Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_03_11 Словото

София Неделни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 21:05

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Приготовленията на сърцето". Неделни беседи (1933–1934). Том II. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Словото


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета част от първата глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божи“

Ще взема само стиха: „И Словото бе у Бога.“ Една стара форма. Аз взимам „Словото бе у Бога“, това е проявеният свят, това е космосът, това е, което съществува, което виждаме, което изучаваме и това е, което има да изучаваме за бъдеще. Словото, това е великото, разумното; това е началото на битието. Всеки един живот трябва да започне от Словото. Това е първичната причина, която дава тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на вселената, развоят на всяко разумно същество. Онези, които съзнават този подтик, са щастливи; онези, които не го съзнават, са нещастни. Онези, които го съзнават, са в реда на нещата; онези, които не го съзнават, са в безпорядъка.

Та, от това гледище, когато в света се появява известна дисхармония, ние някой път мислим за света защо е така създаден. Туй е неразбиране на света. Когато човек върви по пътя и дига прах наоколо си, нали не трябва да питаме защо светът е създаден така, че се дига прах? Този човек само върви, той нищо не е създал, той само върви и дига прах.

Та, сегашните социални въпроси са прах, който се дига в очите на хората. Починете, този прах, той ще падне на земята и светът ще има пак този облик, който е имал. Та, ние живеем в три епохи: в епохата на миналото, в епохата на настоящето и в епохата на бъдещето. Ние не може да се освободим от миналото. Тялото, което носим, този ред и порядък са все от миналото. Не може да се освободим от последствията на миналото. Защо и за какво, както и да обяснявате, каквото и да мислим, един факт е това. Може да обясняваш болестта, но болестта си е болест, страданието си е страдание както и да го обясняваш. Обясненията някой път нищо не допринасят. Аз бих желал някой да ми превърже раната, отколкото да ми обяснява как е станала раната. Аз бих желал първо да ме нахранят, отколкото да ми обясняват кармическите причини защо гладувам в дадения случай.

Трябва едно правилно разбиране за Словото. Но нашите обяснения сега са обяснения за деца. И те са потребни, необходими. Ако искате, може да си държите от преди хиляди години вашите буквари. Те нищо няма да допринесат. Когото срещнете, казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вярва в Бога, докато има пари; като няма пари, не вярва. Вярва в Бога, докато е здрав; като изгуби здравето си, не вярва. Питам: В какво вярвате? Умрелите в смъртта вярват. Живите вярват в живота, силните вярват в силата, учените вярват в учението. Та казваме, че хората нямат едно верую. В какво вярват жените? В женщината. В какво вярват мъжете? Никакъв Господ нямат те. Жените вярват в женски Господ. Това са такива социални разбирания, които нищо не допринасят. И мъжът вярва в Господа, и жената вярва в Господа, и при това не се разбират. Туй са две ста[но]вища.

Онова, което може да въведе хората в едно разбиране, е Словото. Дали жената вярва в Бога, дали мъжът има Словото, тогава въпросът ще се изясни.

Сега някои вярват, че ще се разясни, защото Словото ще се преобрази. Преобразяването е закон на природата. Без преобразяване никакъв живот не може да се прояви; без преобразяване никаква любов не може да се прояви; без преобразяване никакво знание не може да се прояви; без преобразяване никакъв ред и порядък не може да се изяви.

А щом кажеш горе и доле, то е друг въпрос. Това е едно анормално състояние, горе и долу. От научно гледище ще има само поляризиране горе и доле. В природата няма горе и долу. Защото, ако вие отидете на Слънцето и от Слънцето гледате Земята, Земята ще бъде горе, а от Земята гледано Слънцето, Слънцето е горе, то е над нас. Как ще обясните? От гледището на мъжа жената е долу, от гледището на жената мъжът е долу. Но кога? Когато мъжът живее в жена си, той е долу. Когато жената живее в мъжа си, тя е долу; но когато живее извън мъжа си, тя е горе.

Запример Земята има три основни движения. Земята има едно околоосно движение, движение около своята ос. Сега, кои са причините за това движение, може да четете. Има друго движение, орбитно, движение около Слънцето и едно централно движение, в посоката, дето Слънцето се движи. Три главни движения. При тези три движения не се дохожда в стълкновение. Земята, като се движи около Слънцето, да не измени своето движение около оста, и като се движи около Слънцето, да не измени орбитното си движение. Сегашните хора грешат в едно: че те като се движат около един център, изменят своето околоосно движение. Запример Месечината така е изменила движението си около своята ос, но много медлено. То не е толкова важно дали се движи Месечината.

