Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1935_03_22 Да мисли22 март 1935 г., Младежки Окултен Клас, Извънредни беседи, София

София Младежки Окултен Клас Извънредни Беседи

  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 07:14

От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935).
Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ДА МИСЛИ




Този ден съвпада със специалния клас, той е още денят, в който човек е създаден.

Кои са първоначалните работи, които човек трябва да знае, най-елементарните, най-съществените работи в живота? Най-елементарното нещо за човека е да се научи да мисли. Но човек никога не може да се научи да мисли, ако няма някакъв идеал. Детето, като го пратят в училището, има за какво да мисли, но онова дете, което не е в училището, няма за какво да мисли. Следователно идеята за Бога е вече влязла в човешкия ум. Човек трябва да има идея за Бога, за да мисли. Не да мисли за Бога и да се страхува. Страхът има съвсем друг произход. Човек започва да се страхува, когато е нарушил някакъв закон, който Бог е създал. Щом човек го наруши, страхът естествено ще се проявява в него. Да мисли човек не когато се страхува. Някои хора казват: "След като се намери човек в трудно положение, мисли". Не, без да се намира човек в трудно положение да мисли.

Една ябълка ражда. Когато е здрава ли ражда или когато е болна? – Когато е здрава. Кога тече изворът? Когато има вода или когато е пресъхнал? Когато има вода. Мисълта трябва да бъде свободна да констатира фактите, да не бъде наложена. Най-приятната мисъл е тази, която освобождава човека. Сега ви трябва и работа при изучаването на растителното царство, на органическото царство, за да видите, че човешкото тяло е много добре построено физически, но няма равновесие. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой път вървите по пътя, спъвате се, падате. Туй показва, че не мислите. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба". Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Човек някога го наричат, че е ленив, че е богат. Щом не мислите, ще дойдат всичките противоречия в живота. Сега когато ви говоря, аз не искам да разрешите изведнъж сегашните си противоречия. Всичките ви противоречия се дължат на това, че не мислите. Туй сега го приемете така. Ама да се докаже. Да докажем, че един човек е заборчлял. Защо? -Защото не мисли. Ама боледува. Защо? – Защото не мисли. Сега другото възражение. Може да се каже: Онези, които са мислили, какво са направили? Единственото същество, което мисли, то е Бог. И Той е най-щастлив. Бог, Който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по Неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Ние се спираме върху философията, защо светът е направен така. Бог е направил света, защото право мисли и ние трябва да мислим защо го е направил. Не да Му търсим погрешките. Той няма погрешки и в света няма погрешки. Погрешките са във вас.

Изучаваш едно човешко лице, опитай се да го нарисуваш, ще видиш колко погрешки е направил. Даже помъчи се да произнесеш някои свещени думи. Колко хора правят погрешки даже като произнасят думите "добро", "любов". Много погрешки правят. Тъй както произнасят няма никакъв смисъл. "Любов" – значи оскубана кокошка. Казват: "Човек, като се влюби, той мяза на оскубана кокошка". Това никак не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Щом учиш, имаш любов; щом не се учиш, никаква любов нямаш. Пробният камък на любовта е учението. Щом запламти сърцето ти да учиш, няма никакви страдания, щом не учиш, страдания има. Сега като ви говоря тъй, не искам догматически да го приемете. Ще кажете: "Трябва да мислим". Щом говорите, че трябва да мислите само на думи, вие не разбирате. Трябва да се яви процесът на мисълта, че човекът да влезе в своето битие. Като станете сутрин, кажете на себе си: "Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича". Понеже Бог, като е обичал, започнал да твори и работи. Той е създал вселената и няма миг, в който да е престанал да работи. Взел е предвид всичките нужди, които имат и най-дребните същества, не е оставил нищо непредвидено и всичко го е наредил точно както трябва. Той е мислил милиони години и като мислил, наредил нещата.

А вие сега намирате, че не промислил нещо както трябва за вас, щом страдате. Щом не учите, праща ви да страдате, щом учите, щастието ще дойде. Щом не учите, нещастието идва. Ако в тебе се яви най-малкото недоволство, няма да се мине много време и ще ви сполети нещо. Да допуснем, че вие седите отвън и ме слушате уж, а всеки гледа другия какво прави. Виждаш, че той има по-хубава шапка, по-хубави дрехи, обущата му връзката му, че се обръснал, подстригал си косата. Всичко забелязвате. Но това не е мисъл. Това е сравнение. Човек, който мисли, той не обръща внимание на външния свят, той не разглежда външния свят. И аз, като гледам на човека, най-първо се интересувам мисли ли той, обича ли. Щом обича, той ще учи и ще бъде постоянно на работа. Човек, който мисли, дългове не трябва да има, човек, който мисли, болен не трябва да бъде; човек, който мисли, е щастлив.

Щом имате сегашното положение, тогава ще се научите да мислите добре. Как? – Щом започнете да мислите правилно, всичките тия неща, като снега ще се стопят. Може да остане онова естествено положение на цъфтенето на цветята, на цъфтенето на плодните дървета, всичко ще се смени и ще видите света съвсем другояче. Най-после вие ще се намерите в един човешки свят.

Някой е облечен с ония дрехи, които Бог е определил за човека. Сегашните ви дрехи мязат на меча козина. Най-хубавите дрехи, с които хората са облечени, мязат на меча козина. Някой път ние сме облечени, но нито кройката е кройка, нито цветът е цвят, нищо не е на място. След като направиш една дреха и я носиш една година, дотегне ти и казваш: "Да се отърва от тая овехтяла дреха, от ризата, от шапката". След една година казваш: "Друга мода има". Значи шапката не прилича на тази, която носиш. Като носиш тая шапка, не можеш да мислиш, хвърли я, ходи гологлав. Щом с едно палто не може да мислиш, хвърли го! "-Ама как?" -Остани без палто! Ако мислиш без палто, ти си на правата посока. Важното е да мислиш, а не в какво да бъдеш облечен. При мене ако дойде един ученик, аз няма да обърна внимание нито на шапката, нито на дрехите му, нито на ланеца на часовника му, а ще обърна внимание на неговия ум, способен ли е той. А да ви питам за неща отвън, те са боя. Отвън всеки може да нашари с боя нещо.

И питам сега, как могат да ви обичат? Вие някой път искате да ви обичат хората. Да допуснем, че аз искам да ме обичате. За какво ще ме обичате? Ако аз съм груб учител и постоянно се отнасям грубо с вас, за какво ще ме обичате? Или ако един слуга е груб, или който и да е, ако постоянно е груб, за какво ще го обичате? Много мъчно е да се обича. Сега ето къде е мъчнотията. Много мъчно е да се преподава на болни деца. На едного ръката му е счупена, на други крака, язва в стомаха, болки има, в мозъка има нещо. Вие трябва да му предавате урок, а той ви казва: "Какво ще ми разправяш, сърцето ме боли", а вие му разправяте за мисълта. "Какво ми разправяте за мисълта, стомахът ме боли". Казвам, боли те корема защото не мислиш. Ти ще възприемеш едно положение, Бога, като създал човека, Той е казал: "Дете мое, научи се да мислиш! Туй е най-хубавото, което съм създал за тебе, ще мислиш. Научи се да мислиш"! И когато Бог даде първата заповед като едно ограничение, Той казва: "Ще мислиш, от туй дърво няма да ядеш, ще мислиш". А, човек без да мисли, отиде да яде. Той не мислеше. Ако мислеше, той нямаше да яде. Туй показва, че човек, щом върши неща за които не мисли, той не мисли. За пример разгневите се. Някой път вие кипнете, дойде огън, лицето ви се зачерви. – "Аз това, аз онова". Кажете ми, какво ще направите? Хванете един човек, който е направил малка погрешка, какво ще направите? Какво ще направите с една крава, като ритне гърнето? Ще прекатури гърнето, ще го разсипе. Господарят ще я набие и пак ще я издои. Да ритнете гърнето, това не е мисъл.

Снощи една млада сестра плака от друга стара сестра. Не можели да се погодят. Едната вдигнала ръце, старата и тя, защо Господ създал света. Старата сестра какво прави не зная, казвам: Не мислят. И старата сестра не мисли, и младата сестра не мисли. - "Ама кой е прав?" -И двете сестри не мислят. Ако мислеха, това нямаше да направят. Дойде една сестра, чете една молитва в стаята ми. Знаете ли каква молитва ми чете: "Ти си жесток, ти с другите си такъв, с мене се отнасяш по друг начин". Чете ми молитва. Младата сестра най-после ме изкара от търпение, казвам: "Да се махнеш оттука! Аз съм дошъл да върша волята Божия, а ти искаш да служиш на себе си, пък и другите да ти служат". Всеки човек, който не мисли, да се маха. Сега противоположното: ако аз съм лош, ти трябва да мислиш, щом съм лош, аз не мисля, ако съм прав, аз не искам да се оправдавам. Аз съм прав. Въпросът е тъй без разлика. "Не мисля" значи: Това, което Бог е създал, не мисли. Някой човек е при мене, трябва да се отнеса не външно, вътрешно да му дам истинската цена, която Бог е турил в него. Ако някой дойде от вас, аз трябва да му дам истинската цена.

