Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_06_24 Разумен център24 юни 1932 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 18:48

Архивна единица

От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Разумен център


5 ч.с. София. Изгрев.

Размишление.

Тема за следния път: „Взаимоотношение между точка, линия и тяло.”


Каква е разликата между точка и център?

Мнозина казват: Ние знаем какво нещо е точката и какво – центърът, няма какво да се говори за тях. – Така е, да говориш за това, което знаеш, значи да повтаряш нещата като папагал. Папагалът повтаря това, което му се каже, помни добре, но сам нищо не може да научи. Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Всъщност не е така. Любовта е майка на знанието. Щом имаш любов, можеш да повтаряш нещата, но при всяко повтаряне формата ще бъде различна. Ако наистина повтарянето е майка на знанието и ти повтаряш, че искаш да станеш богат, а не ставаш такъв, вярно ли е, че повтарянето е майка на знанието? Всяко знание, което не прави човека силен, не е истинско; всяка свобода, която не дава условия на човека да расте, не е истинска.

Като ученици вие изучавате окултните науки и говорите за черепа, за лицето, за носа, за ръката на човека. Като дойдете до носа, казвате, че дългият нос има отношение към интелигентността и светлината, а широкият нос – към чувствата и топлината. Представете си един център или средоточие, от който излизат много сили. Всички сили се преплитат в центъра и са невидими. Може ли, като излизате от центъра, да извървите всички прави линии, които излизат от него? – Може. Всяко колело представлява сбор от сили, които излизат от един център. Самостоятелно ли се движи колата? – Конете я карат. – А конете? – Господарят ги кара. Щом дръпне юздите, конете тръгват в една или друга посока. Ако конете не знаят нищо, колата още по-малко знае. Следователно, когато човек не разбира нищо от известен предмет, той е подобен на кола. Когато се движи в известна посока без определен център, той е кон. Когато знае и посоката, и центъра, той е човек, който мисли. Ако знае, като отива в центъра, какво може да свърши, той е господар на положението.

Често вие се натъквате на противоречия и се чудите защо не успявате. Казваш: По три пъти на ден се моля на Бога, но молитвата ми не се приема. – Каква молитва е тази, която няма отговор? Ако пишеш десет любовни писма на приятеля си, без да получиш отговор, какво показва това? – Едно от двете: или този, на когото пишеш писма, не ти е приятел, или писмата ти не заслужават отговор. Трето положение: Може приятелят ти да е заминал вече за другия свят. Не можеш да пишеш десет писма и да не знаеш причината за неполучаване на отговор. Трябва да знаеш, като пишеш писма на Господа, защо Той не ти отговаря. Трябва да знаеш кой е на правата страна – ти или Господ. Ще кажеш, че Бог не съществува, затова не отговаря. Правилно е да се молиш на Този, Когото познаваш. – Иначе явява се въпросът: Как може да се молиш на Онзи, Когото не познаваш? Казваш за някого: Този човек е религиозен фанатик, нищо не разбира. – Какво ще кажете за учения, който също не разбира? Според мене всеки религиозен или учен, който не разбира нещата и не знае защо учи, е маниак.

Казваш: Грешен съм, не мога да постигна желанието си. – Хвърли греха си навън. – Как? – Има принципи, начала, чрез които човек може да излезе от всички затруднения. Ако принципът не помага, измени формата, измени посоката на своето движение, докато дойдеш до истинския център – стремежа на твоята душа. Ще кажете, че науката има големи постижения и може да ви помогне. – Науката, в която вярвате, се намира в своето начало, тя е още в детинско състояние. Един румънски учен правел изчисления от колко атома се състои слънцето и дошъл до числото 9 с 90 нули накрая. Вярно ли е това твърдение? Той изчислил колко атоми се съдържат в един квадратен милиметър от слънцето и после ги умножил на целия обем. Какво ще кажете, ако някой направи друго изчисление? Според други учени това число може да бъде пак цифрата 9, но с 95, 97 или със 100 нули. Къде е истината? Вие като румънския учен спирате на числото 9 с 90 нули и казвате: Това значи наука – да изчислиш броя на атомите, които съдържа слънцето. Ако изчислението е вярно, и резултатите трябва да са верни; ако изчислението не е вярно, и резултатите не са верни. Всеки човек е авторитет за себе си. – Кога? – Когато не се критикува. Той се критикува, когато има с кого да се сравнява. Няма ли мярка за сравняване, той се мисли за авторитет. Тогава и лудият се счита за авторитет. Той е луд по отношение на другите, сам не се счита луд. Ако живее сам, човек никога не полудява. Докато е в множеството, между много хора, всякога има условия за полудяване. Докато е сам, човек се свестява, поумнява.

В обикновения живот се казва, че всеки човек е по особен начин луд. Лудият се лута натук-натам, не може да се ориентира. Казват, че дъската му хлопа. – Това е поетичен израз. Ако клепалото не клепа, никой поклонник няма да отиде на черква. Къде ли не хлопа човек? Като свири на цигулка или пиано, той хлопа. Като ходи по пода, пак хлопа. Това са сравнения, а не наука. Науката е съвкупност от методи, които освобождават човешкия дух от ненужен товар. Велико благо за човека е да се освободи от ненужния прах, който от векове се е наслоил върху мозъка му. Аз го наричам научен прах. Следователно, ако не разбирате нещо, това се дължи на научния прах. – Какво трябва да се направи, за да разбираме нещата? – Да си послужите с барабана на своя мозък. Достатъчно е да ударите няколко пъти върху него, за да премахнете всичкия прах. Ще кажете, че е станала някаква пертурбация във вашия мозък.

Да се върнем към центъра. Какво представлява той? – Сбор от разумни същества, които работят и творят. В пространството има много такива центрове и много точки. Например една вселена в необятното пространство изглежда като точка. Обаче тя е център на разумни същества, които работят в пълно съгласие и единство. И човек представя една точка, която после става център. Около нея се събират разумни същества, които работят. Щом свършат работата си, те се разпръскват и човек отново се превръща в точка. Значи той се ражда точка и заминава за другия свят като точка. Той отива толкова далеч, че за вас изглежда като точка. Да мислите, че е умрял, това е заблуда. Сама по себе си реалността никога не умира. Когато змията съблича кожата си, умира ли? Когато пеперудата пробие пашкула и излезе вън, умира ли? Когато бубата се завива в пашкул, умира ли? Тялото на човека не е нищо друго освен пашкул, в който се е завила бубата. Когато излезе от пашкула, човек умира ли? Той хвърчи, радва се на свободата си, а вие го оплаквате. Докажи, че е така. Ти докажи, че не е така. Смъртта е нещо преходно. Не е доказано научно какво нещо е смъртта. Казват, че щом сърцето спре, човек умира. Не е така. Правени са опити и наблюдения, че и при спиране на сърцето човек пак не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, което съществува в Природата. Страшна е смъртта, защото лишава човека от възможността да се прояви. Представи си един гениален човек, който постоянно пише, работи и твори. Щом умре, той се лишава от ония органи, чрез които се е проявявал. – Какво му остава? – Нищо друго освен съзнанието като център на разумни сили.

Животът е точно обратен на смъртта. Той е сбор от условия и възможности, при които човек проявява дарбите и способностите си. Според някои смъртта освобождава човека, а животът го ограничава. Питам: Как е възможно, това, което ограничава, да освобождава, а това, което освобождава, да ограничава? Като казваш, че животът ограничава, имам предвид изопачената форма на живота, а не истинския живот. Като не разбираш живота и влезеш в неговата изопачена форма, ти сам се ограничаваш.

И тъй, за да работиш, трябва да имаш план, както си прави архитектът. Ако не разбираш какво представляват точката, линията, плоскостта и тялото, не можеш да разбереш и живота. Има мъртви точки, линии, плоскости и тела,  но има и живи. Те коренно се различават едни от други. Първите са механични, а вторите – органични. Ако в организма на човека става натрупване на материя, която не може да се обработи, той постепенно затлъстява, докато най-после свършва със сърдечен удар. Резултатът на неговия живот е механичен. Той прилича на кон, който се товари чрезмерно, докато един ден гръбнакът му се счупи. – Нервен съм. – Нервността показва, че човешкият дух прави големи усилия, за да се освободи от ненужния товар. За да спасиш човека от опасността, в която се намира, трябва да произведеш в организма му известна реакция. Без това не можеш да го спасиш. – Как става това?

Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си. Един човек пътува през една гъста гора. Той не подозира, че го дебнат разбойници. Върви си спокойно и си подсвирква. Ти виждаш опасността и искаш да му помогнеш. – Какво ще направиш? – В същата гора има мечки. Пусни една мечка срещу него. Той ще се уплаши и бързо ще се качи на едно дърво. Така ще се спаси и от мечката, и от разбойниците. Те ще минат и ще освободят пътя, по който върви той. Мечката – това са лошите условия в живота.

Вървиш по един опасен път, но Провидението иска да ти помогне. – Как? – Ще те постави при лоши условия, при глад, при ограничения. Ти вървиш и пееш, но като дойдат гладът и ограниченията, преставаш да пееш. Лошите условия са мечките в Природата. Ако срещнеш мечка, ще пееш ли? Казвате: „Гладна мечка хоро не играе.” Щом срещнеш мечка, благодари, че си я срещнал. Ако си православен, ще се прекръстиш; ако си окултист, ще произнесеш една формула; ако си учен, ще разрешиш един въпрос. Докато ученият не е срещнал никаква мъчнотия, той повтаря това, което другите учени са открили. Щом срещне мечка в гората, т.е. щом се натъкне на мъчнотия, той напряга ума си и открива нещо ново. Същото се отнася и до обикновения човек. Докато няма мъчнотии, човек върви спокоен и безгрижен, подсвирква си. Срещне ли мечка на пътя си, за нищо друго не мисли освен за краката си – започва да бяга. Бягането като движение е необходимо. Ако светлината не бягаше, щеше ли да има живот на земята?

Благодарете, че всичко в Природата е в движение. В движението е красотата на живота. Благодарение на бързото движение светлината на слънцето иде за осем минути до земята. Дето е движението, там има пълнене и празнене. Като знаете това, съзнателно пълнете и изпразвайте своите гърнета. Когато едно гърне се напълни с непотребни неща, обърнете го с устата надолу, да го изпразните. Някога празното гърне е за предпочитане пред пълното. Всяка нова култура започва с празни гърнета, а не с пълни. Когато човек се напълни и не може да събира повече материал, той заминава за другия свят. Като умира, човек дава; като живее, взима. Като расте, детето постоянно събира. Щом дойде до крайния предел, до изпълнения кръг, човек започва постепенно да дава и да се смалява. Младият учи и работи за себе си, старият дава и работи за другите. Като се е научил да живее за себе си и за ближния си, старият умира. След смъртта той се учи да живее за Бога. Как ще разберете това? Може ли в смъртта да има служене? Питам: Какво става с бубата, като се превърне в какавида? Като буба тя престава вече да живее, т.е. умира. Обаче като пеперуда тя минава в друг свят, дето от цвят на цвят събира сладкия сок за себе си, с което помага и на цветята за опрашването и оплодяването им. Много хора са в положението на червея. Те казват: Нашите работи са наредени вече. – Уредени са работите ви в обикновения живот, т.е. във временните условия. Временното уреждане не разрешава въпросите. Ти си бил учител или архитект, работил си 30–40 години и като изгубиш длъжността си, преставаш да работиш и казваш: Ще се мре, няма какво да правя на този свят. – Не си прав. Друг пък казва, че животът няма смисъл; нищо не остава, освен да чака смъртта си. И той не е прав. Ще спреш в центъра известно време, докато си починеш, и ще вземеш друга посока. От центъра излизат много радиуси, ще избереш един от тях и ще тръгнеш по него.

Казваш: Животът е песен и музика. Трябва да пееш и да свириш. – Обаче пеенето е в зависимост от музикалния център. Но той е един от многото центрове, не е единствен. В човешкия мозък има повече от 40 мозъчни центъра, всеки със специална дейност. Нисшите центрове отговарят на обективния ум, на личния живот. Висшите центрове имат отношение към разсъдъка, към причинността на нещата. Те подразбират отношението на човека към неговия ближен. Музикалният център има отношение към Божествения свят, дето всички неща са постижими. Какво е Бог? – Реалност, в която силите се превръщат от едно състояние в друго. Ти ще познаеш Бога като среда, в която силите се пречупват и изявяват в много посоки. Като възлюбиш Бога, ще се научиш да даваш. Като възлюбиш ближния си, ще се освободиш от ограниченията. Какво представя ограничението? – Известно налягане. Определено е какво налягане може да изнесе човек. На всеки килограм материя се пада единица налягане. Значи, ако си висок 160 см, трябва да тежиш 60 килограма, 160 – 100 = 60. Следователно на 60 кг тежест има 60 единици налягане, т.е. ще носиш най-много 60 кг товар. Ако носиш повече от 60 кг, не можеш да се развиваш правилно. Не искай повече материал, отколкото можеш да носиш.

Много хора страдат. Причината за страданията им е различна: или двойникът им не влиза и не излиза правилно от тялото, или стомахът не работи добре. Тогава човек не е здрав. Ако двойникът влиза и излиза правилно, стомахът работи добре и мозъкът е в изправност. Такъв човек е здрав. Повечето неразположения се дължат на известна аномалия в мозъка. Затова първата ви работа е да регулирате мозъчните енергии да текат правилно. Някога задната част на мозъка има повисока температура, отколкото трябва. Ето защо нужно е да възстановите нормалната температура на мозъка. Това се постига с поставяне ръцете над главата или чрез прекарване пръстите на ръцете през косата, от горе до долу, както се решите с гребен. Ако си служите с гребен, зъбците му трябва да бъдат доста гъсти. Обаче разчитайте повече на ръцете си, отколкото на гребена, както войникът разчита на своя нож, а не на богатството си. На бойното поле помага ножът, а не богатството. Носиш ли оръжие, трябва да разчиташ първо на себе си, а после на него.

Един търновски адвокат пътувал от Търново до Севлиево. Той носел два револвера за зор-заман. По пътя го срещнали разбойници. Хванали го и започнали да търсят пари в джобовете му. Освен револверите нищо друго не намерили. Те го запитали: Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – По-голям зор-заман от този има ли? Набили го добре и го пуснали, като му казали: Друг път да носиш пари със себе си! Пари искаме ние.

Новото разбиране изисква от всички хора познаване на законите, които действуват в човешкото съзнание. Не е важно как живеят сегашните хора, но как трябва да живеят. Днес навсякъде се води класова борба. Богатият и бедният разрешават въпросите на живота, но всеки от свое лично гледище. Те не разглеждат въпросите от гледището на ближния. Много време ще мине, докато дойдат до Божественото гледище, до гледището на Първата Причина. – Какво става в света? – Каквото и да става, не се смущавайте. Каквото става, всичко е на мястото си. Ако една река излиза от бреговете си и залива полето, не се смущавайте. След време тя ще се прибере в своето корито. Водата на реката ту се повдига, ту спада. Някога тя лъкатуши наляво-надясно. Какво иска да каже тя с това? Ако вървиш наляво в живота, ти даваш път повече на чувствата; ако вървиш надясно, даваш път на мислите си, т.е. на светлината. Лъкатушенето наляво и надясно трябва да бъде музикално, например в такт 4/4. Как се движи ръката в тоя такт? Надолу, наляво, надясно и нагоре. – Кой човек е по-силен: който слиза или който се качва? – Който се качва, губи много енергия и обеднява; който слиза, печели енергия и забогатява.

И тъй, ако реките не течеха, ако слънцето не изгряваше, ако хората не работеха, ти никога нямаше да имаш условия за работа. Колко хора са мислили и работили в областта на музиката, докато създадат музикалната таблица! Вие се ползувате наготово от труда на милиони хора. За да бъдеш добър музикант, първо трябва да разбираш закона на своя двойник, да можеш да вкарваш двойника си в цигулката. За да бъдеш добър певец, трябва да вкарваш двойника си в гърлото; за да бъдеш добър философ, трябва да вкарваш двойника си в мисълта.

Казвате: „Повтарянето е майка на знанието.” Според вас ще станеш учител и всяка година ще учиш децата да събират, изваждат, умножават и делят. След 30 години еднообразна работа мислиш ли, че си научил нещо? Според мене това е неестествена система. Първата година ще преподавате събиране, втората – изваждане, третата – умножаване, четвъртата – деление. След това ще вземете действията с простите и десетичните дроби, просто и сложно тройно правило и т.н. Така ще свършите целия курс по математика. По този начин и децата ще учат, и ти ще учиш. Сега децата учат, а ти само изпълняваш. Каквато работа и да вършиш, всеки ден ще внасяш по нещо ново. Да повтаряш нещата, това не е придобиване на знание.

Какво ще кажете, ако ви дам задача в продължение на 24 часа на всеки пет минути да изговаряте по една формула. Значи в 24 часа ще изговорите 288 формули. Ще се отегчите и ще се откажете от задачата.

Като ученици пазете се от обезсърчаване. Ако се обезсърчавате от човешки работи, това е на място. Да се обезсърчавате от Божествени работи, това не се позволява. Не се обезсърчавайте и от смъртта, но знайте, че тя е най-голямото ограничаване, а животът – носител на най-голямата свобода. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил.” Щом познаеш Бога, ти се прощаваш с бедността, с болестта и със смъртта. Ти вечно ще живееш и ще се развиваш. – Какво нещо е Бог? – Оня, Който каже нещо и става – това е Бог. Всички същества Го слушат и изпълняват Неговата воля.

Питате: Коя е причината за обезсърчаването? – Научният прах. Той е потребен за образуването на дъждовните капки. Тъй щото, ако не може да го използувате за друго нещо, създайте поне водни капки от него. Всяка прашинка да образува капка. Иначе, колкото и книги да четете, колкото и да цитирате Шекспир, Гьоте и други писатели и учени, пак гладни ще ходите.

Един ученик отишъл при един адепт с молба да го научи по-главните формули на заклинанието. Адептът му преподал много формули, за което ученикът заплатил нужната сума и тръгнал в света да прилага наученото и да види силата, която се крие във формулите. Още веднага той срещнал мечка в гората. Изговорил една от формулите, втора, трета и като не могъл да отстрани мечката от пътя си, хвърлил се върху нея, хванал я за ушите и започнал да се бори. Най-после, като се справил с мечката, казал: Криво ме е учил адептът. Не трябваше първо мечка да срещна. Мечката представя неблагоприятните условия в живота. Първо ще се справиш с тези условия, и после, като срещнеш мечка, няма да се бориш с нея, но тя сама ще легне на земята пред нозете ти.

Т. м.

32. Лекция от Учителя, държана на 24 юни 1932 г. в  София – Изгрев.

Прикачени файлове


Този пост е редактиран от Ани: 04 януари 2017 - 19:47


Facebook коментари

#2 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 14 ноември 2011 - 21:54

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).
Първо оригинално издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Разумен център



11 година
32 лекция на 1 мл.ок.клас
24.VI.1932 година, петък, 5 ч.с.
София. Изгрев.

Добрата молитва.

Пишете върху темата: „Взаимното отношение между точки, линии и тела“.


Какво различие ще направите между точка и център? – Да говориш върху това, което знаеш, това значи да повтаряш нещата или както се казва да бъдеш папагал. Всичко повтаря, всичко помни, но нищо не може да научи. Казва се, че повторението е майка на знанието. Повторението само по себе си не е никаква майка. Любовта е майка на знанието, нищо повече. Може да повтаряш нещо като имаш Любов. Не в същата форма. И ако повторението е майка на знанието и ако повтаряме, че искаме да станем богати и не ставаме богати, тогаз значи това не е вярно. Всяко знание, което не носи сила, е лъжа, а не знание. Всяка свобода, която не дава растеж на човешкия живот, е лъжа. Това не е свобода. Казват: Наука е било това. Никаква наука не е това. Казват, че дългият нос прави човека интелигентен. Или казвате: Широкият нос. Но широчината на носа е свързана с чувствата на човека, както и топлината. А светлината е свързана с дължината. Светлината се движи по прави линии, а топлината се разширява.


Публикувано изображение

Тогава казвам, какъв център е това? – Съсредоточие на много сили, които се прекръстосват някъде. Точката е само нещо, което се проектира далече в ума. Центърът е това място, дето се преплитат силите.Силите са невидими. Тези линии са отражение на силите. Можете ли от този център да вземете всичките прави линии. По права линия трябва да тръгнете. От центъра излизат радиуси. Ако вие се движите от един център A1 към център B1. Каква е подбудителната причина да я знаеш. Ако не знаеш подбудителната причина, то движението е механично. Тогава причината на движението е отвън. Колата самостоятелно ли се движи. Колата я тегли конят. А конете си имат гемове. Онзи, който кара конете, той знае. Конят подозира и не може да определи защо отива в тази посока, а пък колата нищо не знае. Когато вие нищо не разбирате от един предмет, вие сте кола. Когато се движиш в една посока, а центърът ѝ не е определен, то ти си кон. Когато знаеш и центъра, ти си човек, който мисли. Когато знаеш като отиваш в центъра какво можеш да извършиш, ти си един господар.

В живота вие срещате противоречия. Искаш да постигнеш нещо, но не можеш. По три пъти на ден се молиш на Бога. Ако някой по три пъти се моли на Бога и Бог не го слуша, каква е тази молитва? – Ако ти пишеш десет пъти на един приятел любовни писма, а той не ти отговаря, какво показва това? – Или, че този на когото пишеш писма, не ти е приятел и не иска да се занимава с тебе, или другото положение, писмото ти не заслужава отговор. Тогава какво трябва да правиш? – Или пък приятелят ти може да е заминал за другия свят. Ти пишеш в Америка на един свой приятел писмо, но нямаш отговор. Казваш, че може би писмото не е отишло на своето предназначение. Но след като пишеш 10 писма, трябва да си образуваш една идея: Трябва да отнесеш нещата към себе си. Трябва да знаеш причината, поради която нямаш отговор. Ако пишеш писмо на Бога и Бог не ти отговаря, ти ли си прав или Бог е прав? – Кой е на правата страна? – Тогава можеш да кажеш: Може би никакъв Господ няма. Човек се моли на това, което знае. Как можеш да се молиш на това, което не познаваш? – За някого вие казвате така: Той е религиозен фанатик, не разбира. Но когато имате един учен, който не разбира, това не е ли маниачество? – Всички неразбрани неща са маниачество. Дали сте религиозен или учен човек, който не разбира защо учи, защо му е науката, той е маниак.

Щом сте грешен, изхвърлете греха си. Ако не работи принципът, измени формата, измени този път, хвани друго направление, докато намериш един път, в който можеш да излезеш, при този център, към който се стремиш. Вие мислите и казвате: Науката много е постигнала. Тази наука, в която сега живеете, това са детински постижения. Един казва: В слънцето може да има толкоз атоми. Един румънски учен, който правил своите изчисления, казва: Че всичките атоми на слънцето били едно число 9 с 90 нули. Той казва: То съставя всичките атоми, които съществуват в цялата вселена. Питам: Това твърдение право ли е? – То е непонятно. Аз мога да му туря 95 нули, кой ще оспори? – Друг може да тури 97 нули, 100 нули, може да му турим 150 нули, но той трябва да се обоснове. Той може би е взел за един квадратен милиметър колко атома се намират и като изчислил пространството приблизително, изчислил и колко атоми има.

Та казвам: Като този учен човек и вие туряте 9 с 90 нули. И казвате, че това е наука. Ако твоето изчисление е вярно, резултатите ще бъдат верни. Ако твоето изчисление не е вярно, резултатите няма да са верни. Тогава щом резултатите не съответствуват на принципа, който поддържаш, тогава не си прав в някои отношения. Всеки един човек е авторитет за себе си. Някой път човек сам се критикува като се сравнява с другите. Но когато остане сам без да се сравнява, той се мисли за авторитет. Даже лудият е авторитет. Но кой е луд? – Той е по отношение на другите хора. Те го считат, че е луд. Тогава питам, ако човек само съществува в света, може ли да подлудее. Подлудява когато е между много хора. Значи в множеството може да стане подлудяване, а в самотията, никога. Аз ще проектирам една теория: Между многото хора се ражда радостта. Когато човек остане сам, ражда се съвестта. Когато почувствувате самотия, за да станете свестни и умни, казвате: Аз станах самотен. Тогава ти не си със съвест. Нали някой казва: Няма никой, който да не е луд. Луд е онзи, който се лута насам натам. Какво лошо има в това? – Ние казваме: Хлопа му дъската. Умът му не работи добре. Това са поетически изражения. Всички клепала, ако не хлопат, кой поклонник ще иде в църквата? – Цигулката, като се свири на нея, не хлопа ли? – Като тръгнеш по пода, хлопаш по дъските. Това са сравнения, това не е наука.

Науката е метод за освобождаване на човешкия дух или на човека от непотребния му багаж. Да се освободи от ненужните работи, от праха, от научния прах на вековете, който прах е влязъл в твоя мозък. Има научен прах и ако някой път не можете да разберете имате много прах. Трябва някой барабан, да стане някоя пертурбация, да се премахне този прах.

Центърът подразбра същества с умове. Място на работа е той. И човек трябва да търси. В пространството има точки има и центрове. Например някоя вселена, като някоя малка мъглявост изглежда като точка. Отдалече се вижда като някое малко петно и затова е център на велик живот, на разумност, на милиарди същества, които работят. Те имат някаква цел. И ако на вас ви зададат някой научен въпрос как ще отговорите? – Вие се раждате като една точка, после ставате център, ставате един свят и после се разпръсква този свят, отивате далече. Когато кажете, че някой е станал на точка, значи умрял, значи отишъл толкоз далече, че изглежда точка. Че умира, това е заблуждение. Реалността не може да умре сама по себе си. Когато змията хвърли своята кожа, змията умряла ли е? – Когато вие намерите само пашкула на копринената буба, умряла ли е тази буба? – Тялото на човека не е ли един пашкул? – Когато един човек остане пашкул, това същество излиза от пашкула, казвате, че е умрял. От пашкула е излязъл човека. Радва се, хвърчи, пък вие го оплаквате. Вие ще кажете, докажете че е така. Аз пък ще кажа: Докажете вашето, докажете, че е умрял. Смъртта е едно преходно състояние. Смъртта не е определена от научно гледище. Казвате, че сърдцето спира. Правят опити да спират сърдцето и пак човек не умира. Смъртта е ограничение, най-тежкото ограничение, което съществува в природата, е смъртта. Едно ограничение, при което съзнанието да не може да функционира, ще ви обясня. Представете си, че вие сте били известно време гениален човек. И вие после се лишавате от тази способност, не може да се проявите, не може да пишете. Ако се лишите от всички органи, с които може да се проявиш и остане само центърът на съзнанието, това е смъртта. Тази идея е скрита в понятието смърт. Ограничение във всичките условия, при които човек може да се прояви. А пък животът какво е? – Животът е съществуванието на всичките условия, при които могат да се проявят заложбите ти, способностите ти. Трябва да определиш какво нещо е животът. Като кажеш живот да имаш една определена идея, която може да те освободи. Ако умреш, така както аз разбирам смъртта, тогава ще се намериш в много трудно положение. Някои казват, че смъртта освобождавала човека. Как може да те освободи това, което те ограничава? – Как може това, което те освобождава, да те ограничи. Вие казвате, че животът ограничава човека, а смъртта го освобождава. Идеята е права, само че тук са разместени думите. Животът, който те е вмъкнал в една лъжлива форма, той те е ограничил, а не самият живот. Ако ти не разбираш живота и влезеш в една лъжлива форма, ти се ограничаваш. А пък животът, ако при някои обстоятелства излезе, ти се освобождаваш. За да работиш в света трябва да имаш един начин на работа, както един архитект. Ако ти не разбираш какво нещо е точка, линия, плоскост и тяло, не може да разбереш и света. Какво е точката? Какво нещо е линията? – Има противоположни линии. Има мъртви точки. Има мъртви плоскости, има мъртви тела, има и живи точки, линии, плоскости и тела. Грамадна разлика има между тях. Едните са механични положения, а другите са органични. Ако имаш органически положения, ти ще имаш физически, механически резултат. Ако в човешкото тяло, по стечението на известни обстоятелства има механически резултат, този човек почва да му се издува коремът, краката му надебеляват и той не знае как. Ако не спре това надебеляване, има удар на сърдцето и той умира от затлъстяване. Това е натрупване на механическа материя в една област, дето тази материя не може да се прояви. Както един кон, който се товари, но най-сетне се счупи гръбначният му стълб. Щом ставаш нервен, ти си един натоварен кон. Нервността на човека е усилие на човешкия дух, да освободи човека от непотребните работи. Защото, за да покажеш на един човек, че положението, в което се намира, е опасно, ти трябва да произведеш някоя реакция вътре в него. Ти не може да го спасиш, ако не произведеш някоя реакция в него. Например някой отива някъде, но там го чакат разбойници. Какво трябва да направиш? – Трябва да го уплашиш. Той си върви и си свири с окарината. Като срещне мечката, която отива към него, той както си свири, хвърли окарината и тя избяга. Питам: Ти имаш ли право да пуснеш мечката срещу него? – Питам: Той има ли право да отива в тази посока, в която отива? – Колкото той има право, толкоз и ти имаш право да пуснеш тази мечка. Какво е тази мечка? – Тази мечка, това са лошите условия на живота. Ти вървиш по един път, който е гибелен път. Провидението се намесва. Лошите условия така се стесняват, че ти хвърляш окарината, преставаш да свириш. Някой свири „Цвете мило, цвете красно“. Като дойде мечката не я пееш. Като гладуваш 4–5 деня не можеш да пееш. Казва поговорката: „Гладна мечка хоро не играе“. Ще преведете думата мечка. Когато видиш мечката, благодари на Бога. Ако си православен, прекръсти се. Ако си окултист, изкажи една формула. Ако си учен човек, започни да разрешаваш неизвестен въпрос. Който учен разрешава неизвестен въпрос, той е видял мечката. Когато учените хора се намират в много трудно положение, те мислят, за да измислят нещо и за да поправят положението си. Когато не се намира в трудно положение, ученият повтаря нещата на другите учени. Когато се намери в трудно положение, той гледа да измисли нещо ново. Като види мечката, човек търси кой път да хване, за да избяга. Щом хвърли своята свирка и започне да мисли за краката си, умът му е започнал да работи. Какво е бягането? – Например ако светлината не бяга, ще имаме ли живот?

В движението на природата е красотата на живота. Светлината бяга за 8 минути от слънцето до тук. Ако вие можете да приемете краката на светлината, ще има ли опасност заради вас? – Преведете сега движението. Преведете тази формула. Много пъти вашите гърнета са пълни с непотребни неща, ще ги обърнете надолу с устата и ще ги изпразните. Празните гърнета са някой път за предпочитане, отколкото пълните гърнета. Всяка една култура започва с празни гърнета, а не с пълни. Когато човек се напълни и няма какво да побира, той заминава за другия свят. Защо заминава за другия свят? – Умирането е процес на даване, а животът на вземане. Детето събира, събира, събира, значи достига един процес, този кръг се развива до крайния предел, после се смалява, смалява. Значи старият човек отива към обратния процес. Значи младият човек учи закона на личността, а пък старият човек учи закона, че той трябва да живее за другите, това са процеси. И като е научил как да живее за себе си и как да живее за ближния си, той умира, за да се учи да живее за Бога. Като умреш оттам насетне ще служиш на Бога. Как ще разберете това? – В смъртта може ли да има служене. Онзи червей, който е ял листа, като стане пеперуда отива от цвят на цвят взема сокове от цветята и дава нещо на цветята. Той помага за оплодотворяването на цветовете. Казвам: Мнозина от вас може да вървите в обикновения път и да кажете нашите работи са уредени. Има временно уреждане, което човек трябва да уреди. Но временното уреждане не разрешава въпросите. Да кажем, че вие сте архитект, учител, но след 30–40 години остарявате, нямате длъжност, пенсионират ви, няма какво да правите и чакате да заминете за другия свят. Казвате: Ще се мре вече. Онези, които не разбират живота, отиват в две крайности. Казват: Не си струва да се работи. Не. Работата не е нещо постоянно. При тръгването към този център, ще се спреш на този център за известна малка почивка и оттам ще тръгнеш в друго направление.

Някой път казвате: Човек трябва да пее, но пеенето е един музикален център. Той не е единствен център. В човешкия мозък има повече от 40 центрове на известни деятелности. Има център на причинност, да мислиш защо светът е създаден, кои са причините. Има и низши центрове. Най-долните центрове отговарят на обективния ум на човека, на личността. А пък причинността да разсъждаваш отговаря на закона на ближния. А пък музикалния център отговаря на Божественото, дето всичко в света се постига. Бог е една реалност, в която силите се трансформират от едно състояние в друго. Ти Бога ще познаеш като една среда, в която ще се пречупиш в много направления. Ти ще обичаш ближния си. Ближният е закон за освобождаване. Ти ще се научиш да даваш. Един човек е висок 165 см. Друг е висок 190 см, каква тежест може да носи? – Един човек, който е висок 160 см, ако му турите 100 кг, той не може да прогресира. На всеки сантиметър туряме по един килограм налягане. Следователно, при 165 см височина, на всеки сантиметър без стоте, трябва да се туря един килограм тежест. Да искаш повече материя значи да увеличиш налягането. Някои хора страдат, понеже двойникът им не може да излиза и влиза правилно от физическото тяло. Вашият двойник трябва да излиза правилно от вашето тяло, музикално с такт. Когато влиза и излиза правилно, тогава човек е здрав. Когато не може да излиза, тогава има анормалност. Когато стомахът не смила правилно храната, причината не е в стомаха. Защото стомахът е мускул, а причината се намира в мозъка. Аз по някой път измервам температурата на мозъка в задната част на мозъка. Температурата не е една в целия мозък. Някой път задната част се сгорещява и тогава стомахът не може да функционира правилно. Всеки един от вас може да направи един опит. Ако човек е чувствителен, нека да постави над главата ръката си или ръката на някой друг чувствителен човек, ще види, че от цялата глава излиза топлина. Това е едно анормално състояние. Като прекарате ръката, тогаз се възстановява нормалното състояне. И тогава ще забележите, че като дойде нормалното състояние, че от лявата страна излиза едно хладно течение, а от дясната – течение, една топлина. Причината на неразположението често пъти е в главата. Затова когато се намирате в трудно положение, може да си гладите главата. Може с гребен, но такъв гребен, че между два зъбци на гребена да влиза само един косъм, не повече косми. Някой път сте неразположен, турете пръстите в косата си и се вчешете отпред назад. Не разчитайте на ръцете си, повече на гребена, както войникът трябва да разчита не на своето имане, а повече на ножа си. Някои уповават на кобура, на ножа. Тогава ще приличате на онзи адвокат от Търново, който носел два кобура и пътувал от Търново за Севлиево. Хванали го разбойниците и го набили, защото нямал пари. Попитали го защо носиш това оръжие. Той казал за зор заман. Те му казали: От този зор заман по-голям има ли? – Казали му: Пари да носиш, пари.

В новия начин разбирането на сегашния социален живот, в който трябва да живеете, да проучавате законите, които действуват във вашето съзнание. Не изучавайте живота както хората живеят, но както вие го живеете. Хората нямат правилни възгледи сега. Сега е класова борба. То е лично схващане. Богатите и сиромасите разрешават въпросите от лично гледище. Те не са го разглеждали още от гледището на ближния. Още не са дошли да го разгледат от Божествено гледище, от гледището на Първата Причина. Какво мислят другите хора, върху това не се спирайте. Какво става сега в света, то е на мястото. Ако една река залее, не се смущавайте. После тя ще се прибере в своето корито. Реката ту се повдига, ту спада. Какво иска да каже реката? – Капелмайсторът като дига и слага пръчката, какво иска да каже: – Маха наляво, надясно. Наляво има едно значение, надясно друго. Ако ти вървиш в живота вляво, ти увеличаваш чувствата, ако вървиш вдясно, ти увеличаваш закона на светлината и нейното влияние. Има 4/4 такт. Какво означава? – Нагоре и вляво е положително, после отива вдясно и нагоре. При слизането надолу имате съпротивление. Когато се качвате нагоре, пак има съпротивление. Кой е по-силен? – Който слиза или който се качва? – Онзи, който се е качил на върха, той всичко изхарчва. Като се качи на върха, той няма нищо в себе си. Той е крайно беден. Нацапал се е с кал и се решава да слезе пак долу. Като слиза надолу събира пак енергии, с един плюс. Следователно, онзи, който слиза, има печалба. Ако реките не течаха, ако нямаше светлина, ако нямаше толкоз хора да работят по музика, тогава ти какво щеше да работиш? – Колко хора са мислили, докато хората са създали сегашната музикална система. Ти имаш един готов труд вече. За да разбира човек музика, един човек трябва да разбира закона, своя двойник. Той трябва да вкарва своя двойник в цигулката. Също така и при пеенето. Ако може да изкара своя двойник и да го вкара в гърлото, той може да пее. Ако философът може да вкара своя двойник в ума си, тогава той може да успее.

Ако ти разправяш на децата тази година как става събирането, изваждането, умножението и делението, ако това разправяш 30 години подред, тогава питам, умен ли си? – Ти оглупяваш след 30 години. Една година като учиш събиране, няма да преподаваш събиране втората година. Ще започнеш изваждането. Третата – умножението, четвъртата – делението. След това ще вземеш сложно тройно правило и т.н., че докрая да продължиш курса. Че като учат децата и ти да учиш. Сега децата учат, ти изпълняваш. Има нещо неестествено в системата.

Всеки един новатор, ако внесе един нов ред в света, в мислите, това е учене. Повторението не е учене. Ако ви дам едно упражнение за 24 часа, всеки 5 минути да изговаряте една формула, тогава за 24 часа ще изговорите 288 формули. Ти ще кажеш: Аз толкоз глупав ли съм? – Ако това упражнение може да има нещо, но може и да няма. Ако постоянно повтаряш едно нещо дълго време, ползата е малка.

Вие не трябва да се обезверявате в живота. Един човек се обезверява от глупави, човешки твърдения. Най-напред ще разберете смъртта, това е най-голямото ограничение. Животът е своят първичен смисъл, това е най-голямата свобода. Ако считате живота за ограничение, той има някои елементи примесени. Ако ти мислиш, че смъртта ще те освободи, ти се лъжеш, ти (нямаш) правилно разбиране за живота. Ти най-първо ще считаш, че истинският живот е. Хубавото е освобождението, което може животът да ви даде. Христос казва: „Това е Живот Вечен да познаеш Бога и Христа, когото си ти изпратил“. Щом Го познаеш, тогава няма да има сиромашия, няма да има болест, няма да има смърт. Тогава вечно ще прогресираш. Вие мислите, че много знаете. Това е едностранчиво разбиране.

Аз мога да ви дам формула на английски или една формула В света има само Един, Който може да каже тази формула: Аз, който съм. Всеки може да каже: От мен зависи, аз съм фактор. Тогава кажи една дума, за да се спаси светът. Кажи: Нека да изгрее слънцето. Кажи: Нека небето да стане ясно. Кажи: Да има плодородие. Бог е онова същество, което каже нещо, всички същества Го слушат и Волята Му изпълняват, без разлика познават ли Го или не.

Във вас ще дойдат известни обезсърдчения, те се дължат на научния прах. Този прах е потребен. В науката се доказва, че без прах капка не става. Всяка една капка трябва да има микроскопическа прашинка и чрез нея капката ще падне. Природата казва: Че ако друго нещо не може да направите, поне научния прах да направите на дъжд. Аз считам, че всички хора може да направят научния прах. Защо четеш книги, тогава ти създаваш научен прах. Казваш: Така казва Шекспир, така казва Гьоте, така казват най-новите изследвания. Хубаво, най-новите изследвания знаеш, но оставаш гладен. Цитирате Гьоте, но не помага. Тези хора трябва да ти дадат да ядеш, трябва да имате нещо ефикасно в света.

Ще ви приведа един анекдот и с него ще свърша. Един ученик ходил при един адепт да учи заклинанието. Изучил всички формули, платил той на своя учител, научил всички свои формули, но не ги проверявал. Тръгнал за първи път да провери формулите. Срещнал мечка и той казал формулата, и хванал мечката за ушите. Всички ваши формули като опитате ще хванете най-сетне мечката за ушите, ще се борите с мечката. И тогава той казал: Криво ме е учил учителят. Според мен: Аз не трябваше да те срещна. Мечката са неблагоприятните условия, ще се справиш с тях и тогава тя ще легне на земята. Всички неблагоприятни условия ще ги хванеш и ще се справиш с тях.

Отче наш.






Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни