49. Статията „Международен език” от Лудвиг Заменхоф

[Ани]

49. СТАТИЯТА „МЕЖДУНАРОДЕН ЕЗИК”

ОТ ЛЮДВИГ ЗАМЕНХОФ

МЕЖДУНАРОДЕН ЕЗИК

Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 78, 24.12.1933, с. ????

С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството.

Всъщност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно.

Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен.

Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати.

Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безмислеността и безрезултаността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество.

Паралелно с това зрее и се чувствува ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята. Един език, който да обединява всички народи без да ги подчинява под влиянието на един от тях, както би било ако се възприемеше за международен някой от днес съществуващите национални езици.

По тая причина главно и после поради извънредно голямата му леснота и достъпност за широките маси, поради вътрешната идея още, която съдържа братството на хората и народите, езикът Есперанто е предназначен да играе ролята на международен език на бъдещето обединено човечество.

Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят, за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на който хората от разните народи най-лесно да се разбират.

И всеки напредничав човек, всеки човек, който желае братството и единството да възтържествуват на нашата земя, трябва да подкрепи движението за международен език, като се нареди всред борците за Есперанто.

L.L. ZAMENHOF

Лудовик Лазар Заменхоф, твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г. в полския град Белосток. Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела.

Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимноунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите и на тази идея той посветил целия си живот. Вдъхновен от нея именно и за нейното реализиране той създаде международен език есперанато, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си.

Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимоунищожение обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения никога не ще умре, но постепенно ще расте и ще се развива до пълна победа над тъмните сили на омразата, разединението и злото.

PREGO SUB LA STANDARDO

 

Al vi, ho potenca, senkorpa Mistero,

 

Fortego, la mondon reganta,

Al Vi, granda fonto de I'Amo kaj Vero

Kaj fonto de vivo konstanta,

Al Vi, kiun ciuj malsame prezentas

Sed ciuj egale en koro Vin sentas,

Al Vi, kiu kreas, d. Vi, kiu regas,

Hodiau ni pregas.

 

Al Vi ni ne venas kun kredo nacia,

 

Kun dogmor de blinda fervoro;

Silentas nun ciu disput' religia

 

Kai regas nur kredo de koro

Kun gi, kiu estas en ciuj egala,

Ni staras nun, filoj de I'tuta homaro

 

Ce Via altaro

 

Homaron Vi kris perfekte kaj bele,

 

Sed gi sin dividis batale;

Popolo popolon atakas kruele,

Frat' Fraton atakas sakale.

Ho, kiu ajn estu Vi, forto mistera,

Auskultu la vocon de I'prego slincera

 

Redonu la paeon al infanaro

 

De I'granda homaro!

 

Ni juris labori, ni juris batali,

 

Por reunuigi Г homaron

Subtenu nin, Forto, ne lasu nin fali

 

Sed lasu nin venki la baron;

Donacu Vi benon al nia laboro,

Donacu Vi forton al nia fervoro,

Ke clam ni kontrau atakoj sovagaj

Nin tenu kuragaj

 

La verdan stardaron tre altre ni tenos;

Gi signas la bonon kaj belon.

La Forto mistera de I'mondo nin benos

kaj nian atingos ni celon. .

Ni inter popoloj la murrojn detruos,

 

Kaj il ekkrakos kaj ili ekbruos

Kaj falos рог ciam, kaj Amo kaj Vero

Ekregos surtero.

 

L. L. Zamenhof

 

МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ

 

На Тебе, безплътна, невидима

Тайна,

Що владаш света безконечен,

На Тебе, Източник на Истина сяйна,

Източник на смисъл всевечен;

На Тебе, що всеки различно рисува,

Но всеки гласа Ти в сърцето дочува,

На Теб, отрицател на кървави битви,

Днес пеем молитви.

 

При Теб ний не идем

с човекопрезрение,

Ни с догми да спорим за вери -

Ний слагаме днес навсегда

помирени

Сърцата си пред Твоите двери;

И с вяра от всеки в сърцето позната,

Ний, братя от всички страни на

земята,

Пред Твоите олтари!

 

Красиви създани Ти в плодна

природа,

Но кръв днес човека опива,

Жестоко налита народ връз народа,

Брат брата свирепо убива.

Която да си Ти, о, сила предвечна,

Изслушай Ти нашата молитва

сърдечна,

Ти мир низпосли тук, отдавна

изгубен

Отново полюбен!

 

Заклехме се ний да се борим без

спира

Да съединим вси народи;

Крепи ни, не давай да паднем

о, Сило,

Път труден докле се преброди!

На труд непосилен дари благослова-

Могъщи да бъдем в борбата сурова,

Та диви напади щом би се подели,

Да бъдем ний смели!

 

Зеленото знаме високо ще дигнем -

Добро, красота то вещае.

Звездата бленува ние ще стигнем

Духът ни навред ще витае.

Ний между народите ще сринем

стените,

 

Те c грохот ще рухнат навеки

разбити,

И братство и правда накрай за

човека

Наета щат навека!

 

Л. Л. Заменхоф