Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_03_04 Движения в природата / Съзнателни и механически движения

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 16:22

Архивна единица

От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ДВИЖЕНИЯ В ПРИРОДАТА


Т.м.

Упражнение за дишане. Изправени! Бавно издигане ръцете над гърдите; после, високо над главата, като се вдишва въздух. Задържане на въздуха. Бавно сваляне ръцете над гърдите и долу, с бавно издишване на въздуха. Упражнението се прави няколко пъти.

Тема за следния път: „Качества на числата.”


Движенията в природата биват съзнателни и подсъзнателни, или механични. Например, ако камъкът се търкаля от върха на планината надолу, движението му е механично. Ако туристът се изкачва на планината, движението му е съзнателно. Каква е разликата между механичното и съзнателното движение? – Камъкът, който се движи механически, изминава път, за който сам нищо не знае. Обаче туристът, който се движи съзнателно, изминава определен път. Той знае къде отива и какъв път минава.

Движенията биват още общи и частни. Общо движение например е това, което имате към хората, към всички живи същества. Частно движение е това на земята, на парахода и др. Казваш: Частните движения не ме интересуват. – Не може да не те интересуват. Ако си пътник в един параход, безразлично ли ти е как ще стигнеш на определеното място? Представи си, че излезе буря и параходът се клатушка на една, на друга страна. Няма ли да се интересуваш от неговото движение? Науката се интересува от всички движения, от влиянието им върху човека. Как познавате, че едно тяло се движи? Имате правата AB, фиг. 1, по която се движи едно тяло от А към В. Имате перпендикуляра CD, по който се качва едно тяло от D към C. Какъв път ще опише тялото, което се движи механически от А към В, и какъв път ще опише тялото, което се движи съзнателно от D към C? Движението от D към C представлява растенето на човека от кръста нагоре; щом расте от D към C, това растене става едновременно и надолу, от D към друга някоя точка. Движението на човека е представено чрез права линия; всъщност то е елипсовидно. Кога движението е правилно? Ако тялото се движи от D към C във възходяща посока, казваме, че е правилно; ако се движи в низходяща посока от D надолу, то е неправилно. Същото се отнася и до мисълта. Когато мисълта се движи нагоре към С, тя е възходяща и се намира под влиянието на някакъв висок център. Ако мисълта слиза надолу, тя е низходяща и се намира под влиянието на земята.
Публикувано изображение
Седиш у дома си спокоен, разположен, на топло, а вън е студен, зимен ден. Изведнъж пожелаваш да отидеш при своя приятел, да го видиш. Той живее далеч, на един-два километра разстояние от твоя дом. Въпреки това имаш силно желание да го посетиш. Колкото по-силно е желанието ти да видиш приятеля си, толкова по-скоро ще стигнеш. И на четири километра да е далеч от тебе, ти пак ще отидеш. Това показва колко интензивно е желанието ти. Доброто желание определя и неговата посока. Това движение е от D към C – възходящо. То е движение на разумния живот.

Как се познава кога вашето желание е възходящо и кога – низходящо? – По добрите чувства. Чувствата имат отношение към топлината. Значи както живакът в термометъра се повдига при повишаване на температурата, така и доброто желание да посетиш приятеля си определя посоката на твоето движение – от D към C. Ако те движат лоши чувства, посоката на твоето движение ще бъде низходяща, от D надолу. Това движение е подобно на спадането на живака в термометъра. Студът е причина за спадането на живака. В заключение на това казвам: Студът и топлината причиняват движенията в Природата. – Докъде може да се качвате нагоре? – До точка С. – Какво ще правите по-нататък? – Ще се спрете и ще мислите – нова мисъл ще се яви в ума ви. Всяка нова мисъл произвежда известна промяна в съзнанието на човека. Този процес е сложен. Следователно, щом в съзнанието влезе една нова мисъл, човек първо се спира, после или взима обратна посока назад, или се отклонява. Докато се определи, човек изпада в известно колебание. Ако ъгълът ADC става по-голям, това показва, че е станала промяна в пътя на този човек. Ако ъгълът BDC се намалява, пак става промяна в пътя на човека.

Представете си, че не се движи човек, а вода, която минава през тръба. Колкото по-силно е движението, толкова по-бързо и обилно изтича водата. Ако на края тръбата се стеснява, водата ще изтича по-бавно. Тогава казваме, че тръбата приема много, а дава малко. – Какво ще стане, ако приемате много, а давате малко? – Тръбата ще се пукне. – Ако е здрава, няма да се пукне, но излишната вода ще се върне назад и там ще изтича. Значи има право и обратно движение. Такива процеси стават и в човешкото съзнание. Те предизвикват известно колебание, бълникане в съзнанието. Например желаеш да направиш известно добро и се разширяваш. Енергията започва да тече изобилно през тръбата ти. После се разколебаваш и казваш: Не е време за това добро, няма условия. Ти стесняваш тръбата си на края и енергията не може да изтича. Част от нея трябва да се върне назад. Какво трябва да направиш? Да смениш тръбата, не може. В духовния свят не се позволява смяна на тръби. – Тогава? – Ще се разшириш. Ще кажеш: Трябва да направя това добро, има условия за него. Щом кажеш така, тръбата веднага се разширява и енергията започва да тече правилно. Ако тръбата е горе широка, а долу тясна, тя приема повече, дава по-малко; ако горе е тясна, а долу широка, приема малко, дава много.

