Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_05_29 Постоянна благодарност29 май 1932 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 18:25

Аудио - чете Мария Кисова

От книгата  "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1932),
издание на ИК "Жануа'98", 2010 г.,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
Издателство „Бяло Братство“, 2012,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Постоянна благодарност



Размишление

Ще прочета псалом 108.

В този псалом има места, които сам псалмопевецът не е разбирал. Неразбраните места се отнасят към човешките чувства. Има неща, които умът възприема, а сърцето не възприема, понеже те нямат една е съща посока. На това се дължи защо някога човек е в разрез със своите разбирания. Вижда, че нещо е право, а не може да го изпълни. Сърцето се намесва и го спъва. Думите в псалома: „Галаад“, „Манасия“, „Ефрем“, „Юда“, „Моав“, „Едом“, „Филистимска земя“ са символи. Като се преведат, те стават ясни. В живота има известни постъпки, които и децата могат да направят. Например, едно дете може да бутне една стомна, пълна с вода. Обаче, ако го заставите да напълни стомната, то ще се намери в трудно положение. Също и хората лесно изливат най-хубавите си мисли и чувства, но дойде ли да напълнят отново стомната си, не могат. Мнозина искат знание. Могат да ви се дадат колкото искате знания. То е като пълен хамбар с жито, което може да ви се слага на гърба, доколкото можете да носите. И знанието има тежест. Като слуша много да се говори, някой казва: „Достатъчно е това, което казахте. Чакайте да го разберем“. – Защо? – Защото му тежи. Той иска да се справи с това знание и после да приеме отново. И когато го разбере, гърбът му е свободен да носи.

Често ви се говори за доброто и злото, но въпреки това още нямате ясна представа за тях. И учени хора задават въпроса: „Защо Бог е допуснал злото в света?“ Преди всичко това, което считаме за зло, е наше зло. Пита се тогава: Защо Господ допуснал яденето? Той знаел, че от яденето ще дойде злото. Може ли да живее човек бед ядене? Може ли да се движи без крака? Може ли, като стоиш на едно място, да мислиш, че ходиш? Това са метафизически въпроси, които очакват своето разрешение. – Може ли човек да живее, без да яде? Може и не може. – Може ли да води добър живот? – Може и не може. – Може ли човек да бъде богат? – Може и не може. Дали може или не може, това са две различни неща.

Всички сте учили геометрия. Знаете какво е ъгъл, можете да начертаете един ъгъл. Но ако ви накарат да определите смисъла на ъгъла, малцина могат да направят това. Ако ви дадат да изчислите разстоянието от земята до една звезда, колцина от вас бихте изпълнили тази задача? Или ако ви дадат ъгъла на огъването на един геологически пласт и неговата дължината, може ли да кажете кога се е огънал пластът и по кои причини. При всички данни въпросът пак остава необяснен, защото се разглежда механически. Например, грънчарят, без много изчисления, огъва глиненото тесто и прави хубави стомни. Ученият ще създаде цяла научна теория как е действала ръката, как се огъвала, за да направи стомната. Той може да каже, че стомната се е създала за хиляди години. Всъщност, за колко време грънчарят е направил стомната? Стомната е печена, гледжосана, и вие се чудите как е станало това. Има негледжосани още стомни, а някои не са печени, чакат времето си. Защо е така, вие не можете да си обясните. Който знае, тази работа е лесна за него. Той си обяснява всичко. – Без стомни не може ли? – Може. Веднъж съществуват, какви са били подбудителните причини, за да ги направи грънчарят? – Иска да печели пари, затова трябвало да създаде нещо. Той иска да живее, да се ожени. – Защо иска да се жени? Защо иска да има деца?

Като се говори за женитба, вие мислите, че разбирате този въпрос. Разбирате го, колкото и процеса на храненето. Бащата учи детето си как да яде. Показва му как да отчупи парче хляб, как да го дъвче и, най-после, как да го глътне. Обаче това още не е хранене. Истинско хранене е това, което става в стомаха и червата. Там храната стои около три–четири часа, докато се смели и превърне на каша. После във вид на сок се разпространява по цялото тяло, да го храни. Вие знаете, че стомахът смила храната, но как става това, не разбирате. Там има около десет милиона готвачи и прислужници, които непрестанно работят. Сложна е тази кухня. Един ден, когато работниците в тази кухня се откажат да служат, главният господар заличава това перо от бюджета и кухнята се затваря. – Какво става тогава с човека? – Той заминава за другия свят. Той събира багажа си, взима си едно такси и напуща земята. Много естествено, без тази кухня не може да се живее на земята. Когато питате, защо еди–кой си умрял, казвам: Бюджетът на неговата кухня е съкратен. Щом няма какво да яде, той заминава за другия свят. Казвате, че той отишъл при Бога. – Това е човешко разбиране. – Защо Бог допуснал греха и смъртта в живота? Питам: Защо квадратът, вписан в кръга, има само четири допирни точки с окръжността? Защо не са пет или повече? – Може да има и пет, и шест, но фигурата няма да бъде квадрат; тя ще бъде петоъгълник или шестоъгълник. Значи всяка фигура, която има четири допирни точки с окръжността, не е нищо друго, освен вписан квадрат, или четириъгълник. Ако четирите допирни точки са еднакво отдалечени една от друга, фигурата е квадрат. Две от точките са положителни и две – отрицателни.

Какво се разбира под положителна и отрицателна страна? Положителната страна е началото на нещата, което води към възход. Например, нагоре, надясно, напред са положителни посоки. Всички посоки, противоположни на положителните, са отрицателни: надолу, наляво, назад. Печелиш, ти си на положителната страна; губиш, ти си на отрицателната страна. Мъжът е положителна страна, жената – отрицателна. Енергиите на мъжа отиват към жената. Изобщо, под „жена“ разбираме мястото, към което всички се стремят. Всеки човек има един вътрешен идеал; стреми се към небето – мястото на покой и блаженство. В този смисъл небето е отрицателна страна, понеже енергиите на хората се насочват към него. Земята е положителна страна. Значи идеалът е нещо отрицателно, обаче той води към положителната страна на живота.

В древността един царски син отишъл при един адепт за съвет. Той му казал: „Реших да се оженя и спрях вниманието си на две царски дъщери, но не зная коя от тях да избера. Едната е много красива, другата не е толкова красива, но е много добра. Коя да предпочета: красивата или добрата?“ – „Коя от двете повече обичаш?“ – запитал адепт. – „Красивата.“ – „Защо я обичаш повече?“ – „За красотата.“ – „Ако се ожениш за нея, ще имаш големи неприятности.“ Красотата принадлежи на целия свят. Красивият човек е търговец на едро. Готов ли си по всяко време да тропат на вратата ти, да дохождат хора? Всеки има право да види красотата, да се порадва, да я целуне. Днес това не се позволява, но в миналото е било така. Аз изнасям този пример от далечното минало. Сега никой мъж не би позволил да дохождат хора, да гледат красивата му жена и да се радват. Мъжът ще каже: „Красива е жена ми, но само аз имам право да се радвам на нейната красота“. Във времето на Христа дошла една жена в дома, където бил Той, паднала на колене, плачела, мила нозете Му и ги целувала. Присъстващите осъдили Христа, че позволил да мие нозете Му, осъдили и нея. Те не разбирали, че тази жена се разкайвала за греховете си. Някога тя била красива и поради красотата си паднала морално. Ще кажете, че и грозните жени грешат. Не, само красивите жени грешат. Някога и грозните били красиви; в последствие изгубили красотата си.

Това, което ви говоря, е вметнато, между скоби. Значи може и без него. Писателите си служат с различни знаци, за да изразят по-точно мисълта си. Например, точката показва, че мисълта е завършена. Многоточието показва незавършена мисъл. Запетая обикновено отделя главното изречение от второстепенното. Чрез запетая се отделят и еднаквите части в изречението. Вместо със запетая някога писателят си служи с точка и запетая. Изобщо, всеки език има свои особености. Например, в еврейския език няма гласни букви. Евреите пишат само съгласни букви, а гласните се подразбират. Освен това евреите пишат отдясно-наляво, китайците пишат отгоре-надолу. И двата начина на писане означават слизане, т.е. инволюционен път на движение. Българите, както и цялата бяла раса, пишат отляво-надясно. Това е закон на еволюция, т.е. закон на възлизане. Всяка буква от азбуката е символ на нещо. Който може да тълкува, ще извади цяла философия. Например, буквата „йот“, с която започва думата Бог в еврейски език, представлява велик принцип, който е създал нещата. Тази буква прилича на българската запетая. Евреите казват, че всичко в света е произлязло от буквата „йот“. Тя е първопричина на нещата. Буквата „ваф“ („В“) е неутрален закон – закон за децата. В химията децата са солите, резултат от взаимодействието между киселини и основи. Ще кажете, че това е неразбрана работа. – Тя е толкова неразбрана, колкото и въпросът, защо Бог допуснал злото в света. С колко букви се пише думата „Бог“ на български? – С три. – Защо тази дума не се пише както на еврейски?

Аз ви задавам различни въпроси, но това не значи, че непременно трябва да ми отговорите. Аз искам да мислите, затова ви задавам въпроси. Човек ще мисли още хиляди години, докато си отговори на въпросите, които го интересуват. Ако днес изучаваш една наука, едва след хиляди години ще си отговорош на някои въпроси. От хиляди години хората се запитват защо съществува злото и още не са отговорили на този въпрос. Още хиляди години ще се запитват и едва ли ще могат да си отговорят положително. Злото съществува, и без него не може. Лошата постъпка не означава зло. Че някой откраднал пари, че казал една обидна дума, това още не е зло. Откраднал си пари, това означава, че си ги пренесъл от едно място на друго.

От гледището на природата кражба няма. Взел си торбата с парите на някого, но не можеш да я занесеш на онзи свят, пак на земята ще я оставиш. Друг е въпросът, ако можеш да я вземеш със себе си. Казал си на някого, че е простак, бедняк. Какво лошо има в думата „бедняк“? Беднякът е свободен човек. Той може да ходи навсякъде, от нищо не се страхува. Богатият не е свободен. Където тръгне, все трябва да го придружава някой. Красивата мома е богата, не смее да ходи сама; грозната е бедна, от никого не се страхува, свободно си ходи сама. И богатството, и сиромашията имат и добри, и лоши страни. Казват за някого, че е богат, защото имал къща. Това е криво разбиране. Утре къщата му може да изгори. Къде остава неговото богатство? Понятията „богат“ и „беден“ са човешки. Според мене онези понятия са валидни, които са общи за цялата природа. Здравият е богат. Казваш: „Здрав съм, жена ми и децата ми са здрави, но съм беден“. От гледището на природата, щом сте здрави, вие сте богати. Изобщо, човешкият порядък на нещата не е порядък на природата. Сиромашията е началото, от което човек тръгва; богатството е посоката, към която той се стреми. – Защо иде сиромашията? – За да те накара да ходиш свободно. – Защо иде богатството? – За да те привлича, да те застави да се движиш. Богатството се движи по крива линия, то е магнетично; сиромашията се движи по права линия, тя е електрична. Следователно богатият и да иска, не може да се движи по права линия. Той всякога криволичи. Бедният пък обратно, върви само по права линия.

И тъй, здравият е богат човек; болният е беден. Казват за някого, че е здрав, защото е пълен, едър. – Пълнотата не е признак на здраве. Може да си пълен и да си болен. Има една мярка, която определя колко пълен може да бъде човек. Аз измервам височината и дебелината на човека и от тези мерки определям колко време може да живее той. Ако е висок 165 сантиметра, а широчината на врата е над 40 сантиметра, той ще умре от апоплексия. И обратно, ако е висок над 180 сантиметра, а вратът му няма даже 30 сантиметра широчина, той ще заболее от туберкулоза. Обаче разумният човек, като работи върху себе си, може да намали или увеличи широчината на врата според нормалната мярка. От човека зависи да удължи своя живот или да го съкрати. Ето защо, когато вратът ви изтънява или надебелява повече, отколкото трябва, нужно е да бъдете будни – двама неприятели ни дебнат; в първия случай туберкулоза, а във втория случай ще стане разрив на сърцето. Туберкулозата е болест на чувствата. За да се запазите от тези неприятели, дръжте в ума си светли и прави мисли. Щом мислите ви са прави, те ще чистят сърцето от отровните и вредни чувства. Те накърняват имунитета на дробовете, които лесно се поддават на туберкулозните бацили. Дробовете са здрави, докато имат имунитет. Затова се препоръчва на човека да се храни със светли мисли и благородни чувства. Когато момъкът се разочарова в момата, или момата в своя възлюбен, създават се условия или за нервно разстройство, или за туберкулоза.
Помнете: Здравето на човека се крие в неговите мисли и чувства. Правата мисъл има отношение към великия закон на живота. Не можеш да мислиш и чувстваш правилно, ако не следваш този закон. Живееш ли според него, всичко в живота ти ще се превърне на добро. Затова се казва, че светият, праведният човек не умира. Ако праведният човек запази своята чистота, той може да живее стотици години. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Забележете: Колкото по-естествен, нормален живот води човек, толкова по-дълго живее. Учените, които много философстват и умуват, съкращават живота си. Истински учен е онзи, който постоянно се облагородява, разширява и подмладява. Тази наука прави слабия силен. Казвате, че религията продължава живота. Ако се говори за истинската религия, така е. Тя дава на човека начини как да живее правилно. Тя го упътва към Бога – правата посока на неговия живот. Мнозина търсят Господа в главата си, други – в сърцето си. Бог не е нито в главата, нито в сърцето; нито на небето, нито на земята; Бог е навсякъде. Така е за учените хора, а за простите Той е тук или там, според разбирането им. Ученият казва за себе си: „Това, което мисля, че зная, не го зная. Това, което искам да направя, не мога да го направя – съвсем друго излиза. Защо е така, и аз не зная“. Значи има нещо в живота, което действа въпреки волята на човека. Например, майката се радва на детето си, грижи се за него, иска то да живее дълго време. Въпреки желанието, един ден детето умира. Питам: „Защо тази майка допусна смъртта да вземе детето?“ – Защото тя е мащеха, не е истинската майка. Добрият човек не греши. Ако допущаш греха в живота си, ти не си добър човек. Добрият човек се справя с всички мъчнотии, с противоречията и даже със смъртта. Той не позволява на смъртта на пристъпи до него. Казвате, че Бог е допуснал злото и смъртта в живота. – Да, Бог допусна греха, за да оценят хората чистотата. Бог допусна смъртта, за да оценят живота. И заповяда Господ Бог Адаму и рече: „От всяко дърво на рая свободно ще ядеш; а от дървото за познаване на добро и на зло, да не ядеш от него; защото в който ден ядеш от него, непременно ще умреш“. Така поставен въпросът в Битието, се вижда, че Бог забранил на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото. Въпреки това, вие питате защо Бог допуснал греха. – Забранено е на човека да яде от това дърво, но той е бил свободен и да яде. Обаче казано е: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш“. И пак питате защо Бог направил така света. – Как го е направил? Бих желал, някой от учените да каже как Бог е направил света. С удоволствие аз бих слушал от вас една лекция по биология, по геология. Кой от вас знае как е създадено човешкото тяло, колко клетки има в него. Даже и най-големите капацитети на науката не знаят колко клетки има в човешкото тяло. Някои учени казват, че в мозъка има 3 билиона и 600 милиона клетки. Но това е предположение. Други казват, че в стомаха има десет милиона клетки. И това е предположение. Ще кажете, че това не е ваша работа. – Един негър – проповедник, разказвал на своите слушатели, че Бог направил човека от кал и три дни го сушил на плета. Като го попитали откъде взел Бог материал за плета, той отговорил: „Това не е ваша работа“.

В геометрията има аксиоми, т.е. научни истини, които не се нуждаят от доказателства. Думата „аксиома“ е гръцка. Кой е коренът на тази дума? Нужно ли е да знаете нейния корен? То е толкова нужно за вас, колкото обяснението, що е сладчината на плода. Дай на човека една вкусна ябълка или круша и го остави свободен. Като изяде плода, той сам ще разбере какво е сладчина. Иначе колкото и да обясняваш, мъчно можеш да определеш що е сладчина. Ще кажеш, че това, което не е горчиво, е сладко. А що е горчиво? – Това, което не е сладко. – Това не е обяснение. В сладчината има друго нещо. Според мене това, което внася в човека известна мекота; което удължава неговия живот; което разширява ума и сърцето му; което упрепява волята му, това е сладчина. Значи тя е храна за света. – „Защо съм нервен?“ – Нямаш сладчина в живота. При това положение ти можеш да убиеш човека. – „Как ще го убия?“ – Като му кажеш 999 горчиви думи. Ако мъжът казва на жена си по 999 горчиви думи на ден, той ще я убие. Изобщо, отсъствието на сладчина в човешкия живот води към смърт. Плодовете на забраненото дърво не бяха още сладки. Сладките храни са женски, а киселите – мъжки. Ако искаш да станеш мъж, яж кисели храни; ако искаш да станеш жена, яж сладки храни. Който яде сладки храни, ще стане безсмъртен. – „Докажи това.“ – Доказването е за учените. Ако си прост, трябва да се учиш. Аз съм учил хиляди години, докато дойда до тази истина. След хиляди години и ти ще се домогнеш до тази истина. Какво ще ви доказвам сега? Ще се опретнете да вървите по този път, който аз съм изминал. Може да се качите на аероплан, това не е важно. Щом сте с аероплан, ще решите задачата не за хиляда години, не за сто години, а за десет години. Важно е да решите задачата правилно.

Някой си изнамерил един часовник, последна дума на техниката, който струвал десет хиляди долара. За един американски милиардер тази сума е нищо. Часовникът показвал времето по цялото земно кълбо. Същевременно той хроникирал всички исторически събития в света. – Защо е трябвало да се изнамери такъв часовник? – За печалба. И без него времето отбелязва всичко. Аз нося в ума си един часовник, хиляди пъти по-точен от това ново изобретение. В който момент ме събудите от сън, аз мога да кажа точно колко е часът, без да паля лампа. Този часовник е във всеки човек. Също така, в човешкия мозък има едно пиано с 35 хиляди клавиши. То е направено по последната дума на техниката. Музикалните творби на Бетовен са детински играчки пред тези класически произведения, които се изпълняват на това пиано. Ако дойде днес Бетовен, той ще седне, като пред пианото, и ще слуша. Има един велик музикален свят, в който взимат участие най-големите майстори-музиканти; там участвуват и мъже, и жени. Който е готов за този свят, щом влезе там, той започва да свири като другите. Достатъчно е тези музикални сили да насочат мисълта си към тебе, за да започнеш и ти да свириш и на цигулка, и на пиано. Ти сам ще се чудиш как от обикновен, прост музикант на земята, си могъл да се издигнеш до такава висота. Като се върнеш на земята, ще бъдеш пак обикновен музикант. Великите музиканти имат силна мисъл. Те правят това с цел да се избегне всяка дисхармония. И най-малката радост, която ти създават тези същества, те преобразява. Много естествено, те влагат своята мисъл в тебе. Казваш: „Искам да стана добър“. – Много просто, свържи се с Бога. Той ще отправи своята добра мисъл към тебе, и ти ще станеш добър. Свържи се и с добрите хора. И те ще отправят своята добра мисъл към тебе. – „Искам да стана музикант.“ – Свържи се с добрите музиканти в света и ще станеш музикант. Иначе с години ще стържеш на цигулката, ще станеш обикновен цигулар и така ще заглъхнеш. Без връзка с великите музикални същества нищо не се постига. Истински музикант е онзи, който прави хората добри, който лекува болни. Ако не можеш да преобразиш човека със своята музика, никакъв музикант не си. Казваш: „Свирих и разплаках хората“. Колко пъти мъжът, като свири на цигулката си, разплаква своята жена! И колко пъти жената, като свири на пианото, е разплаквала своя мъж! Това не е истинско свирене. После мъжът ще се оплаква от жена си, и жената – от мъжа си. Аз имам особено мнение за този мъж и за тази жена. Какъв гостилничар е този, който разплаква своите клиенти? Първо ще те нахрани, а после ще те разплаче. Аз имам особено мнение за този гостилничар. – Кога гостилничарят разплаква клиентите си? – Когато не плащат. Следователно ако нямаш пари, не влизай в гостилница. Първо, провери да видиш, имаш ли пари, и тогава влез. Гостилничарят, като разбере, че имаш пари, не само ще те нахрани, но ще ти помогне да съблечеш и облечеш палтото си. За гостилничаря не е важно дали си добър или лош; учен или прост; виден човек или обикновен. Той се интересува от вашия джоб. Ако е пълен, ще ви почита; ако е празен, никакво почитание няма да ви отдаде.

Съвременните хора толкова се обезцветили, че изгубили онова красивото, възвишеното, което Бог е вложил в тях. Те казват: „Джобът да ни е пълен!“ – С какво? Ако джобът ти е пълен с пари, получени от добри, разумни хора, те са благословение за тебе. Но ако джобът ти е пълен с пари, получени от нечестни хора, те са проказа. В такъв случай за предпочитане е сиромашията, която те учи да ходиш, да се движиш и работиш. Обичай и богатството, което внася в тебе стремеж към доброто и любовта. Това наричам аз богатство. Обичай и сиромашията, която те подтиква към придобиване на знание и мъдрост. Искаш да знаеш, например, колко години ще живееш на земята. – Много лесно ще намериш това. – Как? – Виж има ли поне една добродетел в квадрата, вписан в кръга. Ако има две добродетели, ще живееш 120 години, и то най-добър и красив живот. През това време ще се облечеш в седемте цвята на дъгата и като се съблечеш от тези дрехи, ще напуснеш земята. Казваш: „Няма какво повече да уча тук. Ще отида на небето и след време отново ще дойда на земята“. Това значи да започнеш от началото и да дойдеш до края. Ще се движиш, защото Бог в тебе те кара да се движиш и да мислиш. Така човек става изразител на Божията мисъл. Ще се движиш в две посоки: от изток към запад. От изток ще започваш и на запад ще свършваш, откъдето иде новият изгрев. Казваш, че си остарял, че животът ти залязва. – Не, където е залезът, там има нов изгрев. – „Изгубих парите си.“ – Не се страхувай, сега ти имаш възможност да станеш по-богат. – „Боледувам, ще умра.“ – Не, ти сега, именно, имаш възможност да станеш по-здрав. Забелязано е, че деца, които много боледуват, каляват се и стават по-издържливи. Има хора, които не са боледували и минават за здрави. Обаче първата сериозна болест, която ги хване, ги отнася на другия свят. Злото и доброто в света са сили, които разклащат човека и го каляват. Злото представлява онези неоформени, неорганизирани сили, от които излиза всичко. Те са Божествен склад на енергии, които работят и преобразяват света. Енергиите на злото са корени на живота.

Веднъж клоните и листата на дървото се хвалели: „Знаете ли какво сме направили ние? Знаете ли, че благодарение на нас дървото цъфти, връзва и дава плодове“. Чули ги корените и им казали: „Не забравяйте, че без нас вие нищо не бихте направили. Ако не сме ние, да работим долу, дълбоко заровени в земята, да ви крепим и да вадим и обработваме соковете, вие щяхте да изсъхнете“. Сега и аз казвам: Ти си добър човек, по причина на злото. Умен си, по причина на глупостта. Благороден си, по причина на гордостта. Следователно злото е сила, без която не можете да се справите с мъчнотиите. Горчив елемент е злото, но той е извор на сили. Не пипайте този елемент. Не питайте защо е допуснато злото в света, но ползвайте се от онази велика, мощна сила, която се крие зад него. Чрез устата на Исая Бог казва: „Аз съм, който творя и зло, и добро“.

Изучавайте кабалата, геометрията и математиката, за да разберете отношението, което съществува между доброто и злото. Само така ще дойдете до положение да гледате на тях като на две мощни сили, без които човечеството не може да се развива. – „Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?“ – Няма защо да си обяснявате това. – „Как да ги примирим?“ – Няма защо да ги примирявате. Едно се иска от вас: Да се ползвате от доброто и злото, като две разумни сили. Христос казва: „Не се противи на злото!“ Павел казва: „Побеждавай злото чрез добро!“ Да победиш злото, това не значи да се бориш с него. Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? – Ще убия змията. – Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата, ти се развиваш и ставаш истински човек. Това са философски твърдения, които имат приложение в живота.

Съвременните хора имат криво разбиране за злото. Ето защо, за да разберат смисъла му, нека приемат в себе си мисълта: Всичко, което Бог е направил, е добро. Че имало бедни хора на земята, това не е зло. Бедните хора са почитани от Бога.

Казано е в Писанието: „Никой богат не може да влезе в Царството Божие“. Едно нещо може да спаси богатия – ако се разтовари. В този смисъл няма богати хора на земята – има само натоварени. Истински богати хора има само на небето. На земята можеш да играеш роля на богат, без да си богат. Като не съзнаваш, че играеш роля, казваш: „Аз искам да бъда богат. Че няма да вляза в Царството Божие, това не ме интересува“. – Не мислиш за Царството Божие, а мислиш за любовта на някоя мома. Той мисли, че като е богат, ще направи момата щастлива. Как е възможно да я направи щастлива, щом той сам не е щастлив? Той отрича небето, Царството Божие, а иска да го любят. Бог е Любов. Щом отричаш Бога, не очаквай любовта да те посети. Вълкът казал на агнето: „Ела при мене, ще те изуча, ще те направя щастливо. Аз имам висока култура, ще те направя културно“. Агнето попитало майка си: „Да отида ли при този учен и културен вълк?“ – „Питай баба си и прабаба си, те ще ти отговорят. Ще те заведат на едно място да ти покажа колко агнета преди тебе са оставили костите си там. Те са попаднали в обятията на културния вълк.“ Казвам: Където са костите на овцете, там са костите на всички хора с криви разбирания и заблуждения. Седиш и мислиш защо гостилничарят не ти дава ядене. Едно от двете: или пари няма, или е болен. Ако няма пари, ти му дай и той ще сготви. Ако е болен, помогни му да оздравее. Като оздравее, той пак ще готви. Хората седят и си въобразяват, че могат да говорят с Господа и с Христа, когато пожелаят. – И това може, но условията са нужни.


Публикувано изображение

Питам едного: Какво означават тези ъгли? Какво положение имат един към друг? – Те са в противоположна посока. Такива ъгли наричаме противоположни. – Какво означава триъгълникът? – Той представлява всички възможности в човека. Не можеш да имаш успех само с две възможности. Щом си дошъл на земята, ще използваш възможностите на ума, на сърцето и на волята – трите върха на триъгълника. Разликата в постиженията е в зависимост от триъгълника: дали той е правоъгълен, равнобедрен или равностранен. В равностранния триъгълник всеки ъгъл е равен на 60 градуса. А сборът от трите ъгли, в кой и да е триъгълник, е равен на 180 градуса, т.е. на половин кръг. Като се говори за половин кръг, разбирам идея, наполовина реализирана. Наистина, на земята човек не може да реализира идеята си напълно. Ако наполовина я реализира, той е постигнал нещо. Момата търси момък, който да не е обичал други моми. И момъкът търси мома, която да не е обичала друг момък. Ето една идея, която не може да се реализира напълно. Тази е причината, където момата и момъкът допущат лоши мисли един за друг.

Питам: Има ли човек в света, който да не е казал лоша дума за някого? Както няма човек, който да не е казал добро за някого, така няма човек, който да не е казал лоша дума или да не е помислил лошо за някого. Има ли човек на земята, който да не се е разгневил някога? Ето защо, като се разгневиш, кажи: „Радвам се, че се разневих“. Паднеш и си удариш крака, кажи: „Радвам се, че паднах“. Изгубиш парите си, кажи: „Радвам се, че изгубих парите си“. – „Сгреших.“ – Радвай се, че си сгрешил. Бог помага и на грешниците. Той ще изпрати един добър човек да ти помогне. Ако нямаш средства, ще ти даде, за да не правиш престъпления. – „Невежа съм, много неща не разбирам.“ – Ще дойде един учител да те учи. Той е като романистите. Ще те учи до едно време и после ще те остави. Така е в романите. Авторът си създава два образа – за героя и за героинята – и започва да ги търси някъде из живота. Той има предвид една млада мома и млад момък. Първоначално те не се познават. Срещат се, но не се поглеждат – и двамата са горди. Един ден момата върви горда, напета и не забелязва, че кърпичката паднала. Момъкът, който я следи отдалеч, вижда това, затичва се, вдига кърпичката и я подава на момата. Тя му благодари, усмихва се и продължава пътя си. Външно тя не дава вид, че се интересува от момъка, но като се върне вкъщи, поглежда кърпичката си и казва: „Благороден, учтив бил този момък“. От този момент кърпичката стои в ума. Тя е свързана с момъка. Тя е знамето на нейния живот.

Младият момък и младата мома са символи. Вие не сте нито младият момък, нито младата мома. Вие не сте млади. А младите момци и моми не са от този свят. Те са ангели, слезли от небето. Те си имат някаква идея. В първо време момъкът направи услуга на момата. И тя може да му направи услуга. Така проявяват доброто в себе си. Услугата става причина да се запознаят и обикнат. Казвате: „Те се любят“. Какво мислите вие за любовта? Мислите, че тя е топлина. Първата проява на Любовта е даването. Ако не даваш, не можеш да познаеш Любовта. Обикновено хората дават само на онези, които обичат. Като не обичаш някого, казваш: „Бог да оправи тази работа“. Значи искаш да прехвърлиш твоята работа на Бога, Той да я свърши вместо тебе. Не, ти сам ще свършиш своята работа. Казваш, че тази къща е твоя, мебелите са твои. Ти държиш за своята собственост, а личната си работа оставяш на Бога. Какво би станало с тебе, ако твоите овце задържат млякото и вълната само за себе си? Благодари на Бога за онова, което ти е дадено даром: за земята, за водата, за въздуха, за светлината. Благодари на Бога, че можеш да стоиш на краката си, да ходиш, да се радваш на красивия свят. Не мисли дали си богат или беден. Щом виждаш слънцето, ти си богат. Това благо с нищо не се купува. Какво по-голямо благо от това, да прониква светлината през твоите очи? Какво по-голямо благо от това, да получаваш поздрав от светлите звезди на небето? И те казват: „Велик и благ е Бог“. Слънцето, звездите, луната са деца на Бога. И те пляскат и играят. Лъчите на светлината са излезли преди милиони години и ни поздравяват със своята кърпичка, както момата и момъкът се поздравляват. – „Възможно ли е слънцето да поздравлява човека?“ – Възможно е. Аз не говоря за човека, но за човешката душа. Тя е по-голяма даже от земята. – „Докажи това!“ – Истината не се доказва. Който се опитва да докаже истината, той попада в лъжата. Истината съществува сама за себе си. Тя не се нуждае от външна подкрепа, от доказване. Така трябва да разсъждавате и вие. Казваш: „Нещастен съм“. – Считай това за привилегия. – „Страдам, мъча се.“ – И това е привилегия. – „Боледувам.“ – И това е привилегия. Каквото и да ти се случи в живота, знай, че това е привилегия за тебе. – „Дрехите и обувките ми са скъсани.“ – Благодари за това. Каква е тази къща, която няма прозорци? Същото ще кажа и за скъсаните дрехи и обувки. Не съжалявай, че са скъсани. Те се проветряват. Колкото повече прозорци има къщата, толкова е по-хигиенична. Това е нов начин на разсъждение. Гледам къщата на някого и си мисля нещо. Той ме пита: „Какво гледаш?“ – Гледам, че нямаш достатъчно прозорци. Виждам, че хората се нуждаят от повече светлина и повече любов. Момъкът пише любовно писмо на момата. Тя се радва, че момъкът я обича. Аз, който разбирам работата, тълкувам: Момъкът е раздавач. Той носи писмо на момата от нейния баща, който я обича. Като чувствителен, момъкът възприема любовта на бащата и я предава на момата. Тя трябва да каже: „Благодаря на Бога, че имам баща, който ме обича толкова много, че любовта му се предава и на другите хора“. Някога кацне муха на ръката ми, иска нещо от мене. Аз зная, че тя ми носи любовно писмо. Взема писмото и я питам какво иска от мене. – „Искам да ти стана ученичка.“ Аз капвам малко мед, като казвам: „Хапни си мед и си върви“.

Съвременните хора говорят за морал, но той не е истински морал. Казвате: „Откъде знаеш какъв е нашият морал?“ – Зная, познавам нещата. Като говоря, аз имам предвид две неща: първо, да покажа, че зная какво говоря; второ, искам да изнеса истината пред вас. А някога имам предвид следното: да ви направя съучастници на благата, с които аз се ползвам. Казвам ви: На 25 километра от тук има един прочут извор. Можете ли да дойдете с мене? – „Можем.“ Тръгваме заедно, говорим си и се запознаваме. Обаче благото, към което ви водя, не е мое. Аз ще ви покажа пътя към него. Благото иде от Извора, от светлината, от онази светла и велика мисъл в света. Никой човек не е автор на нещата. Един ще ви разказва нещо, друг ще ви разказва друго нещо. И двамата ще ви предадат истината по два различни начина. Въпреки това, вие пак се нуждаете от обяснения, от допълване. Всеки говори за отношенията между млади и стари, но какви трябва да бъдат, малцина знаят. Млада сестра казва на стареца: „Тази сестра е остаряла, не искам да се занимавам с нея“. Младият брат пък не иска да се занимава със старите братя. – „Защо хората остаряват, защо косите им побеляват?“ – Защото не разбират живота. Какво показва първият бял косъм на твоята глава? Този косъм се е объркал между другите бели косми, не може да се познае. Вие можете да почерните косата си за 24 часа; може и да я избелите за 24 часа. Чрез изпитанията косата побелява. – Как ще се почерни? – Ако можеш в 24 часа да забравиш всички мъчнотии и изпитания, през които си минал. Като видиш всичко в розова светлина, като се зарадваш с чиста детинска радост, само така косата ти ще почернее. Ако не почернее, това показва, че не знаеш по какъв начин можеш да постигнеш това.

По чертите на лицето на човека може да се чете като по книга. У някой чертите на лицето показват, че е мислил; друг пък е прекарал голяма тревога. На мнозина чертите на лицето показват нетърпение. Те не са могли да прочетат писмата на бащите си. Най-малкото нетърпение се отбелязва на лицето. „Големи страдания минах.“ – Това е писмото на баща ти. – „Видях младата мома и се зарадвах.“ – И това е писмо на бащата. Ако се радваш, че си свършил училището с успех и си получил диплом, и това е писмо от баща ти. – „Скъсаха ме, пропаднах на изпита.“ – И това става по желанието на баща ти. Той пише на професора: „Скъсай моя син, покажи му, че е голям простак“. – „Аз не искам да зная, не се страхувам от никого.“ – Нищо, ще се опиташ. Баща ти казва: „Големи нещастия те очакват, защото не вървиш в правия път“. Благодари, че професорът ти е сложил единица, най-хубавата бележка. Знай, че всичко е излязло от единицата. Ако спазваш закона на единицата, ти ще станеш велик човек. Бог е начало на всички неща. Казваш: „Не искам да ми пишат единица“. – Какво искаш? – „Шесторка.“ – Шест е число на работа. Трябва да вземеш чука и да отидеш на работа. Тогава ще ти пишат шесторка. Какво ще кажеш, ако ти пишат двойка? – „За двойка ли съм аз?“ – Двойката е число, което реализира всичко. Благодари, че са ти писали двойка. Кажи на професора: „Благодаря за двойката. Ще мисля за нея, какво означава тя“. Който не разбира смисъла на двойката, погрознява, отчайва се, не иска да живее. Всъщност, човек не погрознява, привидно губи красотата си. От човека зависи да бъде красив, богат, но той трябва да има гръб да носи. Кой от вас може да носи на гърба си злато, нагрято до 1000 градуса? Как ще го пренесете от едно място на друго? Аз мога да направя много неща за вас, но как ще ги носите? Злато, нагрято до 1000 градуса, не се изстудява с вода. Мога да ви дам това злато, но как ще го използвате? Ако дадеш това злато на някого, той веднага ще се отдръпне от него. То не може да му бъде идеал. Ето защо, Бог не иска да дава богатство на хората, за да не стане техен идеал. – Беден съм, искам да забогатея. – Щом си беден, ще учиш, да придобиеш знание. Нека знанието стане твой идеал.

Един царски син решил да се жени. Понеже имал предвид две моми – едната красива, другата – грозна, той не могъл да реши за коя от тях да се ожени. Той отишъл при един виден адепт, да се посъветва с него. Адептът му казал: „Ако се ожениш за красивата мома, ще живееш с нея само три години, след което тя ще умре. Деца няма да имаш. Ако се ожениш за грозната, ще имаш деца от нея. Тя ще живее дълго време“. Царският син не могъл да се реши, коя от двете да вземе. И до днес въпросът стои неразрешен. Той знае, че силата е в децата.

Красотата се отнася до външната страна на живота, а грозотата – до вътрешната страна. Радостта е красотата, а страданието – грозотата. Казваш: „От грозотата нищо не може да излезе“. – Не е така. Тя е обвивка на добродетелите. Мислете правилно, да не изпадате в заблуждения. Аз искам да ви наведа на правата мисъл, която ще ви предпази от падане. – „Не сме ли свободни да правим, каквото искаме?“ – Според мене и да изпълнявате своята воля, вие не сте свободни. Ако изпълнявате волята на хората, пак не сте свободни. Ето и аз, който минавам за умен човек, пак не мога да мисля, както искам; не мога да изпълнявам своята воля. В такъв случай нищо друго не ни остава, освен да вършим волята Божия. Дойде някой и ме лъже, че това-онова ще стане. – Аз зная как ще станат нещата. Въпреки това, някога оставям да ме лъжат; някога не оставям да ме лъжат. Казвате: „Нека Учителят ни остави свободни, ние сме млади, това учение не е за нас“. – Не, вие не сте млади. Че се мислите за млади, това е едно нещо; всъщност да сте млади, то е друго нещо. Истински млад е онзи, на когото сърцето изобилно дава. Качество на младия е щедростта. В това отношение слънцето е най-младо, защото дава изобилно блага на всички живи същества.

Един американски милионер бил известен със своето скъперничество. Една млада, красива мома решила да му даде добър урок, да му покаже как трябва да се живее и какви да бъдат отношенията му с хората. Един ден тя го срещнала на улицата и неочаквано за него го съборила на пътя: започнала да го рита с краката си и да го тъпче. Цял опрашен, той скочил на краката си, погледнал към красивата мома и я попитал: „Какво искаш от мене?“ – „Нищо не искам, но реших да ти кажа нещо. Ти си богат, но едностранчив човек; ти живееш само за пари. Знай, че при това положение те очаква склероза. Ти трябва да измениш живота си.“ Той се сепнал и започнал да мисли. От този момент той изменил живота си. Разбрал, че смисълът не е в парите.

Питам: Лошо ли направила тази мома? Да срещнеш красивата мома, която с няколко думи може да преобрази твоя живот, това е велико благословение. Тя внесла светлина в ума на банкера и му показала новия път, по който може да постигне желанията си. Какво представляват нещастията в живота? – Те са онези красиви моми – ангели, изпратени на земята да тъпчат малко хората, да придобият нов възглед за живота, да реализират възможностите, скрити в тях. Кръгът представлява скритите възможности в човека. Квадратът пък представлява разумността в човека, която използва дадените му възможности. Щом е разумен и разполага с известни възможности, човек може да реализира своите идеи по съдържание и смисъл, т.е. по дълбочина и широчина. Идеите се реализират само на физическия свят, а се раждат в идейния свят, затова, докато живееш в света на идеите, не очаквай щастие на земята. Каквото и да придобиеш на земята, в края на краищата, ще ти го вземат. При това положение можеш ли да бъдеш щастлив? Даже и като спиш, ще ти го отнемат. Ето защо, ако съзнанието ти на земята не е будно, ти не можеш да бъдеш щастлив. Щастието е само в Бога. Под „Бог“ разбирам мястото, където съзнанието на човека е всякога будно, без никакво прекъсване. И като спиш, и като си буден, съзнанието ти всякога трябва да бъде будно. – „Буден съм, съзнанието ми не се прекъсва.“ – Щом съзнанието ти не се прекъсва, то не си на физическия свят. Който обича Бога, той всякога има будно съзнание.

Мнозина се оплакват от сиромашия и болести. – Защо са бедни и болни? – Защото не обичат Бога. Ако можеш да се освободиш от мисълта, че си болен, ти веднага ще оздравееш. Не казвам, че сегашните ви разбирания са лоши. И те са добри, добре сте живели, но бъдещето иска ново разбиране, нов живот. Иначе не можете да напредвате. Пътуваш с кабриолет, но той не може да те изведе докрай. Пътят ти е нагоре, по планината. Там няма път, пеш ще вървиш. Ще оставиш кабриолета, ще се качиш на кон. Колкото по-нагоре отиваш, пътят става по-стръмен. Ще вървиш пеш. Вие сте дошли до едно място, където ще оставите кабриолета си и ще пътувате с вашия кон, т.е. с вашия ум, и така ще вървите, по височината. Искате да се върнете в гората. По-добра гора от това, да бъдеш между хората, няма. – „Как ще се разбираме?“ – Има един единствен език, на който всички същества говорят и се разбират. Той е Божественият език – езикът на Любовта. Всички животни разбират този език. Той не е съставен от думи. Има едно вътрешно чувстване, чрез което се предават човешките мисли. Като влезеш в човека, т.е. като се свържеш с неговото вътрешно чувстване, той ще те разбере и ще ти даде всичко, каквото искаш. Ако по същия начин се свържеш с животните и растенията, и те ще ти дадат, каквото искаш. Аз съм седял под крушата и като се наглася с нея, тя ми дава от своите круши. Тя предчувства, че ще дойда при нея. Като взема една круша, аз погледна нагоре, към дървото, и казвам: Благодаря ти за плода, който ми даде. Ти си помислила за мене преди аз да съм дошъл при дървото. Благодаря за поздрава на дървото, за петте круши, които държа свято в ума си. От този момент става цял преврат в мене. Щом срещна някаква мъчнотия, спомням си за петте круши, за вятъра, за слънцето, за Бога, за всички възвишени същества. Кой от нас не е ял пет круши? Ще кажете, че сте ги купили с пари. Ето, специалният клас яде череши, като задача, но те не разбраха защо ядоха. Черешата представлява символ в природата. Червената череша, както и всички червени плодове, излязоха от рая. Те са райски дървета. Черешата е красив плод, тя започва с червения цвят. Тя действа разслабително на организма. Ако стомахът ти е стегнат, яж череши и мисли за райската градина. Кой от вас, като яде череши, мисли за райската градина? Сега вие искате да знаете заключението на лекцията. Какво е заключението, като се нахраните? – Да извадите пари и да си платите. Ако си женен, жена ти е сготвила. Ако си брат или сестра, сестра ти или майка ти е сготвила. Ставате от трапезата, оставяте чинията, кърпата и казвате, че маслото не било хубаво. Легнете, заспите и пак ставате да ядете. Значи ядене, спане; пак ядене, пак спане. Къде е знанието ви? Какво сте придобили? Ако аз бях на ваше място и майка ми е сготвила, щях да я целуна, да я погаля и да благодаря. След това ще измия чиниите, ще ги прибера. Така, именно, ще дам възможност на майка ми да си почине. Аз правя това често. Да допуснем, че си на планината без хапка хляб. Срещаш един човек. Той отваря торбата си и ти дава хляб и сол. Ще благодариш на Бога, че си ял хляб и сол, но си се подкрепил. Та сега, като искате заключение на лекцията, това значи да затворя гостилницата. Знанието, което ви давам, е ядене. Дали сте на планината или в долината, все трябва да се яде. Ако направя баланс, днес ще ви се даде обяд, друг път няма. – Защо? – Толкова плащате.

Днес искам от вас едно; да цъфнете, да миришете приятно, да завържете и да узреете добре. Ако сте череша, черешите ви да бъдат червени, едри, като орехи; ако сте ябълка, круша, дюля, плодовете ви да бъдат хубави. Като ме слушате, вие искате да ви покажа правия път за небето. За да ви покажа пътя, аз трябва да тръгна и вие подир мене. Такъв е законът на светлината. Като тръгнеш след нея, тя ще ти покаже пътя.

Затова Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Той е сам пътят, истината и животът. Ти ще тръгнеш с ума си след Него. Това, с което отиваш при Христа, там е Бог. Той върви пред тебе, а ти след Него. Казано е: „Гледах Господа пред лицето си“. Казано е още: „Бог е задна стража“. Така е, докато си в мъчнотиите на живота. Щом минат те, Бог е пред тебе. Той се явява като слънцето. – „Ами като залезе?“ – Слънцето никога не залязва. То прави кръг около хоризонта, но положението на земната ос е такова, че като се върти земята около оста си, изглежда, че слънцето изгрява и залязва. Значи ние схващаме нещата перспективно.

Основната идея на днешната лекция е да благодарите на Бога за всичко. Отстъпвайте си взаимно. Ако две сестри отидат на извора, нека по-силната даде път на по-слабата, да не се стреми да я изпревари. На земята първо място няма. Първото място на земята е последно на небето; и последното място на земята е първо място на небето. Което е хубаво на земята, то е хубаво и на небето. И което е лошо на земята, то е лошо и на небето. Ако си направил добро на земята, като отидеш на небето, за тебе ще се отвори райската врата. За онзи, който прави зло на земята, райската врата е затворена. Там ще бъде в тъмнина. Като правиш зло, хората ще се отдалечават от тебе. Казвате: „Учителят може да направи всичко“. – За себе си всичко мога да направя, но за вас всичко не мога да направя. Когато грешите, вратата на рая ще бъде затворена за вас. – Защо? – Защото грехът, злото е същество, което има възгледи като на паразитите. Това са философи, адепти, дошли до положението на паразити.

Изпейте песните „Бог е Любов“, „Аин-фаси“ и „Благославяй, душе моя, Господа“.

Т. м.

Утринно Слово от Учителя, държано на 29 май 1932 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни