Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_06_17 Погледът на Бога17 юни 1932 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 18:41

Архивна единица

От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Погледът на Бога


5 ч.с.Изгрев, София.

Т. м.


Сега ще хвърля малко светлина върху един неясен за вас въпрос. Учените, като надникнат в тази област, събуват обувките си, защото те са тежки и нечисти. Дойдеш ли до това място, ще събуеш обувките си, ще свалиш шапката си, ще влезеш бос и гологлав. Ще оставиш настрана всички стари разбирания за живота и така ще влезеш. – Защо? – Мястото е такова. За всяко място се изискват специални прояви. Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави. Там това се счита за геройство. Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл. На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата. Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия. – Какво отношение има тази идея към нас? – Тя е само за обяснение. Вие трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата. Тя може да е взета от Природата, може и да е произволна.

Хората си служат с много произволни мерки. Например мярката една педя. Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата. Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма. Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н. Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан. Това са все относителни мерки. Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Обаче доказването още не е самата истина. Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни. Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето. С каква бързина се движи, не е точно определено. С каква бързина се движи слънцето в известна посока, и това не е точно определено.

Казвам: Не се спирайте пред въпроса как се движат небесните тела и с каква бързина. Те се движат като хората. Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си. И това не е абсолютна мярка. – Защо? – Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава. – Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи? Има ли някакво престъпление в това? – Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава? Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава? Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече. И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия. Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга. С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш. Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си. Това е закон. Ако не спазвате този закон, всякога ще се натъквате на противоречия. Това е животът на квадрата.

Колко точки има квадратът? – Четири видими и една невидима, т.е. четири нереални и една реална – център. Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки. За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е. през границите на квадрата. Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица.  – Какво представя единицата? – Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. – Колко измерения имат духовният и умственият свят? – Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле? Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си? Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1. При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н. Материята се сгъстява, а обемът се намалява. В края на краищата резултатът е пак единица. Това са физически обяснения.

Казвам: При първото умножение се явява противоречие в ума, при второто – в сърцето. Не може да се движиш в гъста среда, без да се натъкнеш на противоречия. Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието. Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича. – Как познаваш това? Как ще го докажеш? – Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва. Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя? Ако е строга, такава ли е тя? Нито е сериозна, нито е весела. Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате. Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат, сам не знаеш. Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде. – Той е длъжен да ме обича. – Как ще те обича? – Ти идеш от незнайното към знайното. Аз пък започвам от знайното към незнайното. Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си. – Добре мислиш. Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите. Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях. Какво ще правиш, ако си във водата? Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение? Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите? Те са нужни само за твърдата почва. Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари. Парите са средство само за физическия свят. Това, което е средство за физическия свят, не е средство нито за духовния, нито за умствения свят.

Помни: Всяко нещо е вярно и истинно само при известни условия. Любовта на някого е истинска при дадени условия. Щом се изменят условията, и любовта се изменя. Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други. – Как да разберем това? – Както искате. Не се страхувайте, че не разбирате нещо. Ако разбирате всичко, повече ще грешите. Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон. Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята. Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете. Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди. Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред. В такива положения изпадате и вие. Много неща знаете, но не можете да яздите. Някога знаете малко неща, но умеете да яздите. Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата. Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си. – Кои неща се владеят? – Главно неодушевените. Дойдете ли до одушевените, т.е. до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н. Казваш: Аз съм господар на условията. – Отчасти си господар, но не напълно. Можеш ли да владееш условията на целия кръг? Можеш ли да владееш условията извън кръга?

Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто – на трето, третото – на четвърто. Така са свързани съзнанията на всички хора. – Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния? – Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях. Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш. Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти. Имаш желание, но срещаш ограничение. Какво ще правиш? Ще реализираш това, на което си господар. Ще разчиташ на краката, на които си господар. Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон. Ти не си господар на коня. Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди. Това е едно от непостижимите желания за тебе. Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш. Най-после казваш: Защо Бог е наредил така нещата? Бог е наредил всичко добре, но ти си ограничен, посредствен човек, невежа, не можеш да реализираш желанията си.

Какво представлява невежеството? – То е нещо неразбрано. В известни случаи невежият постига повече от учения. Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична. Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична. Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността. Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм. – Не е така. Между неразбирането и невежеството има разлика.

Казваш: Не зная какво нещо е любовта, невежа съм по отношение на нея. Отговарям: Нямаш отношение към любовта. – Не съм добър човек. – Нямаш отношение към доброто. – Лош човек съм. – Имаш отношение към злото. – Лесно се гневя. – Имаш отношение към гнева. Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш. Първо обичаш, после мразиш. Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал. Омразата е инертно състояние, резултат на любовта. Щом престанеш да обичаш, идва омразата. Любовта е отношение, което допринася известна полза. Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза. Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие. Мразиш някого, защото те спрял в пътя и ти препятства да реализираш желанията си.

Сега не е въпрос до същината на нещата, но до отношенията, които трябва да се изявят. Има неизявени отношения, както има и непостигнати желания. Какво става с любовта на двама души? Каква е вашата опитност? Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно. Такива са отношенията и между търговците. Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години,  след което капиталът изчезва и фирмата фалира. След това те вече не се срещат. Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им? – Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората. Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми. Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними. Ако всички неща се обяснят, ти ще станеш по-нещастен, отколкото си бил. – Защо става така, не питай.

Един млад, красив момък се оженил за царската дъщеря. Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си. Докато го постигне, той бил нещастен. Щом го постигнал, щастието му се усмихнало. Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря. Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание. Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила. Малка причина произвела голямо нещастие. Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано. Тя казала: Не мога да простя на моя възлюбен, който за една скилидка чесън е готов да ме отрови.

Да се върнем към квадрата, да дойдем до онова поле, в което може да работите. Който работи в известно поле, мисли, че е разрешил всички въпроси. Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен. Но какво може да постигне с бояджийството? Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят? Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите? И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение. На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване. Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила. Питаш: Защо приятелят ми не ме обича? – Откъде знаеш, че не те обича? Според мене той не може да не те обича. И двамата сте боядисани с любовта, не можете да се откажете един от друг.

Сега ще ви дам една мярка за любовта, да знаете какво значи любов. Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта. Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието. Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал. Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен,  т.е. допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е. отношението между две разумни същества. Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата,  а точката В – онзи, когото гледат. Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата. Който пръв те е погледнал, той е запалил свещта на твоето съзнание, свещения огън на твоя живот. Той от векове те гледа и поддържа огъня в тебе. Кой е той, как се казва, не знаете. Имате ли писмо от него? Срещали ли сте го? Като реалност той се проявява навсякъде.

Следователно, ако не виждаш Бог навсякъде – в хората, в растенията, в животните, не можеш да Го видиш и в човека. Жаден си, отиваш при един извор, пиеш вода и уталожваш жаждата си. Изпитваш една приятност и мислиш – какво означава тя. Това е Бог, Който уталожва жаждата ти. Това е погледът, отправен към тебе. Когато лек ветрец полъхва, това е диханието на Бог, т.е. първият лъч на слънцето, който милва лицето ти. Имаш известно разположение, но не знаеш откъде идва то. После си спомняш и казваш: Веднъж пих хубава вода. Това е минало нещо. - Защо нещата минават и заминават? – За да ви предадат нещо от себе си. За това е нужно яснота, разбиране. Ако напишете думата любов и върху нея напишете мъдрост, истина, правда, добродетел, ще разберете ли написаното? Такова наслояване става и във вашето съзнание. Нямаш право на мястото на любовта да поставяш други идеи или добродетели. Това пространство трябва да бъде свободно от всякакви идеи. Не можеш в един и същ момент да обичаш двама души. И те не могат да заемат едновременно едно и също пространство. Ако това стане, идеята ще потъмнее в съзнанието ти. Ако трима-четирима души заемат мястото на любовта, ти ще изгубиш всичката любов. Това не показва, че нямаш право да обичаш повече хора, но за цялото трябва да се образува по-широк кръг. Щом обичаш двама души едновременно, съзнанието ти трябва да се разшири. Като обичаш всички хора, съзнанието ти трябва да се разшири още повече. Всеки човек трябва да заема мястото си в пространството.

Често се говори за време и пространство. Времето е мярка на живота, а пространството – условия, при които се реализират нещата. – Как ще превърнеш едно състояние в друго? Неразположен си, тревожиш се за нещо. Има тревоги, които лесно се сменят; има тревоги, които мъчно се сменят. Например удариш крака си, отвори се рана и ти се тревожиш да не би раната да се усложни, да гангреняса. – Какво трябва да направиш? – Ще превържеш раната с мехлем, който унищожава действието на гангрената. Това е физическо превръщане на едно състояние в друго. Обаче има начин за превръщане на едно психическо състояние в друго.

Мнозина се оплакват, че не могат да постигнат желанията си. Радвайте се, че има непостижими неща. Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него. Много естествено. Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш. Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва. За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот. Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот. Като знаеш това, пази се, за да не те смрази външното атмосферно налягане и температура.

Казвате, че и без добро може да се живее. – Може, но тези възможности са фатални. Без добродетели няма живот, няма идеали. Как ще пътуваш бос по каменист път? Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака. Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив. В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представлява твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят. Това е съзнанието и на Божествения свят. Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката. Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш. Важно е да възприемаш неговата светлина. Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина. Сам ще излезеш на слънцето! Никой не може да ти предаде любовта така, както ти сам можеш да я възприемеш.

Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да се мисли. Ако човек мисли само за себе си и се стреми да си представи какво е всъщност, той нищо няма да разбере. Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си. Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка. Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията,  при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът. Има ли красива мисъл вън от човека? Дайте един пример за красива мисъл. Красивата мисъл има красива форма. Красотата никога не се изменя. Тя е основна мярка. Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява. Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата. На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата? – На съзнанието. Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината. Чувствата са свързани с топлината, а постъпките – със свободата. Само свободният човек постъпва добре.

Днес повечето хора се намират в голямо ограничение и се смущават, не знаят как да излязат от това положение. Те са яли, пили, докато дошли до забрава, и заспали. В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат. Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят. Те питат: Защо Бог ни постави в това положение? – Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят. Такива герои и героини сте и вие. Казвам: Вечер се спи, а не през деня. При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал. Големи герои сте всички, но сте вързани. Спомняте ли си кога е станало това? На кое място е станало връзването? Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните. Питате какво трябва да се прави сега. Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. – Не знаем как да се смалим. – Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. – Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас. Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш. Това значи да се освободиш от робството и ограничението. Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава. Да се освободиш от ограниченията, това значи да придобиеш по-голяма сила, отколкото някога си имал.

Питам: Готови ли сте да се смалите? Как се смалявате, когато отивате да спите? Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате. Веднага след това се увеличавате. Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям. Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене. Това е криво разбиране на онези първични отношения за живота. Докато се завивате в дебели юргани и мислите само за ядене и пиене, винаги ще бъдете роби на условията.

Казвам: Това са противоречия, чрез които животът не може да се измени, нито да се разреши. Вие очаквате животът да се разреши по еволюционен път. Това е невъзможно. – Защо? – Защото има един ред в живота, който не може да се измени. Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества. Този ред трябва да се приеме – нищо повече. Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило. И сегашното ще се измени, ще дойде друго. Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро. Все ще дойде добро положение. Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат. Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат. Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее. Ако е човешка подбуда, няма да успее. Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват. - Какво показва това? Тази банда е дошла за богатството на хората. Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един. Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство. Това е моето схващане. Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото. Където е правото, там всички хора мислят еднакво. Няма защо насила да заставяш човека да мисли. Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво. От богатството ще вземем и двамата. Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам. Ще си напълня едно, две, три и повече бурета. Питам: Защо трябва да пълня бурета, когато чешмата постоянно тече?

Сега ние не разрешаваме този въпрос, понеже той е предоставен на други съзнания; те трябва да го разрешат. Кои донасят свободата? Войниците ли, които се бият на бойното поле? Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата. Ще кажете, че все са допринесли нещо. Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това? – Възможно е. Питам: Кой човек е свободен? Затворникът свободен ли е? Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията. Щом напуснеш земята, ставаш свободен. Вън от земния живот ти си свободен човек. В земния живот ти си роб. Казвате: Ние сме свободни хора. Според мене свободни са онези, които умряха. Ние, които останахме още да живеем, сме роби. Един ден и ние ще се освободим.

Съвременните хора не търсят още истинската свобода. Те мислят само за удоволствия. Свещеникът служи в църква за прехраната си. Учителят учи децата за прехраната си. Стражарят пази хората за прехраната си. Войникът се бие на бойното поле пак за интерес. Покажете ми един човек, който да работи идейно. Не само да се говори. Къде е тогава свободата? Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво. Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания. Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен. Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава. – Защо трябва да се радва? – Защото като свободен той може да работи за свободата на живите. Има мисли и идеи, които освобождават. Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека. Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода. Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо. Каква свобода може да има при насилието? Всеки трябва да съзнава длъжността си и свободно да я изпълнява.

Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си. В древността една млада, красива мома, царска дъщеря, се влюбила в един адепт. Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство. Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й. Тя започнала да го търси. В това време той се превърнал на красив кон. Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта. Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси. Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта. Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен. От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен? Как да го намеря? Конят мърдал опашката си, поглеждал я, но нищо не й казвал. Царската дъщеря си казвала: Намерих един красив кон, но не можах да намеря своя възлюбен.

Казвам: Докато не се превърнеш на кон, не знаеш какво представлява любовта. Ще станеш на кон, без да те познаят кой си. – Защо е трябвало адептът да се превърне на кон? – За да запази свободата си. Женитбата ограничава и заробва човека. – Какво станало най-после с коня? – Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня. Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт. Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон. Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя. Имаш една свещена идея в ума си. Не е ли тя адептът, когото търсиш? Само формата е друга. Обаче всяка форма е условие, при което реалността се проявява.

Мнозина имат разбирането на царската дъщеря. Щом намерят своя възлюбен – свещената идея, искат да я ограничат, да се оженят за нея. Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си. Същото става и с вас. Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите. Един ден ще изгубите и коня. Какво ще ви остане тогава? Ще оставя въпроса открит, необяснен. Квадратът остава необяснен. Положението на царската дъщеря и на нейния възлюбен също остава необяснено.

Т. м.

31. Лекция от Учителя, държана на 17-ти юни, 1932 г., в  София – Изгрев
.

Прикачени файлове


Този пост е редактиран от Ани: 04 януари 2017 - 19:47


Facebook коментари

#2 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 14 ноември 2011 - 21:50

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).
Първо оригинално издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Погледът на Бога


11 година
31 Лекция на 1 мл.ок.клас
17.VI.1932 година, петък, 5 ч.с.
Изгрев, София.

Тайна молитва.


Ще ви дам една малка нова светлина върху един въпрос много тъмен. Един въпрос. Учените хора като надникнат там, изуват обущата си, защото обущата на човека са тежки. На туй място като влезеш ще снемеш обущата си. Ако имаш шапка, ще изхвърлиш и шапката си, гологлав ще бъдеш и бос ще идеш, значи всички ония стари схващания за живота ще ги оставиш. Ония стари постъпки и тях ще ги оставиш, защо? – Ще ви приведа един пример из обикновения живот: Отива войникът на бойното поле, изважда ножа, като срещне своя неприятел, отрязва главата и се счита за герой. Ако този войник се върне в разумното общество и реже главите на хората, питам, неговото изкуство има ли смисъл. Има смисъл на бойното поле. В мирното общество ножът трябва да бъде в ножницата. Известни идеи може да се реализират, само при известни условия. Сега идеята на вас донякъде е понятна. Но какво отношение има? – Тази идея само за обяснение. Да кажем вие имате една мярка, с която мерите предметите, може тази мярка да е заета от природата, а може да е произволна. Много произволни мерки има. Вземете мярката една педя. Една педя е приблизителна мярка на природата. Но понеже на всички хора педите не са еднакви, като кажем една педя, но коя педя? – Педята на някой голям герой или на някое дете, или на някой светия, или на баща, на майка. Казваш една педя, но педята определена мярка ли е? – Или англичаните имат инч. Инч значи два и половина сантиметра приблизително. Или французите имат една произволна мярка, която е 40-милионна част от меридиана. Но това са относителни неща. Приблизително служи така. Публикувано изображение Следователно, в природата, това е една абсолютна мярка на физическото поле. Никой не е разгледал този въпрос. Туй е само твърдение. Твърдението е вярно, но трябва да се докаже. Но да докажеш едно твърдение, не че в доказването е истината, ти може да докажеш някои работи, без да са истини. Че кой не доказва? – Много работи се доказват. Доказват, че земята се върти. Но точно определено ли е, с каква бързина се движи земята. Има едно изключение, определено ли е движението на слънцето? – Казват, че слънцето се движи в някаква посока.

Сега туй нас не трябва да ни спира. Движението на небесните тела става, както хората се движат. Или всичките хора на земята се движат по някакъв образец. Но всичките тела, които се движат, имат едно отношение. От сегашното гледище туй не може да бъде една абсолютна мярка, защо? – Защото една абсолютна мярка, тя не трябва да се изменя. Да кажем, ако имате една мярка, тя не трябва да се огъва, нито да се смалява, нито пък да се продължава. Две положения трябва да има. Нито да се продължава, нито да се смалява на физическото поле. Ако имате една мярка, която може да се продължи и казвате и какво има от това, нищо няма, не е престъпление, може да се продължи. Няма нищо тогава. Но ако ти си търговец на платове и имаш една мярка, с която мериш плата, и когато купуваш плата, го купуваш в една мярка, която се смалява. А продаваш с една мярка, която се продължава. Тогава кой печели? – Ако купуваш плата с мярка, която се смалява, а продаваш с мярка, която се продължава, кое печели? – Ще загубиш, защото ще вземеш по-малко, а ще дадеш повече. Във вашия живот, често вие се натъквате на тия противоречия. Аз психологически искам да ви обясня защо нещата стават така, а не другояче. Мярка трябва. Тази мярка при зачеването на твоята идея, една мисъл имаш една мярка, при изпълнението на твоята мисъл, имаш друга мярка. Едно малко противоречие, материално противоречие. Тия точки са в тоя квадрат. Вие не можете да турите повече от 5 точки. Вие не можете да турите повече от 4 точки. 4-те точки образуват квадрата, но в този квадрат имате две положения. Външните точки са нереални. Границите на този квадрат са въображаеми, съществува само центърът, едното е реалното. Туй е реалното число. От него е произлязло от положението на две, три, четири, пет, минало през 4 състояния, за да се образува този вътрешен център. Две, три, четири, пет, 1, 2, 3, 4, 5. Това са границите, но при това вие имате едно число. В математиката едно число като се умножи 4 пъти на себе си, дава единица. След като се умножи 4 пъти на себе си, става единица. Значи снемате една реалност от един свят. Като казваме физическото поле, според туй, физическото поле има три измерения. Реалното пространство, в което ние живеем, сега има три измерения. Умственото пространство на мисълта има 5 измерения. Пространството на чувствата има 4 измерения. Да кажем, ако един предмет от умствения свят се проектира, ако едно тяло от умствения свят се проектира от умственото поле, какво ще даде. Права линия ще даде. Тяло ли ще има само? – Правата линия ще даде на физическото поле. Ти ще видиш нещо като права линия. Ако едно тяло в астралния свят се проектира, на физическото поле вие ще имате една плоскост. Тогава плоскостта в умственото поле ще се проектира като права линия. Плоскостта на умственото поле ще се проектира на физическото поле, само като граница. Ако се проектира тялото в астралния свят, става пречупване. Ние само за обяснение взимаме тези неща. Ако една плоскост от умствения свят се проектира на физическото поле, как ще се представи? – То е само движение. Как ще се представи? Ако едно тяло се проектира в плоскост, плоскостта ще се проектира като права линия. Тялото как ще се проектира на физическото поле? За изяснението на един въпрос, ние искаме да обясним известни неща, които ние не ги знаем. Със знайното искаме да обясняваме незнайното. Ние си предполагаме тия неща в умствения свят, такива каквито във физическото поле. Ние представяме едно тяло в умствения свят такова, каквото е във физическото поле. Има известно отношение, но то не е така. Да кажем, имате вие отношение, така: 1:1:1:1; 1×1×1×1, на какво е равно? – Но тия неща са извън физическото поле. Само туй умножението е извън физическото поле, само единицата е реална. Туй показва състоянието на материята, която минала от единица. Материята се е сгъстила. Във второто умножение повече се е сгъстила и най-после дава на физическото поле единица. Така можем да кажем: Тази единица, първата единица имала по-голям обем, по-голям обем завземала. Във второто положение пространството се е смалило, същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При второто положение, пространството се е смалило. Но същевременно гъстотата на материята се е увеличила. При третото и при четвъртото умножаване сгъстяването на тази единица става видимо заради нас. Но сега те са физически обяснения. Ние искаме да обясним онези процеси, които стават. Явява се едно противоречие в ума ти. Явява се едно противоречие в чувствата ти. Но там боравиш с едно материално тяло. Запример имате един приятел, казвате: Вашият приятел не ви обича. По какво познавате, че не ви обича? – Кои са същевременно доказателствата, че не ви обича – (отговарят – постъпките.) Вие намирате, че усмивката не е такава. Че каква трябва да бъде? – Много сериозен е. Че какво означава сериозността. Кой човек е сериозен. Една кукла, която е сериозна, сериозна ли е куклата? – Или ако направите една кукла весела, весела ли е куклата. Нито е сериозна, нито е весела. Значи вие боравите с една мярка, която сами не разбирате. Вие казвате: Отношението, което има към мене. Но какви трябва да бъдат отношенията вие не знаете. Вие искате това, което не знаете. Казвате: Той трябва да ме обича. Но как трябва да ви обича. Аз идвам от незнайното към знайното. Или започвам от знайното към незнайното. Вие сте на една твърда почва, ходите. Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си. Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма. Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора. Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение? – Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува? – Нищо. То са спънки за тебе. Туй, което е средство на сушата, не е средство за водата. Туй, което е средство за водата, не е средство за въздуха.

Сега изводът. Нещата са верни само при известни условия. Вие когато говорите за известна любов, разбирате в дадени условия. Този човек има такова отношение. Лошите отношения са добри при известни условия, а лоши при други. Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече. Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има. Но това дете не знае да владее коня. Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето. То няма сила да владее този кон. Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. Само неодушевените работи се владеят. Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго. Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега. Представете си, че имате една топка на физическото поле. Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг. Но не е господар на условията, които са вън от него. Представете си, че имате друго съзнание около него, първото съзнание се ограничава. Публикувано изображение Ако туй първото съзнание се влияе от второто, може при туй да има друго съзнание наоколо и второто съзнание да се влияе от третото. Сега каква ще бъде разликата? Първото същество се влияе от второто. Второто същество се влияе от третото. Но първото същество има две влияния. То се влияе от второто и от третото. Представете си, че туй същество иска да се справи със съзнанието на тия същества, които са от неговото гледище извън него. Туй съзнание не е извън него, но то се намира в съзнанието на другите две същества. Ти си в техните граници. А ти от твоето гледище считаш, че тия съзнания са извън твоето съзнание. Твоето съзнание е в границите на тяхното. Те те окръжават и влияят. Питам: Ако две и три са неразположени спрямо тебе, какво можеш да направиш? – Да обясня нещата: Представете си едно представя едно дете, две е неговата майка, а три е неговият баща. Туй само за обяснение. Ако тази единица е малко момченце, иска едно конче, то иска голямо конче, каква е възможността? – Майката, ако има пари, ще вземе. Представете си, че те нямат пари. Да вземат конче, нямат условия. Туй желание, което може да се прояви в ума на детето, ще бъде ли изпълнено. От ваше гледище казвате тъй: Вие някой път срещате в себе си ограничения, не може да постигнете нещо. Да допуснем, че вие сте свободен, но нямате пари. Някой път вие нямате пари, искате кон, но средства нямате. Майка нямате, баща нямате. Ако имате средства, ще вземете кон, ще го яздите, но нямате пари. Какво трябва да направите в дадения случай. Значи в дадения случай ще имаш една идея, която ще реализираш. Ти си господар на краката, но не си господар на коня. Значи туй, на което ти си господар, разчитай на него. Вземи по-голяма грижа за твоите крака, отколкото за оня въображаем кон отвън. Тия коне можеш да си ги представиш с хубави златни гемове, но те са неща, с които не можеш да разполагаш. Това са непостижимите желания в света. Дето казват, всеки се разочарова във всички свои желания. Искаш да свършиш по математика, не можеш, искаш да свършиш по физика, не можеш. Искаш музикант да станеш, не можеш. Искаш силен да станеш, не можеш. Искаш министър да станеш, не можеш. Искаш цар да станеш, не можеш. Казваш: Защо Господ така наредил света. Така Господ наредил, защото си човек, ограничен, невежа.

Какво нещо е невежеството? – Невежеството, то е неразбрана дума. Казват, той е невежа. В дадения случай невежеството постига повече отколкото знанието. При дадени условия невежеството постига повече, а при дадени условия знанието постига повече, защото за невежеството можете да кажете, че то е една положителна енергия, а знанието е кинетическа. Следователно, когато потенциалната енергия се превръща в кинетическа, това е знание. Когато в съзнанието ни съществува идея, че ние не разбираме нещата и казвате: Аз съм невежа, но това не е така. Отношение нямаме. Невежа е всеки един човек, който няма отношение към дадено разумно тяло в света. Щом нямаш отношение, този предмет е неизвестен за тебе, щом имаш отношение, ти все таки разбираш някои от качествата. Вие казвате тъй: Аз не зная какво нещо е любовта, в туй отношение аз съм невежа. Аз превеждам на научен език, отношение нямам. Някой казва: Аз не съм добър човек. Превеждам на научен език, отношение нямам. Лош човек съм, имам отношение. Щом си лош, имаш отношение. Щом обичаш, имаш отношение. Щом се гневиш, имаш отношение с някого. Ти не можеш да се гневиш само при два случая. Ако най-първо си обичал и после искаш да мразиш. Омразата може да се яви само, ако първо си обичал. Не може да мразиш преди да си обичал. Невъзможно е. Аз желая да видя някой от вас, да може да мрази без да е обичал. Омразата е второстепенно отношение, което произтича от закона на любовта. То е едно инертно състояние. Щом като престане любовта, която си имал на едно място, идва омразата. Или казано на друг език – Любов се нарича всяко нещо, отношение, което всякога можеш да реализираш, от което всякога можеш да имаш полза, се нарича любов. Отношения, които не може да имат никакво реализиране в живота, се наричат омраза. Омразата зависи от всички ония неща, които ти не можеш да реализираш. Те се отпечатват в съзнанието като противоречие. Мразиш някого или се гневиш, защото спрял те е в пътя или те препятствува. Или те обидил с нещо. Що е обидата?

Сега не в същината на нещата, но в отношенията има неща непостигнати. След Любовта какво иде. Когато двама души се обичат, какво се образува? – Поне вашата опитност каква е. Сега вие схващате известни ваши отношения в света, които са временни. Временни отношения, хората съединят се като търговци, вложат известен капитал, но след три–четири години фирмата се развали, капиталът изчезне и тия хора втори път не се срещат. Питам какво ще остане от тяхната хармония. Продавали са платове, може хиляди хора да са се облекли. Като изчезне тяхната фирма, какво остава? – Остават дрехите в хората. Има фирми еднодневки, някои има, които имат по-дълъг живот.

Аз искам да ви наведа на известен ред разсъждения, за да се изяснят: Има неща, които мъчно може да се примирят. Ще останат някои неща непримирими. Трябва да останат много прояви в живота, необяснени. Защото като обясним някои неща как станали, ти ще станеш по-нещастен. Нали знаете там има един разказ от 1001 нощ. Един отишъл да се ожени за една царска дъщеря и след като се оженил за царската дъщеря, този младият зет изял една скилидка чесън и тогава отишъл при своята възлюблена. Неговата другарка заповядала да му ударят 50 тояги на неговата задница и не само това, но го изпъдила. Той разправял, че една скилидка чесън произвела всичкото нещастие. Тя му казва: Втори път да не стъпиш тук. То е един разказ. Казвате някой път не съм направил голям грях. Че какъв грях има, че този човек е изял една скилида чесън? – Но в дадения случай, при дадените условия, тази царска дъщеря има такова голямо отвращение от чесъна, че заповядала да го набият, понеже този чесън може да ѝ причини смърт. Тя казва: Аз не искам един възлюблен, който иска да ме умъртви с чесън.

Да дойдем сега до нашия квадрат. Ние да влезем в едно поле, в което вие да боравите. Всеки един човек, който борави с известно поле, той мисли, че е разрешил всичките въпроси. Той знае бояджийство и той се осигурява в известно отношение. Осигурява прехраната си, но какво може да постигне с бояджилъка? – Ако при хората бояджийството е на място, но ако си при птиците, където всеки се ражда с боядисани дрехи? – Казвам на физическото поле бояджилък има, боядисване с бои, но при птиците кому ще боядисваш дрехите, когато всеки се е родил с боядисани дрехи? – Археологически идеи имат хората. Някой път вие живеете с археологически идеи на миналото, които са били съществени велики работи, но са свършили, сега нямат никакво приложение. Защото тия птици имат боядисани дрехи. Ако ги боядисваш, ти ще ги развалиш. Те не се нуждаят от външен бояджилък. Аз ви давам въпроса. Ти казваш: Еди-кой си защо не ме обича. Какво ще спечели, ако не те обича? – Ти си вече боядисан.

Слушайте да ви кажа: Ще ви дам една мярка за Любовта, какво нещо е Любовта. Ще ви дам една основна идея, която трябва да имате в ума си, не сте я срещали. За пръв път я срещате. Ти никога не можеш да обичаш, ако едно същество не те е погледнало не тук на земята, значи първоначално, когато си излязъл в Битието, от Бога като си излязъл, ако никой не те е погледнал, ти ще минеш един празен живот, ще бъдеш най-нещастният човек в света. Ако някой те е погледнал, ще бъдеш най-щастливият, ще имаш стремеж нещо да постигнеш. Този, който пръв те е погледнал, когото си срещнал, него търсиш. Тук търсиш, там търсиш и никъде не можеш да го намериш, и тогава заради него трябва да обичаш всичките други. Ако обичаш другите хора, ще обичаш и него. Онзи, който пръв те е погледнал, той ти е дал подтик в живота и всичко се дължи само на него. Всички други хора може да те гледат на земята, те са второстепенни гледания, те са допълнения. Но този първия подтик аз го наричам отношение на правата линия Публикувано изображение . A е онзи, който те е погледнал, правата линия е, с която мерим нещата. Туй може да го наречем погледа на Бога, погледа на ангелите, погледа на светиите. Погледът на майка ти и на баща ти. Но, кой е онзи, който те е погледнал. Този, който те е погледнал първия път, той е, който запалил твоето съзнание. Той е първият, който запалил пламъка на твоя живот. Ти гориш по единствената причина, че той те е погледнал, ако той престане да те гледа, той не само те е погледнал, но и от тия векове постоянно насочил своя ум към тебе. И каквото и да ти се случи, дължи се на него. Не му знаеш името. Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог). Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли? – Сега туй, което запитате, виждали ли сте го. Реалното в света, едновременно се проявява навсякъде. Ако ти Бога не виждаш, Бога навсякъде, във всичките хора, в растенията, в цялата природа, ти не може да видиш Бога и в един човек. Ти, ако Бога навсякъде не го виждаш, Той навсякъде се проявява. Ако ти си жаден, отиваш при онзи извор, усещаш една голяма приятност. Тази приятност какво е? – То е погледът. То е Богът, който те уталожва. Ако те лъха вятърът, ти усещаш една милувка много лека. То е диханието на Бога, или първият лъч от слънцето, който минава покрай лицето ти, то е проявление на Бога. Туй самочувствие, което имаш в себе си, но нямаш нещо определено. Казваш: Веднъж пих вода много хубаво. Ти имаш едно хубаво разположение. Те са неща минали и всичко е минало. Тогава защо минават нещата. Едно малко обяснение. Аз ще ви дам един пример: Може да напишете думата любов, пишат я с Ь. Не я пишат с Ъ. Ако я напишем с Ъ, е погрешка. Ако напишете думата Любов, Истина, Мъдрост, Правда едно върху друго, ще може ли да го разберете? – Такова натрупване става и във вашето съзнание. В едно и също пространство се натрупват. Ти нямаш право върху пространството на любовта, дето се проявява да туриш каквато и да е друга идея, туй пространство трябва да бъде свободно в ума ти. Законът е там. Ти не можеш да туриш двама души, ти не може в даден случай да обичаш двама души. И те не може да завземат същото пространство. Може, но ще потъмнее идеята. Ако трима, четирима се натрупат, ти ще изгубиш всичката любов. Не, че не е позволено да обичаш повече души, но ти трябва да образуваш по-широк кръг. Щом обичаш двама души, твоето съзнание трябва да се разшири. Още повече ще се разшири, като дойдеш да обичаш всички. Или на всеки едного трябва да му дадеш неговото пространство. Но в дадения случай времето е мярка в живота. А пространството това са условия, дето нещата трябва да се реализират. Сега какво, стана ли идеята малко по-ясна. Искате във вас да смените едно ваше състояние. Да допуснем, че в дадения случай вие сте разтревожен, има тревоги, които на физическото поле лесно може да се поправят. Има тревоги, които мъчно се поправят. Да допуснем разтревожен сте. Ударен сте в крака, имате голяма рана, може да се превързва раната, но усещате болка. После някои казват може раната да гангрясва и да се отреже ръката, но сте цигулар, вие сте любознателен човек. Сега ръката ви ударена и може да се отреже ръката. Вашето изкуство ще изчезне. Питам какво трябва да правите с вашата рана?

Да се върнем към квадрата. Когато вие казвате, че нещата в даден случай са непостижими, непостижимите неща са красиви. Всяко нещо, което може да се постигне, то се забравя. А всяко нещо, което не се постига, за него всякога ще мислиш. Може да мислиш за неща, които не можеш да постигнеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че вие имате желанието да имате хубава дреха. Щом направите дрехата, носите я година, две, три и тази дреха остарее, захвърлете я. Мислите ли за вашата стара дреха. Тия дрехи ви бяха толкоз обични, треперехте над тях. След като станаха тия дрехи дрипи, хвърляте ги, не искате да знаете нищо заради тях. Защо се ражда това състояние? – Между дрехите и вас няма никакво отношение. Всяко нещо, което ти може да захвърлиш от себе си, ти имаш временно отношение към него. Но казвам: Ако твоята дреха е добродетел, тогава къде ще я захвърлиш? – Ако ти я хвърлиш, ти си изгубен човек. Да направя едно сравнение. Ако вие зимно време, при една температура, при 80 градуса студ, хвърлите вашия кожух, вашата дреха и излезете гол вън, какво ще стане? – Ще измръзнете, ще изгубите съзнание. Такова е отношението на човека на физическото поле, ако той напусне добродетелта. Добродетелта е една дреха, ако вие напуснете вашата добродетел, външната атмосфера ще ви смрази, с вас всичко ще се свърши. За да може да живеете, непременно трябва да имате добродетелта като дреха, то е отношението, което съществува, и тогава вече добродетелта вече съществува. Трябва да бъде човек облечен добре. Без тази дреха ти нямаш съществувание при външните условия. Следователно, всеки един човек, който изгуби своята дреха на добродетелта, външната атмосфера, в която човек се движи, ще го смрази.

Сега някой може да ви каже понякой път, че човек може и без добро в света. Може. Но тия възможности са фатални. Значи без добродетел в света няма проява и никакъв идеал не може да съществува. И на физическото поле е пак същото. Да кажем, ако на физическото поле сте бос, пътувате през камениста почва, условията са много лоши, питам какво разположение ще имате? – Ще бъдете нещастен. Но ако вие сте хубаво облечен, имате всичките удобства, ще бъдете разположен. В дадения случай въздухът, храната, твърдата почва, светлината, това са условия, при които животът може да се проявява. Те са разумните проявления в света. Какво е твърдата почва? – В света съществува едно първично съзнание. Туй съзнание, върху което нашето съзнание почива, то е твърдата почва. Второто съзнание, върху което нашето съзнание придобива всичките свои условия и живее, то е водата, то е чувственият свят. Третото положение, върху което твоето съзнание почива, то е мисълта, то е Божествената мисъл, върху която Божественото съзнание почива. Ти в дадения случай чувствуваш, че някой мисли заради тебе, ти не го познаваш кой е. Законът е такъв: Не може да мислиш, ако някой не мисли за тебе. Не може да чувствуваш, ако някой не чувствува заради тебе. Казвам: Кой мисли за тебе? – Понеже ти мислиш, за тебе кой мисли? – Законът е такъв: Ако ти мислиш, ти си във връзка с този, който мисли заради тебе. Ако ти чувствуваш, ти си във връзка с онзи, който има доброто желание заради тебе. То е първоначалната, то е Божествената Любов, върху която човек почива. Ти може да знаеш, може да знаеш кой е и какъв е. Може името да знаеш по човешки, тогава свободата седи в следното: Слънцето на всичките хора казва: Имам едно правило в света. Ти излез и постави се където искаш и избери, което място искаш – на връх или долина. Но излез, дето слънцето може да те огрее. Ти ще намериш място, дето искаш и тогава ти ще възприемеш. Но ако ти не излезеш на слънцето, тази светлина никой не може да ти я донесе, никой не може да ти даде тази светлина, която сам можеш да възприемеш. Никой не може да ти даде Божествената Любов, както ти може да я възприемеш. Може да ти даде любов някое същество, но никое същество не може да ти предаде Любовта тъй, както ти сам можеш да я възприемеш. Това е Първичното състояние.

Това са отвлечени работи. Ако човек рече да мисли за себе си, какво представя вън от тялото, запример, вие имате понятие за себе си, както се гледате пред огледалото. Но за себе си нямате ясна представа вън от вашето лице, което имате на физическото поле, вън от вашите ръце и крака, какво сте в дадения случай? – На първо време вие сте една мисъл, една основна мисъл. На второ място вие сте едно основно чувство. На трето място вие сте една основна постъпка. Сега какво трябва да подразбираме под една основна мисъл? – Представете си тогава едно житено зърно, което е увито в една черупка. То представлява тънко отвън. То е неговата мисъл. Съдържанието на това житено зърно, условията, при които то може да расте, това са неговите чувства. А постъпките са условията, при които то може да се реализира, да се развие отвън. И тогава вашето съзнание, за да се прояви, вие трябва да имате мисъл, трябва да имате чувства, трябва да имате една постъпка. То е разумното, то е човекът. Една красива мисъл, то е човекът. Едно красиво чувство е човекът и една красива постъпка е човекът. Но в туй определение какво ще разберете, една красива мисъл. Вън от човека как може да определите една красива мисъл? – Може ли някой от вас да ми даде една идея за красива мисъл? Ние казваме красива мисъл. Тогава мисълта трябва да има една форма. Че в какво седи красивата мисъл? – Красотата, това е мярка, която не се мени. Под думата красиво нещо, ние мерим нещата, то съществува. То не изисква. Щом речеш да го определиш отвън, идеята става замъглена. Красивото чувство, красивата постъпка, това са три мерки, с които ние мерим. Те са единствените неща, на които човек разчита. Неговата мисъл, тъй както човек мисли, то е човекът. Тъй както човек чувствува, то е човекът. Тъй както постъпва, то е човекът. Красотата на какво се дължи? На съзнанието на човека. Красотата е свързана с неговото съзнание. Тогава чувството с какво е съединено. Красотата е свързана със светлината. Чувствата се проявяват само при топлината. А постъпките къде се явяват? – Красотата се явява само при светлината. Без тая светлина красота няма. Без топлина чувства няма. Постъпките къде се проявяват? – Само свободният човек може да постъпва добре. Абсолютно свободният човек може да постъпва добре. Щом си свободен, ти може да постъпваш добре. Щом не си свободен, ти не може да постъпваш добре. Сега вас ви смущава едно нещо, аз да ви кажа кое ви смущава. Вие всички сте отлични герои и героини, такива, каквито светът не е виждал. Това не е за подигравка, но за изяснение. Ходили сте на едно угощение, яли сте, пили сте, че така сте се унесли в приятност, легнали сте и сте заспали. Дошъл един, ограбил ви, завързал ви, стегнал ви отвън, че не може да се мърдате. Речеш да направиш нещо, не можеш, ръцете си не може да мърдаш, краката си не може да мърдаш, ума си не може да мърдаш, чувствата си не може да мърдаш, усещаш едно вътрешно ограничение. Казвате, в лошо положение ви е турил Господ. Защо дойде това положение. Защото сте спали. Нямате право да спите. И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали. Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание? – Какво възпоменание имате. На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва. Да разполагаме с големи възможности в света. Вие се чудите какво трябва да се прави. Казвам да се развържете от ония връзки, с които сте вързани. Човек може да се развърже сам, стига да знае. Понеже вие сте имали знанието да се увеличавате и да се смалявате. Сега сте изгубили и това изкуство за смаляването, ако знаете да се смалите, може да извадите ръцете си, ще се измъкнете, вие сега не искате да се смалите. Да се обезличиш, да се самоотречеш от себе си, това е закон. Дето казва: Да се отречеш от всичко, от баща и майка, и да се освободиш от робството, не да ги забравиш, това е за обяснение.

Сега да разберете какво се подразбира при тия условия, при които са ви свързали. Вие трябва да се отречете съвършено и след като се освободите, веднага ще добиете още по-грандиозна сила. Ни най-малко няма да се обезличите.

Та казвам сега: Знаете ли как да се смалявате. Вие правите въпрос. Но вечерно време отивате да спите в леглото, ставате по-малък, събличате си дрехите, дойдете донякъде и казвате: Няма повече да се събличам. Хвърляте шапката, казваш, повече няма да събличам, ще изстина. След туй туриш юргана отгоре, станеш пак голям. Събличаш се, ставаш малък. Туриш юргана си отгоре, ставаш голям. На цял един креват се изтегнеш, искаш да почиваш. Дотогава докогато човек спи на такъв тюфлек, на такъв креват и с такъв юрган отгоре, той всякога ще бъде роб. На физическото поле и чаршаф туриш, то е все същото и в съзнанието вътре на човека. В дадения случай ти мислиш, че имаш нужда от един юрган. Ти мислиш, че трябва много да ядеш. То е мисълта, отношенията, които съществуват. Но има едно криво разбиране в дадения случай на ония първични отношения, които имате към живота. Сега животът не може да разреши тия противоречия. Този ред на нещата, той не може да се измени. Искаме да го изменим чрез еволюция, нито чрез еволюция той може да се измени. Понеже редът в природата, който съществува, той е наложен от други същества. Ти се бунтуваш против един ред, но той не е механически наложен. Преди време имало друго социално положение. То не е било право. И сегашното не е право. Но следното, което иде, трябва да бъде по-добро. Все едно положение трябва да съществува. Математически трябва да се разгледа този въпрос. Ако тази свобода хората от себе си я търсят, тя е непостижима. Ако хората искат свобода, тя е непостижима. Ако тази свобода, от невидимия свят я искат, ако Бог я иска, тя е постижима. Ако комунизмът е подбуда на Божественото, той ще бъде. Но ако той е подбуда на самите хора, то е непостижим. Имате разбойническа банда, направи голям обир и започва да се избиват едни други разбойниците. Убиването какво показва? – Тази банда се избиват едни други заради богатството. Може да остане един, може да не остане нито един. Туй, към което хората се стремят, не трябва да има убийство. Аз да ви кажа как схващам нещата. Там, дето има убийство, Божественото не функционира, има човешко примесено. Защото, щом е право, всичките хора еднакво трябва да мислят. Няма защо този човек да го заставям да мисли като мен. Щом е право, ти и аз трябва да мислим еднакво. От туй, което има, и аз ще взема. Когато ида при една чешма, ще взема толкоз, колкото ми трябва. Ако занеса 10, 20 каци, ще ги напълня. Но каква нужда имам да пълня каци, когато чешмата тече.

Сега ние не разрешаваме този социален въпрос, понеже той е въпрос на други съзнания в света. Войниците, които се бият на бойното поле, те ли раждат свободата? – Хиляди хора са измрели без да е дошла свободата. Казват: Че все са допринесли нещо.Но свободата къде е останала? – Онзи, само който е умрял, той е станал свободен. Онези, които живеят, те не са свободни. Според мене, който умира, той не е свободен. Който умира, той е роб. Следователно, ако ме попитат, как ще се освободи човек? Когато умре. Кой е свободен, който е в затвора или който е вън от затвора. В живота той е в затвора. Вън от живота, той е свободен човек. Казват сега, ние сме свободни. Онези, които измряха, те се освободиха. Ние, които останахме да живеем, ние сме роби. Един ден и ние ще се освободим. Днешните хора никаква свобода не търсят. Днешните хора търсят всичките удоволствия. Свещеникът служи в църквата заради себе си да се прехрани. Учителят учи в училището да се прехрани. Стражарът работи, за да се прехрани. Войникът ходи на бойното поле, всички хора изобщо работят от интерес. Кажете ми един, който идейно служи. Не само да говорим. Де е тогава свободата? – Вие като погледнете във всичкия строй, който съществува, даже в най-дейните работи и там е примесено нещо користолюбиво. Онези, които отидоха на бойното поле, мнозина от тях отидоха насила да умират и при първия момент като умират, умират с голям страх и страдание. И в смъртта човек не е свободен. Ако той умре както трябва, той трябва да умре радостен, да се радва, че той е свободен. Следователно, той като е свободен, той ще работи. Отвън ще работи, за да освободят хората. В нашия ум има известна идея, която работи и която може да освобождава. Ако ти нямаш свобода, свободната мисъл е, която освобождава. Свободните чувства освобождават и свободните постъпки освобождават. Не отвън. Да кажем някой може да говори за свобода. Аз може да говоря за свобода в дадения случай, от гледището, че този ред на нещата той е Божествен. Аз считам Божествен ред на нещата, дето всичките хора, според степента на съзнанието, еднакво да се ползуват. То е Божественото. Следователно, дето съществува насилие, каква свобода има? – Всеки трябва да съзнава своята длъжност. Да ви приведа един пример, само за обяснение това. В древността една царска дъщеря, млада мома се влюбила в един адепт. Но според законите, адептите считат тази любов като робство. Тя искала да се ожени заради него. А всякога в адепта има чувство, той иска да отговори на любовта с любов, не с женитба. Но той се изгубва, веднага изчезва. Момата почва да го търси навсякъде. Той се превръща на един хубав, красив кон и тя като намира коня, казва: Аз ще се кача на гърба на тоя кон, да ида да го намеря. Той е същият, когото тя обича и търси, и тя се качва на гърба му, и той я носи. Тя го гледа, милва коня, гали го коня, но иска да намери адепта. Ден след ден, тя на коня целия свят обикаля, да го търси и казва на коня много си хубав. Къде може да го намеря. Колко го обичам. Конят си мърда опашката, тя го гледа, но не знае, че този, когото търси, е онзи, когото е възседнала. Ако ти не можеш да се превърнеш на един кон, ти не знаеш какво нещо е любовта. Да станеш кон без да те знаят. Това е един анекдот. И момата казала: Този хубавия кон намерих, но онзи, когото обичах, не можах да намеря. Верни ли са нейните заключения? – Защо той трябвало на кон да стане? – Защото отношенията на коня са много по-свободни, отколкото женитбата. Женитбата от негово гледище е робство. А конят е свобода. За да се освободи конят от нея, един ден влезли разбойници и откраднали коня, и той изчезва. Най-после тя започнала да тъгува. Казва, отиде онзи, когото обичах. Пък ми откраднаха и хубавия кон. Казвам, в ума на тази царска дъщеря остава мисълта, че тя не е могла да намери онзи, когото обичала. А тя с него е обиколила цялата земя. Ти имаш една свещена идея в твоя ум. Тази свещена идея не е ли този, когото търсиш? – Формата е само условие, при което реалността се проявява. Някои от вас имате разбирането на царската дъщеря. Не можехте да постигнете. Конят намерихте, ходихте навсякъде, но този вашия възлюблен го няма. Един ден изгубите и коня. Питам, тогава какво ще ви остане?

Ще оставим въпроса така недоизяснен. Квадратът остава недоизяснен. Написаното остава недоизяснено. Царската дъщеря и конят остават необяснени. Ще благодарите, че работите не са обяснени.

Тайна молитва.






Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни