99. Национализация и експроприация. Комуни, кооперации, задруги / Вергилий Кръстев.

[Ани]

99. НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ И ЕКСПРОПРИАЦИЯ

В.К.: И това беше третия опит. С.К.: Третият опит, виж какво, завърши, да не се такова много, защото те са безкрайни тези работи.

Третият опит завърши при национализацията на 23 декември 1947 г. бе национализацията. Преди туй идваха да ме питат изпратени от вечерта така, изпратени от тия, които ще национализират да ме питат кооперация ли е или какво. Викам: О.О. д-во един от властта така де, не от тези, които бяха ръководители там на движението, де. И на другия ден идват там с оръжие трима души: „Горе ръцете", горе, горе, хайде и това е. Ето как експоприацията стана. Цял живот съм мечтал за нея, най-подир стана и то с мене. И ако искаш да ти кажа фактически аз я посрещнах съвсем другояче. Има хора, които до отчаяние са идвали, понеже целия живот им е бил в частната собственост, а за мен парите и сега за мен нищо не са. Парите за мен са само да си купиш ей тъй това, което ти е необходимо, тъй да имаш пари, какво ще те ползва?

В.К.: Значи онези идеи от юношеството срещу частната собственост не са били забравени. С.К.: Са си останали, но да ти кажа факта, че не само аз, но и цялото ми семейство, които бяхме тогаз, бяхме спокойни. Те понеже ни оставиха в една стая, а те почнаха да обискират и къщата насам-нататък. Имахме си пиано, дъщерята седне да свири и ние пейме. Те си шетат из къщата, ние си пейме. Дъщеря ми свири на пиано, а ние с жена ми пеем, това е. Щото жена ми и тя така имаше такива идеи социални още като работничка, и тя си имаше таз идея, симпатизираше на комунизма. Та никак не ме е трогнало така, че са ми взели туй, взели онуй.

И фактически те ми взеха повече товара, щото печатница, издателство, всичко туй беше голям товар, идваше време, когато хартията се свърши, аз тия работници какво ще ги правя и т.н. като няма хартия.

Пък книжарницата не можеха по закон да я вземат и ми я оставиха. Тъй че аз се почувствах даже много облекчен от тази работа. Не съм почувствал някаква изненада, нито съм се отнесъл с някаква омраза или с някакво огорчение от туй, аз го знаех, че то си е редно да стане. И така стана, че аз продължих книжарницата, обаче понеже бях идеалист, как да кажа, то един търговец от Търново мина и ми каза: „Момче, момче, абе какво правиш ти, бе?” Искаше да каже какво съм украсил витрината.

Сложил съм не знам какви украшения във връзка с Коледата там, книги така, направил съм витрината много хубава. Искаше да ми каже, какво правиш. Той понеже бе стар и възрастен човек, опитен, иска да каже, че туй е нещо, което ти правиш, ще ти завидят или ще те премахнат. И действително тъй стана.

Едва ли мина година и половина след това и ме вика главния секретар там на партията, вика ме при него и това-онова, със заобикалки да им дам книжарницата. Какво ще правя, той после ми каза един комунист-адвокат: „Защо бе, той няма никакво право.” И аз виждам сега, знам, че това е комунистическа власт вече и се съгласих така. „Ще те направим, кай, управител”. Те имаха вече партийна книжарница. Значи 1947 г. като е национализацията декември, туй 1948 г. аз продължавах книжарството частно, 1949 г. е станало туй нещо.

Както и да е дадох им книжарницата. Сега те ми платиха нещо. Те почнаха описи, описваха, описваха, пък то имаше до безкрайност книги и по едно време оставиха, вече престанаха да описват, оставиха ми ги на мене, щото видяха че са много. Те, партията на комунистите, те тогаз не са имали много средства и трудно са поели тоз дълг и затуй спряха по едно време и както и да е. Мен ме назначиха не на същото място, на същото място оставиха жена ми, като магазинерка и още един техен човек, а пък мене ме пратиха в централната им книжарница, там, която беше едно голямо помещение така на централния площад и там аз бях около една година, бях като магазинер, не като управител. Та, гледай какво, тя беше една бюрократична работа. Работата им беше много малко. Не бяха организирани, нямаха опитност, сложили директор, сложили счетоводител, сложили доставчик, касиер. Той счетоводителя едновременно и касиер. А пък работа малко. При мене бяха сложили жената пък на този от висшата партийна школа от техните хора и после като дойде, го назначиха за първи секретар.

Нямаха опитност и аз отидох в таз книжарница със същото желание да работя както бих работил на моя работа. Абсолютно никаква мисъл за кариера и понеже бяха ми оставили на мене задължението така и правото да давам поръчки за неща, аз почнах като на своя работа.

Наближава Нова година. Срещу Нова година аз имах такъв голям оборот, толкова хора, че просто не мога да ги посрещна. Пълни се цялата книжарница с хора и книги, книги, аз зная детски, особено за децата и какво не още, украшения за елха, играчки, абе какво не и то така много, много вървеше. Аз исках тъй да се каже, нали дошъл съм тука, туй нещо да го възпроизведа докъдето е възможно и нали така връзките ги имам, зная къде има, кои доставят тия неща и почнах тука. В.К.: По същия начин! С.К.: Пак в ограничени размери, но да има нещо срещу Нова година, да се посрещне. Те ме подозряха, че правя някакъв съботаж нещо, разбираш ли, те макар не ми го казват в очите, но разбрах ги, пък то са били ръководени повече от туй, че виждали, че няма средства достатъчно да посрещнат. Добре, ама същите тия неща, щяха да им се възвърнат с печалба така. И заради туй веднага ме прекъснаха, да не давам, отмениха ми правото да давам поръчки. И те неопитни хора, разбираш ли, този управителят, никога не се е занимавал с търговия, доставчикът, той е бил частен търговец в едно село там, ама и неговата опитност съвсем ограничена. Преди всичко той няма връзки, той е вземал от мене и от други севлиевски книжари стока, не е имал непосредствени връзки. Счетоводителят пък и той малко надут така и той гледа на мене като на бивш капиталист, значи съм враг. Враг и така почнаха те, обаче нищо не направиха. Дойде Нова година, е нищо не можеш да дадеш, хора може да ти влизат, но какво ще им дадеш, когато няма нищо. Има някоя и друга книга тука провесена, те ако са ме оставили аз да сложа детска литература, тя се продава толкоз много, от „Хемус” да речем. И работата вървя така едвам, едвам, двама души се разхождаме из книжарницата, тя бе много голяма. Разхождаме се, но ще дойде от време на време клиент, защото няма и какво да купува точно. Е, някои най-необходими работи имаше, да речем моливи, гуми, туй-онуй, обаче само с туй не се покриват разходите.

И по-нататък и аз пожелах да напусна, но аз сам първоначално пожелах да напусна, но после тъй се оказа, че и да не бях напуснал щяха да ме махнат, по следната прична, по две причини по право.

Първо, защото в туй време, когато аз нямах вече печатница, напечатих осем хиляди каталога на беседите. Тук ги напечатих в София, аз нямам печатница де, в София ги напечати нашата печатница, на Изгрева имаше вече печатница с машина и т.н. не онази по-раншната. Таз друга, тя оназ машина не я има. Имаше печат, напечатих 8 000 каталога и същевременно аз направих една много голяма поръчка за беседи, разбираш ли, беседи към 150 000 лв. тогавашни пари май бяха и ги доставих. И когато тез беседи са дошли, те много колети, може би за цяла кола или повече от кола даже колети. Ето какво стана. Аз, като ми съобщават от пощата, намират ме в книжарницата, партийната и ми казват: „Ела да си вземеш колетите, че няма къде да ги слагаме". И тогаз аз напущам така книжарницата и тя остава там другата така, жената, не е заключена, добре ама счетоводителя се научава къде съм отишъл и що съм и взема началника на милицията и идват там при мене както аз разтоварвам от колата колетите. Стоят, нищо не ми казват, но гледат ме така само, виждат че разтоварвам колетите от колата без да ме питат. Викам, това са беседи от Петър Дънов и толкоз, те си отидоха. Друго нищо. Но туй е една от причините заради които ме махнаха.

Пък аз бях започнал тоз каталог да го разпращам, масово го разпращам по разни адреси така. Изглежда, че нито един екземпляр не е отишъл до получателя. Те са ги задържали като този каталог и плюс туй още една работа се яви пак във връзка с туй, че кой знае как е попаднал тоз каталог на някакъв учебник в едно съседно село, те тогаз правеха гимназии в селата, временно беше това, после се отказаха от таз работа, ама има едно голямо село Крамолин бяха направили и там гимназия, както и в Сенник имаше. Те после ги ликвидираха. И някакъв ученик ми пише, да му пратя беседи, разбираш ли? Сега туй писмо какво е било. що е било, но минало изглежда писмото през директора, който май, като че ли някакво дело бяха завели по тоз въпрос, че съм разпространявал беседи в училищата специално. Пък аз нито съм ходил в училището, нито го познавам, той не знам от къде ми го върнал каталога и ми пише. И бяха завели дело по този въпрос, и значи. В.К.: Трябва да те махнат. С.К.: Аз бях решил вече така, но като се явява туй, те непременно щяха да ме махнат.

Напуснах и после туй дело се разгледа, разбираш ли, ама то беше дело като не така криминално, ами нещо как да кажа, като гражданско или какво значи, не бяха формални съдии, а бяха хора, тези дето ме съдиха в дадения случай, бяха хора мои, тъй да се изразя, мои близки хора и двамата. Сега трети имаше ли, не зная. Единият беше бивш работник при мене, бивш работник обаче сега като комунист, те ги вземат като другарски съд са били те, допълнително нещо беше, аз нямам точно представа. Другата беше дъщеря на един наш брат Иван Гелинов, омъжена за един голям комунист. Наистина и така се проявяваше като комунистка, а пък заседателите и те какво сега там нали, виждат, явявам се пред тях, пък те мои хора тъй да се каже и двамата. И не зная какво решиха, май ми определиха една малка глоба и даже таз малка глоба кой знае защо не я потърсиха. Нито я потърсиха, нито пък аз съм ги потърсил, тъй че не съм платил и глобата, но те и двамата се споразумяха, понеже ме разпитаха. Бъркам ги малко. Хайде да оставим.

В.К.: Искам друго да питам. Ти през това време попълвал ли си марки за социално осигуряване в твоята трудова книжка? С.К.: Не, никога за мене си, никога за мене си. На работниците нито една стотинка не е пропусната да им се облепят трудовите книжки и даже закона мисля, че беше половината да е за тяхна сметка. Доколкото си спомням всичко беше за наша сметка. Даже имаше един от работниците, който е хем наш брат, този ръководителя на печатницата Чернев, който сега е в Севлиево, който пък тъй се изхитри, че не, половината трябва да е било за тяхна сметка, щом като е такова. Той пък не искаше да му лепя, щото да се не ощетява така да, разбираш ли, не половината наистина съм задържал в такъв случай сега. И не съм му лепил, защото не иска да му лепя, да не се ощетява, заплатата му по-голяма.

В.К.: Ти твоя книжка не си имал? С.К.: Аз не съм си за мене, нивга. В.К. Накрая остана без пенсия. С.К.: Без пенсия. Сега ми дадоха туй едно време го наричахме „за бедност”, а сега „социална пенсия". Взимам я и съм доволен, благодаря. Благодаря на властта, достатъчно ми е.

КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ, ЗАДРУГИ

Вергилий Кръстев

1. Преди отварянето на Школата и след това от 1922-1944 г. в съзнанието на последователите на Учителя Дънов кръжат тези идеи.

2. Комуната и комуналния живот.

Направените опити доказват, че човешкото съзнание не може да схване същността и принципите на комуната, комуналния живот, защото се движат в света на самосъзнанието.

3. Кооперациите се откриват в България, като опит да се защитят онези хора, които са ограбвани. Но принципа за комуналния труд не е застъпен в тях, а се комунизира капитала и с това се измества идеята за съдружие между свободни съзнания.

4. Задругата като идея излиза от идейните течения в България на толстоистите, които правят своите опити, но всички пропадат.

Идеята за задруга издигната чрез вестник „Братство" се осъществява чрез няколко опита и те всички пропадат. Не е готово човешкото съзнание за тази идея.

5. От 1922-1945 г. комунизиране на капитала и на труда се прави в СССР като колхози.

6. От 1945-1990 г. се правят опити във всички социалистически страни в Източна Европа.

В България земята се изземва и се създават ТКЗС. Но този опит направен от милиони хора в името на една идея за братство пропада, защото не е поставен на идейна основа, че всички хора да се движат и живеят в Бога.

7. Ето защо се прилага едно изявление на Учителя за кооперацията и за този опит в България.

„ЦЕЛИЯТ ИЗГРЕВ Е ЕДНО УЧИЛИЩЕ.

ТО НЕ Е МЯСТО ЗА ТЪРГОВИЯ.

АЗ НЕ СЪМ ДОШЕЛ, ЗА ДА УСТРОЙВАМ БРАТСКИ ТРАПЕЗИ И КООПЕРАЦИИ.

КООПЕРАЦИЯТА НЕ Е ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ.

ЧОВЕК, КОЙТО РАБОТИ ЗА СЕБЕ СИ, ЩЕ ПРОПАДНЕ .

ГЛЕДАЙТЕ ДА ПРИДОБИЕТЕ НЕЩО НА ЗЕМЯТА СЕГА.

НЕ ЗНАЕТЕ КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ БЪДЕТЕ ТУК.

ГЛЕДАЙТЕ ДА РАЗВИЕТО ШЕСТОТО ЧУВСТВО - ДА ВИЖДАТЕ И ДА ЧУВСТВУВАТЕ НЕЩАТА.

ВСИЧКО ИЗПИТВАЙТЕ И ЛЮБОВТА УПОТРЕБЯВАЙТЕ.

ВСИЧКО ИЗПИТВАЙТЕ И ПО ПЪТЯ НА МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА ВЪРВЕТЕ.

ГЛЕДАЙТЕ ДА СТАНЕТЕ ГРАЖДАНИ НА НЕБЕТО.

НЕ ОТЛАГАЙТЕ ЗА ДРУГО ПРЕРАЖДАНЕ!”

Учителят-18.Х.1936 г., 10 ч„ неделя.