Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_02_04 Разумните ще разберат

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 20:16

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Постижимото". Неделни беседи (1933–1934). Том I. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Разумните ще разберат


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 12-а глава от книгата на пророк Данаила.

„Разумните ще разберат.“ Ние сме поставени в един свят на постоянни загадки. Почти целият живот е пълен с неизвестни неща. Ние сме окръжени в една велика тайна. Каквото и да мислим, едва учените хора се събуждат, едва те започват да разглеждат небето и да обясняват от колко време съществува нашата Земя, от колко време се е създало Слънцето. Те искат да отгатнат кои са били причините за създаването на света, но както и да обясняват нещата, все пак остават нещата незнайни. Има ред явления, които, и да ги обясняваме, пак остават неизвестни. Те обясняват много болести, но не знаят как да ги лекуват. Ние желаем щастието, но то отбягва от нас; желаем живота, но въпреки това умираме. И след това се утешаваме, че човек живеел в другия свят. То е все от областта на вярата. Ние живеем все в неизвестни неща. Говорим за любовта, но това е нашата любов, както ние я разбираме. Говорим за вярата, за милосърдието, но това са все човешки работи. Тези неща временно обясняват въпросите.

Сега аз няма да ви обяснявам нещата, но казвам: Радвайте се, че живеете в свят като сегашния, нищо повече. Ако вярвате, че ще дойде някой философ или някой управляващ да разреши въпроса за щастието в света, блажени, казвам, вярващите. Досега ние не сме имали държава идеална. Може да се поддържа мисълта, че това ще стане в бъдеще, това е друг въпрос. Обаче за това бъдеще ние трябва да имаме съвсем други хора, а не като сегашните. Те трябва да имат други разбирания, а съзнанието им трябва да бъде от друго естество. Тъй, както сега са устроени хората, те ще живеят както сега живеят. Сега ние се намираме в едно противоречие, в което се намира [и] впрегнатият вол. Той не може да си обясни какво е съгрешил, че са го впрегнали и са го турили да оре нивата. Той си казва: „Какво съм виновен? Да работя един–два часа, разбирам, но да работя цял ден и след това да ме турят в дама, да ме хранят със слама, това е безчовечно.“ И той не може да си обясни това положение.

Хората разглеждат живота само от своя страна, но и при това положение пак има едно различие между богати и бедни, между учени и невежи. Навсякъде изпъква това различие. Сега ако речем да обясним някои неща, те, след като се обясняват, стават още по-тъмни. Ето, вземете думите в прочетената глава: „Във време, времена и полвремена.“ По тези думи са писани цели томове. Хората са ги обяснявали и пак необяснени са останали. После, казва се там: „Който стигне в дни тисяща триста тридесет и пет.“ Това число има съдържание за пророка, но какво значение има за нас?

В религиозен смисъл, когато хората станат много еднообразни, явява се една голяма опасност. Запример, също така и хората, които се занимават със социалните въпроси, стават много едноообразни. Те разрешават тия въпроси с няколко формули. Хора, които се занимават с политиката, с икономията, с философията, с науката, също така стават еднообразни. Те четат, четат, и най-после виждат, че много малко знаят. Учените стават повече от невежите, понеже по-мъчно се справят. Те стават учени с цел лесно да се справят с живота. Всъщност, като станат учени, те по-мъчно се справят. Тогава мнозина могат да зададат въпроса „Защо е така?“ Аз пък бих задал въпроса защо детето трябва да седи 9 месеца свито в утробата на майката. И това дете мисли не може ли по някакъв лесен начин да стане тази работа, а трябваше да седи цели 9 месеца в утробата на майка си. И пилето, което трябва да седи цели 21 ден в тази затворена черупка, пита не може ли по друг начин, освен този, да излезе на бял свят, а трябва толкова време да кротува в черупката на яйцето.

Сега вие се запитвате: „Не може ли по някакъв начин да станем видни хора?“ Добре, ако можете да станете видни хора, това ще е добро за самите вас, но полза има ли светът от това? Ако Слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от Земята, това може да е за негова полза, но същевременно и ние отчасти се ползуваме от неговата големина. Значи, между Слънцето и Земята, между Слънцето и самите нас има известно отношение.

Та, ние трябва да разглеждаме нещата само по отношение на връзките, които съществуват между тях. За нас са реални само тия неща, с които ние имаме връзка. Според степента на тази връзка ние може да съдим за предметите и за хората, с които сме запознати. Но първото нещо е да се пазим от еднообразието в живота. Животът на Земята е еднообразен. Разнообразие, и то много голямо, има само в страданията. Ако изследвате живота от най-малките до най-големите същества, ще видите, че между всички, от най-малките до най-големите, съществува една ужасна борба на изтребление. Не само това, някой път и между известни клетки в нашия организъм съществува една анархия, една голяма борба, вследствие на което те се изопачават. Например някои клетки в известен уд от организма така се изопачават, така се индивидуализират, че искат да образуват съвсем самостоятелен орган, свое особено тяло. И погледнете: ту в мозъка, ту в някой стомах, ту в друг някой орган се образува някакъв тумор и лекарите прибягват към операция. Трябва този човек да се оперира, за да се освободи от тумора. Едва извадят един тумор, идва друг. Обаче, след като 10 пъти те разпарят и зашиват лекарите, какъв човек ще излезе от тебе? Нашият век е век на туморите. Като погледнете в болниците и в клиниките, само тумори виждате.

Аз не искам да привеждам такива примери, за да не се внесе обезсърчение. Ние трябва да разглеждаме въпроса другояче. Ако дрехата остарява, причините трябва да се търсят на друго място. Не е нещастие, че една дреха остарява. Не е нещастие, че един човек остарява. Всякога, когато едно същество остарява, това показва, че то се готви за един по-висок живот в бъдеще. То се готви да се подмлади. Остаряването всякога показва една степен към бъдещото подмладяване, но понеже ние искаме да изживеем всичко в един живот от 70–80 години, от това се ражда голямото противоречие в живота. Представете си, че вие живеете на Земята цели 10 000 години, за да разберете живота. Един ден, когато дойде смъртта, вие ще се радвате, че е дошла. Сега едва си станал на 30 години, едва си започнал да разбираш живота и ти трябва вече да заминеш за другия свят. След това ще те убеждават, че ще отидеш в другия свят. Добре, но ти нямаш една реална опитност за другия свят. Съвременните хора са дошли до положението да наричат всички опитности от другия свят халюцинации. Един българин ми разправяше за своята опитност на нещо, което днес наричат халюцинация: „Една вечер сънувам, един арапин иде с един хубав черен кон. Тури ме на задната част на коня и тръгна с мене. Заведе ме в една българска воденица и 3 пъти обиколи с мене воденицата. След това ме свали на земята, разпрегна коня си и си отиде. Не се мина много време и баба ми умря. Аз се чудех отде дойде този черняк. След 4–5 години иде същият този арапин, със същия кон, и пак ме тури на коня си и ме заведе на същата воденица, която обиколи с мене 3 пъти и ме остави. Наскоро умря сестра ми. И трети път сънувах пак същия арапин – скоро след това умря мой близък роднина.“

Ще кажете: „Как обяснявате това?“ Никак не го обяснявам. – „Как го тълкувате?“ Никак не го тълкувам, но казвам: едно съвпадение на нещата. Някой чувствува, че ще се разболее и се разболява. Друг чувствува, че ще оздравее и оздравява. И това е едно съвпадение, защото нямате никакви съзнателни доказателства. Значи, вън от нашия свят има един невидим свят, по-рафиниран от нашия и съвсем другояче организиран от нашия. Тези същества от този свят седят по-високо от нас и ни влияят. Смъртта отчасти се дължи на тях. Понякога те постъпват с нас така, както ние постъпваме с кокошките. Като решат да заколят някого, заколват го. Решат да пуснат някого, пускат го. Казват: „Този да стане сиромах!“ И става. „Този да стане богат!“ И става. Каквото кажат, става. Тогава защо говорите за късмет? Защо поддържате, че от човека зависи неговото бъдеще? Да, от човека зависи неговото бъдеще, но ако той е разумен. Ако един цигулар може отлично да свири, от него зависи да печели много пари. Но ако не знае да свири, какво ще зависи от него? Ако един каменар знае добре да деля камъните, от неговото деляне зависи и неговото бъдеще. Но ако не знае добре да деля, какво зависи от него? Та, ние трябва да имаме една норма за нещата. Сега аз не искам да ви уча нещо ново. Но вие искате нещо ново, което не знаете. Там е опасното именно: да ви учат на неща, които не знаете. Според мене всякога трябва да ви учат на неща, които можете да разберете, които донякъде са ви понятни. После, не мислете, че в една беседа, държана от когото и да е, този говорител може да разреши въпросите, да ви покаже един път. Аз мога на ухото да ви кажа две думи, от които зависи вашето щастие. Те са следните: „Говори сладко!“

„Разумните ще разберат.“ Ние живеем във век, в който се изисква голяма разумност. Тази разумност е необходима особено при сегашните усложнения на живота. Три фактора има в света, които играят важна роля. На първо място човешката личност, на второ място домът, от който човек произтича, и на трето място неговият народ. После вие можете да разпростирате това деление и по-нататък: на първо място е човекът, после – обществото и най-после – един свят вън от обществото, той е космическият свят. Този свят астролозите наричат влиянието на планетите, на звездите върху човека, но не в този ограничен смисъл, както днес го разбират.

Щастието на детето зависи от майката и от бащата. Те напълно определят съдбата на детето. Ако майката и бащата са щастливи, и детето непременно ще бъде щастливо. Ако бащата бъде щастлив, това показва, че и неговият баща е бил щастлив. Значи ред поколения от този род са били щастливи, намирали са се в едно здравословно положение. Иначе как ще си обясним щастието в света? Как ще си обясним онзи идеал, който постоянно вдъхновява човека?

Кое е онова, което вдъхновява човека? Ние казваме, че някои хора могат да ни вдъхновят. Питам: По-голям вдъхновител от Слънцето има ли? Кое е онова в Слънцето, което вдъхновява? Когато Слънцето изгрее, то вдъхновява и вълка, и овцата, и човека. Но има едно особено вдъхновение: вълкът се вдъхновява по особен начин, овцата – по особен начин, човекът – по особен начин. И всеки човек се вдъхновява според степента на своето развитие. Запример, ако един културен човек види една напълно красива мома, като ангел, той ще се вдъхнови от нея. Ако е поет, той ще напише едно хубаво стихотворение за момата. Ако е писател, ще опише нейната история. Ако е обикновен човек, той ще иска да я завлада, да се ожени за нея. Представете си, че в съдбата на тази мома е писано да не се жени. В който момент се ожени, тя ще умре. И на мнозина, които са отивали да се женят, е казано, че не трябва да се женят, защото ще умрат. Какво трябва да правят тогава? На други пък е писано другояче: ако не се оженят, ще умрат. В последното вярвате повече, отколкото в първото. Сега законът е такъв, че когато хората се женят, животът им се продължава повече.

Сега аз засягам един въпрос, който се тълкува малко криво. Аз разглеждам женитбата от съвсем друго становище. Под женитба аз не разбирам онова обикновено сдружаване, но сдружаване на разумни същества, които от векове още се познават, обичат се и са готови да се жертвуват един за друг. Засега статистиката показва, че такива двойки се явяват много рядко на Земята. В Лондон, който брои около 8 милиона жители, едва се намират 250 семейства, които живеят хубаво; 3000 семейства водят средно добър живот, а на останалите Господ да им е на помощ. Сега можете да кажете, че това са социални условия. Каквито и да са условията сега, ние само констатираме факта, защото ние сами не сме отговорни за живота. Отговорни са и хилядите поколения, които са минали преди нас. Ето защо как можем ние сами да оправим света, когато за това са отговорни и миналите, и бъдещите поколения? Всички тия поколения трябва да дойдат на Земята, за да се оправи животът. Иначе е невъзможно. Значи трябва да дойдат всички тия поколения и заедно да гласуват, че животът трябва да се изправи и ще се изправи. Който разбира това така, ще знае как седи въпросът. Който не разбира, той може да разсъждава както иска.

Сега тъй, както е построен човек биологически, според законите на биологията, той не може да разреши някои въпроси, за които се е заел. Вие имате ли съзнание кой е Онзи, Който ви е пратил в света, Който е работил за вашето развитие, Който е създал вашия организъм и Който е съчетал вашите бащи и майки? Вие идвате на Земята и не взимате във внимание тия закони и условия, които са работили за вас, и казвате: „Аз съм господар на живота и условията.“ Обаче животът показва доколко сме ние господари.

При това, аз не искам сега да ви накарам вие да вярвате в моите думи. Ако ви накарам да вярвате, това ще излезе лъжа. Пък ако ви убедя да вярвате в това, което вие сами носите в себе си, това е истина. Истината е в това, което вие носите в себе си. Идеята за Бога у вас трябва съвършено да се измени. В това отношение вие схващате Бога като същество извън вас. Но този, който поправя света и който се бори днес в света, това не сме ние. Бог е, Който се бори. Той се бори много разумно с всички лоши условия в живота. При това Той знае, че победата е на Негова страна. Кога ще стане това? Може да стане днес или утре, може да стане след месеци или години. Когато и да стане, Той обаче знае, че в края на краищата Той ще придобие победата. Но какво ще направим ние, слабите? Казвате, че трябва да се сдружите. Ако всички мрави се сдружат, какво ще направят в света? Какво ще направите с човека? Ще направите толкова, колкото направили един ден прочутите паяци, като чули, че в тяхното царство дошъл един слон. Те казали: „Чакай да видиш ти какво значи да влезеш в паяшкото царство!“ Те извикали най-прочутите си инженери и ги накарали да направят мостове, прегради, с които да приприщят всички пътища, да не може слонът никъде да мине. Като направили всички свои укрепления, те се качили отгоре да видят какво ще стане, като дойде слонът. Като минал слонът, той махнал с опашката си и всички тия въжета се скъсали. Паяците започнали да разискват какво е усетил слонът. Най-после го запитали дали е усетил едно сътресение, като е минал покрай тия въжета и прегради? Слонът отговорил, че той дори не усетил, че имало такива въжета и прегради.

Казвам: Всеки човек е длъжен да вярва в каквото иска. Той има право за това. Но неблагоразумно е човек да вярва и да поддържа това, което носи нещастие. Да вярва и да поддържа това, което носи щастие, разбирам. Защото съществува един закон: Благото на всички хора е и наше благо и нещастието на всички хора е и наше нещастие. Сегашните хора чувствуват този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи. За бъдеще това нещо ще се чувствува още повече. И тогава, ако хората се сдружат, светът може да се поправи по един разумен начин по-скоро, отколкото сега.

Ако сегашните хора бяха на онази степен на развитие, каквато е проповядвал Христос, и ако между всички хора имаше това съзнание на справедливост, най-малко 95 на 100 от всички сегашни нещастия щяха да се избегнат. Но при сегашното положение, при сегашното развитие [ако] имаме само щастие, ние щяхме да изгубим всичко. Ние страдаме външно, а печелим вътрешно. Следователно сегашните страдания и нещастия са една необходимост за вътрешното развитие на човека. Това вече го разбират много учените хора. Страданията са едно външно налягане, за да се роди сила вътре. Ако страданията не съществуваха като външно налягане, човек щеше да се лиши от тия вътрешни опитности. Това се показва от ред данни. Хора, които са поставени на по-големи мъчнотии, разбирам естествени мъчнотии, те са по-богати с една вътрешна опитност.

Съвременните хора са в очаквания, както евреите преди 2000 години очакваха да дойде Месия, да ги освободи от робството и да заживеят щастлив живот, да бъдат независими. Но случи се точно обратното на това, което те вярваха. Откак дойде техният Месия, на Когото те не повярваха, тяхното робство и техните страдания станаха по-големи. И сегашните народи вярват, че ще дойде някой да ги освободи. Ще ги освободи толкова, колкото и евреите се освободиха, като дойде Христос.

Помнете следното нещо: Свободата на един народ зависи от колективното усилие на целия народ. Но свободата не може да дойде, докато всеки индивид няма в себе си това крайно желание да се освободи и да е готов да жертвува всичко заради тази свобода. Това трябва да стане дълбоко вътрешно разбиране във всеки човек. Но понеже имаме и други желания, трябва да живеем още в света. Много пъти ние правим компромис, с който изгубваме идеала си. Някои в младините си поддържат един идеал, но като дойде в стълкновение с грубия материален живот, той постепенно отстъпва от своя идеал и казва: „Ще се живее както всички хора живеят.“

Сега аз ще ви задам един въпрос: Възможно ли е човек да живее, както той мисли? Възможно е, но трябва да бъде много разумен. Той трябва да бъде силен човек. Трябва да има знания, трябва да бъде мъдър, трябва да бъде любвеобилен, трябва да има широка душа. Трябва да разпознава той законите на Истината.

Че, тогава как ще си обясните: негрите минават за хора много набожни, нали така? Обаче негрите се занимават с известна „наука“. Съвременните европейци показват един път към Бога на тези, черните, на канибалите: да не ядат хора. Някои от учените [им] влияят да не ядат хора. Но щом заминат и те останат със своята мисъл и пак ядат хора. Как ще си обясните?

Индусите имат една свирка, с която като засвирят, събират змиите. Като засвирят, идат всичките змии.

Разправяха ми, тук, в Пазарджишко, една градина била нападната от гъсеници. Извикали един турски ходжа и той събрал всичките гъсеници на едно място. Българите питат: „Да ги избием ли?“ – „Не, ще ги съберете и ще ги хвърлите далеч в гората.“ Ходжата казва: „Аз се моля, да ги събера на едно място, а ти ще ги събереш и ще ги занесеш далече и те [повече] няма да дойдат.“ Сега ние ще ги пръскаме с какви ли не начини, при това тези буболечици, стават разумни, те почват да издържат на всички онези киселини. Не умират тъй лесно тези буболечици.

Сега да се върнем към стиха. Сега аз не искам да засягам един въпрос. Аз искам да си остане вашето верую, да си вярвате в туй, в което вярвате. Не искам само да ви дам един банкет, само едно ядене, което нищо няма да ви допринесе. Може само да си кажете: „Е, туй всеки ден да има едно такова ядене, такъв банкет...“ Но такъв банкет веднъж в годината се дава на богати хора. Най-първо в душата на всеки човек трябва да се събуди едно желание да изу[ча]ва живата природа. Той трябва да вярва, че природата е нещо живо, разумно, с което може да се влезе във връзка. Тази природа, която е създала всичко, може да влезе човек във връзка [с нея], има за това начини и пътища. Ще кажете: „Покажи ни начина!“ По начина, по който вие изучавате французки език, по начина, по който вие изучавате английски език, по начина, по който вие изучавате германски език, по начина, по който вие изучавате музика, по същия начин, нищо повече.

Тези числа, които ги дава Данаил, в числата има два пъти 1335. Имате една единица, две тройки и една петорка. Колко правят всичко? 12. Защото в дадения случай единицата е мярка на нещата, 3-те, това е закон на равновесие; 5-те, това си ти, човекът, който трябва да работиш. 5 показва разумния човек, който трябва да работи, а онези са условията. Ако не знаеш законите на единицата, а то е мощното състояние, което действува в света, онези грамадни сили, които действуват... Ако ти не знаеш силите, законите и методите, с които трябва да разполагаш... Това е положителната и отрицателната страна, това е цяла една школа, която трябва да се изучава.

Че, ако един войник не знае как да запали една бомба, той ще пострада. Като запали бомбата, седи ли близо да гледа как ще пукне... Той трябва да стои далеч – най-малко 20 метра. Ако е някой авиатор, той прави ред опити, той учи как се пази равновесие. Ако някой иска да плува, той трябва да се учи. Колко повече трябва да учи тези начини за разбиране на самия живот!

Най-първо, човек трябва да се откаже от много свои навици. Има много навици, които носят цяло нещастие за човека. Запример, вие може да си държите ръцете тъй, както аз ги държа. Знаете ли какво означава това? Онзи, който държи тъй ръцете си, трябва да разбира онова, което аз зная. Няма да го кажа. Едната ръка убеждава, а другата ръка казва: „Кажи на тия хора!“ – „Е, нищо няма да кажа, те нищо не разбират.“ Или може да си държат тъй ръцете. Гледам, един брат тъй си държи ръцете. Туй е един въпрос неразрешен. Казва: „Загазихме я!“ (Сключени пръсти.) Когато човек загази, така си държи ръцете. Понеже всеки пръст държи една силова линия, която действува разумно. Вашите ръце трябва да бъдат свободни. За да бъдете свободни, да ви разбира природата, ръцете ви трябва да бъдат свободни. Ако вие затворите ръцете си, природата престава да действува. Ти си се затворил, мислиш, че си много умен. Какво ще правиш сега? Ти си затворил в себе си Божественото, ти си затворил благородното, ти си затворил човешкото, затворил си своята справедливост, затворил си науката, изкуството и мислиш само за едно нещо: че си нещастен човек в света. Ще освободиш ръцете си. Ще вярваш в какво? Ще вярваш в ръцете си както цигуларят вярва в дясната и лявата си ръка. Тъй като седиш, като туриш ръцете си, ще кажеш: „Да има нещо в моята ръка!“ В тази ръка има нещо. Какво? Вземи цигулката и свири, но майсторски свири. Ще свириш както Паганини е свирил.

Един ден Паганини минава покрай някакъв беден цигулар, поглежда го да му даде нещо. Той го поглежда и казва: „Закъсах!“ Паганини взима цигулката, свири и този мисли дали той свири по-хубаво от него. Като засвирил Паганини, паничката взема да се пълни. Старецът започнал да плаче и му казва: „Господине, много хубаво свириш!“ Като свири [Паганини], изважда пари из джобовете [на минувачите] и като се напълнила копанката, Паганини потупва стария по гърба и казва: „Хубаво свири цигулката ти.“ – „Ама и ти свириш много хубаво! Като дойда друг път, ще искам да свиря като тебе. И тогава пак ще се видим.“ Ако този старец беше като Паганини, не щяха да може да се срещнат, никога нямаше да има този красив разговор. В неговата душа се заражда едно желание. Паганини има условие да покаже едно благородно чувство към един негов колега. „Един ден и за мога да бъда така като него, и моите ръце не ще държат. Тогава на какво ще разчитам?“ Онова, което ние имаме, на него може да разчитаме. Не разчитайте на онова, което нямате, но на онова, което е вложено във вас.

Сега някой казва тъй: „Аз ще помисля.“ Господ помислюва само за онова, което ние имаме в нас, за него Той ни дава условия. За онова, което нямаме в себе си, Той никога не мисли. Ако в ума на една жена се роди идеята да стане мъж, тогава питам: какво ще бъде нейното щастие? Защото щастието, забележете, неразбиране сега има в тази форма. Нещастието в света седи [в] множеството на нещата. От много мъже седи нещастието. От много жени седи нещастието. Ако в света има само един мъж и ако в света има само една жена, какво нещастие ще имаме? Никакво. Господ създаде един мъж и една жена, не трябваше повече жени и мъже. Той им каза: „Съберете се в райската градина и няма да бутате туй дърво. Иначе ще дойдат нещастията в живота ви. Аз ще ви кажа кога да го бутате.“ Те го бутнаха преди време и тогава Ева не роди едно момче и едно момиче, но роди две момчета. Следователно едното момче уби брата си. Двама мъже като съберете на едно място, единият ще убие другия, нищо повече. Това е закон в природата. Като съберете двама мъже на едно място, единият ще убие другия. Турете двама мъже и една жена: единият ще убие другия, нищо повече. Природата при едната жена трепери; природата и при един мъж трепери. Единство има в природата.

Сега някои питат колко пъти трябва да се женят. Само веднъж може да се жени, два пъти не може. Втория път за смъртта ще се ожениш.

И онези загуби, които сега имаме в сегашния живот, се дължат на нашето криво разбиране. Например аз мога да развия един въпрос научно – какво ще ви ползува? [Има] много неща, които аз зная, които не съм проверил дали са верни или не. Дванадесет години аз правих своите изследвания и намерих само един факт, който проверих. Много факти имам в тия 12 години, много неща имам, но само един факт, който проверих, [e] без изключение. Другите са проблематични, може да има изключения. Аз, запример, зная един факт, една истина, която навсякъде може да приложиш. Туй, което открих, никога не ме е излъгало. Аз съм проучил и туй, което зная, никога не ме е излъгало. Аз досега никога не съм имал изключение. Туй, което съм предвиждал за времето, никога не ме е излъгало. Всеки от вас може да го знае туй нещо, но трябва да направите един такъв уред. Той се купува, много лесно се купува този уред.

Ако имате ревматизъм, вие ще имате един такъв уред, с който да познавате времето. Отличен барометър е той. Сега вие може да гадаете, да си поправите живота. Отивате да работите. „Какво ще бъде времето?“ Ще кажете: „Днес времето е хубаво, идете да работите.“ Може да предсказвате на хората каква ще бъде зимата, колко месеца ще трае. Сега, гледам, астрологически определят времето, но астрологията не показва. Астрологически нещата не може да се докажат, има много изключения. Има неща, които не се предават на описание.

Може би преди повече от 25 години аз имах случай във Варненско. Направих една разходка, намерих се в края на юли при един бостанджия. Турци и българи си насели бостан, че като се разхождах, спрях се пред един българин вън, прекрасни хора. Човекът ме угости с дини. Погледнах, времето хубаво, красиво, но му казвам: „Ако ме слушаш, тази вечер да те няма в бостана.“ Той ме погледна тъй подозрително, измерва ме дали акълът ми е слаб, или после си помисли дали той като си отиде в село, няма да се върна да крада дини. Аз се позасмях малко и му казвам: „Виждаш ли туй време? Много е хубаво, Слънцето залязва, а аз виждам, времето е тъй навъсено, тъй гневно, няма никакъв облак обаче.“ Но той стои там. Ръкувам се и му казвам: „Остани само тази вечер, че после пак ще се разговаряме.“ Вечерта падна в тази местност такъв дъжд, половин метър на равните места, изпозавлече ортаклъка. „Право ми каза онзи човек да не стоя в бостана. Завлече всичко!“

Ще кажете: „Как си го обясняваш?“ Аз не го обяснявам. Моята вяра вътре ми показва, че така ще бъде. Но туй е само един случай, втори случай не съм имал. От него не мога да извадя закона. Този е единствен случай, втори дали ще се случи, не зная. „Как го обясняваш?“ За мене мога да го обясня, за вас не мога да го предам. То е все едно да ви изсвиря една Бетовенова симфония. Колкото и да ви обяснявам, както и да ви обяснявам, че тя е красиво нещо, не зная, но трябва да я изсвиря, нищо повече. Та, нещата може да се обяснят, ако вие имате същото преживяване. В природата всякога има известни признаци.

Аз ще ви разкрия две неща сега, повече от две няма. Може да направите наблюдение, да проверите онова, което ще ви кажа. Станете денем – ако вие сте намислили да тръгнете някъде, тъй дълбоко в подсъзнанието си не се гласите, казвате: „Ако е рекъл Господ, днес ще замина някъде.“ Ако сте влезли във връзка с природата, веднага ще се явят две линии, тънки облачета на ясното небе. Пътят е отворен. Тези линии показват, че по този път, по който вървите, всичко ще ви върви по мед и масло. Ако по този път има някои черни облачета, онова, което вие искате, няма да го получите. Наблюдавайте сега. Защото аз поддържам, че успоредните линии се образуват от разумни същества. Всякога, дето има такива разумни линии, показва, че природата е разумна. Едно препятствие между тия успоредни линии показва, че има едно препятствие. Туй препятствие трябва да се премахне.

Вие тогава може да проверите и другия закон. Някой път вие искате да отидете до един ваш приятел, същевременно се раздвоите в себе си. Може да проверите тогава: ще излезете вън, ще видите: ако времето е ясно, ако тия двете линии се явят, ако между тях има едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел, когото искате да посетите. Две доказателства има: едното – у вас, а другото – отражение външно. Как се казват тия символи, които се дават? Природата обича да дава символи. Те са, разбира се, онези, които се явяват в света да изяснят живота, затова го изясняват.

Има известни закони, които регулират живота на човека. Напълно е определено какво може да стане от човека. Човек създава своето бъдеще, човек си изработва своето бъдеще. Онова, което е вложено в него, той го обработва. Ако остане ние да изнесем нашия живот такъв, какъвто ние го искаме, животът няма смисъл. Но преди ние да го пожелаем, има вложено в нас. Вие трябва да развивате вложеното във вас.

Запример, не е необходимо човек да стане един държавник. Ти ще си създадеш ред мъчнотии и неприятности и никаква полза няма да принесеш. Може би ако водиш един живот по-скромен, ще имаш по-големи придобивки. Понеже животът на Земята е една фаза, едно училище. В това училище ти няма да покажеш своето знание. Ти имаш да се учиш. Твоето щастие, твоето знание за бъдеще ще се прояви. Сега отчасти можем да бъдем щастливи като ученици в училището. Но истинското щастие ще дойде, като излезем от това земно училище или при тия условия, при които сега се намираме, ако можем да ги видоизменим. Да кажем, че някои от вас сте чувствителни, че вие може да измените вашата чувствителност. Че тя е едно благо за вас! Много хора не знаят как да изменят тази чувствителност. Мнозина казват: „Много чувствителен станах!“ В твоята чувствителност седи твоето щастие. Като чувствителен апарат ти може да различаваш хората какви са. Кога[то] се оставиш в пасивно състояние, дойде един човек, той се отразява във вас такъв, какъвто е и вие ще знаете как да постъпите. Ако пък не сте чувствителен, ще се изложите.

Някой път се съди външно за човека, но човек трябва да бъде много наблюдателен. Има много изключения. Може да кажем, че дългият нос е за разумните, но то е относително. Дългият нос може да е наблюдателен, но всички хора с дълги носове не са разумни. Разумните носове се различават, те имат особен строеж. Да ви обясня другояче идеята. Едно дете не може да бъде разумно, то не може да носи една разумност, да носи една интелигентност, ако туй дете не обича майка си, ако не обича баща си, ако не може да се жертвува за тях. То не може да бъде разумно; ще има една обикновена разумност. Разумността на детето напълно зависи. Да допуснем, че бащата и майката са напълно разумни. Ако туй дете е привързано към баща си, има отношение, туй дете ще има непременно една интелигентност и неговият нос ще му въздействува, понеже носът същевременно е място на възприятие. Най-първо живота чрез носа възприемаме, чрез обонянието. От вътрешната нервна система възприемаме живота, какви са външните условия. Запример, много пъти едно животно помирисва, че има някаква опасност, с носа си помирисва и се предпазва. Сега това е за неговата чувствителност. Някой път носът е свързан с интелигентността на човека, както сегашните хора.

Непременно детето трябва да има любов към майка си и към баща си. Тогава отивам по-далече – казвам тъй: Ако един човек няма любов към Бога, ако няма любов към ближните си, той не е разумен, нищо повече. Всичките ми опити са показали, че законът е много верен: каквото е отношението на сина към бащата и майката, туй определя неговата интелигентност. Отношението на нашата любов към Бога, към природата, отношението на нашата любов към нашите ближни определя нашата интелигентност. Защо ще обичаме Бога? Ако ти не можеш да обичаш Бога, ти не може да бъдеш разумен. Ако ти не обичаш природата, не може да бъдеш разумен. Ако ти не обичаш ближните си, не може да бъдеш разумен.

Та, казвам: Такова едно широко схващане трябва да имате. Сегашните хора [трябва] да разширят [своите] религиозни схващания. Сега седи един човек със своите ограничени религиозни схващания, някой политик със своите политически ограничени схващания, някой философ със своите ограничени философски схващания и те не дават разрешение. Ограничената религия не дава разрешение на онези великите проблеми, които седят в живота. Съвременната социалистическа наука не дава онзи план, отчасти дава само. Туй, което е направено, то е достатъчно. Аз не намирам, че сегашният живот е лош. Ние сме несправедливи. Туй, което сега съществува в света, е най-доброто, за което ние сме годни. По-добър живот от тези условия не може да ни се даде. За бъдеще ще ни се дадат. Не че сме лоши, дотам е нашето разбиране. Ние не можем да кажем, че светът е лош. Но сегашният свят не е толкова лош. В сравнение с миналото сегашният свят не е толкова лош. Но този идеалният свят не е. Ние отиваме в друга една крайност. В религиозно отношение ние сме повече просветени, отколкото в миналото. Понеже сега имаме малко повече светлина, затова виждаме повече, отколкото в миналото. Нашата светлина е по-голяма. Един човек да умре, веднага ще пишат във вестниците. Едно време не беше така. Един българин е затворен в Германия, английското правителство пише да го освободят, адвокати има, които настояват да го пуснат. Какви са отношенията, то е друг въпрос. Но близки са хората, искат да си помогнат едни на други.

Сега аз засягам въпроса в неговата целокупност. Има едно разрешение в света вън от това разрешение, което ние даваме. Аз наричам туй е разрешение на закона. Само любовта разрешава живота истински. Когато аз говоря за любовта към Бога, [за] любовта към ближния, аз разбирам онова великото, истинско разрешение, целокупно във всички области, което ще даде последното разрешение на живота, ще постави хората в тяхното истинско място, в техния естествен път. Не при сегашните условия, но някога. – „След колко години?“ Да ви казвам данни, вие може да се уплашите. Може да ви кажа, че след 1000 години, след 2000 години, след 3000 години. Вие искате във вас живота да стане тъй, че след 1000 години вие пак ще бъдете на Земята. Сега сме млади, тогава ще бъдете по-възрастни. Преди хиляди години, преди 25 000 години вие ходехте из гората и си махахте опашката. Сега, след 25 000 години, вие седите прави на краката си, опашка нямате, рога нямате. Казвам: След 25 000 години ще бъдете същества здрави, такива грандиозни, светлина ще излиза от вас, благородни ще бъдете. Ако аз съм на вашето място, ще кажа: „Туй е заблуждение!“ Блажени, които се заблуждават! Та нима ние не се заблуждаваме? Когато виждаш една търговия, не се ли заблуждаваш? 25 години ти поддържаш, че ще се оправи работата. Най-после така закъсаш, че всичко изгубиш. Казваш: „Какво мислех, какво стана!“ Ами мислите ли, че това е едно нещастие? Много богати хора, след като са пропаднали, са станали религиозни и след това са започнали да съчувствуват на хората, започнали да проповядват, че трябва да се живее братски, че трябва да се живее човешки в живота. Докато са били богати, не са мислили. После казват, че трябва да живеем братски живот, добър живот. Туй е едно щастие, че е пропаднал.

Та, казвам: В края на годината е блажен, който достигне до числото 1335. Вие може да четете друг някой тълкувател, да видите как тълкува той. Аз не казвам, че това тълкувание е криво. Той е работил. Аз прилагам нещата към самия човек. Засега най-щастливото число, според мене, с което човек трябва да работи, то е числото 2. Понеже има две очи, две ръце, два крака, 5 пръста, 5 сетива. Числото 7, понеже има 7 дупки: две очи, две уши, две ноздри и една уста – 7. На главата има 7 дупки. Та казвам: Щастливите числа това са. Той има един нос, една уста, две очи. Защо няма две уста? Вие ще се благодарите, че имате една уста. Сега мъчно се справяте с една уста, [ами] ако имате две? Една уста има човек, но тя има повече функции, отколкото другите органи. Запример, ако вземете езика, [той] има 3 функции. Първата функция е да прекарва храната. След това, инспектор е на проверките, на митницата. После, езикът е, който посреща гостите, държи най-красивите речи. [Четири] длъжности има важни: министър на вътрешните работи е той, на земеделието, на пътните съобщения и най-после, на просветата.

Да се върнем към социалния въпрос. Кой е онзи, Който ни е родил и Който ни е изпратил на Земята? Сега се учат Господа по красив начин ли трябва да Го търсим или по прям начин. Ето един от важните въпроси, който сегашните хора трябва да учат. Ние търсим нашия баща там, дето не е; ние търсим нашата майка там, дето не е. Ние казваме: „Имаме баща.“ Казвам: Ами баща ти те е родил. Ами твоя баща кой го е родил? И т.н. Това са ред поколения, които идат. Нямаме ясна представа за произхода на нашата душа, на която дължим живота си и след това се отказваме и казваме: „Всичко в света е празно.“ Аз съм съгласен съм с вас, празно е. Сега както вярваме, всичко е празна работа.

Отива един работник се оплаква. Работникът казва: „Закъсах, работа нямам, не ми помагат.“ Другият му дава един съвет: „Аз мога да те направя щастлив.“ – „Че как?“ – „Ела с мен.“ Той знаел, че дъщерята на неговия господар се разхождала по кея. „Аз ще я бутна във водата и ще избягам, пък ти ще я избавиш. Влез във водата и я избави. Господарят ще ти помогне. Ще му създадеш цяла беля. Знаеш ли да плаваш?“ – „Зная.“ Тя се разхождала, дохожда той до нея, блъска я, другият я спасява. – Тя се разхождала, дохожда оня до нея и я блъска във водата, а другият я спасява. Оттам насетне се оправят работите.

Ако нямате един приятел, който да блъсне богатата дъщеря във водата и ако вие не може да я извадите, тогава как ще намерите вашето щастие? Правилно тълкувайте нещата. Ако буквално тълкувате, ще имате една крива философия. Казвам: Най-големите нещастия, които имаме в живота си, можем да ги използуваме за най-голямото добро.

Та, казвам сега: Вярата е закон. Да вярваме в разумното в света, което може да поправи нашия живот. Да вярваме не значи да вярваме в хората, които седят по-ниско от мене. Да вярвам в един свой приятел, който никога не ме е измамвал. Той каквото обещае, аз не се съмнявам в него. Може да вярваш в туй разумното начало, което остава неизменно. Та, казвам: Вярата е закон за най-голямата разумност. Когато тя се намали, [идва] по-голямо нещастие. Няма в света човек, в който като вярваш, да не направи едно престъпление. Като го видиш, да имаш пълна вяра. Трябва да знаеш в кого да вярваш.

Много пъти се подига въпросът и вие казвате: „Кажи ни истината.“ Под думата „истина“ аз разбирам в дадения случай онези условия, при които ти можеш да бъдеш свободен. Тази свобода трябва да дойде отнякъде. Кой ще те освободи от ограничителните условия в утробата на майка ти? Природата те е турила. Има кой да те освободи. Пак разумни същества. Онази баба, която ще дойде да бабува на майка ти, тя ще те освободи. Природата ще те изкара навън. Трябват разумни същества отвън. От тези ограничителните условия се изисква едно разумно същество, когато ти се раждаш, за да не те осакатят.

Сега ние сме в период на раждане, но се изискват разумни същества, които да [ни] освободят. Може да осакатят съзнанието, да кажат: „Това не трябва, онова не трябва.“ Кое е онова в света, на което ние може да разчитаме? Всеки от вас има на какво да разчита. Най-първо имате дом, на който можете да разчитате. Най-първо вие може да разчитате на вашата майка, на вашия баща, на братята, сестрите, на вашия народ разчитайте. Това са ред положения, но оттам ни стъпка напред. Тогава как ще обясните думите на Христа, Който казва: „Няма нито един от вас, който да е оставил майка, баща, братя, сестри заради Мене и да не е приел стократно.“ Значи, щом напуснем ограничителните условия на семейството, ние влизаме в обществото; щом напуснем ограничителните условия на обществото, ние влизаме в народа; щом напуснем ограничителните условия на народа, ние влизаме в човечеството и т.н. Та този кръг се разширява.

Вярата в Бога се подразбира, когато ние ставаме граждани на онзи истинския живот, да влезем в един свят, дето може да си добре дошъл. Само като те посрещнат разумните същества, като ти дадат едно угощение, само в това общение ще разбереш какво нещо е разумният живот. Колкото и да ви разправям за добрите хора, един добър човек трябва да ви угости, трябва да бъдете в дома му, за да се убедите какво нещо е добрият живот. Разправяше ми един българин: вика го един американец, гощава го и когато си отива, туря му в джоба 20 долара. Казва: „Като се намерите в нужда, пак заповядайте!“ Казва: „Туй българин не е направил за мене, което направи този американец“. Защо? Добър човек. Казва: „Ако не беше той, трябваше куршума да си тегля“. Казваше: „Ще се оправят работите, всякога може да разчиташ на мене.“

Та, казвам сега едно правило: Разумността във вашето бъдеще, вашата разумност, вашето щастие зависи от вашата любов към Бога, от вашата любов към хората, към народа, към ближните ви. Тя определя цялото ви бъдеще. Направете за цяла година този опит. Ако не сполучите първата година, втората година направете опита, нищо не значи. Толкова опити сте правили без резултати. Направете един опит, ще имате резултат, една опитност, за която никога няма да съжалявате. Има нещо в живота красиво. Когато човек влезе в общение с разумните хора, да се разбере. Да разбираш тия хора и те да те разбират, няма нещо по-хубаво от това. Като седиш в природата, да знаеш, че природата е жива, има нещо разумно.

Не искам да го разправям. Някой път не искам да говоря за Бога, понеже е светотатство според мене. Колкото по-малко се споменава името Божие, по-добре. За името Божие не разправяй. В любовта има един закон: Когато ти изкажеш една дума, в която няма любов, ще дойде страданието. Всякога, когато се проповядваш на хората за свободата и не е вложено туй в думите ти, като си излезеш, после ще бъдеш недоволен, ти ще страдаш. Любовта ни ще ни причини щастие, любовта ни ще ни причини нещастие. Защото в любовта се изисква нещата да ги чувствуваш, да бъдеш крайно искрен в себе си. После, любовта изисква: никога не сме на другите хора. Някой казва: „Тези влюбени!“ Че какво по-хубаво от това? Ами че нека се радваме, че хората се обичат. Майката обича детето си, [ти] казваш: „Виж тази майка!“ Не е лошото в това. Нека господарят обича слугата си и нека слугата обича господаря си. Радвайте се на любовта, в каквато и форма да се яви. Аз някой път наблюдавам малките буболечици как се обичат. Тези малки същества, и те се радват. Не смея да вляза в тяхното положение, защото, като сляза, ще им наруша [живота]. Ако река да се вра, ще ги смутя, ще ги уплаша.

Радвайте се на любовта, която работи в природата, за да станете щастливи. Виждате любовта навсякъде, радвайте се. Когато срещнете един нещастлив човек, радвайте се, че е нещастен. Когато го срещнете, че е щастлив, радвайте се, че е щастлив. Когато видите някой болен, радвайте се, че е болен. Когато срещнете някой сиромах, радвайте се, че е сиромах. Радвайте се на всичко. Като срещнете някой умрял, пак се радвайте, че е умрял. Туй е вече на върха. Ето, трябва дълбоко разбиране. Радвайте се на онзи, че е умрял. Радвайте се, че той е умрял в едно отношение, пък се е родил в друго. Сега, умирането не е само във физически смисъл. Не е ли радостно човек да умре за своята омраза? Не е ли радостно човек да умре за своята ненавист? За всички тези работи не е ли хубаво да умре човек? Ако той е умрял и го носят на тарага, в туй положение той сам се радва. Казва: „Освободих се аз вече!“

Туй подразбирам аз: да умрем за своите нещастия, а да живеем в любовта. Да умрем за греха. Тъй казва Писанието: „Да умрем за греха.“ Да умрем за греха, да престанем вече като грешни хора да съществуваме на света. Той като грешен иска да живее – да умре е по-добре като грешен. Колкото по-рано умре, толкова по-добре. Ако ще живееш, живей като праведник. Може ли грешният човек като умре, че като праведник да живее? Може, там е истината на живота. Живеят само праведните, а грешните всякога умират. Умри веднъж, за да не умираш много пъти. Блажени, които са умрели в Господа! Съвременният свят трябва да умре. Недоразуменията трябва да умрат. Злобата трябва да умре. Всичко това неразумното трябва да умре. Всички лъжливи теории трябва да умрат. Онзи неестественият живот трябва да умре. Всичко онова, което не е Божествено, трябва да умре. Да остане Божественото. Ако умираме, да не го знаем, ние да искаме да се възвърне животът.

Сега аз ви казвам туй за вас. Желайте да се преобразите, да влезете в новия живот, да се освободите. Да се освободите, както черният се освобождава от своята краска. Сега са намерили начин черните да ги направят бели. Един негър може да го направят с бяла кожа. Как са дошли дотам? Радвайте се, че вашата кожа може да побелее, черният живот може да се промени, че може да стане цветът на лицето ви естествен. Разумните ще разберат това. Те казват: „В края на тази епоха, която иде, всички вие, казва Данаил, пак ще дойдете на Земята. С вашата злоба жреби ще се явите, с вашето знание, с всички ваши минали опитности. Всички ще забравите и няма да дойдете както вие очаквате. Тогава ще дойде друг: с бели дрехи, със златен колан препасан, и тогава всеки ще носи по един надпис: „Служете на Бога живаго, хора, които живеем според закона на Божията любов.“ Това ще бъде написано на челата ви.“

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

18-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 4.II.1934 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни