Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1917_04_22 Божията воля / Волята Божия22 април 1917 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3539 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 04 януари 2011 - 15:05

Аудио - чете Калоян Христов

Волята Божия (Беседата за четене в стар правопис - изд. Жануа, 2004)
Божията воля (Беседата за четене в стар правопис - изд. 1942 г.)


От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Божията воля


Беседа от Учителя, държана на 22 април, 1917 г. София.

„Който прави волята на Отца моего, Който е на небеса." (Матея 7:21)

Думите „Божията воля" или „волята на Отца" са, класически. Когато се каже „Божията воля", много от съвременните хора се усмихват. – Защо? – Защото се колебаят, дали съществува Бог, или не.

Светът има двояк израз: съзнателен и несъзнателен. Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в несъзнателния свят. Той е свят без закони или, ако има такива, те са механически, неразумни. Когато Христос казва, че не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, разбираме оформения свят, съзнателния свят – на законност, на ред и порядък. Следователно, само онзи може да влезе в съзнателния свят, който изпълнява Божията воля. Тя е свързана с разумността в човека. Само разумният може да изпълнява волята на Бога. Във физическия свят тази воля се изразява чрез закона на необходимостта, т.е. чрез механическите закони. Движенията на колелото във фабричните мишини е механическо. Човек не може да му противодействува. Веднъж пуснато в движение, никой не може да го спре, докато не се натисне бутона, който го е накарал да се движи. Каквато молитва и да му четете, то не разбира. Достатъчно е да ви закачи с единия си зъбец, за да ви завърти около себе си и да ви смачка. Колелото се подчинява на механически закон, т.е. на закона на необходимостта, в който няма разумност. Ето защо, всички хора, които служат на своята воля, гледат на света като на сбор от случайности. Под думата „случайности" те разбират свят на безпорядък, т.е. такъв свят, който няма отношение към личния живот на човека. Както колелото, което действува във фабриките, няма отношение към човека, така и механическите закони в света нямат отношение към човека. Когато говорим за изпълнение на Божията воля, разбирам разумния живот, който има отношение към човека. В този живот действуват разумни, съзнателни закони. Когато говорим за култура, за добродетели, за ред и законност в света, ние имаме пред вид разумната воля, т.е. Божията воля, която прониква в съзнанието на индивидите, на обществата и народите поне дотолкова, доколкото те са в съгласие с нея. Аз не говоря за личната воля, защото Божията воля е над всичко.

Христос казва : „Който не изпълнява Божията воля, не може да влезе в Царството Божие". Само онзи може да изпълнява Божията воля, у когото е пробудено висшето съзнание. Само онзи може да изпълнява Божията воля, който има чувства и способности, да разбира същността на нещата. Когато изучава математика, ученикът трябва да разбира математическите отношения между числата и действията, които се изразяват чрез тях. Всяка формула, с която си служи математиката, е жива величина, а не мъртва, както привидно изглежда. Докато семето не е посадено в земята, то минава за мъртво, не проявява никакъв живот. Обаче, щом се посади, то проявява живот. Благоприятните условия дават възможност да се прояви разумният живот във всяко същество. От това гледище, всеки човек е зародиш, който очаква благоприятни условия за своето развитие. Какъв зародиш представя човек, не е важно. Той може да бъде семка от ябълка, круша, лоза, трендафил и т.н. Важно е, че, като живо същество, той представя нещо разумно.

Изобщо, всички хора, които съдържат сладчина в себе си, са разумни и съзнателни; които съдържат горчевина, са неразумни и несъзнателни. Горчевината в хората трябва да се превърне в сладчина, както горчивите, киселите и стипчивите сокове в плодовете постепенно стават сладки. По вътрешен начин и човек трябва да превърне горчевината си в сладчина. Тъй щото, когато човек казва, че животът му е тежък, непоносим, трябва да знае, че в него преобладават горчивите сокове. Нека се излага повече на Божествената светлина, за да узреят плодовете му и да превърне горчивите сокове в сладки. Тогава, именно, човек ще влезе в съзнателния живот, ще стане гражданин на Царството Божие. За него няма да съществуват невъзможни неща.

Като изучават човека, философите се спират върху трите основни елемента в него: ум, сърце и воля. Волята е израз на вътрешната хармония между ума и сърцето. Значи, волята подразбира принцип, който свързва две противоположни сили – силите на ума и на сърцето, като ги заставя да действуват в една разумна посока. Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способността си, да превръща низшето в себе си във висше, неблагородното в благородно. Културата на човечеството се дължи, именно, на индивидуалната и колективна човешка воля. Дали действува колективното, или индивидуалното съзнание, законът е един и същ. Думата „воля" на български се състои от четири букви. Първата буква „в" е образувана от единица и два полукръга. Кръгът означава Божествения живот, свързан с единицата – посоката, по която трябва да се движим – нагоре, към главата.

Мнозина оспорват съществуването на Бога и питат, къде е Той. – Бог е там, дето е главата на човека. Който има глава, не може да отрече Бога. Ако няма глава, всичко отрича. Ако няма друга сила, която да противодействува на земното притегляне, човек би се обърнал с главата надолу. Благодарение на тази сила, главата на човека е отправена нагоре, към центъра на слънцето. Благодарение на тази сила, човек ходи изправен. Като знаете това, пазете главата си чиста, хранете я с чист въздух и светлина, с чисти мисли и желания. Не внасяйте в ума си мисли, които смущават и разколебават. Всички се плашат от войната, искат час по-скоро да се свърши. На какво се дължи войната? – На неизпълнение на Божията воля. Коя е причината за пропадането на Ниневия? – По онова време Ниневия беше висококултурен център, но жителите на този град водеха лош живот, не изпълняваха волята Божия, поради което бяха осъдени на загиване. Също така Асирия и Вавилон бяха културни центрове, но пропаднаха. Между културата на асирийците и вавилоняните и сегашната има известно сходство. Те знаеха много неща, познаваха елементите и техните свойства, но злоупотребиха със знанието си, приложиха го там, дето не трябва. Те отваряха войни и се изтребваха едни-други. Същото правят и сегашните народи. Тази е причината, дето старите народи загинаха, като им се взе силата и знанието. Ако и сегашните народи вървят по техния път, и те ще изчезнат. Ако европейските народи не се опомнят, очаква ги същата участ, каквато сполетя Ниневия. Който престъпва Божията воля, лишава се от Неговото благословение. Както човек изхвърля нечистите вещества от организма си чрез изпотяване, така Бог ще изхвърли от своя организъм всички хора и народи на съвременната култура, които не изпълняват Неговата воля. Това е Божествен, разумен закон, който регулира живота. – Какво ще стане с нас? – Нищо лошо няма да стане. Който живее в Божествения свят, не трябва да се страхува. Мислете право и от нищо не се страхувайте. Казвате: Какво зависи от мене? – Много нищо зависи. Достатъчно е да поставите едно житно зърно на едно от двете блюда на везните, уравновесени с еднакви тежести, за да отклоните едното от тях. Отде знаете, може би, вие сте последният човек, който със своето присъствие, изменя движението на Божественото колело в една или в друга посока. Въпреки това, всеки мисли, че Бог трябва да дойде на земята, да оправи света. Вярно е, че Бог ще оправи света, но чрез хората. Що се отнася до изправянето на света, човек е пряко заинтересуван, а Бог – косвено. Светът е създаден за човека да учи, да се възпитава и забавлява. Доколкото ние съзнателно учим и пазим Божиите закони, дотолкова и Бог се интересува от нас. В който ден развалим отношенията си с Бога, като Първа Причина на нещата, и Той престава да се интересува от нас.

Човек е свободен да изпълни, или да не изпълни Божията воля, но ще носи последствията на своята свободна и неразумна воля. В това отношение, пророк Йона представя пример за неизпълнение на Божията воля. Бог го изпрати в Ниневия да проповядва на жителите да се покаят, но той се отказа, под предлог, че Божията милост ще се простре върху тях, ще ги помилва, а той ще се изложи като лъжец. Йона казва: Не искам, Господи, да се излагам на присмеха и на поруганието на тези културни хора. Аз ще им проповядвам Твоите думи, Ти ще ги помилваш и, в края на краищата, ще изляза лъжец. Зная Те, Господи, че си милостив и благоутробен. Йона си купил билет за Яфа, с намерение да отиде в града Тарс, качил се на един кораб и тръгнал на път. Какво станало по пътя? Морето се развълнувало и като изкупителна жертва, трябвало да хвърлят Йона във водата. Градът Ниневия се намирал на р. Тибър, красив град, с култура, подобна на сегашната. По онова време Ниневия имал около един милион жители, между които не по-малко от 120,000 деца, които не различавали лавата си ръка от дясната – малки, невинни още деца. Когато жителите на града се разкаяли и се обърнали към Бога за милост, Той отменил наказанието си, главно за невинните деца.

Какво представят корабът и морето? Корабът представя организирано общество, а морето – светът с неговите прояви. Йона избяга от лицето на Бога и се скри в кораба, т.е. в едно организирано общество, между културни хора, които, увлечени в ядене и пиене, забравят Бога и казват: Ние сме господари на себе си, никой не може да ни заповядва. Но морето, т.е. светът се развълнувал, и корабът започнал да се обръща на една и на друга страна. С кораба заедно и човек се вълнува и губи вече влиянието си между членовете на обществото. Когато прекъсне връзката си с Бога, човек губи умствените и нравствените си сили, започва да остарява. Към него се отнасят с пренебрежение и търсят млади, способни хора. Такова било положението на Йона, когато се качил на кораба и тръгнал по морето, т.е. в света. Понеже не познавал закона на светлината, пътуването му било фатално. За да се прекрати бурята, решили да хвърлят Йона в морето, дето бил погълнат от кита. Йона не познавал изкуството да плава, затова попаднал в устата на кита. Китът представя смъртта, която поглъща онези, които не изпълняват Божията воля. Тук Йона трябвало да прекара цели три деня, отдето отправил гореща молитва. Той се молел: „Господи, освободи ме от устата на кита, т.е. от устата на смъртта, за да изпълня Твоята воля. Бог послушал молбата му и заповядал на кита да го изхвърли на брега. След това Йон отново отишъл в Ниневия да изпълни Божията воля, да проповядва на хората разкаяние.

Това, което се случило с Йона, се случва с всекиго. Човек се качва на кораба и, поради отказването му да изпълни Божията воля, хвърлят го в морето. Единственото нищо, което може да ви спаси, това е да отправите към Бога гореща молитва, както е постъпил Йона. Ще кажете, че човек трябва да си поживее малко. Като влезете в утробата на кита, ще видите, как се живее. С други думи казано: Като влезете в гроба, ще видите, как се живее. И там човек запазва съзнанието си и, докато се освободи от тялото си, минава през големи мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко или с хиляди здрави нишки – не е лесно да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лесно я скъсва; грешникът е свързан с много нишки, затова не може лесно да се освободи от връзките си. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободят от връзките на тялото. Кога се късат тези нишки? – Само когато човек изпълнява Божията воля. Всяка нишка представя известен атом, който указва действие върху материята и по този начин я обработва и преобразява. В този смисъл, те са необходими. Ако не можете да поставите тези нишки в движение, да въртят колелото на живота, вие приличате на фабрика, която отдавна е престанала да работи. Всяка такава фабрика е осъдена на фалиране. Ако нишките, които действуват в стомаха, престанат да работят, човек се намира пред голяма тревога. Той веднага вика лекар, да възстанови прекратената дейност на милионите нишки, които работят в стомаха му. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че целият свят е преплетен с нишки, като паяжина. Това не е никаква паяжина, но пътища, по които Бог работи, и начини, по които човек може да изпълнява Божията воля.

Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството небесно." Този стих се отнася не само до тогавашните хора, но и до сегашните, които живеят две хиляди години след Христа. Тогава те са били в зародишно състояние, във вид на семки, но Христос е говорил и на семките. Той искал да ги предупреди, че един ден, макар и след две хиляди години, когато се намерят в трудни положения, при големи изпитания и страдания, за да излязат от този хаос и да се повдигнат, трябва да знаят, как да изпълняват волята на своя Баща. – Кой е нашият Баща? – Четете Исайя, който се обръща към израилския народ с думите: „Израилю, познай Господаря си!" Обаче, Израил не позна своя Господар, своя Баща и Бог.

Често философите се спират върху въпроса: Кой е съществувал по-рано – кокошката или яйцето? По този въпрос има две мнения: едни казват, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано. Според мене, по-вярно е първото твърдение. Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а след това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието. Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум. Като символ на висшия ум взимат гълъба. Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека. Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари. Който е покварил ума си, той е загубен за живота. Физически той може да живее, но не се ползува от живота – светлината не прониква през неговия ум.

Христос казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите от него, изпълнявайте Божията воля. В какво се заключава волята на нашия велик Баща? Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе". Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата. Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото. Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога. И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое". Това е истинското отношение между великия Баща и Неговите деца.

Как се познава, кога отношенията между човешката душа и Бога са правилни? Това всеки може да провери. Представете си, че някой заболее сериозно. Нека се опита, да се свърже с Бога. Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота. При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават. Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания. Той им дал различни наименования и, като дошъл до 401 начин на проява, не знаeл, какво име да даде, затова, от 400-ния случай нагоре той ги нарекъл с общото име „американичи".

На какво се дължат нервните болести? – На порочния живот на хората. Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява. Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници. Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията. Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш. Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща. Всички хора трябва да имат еднакви права и задължения.

Какво виждаме в съвременните общества? Всички хора, всички общества и народи се стремят да станат богати, силни, да имат власт. Добър е стремежът им, но не е добре приложен. Като стане богат, човек започва да мисли само за себе си; като стане силен, започва да изнасилва слабите и бедните; като придобие власт, започва да заповядва на окръжаващите. Не знаете ли, че Бог помага на слабите, на бедните, на страдащите? Бъдете, следователно, като Него. Ако сте богат, помагайте на бедните; ако сте силен, покровителствувайте слабите; ако имате власт, заповядвайте първо на себе си. Който заповядва на себе си, може да заповядва и на другите. Тъй щото, не избягвайте случаите да помагате на слаби, бедни, страдащи, малоумни и т.н. Днес някой е идиот, но един ден Бог ще го повдигне, ще го направи философ. Затова е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога.

Бог е всемогъщ. Той превръща гъсеницата в пеперуда, а пеперудата – в гъсеница. Едно време вие сте били пеперуди, днес сте гъсеници. Това не трябва да ви обижда. Под понятието „гъсеница" аз имам пред вид материалистичното схващане на живота. Като се качи на листа, гъсеницата си казва: Яж, колкото искаш. Ако ядеш много, голям ще станеш; ако ядеш малко, малък ще останеш. За състоянието, в което днес се намира, това е право. Ще дойде ден, когато тя ще изгуби разположението си към ядене на листа, и всички ще кажат, че стомахът й се разстроил, не може повече да приема храна. Не се е разстроил стомахът й, но тя минава в друго състояние – в състоянието на пеперуда. Следователно, като пеперуда, не й трябват нито листа, нито лекарства, да лекува стомаха си. Преди да дойде в фазата на пеперуда, тя снове, прехвърля нишки от една страна на друга, докато изработи своя пашкул, в който прекарва известно време, без храна и без движение. След известно време тя пробива пашкула и отново излиза на бял свят, но вече като пеперуда, снабдена с хоботче и тръгва от цвят на цвят, да смуче сладък сок от цветята. Има болни, които, през време на боледуването си, не ядат нищо. – Защо? – Те минават от едно състояние в друго, както гъсеницата – в пеперуда. През това време те не се нуждаят от храна. Който не разбира състоянието им, безпокои се, търси лекар, да им помогне.

Ако човек не яде, това не показва, че е болен. Има хора, които издържат на глад, на мъчнотии, на изкушения и са по-здрави от онези, които се хранят, които избягват мъчнотиите и изкушенията. Характерът на човека се калява в мъчнотии, изкушения и страдания. Някой минава за честен, защото не се изпитал. Като го поставят на изпит, тогава вижда своята честност. Дават му хиляда лева подкуп, за да извърши някаква нечестна постъпка, но той се отказва под предлог, че е честен. Дават му десет хиляди лева, пак се отказва. Обаче, като му дадат сто хиляди лева, затваря очите си и се продава. Значи, някой е честен до хиляда лева, друг – до десет хиляди, а трети – до сто хиляди. Това не е честност. Истинските добродетели са абсолютни в своите прояви, а не относителни. Един французин бил подкупен с един милион лева, за да извърши едно престъпление. Като го съдели, той казал: Господа съдии, нямате право да ме съдите, защото това, което направих, е продажба. Аз се продадох за един милион лева.

Христос е дошъл на земята, именно, за продадените хора, да ги откупи. Те сами се продали на тъмни сили и не могат да се откупят. Като срещне някой продаден, Христос го запитва: На кого си продаден и за колко? – За един милион. – Щом е така, аз ще те откупя. Почти всички сегашни хора са продадени на някого. Че това е така, нека всеки се запита, къде са неговите майка, баща и деца. Ще кажете, че са умрели. – Що е смъртта? Нищо друго, освен продажба. В този смисъл, смъртта подразбира продаване. Кокошката, която живее в курника на господаря си, свободна ли е? Една вечер господарят й пъхне ръката си в курника, хване я и постави ножа на врата й. Кокошката изкряка един-два пъти, и всичко се свършва с нея. Същото става и с вас. Една вечер дойде господарят ви, хване ви за врата, тури ножа, и всичко е свършено с вас. След това дойде свещеникът и ви чете заупокойна молитва. Как ще ви успокои Господ? – Като изпълнявате Неговата воля. Казвате, че смъртта е страшна. – Страшна е, когато човек не изпълнява Божията воля. Тогава той се разлага и започва да мирише. Ако изпълнява Божията воля, когато заминава за онзи свят, той съблича старата си дреха и прекъсва връзката си с нея. Значи, цярът против разлагането е изпълняването на Божията воля. Направете опит, да видите, че думите ми са истинни. Защо човек, като е дошъл на земята, не изпълнява волята на Онзи, Който го е изпратил да се учи и работи между хората? Ще кажете, че ако правите опити, изкушавате Господа. – Като грешите, не Го ли изкушавате?

Когато се говори на хората за учене, за работа, те казват, че не могат да се борят със злото и с дявола в свята. – Свърши се царството на злото и на дявола. Днес Христос иде в света, придружен от светли и възвишени същества, от добри духове. Щом дойдат те, светът ще се оправи, хората ще бъдат здрави и бодри. Църквите ще бъдат пълни с истински богомолци и служители на Бога. Тогава Христос ще ги пита: Какво правите? Вярващите и религиозните ще кажат, че искат да обърнат света към Бога. И крадецът, като пипне кесията ви, обръща я нагоре. Светът не се нуждае от такова обръщане. Вие трябва да бъдете мощни, радостни, да дадете добър пример на света. Като скърбите и страдате, пак да се радвате. Това значи, да изпълнява човек Божията воля, да живее без страх от смъртта. За онзи, който е свързан с живия Господ, смърт не съществува. Той чува Божия глас и изпълнява волята Му. Ако направи някаква погрешка, веднага чува тихия Божи глас в себе си, който му говори: Не постъпваш добре, изправи погрешката си. Който се противопоставя на този глас и не го слуша, ще понесе последствията. Слушайте Бога, докато ви говори бащински, с любов. Не Го ли слушате, Той се отдалечава от вас, и законът ви хваща.

Човек трябва да има смелостта на онази американка, която се самопожертвувала за своя възлюбен, който се върнал сакат от бойното поле. Той отишъл на бойното поле да защищава отечеството си, но в едно голямо сражение бил ранен и отрязали единия му крак. Той писал на възлюбената си: Отрязаха ми единия крак. За да не страдаш с мен заедно, бъди свободна, намери си друг възлюбен, здрав и силен човек. Тя му отговорила: Приемам те такъв, какъвто си. В същност, той пострадал много повече, отколкото й писал, не искал изведнъж да й каже окаяното положение, в което се намирал. След време той й писал: Отрязаха и втория ми крак. – Приемам те с по-голяма любов. — Останах само труп, отрязаха и двете ми ръце. — Сега те приемам с още по-голяма любов.

Колко мъже и жени ще си останат верни при това положение? Колко хора могат да издържат на това изпитание? Колко жени и мъже биха издържали този изпит? Много рядко ще срещнете такива, които са готови да си услужват с любов и търпение, ако единият от тях заболее и се задържи в леглото няколко години. Една българка гледала болния си мъж цели 20 години и всякога казвала: Един момент даже не ми е дотегнало да му услужвам. – Защо? – Обичам го. Тази българка, както и американката, носели Божественото в себе си – любовта. Не може човек да влезе в Царството Божие, ако сърцето му не е изпълнено с любов. Докато човек мисли само за ядене и пиене, за обличане, за удоволствия, за богатство, никога няма да познае любовта. Сърцето му ще бъде празно, умът му – обременен. Защо човек не отвори ума, сърцето, душата си за великото в света, да се изпълни с Божията Любов? Защо не влезе в този велик свят, пълен с слънца и планети? Днес Христос се обръща към душите на хората и казва: „Изпълнете Божията воля, за да станете господари на своя ум, на своето сърце и на своята душа". – Как ще постигнем това? – Като обърнете буквата „К" нагоре с пръчиците ???й – йй. В това положение тя представя лодката на човешкия живот. Пуснете лодката си по вълните на морето, вдигнете платната и пътувайте свободно. Вземете кормилото в ръцете си и тръгнете, в каквато посока желаете. Ако сте нервни, турете вашето „К" с гърба надолу и започнете да плавате. Всички нервни хора – мъже и жени да отидат на фронта, там да се обновят. Какво проповядваше Йона на жителите на града Ниневия? – Обнова. Той казваше: Излезте всички на фронта, да се обновите! Йона и днес още проповядва на всички хора, на всички народи да напуснат старите си къщи, да приемат новите Божествени идеи, да излязат на фронта, т.е. на чело, за да се обновят. Бог обича смелите, самоотвержените хора. Не можете да обичате страхливия човек; не можете да обичате и студения, като камък човек. Само онзи може да бъде обичан, който носи любовта в себе си и щедро я раздава. Който не дава, не може да взема.

Всички хора, всички семейства, общества и народи трябва да се обновят. И българите, като народ, трябва да се обновят. Дали ще ме слушат, или не, това е тяхна работа. Аз съм длъжен да им кажа истината. Като я кажа, ще си отида. Къде ще отида? Ще започна от корените на дървото и постепенно ще вървя нагоре: към стъблото, към цветовете, към плода, към семката, оттам към ангелския свят, и най-после към Божествения свят – там е моята крайна цел. Ще кажете, че отивам много далеч. Божественият свят не е далеч от хората, но е богат, пълен с енергия. Който отива там, придобива много енергия и големи богатства. И аз отивам да придобия повече енергия, за да се върна отново между хората, да работя между тях и да им помагам. Приятно е да работи човек между хората и за тях. Дали го разбират те, или не; дали са богати, или бедни, това не е важно. Нима детето разбира майка си, която го храни, къпе, отглежда и възпитава? Докато е малко, то не я разбира, но един ден, като порасне, ще я разбере. Разумният разбира нещата и благодари за всичко, което му е дадено и което хората правят за него. Колкото повече расте детето, Бог го благославя и просвещава да стане разумен човек и да разбира живота правилно.

Желая ви да бъдете добри, разумни и справедливи. И, като ви срещна, да бъда доволен, че виждам хора, с които мога да се разговарям, да споделям своите мисли и желания. Какво по-голямо благо за човека от това, да среща добри и разумни хора, с които да се разбира? Като говоря така, някои се питат, какво мисля да правя. Едно от двете: или добро, или зло; или истината да ви говоря, или да скрия истината от вас. Ако скрия истината, това показва, че живея в свят на безпорядък; ако говоря истината живея в съгласие с Божията воля. Какво печели човек, ако служи на злото и на лъжата? Не само че нищо не печели, но губи всичко и се разрушава. Какво нещо е лъжата? – Сянка на истината, сянка на цялото Битие. Лъжата е подобна на фалшивите скъпоценни камъни.

Един търговец идел от Мала-Азия. Той носел торба, пълна със скъпоценни камъни, които продавал евтино. Един евреин, също търговец, пожелал да купи всичките камъни, но мислел, че не може да ги вземе, защото нямал много пари. Обаче, търговецът на скъпоценните камъни му казал: Приятелю, продавам цялата торба за десет хиляди лева. Нося ги контрабанда, затова ги давам толкова евтино. Гледам да се освободя от тях, да не пострадам. Евреинът помислил, че щастието иде пред краката му и, за да не го изпусне, купил всичките скъпоценни камъни. Като отишъл у дома си и ги прегледал внимателно, разбрал, че бил излъган: само няколко камъни били истински, т.е. скъпоценни, а останалите – фалшиви.

Днес много хора носят торби, пълни с фалшиви скъпоценни камъни, които представят за истински. В края на краищата, и те, и окръжаващите се убеждават, че са се лъгали. Такова е и знанието на тези хора. Те мислят, че носят пълна торба с истинско знание, но един ден сами се убеждават, че са се лъгали. Какво знание е това, с което човек не може да спре падането на бомбите? Отиде някой учен на бойното поле, крие се, бяга от бомбите, а не може да ги спре. Къде остава знанието му? Ще кажете, че само Бог е в състояние да спре бомбите. Който живее в съгласие с Бога и изпълнява волята Му, той може да ги спре. Щом слушат Бога, и тебе ще слушат. Някои очакват на папата да каже думата си, и мирът да дойде. Не очаквайте на никого, но се обърнете към Бога и кажете: Господи, Ти си наш Баща, Ти ще спреш войната. Признайте Бога за ваш Баща, Той ще чуе гласа ви и ще ви помогне. Вие не вярвате в своята сила и мислите, че човек нищо не може да направи пред големите събития, които стават около него. Който върши Божията воля, всичко може да направи. Ако всички хора – българи, руси, французи, англичани, германци повдигнат гласа си към Бога, войната ще спре, и мирът ще дойде. Защо воюват хората? – За нищо и никакво. Някакви търговски сделки ги заставят да се бият. Едно трябва да знаят всички хора и народи: Светът не е някаква анархия, но разумен свят, дето Бог изпратил всички хора да живеят и работят разумно, да си помагат братски.

Бог изпрати Христа, своя Единороден Син, в света, да покаже на хората, как трябва да живеят. Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратят всички спорове и недоразумения. Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаят да изпълнят Божията воля, да влязат в Царството Божие като негови граждани, и мирът ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура. Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес. Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда. Няма сила в света, която може да спре този процес. Следователно, няма сила в света, която може да спре войната. Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава.

По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните? Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри. За такива хора няма невъзможни неща. Те могат да постигнат всичко, каквото желаят. Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви. Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му. Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие. Само така той може да очаква някакъв резултат.

Казано е в Писанието: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина". Казвам: Иде време и сега е, когато бъдещите хора ще изпълняват Божията воля, ще бъдат здрави по ум, сърце и тяло и, каквото кажат, ще го направят. Те няма да се нуждаят от полици и поръчители, както сегашните. Думата им ще бъде закон, защото излиза от устата на Бога, Който ще бъде истински поръчител за тях. Светът ще се оправи, когато Бог стане поръчител за всички хора, общества и народи, както и за цялото човечество.

Да изпълнява човек Божията воля с любов, това е девизът, това е религията, от която всеки човек трябва да се ръководи в живота си. Така трябва да живеят и българите. Един ден, като ви срещна, ще кажа: Щастливи сте, че изпълнявате Божията воля, и Бог е ваш поръчител.

Идете си по домовете с мисълта: Да изпълнявате Божията воля, да живеете без човешки полици и поръчители. Бог да бъде ваш поръчител и Неговата сила да пребъдва във вас.

Беседа от Учителя, държана на 22 април, 1917 г. София.


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3539 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 24 август 2011 - 18:36

"Все що е писано". Неделни беседи (1917). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 192 с. ISBN 954-9589-82-X.
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето


Волята Божия



Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Небесно, но който прави волята на Отца моего, Който е на Небеса. (Ев. от Матея, гл. 7, ст. 21)

Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ. Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта.

Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта. Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности. Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ. Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ.

Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ. Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ. Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.

Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества. За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели.

Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ. Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ. Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето. Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е. да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно. Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля. Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга. Крѫгътъ е Божествения животъ, свързанъ съ единица, то е посоката, по която трѣбва да се движимъ, нагорѣ, къмъ главата.

Нѣкои оспорватъ, че има Богъ и казватъ: „Кѫдѣ е Господь?“ – Господь е тамъ гдѣто е твоята глава. Имашъ глава – има Господь. Нѣмашъ глава – нѣма Господь. Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания. Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения. Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани. Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война!“ Що е войната? Тя е резултатъ отъ непокорство на волята Божия.

Ще ви говоря върху това, какъ Господь изпрати пророкъ Иона въ Ниневия. Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ. Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ. Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие. Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура. Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура. Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение. Тази култура ще се изхвърли тъй, както човѣкъ, когато се изпоти, изхвърля необходимитѣ вещества. Тогава човѣкъ ще се научи какъвъ е разумниятъ законъ, който регулира Божествения животъ.

Ще кажете: „Какво ще стане съ насъ?“ Който влѣзе въ този Божественъ животъ, нѣма защо да се плаши. Не се плашете, а разсѫждавайте тихо и зрѣло. Но ще кажете: „Какво зависи отъ мене?“ Много зависи отъ васъ. Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце, на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение. Отъ гдѣ знаете, може би вие сте послѣдния човѣкъ, който, като измѣните на Бога, да измѣните въртението на това Божествено колело въ друга посока.

Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние нищо не можемъ да направимъ, Господь може да оправи свѣта, а не ние.“ А какъ ще го оправи Господь? – Чрѣзъ насъ. Ние въ този свѣть сме заинтересувани прямо, а Господь – косвено. Този свѣтъ е една забавачница, която Господь е създалъ за насъ. Доколкото ние пазимъ тази забавачница, тѣзи закони, дотолкова Господь се интересува. Ако ние развалимъ тѣзи отношения, Господь нѣма да се интересува.

Тукъ имаме единъ добъръ примѣръ за пророкъ Иона, когото Господь изпрати за Ниневия, между асирийцитѣ. Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва. Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни. „Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ. Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето. Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша. Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната. Така че тогава въ този градъ сѫ се броели повече отъ единъ милионъ жители.

Ще ви направя едно сравнение между примѣра съ Иона и прѣносното значение на кораба и морето. Корабътъ прѣдставлява организирано общество. Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления. Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество. Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва.

Сега и съ васъ ще се случи сѫщото. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки. Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много. Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани.

Нѣма какво да ви говоря върху естеството на човѣшкия духъ и душа. Има много книги писани за вас по тѣзи въпроси, четете и разсѫждавайте върху тѣхъ. Какъ ще скѫсате тѣзи нишки? Може да скѫсате тѣзи нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята. Тѣзи нишки на човѣшкия духъ може да прѣобразуватъ материята; тѣ сѫ на мѣстото си. Ако не може да турите енергия въ всѣка нишка, ако не може да турите въ дѣйствие всички колела на вашия животъ, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездѣйствени фабрики фалирватъ. Когато прѣстане стомахътъ ви да дѣйствува, каква голѣма тревога се дига, викате лѣкари и тѣзи нишки не дѣйствуватъ вече въ стомаха.

Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да вадите цѣлия свѣтъ прѣплетенъ съ много нишки и ще кажете: „Е, свѣтътъ билъ цѣла паяжина!“ Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички сѫщества се движатъ. Когато Христосъ е казалъ думитѣ: „Не може да влѣзе въ Царството Небесно този, който казва Господи, Господи,“ Той е ималъ прѣдъ видъ най-културнитѣ хора, а именно сегашнитѣ, хората на XX вѣкъ. Тѣзи хора въ врѣмето на Христа сѫ сѫществували, но сѫ били въ видъ на сѣмки и тогава Христосъ имъ е казалъ: „Вие, слѣдъ 2000 години, ще изпитате най-голѣми нещастия, но за да може да се спаситѣ и издигнете, непрѣменно трѣбва да знаете какъ да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже нѣкой: „Кой е моя баща?“ Чудно, провиква се Исусъ и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израилъ не позна своя Богъ.

Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето. Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие. Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието. Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия. Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме. Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ. Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени.

Христосъ казва: „За да не се изгубите, трѣбва да изпълните волята на вашия Баща!“ Въ какво се състои волята на Този Баща? Тази воля се изразява въ видъ на законъ. Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ. Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си. Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората. Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество. Такива отношения има между Бога и насъ. Когато Богъ се стреми към насъ, Той иска благото, което е вѫтрѣ въ Него, да ни го прѣдаде. Той казва: „Моето благо е ваше и вашето благо и мое.“ Това е отношението, което сѫществува между Бога и насъ и което трѣбва да сѫществува.

Какъ можемъ да познаемъ дали това отношение сѫществува или не? Всѣкога може да направите слѣдния опитъ. Болни сте отъ нѣкоя заразителна болесть, каквато и да бѫде тя, обърнете се къмъ Бога, разправете грѣховетѣ си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посвѣтимъ цѣлия си животъ за тебе.“ Ако Господь не ви помогне, елате да ми кажете, че не е вѣрно. Тази болесть ще изчезне въ нѣколко минути или нѣколко часа. А сега ние не изпълняваме волята Божия и дѣйствуваме механически. Болестьта при това положение не само, че не се намалява, но се увеличава.

Единъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести, изчислявалъ ги и се оказали около 400 на брой. Давалъ имъ различни наименования и когато най-послѣ нѣмало вече какъ да ги именува, нарекълъ ги съ общо име „американичи“. Какво сѫ нервнитѣ болести? Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ. Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване. Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя?“ – Ще работишъ разумно. „Боленъ съмъ, какво да правя?“ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията. Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме. Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права. Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.

А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има? Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть. Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ. Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава. Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна. Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ.

Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница. Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници. Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта. Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа. Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ. Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства. Сега ще започне да снове, прѣде и тъче.

Виждалъ съмъ такива случаи, но никакви лѣкарства не трѣбватъ. Има хора, които започватъ да проглеждатъ, виждатъ нѣкои нѣща, които другитѣ не могатъ да ги видятъ. Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората! Азъ виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ. Да се подложимъ на гладъ, да видимъ кой колко дни би издържалъ, да се подложимъ на изкушение – кой би издържалъ.

Въ какво се състои човѣшкия характеръ? Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление. „Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева. „Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева. Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва. Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева. Когато го сѫдили, той казалъ: „Не, господа, нѣмате право да ме сѫдите, защото това е вече продажба, а вие нѣмате право да ме сѫдите за такова нѣщо.“

Христосъ е дошълъ на земята за тѣзи хора, за продаденитѣ, да ги откупи, защото тѣ сѫ продадени на тъмни сили. Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко?“ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени!“ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха. А що е умиране? – Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено. Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой. Какъ ще го упокои Господь? – Изпълнете волята Божия.

Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира. За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия. Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ. Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца. Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци.

Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание. Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие?“ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори. „Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“

Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ. Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ!“ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь. Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.

Азъ често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия. Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ. Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му. То е като една разцъфтѣла роза. Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца. Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ?“ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате. Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба. Буквата „к“ е символъ на нервностьта. Турете това „к“ въ морето да плава. Нервни сте – на фронта. Мѫже, жени – всички на фронта. На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора.

Така се обнови и французката нация. Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция? Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ. Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ.

За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не. Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя. Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ?“ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ!“ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата. Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ?“ Рекохъ, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира. А сега рекохъ: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбиратъ.

Искамъ всички да бѫдете умни, добри, щастливи хора. Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ. Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания. Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ?“ Какво може да мисля? Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти. Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ. „Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ. Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти.

Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ. Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ? Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ. Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ. Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние?“ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната. Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ.

Сега защо се биятъ хората? За нѣкакви търговски сдѣлки. Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи. Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение. Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други. Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда. Нѣма друга сила, която да спре този процесъ. Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.

Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль. Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата. Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля. Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ. Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти. Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ.

Бихъ желалъ българитѣ да бѫдатъ здрави по тѣло, умъ и сърдце и да нѣматъ нужда отъ гаранти. Безъ гаранти, нека Богъ бѫде вашъ гарантинъ и всичко ще се оправи.

Това е девизътъ, това е религията, това е духовниятъ животъ. Единъ день, като ви срѣщна, ще кажа: „Браво на васъ българитѣ, вие сте народъ, който живѣе безъ гаранти.“

Идете си въ кѫщи съ мисъльта да изпълнявате волята Божия, да живѣете безъ гаранти и Неговата сила да бѫде съ всинца ви.

Бесѣда, държана на 22 априлъ 1917 година






Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни