111. Николай Райнов. Статията „Николай Райнов” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 234. Декларация

[Ани]

111. НИКОЛАЙ РАЙНОВ

В.К.: Ето във вестник „Братство”, брой 236 има поместена статия от теб за Николай Райнов. С.К.: Той премина през голяма еволюция. Отначало бе противник, после опонент и накрая призна и коленичи пред Учителя. В.К.: „Псалом на слънцето" от Николай Райнов. Значи сега искам да ми разкажеш нещо за Николай Райнов. Тук има статия за него от теб. С.К.: За Райнов мога да кажа някои работи и общо, и във връзка с туй. Лично, аз ми допаднаха още първите книги на Николай Райнов, като нещо извънредно, необичайно в нашата литература със своя стил, със своята музикалност, с темите, които засягаше, които нашите и други писатели така не задълбочаваха. Той навлиза направо в окултни теми и аз почнах да ги чета тези книги още преди да навляза в окултизма. Още тогаз, щото преди още така, нали, да се запозная с окултната литература те бяха почнали да излизат, та така бяхме го издигнали като един много голям така писател и нали после, след като минаха тия моите разни разправии по затвори и чужбина, като се върнах бяха излезли вече много негови книги. Така четях, макар, че той бяга от тях така, как да кажа, много се увличаше така, не знам и аз как да се изразя така в тия отношения. Полът така, полът доста играеше роля в неговите художествени произведения. Но помня и туй, че още първите години той минаваше нещо като, той може би и сам си минаваше нещо като ръководител, като учител и т.н., нещо имаше поклонници. Та във връзка с туй имал е някакво до известна степен пренебрежително отношение към Учителя, така за известен период от време, който после се коригира. А тука сега, за това което е тука, ще кажа, че 1939 г. тогава по него време е дошло време при някаква негова годишнина, някакъв юбилей, може би 60-годишнина ли е било, 50 ли, не си спомням. И се проектираше този юбилей да му се устрои, обаче църквата, в лицето на Синода се възпротиви и наложи на държавните власти да не се празнува юбилей на Николай Райнов, защото църквата го таксуваше като враг на християнството, в смисъл в специална връзка с издадения от него роман „Между пустинята и живота”. В този роман Николай Райнов, нали, след като така Исус е едно от действуващите лица и разни други римски благородници и еврейски, разговарят помежду си, но туй, което да речем, те са разни философски теми, но туй което църквата така, против, което възстава и против което даже и Учителя се произнесе, в началото на книгата, на този роман, Николай Райнов описва зачатието на Христа тъй да се каже и раждането му, един вид той така описва една такава сцена, че майката на Исуса случайно среща някакъв римски благородник в околността там на Юдея и от туй тяхно събиране се е родил. Значи това е едно противопоставяне на, как да кажем, догмата и твърдението на християните, за безпорочно зачатие на Христа, на Исуса. И от там църквата го обвинява като е така, а може би го и изключва от религията. Но вижте какво сега: във връзка с тая работа и Учителя се е произнесъл. Имаме един брат, той почина, зъболекар от Ямбол, Тодор Попов май се казваше. Той като студент още тука е бил един от хората, които така се много вдъхновявали и много възхищавали и така боготворели Райнов и са му ходили така заедно с други млади, считали са го така за един много голям окултист, някакъв бивш египетски жрец, и т.н. Туй го описва този Тодор Попов, го описва в своите спомени и когато излиза тази книга „Между пустинята и живота” Тодор Попов като я прочита, това му прави впечатление и отива при Учителя и казва, тъй, тъй Учителю, Николай Райнов еди какво си е написал, еди каква си книга, еди какво си, какво ще кажете за туй. Аз казва така за другите му книги го уважавам, туй говори Тодор Попов нали, аз ги приемах и така.

Учителят казал така. Туй са думи на Учителя вече: „Когато е писал, той е бил с гръб към Истината”, така се изразил Учителят. „С гръб към Истината е бил", Николай Райнов, когато е писал тази книга.

Та туй сега нали малко ме охлади към него, обаче неговите книги изобщо като литература в художествено отношение са един образец на българския език по своята музикалност, по своята художественост, та аз не съм престанал да го слагам много високо в туй отношение. И когато по настояване на Синода се отложи, не, ами се забрани чествуването му, аз използвах случая тука хем да поместя от Николай Райнов нещо, хем да напиша нещо за него. Разбираш, като се противопоставях на Синода и накрая пиша, че как така, една индулгенция му дадоха, човек като е извършил нещо той си отговаря за грешките.

Таз е моята статия за него, която завършва така, след като го хваля и го издигам до небето като творец на художествената литература, казвам: „Но все пак Николай Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка както и всеки един от нас. Когато човек върви по нови пътища били непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка. Такава погрешна стъпка е според нас известно прокарвано от автора схващане в един негов роман”. Така съм се изразил. В.К.: Значи това се отнася за този роман. С.К.: За този. „Да забравим това и да не се занимаваме с него. Всеки сам трябва да търси и да изправя грешките си". И завършвам: „Николай Райнов е истински творец на нетленна духовна култура и като такъв той заслужава нашето преклонение и благодарност”. И не се мина много време, година или две и Николай Райнов току се изтърси в Севлиево със своя издател така. В.К.: Понеже той чел това нещо. С.К.: Ами ще го е чел, разбира се, аз го пращам вестника и на Райнов и на Стефан Атанасов. Идва не само за мен, той си обикаля клиентите. Щото той даваше книги и там имаше книжарница на Кооперацията, на кооперация „Напред”, на широките социалисти я бяха организирали, обаче понеже бяха много силни особено в тази дейност, те си имаха магазин на кооперацията и за потребителни стоки и книжарница имаха. Тя беше близко до нас и те най-напред там отиват и от там пък идват при нас. Николай Райнов с издателя си Стефан Атанасов, те с кола изглежда са били. Та Райнов дойде и беше жена ми, той й целуна ръка, там имаше един брат по-възрастен от мене, понеже той по-представителен и така по-стар, той помисли, че той е Сава Калименов, сигур за него, и той го целуна Николай Райнов, целуна него, другия. В.К.: Оня мисли, че е Учителя. С.К.: Не, той мисли сигурно, че съм аз, с брада. В.К.: А, той мисли, че това си ти. С.К.: Сигурно, така предполагам. И сигурно е така, щото, обаче това е благодарност за тази статия. Щото аз го хваля много тука. Може би един пасаж ще прочета: „Николай Райнов е създателят на новия художествен стил в българската литература. В това отношение той издигна българската реч до небивала висота, хармония, музика, пластичност, жива пленителна образност, това е художественото слово на Николай Райнов, където опива душата със своята магична мощ”.

В.К.: Разказвали ли са нещо друго възрастните приятели как се е проявил по отношение на Учителя? С.К.: Да, знам това. Сега ти си го чувал и от други места. В.К.: Не, не съм чувал. С.К.:Следното мога да кажа аз. В последните години на Николай Райнов той коригира напълно отношението си към Учителя и сега първо мога да кажа туй, което съм слушал лично аз от устата на един брат от Пловдив, бивш учител Антоний Николаев. Той като студент тука още преди да завърши, е бил връзка между Учителя и Николай Райнов. Николаев учителствува една година в Севлиево, та тогаз съм имал възможност с него така да бъде в по-близък контакт, беше учител, той май по руски им предаваше литература, както и да е, та от него съм чул следното. Тогава, когато той завързал отношения така Райнов с Учителя.

Учителят е наредил на Николаев да иде да му купи някои книги на Райнов, сега не знам за кои точно се отнася. Щото Райнов беше издал 23 тома народни приказки, туй издателство на Стоян Атанасов, разбираш ли. Преразказани от него народни приказки. Обаче той е бил много работен, така например 10 или 12 тома ли бяха „История на изкуството”, негови лични книги, които съм виждал. Та също, той непрекъснато е работил, та не знам, мисля, че се отнасяше именно за тия приказки, които бяха към 20 тома и те са издадени за юноши, за млада възраст повече, издадени са от този същия издател Стоян Атанасов, с когото отидоха там и който този Стоян Атанасов под влиянието на Райнов също издаде много окултни книги. Той издаде между другото и на този, французина, на Едуард Шюре „Великите посветени” два тома, „Енциклопедия на окултизма” от Тухолка и още доста. Оназ книга, за която питаше „Светлина на изтока” и тя е издадена от него, изобщо доста окултна литература излезе от туй издателство, благодарение на намесата и на туй, че той беше под влияние на Райнов.

И както казах, когато този Антоний ми каза, че е занесъл книгите, Учителя му наредил да ги купи от книжарницата и да му ги занесе. Й същевременно Учителя е пратил свои беседи на Райнов и така били надписани според думите на Антоний Николаев, надписани, дали пакета или „На добрия Николай Райнов”, туй Учителят го писал с ръката Си. На добрия, значи Той има пак така положително отношение, независимо от туй, че Николай Райнов преди време е направил грешка лично против Него и грешка още по-голяма така в онзи роман.

И още по-важно е туй, което вече брат Боев разправя пък. Брат Боев разправя, че пак по него време, той е значи присъствал, бил в това нещо, когато Райнов решава да отиде при Учителя. Райнов е отишъл при Учителя и е бил придружен от Боев. Заедно с Боев, той сигурно се е отнесъл до Боев, за да предупреди Учителя, да вземе съгласието Му. И Боев казва, че Райнов буквално паднал в краката на Учителя, и се обръща към Него и вика: „Учителю, винаги когато се моля, Вашия образ се явява пред мене”, нещо подобно, разбираш ли. И значи Райнов в края на краищата се оправя така. Та мен ми е бил винаги и сега симпатичен Райнов, независимо от туй, че е правил грешки. Щото както казвам, то никой абсолютно не е застрахован от това да не прави грешки в живота си, тъй както има и сили, които нявга помрачават съзнанието на човека и могат да го тласнат къде ли не, без самия човек така да съзнава, че прави нещо.

Та аз тука сложих „Псалом на слънцето” от Райнов, което е описание на 12-те зодиакални знака, един вид като доказателство на нашите хора, че действително това е един човек така, едно, че като окултист, друго, че в художествена форма излива нещата. Можеш да видиш ти как отначало започва: „Щерна от неугасим светлик - вселенска багреница от лъчи: що е по-велико от Слънцето? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, който е син на Безсмъртието и баща на Живота”. Това из една от книгите му. Аз защитих против Синода Райнов и той заради това се чувстваше така разположен.

И после нали имахме контакт, Атанас Николов водеше преводите на есперанто, искал от него позволение да преведе един разказ от Райнов. Той разбира се, веднага му позволява и му е разрешил, дали лично е ходил или с писмо е било не си спомням, му е казал, че всичко каквото искате може да превеждате, без да го питат даже. А по-късно той бе пратил една статия за „Братство”, която, когато я получихме бяха го спрели. Спряха го през време на самата война, щото аз писах една статия непосредствено след като навлезе Хитлер в Русия, написах статия „Славянство”, заради която я спряха. Щото статията казва, тя виж е една от важните статии, която казва: „Славянството е непобедимо", то не може да бъде победено, понеже на него е определено новата култура да изнесе на плещите си, и веднага спряха вестника.

И вестника беше спрян, статията на Райнов се получи, стоя до тогаз, докато излезе първия брой след 9.IX. 1944 г. я поместих там. „Виолетовият лъч” беше. Единственото нещо, което той лично е пратил за вестника.

СТАТИЯТА „НИКОЛАЙ РАЙНОВ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

НИКОЛАЙ РАЙНОВ

Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236,12.02.1939, с. 5.

Николай Райнов е създателят на новия, художествен стил в българската литература.

В това отношение той издигна българската реч до небивала висота. Хармония, музика, пластичност, жива пленителна образност - това е художественото слово на Николай Райнов, което опива душата със своята магична мощ.

Не само в България, но доколкото знаем и в цялата световна литература, той няма подобен на себе си майстор на художественото слово.

Той е сам за себе си оригинал, сам за себе си първоизточник. Той не подражава никому, а твори. В областта на езика той създаде нещо небивало, нещо неочаквано.

Николай Райнов издигна българския език до такава висота, на която биха могли да завиждат езиците на най-големите културни народи на днешното време.

По отношение на езика, Н. Райнов направи малкия и скромен български народ равен на най-големите и най-напреднали народи.

А не е ли езикът един от най-важните елементи в духовната култура на един народ?

Ако само това беше направил Н. Райнов, той заслужава не само един, но и двадесет юбилея. Всъщност, външното, официално признаване, „юбилеите” и шума не са били никога необходими за истинския творец. Н. Райнов има и ще има вечната признателност на българския народ, на сегашните и на бъдещите поколения за това, че той издигна на недостижима висота българското художествено слово и с това ни направи равни на най-големите.

Що се отнася до съдържанието на неговото литературно творчество, то също така е необикновено и поради това, в една голяма своя част е непонятно и недостъпно за мнозина, ограничени в един тесен кръгозор хора.

Николай Райнов познава живота и неговите тайни много по-добре от всеки друг български писател. Той знае вечните истини - истините на окултизма, познава свещения път на душата през дванадесетте знака на Зодиака, знае законите на карма и прераждане, и това му дава възможност да прониква до глъбините на човешката душа.

Но, все пак, Н. Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка, както и всеки един от нас. Когато човек върви по нови пътища, непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка. Такава погрешна стъпка е, според нас, известно прокарвано от автора схващане в един негов роман.

Да забравим това и да не се занимаваме с него. Всеки сам трябва да търси и да изправя грешките си.

Николай Райнов е истински творец на нетленна духовна култура. И като такъв, той заслужава нашето преклонение и благодарност.

Сава Калименов

ДЕКЛАРАЦИЯ

Николай Райнов бе окултист и член на теософското общество. При посещението на Учителя в с. Мърчаево, бива приет от Него в присъствието на Боян Боев.

На прощаване е казал:

„Учителю, с вълнение Ви благодаря за вашето велико дело и за всичко, което правите за подигане на българския народ, на Славянството и цялото човечество!”

Тези думи бяха стенографирани от Боян Боев, който аз, Сава Калименов, предавам за уведомяване.