Jump to content

70.2. Статията „Пророк не е признат в отечеството си” / Стела [Невена Неделчева]. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 2


Recommended Posts

70.2. СТАТИЯТА „ПРОРОК НЕ Е ПРИЗНАТ В ОТЕЧЕСТВОТО СИ”

ОТ СТЕЛА [НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА]

ПРОРОК НЕ Е ПРИЗНАТ В ОТЕЧЕСТВОТО СИ!

Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 2.

„Пророк не е признат в отечеството си". - Това е една формула, която е съществувала много отдавна, съществува и днес.

Признава се днес посредствеността, признава се угодничеството, признава се грубата сила и натрапчивост, а оня скромен труженик, който не търси своята слава, но славата на Бога, онзи, който е дошъл да каже една истина на хората, поверена му от Бога, той не се признава, защото тази истина понякога не хармонира с интересите и живота на хората, боде техните съвести, безпокои безгрижния им и охолен животец. Затова още не се признава, защото сме свикнали да гледаме на всички като на себе си. Иа всекиго ние приписваме своите недостатъци. „И той е човек като нас”, без обаче, да му приписваме своето добро. Всичко това е продиктувано от грубия човешки егоизъм и амбиция. Да си не подигне друг главата повече от околните, ще я смажат, както ония еднооки слепци от приказката, които, като видели човек с две очи между тях, викнали: „Дръжте да го уловим и да го направим като нас". И му извадили едното око.

Винаги великите хора са били гонени, клеймени и опозорявани, книгите им изгаряни и забранявани, те самите изпъждани или убивани, или, най-малкото, пренебрегвани и забравяни. И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из гроба на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници. Но късно. Грешката е поправена, но колко скъпо е платено за нея! Евреите и до днес изплащат непознаването на Христа. Българите платиха за нечовечното изгонване на богомилите с петвековно робство. А русите плащат още оглушката, която си направиха за гласа на Толстоя.

Това са най-близките до нас примери, без да навеждаме стотиците други по-далечни по време или по място, където велики хора са били пренебрегвани, техните предупредителни гласове не са чувани, техните истини, които носят само добро за народа - забравяни. И всички днес знаем тази истина и все пак не взимаме урок от нея.

И ако днес в нашето малко отечество се издигне човек с мисията да донесе добро на това малко отечество, да му покаже истини, които ще го избавят от грешки, които могат да имат лоши последици, да му посочи един прав път, по който ако тръгне, ще дочака много красив и много светъл ден, няма да ни трепне окото да махнем пренебрежително ръка и на него и на учението му: „Абе, що го слушате!" и да изтърсим куп глупости по негов адрес. Ала нека вземем урок от миналото. Нека си припомним думите: „Пророк не е признат в отечеството си” и ги перифразираме: Пророкът трябва да се признае в отечеството си! - Там да се признае, да се разбере от неговите съотечественици, да обикнат и прегърнат истината, която носи, да опитат ефектите и първо те, и те да я покажат на света като тяхна рожба на техен син, рожба на самите тях - на техния национален гений!

Стела

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...