Понеже Словото е Разумното в света, Което е създало всичко. То е Първата Причина. И тази Причина се намира във всеки човек. Ти може да проучаваш света от онова становище вътре. Какво[то] е твоето вътрешно разбиране, такова ще бъде и разбирането ти отвън. Както и да разправят учените хора, всякога ще нагодиш разбирането на учените хора според своето вътрешно разбиране. Жената, както и да я възпитаваш, както и да я учиш, тя никога не може да разбере мъжкия живот, тя ще разбере мъжа по женски. И мъжът, както и да го възпитаваш, както и да го учиш, не може да разбере жената, той ще я разбере по мъжки. Ще каже, че не я разбира. Той не може да я разбере.

Когато аз върша едно добро, каква нужда има да ме разбират хората? Туй е едно добро. Ако аз правя добро, каква нужда има да ме разбират децата, че аз правя добро или не? Или каква нужда има една река, която тече някъде, да я разбират хората дали тече право или не? Чудни сме хората, когато искаме да ни разбират. Има стремеж в човешкия живот, който не се нуждае от никакво външно разбиране. Аз говоря сега за Словото като един вътрешен подтик, не като един външен повърхностен подтик. Не смесвайте онзи външен подтик с подтика на Словото.

Сега въпросът е да се подчиним. Някои не разбират какво нещо е подчинението в света. Казват, че мъжът е главата и жената трябва да се подчинява. Тази глава сама по себе си може ли да ходи? Тази глава, която заповядва, има ли крака да ходи? Туй е интересно, че съществата, които заповядват, нямат крака да ходят. Те винаги ходят с чужди крака. Ти заповядваш. Ти се качваш на гърба на един кон и той те носи. Докато си на гърба, ти може да му заповядваш. Щом слезеш от гърба му, ти не може да му заповядваш.

Сега може да се запитате защо трябва да се качите. То е вече ваше разбиране че искате да се качите на гърба на коня, и си има причини за това. Ако едно дете се качва на гърба на една круша, аз разбирам защо се качва. Качва се за някакви круши. Хората оценяват крушите от едно гледище, насекомите оценяват крушите от друго гледище. Когато хората оценяват едно плодно дърво, насекомите не се интересуват. Те се интересуват, докато цъфтят. Когато пък плодовете узреят, хората се интересуват, насекомите не се интересуват. Ние, хората, в света се интересуваме от любовта като цвят, други като плод. Ние се интересуваме от добродетелта като цвят, а други се интересуват от добродетелта като плод. Едни се интересуват от мисълта като цвят, а други като плод. Туй е различие вече.

Тогава де ще турите мъжа и де ще турите жената? В човешкия организъм де ще турите жената? Не ми цитирайте. Вие може да ми цитирате отде Господ е вземал реброто и от какво я е направил. Вие може да ми цитирате от какво е направен мъжът и жената. Тогава положението на мъжа съвсем не е завидно. Мъжът е направен от кал. Ако кажете, че жената е направена от реброто, земята не е по-високо положение, а пък мъжът е направен от кал. Ако така разсъждавате, вие ще извадите една философия. Това не е разумното Слово. Това е механически процес, от който човек е направен, външната обвивка на човека, но разумното дихание, разумното Слово, което Бог е вложил в тази форма, в тази кал, не е вътрешна кал. Калта е само една възможност, едно условие.

Вътрешното дихание, разумното начало, което е вложено в тази форма, това е човекът. Не е двете ребра, които Бог е вземал. Това е материята. И като взел двете ребра, какво направил Бог, я ми кажете? Замълча се въпросът за жената. Защо? Защото жената спада към творението на втория ден, за който Бог не си е дал мнението. Единственото нещо, за което Бог не си е дал мнението, е жената. Тя е без Неговото мнение. И затова казват: „Това е жена.“ Господ не си дал мнението, а хората се мъчат да дадат някакво мнение. Обаче, като дойде ден да се определи какво нещо е жената, Царството Божие трябва да бъде на Земята и само тогава ще се определи какво нещо е жената. Ако Царството Божие не дойде на Земята, жената ще остане без мнение, няма да има мнение за нея.

Сега Словото е у мъжа. Но краката не заповядват, главата заповядва. Главата не носи, краката носят главата. Когато главата заповядва на краката, идват движенията. Следователно жената е в краката, а мъжът е в главата. Тъй щото, когато мъжът заповядва на краката, идват движенията. Движението е най-същественото. А що е движението? Това е любовта в света. Първият подтик, стремежът в света, в какъвто и да е размер, туй е вече любовта. Любовта е движение. Настава един процес на Словото. Женският елемент е краката. А краката представят човешката добродетел. Краката, това са основата на живота.

Ще кажете: „Жената е краката.“ Краката са основата на живота. Те са доброто. Следователно човек гради върху жената. Върху жената е поставена основата на живота сега. Следователно погрешката на мъжа седи в това, че той върху тази основа не знае как да гради. Всеки ден гради и изгражда, хиляди години, и нищо. не е направил досега. Той направи една форма, след това я развали и казва: „Върху тази основа нищо не става.“ Казва Писанието: „Кой може да тури друга основа?“ Не може да се тури друга основа.

Защо именно Господ остави най-после жената да я създаде? Той казва: Ти още не си учен върху тази основа да градиш. Той казва: „Дай ми я, аз ще градя отгоре.“ И започна той, горкият, да гради и още в рая каза: „Господи, тук няма достатъчно кал да градя върху нея.“ И затова излезе от рая.

Туй е едно предание, което другояче обясняват. Понеже те са искали и двамата да излязат вънка. Като основа турили да градят, че им станало жалко, понеже вкусили от всичките плодове на рая, че преди да излязат, казали: „Хайде да вкусим и от този плод, че като излезем навънка, да разправяме на хората какво има в Бога.“ Вкусили от последния плод и излезли отвън. Тогава Господ турил ангел да пази вратата, да не би да влязат втори път и да ядат от това дърво. Някои казват, че турили ангел, за да не ядат от Дървото на живота, защото, ако ядат и от него, погрешката щеше да бъде неизправима. Че жената яде само един път, [а] ако беше яла два пъти?

Сега, да се върнем към разумното Слово. Противоречията, които произтичат от сегашния живот, противоречията произтичат от това, че мъжът мисли, че той може без крака. Някой казва: „Аз без жена мога.“ Ако ти отрежат краката, ще те носят на носилка. Трябва да разбирате. Когато казваме, че без жена не може, разбираме: без крака не може, без добродетели в живота не може. Мъдростта е в главата. В главата на човека се проявява неговата мисъл. Движението на краката, то е действие. Под темата „крака“ има стремеж, посока.

Две посоки има у човека. Мозъкът, който заповядва на краката на човека. Там се намира човешката добродетел, която е свързана с процесите на истината в живота, на реда и порядъка. Те дават подтик на краката, а движението представя любовта. Защото само в любовта има движение.

Тази светлина, която излиза от Слънцето, тя е пощаджия, който носи всичките любовни писма, каквито светът не е виждал. Всичките хора се занимават с четенето на тези писма. Ако четете архивите, ще видите какви любовни писма има със съдържание. Та тези любовни писма не са нищо! Какво е съдържанието на тази любов на сегашните хора? – „За тебе умирам, без тебе не мога да живея, ти си за мене ангел, ти носиш всичкото щастие за мене.“ Туй е преди да са се оженили. Като се оженят, казва: „Без тебе мога.“ Сега може да проверите думите, първото, което дадох. Казвате: „За тебе умирам.“ Няма защо той да умира за нея. Тя няма нужда той да умира за нея. Но да каже: „Аз за тебе ще живея, на тебе ще посветя живота си.“ А той казва: „Умирам за тебе.“ Туй е погрешка. Не зная, този въпрос не съм го проучил.

Та, казвам: Онзи, разумният процес е в света, който решава всичките противоречия. Съществуват противоречия, те са от три характера: противоречия в умствения свят, противоречия в чувствения свят, противоречия във физическия свят. Първите произтичат от човешката мисъл, вторите произтичат от човешките чувства и третите произтичат от човешката воля.

Та казвам: Ние, като разглеждаме съвременния социален живот, както е поставен, ние може да го изменим. Всеки човек в себе си трябва да има един правилен възглед. Всеки един мъж трябва да състави в себе си един правилен възглед за жената; всяка жена трябва да състави в себе си един правилен възглед за мъжа. Или другояче казано: трябва да си състави едно правилно понятие за разумното Слово. Да имате само една идея за разумното, не две разбирания за разумното, но едно разбиране. Да имате правилно разбиране. Като дойде, то трябва да уреди всичките противоречия във вашия живот, не изведнъж. В който ден влезете в правилното разбиране, противоречията ще почнат едно след друго да се разрешават.

Да ви приведа един пример. Скоро ми разправяха един анекдот, нещо писали вестниците, та ще го приведа за обяснение. Този анекдот седи в следното. Тази година през зимата става туй, в Сърбия. Един селянин, юнак, чува една вечер, че в дама се чува някакъв шум. Влиза и вижда, че един вълк влязъл, иска да задигне добитъка. Борил се, той бил силен, вързал вълка с пояса си. Дошли селяните, казва: „Дойде ми една идея.“ Взима един околовратник с един голям звънец, връзва го на вълка и го пуща в гората да си върви със звънеца. Първият вълк, на който е турен един звънец.

И вие, като хванете един вълк – един ваш недостатък, турете му един звънец на врата и го пуснете в гората. Питам: Какво е положението на този вълк, който носи звънеца? И като иде при вълците, ще видят, че има нещо ново на него. На нашите криви възгледи, които имаме, трябва да им окачим един звънец, един ритник и – в гората, да носят този звънец. Че на този вълк се намерил един умен човек, който, като му турил звънец и няма да влезе в дамовете при добитъка. Този вълк да каже: „Звънец ми туриха на шията. Още веднъж не влизам!“

Та, Словото, туй Разумното, трябва да имаме един възглед за [Него]. Казваме: „Ние имаме различни разбирания.“ Ние може да имаме каквито разбирания искаме, но нашите разбирания не може да изменят нашия живот. Ако искаме да имаме правилно разбиране за живота, туй разбиране трябва да служи за сегашния градеж. Едно разбиране, което не може да обясни твоето бъдеще, едно разбиране на Словото, което в тебе не може да даде нов подтик на подмладяване, едно разбиране, което не може да премахне смъртта, това е неразбиране на Словото. В началото бе Словото, смъртта дойде отпосле.

Като говоря за Словото, то е мощното. Ако искате да измените живота си, ако искате да обединявате силите си, да добиете знание, непременно трябва да влезете във връзка с разумното Слово в света, което сега иде в света.

Сега може да ви наведа много примери. Някои искат да наведат, че света да го обяснят как е станал, процесът на граденето как е станал. Може един процес да стане механически. Но зад всеки механичен процес има една разумност. Тя може да е пряка, може да е косвена. Може нещо да е излято в един калъп, да не е пипано от човешки ръце, но зад това изливане има нещо разумно в света. Запример, имате един кристал, един диамант, който кристализирал на 3–4 километра в земята. Кой го е образувал? Може да се обясни какви са били налягането, силите. На какво се дължи туй кристализиране? Кристализирането винаги се дължи на една разумност отвън. Или някой път вие размишлявате върху някой предмет, тъмно ви е. Седите ден, два, три и някъде от невиделица, не знаете отде, дойде ви една мисъл, която ви обяснява целия процес. Питам: Тази разумна сила, която ви обяснява света, отде дойде? Вие ще кажете, че е от вас. Тя не може да дойде от вас. Вие може да я възприемете, тя не може да излезе от вашия мозък. Твоят мозък я е възприел. Ти произвеждаш един звук, слушаш, че нещо се говори в тебе. Туй говорене не е в тебе вътре, ти възприемаш отнякъде и после го възпроизвеждаш. Разумното в света не е създадено отсега, то вечно съществува в света.

Сега, с нашите разбирания ние сме дошли до едно противоречие. Казваме: „Като умра, де ще отида?“ Казвам: Като умреш, ще видиш де ще отидеш. Сега разправят, че някой си техник е създател на киното. Чрез киното вече може да се разговарят духовете с един апарат. От четвъртото измерение един говор на съществата, може тяхната реч да се предава на Земята. Някой си инженер обещал, че като умре, ще съобщи една машина. Отишъл в другия свят и предава на друг инженер и всички техници казват, че тази машина е най-сложната, която може да се направи. И извън Земята инженер е дал плана как да се направи тази машина, за да се възприеме най-тънката мисъл от другия свят.

Някой път хората казват: „Не ни говорѝ за онзи свят.“ Чудни са хората. Значи, ако вие живеете в стомаха си, ще кажете: „Не ни говори за света на главата.“ Че вие не знаете ли, че [за] целия процес, който става в стомаха, се дава мисълта от мозъка? Ако този мозък не работи, никакво действие в стомаха не може да стане. Които са в главата, пак ще кажете: „Не ни говорете за стомаха.“ Това не е право. Понеже соковете от стомаха ще дойдат в главата. Ти едновременно ще мислиш за света на твоята глава, ще мислиш за света на твоя стомах, ще мислиш за света, отдето идат енергиите за този и за онзи свят. И за двата свята ще мислиш. Защото единият и другият свят са толкова важни, колкото и този, и онзи.

Казвате: „Като умра, де ще отида?“ Ще отидеш на най-хубавото място. Ще отидеш на едно място, дето хората с такси не ходят, с аероплани не хвърчат, гостилници няма, банки няма, хазартни игри нямат, търговски операции нямат, градежи като тукашните нямат. Питам: Ако ти не си се научил да ходиш, какво ще правиш в този свят? Ако чакаш някое такси, ще натиснеш звънеца. Такси няма. Какво ще правиш тогава? В този свят веднага ще проектираш мисълта си. Като проектираш мисълта си, ще почнеш да ходиш. Като се усъмниш, ще спреш. В този свят като идеш, като проектираш мисълта си, всичко става. Като спре мисълта ти, всичко спира.

Сега трябва да ви дам ред картини и обяснения. Някои от вас вярвате в другия свят, но казвате: „Не ни говори за такива заблуждения.“ Не, трябва да се разгледа онзи свят. Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят. Това са два полюса на живота. Ако ти не разбираш този свят, и в онзи свят не може да разбереш живота. Животът трябва да се разбере от онзи свят, от разумния свят. Онзи свят ще реализираш тук, на Земята, и живота на Земята ще го реализираш в онзи свят. Всеки човек, който иска да реализира нещо, ще го пратят тук, на Земята. Там няма спор за министър-председател. Който иска да стане министър-председател, трябва да дойде на Земята, дето има и царе, и министър-председатели. На онзи свят няма нищо подобно. Там не е важно толкоз министър-председател и цар. В онзи свят ти може временно да бъдеш приятел някому, да бъдеш брат някому. Да бъдеш добър, да бъдеш умен, да бъдеш отличен учен, може да помагаш на хората – това се считат за най-главните длъжности. Там всичките господари са най-добрите слуги. Там по-добър слуга от господаря няма. А най-големите лентяи в онзи свят са сиромасите. Там никой не ги кара, там господарите не карат сиромасите. В онзи свят като отидат, те си почиват. Те от сутрин до вечер само ядат и пият – студена, хубава вода пият. Вино няма. Казват: „И на онзи свят е така, я да се върнем на онзи свят.“ Като дойдат тук, пак виждат, че светът е обърнат наопаки. Затова често сиромасите искат да умрат, да отидат на онзи свят, дето господарите слугуват.

Това е едно обяснение, може да го приемете, може да не го приемете. Ако не вярвате, може да отидете да го проверите. Не е мъчно да го проверите. Изисква се малко време. Казвате: „Дали това е истина?“ То е въпрос. Ако е за физическото, аз мога да обяснявам всичките постижения на физическия свят.

Питам: Ти, който си учен, който си господар, който си богат човек или цар, или министър-председател, след като умреш и твоята глава се изпразни, де си ти, де е онзи господар? Че това не е ли един сън? Тогава вие ще мязате на онзи, който сънувал една вечер, че го коронясали за цар и му сложили на главата една голяма корона с диаманти. Идва един нехранимайко, иска да му вземе короната и скиптъра. Той дърпа и онзи дърпа. Като се събужда, държи си короната – българската си капа.

Та, всички хора в света, вие се борите като този цар. Жените се борят, мъжете се борят, децата, учените хора – за свобода, за отечество, за какво ли не. Това са само заблуждения в света. Единственото реално нещо в света, това е разумното Слово, туй, което не умира. Човек, който никога не умира, той е човекът. Човек, който умира, той трябва да знае, че се намира в един преходен свят. В себе си туй трябва да го знаете, не да го учите. Всичкото нещастие седи в това, че съзнавате, че туй, което имате, не е това. Мъжът страда, понеже мисли, че не е мъжът, който той иска [да бъде]. Защо страда жената? Защото не е жена[та], която тя иска [да бъде]. Аз гледах през време на войната какво подозрение [беше]. Една вечер вървя, идва един и ми хваща брадата. Казвам: „Какво?“ – „Избягал е един затворник, прилича на тебе.“ Казвам: „Аз съм един затворник и ти си вторият.“ Има един вътрешен начин. Ние, хората, се възмущаваме от онова, което ни се налага.

В Словото има едно разбиране. В Словото седи свободата на хората. Целият космос, целият свят в дадения случай, ако ти си [в] Словото, този свят е създаден за тебе. Ти може да бъдеш свободен, няма никакво ограничение. Ако ти търсиш своята свобода вън, [в] своя физичен живот, ти си на крива посока в живота. На физическия свят никой не може да бъде свободен. Тогава ще дойде някой голям човек и някой малък човек.

Но голямото и малкото, това са два полюса. Слънцето е голямото, Земята е малкото. Има известно отношение между Земята и Слънцето. Няма никакво противоречие между малкото и голямото. Малкото може да ходи там, дето голямото никога не може да ходи. Малкото голямо не може да бъде и голямото малко не може да бъде. Противоречие има. Човек, за да разбира условията на малкото и да разбира живота в неговите дълбини, той трябва да е малък, тъй да минава през всичките онези безгранични ограничения, за да ги премахне. Да няма ограничения в света, които да го спъват. Ако човек разбира законите на малкото, той е свободен. Ако той може да смени своята форма, може да е свободен. Запример, връзват един затворник, голям човек, връзват го. Ако този човек може да смени своята форма наполовина колкото е бил, той ще си изплъзне ръцете, краката и ще се освободи. Ако пък той разбира, той може да мине през всичките дупки на затвора. Никакъв затвор в света не може да го държи.

Тогава ще ви приведа онзи пример. Има нещо в човека, което [го кара] да се не поколебае. Един от най-верните полицаи на най-красивата мома искал да опита живота. Турила си тя една маска, хваща я, затварят я. Като си снема маската, той се влюбил в нея, напуща затвора и забягват и двамата. Снемете вашата маска, извадете този полицай. Ще кажете, че е лъжа това. Не, ще го турите в правия път. Ще му кажете: „Твоето предназначение не е тук.“ Тя му казвала: „По-добре да служиш на мене, отколкото в този затвор.“ Той ѝ казва: „Аз съм готов да се подчиня на твоите разпореждания.“ Тя му дава своите разпореждания. И досега още не са ги намерили.

Аз ви казвам: Каква е идеята? Служене на Бога, служене на разумното. Бог е туй, което може да ни освободи, което може да внесе в нас щастието, което може да внесе сила, което може да внесе безсмъртие, което може да внесе всичко това, което търсим в света. Не външната форма. Туй, което мога аз да чувствувам и да опитам, не само веднъж, но всеки ден да опитвам като една реалност. Какво може да ми кажете за онзи свят? Хубави са всички доказателства. Онова, което аз опитвам от небето, от Слънцето, за мене дава повече, отколкото всички философски твърдения. Те са хубави, аз ги признавам, но онова, което аз разглеждам и разбирам, дава повече, понеже то внася в мене известен вътрешен импулс.

Та, казвам: В какво седи едно верую? Не реагирайте върху това верую, което действува върху вас. Туй, което може да ви подмлади, туй, което може да възвърне вашите сили, туй, което може да поправи света, туй е разумното Слово. Казвате, че това Слово било у Бога. То е проявеният свят. И когато хората възприемат това Слово, сегашният свят ще се оправи. Тук, на Земята, има малко неразположение. Само нашата Земя е неразположена. Има и други места, дето не е разположена, но се предполага, че Словото не бърза като нас. Словото, или Бог, не гледа на нещата тъй, както ние гледаме.

Сега, да обясня идеята. Ти може да обереш водата на едно стъкло, но никога не може да вземеш водата на чешмата. Ти може да загасиш един човешки огън, но ти никога не може да загасиш светлината и топлината, които излизат от Слънцето. Ти може да спреш една каруца, но никога не може да спреш светлината, която върви в своя път. Има неща в света, които не може да се спират. Следователно ние не може да спрем движението на нашия ум, движението на нашата душа, движението на нашия дух. Всякога, когато ние се опитаме да го спрем, с нас се случват най-големите страдания. Ние искаме да направим неща, които са невъзможни. Трябва да благодарим, че не може да спрем нашия ум. Ти не може да се спреш да мислиш. Макар и да страдаш, но пак ще мислиш. И при най-големите страдания за предпочитане е да мислиш, отколкото да не мислиш, макар мислите да са отрицателни.

Та казвам: Като говоря от това гледище, всеки от вас трябва да се стреми към онази, правата мисъл. Ако разглеждате от формите, всяка една изказана дума в силата на Словото ако може да проектирате от онази дълбока мисъл какво влияние упражнява, ако вие може да виждате словото си, вие бихте подобрили вашия живот, вие бихте го изменили. Съвременните наблюдения на учените хора показват, има ред учени хора, които са показали ред статистики по кой начин, как се явяват разните болести. Те лекуват, като се премахнат съответните причини и тези болести постепенно изчезват. Защото по някой път, като се намери повече електричество в твоя ум, в твоя мозък, туй електричество не работи както трябва. Ще влезе повече въздух в мозъка и тогава работата ще се влоши. Щом влезе въздух в мозъка, то е опасно. Ако в твоя стомашен мозък се набере повече магнетизъм, ти не го разбираш, не го употребяваш както трябва, ще се набере повече вода в твоя организъм и ще влезеш в едно съвсем неестествено положение. Следователно природата не търпи никакво натрупване. Ние по закона искаме да станем богати в своята мисъл. Човек не трябва да има в запас голямо количество от сили в себе си. Той трябва да има толкова сили в дадения случай, колкото му е потребно. Защото в природата съществува един закон на обмяна. Всеки момент ще имаш толкова сили, колкото ти е потребно; толкова мисли, колкото ти е потребно; толкова чувствувание, колкото ти е потребно; толкова постъпки, колкото ти трябват. Ако ти се опиташ да си направиш един склад като един търговец, ти ще се намериш в противоречие със себе си. Вследствие на това сегашните хора имат два вида натрупвания. На едно малко дете почва преждевременно мозъкът му да расте, става с голяма глава, става анормална. У някои хора стомахът започва да расте и става натрупване. Двама германци с такива големи разширени стомаси се срещат и не могли да се целунат. Толкова им израсли, че се хванали за ръцете. Сега друг пример: че много хора не могат да се примирят. Защо? Не могат да се ценят. Защото коремът им е много изпъкнал.

Та, има религиозни учители, които искат да оправят света по религиозен начин. Има социални учители, които искат да оправят света по социален начин. Има държавници, военни учители, които искат да оправят света по военен начин. Един военен учител трябва да разбира силите, да произтичат от Словото. Друг няма да разбере, че държавничеството трябва да произтича от Словото. И религиозните трябва да произтичат от Словото. Единство трябва да има.

Та, казвам: Словото е навсякъде. Може да направите един опит. Вие сте чели, казвате: „В начало бе Словото.“ Казвате: „Туй е една отвлечена работа, Словото.“ Туй е вашият копнеж: искате в света да бъдете силни, искате да бъдете свободни, искате да бъдете богати. Какво ли не желаете. Колко хора, които следват по този начин, който дава съвременният живот, колко от тези хора са го постигнали туй, което те желаят? Малцина са го постигнали.

Тогава как ще си обясните вие положението на онзи гръцки философ Епиктет, който бил роб? Един римски патриций имал хиляди роби и той, господарят, тъй жестоко се отнасял с всички. Обичал всички да бие и той налагал на общо основание и Епиктет. Възмущавал се този римски патриций, че като го биел, той гледал със спокойствие на господаря си. Господарят искал да го накара да изгуби един ден равновесието си. Един ден почнал да го бие, да натиска крака му, но той пак останал спокоен и казал на господаря си: „Господарю, тъй, както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи, няма да мога да ти служа. По-добре да бъда здрав, за да ти служа.“ Той така натиснал крака и го счупил. Той казал: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ Оттам насетне крайно съжалявал господарят за постъпката си, освобождава го, дава му средства и той отива в Гърция. Епиктет става господар. Ние казваме, че при условията на живота човек може да стане господар, но трябва да има характера на Епиктета. Много християни не са се подигнали на туй положение, на което е Епиктет. Но той е бил запознат с основата на християнството и я прилагал.

Та, ние сега имаме механическо разбиране, очакваме да дойде Христос от небето и да ни освободи. Та нима русите не дойдоха да освободят българите? Че, ако дойде Христос да направи едно руско освобождение, ще бъдат ли свободни? Пак няма да бъдат свободни. Българите днес свободни ли са? Не са свободни. Че кой народ не е свободен? Американците са свободни, англичаните са свободни. Но има едно вътрешно освобождаване. От какво произтича? Има нещо анормално в живота. Единственото, което може да освободи хората, то е Словото. Всичките хора трябва да го възприемат. Туй Слово трябва да работи там, но трябва да вярваме в това, да прилагаме, да се направи един опит.

Сега може да дойде някой вярващ и да каже така. Мене веднъж искаше един баптист, един съботянин искаха да ме убедят, да ме направят като тях. „Ти – казва – си добър човек, но малко по-правоверен трябва да бъдеш.“ Искат да ме обърнат. Как? Почва единият да ме учи. Тогава привеждам пример. Казвам: Дойдоха евангелистите в света и казаха, че православните не живеят тъй, както трябва. Отделиха ги от православната църква. Хубаво, един прогрес. След това дойдоха баптистите и започнаха да отделят от методистката църква. Така не се върви. След това дойдоха съботяните и казаха, че трябва да се вярва в събота. Най-първо ще те кръщават, православен поп, после ще минеш през евангелистите, след това през баптистите и съботяните. Кой ли няма да те кръщава. След като те кръщават, пак ще си останеш такъв, какъвто си бил.

Сега ни най-малко не искам да хвърлям упрек. Туй е разбиране. Тези хора са ревностни християни. Аз какво разбирам под православни и всичките други? Аз съм ги запитвал: „Мислите ли, че ако аз стана съботянин, светът ще се оправи? Ако аз зная, че ако аз стана съботянин, светът ще се подобри, хубаво, да стана. Гарантирате ли това? Или ако стана баптист, ще се оправи ли светът? Че защо искате да ме кръщавате?“ Като тръгнах от Невидимия свят, ме кръстиха 10 пъти. Сега имам едно вътрешно кръщение, чрез огън трябва да се кръстя.

Знаете ли какво е кръщението с огън? С вода е много лесна работа. С огън трябва да се кръсти човек. Искам да ви наведа на мисълта да има единство в света. Всички хора имат добро желание. Има нещо неразбрано. То произтича от едно вътрешно състояние, една обстановка, с която човек не се е справил. В душата на всеки човек, в когото проникне любовта, в ума, произвежда резултат. Като проникне в сърцето, произвежда друг резултат. Като проникне в душата, произвежда друг резултат. И като проникне в духа, произвежда друг резултат.

Когато любовта проникне във всичките области. Затова е казал Моисей, който е разбирал този закон: Когато любовта проникне в ума на човека, когато любовта проникне в сърцето на човека, когато любовта проникне в душата на човека и когато любовта проникне в духа на човека, тогава той може да разбере Словото. Във всичките области трябва да проникне. Ако любовта проникне само в твоя ум, ще имаш само една четвърт от истината. Ще разбираш любовта с мисълта си. Ако любовта проникне в сърцето ти, ще разбираш любовта със сърцето си. Ако любовта проникне в твоята душа, ще разбираш любовта с душата си. Но ако любовта проникне и в твоя дух, ще имаш истинско разбиране. Всеки от вас може да отвори прозорците на вашето сърце, прозорците на вашия ум, прозорците на вашата душа и прозорците на вашия дух. Любовта може да влезе през тези прозорци и да ви даде онова истинско разбиране. Че като влезе, вие да бъдете доволни от това разбиране. Тогава всеки от вас може да бъде полезен не само на себе си, но може да бъде полезен и за другите.

„Словото бе у Бога и Словото бе Бог.“ И казва Христос, че Словото стана плът. Казвате някой път, че плътта е Словото. Значи, когато Словото стане плът, то вече видоизменя и самата човешка плът. Словото примирява в света всичките противоречия, които съществуват.

Та, казвам едно практическо приложение за млади и големи. Младият да приложи Словото като млад. Всичко, каквото пожелае неговото сърце, нека да го изпълни. Всичко онова, което желаете, да съгласите със Словото. Възрастният да изпълни всичко, каквото душата му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото. Старият да изпълни всичко, каквото душата му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото, каквото духът му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото, което е Бог. Тогава ще има едно вътрешно единство. То е най-голямото постижение, което може да имат и млади и стари. Младият, като възприеме Словото, няма да остарява. Старият, като възприеме Словото, ще се подмлади. Възрастният, като има Словото, той ще бъде нито млад, нито стар, той ще бъде във вечната младост. Аз наричам възрастни тези, които са съвършени. Младият е, който се стреми към съвършенство. Старият е, който е опитал. И възрастни хора са само онези, които са завършили своето развитие в света. Те са възрастни. Които са стари, има още да прогресират.

„В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Желая туй Слово да бъде у вас и да стане за вас една наслада. То ще бъде Бог у вас.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

23-та неделна беседа,
държана от Учителя
на 11.III.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни