Jump to content

3.2.1.5. Писмо


Recommended Posts

ПИСМО

Защо жалиш за брата си? Ти познаваш ли го? Оногова с плавните грациозни движения, с благия тих поглед... Видял ли си в дълбочината на очите му, издигнал високо седефен купол, блещи замъкът на душата му; там царедворци непрестанно изливат нежна музика, насядали в разкошни цветя и благоуханни както сутрин е благоуханна помежду цъфтящи череши и ябълки... И ти жалиш за него?! О, безумни вие, които жалите за заминалите! Как можете да помислите, че залязващото слънце умира, че захождащата Божествено прекрасна душа погива?
В неизмеримото пространство на ефира живее Той, там се излива дивната песен на нежното Му сърце, там сърцето Му, подобно птичка с обсипани с брилянти на небесна роса крилца, в които си играе усмивката на Вечния цар, трепти в песен и незахождаща радост. Помежду нежните трептения на неговия говор се дочува трептението на Бога. А когато се усмихваше седем ангела сияеха на образът му и развяваха златоцветни коси и сладко галеха със спасително благи очи. Целият той е изтъкан от хармония и цветове. Ах, кога ли и слънцето на моята душа ще изгрее и разкъса сивите тежки облаци на хилядолетни напластения от грях и незнание... Как дивно светят слънцата на самоотвержените души! Коленичила трепти душата ми пред тях и аз не смея да ги приближа, защото слънцето на светлите души ще изгори съединенията на безпросветната ми душа - съединения от тление и незнание. Не смея да ги наричам братя. Не смея, защото моята разрушена от болки душа не е достойна да ви бъде сестра. А този, когото ти жалиш е облечен в бяло. На сочни зелени листенца висят розово цветове и обкичват дивното му чело... Той е облечен в бяло, в чисто бяло. Дрехите му блестят от златоткани звезди и въздушни цветя се преплитат в ефирната му тога. Препасан е с морав колан пронизан с милионни сапфири на неизплаканите му геройски сълзи... И невъобразимо бели са неговите криле... Той е млад Бог. И сега той се поучава между строителите на Великото царство - всички любимци на Бога. Не скърбете за него - той е млад Бог. Но, ако вие жалите за него, не лейте сълзите си пред света, а при изгрева на слънцето, при птичките и цветята; когато облаците се гонят из синия ефир да отключат крановете на обилното благословение, или тогава, когато Марс грабне факела си и застане до своята царица и потеглят за нощна стража в милата майка земя... Лейте сълзите си, когато майката притиска младенец на гърдите си, децата заловени на хоро играят весели игри... И тогава, когато селските момичета носят кошници цветя за продан, на които белите мъниста по сплитките се белеят като пеперуди, когато млекарят кара дългоухото си братче натоварено за пазаря, когато орачът оре черните бразди, косачът коси благоуханното сено и жетварка пее дивна мелодична песен на вековна неизплакана горест... Само тогава оплаквайте заминалия любимец при Образа на Бога. Той ще разбере, а не онези доле в света, които никога не са видели тази красота, в която само живее Той. Тогава, ти имаш единение с Божествената Му душа, тогава той слиза при тебе и тез, които го жалят, повява белоснежните си криле и слухтящите усещат близостта на близка красота, а това е Той. Там, там в тази красота ще отидем и ний. Ще отидем при нашия Отец в светлата дивна градина при златните струи на сладкозвучния ручей, измежду сребърните палми, из висящите златни рубинени гроздове, измежду зреющи слънца с крилати ангели и херувими, облечени в безсмъртна хубост, изпълнени с непреходна Любов, осенени от радостта на Раздавачът на Вечната Правда... И когато ще ни зърнат из млечните облачни вълни, ние ще паднем на колене пред тях, ще прострем ръце за помощ и ще се изкачим на последната стълба при подножието на Царя. И ще бъде радост голяма, и ще бъде песен непредаваема, защото влизаме в Царството на Сина, седящ отдясно до престола...
Често аз, чужда на света, тласкана като презряно добиче бягам и се крия из просторните поля, до тъмния бодлив глог, до голия рид, до нападалата горска шума или постелка от златни и сребърни цветя, падам по очи и изплаквам трепетната молитва към моя Създател и Учител... Аз се връщам вече към градината на радостта; змията безсилно съска до мен, отровата й е безсилна, краката й са притиснати в сурова цепнатина на габер и пътя изминат през червеното море, страшният път на огнените вълни и на края на страшната пустиня, където вкусих небесна манна и пих питие на любов. Бавно, но сигурно аз стигам вратата и онзи, който •тогава с огнен меч ме изпъди, сега с разтворени обятия ме зове и чака ме с трепет. Аз виждам купола на Лъчезарния дом... Аз виждам царедворците и чувам арфите на музикантите... Домът где ще си почина, где голите, облечени, играят свещен танец, гладните, наситени, весело подскачат, а нажалените, утешени, пеят песен и разговарят с небесните обитатели. А пътищата на страшните вихрове разцъфнали в благоуханни сенчести оазиси, под ... сирачето намерило баща си, милва го и провира пръстите си в косата му, цалува го сладко по страните, майка сложила глава на синови скути, пита го где след войната се изгуби, а той я милва и казва: „При Бога"; вдовица намерила любимия съпруг, обкичва го с розови цветя и му шъпне затаена горест на любов и страдания... А там нежни годеници хванати ръка за ръка радостно се разхождат из слънчевата ливада на вечната пролет, като че ли никога смъртта не ги е делила. Тъй душите им съединени, усмихнати се цалуват и шъпнат благословения.
Ето, ние вървим по нанагорнището в дивната наша родина при Безконечната Любов на нашия Отец... Часът удари. Гърмят камбаните, светлее зората. Още няколко крачки мигновени векове и... ние ще стигнем... Там ни чакат ангелите, нашите тук земни братя и сестри. Там ни чака Бог - нашият Учител и Спасител. Напред!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...