Един добър цигулар вземе ли в ръцете си най-хубавата цигулка, направена от Страдивариус или от друг голям майстор, като пипне само цигулката, веднага разбира по това каква е цигулката, но той мисли. Питам се: какво искате вие? Казвате: "Любовта Христова". Че какъв е Христос в своята Любов? Този човек като дух беше богат. Слезе, раздаде всичкото богатство на света и остана бедняк, без да остане нещо в джоба му. И след туй хората казват: "Голям будала е този човек." Човек, който раздава всичкото си имане, ние не го искаме. Понеже ни даде всичкото, да си върви, че каквото той остави, ние да ядем и пием. Аз прибавям: не сте ли вие в положението на човека, в когото Бог е вложил живота и едно велико благо – мисълта, която Бог е вложил, да мислите. Вие казвате: "Аз искам да живея". Вие искате да ядете, да се обличате, да ви върви всичко по вашия кеф. Този ви обидил, онзи ви обидил.

Човек прогресира дотолкова, доколкото той мисли. Аз говоря за вътрешния живот. Може да питате кого визирам? Когото и да е, аз ще му кажа: Не мислиш! Всичката философия е там. Дойде някой при мене, казвам: Ти не мислиш, върви си по работата. Това е най-малкият език. Щом човек не мисли, той всичко може да направи. Може да каже груби думи, може да каже какво ли не. Сега ето истинската философия: Тази сестра, която ми чете половин час за старата сестра, след като си замина, аз разсъждавам. Аз трябваше да я изслушам и да кажа: "Благодаря ти, това е твое схващане. Ако си права, да дойде всичкото Божие благословение на тебе, пък ако си крива и другото да дойде. Така е. Ако си права всичкото благословение на мисълта да дойде, пък ако си крива, всичките криви дървета да дойдат на гърба ти". Ние казваме: на някой човек да дойде злото. В какво седи злото? – В непослушанието. А кой е непослушен? – Който не мисли. Тази младата сестра ме гледа и казва: "Аз искам да бъда свободна. Ти няма да ми заповядваш тук". Това е нейно мнение. Че ти, щом мислиш да бъдеш свободен, който мисли ще бъде свободен.

Сега вие ще ми кажете: "Коя сестра"? Мога да ви я кажа, но не искам да ви я кажа. Понеже тя или аз все едно е. Ако тя направи погрешката или аз я направя – все едно е. Въпросът не седи в Петко, Драган или Стоян, защото всеки един от нас е без търпение. Защо сме нетърпеливи? – Защото не мислим. Най-първо мен никой не може да ме обиди, защото аз оставям нещата да вървят тъй, както Бог ги е направил. Аз знаех за тази младата сестра, знаех какво щеше да ми направи и можех да не я приема. После викам един млад брат, поставям го на стълбата, понеже знаех, че ще ме безпокоят и други и казвам: "Който дойде, да го не пуща горе". Идат няколко души, казва: "Не може". -" Как тъй"? Слушам един глас: "Учителю"! Едва дочувам някъде: "Няма го". - "Учителят е вътре".

Трябва да се мисли! Учителят мисли сега какво да прави. Аз оставям погрешките. Като говоря по този начин, по този път, по който сега вървите, светът не може да се оправи. Помнете туй! "Ама да вярваме, да се обичаме, да правим добро". По тия стари начини като постъпвате, вие ще имате тия резултати. Светът не може да се поправи. Светът може да се поправи, но как? Трябва мисъл, нищо повече! Ще мислите тъй, както Бог е направил. При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Че ако Учителят ви даде една трудна задача, вие мислите ли, че той ви обича? Щом имате една задача, значи трудното е в света. Ако ви дойде едно нещастие, то ви се дава, за да мислите, то не е нещастие. Вие го считате нещастие, защото всички не мислите. Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: "Ще го яде някой!" Това е гледището на хората, които не мислят. Защо колят това агне? – Те не мислят, искат да се удоволстват. Агнето казва: "Помислете малко!" -" Няма какво да мислим", казват хората, теглят му един нож и се свърши въпросът.

Онези от вас, които не мислят, очаква ги смърт, очаква ги страдание, очаква ги нещастие, очаква ги ад, всичко, каквото може да се случи в света, ги очаква. И ще го опитат. Онези от вас, които мислят, очаква ги живот, очаква ги блаженство, любов, очакват ги безбройните Божии блага и ще ходят навсякъде в света със свободен билет. Казвам ви за тази година: Научете се, като станете сутрин, да кажете: "Да помисля тъй, както Бог мисли". Мислете, че всичко е добро! Не туряйте в ума си отрицателното. Казвате: "Много лоша е тази сестра, много лош е този брат". Според сегашната философия аз трябваше да се престоря, да кажа: И той има нужда от лекция. Ако аз мисля за някого, какво мога да добия, нищо не мога да добия. Единственото нещо, което е за придобиване, е да мисля върху това, което Бог е създал в небето, в звездите, в чистата вода, в чистата храна. За туй ще мислиш. Срещнеш ли един човек, туй считай за привилегия. Седят двама селяни българи близо до гората и делят нещо. Единият казва: "Аз трябва да взема повече." Другият казва: "Знаеш ли, че мога да те претрепя"? -" И аз ще те претрепя". Единият и другият ще се претрепят. Делят и не могат да разделят. Двамата свили си лицата, огън изтича от тях. Иде една голяма мечка и тя да дели. И двамата се качват на крушата и двамата седят там и питат кой от тях има право. Мечката ги е подушила. И двамата казват: "Ти имаш право". Но като дойде мечката, единият казва: "Аз ще те претрепя". А другият казва: "Слез, че утрепи мечката вместо мене". Но другият казва: "Слез ти"! Долу е мечката. Тя е един ангел, който е преоблечен в меча дреха. Вие бягате от една мечка. Това е един ангел. И то на Рила. Връщам се от Мусала с един евангелистки проповедник, виден проповедник, който проповядва и за вяра, и за любов, Господ какво е направил и т.н. Минаваме през Маричината долина. Аз вървя и си разсъждавам. Гледам над долината, върви една мечка, слиза. Казвам, един ангел върви. Той се замисля, ангелът върви. Вече приближаваме до мечката, тъй, колкото от тука до вратата. Тогава проповедникът казва: "Слушай"! Аз казвам на моя език: "Един ангел иде, една мечка". Той, като видя мечката, отвориха му се очите. Трябва да се справим, да мине пред нас или ние да минем и тя да мине зад нас. Тръгвам напред, тя да може да мине зад гърба ни. Тя отива да пие вода, жадна е, нещо си мисли. Там на пътя прескачам едно дърво, а този проповедник в страха си мисли, че аз бягам от ангела. Пък аз искам да дам почитание на този ангел. Той се препъва и пада така, че пада и си туря крака насреща. Аз се спирам, гледам, ангелът си вдига очите, казва: "Много съжалявам, че уплаших този евангелистки проповедник"! И хуква нагоре тази мечка по пътя, по който беше дошла. Питам проповедника: "Какво чувствуваш"? -" Помислих, че ти ме остави и мечката ме натиска". Добре, сега този случай тенденциозно може да разправям, за да уроня неговия престиж. Така някои ще си помислят, но той е още жив, тук е на земята. Какво ме интересува да разправям за този проповедник? Казвам, когато един ангел дойде, ние си вдигаме краката насреща му. Вдигане на крака навсякъде има. За мене това е ясно, щом не мислим. Защо този проповедник не може да мисли? Тази мечка какво ще направи? Мечките са много добри същества. Мечка да те залюби, по-вярна от нея не може да има, но и да те намрази, да те пази Господ от мечка, която мрази. Ако си от онези, които не знаят как да мислят, по-отмъстително същество от мечката няма. Тя никога не забравя, ако с нея постъпиш добре, тя помни.

Разправяха, тук в България, за едно младо мече. От-кърмила го една жена от карнобатско и след десет години туй мече вижда тази жена, която го е отгледала, легнало пред краката й. Тя почнала да се гали, да казва: "Много ти благодаря". А на мечкаря казва: "Какво ще ме извеждаш да ти играя"! На жената казва: "Ако ти не беше ме откърмила, щях да умра. Сега благодарение на тебе, както виждаш, разиграват ме хората". Та, ако една мечка е признателна на една жена, която й направила това добро, колко повече ние трябва да бъдем признателни на Бога, Който ни е дал всичкото благословение. Сега кое е по-хубаво: да мислим за Драгана, Петко, Стояна какво са направили или аз, като дойда до Петко, Драгана, Стояна, да кажа: Колко ни люби Господ! За Петко, Драгана, Стояна трябва ли да загубя своя мир.

Най-правата философия е да мислите! Ще мислите за великите Божии блага, които Бог е вложил във вас. Мислете за вашата душа, мислете за вашия ум, мислете за вашето сърце, мислете за вашия дух, за туй мислете сега! Мислете за онова, хубавото, великото и като мислите 35 години поне, ще турите една основа – да станете търпеливи. Търпелив човек е, който мисли, а нетърпелив е онзи, който не мисли. Няма друга възможност. Христос, като дойде на земята, знаеше за всичките свои страдания, които трябваше да мине. Петър казва: "Господи, да ти не бъде това"! - "Не, казва Христос, Аз до този час дойдох да мисля. Ще има да страдам, те са малки работи, ще минат"! Едно страдание ще мине час, два, три, цял ден от сутрин до вечер, на другия ден твоето страдание ще мине. Вие сте изпратени на земята да разрешите една работа и си казвате: "Христос колко е страдал"! Но Христос беше изпратен да мисли: "Както ме е Отец научил, така и правя."

Сега ето простата философия: научете се всички да мислите! И ако дойде един човек при мене и направи нещо, което не е естествено, аз казвам: Този човек не мисли, нищо повече, не мисли. Може да питате: "Каква може да бъде мисълта"? -Чиста. Като започнеш да мислиш, ти ще се освободиш. Ако си болен и започнеш да мислиш, ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да мислиш, ще се уредят работите; ако си чиновник и започнеш да мислиш, работите ще се оправят; ако си чиновник, изпъден и започнеш да мислиш, ще те турят на служба; ако право мислиш, ще те турят на чин.

Ти си една млада мома и нямаш кандидат. Като започнеш да мислиш, ще дойде твоя възлюблен. Бездетна майка си, щом започнеш да мислиш, ще дойде едно отлично дете. Всичко туй не е привидно, това не е пробен камък, а магическа тояжка. Вие питате: "Кога? Утре ли"? Не, моментално. Само ако можете да мислите правилно, всичко ще имате. Ако закъснява благото, показва, че не сте се научили да мислите. Тогава някой казва: "Аз се молих на Господа, но няма отговор на молитвата". Ако се молиш и веднага има отговор на молбата, ти си се молил правилно. Ако закъснее ден, два, туй показва, че бързината ти е била малка. Ако някои неща не станат, те не стават по единствената причина, че не мислите. Ще кажете: "Талисман трябва да се тури или да се напише нещо, или за да оздравее някой трябва да взема лекарство". Хубави са тия работи, не ги отричам, но според мене, като ме сполети някакво голямо нещастие, казвам: "Добро е всичко, няма никакво нещастие. Аз живея в Бога и Бог живее в мене". Дойде един човек, започва да ме обижда, казвам: "Този човек не мисли, той не се е научил да говори". А някой път аз имам един специален памук, запушвам си ушите. За пример той седи близо до мене, понеже е енергичен, като говори ме плюе. Аз не го чувам, но щом престане да вали на лицето ми, тогава взема малко вода, измивам се, изваждам памука от ушите и тогава дойде върху него друго едно състояние. Казва: "Извини ме моля ти се, прекалих". И като започне да говори сладко, аз слушам и казвам: "Колко хубаво говориш"! Та, като дойде дяволът вътре във вас, турете памук в ушите си, а като дойде Господ да ви говори, извадете памука от ушите си. Като дойде дяволът мислете и дяволът казва: "Какво трябва да мисля"? Казвам: "Опитай тази работа"! Една добра мисъл всякога донася нещо. Ще опиташ нещата.

Една хубава мома иска да бъде щастлива. Един момък казва: "Ожени се за мене!" Ще опиташ, ще видиш. Ти не опитвай човека, но ако имаш хубаво развито обоняние, ще разбереш карамфил ли е или роза. И ако е добър човек и може да мисли, от него излиза особено ухание. Аз добрите хора ги чувствувам. Ухание излиза от тях. И лошият човек и той си има ухание. Едни, който мислят и други, които не мислят. Който мисли, той има ухание, а онзи, който не мисли, на него му казвам: да излезе навън, да си върви. Казвам, ти като не мислиш, училището не е за тебе. Училището е за онези, които мислят. Ти навън ще бъдеш. И когато Адам престана да мисли, Господ го изпъди, понеже раят беше място само на учение. Щом той престана да мисли, "извън рая" - казва Господ. Там ще идеш, ще опиташ нещата. Когато се научиш да мислиш, ще се върнеш в рая!

Вие сега искате да се върнете в рая. Още днес може да се върнете в рая. Как? – Като мислите. Сега някои от вас искате да знаете дали с този костюм ще се върнете в рая. Не, не е този костюм, с който сега сте облечени и с който ви изпъдиха из рая. Тия дрехи показват, че не мислите. Тия дрехи, работните ще ги хвърлите, а официално ще се облечете.

Сега ще заключа с един много гладен човек, който три деня не е ял, а друг му разправя една много интересна приказка. Гладният си рекъл: "Дано по-скоро свърши приказката"! Та и аз ще свърша приказката си. Гладният човек първо го нахрани. Но с какво трябва да се нахрани? Умният човек казва: "Виждам притесняваш се малко, но понеже зная, че не може да ядеш варен боб, та заповядах на възлюбената да ти свари пиленце. Та, затуй ти приказвам приказка, докато се свари пиленцето". Ако някой път една реч се продължава, то е защото боб не може да ядете. Тогава, докато се свари пиленцето, аз приказвам. Сега и аз продължих, понеже пиленце искате. Та кой от вас не иска да яде пиленце? Кой от вас не иска да бъде облечен хубаво? Че то е пиленцето, пък аз ви занимавам. Вие казвате: "Ние сме ги слушали тия работи, но черно на бяло да има". Аз ви питам: Туй положение, в което аз се намирам, как го добих? – Като мислих, нищо повече. Пътят, по който аз съм минал, ако вие бяхте, сто пъти щяхте да се върнете от този път. Аз съм минал по един трънлив път, сам трябваше да си оправям пътя. Вие мислите, че съм минал по право шосе. Аз трябваше да си проправям път през драките, през джунглите, докато изляза на царското шосе. Мисъл трябва.

Казвам, доброто ще дойде, след като се мине този път. И на вас казвам: не се връщайте от този път! Някой се спрял, казва: "Този път, по който вървим, прав ли е"? Аз ви отговарям едно: досега нито един от вас не е вървял по правия път. И вашия дядо и баба, кой е вървял по правия път? Всички хора, които са нещастни, които умират, вървят не по правия път. Аз бих искал да бъдете щастливи. Щастието е закон за Божествената мисъл. Божествената мисъл, която Бог е вложил в нас, сега може би тази мисъл е ценна за вас. – Да мислиш. Ние мислим само за последствията. Не, в мисълта е великото благо, което съществува. Да съзнаваш, че преди тебе едно Същество е мислило и направило света съвършен и всичките блага, които ти очакваш, се намират в този свят. Но ти, за да намериш твоето благо, трябва да мислиш. Ти трябва да се учиш много, докато намериш благото. Туй същество казва: "Ти сам ще намериш благото си"!

Сега да изчетем Добрата молитва с мисъл - веднъж в живота. Десет неща има в нея, с мисъл да четете. Тази молитва е едно малко резюме на онова, което човек трябва да върши. В Добрата молитва е вашето щастие. Ако туй, което е писано, го четете с мисъл и мислите, вие ще бъдете щастливи. Ако Господ е нашия Баща, може ли ние да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси, значи че не е станал още наш баща. Нищо повече.

Сега ще четем молитвата с мисъл, понеже искате да бъдете щастливи. Аз ви дадох пътя към щастието. Който от вас е готов, да влезе. Който не е готов, той да си прави каквото иска. Сега ще четем Добрата молитва с мисъл, всеки да се вглъби, да забрави другите.

21-ва лекция, държана от Учителя на 22 март 1935 г., 5 ч.сутринта, София, Изгрев,
/Младежки окултен клас - 14-та година/

Книги:

* Да мисли

  Права обхода и права постъпка (Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). София, 2003)
  24 беседи от 24 август 1934 г. до 13 септември 1935 г.
* Да мисли!

  Да мисли (София, 1948)
  1 беседа на 22 март 1935 г.

Начало: 05:00

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12505 Мнения:

Публикувано 29 октомври 2013 - 17:17

"Двата университета", Младежки окултен клас Година 14 (1934 − 1935) Том 3,
Първо издание, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2005
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ДА МИСЛИ


Този ден съвпада със специалния клас, той е още денят, в който човек е създаден.

Кои са първоначалните работи, които човек трябва да знае, най-елементарните, най-съществените работи в живота? Най-елементарното нещо за човека е да се научи да мисли. Но човек никога не може да се научи да мисли, ако няма някакъв идеал. Детето, като го пратят в училището, има за какво да мисли, но онова дете, което не е в училището, няма за какво да мисли. Следователно идеята за Бога е вече влязла в човешкия ум, човек трябва да има идея за Бога, за да мисли. Не идеята да мисли за Бога и да се страхува, защото страхът е предшествувал. Страхът има съвсем друг произход. Човек започва да се страхува, когато е нарушил какъвто и да е закон, който Бог е създал. Щом човек го наруши, страхът естествено ще се проявява в него. Думата „мисли“, да мисли човек, не когато се страхува. Някои хора казват: „След като се намери човек в трудно положение, мисли.“ Не, без да се намери човек в трудно положение, да мисли.

Да допуснем, че сега една ябълка ражда. Когато е здрава ли ражда, или когато е болна? − Когато е здрава. Кога тече изворът, когато има вода, или когато е пресъхнал? − Когато има вода. Да констатирам фактите. Мисълта трябва да бъде свободна, тя не трябва да бъде наложена. Трябва да бъде най-приятната мисъл, тя е, която освобождава човека. Сега ви трябва и работа при изучаването на растителното царство, на органическото царство, за да видите, че човешкото тяло е много добре построено физически, но няма равновесие. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой път вървите по пътя, спъвате се, падате. Туй показва, че не мислите. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: „Нещастие има, съдба.“ Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Човека някога го наричат, че е ленив, че е богат. Щом не мислите, ще дойдат всичките противоречия в живота. Сега, когато ви говоря, аз не искам да разрешите сегашните ваши противоречия. Всичките ви противоречия се дължат на това, че не мислите. Туй сега го приемете така. Ама да се докаже. Да докажеш, че един човек е заборчлял. Защо? − Защото не мисли. Ама боледува, защо? − Защото не мисли. Сега другото възражение. Може да се каже: Онези, които са мислили, какво са направили? Единственото същество, което мисли, То е Бог. Той е най-щастлив. Бог, който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Ние се спираме върху философията защо светът е направен така. Бог е направил света, защото право мисли и ние трябва да мислим защо го е направил. Не да му търсите погрешките. Той няма погрешки и в света няма погрешки. Погрешките са в нас. Изучаваш едно човешко лице, опитай се да го нарисуваш, ще видиш колко погрешки е направил. Даже помъчи се да произнесеш някои свещени думи. Колко хора правят погрешки, даже като произнасят думите „добро“, „любов“, много погрешки правят. Тъй както произнасят, няма никакъв смисъл. Любов значи оскубана кокошка. Казват: „Човек, като се влюби, той мяза на оскубана кокошка.“ Това никак не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Щом учиш, имаш любов; щом не се учиш, никаква любов нямаш. Пробният камък на любовта е учението. Щом запламти сърцето ти да учиш, няма никакви страдания; щом не учиш, страдания има. Сега аз, като ви говоря тъй, не искам догматически да го приемете. Ще кажете: „Трябва да мислим.“ Щом говорите, че трябва да мислим само на думи, вие не разбирате. Трябва да се яви процесът на мисълта, че човек да влезе в своето битие. Ти, като станеш сутрин, трябва да кажеш на себе си: „Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича.“ Понеже Бог, като е обичал, е започнал да твори и работи. Че той е създал Вселената, работил, работил. Взел е предвид всичките нужди, които имат и най-дребните същества, не оставил нищо непредвидено и всичко е наредил, всичко е предвидил. Това е Божията мисъл. Той е мислил, мислил една година, две, милиони и, като мислил, наредил нещата. А вие сега намирате, че не промислил нещо заради вас и казвате, че направил на земята да страдате. Щом не учиш, пратил те е да страдаш; щом учиш, щастието ще дойде. Щом не учиш, нещастието идва. Сега считате за нещастие големите неща. „Аз може да си счупя крака.“ Но ако в тебе се яви най-малкото недоволство, ти си недоволен от положението, в което се намираш. Допуснете, че вие седите отвън и не слушате и всеки гледа другия какво прави. Вижда, че той има по-хубава шапка, по-хубави дрехи, обущата му, връзката му, той се обръснал, подстригал си косата. Но това не е мисъл, то е едно сравнение. Човек който мисли, той не обръща внимание на външния свят, той не разглежда външния свят. И аз, като гледам на човека, Най-първо се интересувам мисли ли той, обича ли. Щом обича, той ще учи и ще бъде постоянно на работа. Човек, който мисли, дългове не трябва да има; човек, който мисли, болен не трябва да бъде; човек, който мисли, нещастие не трябва да има. Щом имате сегашното положение, тогава ще се научите да мислите добре. Как? − Щом започнете да мислите правилно, всичките тия неща като снега ще се стопят. Може да остане онова естествено положение на цъфтенето на цветята, на цъфтенето на плодните дървета, всичко ще се смени и ще видите света съвсем другояче. И най-после вие ще се намерите в един човешки свят.

Сега някой е облечен с ония дрехи, които Бог е определил за човека. Сегашните ви дрехи мязат на меча козина. Най-хубавите дрехи, с които хората са облечени, мязат на меча козина. Някой път ние сме облечени, но нито кройката е кройка, нито цветът е цвят − нищо не е намясто. След като направиш една дреха и я носиш една година, тебе ти дотегне и казваш: „Да се отърва от тях, от ризата, от шапката.“ След една година казваш: „Друга мода има.“ Значи шапката не прилича на тази, която носиш. Като носиш тази шапка, не може да мислиш. Щом не може да мислиш, хвърли я, ходи гологлав. Щом с едно палто не може да мислиш, хвърли го. Ама как? -

Остани без палто! Ако мислиш без палто, ти си на правата посока. Важното е да мислиш, а не да бъдеш облечен. При мене ако дойде един ученик, аз няма да обърна внимание нито на шапката, нито на дрехите му, нито на ланеца на часовника му, а ще обърна внимание на неговия ум, способен ли е той. А да ви питам за неща отвън − те са боя. Отвън всеки може да нашари боя. И питам сега: Как могат да ви обичат? Вие някой път искате да ви обичат хората. Или да допуснем, че аз искам да ме обичате. За какво ще ме обичате постоянно? Представете си, ако аз съм груб учител и постоянно се отнасям грубо, за какво ще ме обичате? Или ако един слуга е груб, или който и да е, ако постоянно е груб, за какво ще го обичате? Много мъчно е да се обича. Сега ето къде е мъчнотията. Много мъчно е да се преподава на болни деца. Представете си хора, които имат болки: на един ръката му е счупена, на друг крака, язва в стомаха, в мозъка има нещо, ти трябва да му предаваш, а той ти казва: „Какво ще ми разправяш, сърцето ме боли, а ти ми разправяш за мисълта. Какво ми разправяш за мисълта, стомахът ме боли.“ Казвам: Боли те коремът, защото не мислиш. Ти ще възприемеш едно положение в мисълта на Бога, в неговия дух, като създал човека. Той е казал: „Дете мое, научи се да мислиш! Туй е най-хубавото, което съм създал за тебе − ще мислиш. Научи се да мислиш!“ И когато Бог даде първата заповед като едно ограничение, той каза: „Ще мислиш!“ Казва му: „От туй дърво няма да ядеш, ще мислиш.“ А човекът, без да мисли, отиде да яде. Той не мислеше. Ако мислеше, той нямаше да яде. Туй показва, че човек, щом върши работи, за които не е мислил, той не мисли. За пример разгневите се. Някой път вие кипнете, дойде огън, лицето ви се зачерви: Аз това, аз онова. Кажете ми какво ще направите? Хванеш един човек, какво ще направиш? Какво ще направи една крава, като ритне гърнето? Ще прекатури гърнето, ще го разсипе. Господарят ще я набие и пак ще я издои. Да ритнеш гърнето, това не е мисъл. Снощи една млада сестра плака от друга стара сестра, не можели да се спогодят. Едната дигнала ръце, старата и тя, защо Господ създал света. Старата сестра какво нрави, не зная. Казвам: Не мислят − и старата сестра не мисли, и младата сестра не мисли. Ама кой е прав? И двете сестри не мислят. Ако мислеха, това нямаше да направят. Дойде една сестра, чете ми една молитва в стаята ми, но знаете ли каква молитва ми чете? „Ти си жесток, ти с другите си такъв, с мене това.“ Чете ми молитва. Младата сестра най-после ме изкара от търпение, казвам: Да се махнеш оттук! Аз съм дошъл да върша волята Божия, а ти искаш да служиш на себе си. Всеки човек, който не мисли, да се маха. Сега противоположното: ако аз съм лош, ти трябва да мислиш. Щом съм лош, аз не мисля. Ако съм прав, аз не искам да се оправдавам. Аз съм прав − въпросът е тъй без разлика. Не мисля, значи това, което Бог е създал, не мисли. Някой човек е при мене, трябва да се отнеса не външно, вътрешно да му дам всичката цена, която Бог е турил. Ако някой от вас дойде, аз трябва да му дам истинската цена. Вземете един най-добър цигулар, трябва да му дадете най-хубавата цигулка − или на Страдивариус или на някой друг, та като вземе лъка, като пипне цигулката, веднага разбира от това, разбира цигулката − мисли. Питам се: Какво искате вие? Казвате: „Любовта Христова.“ Че какъв е Христос в своята любов? Този човек като дух беше така богат! Слезе, раздаде всичкото богатство на света и остана бедняк, без да остане нещо в джоба му. И след това хората казват: „Голям будала е този човек. Човек, който раздава всичкото си имане, ние не го искаме. Понеже ни даде всичкото, да си върви, че, каквото той остави, ние да ядем и пием.“ Аз прибавям: Не сте ли вие в положението на човека, в когото Бог е вложил живота, едно велико благо − мисълта, която Бог е вложил − да мислите. Вие казвате: „Аз искам да живея!“ Вие искате да ядете, да се обличате, да ви върви всичко по вашия кеф. Този ви обидил, онзи ви обидил.

Човек прогресира дотолкова, доколкото мисли. Аз говоря за вътрешния живот. Вие може да кажете кого визирам? На когото и да е, аз ще му кажа: Не мислиш! Всичката философия е там. Дойде някой при мене, казвам: Ти не мислиш, върви си по работата. Това е най-малкият език. Щом човек не мисли, той всичко може да направи, може да каже и груби думи, може да каже какво ли не. Сега ето истинската философия. Тази сестра, която ми чете половин час за старата година, след като си замина, аз разсъждавам. Казвам си: Аз трябваше да я изслушам и да кажа: Благодаря ти, това е твое схващане. Ако си права, да дойде всичкото Божие благословение на тебе, а пък ако си крива, и другото да дойде. Така е. Ако си права, всичкото благословение на мисълта да дойде, пък ако си крива, всичките криви дървета да дойдат на гърба ти. Ние казваме на някой човек да дойде злото. В какво седи злото? − В непослушанието. А кой е непослушен? − Който не мисли. Тази, младата сестра, ме гледа и казва: „Аз искам да бъда свободна. Ти няма да ми заповядваш тук.“ Това е нейно мнение. Че щом мислиш, ще бъдеш свободна; който мисли, ще бъде свободен. Сега вие ще кажете: „Коя сестра?“ Мога да ви я кажа, но не искам да ви я кажа. Понеже тя или аз − все едно е. Ако тя направи погрешката или аз я направих, въпросът не седи в Петко, Драган или Стоян, защото всеки един от нас е без търпение. Защо сме нетърпеливи? − Защото не мислим. Най-първо мен никой не може да ме обиди, защото ето къде е възражението. Аз оставям нещата да вървят тъй, както Бог ги е направил. Аз знаех за тази млада сестра, знаех какво щеше да ми направи и можех да не я приема. И после викам един млад брат, поставям го на стълбата, понеже знаех, че ще ме безпокоят и казвам: Който дойде, да го не пущаш горе. Идат няколко души, казва: „Не може!“ − „Как тъй?“ Слушам един глас: „Учителю!“ − Едва дочувам някъде: „Няма го!“ − „Учителят е вътре!“ Трябва да се мисли. Учителят мисли сега какво да прави.

Аз оставям погрешката. Като говоря по този начин, по този път, по който сега вървите, светът не може да се оправи. Помнете туй! Ама да вярваме, да се обичаме, да правим добро. − По тия стари начини вие ще имате тия резултати. Светът не може да се оправи. Светът може да се оправи, но как? Трябва мисъл, нищо повече. Ще мислиш тъй, както Бог е направил. При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Че ако учителят ви даде една трудна задача, вие мислите ли, че той ви обича? Щом имате една задача, значи трудното е в света. Ако вас ви дойде едно нещастие, то ви е дадено да мислите, то не е нещастие. Вие го считате нещастие, защото всички не мислите. Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: „Ще го яде някой!“ Това е гледището на хората, които не мислят. Защо колят това агне? − Те не мислят, искат да се удоволствуват. Агнето казва: „Помислете малко.“ − „Няма какво да мислим.“ − казват хората, теглят му един нож и се свършва въпросът.

Та казвам: Онези от вас, които не мислят, очаква ги смърт, очаква ги страдание, очаква ги нещастие, очаква ги ад − всичко, каквото може в света, ви очаква. И ще го опитате. Онези от вас, които мислят, очаква ги живот, очаква ви блаженство, любов, очакват ви безбройните Божии блага, които се носят и ще ходите навсякъде в света със свободен билет. Казвам ви за тази година: Научете се, като станете сутрин, да кажете: „Да помисля тъй, както Бог мисли.“ Мисли, че всичко е добро. Не туряйте в ума си отрицателното. Вие седите и казвате: „Много лоша е тази сестра, много лош е този брат.“ Според сегашната философия аз трябваше да се престоря, да кажа: И той има нужда от лекция. Ако аз мисля за някого, какво мога да добия? − Нищо не мога да добия. Единственото нещо, което е за придобиване, е да мисля върху това, което Бог е създал в небето, в звездите, в чистата вода, в чистата храна. За туй ще мислиш. А онази мисъл, че срещнеш един човек, туй считай за привилегия. Срещнеш една мечка, считай, че е привилегия да срещнеш една мечка. Сега мога да ви кажа за една мечка. Превеждам един пример. Седят двама селяни българи близо до гората и делят нещо. Единият казва: „Аз трябва да взема повече.“ Другият казва: „Знаеш ли, ще те претрепя!“ − „И аз ще те претрепя!“ Единият ще претрепи другия. Делят и не могат да разделят. Двамата си свили лицата, огън изкача от тях. Иде една голяма мечка и тя да дели. И двамата се качват на крушата, сядат там и питат кой от тях има право. Мечката иде и мирише. И двамата казват: „Ти имаш право.“ Но като дойде мечката, единият казва: „Аз ще те претрепя“, а другият казва: „Слез и притрепи мечката.“ Но другият казва: „Слез ти!“ Долу е мечката. Тя е един ангел, който е преоблечен. Вие бягате от една мечка. Това е един ангел. Аз такива ангели много съм срещал. В живота си в България само веднаж съм срещнал ангел. И то в Рила. Връщам се от Мусала с един евангелски проповедник, виден проповедник, който проповядвал и за вяра, и за любов, и какво Господ е направил. Минаваме през Маричината долина. Аз вървя и си разсъждавам. Гледам над долината върви една мечка и слиза. Казвам: Един ангел върви. Той се замислил, ангелът върви. Вече приближаваме до мечката тъй, колкото до вратата. Тогава проповедникът казва: „Слушай!“ Аз казвам на моя език: „Един ангел иде, една мечка.“ Той, като видя мечката, отвориха му се очите. Пак гледам мечката. Трябва да се справим − да мине пред нас или ние да минем и тя да мине зад нас. Тръгвам напред, тя да може да мине зад гърба ни. Тя отива да пие вода, жадна е, нещо си мисли. Там, на пътя, прескачам едно дърво, а този проповедник в страха си мисли, че аз бягам от ангела. Пък аз искам да дам почитание на този ангел. Той се препъва така, че пада и си туря краката насреща. Аз се спирам, гледам ангела си дига очите. Този ангел казва: “Много съжалявам, че уплаших този евангелски проповедник!“ И хуква нагоре тази мечка по пътя, по който е дошла. Много бяга. Питам проповедника: Какво чувствуваш? − „Помислих, че ти ме оставяш и мечката ме натиска.“ Добре, сега тенденциозно може да разправям и да уроня неговия престиж. Той е още жив тук, на земята. Какво ме интересува да разправям за този проповедник? Казвам: Когато един ангел дойде, ние си дигаме краката насреща му. Дигане на крака навсякъде има. За мене това е ясно, щом не мислиш. Защо този проповедник не може да мисли? Тази мечка какво ще направи? Мечките са много добри същества. Мечка да те залюби, по-вярна от нея не може да има, но и да те намрази, да те пази Господ от мечка, която мрази. Ако си от онези, които не знаят как да мислят, по-отмъстително същество от мечката няма. Тя никога не забравя. Ако с нея постъпиш добре, тя помни.

Разправяха ми тук, в България, за едно младо мече. Подоила го една жена от Карнобатско и след десет години туй мече вижда тази жена, която го е подоила, легнало пред краката й. То почнало да се гали, да казва: „Много ти благодаря.“ А на мечкаря казва: „Какво ще ме извеждаш да ти играя!“ На жената казва: „Ако ти не беше ме подоила както майка ми, която умря, щях да умра. Сега благодарение на тебе, както виждаш, разиграват ме хората.“ Мечкарят се чуди защо е това. Та ако една мечка е признателна на една жена, която ù направила това добро, какво ни липсва ние към Бога да бъдем признателни, който ни е дал всичкото благословение. Сега кое е по-хубаво: да мислим за Драгана, Петко, Стояна какво са направили, или аз като дойда до Петко, Драгана, Стояна, да кажа: Колко ни люби Господ! За Петко, Драгана, Стояна трябва ли да загубя своя мир? Най-правата философия е да мислите. Ще мислите за великите Божии блага, които Бог е вложил във вас. Мислете за вашата душа, мислете за вашия ум, мислете за вашето сърце, мислете за вашия дух, за туй мислете сега. Мислете за онова, хубавото, великото и, като мислите 5 години поне, ще турите една основа − да станете търпеливи. Търпелив човек е, който мисли, а нетърпелив е онзи, който не мисли. Няма друга възможност. Христос, като дойде на Земята, знаеше за всичките свои страдания. Петър казва: „Господи, да ти не бъде това!“ − „Не“ − казва Христос. „Аз до този час дойдох да мисля. Ще имам да страдам, те са малки работи − ще минат!“ Едно страдание иде мине − час, два, три, цял ден от сутрин до вечер, на другия ден твоето страдание ще мине. Вие сте изпратени на земята да разрешите една работа и си казвате: „Христос колко е страдал!“ Но Христос беше изпратен да мисли: „Както ме е Отец научил, така и правя.“ Сега ето простата философия: научете се всички да мислите. Ако дойде един човек при мене и направи нещо, което не е естествено, аз казвам: този човек не мисли, нищо повече, не мисли. Може да питате: „Каква може да бъде мисълта?“ Чиста. Като започнеш да мислиш, ти ще се освободиш. Ако си болен и започнеш да мислиш, ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да мислиш, ще се уредят работите; ако си чиновник и започнеш да мислиш, работите ще се оправят; ако си чиновник изпъден и започнеш да мислиш, ще те турят на служба, ако право мислиш, ще те турят на чин. Ти си една млада мома и нямаш кандидати. Като започнеш да мислиш, ще дойде твоят възлюбен. Бездетна майка си, щом започнеш да мислиш, ще дойде едно отлично дете. Всичко туй е привидно, това не е пробен камък, а магическата тояжка. Вие питате: „Кога? Утре ли?“ Не, моментално. Само ако можете да мислите правилно, всичко ще имате. Ако закъснява благото, това показва, че не си се научил да мислиш. Тогава някой казва: „Аз се молих на Господа, няма отговор на молитвата.“ Ако се молиш и веднага има отговор на молитвата, ти си се молил правилно. Ако закъснее ден-два, туй показва, че бързината ти е била малка. Ако някои неща не станат, те не стават по единствената причина, че не мислите. „Каква философия!“ Ще кажете: „Талисман трябва да се тури или да се напише нещо, или, за да оздравее някой, трябва да се тури лекарство.“ Хубави са тия работи, не ги отричам, но според мене, като ме сполети някое голямо нещастие, казвам: Добро е всичко! Няма никакво нещастие. Аз живея в Бога и Бог живее в мене. Дойде един човек, започва да ме обижда, казвам: Този човек не мисли, той не се е научил да говори. А някой път аз имам един специален памук, запушвам си ушите. За пример той седи близо до мене, понеже е енергичен, плюе ме. Аз не го чувам, но щом престане да вали на лицето ми, тогава взема малко вода, измивам се, изваждам памука от ушите и тогава дойде върху него друго едно състояние. Казва: „Извини ме, моля ти се, прекалих.“ И като започне да говори сладко, аз слушам и казвам: Колко хубаво говориш. Та като дойде дяволът вътре във вас, турете памук в ушите си, а като дойде Господ да ви говори, извадете памука от ушите си. Като дойде дяволът, мислете. И дяволът казва: „Какво трябва да мисля?“ Казвам: Опитай тази работа! Една добра мисъл всякога донася нещо. Ще опиташ нещата.

Една хубава мома иска да бъде щастлива. Един момък казва: „Ожени се за мене! Ще опиташ, ще видиш.“

Ти ще опиташ човека, но ако имаш хубаво развито обоняние, ако е карамфил, ще разбереш карамфил ли е или роза. И ако е добър човек и може да мисли, от него излиза особено ухание. Аз добрите хора ги чувствувам. Ухание излиза от тях. И лошият човек, и той си има ухание. Всеки, кой какъвто е, аз ги деля: едни, които мислят, и други, които не мислят. Който мисли, той има ухание, а онзи, който не мисли, на него му казвам: да излезе навън, да си върви. Казвам: „Ти като не мислиш, училището не е за тебе. Училището е за онези, които мислят, ти навън ще бъдеш. И когато Адам престана да мисли, Господ го изпъди, понеже раят беше място само на учение. Щом той престана да мисли, „Извън рая − казва Господ − там ще идеш. Ще опиташ нещата. А като се научиш да мислиш, ще се върнеш в рая.“

Вие сега искате да се върнете в рая. Още днес може да се върнете в рая. Как? − Като мислите. Сега някои от вас искате да знаете дали с този костюм. Не, не с този костюм, с който сега сте облечени, който ви се даде, като ви изпъдиха из рая. Тия дрехи показват, че ние не мислим. Тия дрехи на работата ще ги хвърлите, а официално ще се облечете.

Сега ще заключа с приказка за един много гладен човек. Той е гладен, три дена не е ял, а друг му разправя една много интересна приказка. Гладният казва: „Дано по-скоро свърши приказката!“ Та и аз ще свърша приказката си. Гладният човек − нахрани го. Но с какво трябва да се нахрани? Умният човек казва: „Виждам, притесняваш се малко, но понеже зная, че не може да ядеш варен боб, та заповядах на възлюблената да ти свари пиленце. Та затуй ти приказвам приказка, докато се свари пиленцето.“ Ако някой път една реч се продължава, то е, защото боб не може да ядете. Тогава, докато се свари пиленцето, аз приказвам. Сега и аз продължих, понеже пиленце искате. Та кой от вас не иска да яде пиленце? Кой от вас не иска да бъде облечен хубаво? Че то е пиленцето, пък аз ви занимавам. Вие казвате: „Ние сме ги слушали тия работи, но черно на бяло да има.“ Аз ви питам: Туй положение, в което аз се намирам, как го добих? − Като мислих, нищо повече. Пътят, по който аз съм минал, ако вие бяхте, сто пъти щяхте да се върнете от този път. Аз съм минал по един трънлив път; сам трябваше да си оправям пътя. Вие мислите, че съм минал по право шосе. Аз трябваше да си проправя път през драките, през джунглите, докато изляза на царското шосе. Мисъл трябва.

Казвам: Доброто ще дойде, след като се мине този път. И на вас казвам: Не се връщайте от този път! Някой се спрял, казва: „Този път, по който вървим, прав ли е?“ Аз ви отговарям едно: Досега никой от вас не е вървял по правия път. И вашият дядо, и баба − кой е вървял по правия път? Всички хора, които са нещастни, които умират, не вървят по правия път. Аз бих искал да бъдете щастливи. Щастието е закон за Божествената мисъл, Божествената мисъл, която Бог е вложил в нас. Сега, може би, тази мисъл не е ценна за вас. − Да мислиш. Ние мислим само за последствията. Не, мисълта подразбира великото благо, което съществува. Да съзнаваш, че преди тебе едно същество е мислило и направило света съвършен и всичките блага − онова, което ти очакваш, се намира в този свят. Но ти, за да намериш твоето благо, трябва да мислиш. Ти трябва да се учиш много, докато намериш благото. Туй същество казва: „Ти сам ще намериш благото си.“

Сега да изчетем „Добрата молитва“ с мисъл − веднаж в живота. Десет неща има в нея − с мисъл да четете. Това е едно малко резюме на онова, което човек трябва да върши. В „Добрата молитва“ е вашето щастие. Ако туй, което е писано, го четете с мисъл и мислите, вие ще бъдете щастливи. Ако Господ е нашият баща, може ли ние да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси значи, че не е станал още наш баща. Нищо повече. Сега да четем молитвата с мисъл, понеже искате да бъдете щастливи. Аз ви дадох пътя към щастието. Който от вас е готов, да влезе. Който не е готов, той да си прави каквото иска. Сега ще четем „Добрата молитва“ с мисъл, всеки да се вглъби, да забрави другите.

21 лекция от Учителя, държана на 22 март 1935 г., София, Изгрев.



#3 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12505 Мнения:

Публикувано 08 февруари 2014 - 13:29

От брошурката "Да мисли", единична беседа, 22 март 1935 г.
Първо издание 1935 г, София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание




ДА МИСЛИ!


Човек трябва да мисли!—Кога? — Bcеки момент, всеки час, всеки ден. Денят, това е първата, основна мярка на нещата. Денят, в който човек е създаден, е мярка за неговия живот. С тази мярка се измерват всички неща.


Кои са елементарните, съществените, първоначалните неща в живота, които човек трябва да знае? Най-елементарното нещо за човека е да се научи да мисли. Докато няма някакъв идеал, човек никога не може да се научи да мисли. Докато не ходи на училище, детето няма за какво да мисли. Щом тръгне на училище, то има вече за какво да мисли. Следователно, за да мисли, човек трябва да има идея за Бога. Щом мисли, това показва, че идеята за Бога е влязла вече в неговия ум. Да мисли, да има идея за Бога, това не значи, че човек трябва да се страхува. Защо? — Защото страхът има съвсем друг произход, той не е Божествена проява. Щом наруши кой и да е Божествен закон, човек започва да се страхува. В този смисъл, страхът е естествено последствие на известно нарушаване на Божествените закони. Човек трябва да мисли, но не когато се страхува. Казват, че човек мисли, когато се намери в трудно положение. Не, без да се намери в трудно положение, човек трябва да мисли!


Представете си, че насадите една ябълчна семка и очаквате от нея плод. Кога ще роди тя?—когато е здрава, или когато е болна? — Ябълката ражда, когато е здрава. Кога тече изворът? — когато има вода в него, или когато пресъхне? — Когато има вода. Когато изворът пресъхне, никой вече не го посещава. Това значи да констатирате фактите, както са в действителност. Човек може да констатира фактите, както са, само когато има свободна мисъл. И наистина, мисълта на човека трябва да бъде свободна, а не наложена отвън. Само свободната мисъл може да освободи човека от всички ограничения и противоречия. За да дойдете до свободната мисъл, вие трябва да работите, да изучавате растителното царство, както и цялото органическо царство; като дойдете до човека, ще видите, колко добре е построено човешкото тяло. Но въпреки това, човешкото тяло е неустойчиво. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой върви по пътя, спъва се, пада, става. Защо? — Защото не мисли. Щом ви сполети нещастие, това показва, че не мислите. Щом кажете, че съдбата ви е лоша, това показва, че не мислите. Като не искат да признаят вината си, хората казват. Съдбата ни е тежка, нещастия ни сполетяха- — Нещастия, съдба съществува за онзи, който не мисли. Щом не мислите, ще дойдат ред противоречия и нещастия в живота ви. И тогава хората считат че нещастията са резултат на човешката леност, или на човешкото богатство. Мнозина мислят, че богатите хора са лениви. Не, единствената причина за нещастията в живота на хората се дължи на това, че те не мислят. И противоречията им се дължат на това, че те не мислят. Ще кажете, че това трябва да се докаже. — Няма какво да се доказва. Как ще докажете, защо един човек задлъжнял? Или, как ще докажете, защо един човек заболял? Когато не мисли, човек задлъжнява. Когато не мисли, човек боледува.


На всичко това може да се направи следното възражение: какво са извършили онези, които са мислили? Според мене, Единственият, Който мисли, е Бог. Понеже мисли, Той е щастлив. Понеже е мислил, Той е създал съвършен свят. Следователно, ако вървите по Неговия път, по пътя на съвършенството, няма от какво да се оплаквате. Хората се оплакват, защото не мислят като Бога. Щом не мислят като Него, те се натъкват на ред нещастия. Не е въпросът да философствуват, да разискват, защо светът е направен така, а не иначе.—Тъй както е създаден светът, това говори за правата мисъл на Великия. Значи, ние не трябва да питаме, защо светът е създаден така, а трябва да питаме, защо е създаден. Защо е създаден светът? —Да мислим. Какво ще търсите погрешките на света? — Бог е съвършен, Той няма погрешки. Следователно, и светът, създаден от Него, няма погрешки. Погрешките са в хората. Когато изучавате човешкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрешки ще направите. Опитайте се да произнесете някои свещени думи, да видите, колко погрешки ще направите. Тъй както хората произнасят днес думите „любов", „добро", тe са изгубили своя смисъл. Като се влюби някой, казвате: Този човек е замязал на оскубана кокошка. — Каква любов е тази, която прави човека подобен на оскубана кокошка? Това не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Който се учи, той има любов; който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението. Щом в сърцето на човека пламне желание да се учи, той няма да има никакви страдания. Щом няма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е в сила да победи страданията.


Като говоря по този начин, аз не искам да приемате нещата догматически. Ако на думи само казвате, че трябва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисъл на този процес. Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога, трябва да обичам тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? — Защото само с Любовта, която е проявявал, Бог е творил, работил, създал цялата вселена. Само с Любовта, която имал, Той могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи. Всичко в света, цялата вселена е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години, Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Въпреки това, мнозина се осмеляват да казват, че много неща Бог не е промислил, както трябва, че много неща е изпуснал из пред вид, и оттам вадят заключение, че са изпратени на земята само за страдания. Това е вярно само за онзи, който не учи. Той е дошъл на земята да страда. Но за онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. Не мислете, че нещастието се изразява в нАкои големи неща, запример, че някой счупил крака, или ръката си, или друго подобно нещо. И най-малкото недоволство от положението, в което се намирате, може да направи човека нещастен.


Представете си, че се събирате някъде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи, обуща или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облечен, по-добре причесан и т. н. И туй може да направи човека нещастен, но това не е мисъл, това са само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външните неща. Щом видя един човек, аз се интересувам от него, в смисъл, дали той обича, дали той мисли. Щом обича, щом мисли, той ще учи и постоянно ще работи. Който мисли, той дългове не трябва да прави; който мисли, той болен не трябва да бъде; който мисли, той нещастен не може да бъде. Ако имате дългове, ако сте болни, ако сте нещастни, това показва, че не мислите и не обичате. Какво трябва да направите, за да се освободите от сегашното си положение?—Започнете да мислите добре. Щом започнете да мислите добре, правилно, всички тия неща ще се стопят, както снегът се топи. — Какво ще стане тогава с вас? — Вие ще се намерите в естественото положение на цветята и дърветата, които цъфтят, на плодовете, които зреят. Всичко около вас ще се измени, и вие ще видите света в нова светлина. Тогава ще се намерите в истинския човешки свят.


Някои от съвременните хора са облечени с дрехи, които Бог им е определил. Мнозина, обаче, са облечени с дрехи, подобни на меча козина. Защо? — Нито кройката, нито цветът им е на мястото си. Тази е причината, поради която дрехите скоро ви дотягат. Като ги поносите една година, казвате: Дотегнаха ми тези дрехи, нови ще си направя, по нова мода, нов кроеж. Вие намирате, че старите дрехи ви спъват някъде, че не можете да мислите с тях. —Щом старата шапка ви спъва, свалете я от главата си, ходете гологлав. Щом старото палто ви пречи да мислите, свалете го от гърба си, ходете без палто. Щом можете правилно да мислите без шапката и без палтото си, вие сте на прав път. За вас, като ученици, важно е да мислите право, а не да бъдете хубаво облечени. Ако при мене дойде някой ученик, аз няма да обърна внимание на дрехите, на шапката му, но ще се спра върху неговия ум, ще видя, способен ли е той, или не. Външните неща са различни бои, които всеки ден се менят. В тях няма нещо постоянно и устойчиво. Отвън всеки може да се боядиса, както иска. След всичко това хората искат да бъдат обичани. — Как могат да ги обичат? Ако учителят е груб към учениците си, за какво ще го обичат? Ако слугата е груб към господаря си, за какво ще го обича господарят му? Ако мъжът и жената са груби помежду си, те не могат да се обичат. При това положение мъчно може да се обича човек.


Питам: в какво седи мъчнотията? — Мъчно се преподава на болни ученици, на болни деца. Гневът, грубостта, докачливостта са болести, от които човек трябва да се лекува. Представете си, че вие предавате на човек, на когото кракът е счупен. Той ви погледне и казва: Не виждаш ли, че кракът ми е счупен? Какво ми разправяш за мисълта? Нищо не разбирам, кракът ме боли. Отивате при друг, започвате да му разправяте за мисълта, но и той казва: Какво ми разправяш за мисълта? Не виждаш ли, че се превивам от болки в стомаха? Вие ходите от човек на човек, но виждате, че един се оплаква от сърце, друг —от стомах, трети — от глава и т. н. Болестите показват, че хората не мислят. Beликият, Който е създал човека, казва: Дете мое, научи се да мислиш! Да мислиш, това е най-хубавото, най-красивото, което съм определил за тебе". И когато постави първите човеци в рая, Бог им каза: „От дървото, което е всред рая, няма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповед, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха. Ако бяха мислили, нямаше да сгрешат. Когато върши работи без да мисли, човек всякога греши. Запример, някой се разгневи, лицето му се зачерви, пламне от огън и се заканва на този — на онзи, иска някак да му олекне. Питам: какво ще постигне кравата, която доят, ако ритне гърнето с крака си? — Нищо няма да постигне. Тя ще разлее млякото, господарят й ще я набие, и пак ще я издои. Да риташ гърнето, това не е мисъл.


Когато не мислят, хората се натъкнат на ред недоразумения. Две сестри, запример, едната млада, другата възрастна, спорят помежду си. Най-после и двете дигнат ръце една от друга и се запитват, защо светът е създаден по такъв начин+? — За тях светът не е добре създаден, защото и двете не мислят право. Изобщо, и младата не мисли, и възрастната не мисли. Ако и двете мислеха, никакви недоразумения между тях нямаше да произлязат. Правата мисъл изключва всички недоразумения.


Казвам: ученикът трябва да мисли! Ако не мисли, той всякога ще схваща нещата криво, ще се натъква на противоречия, от които сам ще се спъва. Ученик, който не разбира учителя си, ще го обвини в несправедливости., в жестокост и т. н. Какво трябва да направи този учител? На такъв ученик той трябва да каже: Мисли добре, за да не грешиш! Аз съм дошъл да изпълня своята велика мисия и задача, а ти — да служиш на себе си. — Права ли е тази постъпка? — Който не мисли, той сам ще се отдалечи от лицето на учителя си. Ако учителят е лош, несправедлив, това показва, че и той не мисли. Тогава нека ученикът мисли. Ако е прав, учителят няма какво да се оправдава. Справедливостта е вътрешно качество, а не външно. Когато дойде някой при мене, аз ще му отдам всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вътрешно, а не външно. Вътре в себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Бог го е поставил. Ако дойде при мене някой цигулар, как трябва да го приема? — Ще му дам най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лъка, цигулката, той сам ще определи цената си. А вие какво искате? — Да опитате Христовата Любов. — Как ще опитате тази Любов? Като Дух, Христос беше силен, богат, но слезе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана без пара в джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъв човек, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошъл; щом ни остави богатството си, ние ще ядем и ще пием.


Съвременният човек се намира в същото положение, в каквото е бил Христос. И той разполага с богатство — живота, който е вложен в, него. Този живот пък се определя от мисълта му. В този смисъл човек трябва да разбира живота, да го цени. Някой казва, че иска да живee. — Това подразбира, че той иска да яде и да пие, да се облича добре, и работите му да се нареждат по негово желание. Това не е истински живот. Животът, в пълния смисъл на думата, изисква права мисъл. Това подразбира вътрешен живот. Прогресът на човека се определя от неговата мисъл. В това седи философията на живота. Следователно, на всеки, който не мисли, казвам да си върви по пътя, да си гледа работата. Този е най-мекият израз. Който не мисли, той може да направи много неща: и груби думи да каже, и лоши постъпки да извърши. При това положение той ще изпита последствията на своя живот, лишен от мисъл. Ако мисълта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисълта ви е крива, ще изпитате нейните удари на гърба си. Кривата мисъл носи лоши последствия, носи злото в света. В какво седи злото? - В непослушанието. — Кой е непослушен? — Който не мисли. — Кой е ограничен? — Който не мисли. Който мисли, той всякога е свободен.


Когато някой сгреши, всички искат да знаят, кой е той, как се казва и т. н. Според мене, не е важно името на онзи, който е сгрешил. Дали той е Петко, Драган, Стоян—това е безразлично. Който и да е сгрешил, това е все някой мой брат, или някоя моя сестра. Следователно, все едно, че съм аз. Важното е, че всеки, който няма търпение, той греши. Нетърпението пък се дължи на отсъствието на мисъл. Аз не се спирам върху погрешките на хората, но казвам, че по този път, по който сега вървят, светът не може да се изправи. — Ама да се обичаме, да правим добро. — Това са стари методи, по които светът не може да се изправи. Светът може да се изправи чрез мисъл — нищо повече. Ще мислите така, както Бог мисли. И при най-големитe противоречия ще мислите. Когато учителят дава една мъчна задача на ученика си, това не показва, че той не го обича. Той му дава тази задача, за да го накара да мисли. Следователно, нещастията, страданията и противоречията в живота не са нищо друго, освен мъчни задачи, дадени от учителя ви, да ви застави да мислите. Чувате някъде едно агне да блee и не се замисляте, защо блee. Агнето блee, защото го колят, но с това то иска да каже на хората, че преди да турят нож на врата му, тe трябва да мислят. Но хората не искат да знаят. Те, турят ножа на врата на агнето и се радват, че ще си хапнат от неговото месце. По-нататък не мислят.


Следователно, ще знаете, че който не мисли, той е изложен на страдания, на нещастия, на смърт. Това значи ад, това значи мрак, тъмнина в съзнанието. Които мислят, тях очаква живот, щастие, блаженство, любов; тях очакват ред Божии блага. Това значи да се движи човек със свободен билет, да влезе в рая. Ето защо, турете в ума си мисълта тази година да мислите като Бога. Като ставате сутрин, кажете си: Искам да мисля като Бога, в всичко да виждам доброто и красивото. Не туряйте в ума си никаква отрицателна мисъл. Какво ще ви допринесат отрицателните мисли? — Нищо. Какво ще ви допринесе мисълта, че този мъж е лош, или че тази жена е лоша? — Нищо. Затова, мислете единствено върху онова, което Великото Начало в живота е създало; мислете за звездите, за слънцето, за небето, за чистия въздух, за чистата вода, за храната, за растенията и животните, за човека. И тогава, считайте за привилегия, че сте срещнали човек. Считайте за привилегия, че сте срещнали мечка.


Минават двама селяни през гората, намират нещо в една торба и започват да го делят, Единият казва: Аз ще взема този предмет, на мене се пада той. Другият казва: Аз ще го взема; по-стар съм от тебе. — Тъй ли? Знаеш ли, че ей сега ще те претрепя? — Че и аз ще те претрепя. Свили, намръщили лица и двамата, огън, искри излизат от тях. В това време насреща им иде голяма, страшна мечка. И двамата бързо се качват на една круша и се спотайват. Минава мечката покрай тях, спира под дървото и започва да души торбата- — Хайде, слез да претрепеш мечката. Нали казваше, че предметът е твой? —казва единият. Другият му възразява: И ти се хвалеше, че си юнак, слез да вземеш торбата. И двамата сядат на крушата, никой не смee да слезе, докато мечката не си отиде.


Питам: ако в този момент тe бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг?


Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала. Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т. н. Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждаме, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави- Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас. Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. В същност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине. В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? — Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска.


Защо ви разправям този случай? Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него. Това става с всички хора, когато те не мислят. Какво страшно има в това да срещнете мечка? Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, няма по-добро нещо от това. Тя е много вярна. Но и по-страшно нещо от омразата на мечката няма. Тя не обича хора, които не мислят, и всякога е готова да ги нападне, да им отмъсти, ако са й направили не- какво зло. Тя помни и доброто, и злото, което човек някога й е направил. Преди години, в карнобатско някъде, се случило следното нещо: една жена намерила в гората малко мече, останало без майка, и го прибрала дома си. Докато порасне, тя го кърмила заедно с своето дете. Като пораснало, пуснала го в гората на свобода. Един ден един мечкар го уловил, вързал го с верига и започнал да го разиграва, да печели с него пари. Десет години след това, тази жена срещнала в селото си мечкар, който разигравал мечка. В този момент мечката започнала да се дърпа от мечкаря и се приближила до жената, легнала пред краката й и започнала да се гали, да се умилква около нея, с което искала да изкаже благодарността си за времето, през което тя я кърмила. Мечкарят се чудил, каква е тази работа, а мечката искала да благодари на жената, че я отгледала; иначе, без нейните грижи, тя би умряла някъде в гората. Днес я разиграва мечкаря, печели с нея пари, но поне е жива.


Питам: ако една мечка може да бъде признателна на жената за доброто, което никога й направила, защо вие да не бъдете признателни на Бога за всичките благословения, които ви е дал? Трябва ли да забравите Бога заради Петко, Стояна, Драгана? Трябва ли заради тях да изгубите своя мир? Какво правят те, как мислят, това е тяхна работа. На вас предстои само да мислите. Мислете за вашия ум, за вашето сърце, за вашата душа и за вашия дух! Мислете за благата, които ви са дадени! Мислете за великото, за красивото поне 35 г. наред, ако искате да станете търпеливи. Търпелив е онзи човек, който мисли; който не мисли, той не е търпелив. Без мисъл няма сполука. Христос знаеше това. Като дойде на земята, Той прекара големи страдания, чрез които показа своето търпение. И затова казваше: „Аз дойдох за този час". В страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъл. „За този час дойдох" — това значи: дойдох в света да мисля. И наистина, страданията ще продължат ден, два, три и ще минат. Казвате, че Христос е страдал много. — Христос дойде на земята да мисли. Чрез големите страдания човек се учи да мисли.


Простата философия на живота се заключава в следното: да се научите да мислите. Когато видя, че някой върши една неестествена постъпка, казвам, че той не мисли. — Каква трябва да бъде мисълта? — Чиста. Който мисли, той ще се освободи от всички ограничения и страдания. Ако е болен, ще оздравee; ако е сиромах, работите му ще се уредят; ако е уволнен чиновник, отново ще го назначат на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете. Достатъчно е човек право да мисли, за да започнат работите му постепенно да се уреждат. Правата мисъл е магическа тояжка, с която всички работи се уреждат. — Може ли това да стане в един ден? — И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъл. Колкото повече закъсняват благата, които искате, толкова повече мисълта ви не е права. Някой казва, че се моли на Господа, но никакъв отговор не получил. — Значи, не се е молил право. Колкото мисълта ви е по-права, толкова по-бързо ще получите отговор на нея. Щом отговорът забавя, това показва, че мисълта ви е била бавна. Бързината на мисълта определя разрешаването на задачите. Много от вашите работи не се уреждат, понеже мисълта ви не е права.


Какво правят някои хора? — Като се натъкнат на известно нещастие, страдание, или на някаква болест, тe казват, че трябва да потърсят някакъв талисман, или да намерят някакво лекарство, час по-скоро да се освободят от това зло. — Според мене, всяко нещастие, всяка болест, всяко изпитание е добро, или е дадено за добро. Няма страдания, няма болести в света. Това са задачи за разрешаване, които ще научат хората да мислят. Щом Бог живee в човека, и човек — в Бога, няма страдания, няма нещастия в света. Ако някой дойде при вас и ви обижда, ще знаете, че този човек не мисли, нито се е научил право да говори. За да не чувате обидите на този човек, вие можете да турите едно парченце от специален памук в ушите си, който предпазва човека от действието на грубите, на обидните думи. Щом обидните думи престанат да се сипят върху лицето ви, извадете памука от ушите си и слушайте, колко хубаво, колко сладко ще ви говори този човек. Когато дяволът ви говори, туряйте памук в ушите си и мислете.


Когато Бог ви говори, изваждайте памука от ушите си и внимателно слушайте. Щом дойде до ухото ви някоя добра мисъл, приемете я и я изпитайте. Тя всякога носи нещо добро. Мома иска да се ожени, да бъде щастлива. Среща я един момък и й казва: Опитай ме, да видиш, че съм добър. Не, дойдете ли до човека, няма какво да го опитвате; човека трябва да помиришете, и от миризмата му ще познаете, какво цвете е: дали е карамфил, роза, теменуга и т. н. За това се изисква добре развито чувство на обоняние. От добрия и правилно мислещ човек излиза особено приятен аромат, особено благоухание. От лошия, от неправилно мислещия човек също така излиза миризма, но неприятна. В това отношение хората се делят на правомислещи и на такива, които не мислят право. На онези, които не мислят, казвам да си вървят, защото училището не е за тях. Училището е само за онези, които мислят. Докато мислеше, Адам беше в рая. Щом престана да мисли, изпъдиха го вън от рая, да опита нещата; като се научи да мисли, той пак ще се върне в рая.


Казвате: Как ще се върнем в рая? — Като се научите да мислите. — Кога може да стане това? —Още днес, още в този момент. — С какво облекло ще отидем ? С какъв костюм ще бъдем облечени?— С официален костюм. Дрехитe, които днес носите, са работни, с тях не можете да влезете в рая. Тези дрехи ви са дадени, след като сте престанали да мислите. Отново трябва да започнете да мислите, за да получите нов костюм - костюмът на мисълта.


На едного дошъл гост, който гладувал три деня, та си мислил, дано го нахранят някак. Обаче, домакинът започнал да му разправя една интересна приказка. Гостът слушал, слушал и си рекъл: Дано по-скоро свърши приказката, че да се сети да ме нахрани! — На същото основание и аз трябва да свърша приказката си- Гладният първо трябва да се нахрани, а после да му се говори. С какво трябва да се нахрани? Умният ще разбере, че този човек не може да яде боб; трябва да му се свари пиленце, от него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато някой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човек не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бъде облечен в нова дреха? Сега и аз ви забавлявам, докато се приготви пиленцето. Казвате: Ние сме слушали тия работи, искаме нещо черно на бяло. — Как мислите вие? По кой начин съм дошъл до това положение? Пътят, по който съм минал, не е бил послан с рози, не е бил равно, гладко шосе. Дълго време е трябвало да мисля, докато си пробия път през драките, през джунглите. Ако вие трябваше да минете по същия път, много пъти досега идехте да се върнете назад. Доброто ще дойде, след като минете този път. Затова не се връщайте от този път. — Прав ли е пътят, по който вървим? — Кой от вас е вървял по правия път? Нито дядо ви, нито баба ви, нито вие още — никой от вас не върви по правия път. Който е нещастен, който умира, той не върви по правия път.


Аз желая да бъдете щастливи. Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена в вас. Ако тази мисъл не е ценна за вас, вие ще носите лошите последствия за нейното обезценяване. Истинската, правата мисъл подразбира такова съзнание, което приема съществуването на Първичната Причина, Която дълго време е мислила, докато най-после е създала един съвършен свят, с велики блага, които всеки очаква да получи. Как ще намерите тези блага? — Като мислите и като учите.


Сега, да прочетем „Добрата молитва" с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме на това, което човек трябва да върши. В нея се крие вашето щастие. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи. Казвате:,, Господи, Боже наш." —Възможно ли е Бог да е ваш Баща, а вие да сте сиромаси? Щом сте сиромаси, това показва, че Бог още не е станал ваш Баща.


И тъй, дадох ви вече пътя към щастието. Който от вас е готов, нека влезе в този път. Който не е готов, той е свободен да прави, каквото иска.

Да мислим тогава върху „Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си.

Беседа от Учителя, държана на 22 март 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрев.







Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас, Извънредни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни