: "Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета". Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета. Ето защо, на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората, какво ново има под слънцето.

Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно, това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички.

И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е. към Любовта, са правилни, само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.

Следователно, ако искате да имате правилни отношения към Любовта и да се приближите към нея, влезте в областта на разширяването на ъглите. Ако искате да се отдалечите от Любовта, влезте в областта на стесняването на ъглите.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

16. Утринно Слово от Учителя, държано на 10 февруари 1935 г.

София. – Изгрев.

10 февруари 1935 г.

Книги:

* Отдалечаване и приближаване

  Ценната дума (Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935). София, 2004)
  30 беседи от 7 октомври 1934 г. до 15 септември 1935 г.
* Отдалечаване и приближаване

  Ценната дума (София, 1998)
  26 беседи от 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.

Начало: 05:00

В началото:

* Размишление
* Пасаж: Еклисиаст 1:1–3

В края:

*

Facebook коментари

#2 Dela

Dela

    Отличен работник

  • Модератор
  • 953 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 21 юли 2013 - 20:52

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето
Ценната дума



ОТДАЛЕЧАВАНЕ И ПРИБЛИЖАВАНЕ




Размишление


Когато Соломон казал „Суета на суетите, всичко е суета“, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на битието. Той знаел само една трета от истината – тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина всичко земно е преходно, суета. Тъй щото думите на Соломона „всичко е суета“ се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже „суета на суетите“, който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже „суета на суетите“. Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога „суета на суетите“. Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога „суета на суетите“. Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога „суета на суетите“. Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуща, че ще каже някога „суета на суетите“.

Ще се запитате защо всичко е така. Защото другояче не може да бъде. Да питате защо известно нещо е така, това е все едно да питате защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче. И всяко нещо, което се тъче, трябва да се къса.

Много от съвременните хора, както и някои от вас, минават за учени хора, свършили университет, изучавали математика, философия, естествените науки и др. Въпреки учеността на хората, те знаят едва една трета от тяхната специалност. Толкова по–добре, има още много да се учи. От гледището на новата математика понятието за права линия, за плоскост и за тяло се определят по следния начин. Всяко нещо, което само се удължава, без да се разширява, е права линия; всяко нещо, което само се разширява и удължава, без да надебелява, е плоскост; всяко нещо, което само се удължава, разширява и надебелява, е тяло. Значи правата линия е граница на плоскостта, а плоскостта е граница на тялото.

Публикувано изображение

Представете си, че имате правоъгълника ABCD   и на върховете му се намира по едно същество – A, B, C, D. Ако ъглите A и C се стесняват, ъглите B и D ще се разширят, от прави ще се превърнат в тъпи. При това положение съществата A и C се отдалечават, а съществата B и D се приближават. Колкото повече се стесняват ъглите C и A, толкова повече се отдалечават съществата A и C и толкова повече се приближават съществата B и D. И обратно, ако ъглите A и C се разширяват, съществата A и C се приближават, а B и D се отдалечават. Като знае това, човек има предвид кога може да се приближава към своята цел и кога да се отдалечава. Приближаването и отдалечаването от целта е в зависимост от стесняването и разширяването на ъглите.

Мнозина искат да им се кажат някои работи, ясни за разбиране. Това е най–лесната работа, но в края на краищата ще кажат: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Защо? Ясно е запример, че трябва да си купите нов костюм, нова шапка или нови обуща, но тези неща са преходни, не могат да задоволят стремежа на вашата душа. Тогава вие се стремите към неясни, отвлечени неща и се задоволявате с тях. Запример всички говорите за любовта – отвлечено понятие, но сте доволни. Никой не е виждал любовта, нито я пипал, нито я вкусвал, но е доволен, когато се говори за нея. Казвате, че чувствате любовта в сърцето си. С кое сърце? С обикновеното? Това, което трепти в човека, не е сърцето му. Ето защо ние казваме, че любовта не се възприема чрез сърцето, а по особен вътрешен път, незнаен и за самия човек. Обаче реално е тъкмо това, което човек не знае. И добро е това, което човек не познава. Човек познава само ония неща, които хвърлят сянка. Само тези тела хвърлят сянка, които имат дължина, широчина и дълбочина или височина.

Казвате, как е възможно да бъдат реални неща тези, за които нищо не се знае? Вие считате незнанието за невежество. Според мене в известно отношение невежеството е за предпочитане пред знанието. Добре е човек да бъде невежа в лъжата, в кражбата, в обидите, в престъпленията и т.н. Добрият човек е невежа в правене на зло. И да иска да направи пакост или зло на някого, не знае как да постъпи – невежа е човекът. По–добре ли е да срещнете човек, който знае да обижда, да лъже, да краде, да върши престъпления, да осъжда хората? Ще кажете за някого, че бил голям художник. В какво проявил майсторството си? В сенките, много сенки поставял. Това не е истинско художество. Изкуството не се заключава в многото сенки, но в умението на човека да поставя сенки и да знае колко силни или слаби трябва да бъдат те.
Днес се говори за светлини и сенки не само в художеството, но и в самия живот. Човек трябва да знае ролята на сянката и на светлината в живота и да знае къде да ги поставя. При това той трябва да различава сянката от реалността. Запример каква разлика съществува между дървото и неговата сянка? Понякога човек намира реалността на нещата в техните сенки. В това отношение сенките са необходими. Понякога и без сенки се отива към реалността. В този случай, дойде ли до сенките, човек казва като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета.“ За да не извадите криво заключение за живота, по–добре е да вървите от сенките към реалността, отколкото от реалността към сенките. Ще кажете, че сте вярващ човек. Вярващ си, но вярата ти постоянно се мени: ту в едно нещо вярваш, ту в друго. Каква е твоята вяра, ако посоката й се мени по няколко пъти на ден? Не е лошо да се мени човек, но поне да допринася нещо. Когато махалото на часовника се движи ту на една, ту на друга страна, то върши работа, показва времето. Неговото движение е ритмично. Ако се движи неправилно, без никакъв ритъм и не показва точно времето, неговото движение е безсмислено.


Религиозните хора казват, че човек трябва да бъде добър. Срещате едного, той седи па едно място и казва: „Искам да бъда добър.“ Махалото се подвижи надясно. После пак казва: „Искам да бъда добър.“ Махалото се подвижи наляво. Колкото повече повтаря желанието си, толкова по–редовно се движи махалото и часовникът работи. По едно време човек се отегчава от работата си и казва: „Няма смисъл да бъда добър. И по друг начин може да се живее.“ Каже ли така, махалото престава да се движи, часовникът спира, но кой дето го срещне все му дава по един ритник. И той удря, но в края на краищата връща се у дома с пукната глава. „Защо е пукната главата ти?“ „Ударих на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята.“ Значи слаб човек си. Ти трябва да познаваш силите си и да предвиждаш какъв ще бъде краят на борбата. Който се бори с една мъчнотия и не може да я победи, той е слаб човек, още живее в суетата на суетите. „Искам да воювам.“ Ами, ако те победят? Има смисъл да воюваш само ако си сигурен в силите си. Ако те победят, по– добре не влизай във война. Слабите хора не трябва да воюват. По–добре нека стоят мирни и тихи, да гледат какво правят силните. „Ама какво искаш да кажеш с това?“ Нищо особено, правя опит с леда, искам да видя може ли да се стопи от слънчевите лъчи. Ако се стопи, ледът е слаб, ако не се стопи, силен е. Вие знаете какво става с леда, когато се изложи на действието на слънчевите лъчи.

Казвам, глупаво е наистина слабият да се бори със силния и ледът – със слънцето. Каква е разликата между умния и глупавия? Глупавият държи леда в ръката си и не знае какво да прави с него, умният стопява леда и го превръща във вода, мъдрецът стопля водата на слънцето или на огъня и я прави удобна за пиене. Тъй щото, ако питате каква е службата на слънцето, ще знаете, че покрай другата служба слънцето има задача да топи леда и снега и да стопля водата. Правете и вие това, което слънцето прави – стопявайте леда и стопляйте водата.

И тъй, за да вървите в правия път, мислите ви трябва да бъдат прави, чувствата ви – широки, а постъпките ви – да имат и трите измерения. Това значи да бъде човек като слънцето. Това значи да се приближава човек към своя първоначален източник. Всички тела, които се отдалечават от своя първоначален източник, вървят в крив път, т.е. по крива линия. Който се отдалечава от своя първоначален източник, обеднява и прави много погрешки. Който се приближава към източника, забогатява. Като обеднява, човек изпада в противоречия, които го натъкват на отрицателни прояви: кражба, лъжа, лицемерие и др. Значи, когато прави добро, човек се приближава към центъра, когато прави зло, той се отдалечава от центъра. Пита ли някой защо греши, ще знае, че причината се крие в отдалечаването му от центъра. „Ама защо правя добро?“ Защото се приближаваш към центъра. Добре е човек и когато прави погрешки, и когато прави добро, да съзнава това, което прави. Истинското добро подразбира съзнателно приближаване на човека към центъра, към първичния източник на живота. Този човек никога не може да каже като Соломона „суета на суетите, всичко е суета“. Обаче започне ли да се отдалечава от центъра, човек вижда вече суетата на своя личен живот.

„Коя полза человеку от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?“ (3. стих) Така може да говори само онзи, на когото линията на живота се удължила и той се отдалечил от центъра, т.е. от първичния източник. Някой иска да стане богат, а същевременно се отдалечава от центъра. Това е невъзможно. Ако при това положение забогатее, богатството му е незаконно придобито и в края на краищата ще го загуби. Ако искате да забогатеете законно, всеки момент трябва да отправяте мислите и чувствата си към първичния извор на живота. Всеки момент проверявайте посоката на вашето движение, да не потънете в морето. Както капитанът следи за кормилото на своя параход, така и вие трябва да следите за посоката на своето движение. Следете дали съзнанието ви се разширява или стеснява. Ако се разширява, вие се приближавате към центъра, ако се стеснява, вие се отдалечавате. Някой ограничил съзнанието си, а въпреки това казва, че има много знания, че е учен човек.
Един ходжа се представял за многознаещ и постоянно разправял, че знае какво прави Господ. Когато отивал при султана, все това разправял – какво прави Господ във всеки даден момент. Случвало се понякога да се срещнат ходжата и владиката. Първата им работа била да се надпреварят кой знае повече неща за Бога. Един ден султанът решил да подложи знанието им на опит, да види кой от двамата знае повече. За тази цел той заповядал на един от слугите си да свари пет–шест килограма мляко и да го изсипе в дълбок съд. Слугата сварил млякото и го сложил пред гостите. Султанът предложил на гостите си по едно парче хляб. Той взел и за себе си също едно парче хляб и се обърнал към гостите си с думите: „Заповядайте на моята трапеза. Начупете си хляба на хапки и го сложете в млякото.“ Същото направил и той. След това взел една лъжица, разбъркал хапките в млякото и казал на гостите си: „Нека всеки от вас вземе своите хапки.“ „Това е невъзможно. Отде знаем кои хапки на кого принадлежат?“ „Ако хапките си не познавате, как знаете какво прави Господ всеки момент?“ – запитал султанът. За случая Христос си е послужил със следната мисъл: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?“ След всичко това ще дойде някой да казва, че видял ангел, облян в светлина, с криле на гърба си и т.н. Това е човешка представа за ангела. Всъщност ангелът няма криле, както човек си представя, нито светлината му е такава, каквато хората си въобразяват. Светлината, за която хората говорят, не е външна. Външната светлина е едно нещо, а вътрешната – друго. Ще кажете, че светлината е нещо реално. Какво нещо е светлината и доколко е реална, това е въпрос, върху който малцина могат да се произнасят.


Когато се говори за реалност, трябва да знаете, че вън от любовта никаква реалност не съществува. Любовта е единствената реалност в света. Светлина без любов не е светлина, но сянка на светлината. Тъй щото, когато се говори за светлината на ангелите, ние разбираме вътрешна светлина, която има за основа любовта. Обаче, когато се говори за любовта, разбираме прави мисли, прави чувства и прави постъпки. С други думи казано, любовта съдържа в себе си мисли с удължени линии,
чувства с удължени и разширени линии и постъпки с линии, които имат дължина, широчина и височина. Следователно, ако мисълта не е удължена, не е права, ако чувството няма дължина и широчина, не е Божествено, ако постъпката не включва трите измерения, не е възвишена.


Задача на всеки човек е да прилага любовта в живота си като условие за преодоляване на всички мъчнотии, като стимул за повдигане и като сила за реализиране на всички желания. Без любов човек нищо не може да постигне. Любовта внася топлина в сърцето, светлина в ума и сила в тялото на човека и го прави мощен и велик. Човекът на любовта е разумен, добър, здрав и богат. Няма ли любов в себе си, той минава за обикновен човек.

Един светия присъствал на един от вселенските събори, дето разисквали върху различни философски въпроси. Всички казали мнението си, само светията мълчал. „Защо и ти не кажеш нещо поне по един от разглежданите въпроси?“ – го запитали присъстващите. „Нищо не мога да кажа, не познавам философията.“ „Нищо ли не знаеш?“ „Едно нещо зная.“ „Покажи какво знаеш“ – извикали всички в един глас. Светията взел един камък в ръката си и го стиснал силно. Какво станало? Отдолу, под камъка, потекло вода, а отгоре се явил пламък. Питам, кое от двете неща е за предпочитане – да философстваш върху неразрешими въпроси или да стиснеш камък в ръката си и отдолу да потече вода, а отгоре да се яви пламък?

Следователно реално е само това, което никога не се изменя и не хвърля сянка. Това, което се изменя във вас, не е реално. То хвърля сянка в живота ви. Съмнението, подозрението, неразположението са сенки. На тях не може да се разчита. На какво разчита житното зърно? На силата, която е вложена в него. На същото трябва да разчитате и вие. Силата, която е вложена във вас, е реалното в живота. Разчитате ли на неща, които са вън от вас, това показва, че уповавате на сенките. Какво сте имали в миналото, това не е важно. Какво ще имате в бъдеще, и това не е важно. За вас е важно това, е което разполагате в настоящия момент.

Като слушате да говоря за реалността, вие очаквате да получите нещо. Прави сте, човек все трябва да получи нещо.
Достатъчно е да отвори устата си, за да глътне малко вода, да се разхлади. Какво очаква тогава от приятеля си? И от приятеля си човек очаква нещо. Според мене приятел е онзи, който постоянно внася доброто в човека, а изнася навън злото. Бъдете приятели на хората, за да бъдат и те ваши приятели.


Мнозина се оплакват от хората, от съседите си, че постоянно ги безпокоели. Как ги безпокоят? Вечер късно седели, свирили и пели. Не знаят какво да правят, как да излязат от това положение. Проста работа. Турете си памук в ушите, и няма да чувате какво става около вас. Ако някой пее и свири добре, ще слушате и ще се наслаждавате. Щом се наситите, ще турите памук в ушите си и ще си легнете да спите. Памукът е едно от най–простите средства. Има и друго средство – концентриране на мисълта. Ще съсредоточите мисълта си върху някой важен въпрос и нищо няма да чувате. Щом се намери пред някаква мъчнотия, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. Ако не мисли право, той сам се осъжда на смърт. Ако не чувства право, той преждевременно остарява. Ако не постъпва право, той никога не може да се подмлади.

Каква поука можем да извадим от живота на Соломона? Като проповедник Соломон мислеше, че ще научи хората как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: „Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета.“ Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета. Ето защо на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората какво ново има под слънцето.
Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички.


И тъй отношенията на човека към Бога, т.е. към любовта, са правилни само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.

Следователно, ако искате да имате правилни отношения към любовта и да се приближите към нея, влезте в областта на разширяването на ъглите. Ако искате да се отдалечите от любовта, влезте в областта на стесняването на ъглите.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
      (Три пъти)

Шестнадесето утринно слово
10 февруари 1935 г., неделя, 5 часа
София – Изгрев





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни