Jump to content

Recommended Posts

САТУРН

Благодарение на своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети. Била е наблюдавана още от най-дълбока древност като ярко светило с жълтеникав оттенък. Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп. В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени.
Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, движейки се със средна скорост около 6.5 километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв: при екватора е 120 000 километра, а при полюсите - 107 000 километра. Това говори, че е налице дебел атмосферен слой, който от бързата ротация се е сплеснал със значителната разлика от 13 000 километра. Установено е, че атмосферният слой се завъртва при екватора за около 10h 15m, а при полюсите - за по-късо време, което показва, че това не е скоростта на завъртване и на самата планета. Самите факти, че Сатурн излъчва топлинни вълни и по диска му се наблюдават светли петна, говорят, че планетата излъчва и светлинни лъчи, т. е. че и при нея, както и при Юпитер, съществуват процеси, които създават сили. Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, (каквито има на Сатурн), по него започва да тече електрически ток; на този принцип са устроени машините, които произвеждат електричество: притежават кожух, наречен статор, който излъчва магнитно поле, и една ос с много метални струни, наречена ротор, която се върти, пресичайки силовите магнитни течения, и в нея се генерира електрически ток - източник на сила. Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата планета, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор. По този начин двете въртеливи движения осъществяват производството на сила. Приемаме, че при Сатурн самото ядро на планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой.
Това говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят там.
Установено е, че относителното тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е. осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата. С други думи, ако Сатурн се постави в един океан, той няма да потъне, а ще плува. Ние приемаме, както и при Юпитер, че Сатурн представлява кълбо, подобно на земното, с диаметър не по-голям от 15-16 000 километра, обвито с атмосферен слой с около 52 000 километра дебелина. От астрологична гледна точка, всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и върху човека, подтик, според който живите форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: козината на животните, перата и гнездата на птиците, приспособленията на водните същества за живот в течна среда, най-сетне и човешката мисъл за условията в живота. Изобщо, Сатурновото влияние придава на човека затворена и дълбока мисловна дейност. Животът на хора под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко, с което те се сблъскват. С други думи, тези хора са философи.
Отразяващата способност на Сатурн (албедо) е около 50%, което ще рече, че половината от светлината, която се приема от Слънцето, се отразява. Това придава на неговото влияние мъдро и внимателно отношение към материалните ценности.
Оста на Сатурн има значителен наклон от 26° 49', а орбитата му е доста разтеглена елипса. Това показва, че при катастрофата в Слънчевото семейство, Планетата доста е пострадала и че Сатурн няма добра връзка с чистия Идеен свят. Това придава на хората със силно Сатурново влияние, неправилно и фанатично отношение към идейните и религиозни разбирания, достигащо до неестествени и крайни изяви.
В обиколката си около Слънцето, Сатурн идва най-близо до Земята, когато Слънце, Земя, Сатурн застанат на права линия, т. е. при т. нар. противостояние (опозиция). Тогава Сатурн се намира на около 1 200 000 километра от Земята и влиянието му върху нейния живот и върху човека е най-силно. Когато Сатурн застане на правата линия Земя, Слънце, Сатурн, т. е. зад Слънцето и в съвпад с него, тогава той се намира най-далеч от Земята - на разстояние около 1 653 000 километра. Разликата между едната и втората позиции е около 453 000 километра, която е значително, затова при този съвпад влиянието на Сатурн е много по-слабо, отколкото при опозиция, но в замяна на това, е много по-облагородено, защото Слънцето е пред него и дава ценни качества за ред и порядък.
Освен пръстени, Сатурн има и много спътници. Космически станции, изпратени през 1979, 1980 и 1981 година, преминаха край Сатурн и установиха нови спътници, с което броят им нарасна на 17. Беше установено, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна форма и характеристика. Произходът и същината на спътниците са от важно значение за Сатурновото влияние. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник, известен с името Титан. Останалите 16 (може би, в бъдеще ще бъдат открити нови) са късове от разрушената планета Фаетон.
Както споменахме по-горе, голяма част от тези останки обикалят около Слънцето в пояса между Марс и Юпитер, на средно разстояние от 2.8 астрономически единици, където, според закона на Тициус-Боде, се е движел Фаетон преди разрушаването си. Друга част от тези останки са се разпръснали към почти всички Планети - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Около Земята също е имало такива астероиди, които по-късно, получавайки ускорение от значителната земна притегателна сила, са паднали върху нея. Древни документи отбелязват, че някога Земята е имала две луни (два спътника): единият е бил Луната, а другият - голям астероид, който от земната гравитация е паднал върху континента Атлантида, разкъсал е земната кора и го е потопил. Друг един къс е паднал там, където сега е загадъчният Бермудски триъгълник. Поради особеното качество на късовете от разрушената планета да поглъщат всички силови течения, на мястото на падането им съществуват смущения в разпространението на радио- и други вълни. Трети отломък от Фаетон, поради грамадната си скорост от 30-40 километра в секунда, с която е летял към Земята, преминавайки през гъстата тропосфера, се е раздробил на малки части. Това е т. нар. Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра.
Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове. Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до планета, те са изложени на т. нар. приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху тях; предният им край, обърнат към планетата, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава. Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на планетата.
Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини. Всичко това говори също за изключителната мъдрост и знания, които Съществата, населяващи Сатурн, притежават.
Ние приемаме, че случайни явления и факти не съществуват и че всичко е плод на едно добро или лошо ръководство. Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание. Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената планета. Влиянието им е много лошо и неприятно, създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората имат. Изследванията на космическите станции са установили, че тези спътници поглъщат или, казано образно, помитат пространството около себе си от силовите частици на Доброто, поради което влиянието им се изразява в безсилие, отнемане на силите, даващи живот, безплодие, забавено развитие на живите форми, чести боледувания (особено в началото на земния живот), страх, прикритост, затвореност, телесни деформации на крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица) и зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, създаваща всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки и доносничество, злобни и прикрити действия към близките и околните и пр.
Истинският спътник на Сатурн, Титан, е по-голям от Меркурий и има, заедно с атмосферата, диаметър 5 120 километра. Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо съжаление, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо Планетата.
Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат само силови
те течения с къси вълни. Последните действат върху мозъчните центрове в горната част на челото и дават възможност за задълбочено търсене на причините и последствията във всички явления, усет за ред и порядък във всяка дейност, за да се стигне до истински резултат.
На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща готовност за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита опашка на риба, характеризираща подтика на Сатурн към мълчание, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните.
Саабей е дал на Сатурн името Каин-Ману, което ще рече злият отмъстителен човек. Наистина, злобни и отмъстителни са отрицателните Сатурнови типове.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...