На какво прилича първата тръба? – На богат човек, но скъперник. Той приема много, дава малко. Втората тръба прилича на беден човек, който в бедността си е много щедър, всичко дава. Той казва: Веднъж да стана богат,  всичко ще направя: бедни ще поддържам, болни ще наглеждам, църква и училище ще направя. Щом стане богат, всичко забравя, става скъперник като богатия. Канализацията на богатия е пострадала някъде, паднала е скала върху нея и е причинила известно свиване. – Кой човек е богат? – Който мисли повече за себе си, по-малко за другите. – Кой човек е беден? – Който мисли повече за другите, по-малко за себе си. Който мисли повече за другите хора, и те мислят за него. Какво ще бъде положението ти, ако мислиш повече за другите, отколкото за себе си, а никой не мисли за тебе? Как бихте изразили тези положения математически или геометрически?

Математиката изобщо работи с готови резултати. Числата, с които си служи тя, са резултат на завършени процеси. Например измерване количеството на топлината, на светлината е завършен резултат; изчисляване силата, с която едно тяло се движи, е също завършен резултат. Изчисляване температурата на слънцето е също завършен резултат. Тия резултати се изразяват с числа. Друг е въпросът каква е истинската температура на Слънцето. За нас е важно коя е причината за температурата на Слънцето. Това се дължи на вътрешни причини. Такива причини съществуват и в самия човек. Ето защо той се изявява като човек, богато или бедно надарен. Някой пее добре, а друг не може да пее. Ще кажете, че това зависи от желанието на човека. И двамата имат силно желание да пеят, но единият пее, а другият не може. Според мене първият пее добре, защото тръбата му е широка и гласът свободно излиза от нея. Вторият не може да пее, защото тръбата му е сплескана някъде и гласът се свива.

Питам: Защо публиката е недоволна от някой певец и го освирква? Защо е доволна от добрия певец и му ръкопляска? Тя е недоволна, когато очакванията й не се оправдават. Тя е очаквала от певеца повече, отколкото той може да даде, затова го освирква. Какво трябва да направи певецът, който веднъж е освиркан? Трябва ли да се обезсърчи? Ако не се обезсърчи, той е човек с воля и стремеж, готов да направи всичко, за да се развива музикално. Обезсърчението е препятствие, поставено на вашия път. Голямото обезсърчение показва, че препятствието е голямо; малкото обезсърчение означава малко препятствие. Как се справяте с препятствията? Щом се натъкнете на едно препятствие, постъпете като Аделина Пати.

Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк да дава концерт. В това време получила един чек от 25 хиляди долара. Като отишла в банката да получи парите, директорът й казал: Извинете, не мога да ви изплатя сумата, не ви познавам. Понеже нямала познати в тоя град, тя веднага съобразила как да постъпи. Спряла се в салона на банката и запяла. Като чул пеенето й, директорът казал на касиера: Дайте веднага парите на госпожицата, тя е Аделина Пати. С пеенето тя сама премахна препятствието от своя път.

Съобразителност се иска и от вас, да можете като Аделина Пати да се освободите от препятствията си. Ще кажете, че като дойдат чековете, лесно ще се справите. Не мислете, че няма чекове и за вас. Животът е пълен с чекове. Вие трябва да знаете как да постъпите, за да накарате директора на банката да изплати вашия чек.

Двама иманяри отишли да копаят на едно място, да търсят злато в земята. Мястото било точно определено, трябвало само да копаят. Първият копал два-три дни, но изгубил надежда и казал на другаря си: Няма да копая повече. Има някаква грешка, мястото е объркано. Напразно изгубих времето си. Той оставил мотиката и си отишъл. Вторият продължил работата. Като копал един-два дни, мотиката ударила гърнето със златото. Той се зарадвал и си казал: Това било мястото на парите. Като се научил, че парите били намерени, първият казал: Как не знаех! Да бях продължил още малко. И вие изпадате в същото положение. Решавате една задача, мислите върху нея, докато един ден я напуснете и кажете: Тази задача е неразрешима. Като чуеш, че друг я разрешил, съжаляваш и казваш: Ех, да знаех!

Казвам: Работи, докато разрешиш задачите си. – Не мога да ги реша. – Остава ти още малко, направи последното усилие, ще ги решиш. Ако не можеш да решиш задачата си по един начин, опитай друг начин, но не се отказвай. Всяка задача, дадена на човека, трябва да се реши. Всеки стремеж, който обхваща ума или сърцето на човека, има път за реализиране. Има трудни задачи, но и те могат да се решат. Студент си, явяваш се на изпит, но професорът те къса два-три пъти. Какво ще правиш?

Ако се откажеш да свършиш университета, задачата остава неразрешена. Ще направиш последно усилие – да научиш материала много добре. Това е естественото разрешаване на задачата. Ще учиш добре! Какво ще направиш, ако и този път професорът те скъса? – Ще дадеш оплакване до министерството, да назначат комисия да те изпита. Ако не си съгласен на това, може да срещнеш професора си и да му кажеш: Аз съм готов за изпит. Ако и този път ме скъсаш, ще те изхвърля от университета. Ти не си достоен да бъдеш професор. Този метод не е за всички, но само за силния. Ако не си силен и не можеш да изхвърлиш професора си, какво ще правиш? – Ще уча добре. – Ако и тогава те скъса? – Ще отидеш в друг университет, в странство. За това са нужни средства. Важно е да свършиш университета. Ще измериш силата си и според нея ще избереш метод за борба.

Помни: Няма неразрешими задачи в света. Ако днес не можеш да разрешиш една задача, утре ще я разрешиш. Някога парите помагат за разрешаване на задачите, но това не е достоен метод. Всеки ще каже: Ти реши задачата си, но като намаза колата на оня, който те спъва. Изкуство е да решиш задачата си със собствени сили. Турците имат обичай, когато двама пехливани се борят, намазват телата си с масло. – Маслото не прави човека юнак. Оня, който се опитва да намаже професора си с масло, не е юнак. Той не може да се учи. Може да си послужиш с масло, ако си силен, ако си сигурен в победата. Ако си слаб, колкото масло и да употребиш, в края на краищата ще бъдеш повален на земята.

Първото нещо, което се иска от вас, е да развивате мисълта си, т.е. да я усилите. Усилването на мисълта става, когато й дадете възходяща посока. Вярвайте в силата на вашата мисъл. Ще кажете, че има сила вън от вас, която регулира нещата. – Дали тази сила е вън от вас, или вътре във вас, не е важно. Обаче има закон в Природата, според който невъзможните неща стават възможни. Например преди хиляди години беше невъзможно хората да хвърчат във въздуха, но днес това е възможно. Днес е невъзможно хората да пътуват до месечината; след хиляди години това ще бъде възможно. Тогава съзнанието на хората ще бъде различно от сегашното. Те ще разполагат с такива знания, каквито днес не могат да си представят. Разбирането на сегашните хора за природата е крайно ограничено, затова те гледат на известни задачи като на непостижими. Казваш за някоя задача, че е неразрешима, че не е за тебе. Щом мислиш така, наистина няма да успееш. Откъде знаеш това? – Не ми е дадено да стана певец. – Не ти е дадено да бъдеш голям певец, да задоволиш една голяма публика, но имаш възможност да пееш, да се опиташ да задоволиш себе си. Какво ще правите, ако трябва да изкарвате прехраната си с пеене? Ще си послужите с метода на котката. Когато срещне препятствие на пътя си, тя търси начин да го избегне. Обиколи оттук-оттам, огледа цялата обстановка, да не става нужда да прескача направо. Обаче, като се намери натясно, нищо не мисли, направо прескача препятствието. Колкото и да е високо, тя се хвърля направо и минава препятствието. Значи, докато не е в притеснение, човек търси лесния път, да мине с малко разходи и усилия. Щом изпадне в затруднение, нищо не мисли, минава и през най-лошите условия. – Какво се иска от човека? – Едно малко усилие.

Два пътя има в живота: лесен, т.е. гладкият, изтърканият път. По тоя път всеки може да мине. Вторият е тесният път, свързан с по-големи усилия. Апашът се движи по тесния път. Когато обира хората, той прескача оградите, минава през тесни, заключени врати. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което искате да постигнете, може да го постигнете – от вас зависи. Ако не вярвате в това, външната среда ще ви противодействува. Тогава и възможните неща ще станат невъзможни. Тъй че дали ще постигнете желанието си, или не, дръжте в ума си положителни мисли. Те събуждат творческите сили в човека. Какво ще направите, ако сте в гората и ръцете ви изстиват от студ? – Ще духаме. – Духате, но не се стоплят.
– Ще ги търкаме. – И търкането не помага. – Тогава? – Ще турите ума си на работа. Ще тръгнете в гората да търсите сухи клончета и листа, да си накладете огън. Щом запалите огъня, ръцете ви ще се стоплят. Значи умът разрешава всички въпроси.

„Невъзможното за човека е възможно за Бога.” Всеки трябва да намери ония условия в себе си, при които ръцете му да се стоплят зимно време. За всяко нещо, което искаш да направиш, е нужно знание. Искаш да направиш една баница. Имаш материал, но нямаш знание. Четеш от книгите как се прави баница и пристъпваш към опита. Първата баница не е много сполучлива, но все пак прилича на баница. Втората ще бъде по-сполучлива. Знанието нарежда нещата. Без знание не можеш да наредиш и живота си. Работете върху себе си, за да придобиете онова знание, с което да наредите живота си.

Много хора пъшкат, въздишат, че работите им не вървят добре. – Кога човек въздиша? – Когато мисли. Ако мислиш и въздишаш, въздишането е на място. Ако въздишаш и не мислиш, работите няма да се оправят. Когато се срещнат една възможност и една невъзможност, човек въздиша. Така той стопля студената невъзможност. Възможността е плюс, а невъзможността – минус. Въздишката иде в услуга на възможността, превръща минуса в плюс. Който не въздиша, нищо не може да постигне. Той се отчаял, обезсърчил и нищо не предприема. Въздишането има отношение към развитието. Въздишането е процес на обнадеждване.

Вървиш из пътя и си мислиш: Зима иде, нищо нямам. Обувките ми са скъсани, палтото – старо, въглища нямам, пари – също нямам. Въздъхнеш и си помислиш: Все ще се излезе на добър край. Ще дойде отнякъде нещо. Това са минуси в живота ви, които трябва да се превърнат на плюсове. – Как? – По естествен път. Ако духаш върху живака на термометъра и той започва да се повдига, това не показва, че и външната температура се повдига. Живакът трябва да се повдига естествено, не чрез изкуствено стопляне отвън. Това повдигане на живака показва само твоето състояние, но не и състоянието на външната Природа. Ето защо човек трябва да различава кога повдигането на живака в термометъра е резултат на неговото състояние, кога определя външното състояние на Природата. Повдигне ли се външната температура, това е друг въпрос.

И тъй, разумният човек си служи с два термометъра: с единия определя своето състояние – състоянието на своите мисли и чувства, както и на своето тяло; с другия той определя състоянието на външната Природа. Който не може да различи своето състояние от състоянието на окръжаващите и на външната Природа, той е неразумен човек. Той влиза в противоречие и със себе си, и с окръжаващите. Ако температурата му се е повдигнала до 41ºС и го изнесат вън, той ще изпадне в противоречие. Между неговата температура и външната ще има известно несъответствие. Но такъв човек лежи на леглото си като аристократ; не иска да напусне леглото си.

Като изучавате Природата, нейните прояви и движения, виждате нейната разумност. Когато температурата на човека се повдигне, Природата го туря на легло и му казва: За предпочитане е да лежиш на леглото си, отколкото да излезеш вън, на по-големи страдания. Малките страдания отвътре са за предпочитане пред големите страдания отвън. И обратно: големите блага отвън са за предпочитане пред малките блага отвътре.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– В Истината е скрит животът.

21. Лекция от Учителя,

държана на 4 март 1932 г. в София – Изгрев.

Прикачени файлове


Този пост е редактиран от Ани: 04 януари 2017 - 19:55


Facebook коментари

#2 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 07 ноември 2011 - 15:38

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).
Първо оригинално издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Съзнателни и механически движения



11 година
21 школна лекция на 1 мл.ок.клас.
4 март 1932 год. петък, 6 ч.с.
(тихо, още тъмничко, здрач)
Изгрев, София.

Отче наш.

Направихме упражнението за дишането, с движение на ръцете, всички прави, ръцете бавно се издигат до над гърдите, след това пак бавно се издигат по-високо над главата и се издиша, при вдигане на ръцете до над гърдите се вдишва; след това ръцете пак бавно се снемат до над гърдите като се вдишва, след това ръцете се снемат до долу и се издиша. Това няколко пъти.

Пишете за следния път една тема: СВОЙСТВО НА ЧИСЛАТА.


Публикувано изображение

Движенията в природата могат да бъдат съзнателни или могат да бъдат подсъзнателни, или механически движения. Запример, ако имате някой камък, който пада от някой връх и се търкаля, това движение съзнателно ли е? (механическо е). Ако имате някой екскурзиант, който се качва нагоре по планината; това движение е съзнателно. Сега каква е разликата между това движение, механическото, на камъка, и движението на екскурзианта нагоре? Че камъкът ще измине един особен път, който той не знае, а посоката, по която екскурзиантът ще мине, е един определен път. Да кажем сега, че говорите общо за движението. Има общо движение, има и частично движение. Движението, доколкото има отношение към хората то ви интересува, вас например не ви интересува как се движи земята; не ви интересува, но трябва да ви интересува, защото, ако вие сте в едно бурно море, тази буря вече ви засяга, понеже параходът, на който вие пътувате, ще има повече клатушкане. Та общите и частични движения в света имат известно отношение към нас. Науката седи в това да обясни какво е влиянието на тия движения, които стават. Сега как ще познаете, че едно тяло се движи? Запример имате точката A. Имате едно тяло, което се движи от D към C, и друго едно тяло, което се движи от A към B. Добре. Ако едно тяло се движи механически от A към B, какъв резултат ще има? Да кажем, това е една хоризонтална плоскост AB. CD., е една перпендикулярна плоскост, по която става движението. Сега пренесете това движение в човешкия организъм. Да допуснем, вие растете от D към C, израствате нагоре. Едновременно у човека стават тези движения. Ако вземете човешкия пъп, то е D. Аз вземам туй, на човека е горната част, от пъпа нагоре расте, от D. към C. Но същевременно той може да проектира движението към краката надолу. Тогава, ако движението е по-силно надолу, какъв резултат ще имате? Ще вземете човека като една елипса, движението на човека, то е едно от органическите тела. Всичките движения на човека стават по елипса. Елипсата е турена за едно по-просто, по-конкретно разбиране. Сега как ще познаете дали движенията стават правилно? Ако движението е по тази линия AB. и D. е възходяще, то е от полза за човека. Ако той расте, движението пак отива нагоре. Вие можете да преведете движението във вашето съзнание. Това движение може да ви послужи при вашите мисли. Вие можете да имате движение от D. към C. към някакъв център. Защо да се движи едно тяло от D към C. нагоре, нали това тяло трябва да е в зависимост от някой по-далечен център, от някоя по-далечна сила, която упражнява влияние.

Сега да направя едно определение, да поясня мисълта. Представете си, че вие седите в къщата си, зимно време; спокоен сте, но у вас се зароди едно желание, да идете при един ваш приятел, един устрем имате в себе си; вънка е студено, но вие искате да посетите приятеля си. Кои са причините? Вие ще направите едно движение от D към C. Представете си, че този ваш приятел е на 100 метра от вас или на 200, или на 300, или на 4 километра, или на 5 клм от вас. Ако той е на 100 метра и вие искате да идете, по това може да съдите за заинтересоваността и за интензивността на вашето желание, ако е зимно време и вие искате да идете, вашето желание има голяма интензивност; при сто метра подбудителната сила е по-малка, а при 4 клм подбудителната причина е по-силна. Може обуща да нямате или храна, или пари и ред други причини могат да ви заставят. Но да допуснем, че вие се движите по посоката D към C. Аз поставям – това е разумният живот на човека. Следователно всяко движение от D към C или всяка посока от D. към C. е добра. Щом зная, че той се движи от D. към C., в мен е определена посоката, че той отива с една определена цел и подбудителните причини са добри, и няма нищо задкулисно.

Сега как ще се познае, че това движение отива нагоре или надолу. Във вашето съзнание как е поставен въпросът? Искате да отидете при някой приятел, как ще познаете дали отивате от D. към C., или слизате от някоя точка надолу? Вземете например, ако в тази посока DC. имате един барометър, какво ще показва той, ако живакът се движи нагоре? Промяна на времето. Сега колкото по-високо се подига, по-хубаво е времето. Колкото повече слиза, защото може да се слезне от D. надолу, под нулата, по-лошо е времето. Може да слезне и от D., от нула градуса надолу; ще имате промяна на температурата. Сега как ще определите защо именно когато живакът се повишава нагоре, имате температура, повишена температура, а когато живакът слиза, имате понижение на температурата; вие ще си го обясните физически. Как обясняват физиците, на какво се дължи повишението? (на топлината). На топлината. Какво свойство има топлината? Разширява нещата. (Всички тела от топлината се разширяват). Сега това е до разширението, а когато живакът се движи надолу, кои са причините? (Студът, охлаждането, то причинява свиване). Значи имате две причини, топлина и студ, които произвеждат движение. Ако от C. нагоре не може да се качвате, какво показва това? При топлина до къде можете да се движите? Допуснете, C. е крайният резултат, крайната точка, и от C. нагоре не можете да се движите, тогава какво заключение ще направите? Да кажем, вие се движите от D. до C. и по-нагоре не можете да се движите, тогава какво ще направите? Тук ще се превърнете на едно въздухообразно вещество или казано друго яче, в съзнанието ви ще настане една промяна; и вие ще се движите в известна посока, но в съзнанието ви става една промяна. Вие вървите, но дойдете до едно място, спрете се и върнете се. Защо? Защо се връщате назад? Значи влезнала една нова мисъл вече. Това разбира се е един процес сложен, той не е така прост. Но щом влезне една нова мисъл в съзнанието, веднага посоката на съзнанието се изменя, спира се или взема обратна посока назад, или ще стане едно малко отклонение, едно малко люлеене ще се образува. Отношенията на ъглите ще почнат да се изменят в една или в друга посока. Ако да кажем ъгълът ADC стане по-голям, какво ще покаже в дадения случай? Известна промяна в пътя на това същество.

Сега ние можем да съдим, ако лявата страна се увеличи, се разширява, какво заключение можем да извадим? А пък ако ъгълът BDC се намалява, до какво заключение ще дойдем; представете си, ако това движение се увеличи, цевта стане по-голяма и повече вода ще приеме, а представете си, че вие направите една цев, която приема повече вода, но там, дето ще изтича водата, цевта стане по-тясна; какъв резултат ще имате? Ще приемете много, а ще давате малко, нали. Добре. Щом приемете много, а давате малко, какви последствия ще имате? (Ще се пукне тръбата). Но ако тръбата е здрава, тя няма да се пукне и ще имате едно обратно движение назад. Излишната вода, която не може да премине, тя ще се върне назад, понеже ако влезне повече вода, тя не може да изтече. И често от водата, която не може да изтече, ще се образува едно обратно движение назад. Излишната вода, която не може да премине, тя ще се върне назад, понеже ако влезне повече вода, тя не може да изтече; и често от водата, която не може да изтече, ще се образува едно обратно движение. Често това става в съзнанието ви. Вие усещате, че имате едно бълникане. Имате някакъв импулс да направите нещо добро, някоя добра мисъл по посока на изтичане, но след това у вас се породи движение назад, казвате: Тази работа няма да направя! Вие ще кажете, така – че няма условия да се извърши тази работа. Аз казвам: Накрая цевта, през която изтича вашата енергия, е малка, не може да излезне от този път. Тогава какво трябва да направите? В духовния свят не се менят тръбите, но те имат едно свойство да се разширяват. Тогава ще се спреш за известно време, ще разшириш своята тръба, канализацията си. Това, което се нарича закон на внушение или закон на разширение. Ти ще се спреш, виждаш, че условията, тази работа не може да стане, но казваш, ще стане! Щом кажеш: Ще стане, ти вече разширяваш тръбата: Щом разширяваш тръбата си, веднага изтичането ще стане правилно. Нали щом ти разшириш на физическото поле една тръба, ако тя е по посока на устието, на приемането, широка, ще изтича толкова, колкото е влязло. Аз ще ги туря така. B.C. Посоката, отдето влизат, ако е тясна, в този случай приема повече, а дава по-малко. Във втория случай приема по-малко, а дава повече. Питам, ако един богат човек, който има много, а е скържав, дава малко, този е първият случай – богатият, а втория случай имате сиромаха. Сиромахът при изтичането е щедър, от него изтича, той е щедър, всичко прави; той като няма, всичко прави и църкви прави, и бедни облича, всичко, но казва: Аз да съм богат всичко ще направя! Той е сиромах. Защо? Защото приема много малко. Отлична идея има той, но като стане богат, защо се изменя, защо не поддържа своята идея, своите идеи? Защо богатите хора стават по-скържави? Те и сиромасите са скържави привидно. Представете си, ако канализацията се е свила, представете си, ако са тези железните тръби и паднала е някоя скала, че се е свила дупката малко, какво ще имате? Та при богатите е станало голямо съпротивление и те се свиват малко. Всеки един човек, който мисли повече за себе си, е един богат човек, без разлика. А всеки, който мисли повече за другите, е сиромах човек. В природата тъй седи въпросът. Мислиш постоянно за себе си, ти си богат човек, работите ти са оправени; мислиш повече за другите, ти си сиромах човек. Понеже ти мислиш за другите хора, те мислят за тебе. Как бихте турили по математически начин това; когато ти мислиш за хората, а те не мислят за тебе. В число как ще го турите това? Г. как ще го туриш това? Представете си, че давате една лекция такава в геометрията или в математиката. Вие трябва да минете от един род процес в друг процес.

Съвременната математика борави с резултати. Всичките числа, с които тя работи, са резултатни числа, те не са чисти числа, те са завършени резултати, а по изчисляване те са верни. Резултатните числа са верни, запример измерването количеството на топлината, то е един завършен резултат или измервате количеството на светлината или силата, с която един предмет се движи; или обема на слънцето, кои са причините затова? Искате да изясните вътрешната му гъстота, температурата, щом определят те това, те си имат известни понятия и дават едно обяснение затова; например за да има 10, 15 или повече милиона градуса температура, те го обясняват с известни вътрешни причини, които съществуват в самото слънце. Учените хора го обясняват това, но ние срещаме този закон в природата, който е верен по отношение на каквото и да е тяло. Този закон е верен и по отношение на човека; стига да знаете как да разглеждате въпроса. Да допуснем, някой от вас е даровит музикант или певец и друг един, който не може да пее. Каква е разликата между този, който знае да пее, и този, който не знае да пее? Единият иска да пее и другият иска, но единият пее, а другият не може да пее. Единият казва, искам да пея, а не мога да пея, а другият казва, искам да пея и пея. Подразбира се, че той е способен, значи нему му е дадено, а на другия не му е дадено; всъщност не е така. Ти като не можеш да пееш, значи твоята тръба, от която изтича тази съзнателна енергия, е много малка, следователно, ти не можеш да се проявиш. Имаш желание, но щом дойдеш до изпълнение, оттам, дето изтича енергията, или ние казваме, че условията не са така благоприятни. Ако сте сам, вие ще направите опит, но ако сте тук в клас, вас ви е срам, има ред причини, и вие няма да се решите, и ако рече някой да пее, даже и най-добрият певец тук няма да пее, при тази критическа публика. Та вие ще замязате на онзи турчин, като се давали драмите на Шекспир, отива този турчин да гледа, та на онзи, който извършва престъплението, турчинът му казва: Ти ли забърка тази каша там; и забърка цял един скандал, казва му: Не те ли е срам. Та ако сте сами тук, вие ще станете и ще пеете. Вие сте една публика отлична, тъй снизходителна към себе си, но онази публика е много взискателна, веднага ще ти каже: Ти като не знаеш да пееш, защо пееш, пей малко, но пей по-хубаво! От тебе има много по-способни, че ние време имаме ли тебе да слушаме?

Аз ще задам един въпрос, защо именно когато певецът пее лошо, публиката е недоволна? И защо при доброто пеене публиката е доволна и му ръкопляскат. То си има обяснение. В публиката се заражда едно недоволство, че не е тъй добре както тя е очаквала, следователно, в публиката се заражда едно обратно движение на недоволство, че това, което е очаквала, не е излязло и тогава за онзи, който пее, те казват: Още веднъж да не си позволиш да пееш така. Какво трябва да прави певецът, който веднъж е освиркан? Трябва ли да се обезсърдчи? Ако този певец не се обезсърдчи, той певец ще стане, това показва, че у него има воля, има стремеж, той иска да пее. Той е готов, по който и да е начин. Значи музикалните условия ще се развият у него. Вземете тогава научно, изяснете всяко едно обезсърдчение, то е едно препятствие на пътя ви. Тогава голямото обезсърдчение е голямо препятствие, малкото обезсърдчение е малко препятствие. Какъв е законът? Ако тежестта е голяма, какво е голямо? Как ще се оправите тогава с препятствията? Аз сега преплитам физическите работи, които стават със съзнателните промени. Ще направите тъй, както Аделина Пате е направила. Тя отива в Ню-Йоркската гара, имала да си взема един чек от 25 хиляди долари и директорът там ѝ казал: Съжалявам госпожице, не ви познавам. Тя отива в Ню-Йорк за пръв път там, кого ще търси? Тя се спира там и изпява едно парче. Веднага директорът казва: Дайте ѝ парите, тя е Аделина Пате! Съобразителност у нея. Тя сама е дигнала това препятствие с пението си.

Преведете сега и вие имате като Аделина Пате това препятствие, как ще го преодолеете? (Ако има някой чек. Стига да има 25 хиляди долара). В живота все има чекове. Животът седи от ред чекове. Вие си представлявате, че няма чекове.

Отиват двама млади да изкопават имане с книгите си; единият отива, копае, копае, три дена копае, остава му една педя до мястото, дето са заровени парите, но казва: Няма ги парите, няма да копая вече. А другият отива и копае точно на мястото, дето е гърнето с парите на същата дупка, намира парите, изважда ги. Сега единият казва: Празна работа, изгубих си времето, 3–4 дена да копая, нищо няма, изгубих си времето; а другият идва и намира парите, казва: Има пари на мястото! Тогава първият казва: Ух, да знаех! Лъжливи са тия документи! И оставя да копае. А другият изважда парите. Тогава първият казва: Много будала съм бил, да бях копал още малко! Та някой път и на вас ви трябва само една педя още. Вие разрешавате, разрешавате и казвате: Тук не може да се постигне нищо! Но като ви кажат, че други са постигнали това, вие казвате: Ух, да знаех.

Та сега за разрешението на всички задачи, трябва само още една педя, българска педя, или казано в друг смисъл, ако човек не постигне; ти имаш един документ, ако по един начин не може, тогава опитай по друг начин, дотогава опитвай, докато постигнеш. Защото всяка една задача, която е дадена в съзнанието на човека, всеки един стремеж, който човешкият ум има, или човешкото сърдце има, това са все задачи, които могат да се разрешат. Някой път тия задачи са много сложни. Да допуснем вие сте студент в университета, скъсал ви е професорът два–три пъти, ще се явите пак. Колко начина има за излизане от неловкото положение? Последното е да приготвиш материята много добре. Ако се напусне университетът, остава задачата неразрешена. Но ако искаш да разрешиш задачата си, най-естественият път е да учиш хубаво. Да кажем, че този професор е решил пак да те скъса. Тогава какво трябва да правиш? Ще се оплачете в министерството, ще образувате една нова комисия или както този студент направил, той се приготвил много хубаво и на третия път отива с револвер, и пак го скъсали, той хваща професора си и казва: Или ще ми пишеш 5, или ще те изхвърля навънка от университета, защото не си на мястото си! Аз не давам сега изпит, да покажа, че съм приготвен, много добре зная, но ако не ми пишеш 5? Сега всички не могат така да направят, и вие, които не сте толкова силни, не можете да изхвърлите професора си от прозореца навънка, тогава какво ще правите? (Ще учим). Хубаво, ако след като сте учили, професорът пак ви скъса, не иска да ви пусне? Ако имате пари, ще идете в някой друг университет в странство, ще промените 2, 3, 4, 5 университета, защото може професорът да не иска пари?

Няма задача в света, която да не може да се реши! Само е въпросът на времето! При големите спънки, всяка една спънка, има един професор, който спъва работата, трябва да го заобиколите, да напуснете университета; а сега може, който и да е професор да го намажете с пари, той ще отстъпи. След като го намажете, той ще каже за вас: Той е доста способен! Пък ако не го намажете, той ще каже: Неспособен е. Питам тогава, след като намажете професора, нему може да му е приятно, но вас не ви е приятно; ако се научат вашите другари, те ще кажат: Слушай бе, ти не мина по достойнство, но като намаза колата на професора. Ти не мина по естествен път, но с масло мина. У турците има един обичай, като се борят пехливани, те се мажат с масло. Но маслото не прави човека пехливанин. Онзи, който може да намаже един професор с пари, той не е юнак. Той не знае. Масло може да се тури, ако е силен. Той е здравеняк, има условия да спечели в това борене. Но ако той е слаб, колкото масло и да се тури, той все ще бъде повален на земята.

Та първото нещо у вас е да се развие силата. Дръжте сега в ума мисълта си всякога в една възходяща степен. Може да имате вяра в това. Има един закон, който е и личен, и безличен. Например, вие можете да вярвате, че има някоя сила вън от вас. Но вън от вас или вътре във вас в природата съществува един закон, в който невъзможните неща стават възможни. Преди хиляди години беше невъзможно хората да хвърчат из въздуха, а днес това е възможно. Сега не е възможно хората да отидат до месечината, но може би след хиляди години ще бъде възможно това. Обаче съзнанието на тия хора, които ще отидат до месечината, и техните познания ще бъдат големи. Те ще бъдат запознати с тези сили, с които сегашното човечество не борави. Вие считате, че известни задачи са непостижими, понеже у вас има много тесни схващания за природата. Казвате: Тази работа не може да стане. Мен не ми е дадено това. Щом кажете така, няма да успеете. Отде вадите това заключение, че не ви е дадено? Например някой ще каже: Мен не ми е дадено аз да бъда певец. Но вие сами си правете опити, опитвайте се да пеете. Не да привлечете вниманието на публиката, вие нямате тази сила, но пейте сами. Ако ви турят в едно положение, да си изкарвате прехраната чрез пеене и да няма какво друго да правите, питам ви тогава: Какво ще направите? Вие ще употребите точно метода на котката. Котката има практически разсъждения. Като дойде до едно препятствие, ако има една височина, например, тя погледне натук-натам, мързи я да скочи, но ще обиколи наоколо, да намери едно място, да мине така без да има нужда да скочи. Може да мине половин час, докато намери една дупка, но ако се намери в трудно положение, тя и през стобора прескача, даже и от два–три метра висок. И човек има това свойство на котката. Той търси лесния път, може повече да обиколи, но някой път, като няма никъде дупка, той дойде до някои лоши условия на живота и като погледне, казва: Оттук ще мина. Казвам: Един път е той. Този път е изтърканият, всеки може да мине покрай него. Но и през другия може да се мине, изисква се само малко усилие. Така прескачат апашите през тарабите на къщите, от една в друга. Човек трябва да държи една мисъл в съзнанието си. Това, което човек иска, може да го постигне, но той трябва да държи тази мисъл в ума си и ако не я държи, външната среда, външните условия ще му въздействуват обратно. И тогава, ако не иска да държи тази мисъл в ума си, и възможните работи ще станат невъзможни. Та дали ще постигнете работите или не, дръжте една мисъл в ума си. Тя действува творчески. Да допуснем, че ви изстинат ръцете. Какви начини имате вие за стопляне на ръцете? (Духаме ги.) Духате ги, но пак не се стоплят. – (Мачкаме ги). Мачкате ги и пак не се стоплят. Тогава? Вие сте в гората, трябва да намерите малко сухи клечици, оттук, оттам, ще съберете и малко сухи листа, ще запалите една кибритена клечка и ще накладете огъня. Сега това е една мъчнотия – това, което не може с търкане и с духане, най-после, като почне да работи ума ви, ще си накладете огъня и ще си стоплите ръцете. Тогава питам: При огъня можете ли да си стоплите ръцете? (Разбира се, може).

Казвам: Ще държите мисълта, че невъзможните работи могат да станат възможни. Това е разумното. Всеки в себе си ще намери условията, при които неговите ръце могат да се стоплят зимно време. Сега може да ви се даде една такава тема. Да допуснем, че вас ви се яде баница. Отивате до едно място, няма баница. Вие имате желание да е стоплено, хубаво сготвено, има брашно, сирене, всичко това, вода, но никога не сте правили баница. Имате книга, там пише как се прави баница. Вие ще прочетете и ще наточите баницата. Първия път няма да бъде такава, каквато трябва, но все-таки ще мяза на баница. Втория път, трети, четвърти, пети и на шестия път ще направите една доста порядъчна баница. Но ако не прочетете в книгата, вие само ще погледнете на сиренето и на водата и ще кажете: Как така тия хора да не са оставили една баница и за мене? Какво значи сега това? Когато имаме приготвена баница, това показва уреденият живот. Но когато уреденият живот не е така нареден, а трябва ние сами да го уреждаме, тогава трябва да знаем как да го уредим. Знанието се отнася за един живот, за който другите хора не са мислили.

Сега какво остана във вашия ум? Баница можете ли да направите? Сега ние говорим за неща, които не стават. Как ще си обясните вие въздишането? Вие ще забележите, че в публиката, когато човек се облича хубаво и иска да даде внимание, той задържа дишането си и когато дълго време е спирал дишането си, тогава ще каже хуу – въздъхне. Въздишането е един признак. Щом въздъхнеш, ти казваш: Чакай да си помисля малко върху тази работа. И така се обяснява въздишката. Въздишате ли, това показва, че трябва да мислите. И ако при всяко въздишане вие мислите, въпросът ще се свърши. Но ако вие въздишате и не мислите, работите не се уреждат. Ти въздъхнеш. Въздишането произтича от една възможност и от една невъзможност. Когато две възможности се срещнат, едната с минус, а другата с плюс, човек въздиша и стопля тази студената невъзможност. Като въздиша, той образува топлина. Следователно, невъзможността той я стопля. И тогава имате този отрицателен знак минус, имате и плюс. После имате плюс и плюс, какво става? Събират се нещата. Та въздишането е един процес, да се отнеме само една от величините. Човек, който не въздиша, въпросът с него е свършен. Има два вида хора: единият вече не въздиша, отчаял се е той, свил се, не въздиша. Другият не въздиша, но той е положителен, няма отрицание, и казва: Тази работа е станала. Той се радва. Въздишането е процес на развитие. Затова, когато вие въздишате, например, то е от неволя. Върви из пътя, въздъхне; не си доспал, въздъхне; погледне обущата си, въздъхне; погледне палтото си, влезе в студена стая, собата не гори, въздъхне. Това е все процес на развитие. Казваш: Отнякъде все ще си намеря малко въглища. Въздишането е един обновляващ процес. Значи, само една от величините е отрицателна. Или препятствието е отрицателно. Вие трябва да превърнете всички минуси в плюс. Ако взема един от сегашните термометри и го накарам да се подига нагоре, това повдигане показва ли и външната температура? Аз мога да подигна този термометър до сто градуса, но това показва ли, че и външната температура се е повдигнала на сто градуса. Ни най-малко не показва. Значи един термометър може да показва само твоето състояние, но не и това на външната природа. Значи в даден случай един термометър може да покаже, какво аз желая, какво е моето състояние, но когато този термометър по естествен път показва каква е температурата отвън, то е друг въпрос. Та понякога трябва точно да определяте, когато термометърът се е подигнал, дали това подигане показва вашето състояние или подигането на външната температура. Да кажем, че вие взимате един термометър и го турите под мишницата си. Той в дадения случай показва каква е вашата температура, но не и температурата на външната природа. Това не показва, че температурата на цялата природа се подига. Щом се подига температурата на външната природа, това вече е друго положение.

Та в съзнанието ви вашият термометър показва какви са вашите мисли, какви са вашите желания, но не и тези на външната природа. Там вече условията са други. Та съзнанието може да показва какви са вашите мисли и вашите желания, а вашият термометър показва какви са влиянията на външната природа, на окръжаващите ви върху вас.

Та умните хора си имат два термометъра, с които различават подигането или спадането температурата на външната природа, както и тази на своите състояния, на своето тяло. Този човек е умен. Който не е сведущ и не може да различава тези температури, той не е умен човек и се намира в противоречие с окръжаващата среда. Да кажем, че някой човек туря термометъра си под мишците и намира, че температурата му се е повишила на 41 градуса. Излиза вън, не намира същото положение. Той изпада в противоречие. Обаче кой човек, при температура от 41 градуса, може да излезе вън на разходка? Такъв човек е аристократ, той се изтяга на леглото и колкото да го убеждават, той не може да излезе вън, казва: Не мога да стана от леглото.

И тъй, природата е направила нещата много разумно. Когато температурата на човека не е естествена, природата го поставя на легло и му казва: За предпочитане е да лежиш на леглото, отколкото да бъдеш вън. Иначе ще имаш страдания. Малките страдания отвътре са за предпочитане пред големите страдания отвън. Та когато човек страда отвътре, тогава малките страдания отвътре са за предпочитане от големите страдания отвън. Тогава пък имаме обратния закон: Големите блага отвън са за предпочитане от малките блага.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

7 ч.с. Изгрев.






Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни