Jump to content

37. Първата отпечатана книга


Recommended Posts

37. ПЪРВАТА ОТПЕЧАТАНА КНИГА

С.К.: Сега да се върнем към печатарството, понеже то е една съществена работа. Баща ми беше печатар, имаше една малка печатница, имаше една малка машина.

В.К.: Какво печаташе той?

С.К.: Тази машина беше предназначена да се върти на ръка, колело имаше така, маховик, и се въртеше на ръка. Така си беше, така й беше предназначението. Аз когато почнах да работя на нея. аз я приспособих така, че колелото си остана, аз нали и тогава съм бил височек. и аз заставам на мястото, където един върти колелото, друг е така на едно като сандъче ли, поставка така, и подава листовете. Значи двама души трябва да работят. Единият да върти колелото, другия да подава листовете. Аз я приспособих така, че съм така - заставах на един крак, на десния и с левия въртях колелото така и така работех аз сам изобщо. Аз работех сам вместо двама души, тъй свикнах. И сега, ако ми задаваш въпроса за първата ми печатна работа с която съм се проявил аз вече като издател, щото отначало работех бащината си работа. Аз така приех машината, тя не беше от „американките" дето им казват, които се движат на крак така. Те са много по-малки, а тази бе голяма. Но тъй си я въртях и не ме затрудняваше. Туй млад човек бях в силите си, не ме е затруднявало и големите тиражи започнах да печатам. И така си въртях и първата ми работа беше, аз винаги съм бил привързан към книжнината, винаги съм съзнавал, че работата в туй направление е от голяма важност и че нали това е от голямо значение и нали, правех си планове там, че ще почна книгоиздателство, бях го нарекал „Космос". Така във въображението ми - издателство „Космос", такива и такива книги ще издаваме с окултно съдържание.

A, спомням си този Иван Цонев, който като учител, беше събрал ученици около себе си, той така ми се отнесе подигравателно. Той така и до край си остана с мене, гледаше ме от високо, така надменно, може би е имал представа за мене във връзка с анархистическите ми прояви. Той уж не беше ограничен човек, но няколко пъти той така не се отзова на моята покана, щото аз тогаз, както ти казах и в Букурещ съм мислил за него, че е богат, колко повече като се върнах мислех, че ще сътруднича с него, мислех да го привлека, макар че нямах още своя печатница, ама на баща ми. То бяха само идеи така още в мене, но фактически аз почнах.

И с какво почнах. Окултна литература на чужди езици още не съм имал, нямал съм възможност, аз наистина френски знаех, обаче не съм имал френски книги, да търся да преведа нещо от френски. Още нямах връзки и възможности, такива за чужда литература. На български трябва, обаче на български, теософската литература, те си го превеждат - Софрони Ников. По това време и Братството издаваше „Сила и живот" -I-VI том, и аз с какво да почна?

При мене имаше книги на руски език. Нашата читалищна литература беше много богата с руски, много и отначало мислех да издам от Достоевски „Записки из подмолие”, което преведено на български е „Записки от подземието”. Подземие е в смисъл не някакво подземие така да речем, че е в мазе, но сутерен както го казват французите или от приземния етаж, под партера, защото героя там живее именно в един такъв сутерен и той живее едновременно тъй да се каже, в един духовен сутерен в известен смисъл. Защото той макар, че е един голям, интелигентен, много буден човек изобщо се блъска така с мисълта си в най-отрицателни такива мисли, разбирания, идеи и в самия си практически живот така си остава в подземието.

B.К.: И ти решаваш да го издаваш.

С.К.: Аз го преведох, преведох го като повест на Достоевски, тя на български е издадена. Аз я преведох, обаче, кой знае защо не ми е дошло на ума да я издам, когато имахме вече богати възможности да издаваме. Така е захвърлена, останала. Добре, ама тогава на мен ми попадна Ибсен, понеже на руски има пълно събрани съчинения на Ибсен и аз вместо на Достоевски, спрях се на Ибсеновата „Бранд”. От Ибсен, който беше тогаз навсякъде по света много известен, защото играеха негови драми, защото той освен стихове е писал и много драми. Той е главно драматург.

В.К.: Значи това е първата книга, която сте напечатал от Ибсен. Коя книга беше?

С.К.: Аз като имах тез две книги от Достоевски „Записки от подземието" и „Бранд” от Ибсен, спрях се на „Бранд”. Сега, защо съм така постъпил, то е минало, но така се спрях на нея, преведох я също на руски, щото оригинала беше руски, нямаше други, от него се ползвах. И я преведох, понеже тя е една книга с една духовна насоченост. Героят на книгата Бранд е един човек, който, неговия лозунг е „всичко или нищо”, според него човек трябва абсолютно всичко да жертвува за Божието дело, да кажем с по-прости думи или за тази духовна отдаденост на човечеството, всичко абсолютно, от най-близкото дето се казва и жена, и деца, и баща, и син, всичко да се отрече, само да служи на Бога. Туй е, което той проповядва на своето паство там в Норвегия, понеже Ибсен е норвежец, нали и тая е основната идея на героя на тази книга „Бранд”. Мен ми хареса туй положение така, щото и аз бях до тогаз напълно максималист, и аз бях пак максималист, както в течението на анархистите, така запазвах тоя дух така на всеотдайност да смятам, че човек всичко трябва да даде, абсолютно всичко, да се отрече напълно от себе си. Това е основната мисъл на книгата, основната мисъл на идеите на Бранд, който е протестантски пастор в някакъв норвежки град, обаче иска от хората никаква милост, никаква отстъпка, никакво оправдание.

Човек трябва да живее само за Бога, за нищичко друго, това е идеята на книгата. Тя и първата книга, която издадох в Севлиево и я преведох аз. И нали баща ми се съгласи така да поръча хартия, нужното количество хартия, нали те идват търговски пътници там, като дойде пътника взема поръчка. Това беше 1921-22 г. Аз я бях превел книгата, но аз получих повиквателна, викат ме в първи трудов набор. Тогаз нямахме задължителна военна служба, по времето на Стамболийски нас ни бяха забранили да имаме задължителна войска. Бяха позволили да имаме 20.000 армия от доброволци, в смисъл платени хора. Държавата поддържа 20.000 души, обаче платени, не задължителни. Ще идеш доброволно и ще бъдеш платен. Това беше. И по режима на Стамболийски вече 1922 г. аз получавам, както всички мои връстници от моята възраст, получавам повиквателна да се явим в Шумен, там ще ни разпределят. Преди туй бяхме служили по три месеца в Севлиево, обаче по домовете си, тя, и тя дълга и широка. Понеже бях получил повиквателна, аз реших докато дойде срока така да видя, да понапечатам книгата, може би я бях почнал вече, обаче аз си реших да я изкарам преди да замина. И затуй дадох едно свръхнапрежение там, за да мога да я изкарам. Нали тя не беше външно много угледна и така написах я, до много големи разстояния на текста така, близо до края на страницата и т.н., защото и аз не съм бил опитен печатар и така от естетика в печатарството не разбирах, но както и да е, аз залегнах така и за всеки три дена да изкарам кола. Кола от 16 страници, то не са много големи страниците, обаче с един гъст шрифт и набито всичкото така и кола от 16 страници, обаче туй на мене ми струваше, да ги прекарам тези 16 страници 4 000 пъти по машината. Щото колата като беше така цяла, машината хващаше осем страници и аз като набера 16 страници, осем от тях ги разполагам на машината на фундамента и ги изкарвам веднъж. Това са 2000, щото такъв беше тиража. След туй махам ги тях, слагам другите осем страници, за да стане друга количка от 16 страници. Значи една количка 4000 обръщания на машината на крак. Това съм го правил и в ония години аз работех и по-късно и с Влад Пашов. Едно, че съм бил здрав, млад, силен, едно, че с пълна преданост, едно че го диктуваше и туй положение, че трябва да работя и за три дена тази кола в 4000 екземпляра, като много пъти, спомням си то беше пролет вече, съм осъмвал на машината. Цяла нощ аз съм на машината, още повече, че понякога машината е заета с работа на баща ми. Аз чакам вечер да дойде, да си излязат работниците, да поставя моята кола. Не винаги, обаче, някой път така се е налагало и аз трябва да я изкарам до сутринта. И нали така почват петли да пеят и към източната страна на Севлиево се чува вече, развиделява се, имаше един хлебар, той продаваше симити и неговия продавач вика из улиците „топъл симит”. Той ходи из града да продава симити в зори така, и аз съм на машината. Та с едно голямо усилие успях да изкарам тия коли до заминаването ми като трудовак през 1922 г.

От работниците в печатницата съвсем малко помощ съм имал, те не са избрали нито един ред, обаче при разхвърлянето обратно на буквите са ми помагали малко, но много малко. Може да се каже, че повече 80-90% на 100 лично аз съм я свършил тая работа.

В.К.: Имаш ли копие от тази книга сега?

С.К.: Има, тук се въргаляше един екземпляр, аз го разпратих по книжарниците и почти никакъв финансов резултат не се получи, но както и да е, няма значение. Въпросът е, че я издадох тази книга.

В.К.: Не се купуваше, или?

С.К.: Виж какво, аз не съм имал практическа опитност да разпространявам книги. За мен беше идея да издам книгата, пък кой е начинът по който тя може така да донесе материални блага, не знаех, аз съм бил тогава на 21-22 г.

В.К.: А баща ти какво казва?

С.К.: Той, баща ми, не разбира много, много от литература, той се допита до един за него мъдър човек и понеже другия мъдър човек бе бай Гошо, който беше кредитирал баща ми да купи машина, това-онова, той същевременно изглежда, макар и наистина мъдър човек, наистина интелигентен, издигнат много, обаче изглежда в него са имали материалистични схващания. Доста по-възрастен от моя баща, обаче до там се е бил добрал и затуй моя баща е дал на него, тоя дядо Гошо за книгата „Бранд" да се произнесе, щото моя баща, чувствал е, че не може сам да прецени, а онзи се е произнесъл отрицателно в смисъл, че това са сбъркани работи. Обаче, гледай друго нещо има тука съвсем, което аз бях написал в един предговор.

Книгата е с мой предговор, макар, че подпис няма никакъв на предговора, нито на преводача, така беше. Само годината и града, когато е издадено. Нито за преводач се писах, нито като автор на този предговор.

Спомням си след много години, може би след 30-40 години Тошев веднъж идва при мене и вика: „Ей, абе Ибсен, той бил окултист бе!" -казва на мене. Викам: „Защо?" - „А-а, ама тоз предговор дето го е написал Ибсен, то си личи, че е окултист".

ВК.: Ама ти не му казваш, мълчиш.

С.К.: Казвам му, аз съм го написал и той си прехапа устните така, нали Тошев. Повече не продължихме. То се схваща така. Той като окултист така. Един, който не е окултист, той няма да има представа, защото там се изтъкват окултни закони в предговора. Та аз, ако я намеря книгата ще ти дам.

В.К.: Значи пълен крах, финансов.

С.К.: Е, виж какво, туй за мене никак не е било важно, защото аз я разпратих на книжарите, имах списък на книжарите. понеже баща ми получаваше „Книжарска дума", вестника на книжарите и там бяха дали пълен списък на книжарите, аз разпратих и много малко са, които пратих, парите дори потънаха повечето. Както и да е.

Сега виж какво, то не трябва да се разпространяват тия неща, но то е първия ми опит в този предговор, пък и първото печатано нещо от мене, което беше доста голямо и който беше така издържан, поддържана именно тази духовна линия на Ибсен и специално на правдата, тази една как да кажа безкомпромисно отдаване стремежа към един идеал, горе-долу в тази насока. Млад съм бил и нали много силно съм го изразил. Сега. това беше първото. Аз като се върнах от трудовата повиност.

В.К.: Колко време стояхте там?

С.К.: В трудовата? В трудовата бяхме четири месеца, през лятото. Три месеца служихме преди това по домовете си, като тук-таме ни разкарваха да работим по малко. То почти нищо не работим, ама така просто за идеята. А понеже срока беше определен за осем месеца на тази трудова служба, вече по набор така и по задължение осем месеца, ний понеже сме първи трудов набор ни направиха така на целия набор, на всички едно смекчаване, че първи трудов набор работи седем месеца, та аз бях от този набор Значи 3+4=7. И като бяхме на работа там, като строихме линия Крумово-Преслав, ще кажа и туй, понеже то е пак така интересно.

През 1922 г. минаха цар Борис, Александър Стамболийски, този техния Цанко Церковски беше в таз група и са имали и други придружители, които не са от такъв ранг и не ги зная кои са били, но тези тримата бяха. Само, че те минаха така, доколкото си спомням на два етапа минаха, един час. Най-напред като че минаха Стамболийски и Церковски, след туй мина Борис. Нас ни строиха така, те са казали по нещо, какво са казали не знам. но казвам го като един факт. Произнесоха речи. та минаха тия хора покрай нас. Значи Стамболийски беше още Министър-председател тогаз нали. самостоятелно управляваше Земеделския съюз. както и самите наши началници - двамата и те бяха земеделци, които са били офицери по-рано и такива са ги подбрали да ги сложат за наши началници. Спомням си ги добре така единия и другия, тез които ни командваха бяха бивши земеделци, бивши офицери, те бяха наши началници.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...