Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_06_10 Новото знание / Ново знание10 юни 1932г. лекция пред MOK, Изд.1947г. и ИК "Жануа-98"


  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 18:28

Архивна единица

От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

НОВОТО ЗНАНИЕ


Т. м.

Често хората приличат на малките гладни пиленца. Те постоянно тичат след майка си и вдигат шум. Тя ги кътка, учи ги как да търсят храната си. Като завали дъжд, тя разперва крилата си и ги скрива под тях. Щом престане дъждът, те веднага излизат навън, пискат, движат се около майка си. – Каква е целта на това движение и тичане около майката? – Да научат езика й. Това продължава четири–пет месеца, след което те завършват образованието си, не тичат след майка си, стават самостоятелни. Майката е завършила вече своите лекции и пиленцата не мислят за нея. Птиците, които живеят в горите, са крайно самостоятелни. Те не очакват нищо от хората, сами се грижат за себе си. Обаче ония, които живеят около човека, напр. кокошката, патицата, гъската – домашните птици изобщо, тичат след него. Те знаят, че той се грижи за храната им,  и постоянно го следят. Този навик не е естествен. Той е придобит впоследствие, от живота им между хората.

Същото нещо се забелязва и у хората. Едни имат естествени навици, свойствени на тяхното естество; други имат придобити навици от живота им между хората и различните общества. Например един човек има навик да пие вода,  и то всякога чиста, планинска. Попадне ли в някоя гора или на планина, очите му веднага търсят извор. Щом зърне такъв, подлага ръцете си и започва да пие. Друг е привикнал да пие вино – второстепенен навик. Дето ходи, той търси кръчма със старо 20-годишно вино. Отбива се от пътя си, влиза в кръчмата и пита има ли хубаво вино, колко струва килограмът и тогава влиза. Той не се интересува от изворите и чешмите. Обаче голяма е разликата между извора и бъчвата с вино. Отидеш при извора, наведеш се и пиеш колкото искаш, нищо не плащаш. Отиваш в кръчмата, пиеш едно-две кила и кръчмарят казва: Плащай! Природата дава даром, а кръчмарят иска пари: каквото ти даде, ще платиш двойно. Законът на природата е един, а на кръчмаря – друг. Ще дойде ден, когато първият закон ще се наложи, ще измести втория. Първият порядък е естественият, а вторият е придобит отпосле. Ако нямаш желание да пиеш вино, няма да влизаш във втория порядък. Щом искаш да пиеш, ще плащаш. Колкото повече пиеш, толкова повече ще плащаш. Същите закони съществуват и по отношение на храненето. Отиваш в Природата, седнеш под едно плодно дърво и от време на време си късаш плодове и ядеш. Можеш да ядеш, колкото искаш, дървото ти дава даром. Влезеш в гостилницата, нахраниш се и веднага гостилничарят казва: Плащай!

Какво се иска от сегашния човек? – Да се справи със своите вторични възгледи и вторични навици. Искаш всички хора да се отнасят добре с тебе; искаш гостилничарят да се отнася добре с тебе. – Това е възможно, ако и ти се отнасяш добре. Влезеш в една гостилница, свалиш шапката си, поздравиш учтиво гостилничаря и седнеш да ядеш. Нахраниш се добре, станеш, пак поздравиш гостилничаря и тръгваш към вратата. Гостилничарят вежливо те спира и казва: Моля, господине, не може само с добър ден и сбогом. Почакай, трябва да платиш. Яденето ти струва 85 лв. – Не може ли да почакаш? – Не може; щом се нахраниш, ще платиш, такъв е моят ред. Днес с пари, утре без пари. Някога правя изключение от това правило, но в края на краищата трябва да платиш. – Нямаш ли човещина? – Имам човещина, но и ти трябва да имаш човещина. Моята човещина се заключава в доброто готвене и поддържане гостилницата в изправност. Ако не спазвам това, нямам човещина. От тебе се изисква добре да ядеш и добре да плащаш. Ако не спазваш това, никаква човещина нямаш.

Какво представлява готвенето и какво – яденето? – Творчески процеси. Като готвиш, ти твориш. Не е лесно на гостилничаря, след като постави гостилницата в порядък, да измисли 20–30 вида яденета. И яденето е творчески процес. Седнеш пред трапезата и започваш да ядеш: превръщаш видимото в невидимо. Значи тук има творчество в две противоположни посоки: гостилничарят прави невидимото видимо, а клиентът превръща видимото в невидимо. Ти изядеш яденето, измиеш добре чинията и не остава никаква следа от него. Гостилничарят казва: Плати! Ако няма свидетели, че си ял, законът не те хваща. Ти не си оставил никаква следа от яденето. – Как се разрешава този въпрос? – Чрез вътрешно доверие. Аз привеждам този факт за видимите и невидими неща, за да разсъждавате. Например имате точка А. Тя е невидима, няма никакво измерение, но въпреки това съществува в пространството. Ако започне да се движи, точката ще измине известен път и ще образува правата АВ. – Може ли точката да се движи вечно? – Може, но не в една посока. А-----------В.  И мисълта не може да се движи вечно в една и съща посока. Значи съществува вечно движение, но в различни посоки. Коя е втората посока на точката? Първата посока е правата линия. Обаче и правата линия е съвкупност от много прави, защото знаем, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Тя обаче е образувана от много точки, значи от много прави.

Питам: Към кои вещества се отнася правата линия – към твърдите, течните или въздухообразните? – Тя може да бъде и твърда, и течна, и въздухообразна. По какво се отличават те едни от други? Твърдите тела имат голямо сцепление между частичките си, имат три измерения и своя форма. Като се топят, те се огъват. Сцеплението между частиците на течните тела е по-слабо от това на твърдите; те нямат своя форма и приемат формата на съда, в който се намират. Казваме, че течните тела се изкривяват, т.е. лесно губят формата си. Въздухообразните тела нямат сцепление между частиците или много слабо; нямат и форма. Те имат стремеж да заемат все по-голям обем. И това разширяване има предел, не е безгранично. – По какво се отличават още телата? – По своя вътрешен строеж. – Какъв е атомът на радия: твърд, течен или въздухообразен? – Твърд. – На какво се дължи изтичането на енергията от него? Ако 30 хиляди години радиевият атом излъчва от себе си енергия, ще олекне ли? – Ще олекне. Както радият излъчва енергия, така атомите на някои елементи взимат енергия, т.е. черпят от други елементи. Радият е подобен на плодно дърво, което постоянно дава. То пълни пазара със своите плодове. Има дървета, които не дават плод. Те само черпят от земята, без да допринасят нещо.

Казвам: Както дърветата растат и се развиват, така и атомите на елементите растат. Същото се отнася и до мислите. Една мисъл се ражда, расте и се развива, както плодните дървета и растения. Затова има мисли, които приличат на ябълки, други – на круши, трети – на дини, на краставици. Не мислете, че краставицата е просто нещо. Тя символизира известна идея. Ако влезеш в една зеленчукова градина, каква краставица би предпочел: зелена или зряла? – Зелена. Ако става въпрос за гроздето, какво грозде ще вземеш: зелено или зряло? – Зряло. – Защо обичаш зелена краставица, а зряло грозде? – Това е закон. – Какъв закон: природен или човешки? – Природен. – Какво жито предпочитате: зелено или зряло? – Зряло. – Вие смилате зрялото жито на брашно, омесвате го и правите хубави форми хляб. – В кой вид житото е по-хранително: варено жито или печен хляб? Според мене вареното жито е по-хранително от хляба. Като се мели на брашно и пече в пещта, житото губи част от своята хранителност. Щом губи хранителността си, то губи и своята ценност. Следователно всяка мисъл, която претърпява няколко видоизменения, губи по нещо от своята първична ценност.

Хората искат животът им да бъде уреден. Животът в своя първичен вид е уреден. Ако имаш разумността на Природата и вървиш по нейните закони, ти сам ще провериш това. Тогава ще видиш, че това, което е възможно за птицата, е невъзможно за човека. Природата е дала криле на птицата, а човек няма криле. И това, което е възможно за човека, е невъзможно за птицата. Човек има такава разумност, каквато птицата няма. Той не може да хвърчи като птицата. Сега се учи да хвърчи, но с машина. Като се е отказал от възможността да хвърчи като птица, той е имал предвид нещо по-велико. Колко по-високо стои разумността от способността на птицата да хвърчи! Щом се е отказал от възможността да хвърчи, човек е изгубил този навик; той го заместил с мисълта.

В бъдеще човек ще хвърчи без машини. Колко пъти трябва той да се преобрази, докато дойде до това положение! И теглото му трябва значително да се намали. Според твърденията на велики учени, ако човек концентрира мисълта си към слънцето толкова силно, че нищо друго да не го интересува, той може да се повдигне няколко метра от земята. Колкото по-силно е свързан човек със земята, толкова повече тежи той. Ако желанията му го държат за земята, той не може да се повдигне нито един милиметър. Обикновено болните олекват. – Защо? – Желанията, които ги държат за земята, изчезват. Щом желанията му съвършено изчезнат, той заминава за другия свят. – Колко желания трябва да има човек, за да живее на земята? – Това зависи от света, в който живее. Човек може да живее в едноизмерния, в двуизмерния, в триизмерния, в четириизмерния свят. Понеже сегашният човек живее повече в триизмерния свят, той трябва да постави живота си върху числото девет: три мисли, три желания и три постъпки. Той не може да отиде по-далеч от числото девет. Значи намира се в първата категория на живота. Тройката играе важна роля в неговия живот, затова той е в категорията на числото три. С какво число може да се намали тройката? – С единица, с двойка и с тройка: 3 – 1 = 2; 3 – 2 = 1; 3 – 3 = 0. Това са закони, с които работи животът. Това изваждане е механически процес. Важно е да знаете, като вадите единица, двойка или тройка, по какъв начин става изваждането и какво става с веществото на числото три. Какво получавате срещу единицата, която вадите от тройката? Онзи, който взима единия лев, казва: Господ да ти дава живот и здраве. Значи този човек ти пожелава живот и здраве. – Има ли смисъл да дадеш единицата? – Има смисъл, срещу нея си по-лучил живот и здраве. Числото три е закон на ума, на сърцето и на волята. С това число ти работиш не-престанно. Числото три показва още при какъв случай употребяваш ума си, при какъв случай сърцето си и при какъв – волята. Това е вътрешната страна на кабалата. Тя показва как могат да се прилагат нещата.

Казваш: Аз съм гладен, три дни не съм ял, не ме интересува числото три. Ти не знаеш, че това число включва и твоя стомах. Гладуваш, защото не разбираш значението на числото три. Това число може да те нахрани. Къде се крие магията на това число? В това число се крие такава магия, каквато в красотата. Красив, млад момък си, но беден, нямаш пет пари в джоба си. Влизаш в една гостилница и виждаш на касата млада, красива мома. Ти се поклониш, усмихнеш се, но не смееш да седнеш, нямаш пари. Момата веднага схваща положението ти и се усмихва, поканва те да седнеш и да се нахраниш. С усмивката си тя иска да каже, че е готова да плати за тебе. Магическа сила съдържа красотата. – Чрез какво се изразява красотата? – Чрез ума, сърцето и волята, които познават условията и ги използуват. Умен човек е този, който се справя с всички условия. Той не се плаши от невъзможните неща, защото знае, че при известни условия те стават възможни. Отиваш при един бакалин, искаш да те кредитира. Той отказва да ти даде нещо на кредит, защото господарят му е строг; не се решава без негово позволение да открива кредит на кого и да е. Ако е за петдесет лева, може да услужи, но за повече не се решава. Значи да даде малка сума, това е възможно; да даде голяма сума,  е невъзможно. Петте лева имат ли съзнание за това, което правят? Как е възможно тогава нещо несъзнателно да кредитира човека?

Слушате някой виден оратор, речта на когото се предава чрез грамофонна плоча. Първообраз ли е тази реч или копие? – Тя е произнесена от един оратор, минала е през въздуха и оттам – на грамофонната плоча. Значи и без грамофонната плоча речта съществува във въздуха, отдето може отново да се възпроизведе. За това са нужни приспособления. Ако искате, можете да възпроизведете онова, което Питагор е говорил на времето си. Той е живял в 625 г. преди Христа. И до днес още думите му се носят из въздуха. Благодарение на движението на мисълта и днес мнозина проповядват учението на Питагор. Това е вярно за всяка наука, за всяко учение. Затова Христос казва: „За всяка дума ще даваш отчет.” Всяка добра или лоша дума има дълъг живот. Думите се отпечатват във въздуха и непрекъснато се носят от едно място на друго. Освен думите мислите и чувствата също изпълват въздуха. Като знаеш това, бъди внимателен, какво мислиш и какво говориш. Мислиш да обереш този-онзи, да вземеш парите му. Ако ти не изпълниш това, което си намислил, друг ще го изпълни. Затова се казва, че човек сам е причина за своето щастие или нещастие. Ученик си, пропаднеш на изпит. Чудиш се как да си помогнеш, какво да правиш да не те къса учителят. Това може да стане само при условие да знаеш повече от учителя си или поне колкото него. – Възможно ли е това? – Не е възможно. Никога ученикът не може да знае повече от учителя си. Има ученици, които мислят, че знаят повече от учителя си. Обаче казано е в Писанието: „Никой ученик не е по-горен от учителя си.” Много естествено. Може ли водата на извора да бъде на по-високо равнище от главата на самия извор? – Не може. Главата на извора заема най-високото място. Следователно знанието иде от главата, т.е. от учителя. Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. Достатъчно е на водата да се повдигне до височината на главата.

Ново разбиране е нужно на човека. То се заключава в следното: обезсърчиш се, трябва да знаеш произхода на това обезсърчаване и да се справиш с него; обезвериш се, да знаеш произхода на своето обезверяване и да се справиш с него. Беден си, слаб си, да знаеш причината за това и да се справиш с мъчнотиите си. Паметта ти отслабва, не можеш да разсъждаваш – да знаеш причината. Изобщо трябва да знаеш причината на всички мъчнотии и състояния, през които минаваш, и да се справяш с тях.

На какво може да се уподоби бедният човек? – На празно гърне. Всеки купува празни гърнета, но с желание да ги напълни. И като ги напълни, всички гърнета нямат еднаква цена; зависи с какво са пълни. Ако имате една вълнообразна линия, виждате, че тя е образувана от вдлъбнатини и изпъкналости. Тази линия е магнетична, тя крие известна сила в себе си. Вдлъбнатата част привлича, събира нещата, а изпъкналата ги разсейва. В Природата и двете неща са полезни: и което събира, и което разпръсква. Ако искаш да станеш градинар, ще работиш в долината, а не на високия връх; ако правиш научни наблюдения, ще се качиш на високия връх. Обсерватория се прави на високо място, а не в долината. Изкуство е да знае човек как да постъпва. Трябва да знаеш как да по-стъпваш с човека, да познаваш характера му, долина ли е или връх. Ако отиваш при банкер да искаш пари, трябва да знаеш с кой крак първо да тръгнеш, как да държиш ръцете си и какво да говориш. От това зависи успехът ти. При един голям, виден търговец отишли двама студенти да предложат някаква стока за купуване. Търговецът прегледал стоката и отказал на студентите под предлог, че не му е нужна. След тях отишла една студентка – млада, красива мома, със същото предложение да купи стоката й. Той веднага се съгласил да я купи. Като се срещнали, младите хора споделили резултата от срещата си с търговеца. И двамата студенти останали изненадани от поведението на търговеца. Те се питали защо той се съгласил да купи стоката на момата. Много просто, тя знаела как да постъпи.

Ще приведа друг пример за изясняване на своята мисъл. Двама души отишли при един търговец да предлагат стоката си: единият бил силен, мускулест, здрав; другият – слаб, нежен, с деликатно здраве. Търговецът погледнал към двамата и приел стоката на първия. – Защо? – Неговото здраве и сила му внушили доверие. В заключение на това казвам: Когато искаш да постигнеш нещо, да учиш, да работиш, впрегни най-силната си способност. Работи в онова поле, в което си най-силен. Не започвай със слабите способности. Музикантът трябва да работи с музикалните си способности, архитектът – със своите строителни способности. Какво трябва да прави оня, който работи със слабите способности? Виждаш един слаб, нежен човек, вдига и слага мотиката, но изнемогва под нейната тежест. Той е роден за музикант – да държи цигулка в ръка, а държи мотика. Работникът станал цигулар, а цигуларят – работник. И двамата се оплакват от несгодите на живота. Някой се родил за музикант и се проявил такъв. Той и в миналото е работил в музиката, страдал, минал през големи изпитания и дисциплина, и днес се явява като виртуоз, т.е. в апогея на своето музикално развитие. Той е работил някога в Египет, в Индия, а сега се явява в западната култура, в бялата раса като виден музикант. Някои сега започват да работят в областта на музиката. Те са способни, лесно възприемат, но още са далеч от понятието музикант.

И тъй, от всички се иска вътрешно разбиране на природните закони, които създават нещата. Знаем, че твърдите тела се огъват, течните тела се изкривяват, а въздухообразните – отиват нагоре. Следователно, за да познаеш дали една мисъл е твърда, виж дали се огъва; ако е течна, виж дали се изкривява; ако е въздухообразна, виж дали отива нагоре. Ще следиш пътя, по който се движат твоите мисли: дали се движат по закона на първото, второто или трето измерение. И тогава, по което измерение да се движи една мисъл, важно е никога тя да не влиза в стълкновение с едно ваше желание; и желанието ви никога да не влиза в стълкновение с една ваша постъпка. Стане ли някъде известно стълкновение, това показва, че не разбирате законите на движението. Влезеш ли в стълкновение със себе си, ти нарушаваш вътрешната хармония на своя живот. Тогава ти влизаш в стълкновение и с окръжаващите, и с Природата. Пазете се от това. Мъдрецът никога не влиза в стълкновение със себе си, с окръжаващите и с Природата, затова всичките му работи се нареждат добре.

За да научите изкуството да не се сблъсквате с никого, трябва да знаете няколко правила. За първото правило са нужни девет години: три години – да не се сблъскваш със себе си; три години – да не се сблъскваш с окръжаващите, и три години – да не се сблъскваш с Природата. За второто правило са нужни още девет години: три години – да не влизаш в стълкновение със своя ум и със своите мисли; три години – да не влизаш в стълкновение със своето сърце и с чувствата си,  и три години – да не влизаш в стълкновение със своята воля и постъпки. За третото правило ще учиш още девет години: три години – да не влизаш в стълкновение с физическия свят; три години – да не влизаш в стълкновение с духовния свят,  и три години – да не влизаш в стълкновение с Божествения свят. За изучаването на трите правила ще работите съзнателно върху себе си цели 27 години. След придобиването на това специално знание ще ви дам свобода. Като знаете това, не употребявайте повече от девет години за себе си, повече от девет години за окръжаващите и девет години за Природата и за Бога. Ако с никого не си в дисхармония, ти си гений, светия, велик човек. Дето минаваш, вратите сами ще се отварят пред тебе и всичкото богатство на света ще бъде на твое разположение. Каквото намислиш, ще стане по единствената причина, че си в хармония със себе си, със своя ближен и с живата Природа.

И тъй, ония от вас, които се стремят към новото знание, дайте кандидатурата си. Каквото сте учили и правили досега, да остане като опити. Отсега нататък ви са нужни 27 години, да учите сериозно, без никакво отклоняване. Ако искаш да не влизаш в стълкновение със себе си, ще учиш най-малко девет години: три години ще учиш, да знаеш как да постъпваш; три години, да знаеш как да прилагаш желанията си и три години – да мислиш право. – Алегория ли е това? – Не е никаква алегория. Това е истинският път за работа. Това е метод за реализиране на човешкия стремеж, който са прилагали всички школи на древността. Те съществуват и до днес, ще съществуват и в бъдеще. Този метод и досега не е профаниран, защото се основава на истинското, положителното знание. С този метод си служи и кабалата.

Представете си, че имате отношения с един разумен човек – Иван, искате да се справите с него. Той е крайно енергичен и сприхав човек. Като се разгневи, трябва да минат най-малко десет минути, докато се успокои. Буквата „В” в името му показва, че той е обективен, конкретен, иска да се посади в земята, за да израсте отново. Той е котва, която се движи в течна среда. В него се крие положителна и отрицателна енергия, която трябва да се складира някъде. Буквата „В” означава още два полюса на една и съща реалност. Буквата „Н” е закон, който примирява всички противоречия в дадена област. Буквата „А” показва, че умът на Иван е бременен с някаква идея. Най-после „Ъ” означава твърдата материя, в която е пуснат топузът на котвата. Като разберете значението на тези букви, ще се справите с Ивана. Той ще ви даде вода да полеете градината си и като градинар ще ви даде съвет как да я наредите. Един ден може да станете съдружници с Ивана, заедно да работите, заедно да делите приходите си и заедно да следвате в университет.

В Америка има студенти, които през лятото си изкарват около хиляда долара и през зимата минават с тях. Те ходят по богати къщи и продават картички, книги. Влязат ли в един дом, с девет чифта биволи не могат да ги изкарат. Наричат ги „нахалните студенти”. Те ще изкарат вода от 99 кладенци с приказките си, но ще заставят богатия да купи нещо. Тук ще се усмихнат, там ще се усмихнат и ще те накарат да влезеш в положението им. Умен е този Иван, знае изкуството да се нарежда добре на физическия свят. Иван подразбира конкретното, материалното, с което се справя на земята. Някои го наричат тяло, други – плът – това е Иван. За да влезете във връзка с него, трябва да разбирате естеството му.

Казвам: Всеки човек трябва да се справи първо със себе си, със своя Иван. В човека има един Иван отвън и един Иван отвътре. Някога намислиш да направиш нещо, но твоят Иван отвън разваля работата. Щом се обърнеш към вътрешния Иван, той ще оправи работата. Когато Иван се опълчи против тебе, работата не върви. Щом рече да ти помага, всички работи се оправят и се нареждат добре. – Какво е нужно тогава? – Да знаеш да се справяш със себе си. Това е велика наука.

– Само Божията Любов носи пълния живот.

30. Лекция от Учителя, държана на 10 юни  1932 г. в  София – Изгрев.

Прикачени файлове


Този пост е редактиран от Ани: 04 януари 2017 - 19:47


Facebook коментари

#2 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 14 ноември 2011 - 21:42

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).
Първо оригинално издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Ново знание



11 година.
30 лекция на 1 мл.ок.клас
10.VI.1932 година
Изгрев, София.

Тайна молитва.


Хората по някой път мязат на гладните пилци. Като са малки пилците около майка си дигат шум. Майката ги учи, взема ги под крилата, като завали дъжд тури си крилата, всички се скрият под крилата ѝ. Престане дъждът, тя пак тръгне, клочи, те пискат, пискат наоколо и така се хранят. Сега можем да кажем каква е мисълта на тези пилци. Защо ходят от подире ѝ? – Учат се на езика ѝ. Тя им предава известни лекции, но след 4–5 месеца те завършват своето образование и тогава всяко пиле става самостоятелно, не търси майка си, не писка, не ходи около нея. В естествено състояние птиците не очакват от никого нищо. Всяка птичка е самостоятелна. Но тези птици, които са изобщо свързани с хората, запример имате кокошката, щом като станат сутрин, всички тичат при вас, гледат дали има нещо за ядене. Не са така самостоятелни както в гората. Този навик у тях не е естествен, той е придобит отпосле между хората. Сега по аналогия някой път хората имат същите навици. Някои имат естествени навици, някои имат неестествени навици. Някои добиват навик и очакват от господаря си. Второстепенните навици се придобиват. Представете си един човек, който имал навик да пие вода, той ходи в гората, търси вода. Вторият навик е да пие вино. Ходи, интересуват го кръчмите. Където ходи, чете на кого е тази кръчма, има ли хубаво винце и колко годишно е. Това е вторичен навик. Влиза там, но каква разлика има между извора и кръчмата? – На извора идеш, нищо не плащаш. Идеш при кръчмаря, пиеш и той казва: Ще платиш. Ти се чудиш защо е туй нещо? – Не е както в природата.Природата дава даром, а кръчмарят казва: Давам, но и ти ще дадеш. Тук се изменя правилото. В природата ще вземеш и нищо няма да дадеш. Кръчмарят казва: Друг закон има в света. Давам, но и ти ще даваш. Тогава този вторият закон ще се наложи. Може да изпиеш 4–5 кила вода, няма да правиш сметка. Но като изпиеш 5 кила вино, кръчмарят казва: 5 кила по 15 лева колко правят? – 75 лева. Веднага сметнеш 75 лева за 5 кила. Ти питаш: Защо е така? Откъде е този порядък? – Този порядък съществуваше ли по-рано, за пиенето на вино? Не. Ако у тебе няма желание да пиеш, ти няма да влизаш в този порядък. Но, понеже ти искаш да пиеш, трябва да платиш 75 лева. Ако малко пиеш, малко ще плащаш. Ако много пиеш, много ще плащаш. Този закон е същият: Влизаш при един гостилничар, ядеш, трябва да плащаш. Идеш в природата, има круши, ябълки, сливи, ти ядеш, но дърветата нищо не искат. Идеш при гостилничаря, казва: Ще платиш.

Та казвам: Сега трябва да се справите с вашите вторични възгледи, имате вторични възгледи в живота. Искате всичките хора да се отнасят добре с вас. Какъв е порядъкът на нещата? За да се отнесе гостилничарят добре с вас, колко хора трябва да има? – Гостилничарят трябва добре да наготви. Ти трябва да се отнесеш добре с гостилничаря. Как ще се отнесеш добре? – Може да влезеш, да си снемеш шапката, да кажеш добър ден. След като се наядеш, пак излезеш, пак поздравиш. Но гостилничарят казва: Чакайте, господине, не може само с добър ден, ще си платиш. Вие имате една сметка от 85 лева за яденето. Вие казвате: Не може ли той да почака? – Не може, той си има ред и порядък. Тогава казва: Днес всичко е с пари, но утре без пари. Може да отстъпи веднъж, дваж, четири, пет, десет пъти, но най-после трябва да платиш. Вие казвате, трябва да има човещина, но той казва, че и вие трябва да имате човещина. За мене човещината е, да готвя и да бъде гостилницата в изправно положение. За вас човещината е, да ядете добре и да плащате добре. Ако вие ядете добре и не плащате добре, човещина няма във вас. Ако гостилничарят не готви добре и гостилницата не е в ред, тогава в него няма човещина. Вие казвате: Еди-кой си няма човещина. В какво седи човещината в света. Че готвенето е творчески процес. Той има 25 тенджери, всеки ден твори, мисли какво да готви. След като завел добре своето заведение, то е творчество. Вие като ядете и във вас има творчество. След като ядете добре, то е творчество. Творчеството на онези, които ядат е: Да направят видимите работи невидими. Вие казвате как? – Всеки може да направи това. Ако можеш да направиш видимите работи невидими, в тебе има творчество. Гостилничарят трябва да направи невидимите неща видими. В две посоки има творчество. Гостилничарят прави невидимите неща видими, а вие трябва да направите видимите неща невидими. Какво подразбирате. След като изядеш яденето, то става невидимо. Може след като изядеш яденето, да измиеш хубаво паницата, тъй да я измиеш, че да не остане никаква мас после, никаква трошица. Гостилничарят казва: Плати. Ти казваш: Нищо няма, не си ми дал, какво искаш да плащам? – Представете си, че той няма никакви свидетели? – Какво би казал тогава? – Законът не може да ви хване. Защото работите са станали невидими. На какво ще се спрете върху факта. На вътрешното доверие на нещата. Аз ви навеждам тия примери, за да извадите вие една поука. Ако имате една точка А, тази точка съществува, но тя няма никакво измерение. Точката е туй, което съществува без да има някакво измерение. Това е точка. Но ако на тази точка вие дадете едно направление, в каква и да е посока, какво ще имате? – Ако дадете само едно направление, ще имате права линия. Точката ще иде до B и ще имате линията Публикувано изображение . Вие казвате: Тази точка може ли вечно да се движи? – Вечно движение в едно направление няма. Може ли мисълта ви вечно да се движи в едно направление? – Няма. (Не). Движение вечно има, но то е в ново направление. Добре сега, второто направление на тази точка накъде ще бъде? – Тогава от какво се състои правата. От безброй точки. Но то е на физическото поле. Една права линия е съвкупност на много прави линии, защото правата линия има само две точки. Това е права линия. Правата линия винаги се определя от две точки, не може да турите три. Щом има три точки, не е права. В геометрията колко точки има? – Безброй. Тогава казвам, представете си, че тази права линия има едно направление. Допуснете, че тази права линия може да стане твърда линия. Тогава ако задам тъй въпроса, по какво се отличават твърдите тела и по какво течните, и по какво въздухообразните. Може да допуснем, че този целият салон може да бъде твърд. Може да бъде изпълнен с вода и може да бъде изпълнен с въздух. По какво се отличава. Каква форма ще има? – Питам, водата няма ли три измерения. В дадения случай аз разсъждавам: Аз нямам никакво мнение. Всяко тяло, което се огъва, е твърдо. В дадения случай водата може ли да се огъне? – И всяко тяло, което се изкривява, е течно. Твърдите тела се огъват, сцепление имат. Течните се изкривяват. Твърдите тела се огъват надолу. Следователно, имате твърди тела, имате и течни тела, които се огъват. Имате едно въздухообразно тяло, което има форма. Въздухообразните тела накъде отиват? – Нагоре. Тия тела, които нагоре отиват, докъде може да идат. До една точка.

В този куб де е твърдостта? – Светът е символическо проявление. Твърдите тела, това е понятие на нашия ум. Ние мислим твърдите тела. Ние мислим твърдите тела, че имат по-голямо сцепление. Течните тела имат по-малко сцепление, а въздухообразните – най-малко. Следователно по силата на своето сцепление, те се отличават. Има ли някои други работи, по които се отличават. По вътрешния строеж пак се отличават. Допуснете сега един атом. Има атоми, които са в твърдо състояние, има атоми, които са в течно състояние.Има атоми, които са във въздухообразно състояние. Вземете радия. В какво състояние се намира? – В твърдо. Как обясняват туй изтичане от него, което постоянно става. Питам: Ако един атом на радий, който 30 хиляди години излъчва, след 30 хиляди години, ще има ли същата тежест? – Няма да има. Допуснете сега, че радият има свойството да изпуща от себе си. Допуснете другото, че някой има свойство само да привлича. Каква ще бъде разликата между атомите, които изпущат нещо от себе си, и тези, които само привличат? – Онези атоми, които дават нещо от себе си или просто казано, онези дървета, които дават плод, какво ще има на пазаря? – Ще има на пазаря за продан. Но онези, които нищо не дават, какво ще има на пазаря, нищо няма да има за ядене. Сега аз искам да ви наведа на мисълта.

Творчество в човешката мисъл. Човешката мисъл се ражда тъй, както крушите, ябълките. Една човешка мисъл може да се роди, както се ражда една диня, една тиква, една краставица. Както те се раждат и растат, следователно, мислите си имат своите свойства за растене. Сега имаш една мисъл, която е във форма на краставица, понеже краставицата минава за символ. Някой път може да правите своите заключения. Отива един българин при един градинар, иска да го угости. Дава му зелена краставица. Но той казва: Не съм толкоз глупак да ям зелена краставица. Дай ми зряла, питам тогава: Защо зелените краставици са по-вкусни отколкото зрелите. Но узрялото грозде е за предпочитане, отколкото зеленото. Какви са съображенията, закон на природата ли е това или наше частично разбиране. Този закон природата ли го е създала или градинаря го е създал да продава зелени краставици. Узрялото жито смиламе да го направим на хляб. Направим една нова форма и продаваме хубав хляб. Туй закон на природата ли е или наш закон? – Питам сега? – Ако вие се храните само с жито или само с печен хляб, какъв ще бъде резултатът? – Резултатът няма да бъде един и същ. Ако ядете житото, то е по-хранително. Печеният хляб вече е изгубил част от своята хранителност, следователно, всяка една човешка мисъл, която минава във втора фаза, тя изгубва своята първична ценност. Мисълта може да изгуби своята ценност.

Сега някой път искате животът ви да бъде уреден. Животът първично е уреден. Ако ти имаш разумността на природата, ако ти вървиш по първия закон, нещата са възможни. Запример, туй, което е възможно за птиците, не е възможно за човека. Защо? – Защото на птиците природата е дала крила. Човек не е устроен по същия начин.

Следователно, възможното за птицата е невъзможно за човека. Човек не може да хвърка. Сега се учи изкуствено да хвърка. Сега другото положение. Ако човек се е отказал от птичето хвъркане, той го направил с оглед на друга идея. Туй, което човек може да мисли, туй, което човек може да направи, птицата не може да го направи. Следователно, човек е заменил един естествен порядък на хвъркането с човешката мисъл. Но изгубил вече навика да хвърка. Сега по един механически начин той прави своите хвърчила. Но за в бъдеще, той ще може да хвърчи без хвърчила. От научно гледище кой път ще трябва да се развие? – Един човек, за да може да хвърка, за да накараме един килограм да хвърчи из въздуха, колко пъти трябва да изменим формата, обаче да остане същата тежест. Ще си направите изчисления. Значи в един килограм тежест трябва да стане известна промяна вътре, за да може този килограм да се задържи във въздуха, един килограм може да се задържи във въздуха, птицата в дадения случай увеличава своята сила. Тежестта на птицата е по-голяма, но от силата зависи. Следователно, всички учители поддържат, че всеки един от вас, ако увеличи силата на своята мисъл, ако вие може да се концентрирате, ако вие може да концентрирате вашата мисъл към слънцето така силно, че да не остане никаква друга мисъл, вие ще се дигнете към тавана. И може да спрете, където искате. Понеже имате много желания на земята, затова сте тежки. Тежестта на един човек, като го претеглиш в килограми е 75, това са общи заключения, които не са валидни. Те за мене са важни, но не са важни и за вас. Един човек, който тежи 75 кила, той има желание, болните хора като се разболеят, олекват. Прекъсват своите желания. Ако човек прекъсне своите желания, съвсем олеква и заминава за другия свят. Питам: Тогава колко желания трябва да останат в човека. Колко желания човек трябва да има? – Ако сте в едно измерение. Ако сте в две измерения, ако сте в триизмерния, четриизмерния, петизмерния свят. Понеже вие сте поставени в триизмерния свят, трябва да обосновете всичката ваша култура на числото 9. Три мисли, три желания, три постъпки. Какво ще разберете сега от това? – Ти от това число 9, по-нататъка не може да идеш. В първата категория на нещата си. Или ако вземете от първата категория, туй е последната категория, последният етап е числото 9. Но ако вземете първата категория на числото 9, имате числото 3. По-далече от числото 3 не може да идеш. Намалете числото 3. На колко може да го намалите?

3 − 1 = 2
3 − 2 = 1
3 − 3 = 0

Това са закони, с които природата оперира. Смаляването на числото 3, да измениш неговата форма. Добре. Ако туй число вие смалите и ако смалявате числото 3, което съдържа известно количество материя, ако го смалявате, къде ще иде? – След като го смалявате, трябва да знаете закона, по кой начин? – По този начин вие имате един процес чисто механически. В едното положение от трите лева вие извадите един лев, остават два. Или изваждаш 2 лева, остава един лев. Най-после похарчиш и трите лева. Но въпросът е, след като се извади един лев, вие сте взели нещо в замяна на този лев, този лев го дадохте някому. Да допуснем, че този човек ви казва: Господ живот и здраве да ти дава. Тогава имате живот и здраве, купувате си го. Казвате: Отиде левът. Отиде левът, но живот и здраве имате. Здравето е равно на какво? – 3 − 1 = Ж = З. В ума си носиш тази идея, Господ живот и здраве да ти даде. Досега си бил болен, казваш, живот и здраве. По едно време усещаш една вътрешна промяна. Казваш: Много зле си направил, че си дал лева. Тя е празна работа. Но здравето остава. Човекът ми казва: Живот и здраве Господ да ти дава. Питам заслужава ли да дадеш 1 лев, заслужава. Трите измени ли се? – Ами, че то е закон, числото три е закон на твърдото битие. Закон на твоя ум, закон на твоето сърдце и закон на твоята воля. Следователно, ти си турил числото 3. Живо число е то, на твоя ум, на твоето сърдце и на твоята воля, това е числото 3. Значи в дадения случай, при какъв случай употребяваш ума си? – Числото три показва при какъв случай употребяваш своя ум, при какъв случай употребяваш своето сърдце и при какъв случай употребяваш своята воля. Туй е вътрешната страна на кабалата. В кабалата ти може да разрешиш как трябва да станат работите. А в магията е едно приложение. Законът е психологическата страна. Както сегашните математици изчисляват разстоянието на някоя планета или на някое слънце. Дали има свиване или разширение на това тяло. Но понеже вие сте вплетени в сегашния живот, има посторонни идеи. Ти си гладен, три деня не си ял нищо, казваш, какво ме интересува мене числото 3? – Числото 3 включва и твоя стомах. Ти гладуваш, понеже не разбираш числото 3. Аз, човекът, който съм гладен, всеки ден може да ме нахранят. Сега трябва ли да ви доказват в какво седи магията? – Представете си, че аз зная изкуството да ставам красив. Толкоз красив с изящни дрехи, облечен хубаво. Представете си, че вляза в една гостилница, дето има млада дама-господарка. Нямам нито пет пари в джоба, поканят ме, поусмихна се малко. Питам тази дама няма ли да ме кредитира. Веднъж, дваж, три, четири, пет пъти ще ме кредитира. Като погледне в лицето, казва: За лицето струва си да му дам да яде, на нея ще ѝ бъде приятно да ходя да ям и тя да яде с такъв красавец. Тя ще те попогледне и тя плаща. Ако съм грозотия? – Сега аз развивам вътрешната страна, туй, което носи магическата сила. Казвате: В какво седи красотата? – На ума, който схваща условията, на сърдцето, което схваща условията, и на волята, която схваща условията и разбира как да се ориентира. Умен човек е този, който при всичките условия не може да се изненада, той може да се ориентира, той не вижда невъзможни неща. Невъзможни са при известни условия, а възможни при други. Седя при един бакалин, той ми доказва, че човещина има, но моя господар е строг. Аз съм слуга. Аз бих желал да ви услужа, но невъзможно е. Аз турям в джоба си, но за пет лева може човек да ви кредитира. Питам 5-те лева, които кредитират, имат ли съзнание. Как туй, което няма съзнание, може да кредитира.

Сега ще ви дам друг един въпрос. Еди-кой си направил една грамофонна плоча и на нея написана човешката реч. Плочата е хубава, но питам: Но тази реч, първоначална ли е върху плочата. Не. Най-първо някой е говорил и тази реч през въздуха се е предала на плочата. Най-първо аз съм говорил и после във въздуха е напечатана моята реч. И оттам се е предала по известни закони на тази плоча. Ако вземе някой, ще разруши тази плоча. Но същевременно моята реч е останала във въздуха и там никой не може да я развали. Там може ли някой тия вибрации да ги развали във въздуха? – Ако поставите въздуха в друго положение, както е сега, на всяка една дума да кажем Питагор, който е живял преди години, неговата реч съществува ли? – Той е живял в 625 година преди Христа, неговата реч съществува ли? Тя съществува и се носи из въздуха. И може да се схване речта на Питагора. Да знаете как е говорил той. Но трябва приспособление. От толкова хиляди години неговата реч обикаля земята, търси хората. Благодарение на туй движение, на тази мисъл, има мнозина днес, които преподават Питагорейското учение. Туй е вярно за всички науки. За всяка празна реч казва Христос хората ще дават отчет. Една дума, казана в каквото и да е направление, има дълъг живот. Добрата дума и лошата дума на плоча са напечатани във въздуха.

Казвам сега: Морал се иска. Когато в окултната наука казват трябва да бъдеш внимателен, какво мислиш, понеже със своите мисли напълняш пространството. Каквото мислиш, такъв и ще станеш. Ти мислиш така: Да вземеш пари от този, да обереш онзи, от трети, четвърти да вземеш нещо. Не може да постигаш, понеже твоите мисли, като ги вземат хората, започват да ги реализират. Ти си изобретил, показваш по кой начин може да се обере някой. А друг вече обира парите. Всеки един от вас може да създаде своето нещастие или може да създаде своето щастие. Ти казваш, че си ученик. Може този учител да те скъса. Но има условия, при които учителят никога не може да скъса ученика. При какви условия именно. Когато ученикът знае толкоз, колкото учителят, не може да го скъса по никой начин. Но когато ученикът знае по-малко от учителя, всякога има условия да го скъса. За да не те скъса учителят трябва да знаеш толкоз, колкото той знае. Има учители, които пишат 6 на себе си, а на ученика пише 5, за да покаже, че той знае по-малко. Ако му пише 6. Кога може да пише учителят 6, когато знаеш толкоз, колкото учителя. Може ли да знаеш повече от учителя? – Никога. При туй вашето понятие един ученик може да бъде по-горе от учителя си. Но при онова естественото понятие, в което нещата са поставени първоначално, ти не може да бъдеш по-високо от учителя си. Туй е онзи физически закон. Да кажем имате един извор. Тази вода вие можете ли да дигнете по-високо от извора, не може. Същият закон е: И там равенство има. Казва някой няма налягане. То вече друга сила влиза. Ако има налягане, да подигне тази вода нагоре, то е друго, но при едно естествено положение водата никога не може да се повдигне по-високо отколкото главата, отдето изтича. Като казвам: Учителят е по-горе от ученика си, това разбирам. Ученикът не може да има повече знания, защото знанието иде от знание. Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си. Достатъчно е водата да се повдигне на височината, отдето е дошла. Казвам сега, новото разбиране седи в следното: Обезсърдчиш се, да знаеш произхода на своето обезсърдчение и веднага да се справиш. Обезвериш се, да знаеш произхода, който определя обезверяването. Отслабнеш, да знаеш причината на твоето отслабване. Паметта ти не работи, да знаеш причината. Или не може да разсъждаваш правилно, да знаеш причината. Беден си да знаеш причината защо си беден. Защото всичките ония състояния, които сега ги имате, да знаете причината. Ако не може да успявате в живота си, да знаете причините защо са. И след като знаете причината, да знаете как да се справите с нея. Допуснете, че сте беден, какво трябва да правите? – Към коя категория да турите бедността? – На какво може да уподобите бедния човек? – Във физическия свят всичките гърнета, които е направил един майстор, не са ли бедни? – Бедни са и по причина на тази бедност те се продават на пазаря. Празни са тия гърнета, но ако те са пълни, питам, може ли да се продават? – Може. Ако са пълни със злато? – Но ако съдържанието на туй гърне нищо не струва, туй гърне може ли да го продадете? – Вие посрещате едно гърне заради неговата форма или за неговото съдържание. Казвате: Дайте ми гърне, което съдържа 3–4 кг. Ако туй гърне има вместимост едно, две кила, човек взема гърнето. Ако няма тази вместимост, човек не го взема. Гърнето може да събира половин кило, едно кило, кило и половина и т.н. Вие ще извадите едно заключение. Казвате, празно гърне. Всички ония мисли, които завземат, имат сила, те са магнетични. Всички предмети, които са магнетични, те имат сила. Празнотата привлича нещата. Туй е едно положение магнетично.


Публикувано изображение

А туй положение какво е? – Туй, което събира, и туй, което разпръсква, едновременно и двете неща са полезни в природата. Но в дадения случай, ако ти искаш да постигнеш известно свое желание, ако искаш да станеш градинар, ти не можеш да станеш градинар на този връх, но в долината може да станеш. Ако искаш да правиш научни наблюдения, не може да ги правиш в долината, но може да ги правиш на тази височина и ще имаш по-верни наблюдения. Ако се гради една обсерватория, няма да се направи в някоя дълбока долина, но на някой висок връх. Знание е, в даден случай да знаеш как да постъпваш. Срещнеш един човек, характерът му е или долина, или връх. Има цяла наука, има школа, която изучава слабостта на хората. Всеки един човек има слабост в нещо, те изучават слабостите на хората, за да може работите да прекарат добре. Според тази наука да кажем ти си при един комисионер, искаш да прекараш стока. Комисионерът отива при някой търговец, висш аристократ, той ще избере начините как да влезне при него. Най-първо като влезе той, взема една поза, с влизането с кой крак трябва да влезе. Как трябва да тури ръцете си, всичко туй трябва да има предвид. Ако влезе, този търговец може да говори. Ако не може да му говори, ще каже, господине, вратата е там. Да ви дам друг пример: При един американски търговец, богаташ, отиват студенти, искат да рекламират стока при богатия търговец, той казва, господа, не може да купя. Отива една млада мома и от нея купува стоката. Срещат се двамата студенти и тази студентка в университета. Как, казва, вашата работа не сполучи, от мене взе стоката. Питам, той защо от младата студентка купил стоката, а от този младия студент не е купил. Сега да поставя въпроса малко по-ясно. Отиват двама души на пазаря. Единият – снажен, силен, със силни мускули. Другият – деликатен, нежен. Като погледне първия, взима стоката, а от втория не взима, защо? – Защото при дадените условия, ти както виждам слаби са ръцете ти, твоите работи не може да поверя на тебе. Сега изводът е: Животът трябва винаги, когато искате да се учите, да работите, с най-силната способност да започнете. Работи в онова поле, дето си най-силен. Не работи със слабите си способности. Музикантът трябва да работи със своите музикални способности. Архитектът, копачът, всеки трябва да работи със своята силна способност. Той има силна способност и с нея трябва да работи, нея трябва да тури в действие. Тогава се задава въпросът, онези слабите какво трябва да правят? – Този слабият, 4–5 деня седи, казва, не върви тази работа. Виждам, той е отличен музикант и наместо да държи цигулка на рамото, той взел мотиката. Какво ще бъде отношението между един музикант и копач? – Единият има своите несгоди и другият има своите несгоди. Онзи ще копае целия ден, ще му се прекъснат ръцете. Пък онзи копач, който взел цигулката, той не може да свири. Цигуларят, който може да свири на хората, той ще попадне някъде, може да го оценят, пък някъде може да не го оценят. Вземете сега другата страна. Някой виртуоз е. Виртуозите са в апогея на своя живот. Те са страдали, страдали и са станали големи музиканти. Те са минали през дисциплина. Те са страдали в миналото. Придобили са знанието. И сега придобиват последните плодове от знанието. Те са били в Египет видни музиканти. Те са били в Индия видни музиканти. И сега се явяват в Западната култура, в бялата раса и тук са видни музиканти. Някои лица сега започват музика, те не могат да се мерят с тях. Те са само умни, техният ум съзнава и схваща. То е само за изяснение. Но така обективно, научно не може да се докаже, но като едно обяснение.

Общото заключение. Трябва да разбирате вътрешния закон на природата, с който вие сте създадени. Твърдите тела се огъват. Житките се изкривяват. А въздухообразните отиват нагоре. Следователно, ще определиш една мисъл твърда ли е, ако се огъва, тя е от твърдите. Ако се изкривява, тя е от течните. Ако нагоре отива, въздухообразна е. Точно обратно ще постъпиш. Според законите на тия три измерения ще знаеш всяка една точка, след като се движи в едно, второ и трето измерение, ще може да се ориентираш. Ориентирането седи в това, една твоя мисъл никога не трябва да влезе в стълкновение с едно твое желание. И другият закон, никое желание не трябва да влезе в стълкновение с една твоя постъпка. Ако влезе, ти не разбираш законите на движението. В самия тебе ще мислиш едно, ще се стълкновиш със своите чувства и ще се стълкновиш със своята воля. И тогава ще направиш нещо, което няма да е в хармония с тебе. Казваш: Не трябва умът ти да бъде в стълкновение със самия тебе. Най-първо ти ще дойдеш в стълкновение с външните умове и с чувствата на външните хора. Най-първо ще се научиш да избягваш стълкновенията със самия себе си. След туй ще се научиш да не си в стълкновение с окръжаващата среда и най-после да не си в стълкновение с природата. Това е мъдрецът, който не е в стълкновение със себе си, с ближните си и който не е в стълкновение с природата или с Бога. Следователно, на този човек всичко ще му върви. Това са твърдения. Сега ви трябват правила как да не си в стълкновение. Първото правило, за да го научите, се изисква три години. Ако дойдете при мене, три години трябва да ви преподавам, за да научите едно правило, да не си в стълкновение с физическото поле. Три години ще се учиш да не си в стълкновение с астралния свят. Деветте години трябва да посветите, за да не сте в стълкновение със своите мисли. След като излезете ще ви трябват три години да ви науча да не сте в стълкновение с окръжаващите. И тогава ще станат 18 години. Ще трябва девет години да ви науча да не сте в стълкновение с Божествения свят, с природата, всичко 27 години. Специално знание, туй вече е знание. След туй вече ще ви дам свобода. Но никога не трябва да иждивиш повече от девет години за себе си, девет години за другите и девет години за Бога. Да не си в стълкновение, тогава ще бъдеш един гений, ще бъдеш един светия, дето минеш в света, всичко пред тебе ще бъде отворено, всички врати ще бъдат отворени и богатството ще бъде на твое разположение, каквото намислиш, ще стане. Ще стане по единствената причина, че не си в стълкновение със себе си, не си в стълкновение с ближните си, не си в стълкновение с живата природа. Сега от вас, които сте кандидати, нека си дадат кандидатурата. Каквото сте учили досега, то е встъпителен опит. Пък отсега нататък трябват 27 години да учите солидни. Най-малко девет години ще учите, за да не сте в стълкновение със себе си. Сега ще попитате, какво е това, алегория ли е? – Алегория ли е това? – Три години ще се учиш как да постъпваш. Три години ще се учиш как да прилагаш желанията си и три години ще се учиш как да прилагаш мислите си.

Този въпрос са го изучавали, това е метод във всички школи на древността, които досега съществуват и които за в бъдеще ще съществуват, законите са все същите. Той не трябва да бъде профаниран, трябва да има знание. В кабалата, това значи да има познание на числата. В кабалата има една част. Да вземем на български Иван(ъ). Искам да оперирам с туй разумно същество. Най-първо този Иван, той е толкоз енергичен и сприхав, че десет минути може да се кара. Сега алегорията за вашия Иван. Ето, този Иван е човек обективен, конкретен. Има желание като някое растение да си спусне корените и да расте. Той е котва. Публикувано изображение Той се движи в една течна среда. Тук са все течни вещества. Начало на нещо. Слиза енергия. Туй В-то показва, че тази енергия трябва да се складира някъде. Имате положителна и отрицателна енергия. Н-то и В-то, това са два полюса на една реалност. Влизат във втората фаза. А-то показва, че неговият ум е бременен с някаква идея. Н-то е закон, който примирява всичките противоречия в умственото поле. Ъ-то означава твърдата материя, туй, което е спуснало топуза. Значи ако се справите добре с първата категория, с втората, вие вече постъпвате с този Иван лесно, ще се справите. Ще канализирате. Този Иван, той ще ви даде вода да си полеете градината. После този Иван е градинар, може да ви даде съвет как да посадите градината, той ще вземе участие във вашата градина. Един ден можете да станете ортак в градинарството с Ивана. Можете да имате градина от 100 декара или 10 декара, да имате голям приход в една година. С Ивана с неговата вода, с неговите познания, можете да имате един капитал от 50–60 хиляди лева. Ще си го делите по 25 хиляди и ще следвате университета. Американски студенти има, които спечелват през лятото 1 000 долара с продаване на картички, на книги. Но знаят как да постъпват. Те са изучавали тази наука. Наричат ги нахални студенти. Той като влезе в къщата на някой богаташ, че не може да го изкарат с един чифт биволи, докато не купят. Ще ги застави да си купят и не може да му откажат. Намират се в едно положение, че не смеят да му откажат. Той ще знае как да се усмихне, от 99 кладенци ще докара вода и най-после този богатият човек, за да не се компрометира пред този Иван, ще купи. Този Иван е много умен. Християнството го владее. Този Иван физическите работи ще си уреди. Казвам сега: Ако преведете сега, вашият Иван това значи онова материалното на земята. Туй, което наричат конкретно, то е Иван. Вие сега трябва да знаете как да се справите. Някой път наричат плът, някой път наричат тяло, но то е Иван. Туй физическото същество, което има нужда, то е Иван. На този Иван вие трябва да разбирате неговото естество. И ако можете да се справите, тогава работата е лесна. Човек най-първо трябва да се учи да се справи със себе си. Има един Иван отвън, но има един Иван отвътре. Ти намислиш нещо, Иван развали работата. Някъде ти намислиш, той направи работата. Иван ти помага. Когато Иван помага, всичко върви. Но когато Иван се опълчи против тебе, не върви. Това е отлична наука да знае човек да се справи със себе си.

Само Божията Любов носи пълния живот.

На 20.V.1932, 27.V.1932, 3.VI.1932 г. по каталога на Елена Андреева няма лекции.





1 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни


    Facebook (1)