Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_07_01 Даване и вземане1 юли 1932 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 18:59

Архивна единица

От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Даване и вземане


5 ч.с.Изгрев, София.

Размишление.

Тема за следния път: Три поетични куплета върху твърдата почва, водата и въздуха.


Когато животът се обезсмисли и човек намира, че няма какво да прави, той става прозаичен. Докато е млад и животът му има смисъл, човек работи с поезията. Тя е красивото, възвишеното в живота. Значи поезията е идеализмът в живота, а прозата – материализмът.

В геометрията се говори за точка, за линия, за плоскост и за тяло. Знаеш ли какво представлява живата точка? Срещал ли си я? Разговарял ли си с нея? Ще кажеш, че си я изучавал, работил си с нея, но на книга. Да изучаваш точката на книга е същото, каквото е изучаването на растенията на книга. Друго нещо е да отидеш на мястото, където живее растението и се развива. Съществува ли точката вън от човека? Ще кажете, че точката може да се проектира, както и силите на правата линия, но те представляват проява, дейност на разумни същества. Това е все едно по почерка да четеш характера и проявите на човека. Който разбира законите на Битието, по всяка проява на човека ще знае какви сили се крият в неговия живот. Който не знае законите, той ще се домогне само до обикновените, външни прояви на човека, както и на неговия живот. В почерка на човека ученият вижда не само проявеното, но и непроявеното, т.е. онова, което е скрито и от самия човек. Достатъчно е да получите едно любовно писмо от някого, за да разберете доколко той е в състояние да издържи на любовта си.

Казвам: Силата на Любовта не се крие в думите, но в съчетаването на буквите, в техния устой. Не е нужно да четеш цялото писмо на човека, за да разбереш какво пише и доколко любовта му е устойчива. Първите букви на писмото определят цялото писмо. Ако буквата "М" е написана така, че първият връх е по-висок от втория, това показва големството на този човек. Той се счита за пръв в света. Всички останали хора са след него. Ако си позволиш да се поставиш преди него, непременно ще влезеш в противоречие с този човек. Планинските върхове в Природата никога не се сравняват, следователно никога не се състезават. Всякога единият ще бъде по-висок от другия.

Често хората се намират в противоречие с външната среда и условия – с твърдите, течните и въздухообразните вещества, със светлината и топлината. Някога те се намират в противоречие със самите себе си, със своите мисли, чувства и постъпки. На какво се дължи това? Много обяснения могат да се дадат, но главната причина се крие във факта, че човек няма правилни отношения към Първата Причина. Той греши по единствената причина, че не е намерил своето място в света. Щом намери мястото си, той постепенно изправя своите грешки. Следователно, дали ще станеш музикант, учител, свещеник, военен, земеделец или готвач, ти трябва да си застанал достойно на своето място. Всеки трябва да си зададе въпроса защо е дошъл на земята. Това е най-трудният и най-лесният въпрос. Човек е дошъл на земята, за да намери своето място. – Защо отиваш на училище? – Да се уча. – Защо изучаваш музика? – Да свиря, да се веселя. – Ще свириш първо на себе си, а после на другите. Който не може да свири на себе си, на никого не може да свири; който не може да напише на себе си едно любовно писмо, на никого не може да напише. Аз не разглеждам любовта в онзи смисъл, както вие я разбирате – като чувстване. Според мене чувстването е каша като мамалигата. Истинската любов е онази първична сила, която дава тон на живота. Който живее в любовта, работите му се оправят. Казваш, че откакто си се влюбил, умът ти се объркал. – Това, което обърква ума, е чувство, а не любов. Любовта не внася никакво объркване, никакво противоречие в човешкия ум. Любовта е нещо отделно от чувствата. Те са проводници на любовта, но нямат нищо общо с нея. Който влезе в любовта, млад или стар, възкръсва. Докосне ли се до любовта, мъртвият възкръсва, глупавият поумнява, болният оздравява. Това е магическото действие на любовта.

Казваш: Хората не ме обичат. – Ти сам трябва да заслужиш любовта, сам да си я купиш. Всеки богат човек може да си купи любовта – от него зависи. – Как ще я купи? – Дай хиляда лева на един беден човек, да видиш как ще ти пише едно любовно писмо. Дай две хиляди лева на друг беден, и той ще ти пише любовно писмо. Когато даваш нещо на човека, от тебе изтича сила, която той възприема. След това той ще ти напише любовно писмо. Щом изтичането спре, и любовното писмо се прекратява. Такива са разбиранията на хората за любовта. Обичаш някого, защото има какво да вземеш от него. Срещаш един здрав, силен, пъргав човек. Веднага го обикваш, защото има какво да получиш от него. Виждаш една кокошка, която снася яйца – интересуваш се от нея. – Защо? – Получаваш яйца. Защо е създадена кокошката? Ще кажете, че тя е създадена за ядене. Първоначално кокошката не е била създадена за ядене. Хората сами си присвоили правото да колят и ядат кокошки. Кокошките, птиците изобщо, са символи, чрез които Природата работи върху ума на човека. Птицата има отношение към мисълта. Щом видиш една птица, кажи си: Аз трябва да мисля. При това всяка птица определя качеството на мисълта. Славеят подтиква човека към един род мисъл, лястовичката – към друг вид, чучулигата – към трети вид. Всяка птица представя отделна буква. Също така и всяка буква в азбуката изисква нещо специфично от човека. Като знаеш това, ще пишеш буквите правилно. Например двата върха на буквата "М" трябва да бъдат еднакви. Ако първият връх е по-висок, това показва, че искаш да заповядваш. Казваш: Ще взема магическата пръчица и ще ударя с нея. – Ще удариш с магическата пръчица, ще заповядаш, но кой ще изпълни заповедта ти?

Питаш: Какво отношение съществува между твоята мисъл и магическата пръчица като сила? Когато е във връзка с разумния свят, мисълта крие в себе си мощна, магическа сила. За да бъдеш във връзка с този свят, първо трябва да имаш желание да дадеш, а после да вземеш. Силен човек е онзи, който първо дава, а после взема; слаб е онзи, който първо взема, а после дава. Това е закон. Ако държиш в ума си мисълта първо да вземаш, а после да даваш, ти си човек със слаб характер. Ето защо още като станеш от сън, ще си помислиш какво можеш да дадеш от себе си. Бог създаде света, значи, първо, даде нещо. След това Той има желание да вземе нещо от онова, което е създал. Нещастията на хората произлизат от факта, че са объркали местата: това, което е на първо място, са поставили на второ, а второто – на първо. Казваш: Първо ще взема, после ще дам. Объркал си местата: първо ще даваш, после ще вземаш. Вземането разваля живота, а даването го подобрява. Когато даването предшества вземането, животът е щастлив и хармоничен; когато вземането предшества даването, животът е пълен с нещастия.

В притчата за талантите Христос говори за закона на даването. Един господар дал пет таланта на един от слугите си и той спечелил още пет. На друг слуга дал два таланта и той спечелил още два. На третия дал един талант. Слугата заровил този талант в земята, та като се върне господарят, да му го даде назад. Той казал на господаря си: "Господарю, зарових таланта в земята, защото зная, че си човек, който жъне, където не е сял." Господарят му отговорил: "Рабе лукави, щом знаеш, че съм човек, който жъне, където не е сял, защо не даде този талант на лихваря, да получа срещу него нещо?" След това той заповядал да вземат единия талант от този слуга и да го дадат на онзи, който спечелил пет таланта.

Следователно, ако имаш един талант, не го заравяй в земята; не казвай, че не си способен, че нищо не можеш да направиш. Кажеш ли така, ти занемаряваш себе си. Ако си музикален, изучавай музиката, да станеш добър музикант, да задоволиш първо себе си. Ако задоволиш себе си, ще задоволиш и другите. Как ще искаш от хората лавров венец, ако не можеш да свириш? Така нищо не се постига. Човек сам се спъва. Не е лошо, че искаш нещо от хората. Важно е да спазваш закона: първо ще сееш, ще дадеш нещо на земята, а после ще жънеш. Не отивай да жънеш там, където нищо не си сял. Искаш да имаш уважението и почитанието на хората. Това е Божествена идея. Бог иска да Го почитат. Това желание е право и на място. Обаче право ли е да изискваш от хората, ако не си им дал нещо? Мнозина от вас искат да вземат нещо от Братството. Питам: Какво са вложили в Братството, за да искат нещо от него? Ако това Братство е член от Всемирното Бяло Братство, какво си вложил в него? Нищо не си вложил, а искаш да вземеш нещо. Вложи нещо в Братството! – Какво ще получа? – Не мисли за това.

Само едно Братство съществува в света като общ велик организъм. Всички останали братства са произлезли от Него. Що се отнася до братствата на земята, те са много: тук едно братство, там друго братство и т.н. Хиляди години са мислили хората, докато дойдат до идеята за братството, но светът и досега не се е оправил. – Защо? – Защото интересите на тези братства са различни. Щом има много братства, въпросите винаги остават неразрешени. Щом има много истини в света, въпросите остават неразрешени. Докато има няколко истини, винаги ще казваш: Не зная кое е истина. Под Истина разбираме онова първично начало, което събужда и съживява човека. Всичко, каквото имаш, дължиш на това начало в себе си. Това, което съм аз, което чувствам в себе си, е Истина. Казваш: Аз мога да умра. – Това е предположение, не е проверено. – Мога да падна от канарата и да се убия. – Това е предположение. – Мога да се хвърля във водата и да се удавя. – И това е предположение. Не всеки, който се хвърля във водата, се дави. Жабата например се хвърля във водата, без да се удави. Тя се гмурка във водата и казва: Има смисъл да се живее; цял ден се уча. Казваш: Жаба е това! Тя кряка цял ден и не се учи. – Не, жабата пее и се учи. Тя е първият музикант. Тя пее: До, до, до; ре, ре, ре. Често се спирам пред блатата и слушам как жабите пеят. Една от тях си подава главата от водата и ми казва: Аз едва сега започвам курса по пеене. – Добре правиш. Един ден ще имаш по-големи постижения. Жабата се упражнява, без да се отчайва. Тя разбира живота. Някой човек се учи да пее и като няма големи постижения, отчайва се и се самоубива.

Време е да се освободи човек от лъжливите системи на миналото. В ума ти влезе една обезсърчителна мисъл. Не се поддавай на тази мисъл, тя е илюзорна. Пред тебе се открива велико бъдеще. Положението на човека е хиляди пъти по-добро от това на жабата. Трябва ли да се отчайваш? Ако жабата има толкова голямо постоянство да се учи да пее, ти по-долу ли ще останеш? Ако някога се обезсърчиш, иди при едно блато и слушай какво прави жабата, как пее. Тя взима известни тонове много чисто. Казваш: Нямам време да се занимавам с жабите. – Жабата е символ, който трябва да се преведе. Тя е студенокръвно животно, което показва, че е хладнокръвна. Жабата гледа на живота философски. Седи спокойно и размишлява като факир – мускул не мърда на нея. Със своето хладнокръвие тя иска да каже на човека: Няма защо да се гневиш, нито да се разгорещяваш. Остави нещата сами да дойдат до тебе. Наистина жабата седи спокойна: кацне муха на носа й, и тя веднага я лапне. След това пак заема същото положение, като че "ни лук яла, ни на лук замирисала".

И така, изучавайте постоянството от жабите. Те пеят цели четири месеца в блатата, по цели дни и нощи. Благодарете, че жабите крякат и щурците пеят. Ако те престанат, светът ще мине през големи страдания. Когато минаваш край блатата и чуваш, че жабите крякат, знай, че твоите работи ще се оправят. Ако искаш да знаеш дали работите ти ще вървят добре, дръж у дома си в едно шише с вода една жаба и следи кряка ли тя, или не. Ако кряка, ще успяваш; ако не кряка, няма да имаш успех. – Това е празна работа. – Знай, че всичко, което става в Природата, има дълбок смисъл. В известен случай жабата, щурецът могат да внесат нещо ново в душата ти. Малки същества са те, но някога могат да бъдат полезни. Вървиш и не знаеш накъде води пътят. Спри се пред жабата, тя ще ти посочи правия път. Жабата е надпис, по който можеш да четеш. Не само жабата, но и всяко живо същество може да посочи правия път на човека. От него се иска будност, да разбира нещата. Така той ще осмисли живота си и ще види, че всяко явление, всяка проява в живота има дълбок смисъл.

Като ви наблюдавам, виждам промените, които стават с лицата ви. Някога побледнявате, някога пожълтявате или позеленявате. Има причини, които обясняват тези промени. Едно индуско предание обяснява как е произлязла бялата раса. Понеже тогавашният човек не се отнасял добре с брата си, Бог го повикал да даде отчет защо се отнася лошо с него. Човекът се уплашил много и от страх побледнял, станал бял. Значи белият цвят на хората от бялата раса не е естествен, затова белите хора повече вземат, по-малко дават. В бъдеще, когато дойде шестата раса, хората ще дават повече, ще вземат по-малко. Те ще бъдат хора на светлината – светеща раса. Тогава хората ще мислят повече. Мисълта повече дава, а чувствата повече вземат. Човек трябва да мисли повече, т.е. да дава повече. И Бог е започнал първо с мисълта, с хармонията. Това изисква разумният живот.

Като ученици на окултна школа вие трябва да минете през три последователни класа: единият клас е на физическия свят; вторият клас е в астралния свят, т.е. в класа на чувствата; третият клас е в умствения свят – в света на мисълта. Някои искат да минат изведнъж и трите класа. Това е невъзможно. Не можеш да се справиш с окръжаващата среда, докато не разбереш законите на физическия свят. Не можеш да имаш правилни отношения с хората, докато не се справиш със законите на астралния свят. Не можеш да имаш права мисъл, докато не научиш законите на умствения свят, където съзнанията на всички същества са свързани едно с друго. Ако майката не се грижи за детето си, то ще остане на произвола на съдбата. Детето плаче, безпокои се да не остане гладно. И без неговия плач майката се грижи за него. Ангелите се грижат за човека, но и той като детето се безпокои да не остане гладен. Детето трябва да знае, че има кой да се грижи за него. И човекът трябва да знае, че има кой да се грижи за него. Ако Бог не мисли за човека, всичко е свършено с него. Ако мислите, че няма кой да се грижи за вас, вие поставяте живота си на фалшива основа и в един ден той ще рухне, както къща, построена на пясък.

Помнете: Всички стари досегашни системи ще рухнат. Няма да остане нито една от тях. Вие ще видите всичко това, ще бъдете свидетели. Всички църкви, всички обряди ще рухнат. Те са изиграли вече своята роля. Ще се създаде нещо ново. Не е важно как мислят хората сега, но как вие трябва да мислите. Ако си птица, ще прехвръкнеш над реката; ако си риба, ще преплаваш реката; ако си човек, ще минеш през моста. По който начин да минете, важно е разумно да я минете. Обикновено в живота хората се групират, но ако това става по закона на любовта, светът щеше да се оправи. Днес богатият не вярва на бедния и бедният не вярва на богатия. И единият е прав, и другият е прав. Богатият казва: Кой ще ми гарантира, че този слуга няма да ме обере? И бедният казва за господаря си: Кой ще ми гарантира, че господарят ще ми плаща редовно? Обаче нито богатият е лош, нито бедният. Има богати хора, които не са разбрали богатството си; има бедни хора, които не са разбрали беднотията си. Сегашните бедни и страдащи хора били някога богати, но и те не можаха да оправят света. Провидението ги постави на мястото на бедните, да опитат последствията на богатството. Ако и сегашните богаташи не разрешат правилно въпросите, един ден ще станат бедни. Никой не може да се извини: нито богатият, нито бедният. Бедният трябва да каже на богатия: Пътят, по който вървиш, води към смъртта. И богатият трябва да каже на бедния, че по който път върви, ще умре. Обаче това не е достатъчно. Те трябва да си посочат един на друг правия път. Сега и на вас казвам: Съберете се някога, да помислите върху социалните въпроси, да намерите някакво разрешаване. Вие можете да поддържате страната на бедните или на богатите, но това е заинтересованост.

Казвам: Ако се интересуваш от нещо, първо ще се интересуваш от Истината. Всеки трябва да прилага Истината. Който казва, че е беден, не говори истината; който казва, че е богат, пак не говори истината. Може ли да бъде богатството твое, щом са го събирали хиляди хора? Хиляди дървета са взели участие в придобиване на това богатство. Какво ще кажете? Свещеникът казва, че проповядвал на хората, учил ги на добър живот. И той не говори истината. Проповядвал е той, но за пари. Ученият е работил пак за пари. Докато човек не работи от любов към доброто, никога не може да стане учен. Първо ще работиш за доброто. Тогава ще те възнаградят десет пъти повече, отколкото очакваш. Говориш за братство и равенство, а около тебе лежат стотици болни, няма кой да ги наглежда. Те имат нужда от помощ. Здравият не се нуждае от братство, но болният има нужда от него. Ще кажете, че за болните има болници. В каква болница ще турите онзи болен, който страда от алчност към парата? Той иска да стане богат, да живее в охолност. Неговата болест ще се излекува, когато се разрешат социалните въпроси. Кой учен, кой социолог е разрешил тези въпроси? Всички социални въпроси са разрешими. Тяхното разрешаване се крие в устройството на човешкия организъм.

Вижте как е устроен организмът на светията, как работят всички клетки, каква служба изпълнява всяка клетка и приложете тези закони в устройството на дома, обществото и държавата. Вземам за пример светията, понеже неговият организъм е в хармония с Цялото. Не спрете ли вниманието си върху устройството на съвършения човешки организъм, вие ще минавате от един строй в друг и в края на краищата ще се натъкнете на условия, подобни на сегашните. Докато е на земята, човек постоянно търси начини как да преустрои живота си. Щом дойде смъртта, той отива в другия свят – там да разреши социалните въпроси. След време отново слиза на земята, да приложи онова, което е научил на онзи свят. Обаче, като се върне оттам, всичко забравя и започва отново да се лута. Някои помнят това, което са научили, и го прилагат в своя живот. Това е достояние само на онези, които вярват в Бог като първопричина на нещата и изпълняват волята Му. Докато вярваш само в себе си и се стремиш към първото място, ти винаги ще теглиш чергата към себе си. Срещнеш ли някой човек, отдай му заслуженото място.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че вие не оценявате свободата, която ви е дадена. Говорите за братство, без да разбирате законите на братството. Ако зад себе си нямаш тил, не признаваш великия разумен свят, братството като идея е загубено. Питат ме защо допускам всички хора до себе си. – Това не е ваша работа. Аз пиша едно важно писмо, а една муха кацне на носа ми. Усещам я, но не обръщам внимание. Докато напиша писмото, нищо не й казвам. Щом свърша работата си, питам мухата какво иска и й давам някакъв съвет. Сестрата се оплаква от брата, че нямал добра обхода. Братът се оплаква от сестрата. Според мене и двамата са прави, и двамата са криви. Той има един възглед за живота, тя – друг, интересите им не съвпадат. Това е в реда на нещата. Този въпрос не може лесно да се разреши, отсега нататък ще го решавате. Закон е: не искай хората да мислят, чувстват и постъпват като тебе. Всеки решава въпросите си по свой начин. Някой се оженил, не живее добре с жена си – това е социален въпрос. Казвам на мъжа: Ще търпиш. Жената се оплаква, иска от мене съвет. Казвам й: И ти ще търпиш. Ще бъдеш умна и ще изучаваш характера на мъжа си. Трябваше на времето да ме питаш какво да правиш. Сега ще търпиш и ще се учиш. Ще търсиш начин как да укротиш неговия буен характер. – Не мога да го търпя. – Напусни го тогава. – Няма кой да ме поддържа. – Ще търпиш и ще се възпитаваш.

Днес всички хора – мъже и жени, се натъкват на вътрешни противоречия. Това се дължи на вътрешната дисхармония между техните мисли и чувства. Всеки сам трябва да възстанови хармонията между своите мисли и чувства, да се справи първо със себе си. Щом човек не се е справил със себе си, и с другите не може да се справи. Двама души не се търпят. Какво трябва да се направи? Турете помежду им няколко души, които са добре разположени към тях. Понеже не са един до друг, те лесно ще се погодят. Отдалеч те ще се поглеждат с любов. Турите ли ги един до друг, няма да се спогодят. Сам по себе си никой не е лош. Всеки мисли и чувства добре, но понякога в него се събира излишна енергия, която чака момента да се изяви навън. Достатъчно е да се докосне някой до него, за да избухне. Обаче има методи, чрез които тази енергия може да се използва разумно. Ще ви дам тези методи и като ги приложите, ще имате 75 % резултат. Как ще се справите с неравно написаната буква "М"? Докато не изравните двата й върха, нищо не можете да направите. Само разумният може да се качва по високите върхове. Ако се качи глупавият, ще изкукурига като петела. Това е един сложен, но приятен въпрос.

Мнозина се оплакват от недоразумения в живота си. Според мене има нещо хубаво в недоразуменията. Чрез тях човек изучава както себе си, така и окръжаващите. Преди година един брат се сби с друг. Какво стана после? Битият започна да пише хубави стихове. Онзи, който го би, беше проводник на сили, които внесоха светлина в бития. Тоягата, която удря, не е виновна. Зад нея се крие едно разумно същество. Мъжът измъчва жена си. – Защо? – Има дълбока причина за това. Бащата измъчва детето си – и затова има дълбока причина. Не разделяйте нещата в Битието. Една причина действа навсякъде. Какво ще кажеш, ако дясната ръка стиска лявата? Ще се сърдиш ли? Друг е въпросът, ако някой отвън стиска ръката ти. Обаче, ако гледаш на всички прояви в живота като на изходящи от един център, от една причина, за нищо няма да се сърдиш.

Като ученици работете върху заложбите, които са вложени във вас. Ако се занимавате със странични въпроси, сами се спъвате. Съществен въпрос за вас е този за Любовта. Той трябва да се разреши, но не със сегашните ви чувства. Когато посети човека, Любовта хвърля в него нова светлина, вътрешен мир и дълбоко разбиране. Той се чувства възкръснал, свободен, готов да разреши всички мъчнотии в живота си. И тогава, ако си бил болен, всички болести постепенно ще изчезнат. Без Любовта човек постепенно остарява и губи силите си. Като се гледа в огледалото, той казва: Свърши се с мене! Какво беше едно време, на младини!

Настрадин Ходжа видял един голям трап и си казал: Ще се опитам да го прескоча. Засилил се и паднал в трапа. Едва се измъкнал оттам. Огледал се наоколо и като мислел, че го видели, засрамил се и казал: Какво беше на младини. Какви трапове прескачах! Като разбрал, че никой не го чува, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини.

Казвам: Какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Умът на човека не се изменя. Всяка умствена промяна в човека се дължи на неговото вътрешно съзнание. Всеки трябва да си зададе въпроса как той разбира и разрешава противоречията си.

Т. м.

33. Лекция от Учителя, държана на 1-ви юли, 1932 г., в София – Изгрев.

Прикачени файлове


Този пост е редактиран от Ани: 04 януари 2017 - 19:46


Facebook коментари

#2 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 14 ноември 2011 - 21:58

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).
Първо оригинално издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Даване и вземане


11 година
33 лекция на 1 мл.ок.клас
1.VII.1932 година, петък, 5 ч.с.
Изгрев, София.

Добрата молитва.

Пишете върху темата: „Напишете три поетически куплета върху твърдата почва, водата и въздуха“.


Когато живота се обезсмисли и човек няма какво да прави, става прозаичен. Всички млади хора работят с поезия. Поезията е хубавото, красивото в живота, може да я сравните с идеализма и материализма. Имате ли вие познанство с точките? – Някой път срещали ли сте някоя точка, да се разговаряте с нея? – Човек, докато не се е разговарял с точката, то е философия отвлечена. Да изучаваш растенията от картините е едно нещо, а да изучаваш на мястото е друго нещо. Съществува ли точката вън от човека? – Някои може да проектирате една точка. Да имате някоя силова линия, но тая линия вече е проекция, тя е проява на някое разумно същество. Ние съзнаваме само неговата дейност. Да допуснем, че вие изучавате почерка на някой човек, който е писал и по него съдите за неговата разумност. Онзи, който разбира законите, ще знае как да обясни скритите прояви на живота, но който не знае, ще види само обикновеното съдържание. Ученият човек ще види не само каквото е писал онзи, но той ще види и скритото, той ще види нещо друго, което самият писач не знае. От всяко едно любовно писмо на човека ще може да познаете дали той ще устои в любовта си. Не е в думите. Силата на думите седи в съчетанието на самите букви. Той ще пише за любовта, но самите букви са писани в един неустойчив ред на нещата. Може да напишете буквата А така. Публикувано изображение Онази сила, която излиза от съзнанието за написването на една буква, се изразява в буквата. Някой път няма нужда да се чете цялото писмо, достатъчно е да изучите първата буква, например буквата М. Публикувано изображение Това е достатъчно да се знае, за да се разбере какво мисли човек. Онзи философ, който разбира тази буква, тя показва вътрешното състояние на човека какво е. Този човек казва: Аз съм първият в света. Всеки друг е втори, следователно, всеки един, който би искал да се постави на същия уровен с него, ще влезе в противоречие с него. Защото в природата не може да има никакво сравнение между два върха. Единият връх трябва да бъде малко по-нисък.

Някой път ние се намираме в противоречие с външната среда, с твърдите вещества, с течните вещества, с въздуха, светлината, с хората. Но някой път се намираме в противоречие със самия себе си. Със собствените си мисли, със собствените си чувства, със собствените си постъпки. От какво произтича туй. Може да дадете много обяснения. Всичкото противоречие произтича от онзи факт, че човек не се е поставил в правилни отношения с Първата Причина. Или всеки един човек, който греши в света, не е намерил своето място в света. Щом не намериш своето място в света, ти грешиш. А щом намериш, ти се реабилитираш. Като не намираш, ти се луташ в тази или друга посока. Запример: Не знаеш музикант ли ще станеш, земеделец ли, готвач ли, военен ли, това са отношения. Първото нещо е: Защо човек е дошъл в света? – Това е най-трудният въпрос и най-лесният. Човек е дошъл в света, за да намери своето място.

Защо човек трябва да влезе в училището? – За да се учи? Защо трябва да учи музика, за да свири не на хората, но на себе си. Онзи, който не може да свири на себе си, той не може да свири никому. И онзи, който не може да пише любовни писма на себе си, той на никого другиго не може да пише любовно писмо. Аз не вземам любовта в това какво чувствувате вие. Защото чувствуването е една объркана каша, не научна каша – мамалига – пък Любовта е една Първична сила, която дава тон на човешкия живот. Всеки, който влезе в Любовта, неговите работи се оправят. Любовта не произвежда никакво нарушение на ума. Някой казва, че откак се е влюбил, умът му не работи. Това са чувства. Понякой път те са носители на любовта, но те нямат нищо общо с любовта. Любовта е съвършено отделно от чувствата. Чувствата са проводници на любовта. И всеки един, който и да е – млад или стар, дойде ли в областта на Любовта, проявява следното: В Любовта има едно свойство. Тя възкресява съзнанието. Възкресението зависи от Любовта. Мъртвият щом го докосне Любовта, той възкръсва. Глупавият щом го докосне Любовта, той поумнява. Това е магическо действие на Любовта. Ако вие нямате това понятие за Любовта, вие не я разбирате.

Вие казвате, еди-кой си не ме обича. Обичаният любовта си купува. Всеки един богат човек може да купи любовта. Например давам на някого хиляда лева да ми пише едно любовно писмо. На друг давам 2 000 лева да ми пише любовно писмо. Но когато онзи пише любовното писмо, от мене изтича нещо, а когато престане материалното даване от мене, то ще престанат и любовните писма. Вие почти всички имате такива схващания за живота. Ние гледаме един човек, снажен, здрав и се интересуваме от него. Вземете кой и да е човек, поставете му кокошка, която е снесла яйце, той ще обърне повече внимание на кокошката, от съображение, че има какво да се яде. Питам от наше гледище защо са създадени кокошките, вие ще кажете, за да ги ядете. Първоначално, когато природата е създала кокошката, защо е създала? – Защо е създала птиците, те са образи. Когато човек види една птица, той трябва да знае, че трябва да мисли, трябва да има формите на мисълта. Птиците представят формите на човешката мисъл. Когато Бог създаде птиците, това е за човека. Значи, че той трябва да каже: Аз трябва да мисля. Славей ли виждам или друга птица, от строежа на перата, от външния цвят на птицата трябва да знаеш какъв трябва да бъде външният строеж на мисълта. Птицата е една буква. Онзи, който направил буквите, ще трябва да знаеш какво той иска от тебе. Например, той би ти казал: Ако изпълняваш ти това, което ти казвам, ти можеш да бъдеш при мене, а пък, ако нарушиш най-малкото правило, ти не можеш да бъдеш при мене. Какви са силите, които са образували точката C в горната буква М. Публикувано изображение Има други действуващи сили в човешкото съзнание, които са образували точката C. C показва разбирането на един човек. Този човек има правилно разбиране. Той се поставя на едно място, дето не трябва да се постави. Той не може да издържи напора на силите в ъгъла, а пък от тази високата точка A той иска да заповядва на целия свят. Той ако даде разпореждане, кой ще даде неговата заповед, ти казваш, да имам магическата тояжка, да махна с нея. Какво отношение може да има между твоята мисъл и магическата тояжка. Твоята мисъл може да бъде магическа, когато тя е във връзка с правилните отношения, с всичките мисли на разумния свят. В тебе трябва да има желание, да дадеш най-първо и после да вземеш. Силен е онзи, който първо дава и после взема. А пък слаб е онзи, който първо взема, а после дава, помнете го това. И ако в ума си вие държите мисълта си всякога да вземате, вие сте от слабите характери. Това е един закон. Как трябва да живееш? – Ти ще станеш сутринта, ще имаш желание да дадеш нещо от себе си. И силата на Бога, на Първата Причина седи в това, че Той най-първо дава – създал е светът. След това има желание от това, което е създал, да вземе нещо от него. Та нещастието в живота произтича от самото начало. Трябва да поставим нещата, дето трябва. Ти казваш, аз трябва да взема. Животът с вземането се разваля, а с даването се създава. Когато даването предшествува вземането, животът е щастлив. Когато в живота вземането предшествува даването, животът е нещастен. Христос говори в една притча за онзи господар, който дал на слугите си талантите. Човекът с 5-те таланта, спечелил още 5. Вторият с 2-та таланта спечели още 2. Онзи, който взел единия талант, заровил го в земята и когато дошъл господарят му, върнал само него. Господарят му казал: „Лукави рабе, като знаеш, че аз съм такъв човек, който взема това, което не съм сял, защо не даде таланта ми на банкерина?“ – Вземете онзи талант и го дайте на онзи, който има 5-те таланта. Това обяснява същия закон. Ако ти имаш един талант и го скриеш някъде, и кажеш: Какво ще излезе от мене, аз не съм някой даровит човек. По този начин ти занемаряваш себе си. Най-първо, ако си музикант, свърши по музика, не мисли за света. За себе си може да свириш. Ако в себе си ти си доволен от свиренето, ти ще бъдеш добър музикант в света. После да дойде в тебе идеята: Ти дай от себе си. А пък кривото схващане е: Да искаш да вземаш от света лаврите на хората, а пък още нищо не знаеш. Така нищо не може да постигнеш. Така човек може да се спъне в своите мисли. Не, че е лошо човек да иска това. Въпросът не е там. Най-първо ще сееш, а после ще жънеш. Няма да ходиш да жънеш там, дето не си сял. Например ти искаш някой път да имаш уважението и почитанието на другите. Това е Божествена идея, Бог иска да го почитаме. Право е. Но ако ти не си вложил в никого нищо, искаш да ти дадат нещо, прав ли си? – Сега често между вас някои са ми казали: Ние нямаме отношение. Гледам вие всички в братството какво сте вложили. Ти казваш: Аз съм от братството, какво съм вложил в братството. Ако това братство е един член на Невидимия свят, ти какво си вложил, че искаш. Нищо не си вложил, искаш от това братство. Ще вложиш нещо. Ти казваш: Като вложа нещо какво ще взема. Ти вложи.

В света има само едно братство. Няма две братства. Съществува един организъм, от който всички други организми са произлезли. А пък тук на земята има едно братство, там има друго братство и т.н. Светът с хиляди години е мислил по този начин и не може да се оправи. Там интересите се различават. Щом има много братства, то въпросът не може да се разреши. Щом има много истини в света, то въпросът не може да се разреши. Ако има няколко истини, ти ще кажеш: Не зная кое е истината. Под думата истина, разбираме това Първоначалното, което е дошло и те е събудило, и те съживило. Всичко, което имаш, го дължиш на него. Какво е истината? – Това, което съм аз. Това, което аз се чувствам, това е истината. Някой казва: Аз мога да умра. Това е едно самозаблуждение, това не е проверено. Някой казва: Аз предполагам да умра, но това е предположение. Ти казваш: Онзи умрял. Онзи е паднал от канарата и се е убил, а в мене няма желание да се кача на канарата. Отде ми дойде на ум, че мога да умра. Някой се удавил в реката, но в мене няма желание да се хвърля във водата. Обаче всяко същество, което се хвърля във водата, дави ли се? – Жабата като се хвърли във водата, дави ли се? – Всеки човек, който не знае да плава, се дави. Онзи човек, който се хвърли във водата и се дави, жабата се хвърля във водата и не се дави. Кой е по-умен. Жабата. Един човек, който се самоубива, е човек, който се хвърля във водата и се дави. Жабата, която има 1⁄10 част от тези богатства, които човек има, тя седи жива и си казва: Има смисъл животът и цял ден аз уча. Ти казваш: Тази жаба кряка. Не. Учи се. Тя е първият музикант. Тя казва: до, до, до, ре, ре, ре. Аз понякой път се спирам и слушам нейния глас. Тя казва: Едвам започвам курса. Казвам: Хубаво мисли жабата. Тя пее. Тя нищо не знае още. Упражнява се. Тази жаба след вземе ще има постижение. А пък онзи, който не могъл да постигне нещо, взема револвера и се убива. Жабата е разбрала по-добре работата.

От сегашните човешки лъжливи системи човек трябва да се освободи. Всички трябва да се стараете да се освобождавате от лъжливите системи, които са оставени от миналото. Някой път влиза във вас една обезсърдчителна мисъл, спрете се добре, то е една илюзия. Човек има пред себе си едно велико бъдеще. Хиляди пъти положението на човека е по-добро от положението на жабата. Ти си кажи: Ако жабата има постоянство да се учи да пее, тогава аз няма да падна по-доле. Похвали тази жаба и ако някой път се обезсърдчиш, иди при някое блато и гледай жабите. Някои тонове на жабата има много добри. Ще преведете. Във вашия ум ще оставя идея: Аз с жабите ли ще се занимавам. В дадения случай жабата е едно същество, което разбира някои неща. Жабата е студенокръвно. Тя казва: Няма да се разгорещяваш, никога не се гневи. Тя е много хладнокръвна. Хладнокръвие има в жабата. Тя седне като някой философ и размишлява. Тя така спокойно седи, че не се помръдва никакъв мускул, като един факир. Някоя муха като дойде, ходи по носа ѝ, тя я вземе и пак седи, като че ни лук яла, ни лук мирисала. Нещата сами идват вътре. Та казвам: От жабата може да се вземе първото приложение. Три–четири месеца тя кряка, не по три–четири часа, но цялата нощ се напъва да пее. Ако жабите престанат да пеят, то не зная какво би станало в света. Светът тогава щеше да стане нещастен. Благодари, че жабите пеят и щурците пеят, те са символи. Ако минаваш покрай някое място и щом чуеш лятно време, че жабите крякат, ти трябва да знаеш, че твоите работи ще се оправят. Даже бих ви препоръчал: Турете си жаба в някое шише или тенджера и ако кряка жабата, ще ти върви. Но ако жабата мълчи, няма да успеете. Вие казвате, това са празни работи. Не. В онези работи, които съществуват в природата, има дълбок смисъл. Една жаба, един щурец, може да внесе нещо ново в душата ти. Това малкото същество може да ти бъде в дадения случай много полезно. То е като надпис: Ти се спираш и не знаеш къде е пътят. А пък жабата може да ти бъде надпис, да ти покаже правия път. В дадения случай птицата, жабата, щурецът може да ти покажат правия път. Ти като разбираш нещата така, нещата в ежедневния живот се осмислят. А пък ако мислиш, че нещата нямат никакво отношение към тебе, тогава ти не разбираш живота.

Някой път се обезсърдчавате. Гледам лицата ви пожълтели, позеленели, побледнели. Знаете ли как обясняват индусите как е станала бялата раса. Бялата раса според тях станала, понеже Господ повикал човека и казал: Ти какво правиш с брата си, от страх той побледнял, понеже не се е отнесъл добре с брата си. От страх е побелял. Та белите на земята от страх са побелели. Това не е естествената белота. Следующата раса трябва да бъде онази, която дава светлина. Белотата е нещо, което поема навътре, светлината е, която дава навън. Човек трябва да мисли, понеже мисълта е това, което дава, а пък в чувствата човек взема. Ти вземаш. Човек не трябва да започва с чувствата. В мислите човек дава. Човек трябва да започне с мисълта, както Бог е започнал да дава нещо от себе си. За да се установи каква да е хармония между вас, нужен е разумният живот. Според една теория има три класа. Вие тук сте в единия клас на физическото поле. Има още един клас, астрален клас, клас в астралното поле и друг още един в умствения свят, три класа едновременно има, които вървят. Вие вървите по един начин във вашето разбиране. Искате веднага да оправите всичко. То е невъзможно. Вие не можете да се справите с окръжаващата среда, в която живеете, ако не разбирате закона на тази среда. Защото всяка една мисъл е отношение на съзнанията, които са съединени едно с друго. Те образуват една среда. Съзнанието на едни същества образува почва за други същества.

Запример: Детето не съзнава още и ако майката не се грижи за детето, то не може да направи нищо. Сега има същества, които се грижат за вас, те са ангелите. Вие седите и се безпокоите и детето се безпокои, плаче, а пък туй дете и без плач майка му се грижи за него. Детето трябва да има тази мисъл: Има кой да се грижи заради мене. И във вашия ум трябва да има тази мисъл: Има кой да мисли заради мене. Защото ако Той не мисли с тебе, всичко е свършено. Кой е и какъв е този, който мисли за тебе. Той ще уреди твоя живот. Онази майка, която мисли за детето, тя ще уреди живота на детето. Щом мислим, че няма кой да мисли заради нас, то ние туряме на фалшива основа целия си живот – на пясък и всичко това рухва.

В сегашното човечество всички тези системи ще рухнат. Няма да остане нито една система. Вие ще го видите. Вие ще бъдете зрители. И малките неща, и големите неща, и църквите, всичко това ще рухне. То е свършило своето предназначение и ще се създаде нещо ново. Важно е, не как мислят хората, но вие как трябва да мислите. Да имате една правилна философия на живота. Ако сте птица, ще минете реката като птица. Ако сте риба, ще минете през реката като риба. Ако сте човек, минете по моста. Минете по който и да е начин, но разумно минете. Хората се групират. Но ако в тези хора би влязъл законът на Любовта, и в богатите, и в сиромасите, то светът ще се оправи. Но богатите не вярват на сиромасите и сиромасите на вярват на богатите. И едните, и другите са прави. Богатият казва: Кой ще ми даде сигурност, че този бедният слуга няма да ме обере. И бедният така казва за богатия. Всички богати хора не са лоши хора и всички сиромаси не са лоши. Има богати, които не са разбрали богатството. Има сиромаси, които не са разбрали сиромашията. Сегашните страдащи хора, сегашните сиромаси хора, едно време бяха богати и не уредиха света. Провидението ги тури да опитат последствията. Сегашните богати хора, ако не разрешат правилно въпроса, и те ще станат сиромаси. Никой не се извинява сега, нито богатите, нито сиромасите. Сиромахът трябва да иде при богатия и да му каже: По този път, по който вървиш, непременно ще умреш. Богатият трябва да отиде при сиромаха и да му каже: По този път, по който вървиш, непременно ще умреш. Тогава какъв отговор трябва да даде сиромахът? – Когато богатият казва: Че сиромахът ще умре, трябва да му даде разрешение, кой е пътят, по който трябва да върви. Също така и сиромахът трябва да каже на богатия кой е пътят, по който трябва да върви. Като му казва, че ще умре, по сегашния път ако върви. По-нататък може да се съберете и върху известни социални въпроси да си дадете един вътрешен отчет. Вие можете да поддържате страната на богатите или сиромасите, те са заинтересовани. В природата съществува следният закон.

Човек трябва да е заинтересован със самата Истина. Защото този, който казва, че е сиромах, той не говори истината. Този, който казва, че е богат и той не говори истината. Може това богатство, което има, може да не е негово. Хиляди хора са събрали това богатство. На хиляди хора той одрал кожите. Всичките дървета ще дойдат и ще кажат: Какво направи с нас? – Какво направи с костилките. Свещениците ще кажат, ние проповядваме в света. Природата ще каже: Какво направи ти с проповядването. Защо проповядвате? – За да им платя. Докато ти искаш да станеш учен човек, за да ти платят, ти учен човек не можеш да станеш. Най-първо трябва да вървиш по пътя на доброто и после ще ти платят 10 пъти повече, отколкото ти искаш. В една болница, дето имало сто души, искат братство, равенство. Как ще им дадеш братство, равенство. Всички тези хора искат да им слугува някой. Трябва да има някой да им слугува. При здравите хора е друго.

В сиромаха може да има болестта на алчността. Иска да бъде богат, да разполага. Добре е да не боледуват хората, да няма болни хора, да няма слаби хора в света, но ако не се впуснем да разрешим социалните въпроси. Кой от всичките съвременни автори е разрешил социалния въпрос, никой не го е разрешил. Но той има свое разрешение. И това разрешение се намира в човешкия организъм. Намерете тялото на един светия и от клетките, от които е построено тялото му, вие ще извадите целия социален строй, какъв трябва да бъде. Ще преведете езика на тези клетки. Ще наредите хората по същия закон. Може да мислим, да спорим, но ще имаме все същите резултати и ще имате същия порядък като сегашния. Всички вие ще отидете в един социален строй, няма да се мине дълго време и вие ще влезете в един свят, дето ще се научите как да прилагате. Смъртта не е нищо друго освен талисман, да отидете да разрешите социалния въпрос. Ще дойде един войник и всички тези ще ги вземе, и после ще се въплотят отново на земята, и ще запазят това, което ще научат там. Сега го забравят и затова не могат да приложат. Как ще разрешат въпроса тези, които не вярват в Бога, в Първата Причина. Докато аз тегля само към себе си, аз да съм на първото място, аз вярвам само в себе си. Като срещна един човек в себе си, аз да му дам мястото. Ако той ме застави, въпросът седи друго яче. Сега не искам да зачеквам този въпрос, ако се ангажират вашите чувства.

Тук на Изгрева трябва да ви събера. Не ми се харесва, както вие постъпвате. Вие не оценявате свободата. Вие казвате: Ние сме тук братя. Трябва да разбирате закона на братството. Ако зад себе си нямаме един тил, нашата работа е изгубена. Ако зад себе си нямам слънцето, онзи Разумен свят да разполагам, какво може да направим?

Дойде един млад брат при мене. Той ми казва: Не трябва да ги пущам при мене си. Аз му казвам: Остави ги засега. Някоя муха кацне на носа ми, но аз пиша нещо доста важно, като напиша писмото, тогава ще я махна, няма да напусна писмото. Дошъл той да гледа, аз зная какво гледа.

Хубавото е, че от вас излиза това, което е във вас. Ако има нещо, което ви стеснява, изведете го навън. Ако няма добра обхода между една сестра и един брат, и ти си прав, и тя е права, и ти си крив, и тя е крива. Тя си има един възглед и ти си имаш един възглед. В дадения случай не съвпадат интересите ви. Това е в реда на нещата. Никак не трябва да зачекват този въпрос. Аз този въпрос за себе си съм го разрешил. Този въпрос е един от сложните въпроси. Има друго нещо, което тепърва трябва да се разреши. Понеже другите са предвидили разрешението, нека да свършат. После, ако не разрешат, тогава ще се заемем ние.

Има закон. Не можем да мязаме на хората, които са (се) заели с разрешението на един въпрос. Някой се е оженил, не живее добре с жена си, то е социален въпрос. Казвам на мъжа: Ще търпиш. Казвам и на жената: Ще потърпиш, ще бъдеш умна, ще изучаваш неговия характер. Ти трябваше едно време да ме питаш. А пък сега този съвет ти давам. Тя казва: Ако го напусна, кой ще ме гледа. Казвам, стой при него. Тя казва, не мога да го търпя. Тогава да го укротиш като изучиш характера му.

Ние се намираме в едно противоречие и мъжът се оплаква, и жената се оплаква. Това ще го вземете само като едно вътрешно изяснение. Социалното противоречие произтича от вътрешния характер, от отношенията на нашата мисъл и нашите чувства. Резултатите на чувствата ни функционират противоположно на нашите мисли. И резултатите на нашите мисли в миналото и сега действуват в противоречие с нашите чувства. А пък ние самите трябва да турим ред. Трябва да направим опит. Мнозина от вас не се спогаждате. Не може да се спогодите. Двама души не може да се търпите. Ще турите помежду вас няколко души и вие ще се гледате братски с любовен поглед. Но ако ви турят един до друг, ще се биете. Нито един от вас не е така лош. Всеки един от вас мисли хубаво. Аз виждам, че в твоя ум няма нищо лошо. Но в тебе се е набрала енергия и като те бутнат някъде, тя се проявява. Всеки е изложен на такива работи. Ще ви кажа някой път методи как да постъпвате, тогава ще имате 75% по-добри резултати. Мога да ви обясня. С този кривия връх на буквата М, какво трябва да стане с него. На този високия връх A трябва да се качи някой разумен човек. А пък глупавият човек, като се качи там, ще изкукурига. Петелът като се качи там ще изкукурига. Това е един от много сложните въпроси, но един приятен въпрос за разрешаване.

Не считайте, че тези недоразумения между вас са нещо лошо. Аз се радвам понякой път за тях. Ще ви приведа един пример: Преди една година един брат наби другия. Вторият брат оттам насетне стана много умен, започна да пише хубави стихотворения, дълбоки работи. Онзи, който е бил, е един проводник на природата. Онази тояга, която те шари, не е виновна. Има един, който те шари. Ако един богат човек те измъчва, ти не знаеш дълбоките причини на това измъчване, как ще обясниш, когато един мъж измъчва жена си. Когато един баща измъчва детето си. Те са сложни социални въпроси.

Във всяка една постъпка, която става, вие не вземате едната или другата страна. Защото тогава вие ще разделите цялото битие. Ако дясната ръка стисне лявата, то мислите ли, че дясната има нещо против лявата, не. Не се меси в тази работа и не казвай: Не стискай с дясната ръка лявата. Ако друг стиска, то е друг въпрос. Но ако сам стискам, то вие не сте меродавни. Или може да ме учите как трябва да се мия. Някой може да ми каже: Три, четири пъти да се миеш със сапун, аз съм против сапуна. Храната, която ядете, не е в състояние да храни лицето ви някой път. И тогава като намажете лицето си с дървено масло ще бъде по-добре, отколкото да се мажете с козметически прахове. Боли те кракът, намажи го с дървено масло, не го гипсирайте. Така вие ще дадете храна на клетките и болестта ще се махне.

У всинца ви има заложби много добри. Не спъвайте вашите заложби с посторонни мисли, които могат да ви отвлекат от главната цел на живота.

Но същественото в живота ви е въпросът за любовта. Вие трябва да го разрешите. Но не с вашите чувства. Когато тази любов дойде, тя ще хвърли една нова светлина, нов мир, вие ще се почувствате като възкръснал човек, който е в състояние да се справи с всички мъчнотии на живота и тогава всички други органически болки ще изчезнат постепенно. Понеже ако вие не сте здрави, ако вие сте неврастеник и нямам самовладание, тогава, какво мога да постигна.

Ако всеки ден се оглеждам в огледалото и казвам: Остарях, но съм както едно време. Едно време какво беше! – Едно време беше както в следния пример: Настрадин ходжа като попаднал в един трап, който искал да прескочи. Той искал да прескочи трапа и паднал в него. Казал: На млади години така ли беше! – Мислил, че го слуша някой наоколо. После казал: И на млади години беше, както на стари години.

Човек на младини какъвто е, такъв е и на старини. Умът на човека не се изменя. Умствената дейност на човека не се изменя. Умът зависи от вътрешното съзнание, как аз разбирам, как аз разрешавам нещата.

Отче наш.






Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни