Jump to content

3.3.5. Поклон пред паметта на брат Боян Боев


Recommended Posts

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА БРАТ БОЯН БОЕВ

3.3.5.1. СЛОВО ПРОИЗНЕСЕНО ВЪРХУ ГРОБА

НА БРАТ БОЯН БОЕВ

23 ЮЛИ 1963 Г.

ВЕЛИКИЙ, СВЯТИЙ БРАТ БОЕВ,

Наричам те така, защото наистина си велик - велик в знание, в мъдрост, чистота, в смирение, в търпение, велик в смелост, вяра, надежда и любов.
Кому не помогна Ти, кому не се отзова, когато нахлуваше смущение и съмнение в душите ни от шума и суетите на този свят?
Кой си Ти?
Кога, в кои епохи и времена израсна гигантския ти дух под небето на нашата хубава родина?
Кога и къде укрепна в теб тази могъща воля, воля за добро, воля за правда и велик стремеж към истина?
Историята е пълна със светли имена на пророци, на апостоли, на ученици - с кои от тях да те сравня?
Не си ли ти мощен и силен като Мойсея, мъдър като Соломона, възвишен като Данаила, велик в търпение и знание като Павла, любящ като Йоанна, смирен и мъченик като Христа и верен и истинен като Учителя!
Поклон към теб, ЧОВЕЧЕ - достигнал най-високия праг на името Човек!
Радвай се и пак радвай се, защото те изпращат благодарни сърца и души, на които ВИНАГИ си се отзовавал в живота с вярно и мъдро слово, които си отпращал обнадеждени с палнат факел от твоя огромен запален факел на сигурно знание и вярно напътствие да върви НАПРЕД, да се не смущава, да не бяга от преградите, а да се стреми да изпълни човешкия си дълг, да изпълни завета си към природата - любов към Бога и ближния.
Радвай се, и пак се радвай, защото небето се отвори и всички наши заминали братя и. сестри, всички светли души, работили за благото на човека - всички накитени и пременени, с озарени лица те чакат там горе и пеят и се веселят, че ти отиваш сега при тях, отиваш, за да си починеш, да си отдъхнеш като Павла, който цял живот работи, страда и с тежки незаздравяващи рани - ден и нощ, в студ и жега, преследван, бит, жигосван вървеше устремено напред, верен докрай на високия идеал, изявен от Богочовека - доказан от Учителя.
В кой град, село или колиба не се е чул твоят бодър глас да благовествуваш за Царството Божие на земята. Кое замъждяло кандило не припламна в жива грейка от твоето насърчително слово?
Твоята огромна памет събираше знания - ти ги помнеше всичките, а най-много ти запомни ония велики слова през вековете, че иде новото в света, че иде щастие за човечеството, когато всеки ще вижда в ближния си приятел, брат - искреност, обич и Любов. От всички такива изказани слова ти събра греда по греда и съзида величествен несъкрушим мост на диамантена воля, на вяра, дълбока вяра, че идват възвишените, големите Братя на човечеството, всички ония, които през хилядолетията проляха мъченическа кръв за по-добър живот, за по-радостен и смислен живот. Във всички твои речи, сказки, съчинения, разговори гърми Лайтмотива: СМЕЛОСТ! Смелост! Иде на помощ светящата войска на любещите души, която ще ПРЕОБЕРАЗИ света и ще направи рай върху нашата земя. Щастливи са плеадата ученици, на които ти беше просветител, на които ти даде хляб в ръцете и ги направи полезни граждани. За теб нямаше неук, прост, неспособен. Ти умееш да раздухваш, да разпалваш и най-малките искрици на мисълта, докато тя стане буен огън и ти, тържествуващ, сияющ да кажеш:
- Видиш ли, ти можеш, ето в тебе е възможността, ти проумя, ти сега можеш!
Поклон мили, великий брат Боян Боев, дълбок, дълбок поклон!
Слово произнесено върху гроба на брат Боян Боев на 23 юли 1963 г. от Олга Славчева.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

3.3.5.2. НАШИЯТ ОБИЧЕН БРАТ БОЯН БОЕВ СИ ОТИДЕ!

некролог

Нашият обичен брат Боян Боев си отиде!

(род. на 17.Х. 1883 год. в Бургас)

(Починал на 21 юли 1963 год. - София)

В тиха лятна привечер един узрял плод се откъсна от дървото на земния живот. Духът на нашия обичан, дълбоко уважаван и предан брат Боян Димитров Боев, роден на 17 октомври 1883 год. в гр. Бургас, отлетя в безкрайността.
С топло, искрено чувство ние се прекланяме пред светлия пример на човечност, на подвиг и всеотдайност в служба на високия идеал на доброта, истина и красота. Дошъл на земята надарен с един широк, любознателен ум, с дълбока, отзивчива душа, украсена с редки добродетели, той пренебрегна дори попрището на науката, за която имаше призвание, като прие скромното, благородно звание - учител на младите. Да бъде полезен на другите, да раздава безкористно себе си на другите, да носи светлина и утеха на ония, които я търсеха, това беше съдържание на целия му богат живот. Тънкото покривало на смирение покрива дългата низа от дела, осеяли като бисери жизнения му път. Един безпримерен труженик, един възторжен пионер в неведомите сфери на духовния живот си отиде и остави незаличима следа.
Мир и светлина на душата му!

София, 21 юли 1963 год.

От братята и сестрите, които го обичат.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...