Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_03_22 Разумно разбиране

София Извънредни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 21:17

От  "Разумно разбиране" - единична беседа
22 март 1934 г., София - Изгрев
Издание в брошура - 1934, София
Брошурката за теглене на PDF
Информация за беседата



РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ



Сега ще говоря за съществените неща в живота, които трябва да знаете. Това, което досега сте научили, трябва да се циментира, т. е. да се организира. Когато постъпва в училище, ученикът трябва да научи всичко, което се преподава там. Щом излезе от училището и влезе в живота, там му предстои друго учение. Думите „циментиране и организиране” се различават помежду си. Циментирането е механически, а не органически процес. Циментират се светските хора; организират се духовните хора, които служат на Бога от любов. В този смисъл, Божественият свят е организиран. Вярващите, които се стремят към духовен живот, предстоят на организиране, обаче, начинът, по който живеят, ги лишава от тази опитност. Защо? Защото и те често се колебаят в това, което знаят. Защо и за какво се колебаят, няма да обяснявам, защото, при обясняване на някоя истина, вместо да се внесе повече светлина, в умовете на хората настава мрак, тъмнина. Запример, можете ли да обясните на човека, защо гледа? Светлината е свят, необходим за човешкия ум.

Казвам: за всички, които искат да служат, да слугуват на Бога, важно е да знаят, че слугуването е процес, който води към прогрес. Без слугуване няма прогрес, няма напредък в света. Без слугуване и животът не може да се осмисли. В умовете на съвременните хора седи мисълта, че слугуват само невежите, слабите и бедните хора. Не е така. Невежите, слабите и бедните хора робуват, а не слугуват. Голяма разлика има между слугуване и робуване. Когато човек върши нещо доброволно, от любов, тогава казваме, че той слугува. Когато работи съзнателно, пак казваме, че слугува. Обаче, когато насила го заставят да работи, да се труди, казваме, че той робува. Когато болният е заставен да работи нещо, за да се лекува по този начин, това е робуване, но не слугуване. Той работи по необходимост, а не от добра воля. Кога се лекува човек? Когато е болен. Той се лекува, но не можем да кажем, че работи. За болния казваме, че се труди или че се мъчи – зависи, как изпълнява дадените от лекаря предписания. Ще, не ще, по необходимост, болният ще вика един, втори, трети лекар, да възстанови по някакъв начин здравето си. Болестите, болезнените състояния в човека се отнасят към човешкия свят, към света на противоречията; здравето, здравословните състояния пък се отнасят към Божествения свят. Следователно, когато боледувате, когато проявявате известни слабости, трябва да знаете, че сте в човешкия свят, в областта на човешкото. Болен си, кажи: Човек съм. Когато се насърдчавате, когато в ума ви дойде някоя добра, светла мисъл, знайте, че сте в Божествения свят, в областта на Божественото. Добрата страна в човека се заключава в това, да изправя своите слабости.

Като слушате да се говори по тези въпроси, мнозина запитват: Кой е пътят, по който трябва да вървим? Пътят, по който трябва да вървите, е пътят, по който децата вървят. По кой път вървят децата? Децата вървят по пътя на своя баща и по пътя на своята майка. Синът върви точно по пътя на баща си, а дъщерята – по пътя на майка си, но само с едно малко, вътрешно различие. Мнозина се безпокоят, как ще растат, дали ще се развиват правилно. Казвам: човек ще расте, ще се развива и в заключение ще стане точно това, за което е предназначен. Ако искате да се убедите в това, направете следния опит: вземете едно змийско, едно паче и едно кокоше яйце и ги поставете при условия да се измътят. По външен вид имате три яйца, но като се измътят, от всяко яйце ще излезе точно това, което е вложено в него. От всяко яйце ще излезе форма, съответна на това, което се крие в неговия зародиш. Някой казва: Какво ще излезе от мене? – От тебе ще излезе точно това, което първоначално е вложено. Някой седи и се безпокои, как ще свърши живота си. Как ще свърши вълкът живота си? Вълкът ще свърши живота си като вълк. Как ще свърши овцата живота си? Като овца. Как ще свърши змията живота си? Като змия. Как ще свърши човек живота си? Като човек. Под думата „свършване на живота”, имам предвид разбиране на живота. Като изяде овцата, вълкът едва тогава разбира, че е постъпил криво. Като свърши живота си, овцата тогава разбира, че нищо не е постигнала. Като свърши живота си, и човекът разбира, че нищо не е постигнал от онова, което е желал. Когато се роди и израсне, човек започва да мечтае да стане цар. Най-после постига желанието си, става цар: коронясват го, кланят му се, всички го слушат, изпълняват заповедите му, и той се радва на здравето, на силите си, на славата и на властта, с които разполага. Дохожда ден, когато силите му започват да го напущат, ръцете и краката му треперят, не го слушат; поданиците му също не го слушат и го детронират. Той започва ден след ден да слиза от своето високо положение, докато изгуби всичко, което е имал, и казва: Бях цар, но какво спечелих? – Придоби опитността, която всеки цар има. Ти игра на сцената ролята на цар, и като изигра ролята си, напусна сцената, влезе в действителния живот. Да играеш ролята на цар, това още не е положение на истински цар. Докато не стане Син Божи, дотогава човек ще се качва на сцената и ще слиза, ще се намира в преходни състояния. Да бъдеш Син Божи, значи да живееше в реалния свят, дето няма никакви промени. Само Синът Божи разбира реалния свят; цялата вселена е на негово разположение.

Питам: какво е положението на съвременния човек? Седи той при ограничителните условия на живота, в света на промените, и казва: Де ще отиде краят на този живот? – Няма защо да мислите за края на живота. – Какво ли ще бъде началото на живота? – И за началото няма защо да мислите. – Какъв е смисълът на всички неща в живота? – И за това не мислете. Всички неща имат смисъл. Всяко нещо, което в началото няма смисъл, накрая се осмисля. Какъв смисъл ще дадете на неща, които на пръв поглед са безсмислени? Имайте търпение да дочакате края на тия неща, да видите техния смисъл. Какъв смисъл ще дадете на живота? Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. Не е въпросът да мислите, като другите хора, но трябва да постъпвате като ония, които живеят в любовта. На мнозина ще се види противоречиво, как е възможно да постъпват като всички хора. Вие трябва да постъпвате, както постъпват кокичето и дъбът. Трябва ли кокичето да желае да стане дъб? Кокичето никога не може да бъде дъб; то всякога кокиче ще си остане. На кокичето е определено да живее един-два месеца. През това време то ще поникне, ще израсте, ще цъфне и след това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускът му. На дъба, обаче, е определено да живее 100–200–300 и повече години.

Като давам този пример, с това искам да обърна внимание на спора, който съществува между хората, защо едни от тях трябва да заемат положението на кокичето, а други – положението на дъба. Според мене, разрешаването на този въпрос седи в следното: кокичето може да стане дъб, само при условие, ако дъбът пожелае да стане кокиче. Същият закон съществува и в Божествения свят. Ако някой човек пожелае да стане ангел, той не трябва само да подражава ангела, но трябва да отиде на неговото място; същевременно, ангелът трябва да слезе на положението на човека. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг някой пожелае да заеме вашето положение като ангел? Той ще заеме вашето положение, но и вие трябва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой няма да ви спъва. Много хора ще пожелаят вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизане и качване, вие трябва да изучавате живота. Казвате: Де ще му излезе краят? – Няма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човека, пак ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трябва да ви е приятно. Какво лошо има в слизането? Стаята ви е в горния етаж на къщата. Качвате се там да пренощувате, и сутринта слизате долу, в първия етаж. Ако можеше само да се качвате, без да слизате, защо трябва да си правите къщи на няколко етажа? В кой етаж е по-добре да живее човек? Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина. Съвременните господари са умни. Те живеят в първия етаж, т. е. в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти. В първия етаж са най-големите удобства.

И тъй, нека всеки от вас извади същественото за себе си и го приложи в живота си. Всеки ще ме разбере според развитието си. Петгодишното дете разбира живота по един начин; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране; на 30 години разбирането му ще бъде съвсем друго; на 80, на 120 години разбиранията на човека за живота коренно се различават от тия на детето. Значи, разбиранията за живота на един и същ човек, през разните му възрасти, са различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и след години го наблюдавате, но вече като стар, 120-годишен човек, вие ще намерите грамадна разлика между тези два образа. Защо? Състоянията, в които се намирали, напълно се различават. На тия състояния се дължат и различните разбирания. Като петгодишно дете, той беше весел, доволен от живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остаря, като 120-годишен дядо, прегърби се, започна да ходи с тояга, да не се доверява на никого и да казва: Не вярвайте на хората, защото са лоши. Не вярвайте на слугите, защото крадят, ще оберат всичкото ви богатство; не вярвайте и на близките си – никому не вярвайте! Питам: На кого трябва да вярвате тогава? Само на този стар дядо ли? Той е недоволен от живота, от хората, от себе си, и от това положение ще учи другите. Не, това не е право разбиране на живота. Това е опаката страна на живота.

Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия живот, т. е. живота на Земята. На небето, обаче, всички са 33-годишни. Там не носят бради, както хората на земята, и всички си приличат. Ако отидете на небето и пожелаете да видите някое дете, веднага един от големите ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите същия ангел, той пак се увеличава, приема първоначалния си вид. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. В небето няма болни, няма недоволни, няма стари хора. Там не се чуват никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искат да разберат, какво нещо е недоволството, ангелите слизат на земята. По този начин те се развличат малко. За тях земята е място на развлечение. Ангелите отиват при старите хора, при бабите и дядовците, те да им разправят своя живот, да се запознаят с недоволството. Ангелът слуша историята на дядото, който го запознава с недоволството, и само се усмихва. Дядото казва: Ти не цениш моята опитност, затова се усмихваш. – Как да не я ценя? Аз затова съм дошъл на земята, да се уча. – Тъй, трябва да се интересуваш! – Какво е недоволството, ние не знаем. В небето недоволство не съществува. Пък и такива екземпляри, като хората, също не се срещат там.

Казвам: смисълът на живота не е в остаряването. Смисълът на живота е в любовта, във вечния живот, в процеса на вечното подмладяване. Който не остарява, той не може да се подмлади. Който не греши, той не може праведен да стане. Ако разберете тези мисли, блажени сте; ако не ги разберете, ще станете като дядо си. – Защо е така? Да питате защо е така, то е все едно да питате защо Господ е създал човека с едно лице само, а не с две или с три. Ако някой момък се влюби в мома с три лица, той няма да знае, на кое лице да гледа, съвсем ще се обърка. Едно лице трябва да има човек, защото съществува само един Бог. Една уста трябва да има човек, защото съществува само една любов. Обаче, човек има две очи, две уши, две ноздри на носа, две ръце, два крака. Защо човек има две уши? На едното ухо седи мъжът, на другото – жената; на едното ухо седи братът, на другото – сестрата; на едното ухо седи господарят, на другото – слугата. Следователно, числото две показва, че човек едновременно трябва да възприема и да предава Божествените блага. Петте пръста на ръката представят петте отворени врати за света, през които човек влиза и излиза, за да се запознае със законите на живота.

Тъй щото, докато имаш пет сетива, ще гледаш добре, ще слушаш добре, ще миришеш добре, ще вкусваш добре, ще пипаш добре. Петте сетива са петте врати, през които човек възприема знанието. В бъдеще човек ще има повече сетива, но само ако е могъл да развие петте, с които днес си служи. Съвременните хора, и се петте сетива, които имат, още не могат да разберат и научат това, което ги заобикаля. Те имат уста и език, но още не са се научили да говорят музикално. Знаете ли, каква сила се крие в човешката реч? Божествена сила се крие в речта! Ако знаехте законите на речта, ако знаехте този музикален език, достатъчно е само три думи да кажете, за да отворите сърцето и на най-големия скъперник банкер. А сега, като не знаете този музикален език, като не знаете ключа, с който да си послужите, отивате при някой банкер, говорите му с часове и, вместо да отворите сърцето му, вие го затваряте. И след това казвате: Влязох при този банкер, но не мога да изляза. Питам: Как е възможно, да влезете при един банкер и после да не можете да излезете? За да не можете да излезете от стаята на банкера, това показва, че имате да му давате, а не можете да отворите сърцето му. И наистина, вие имате да му давате сто хиляди лева. Той ви хваща и казва: Скоро парите! – Пусни ме да си изляза! – Не, така не се излиза. Или парите ще дадеш, или под съд ще те дам. Като не можете да платите, вие се намирате в положението на онзи дервиш, който отишъл на баня да се къпе, но нямал пет пари в джоба си и казал: Ще се окъпя, а Господ ще промисли за мене. Влязъл в банята, окъпал се добре и, на излизане, казал на баняджията: Много благодаря за банята. – Първо ще платиш, а после ще благодариш. – За Бога! Освободи ме, пусни ме да си вървя. – Щом Бог те е пратил на баня, Той ще се погрижи за парите. – Нямам пари, не мога да ти платя. – Не, ще платиш! Иначе няма да те пусна. Десет стотинки е всичко! – Аллах, или ми дай десет стотинки, да платя на баняджията, или събори банята, да изляза навън!

Причината за нещастията на съвременните хора се дължи на това именно, че за десет стотинки само баняджията ги е хванал и не ги пуща да излязат навън, докато не платят. Когато някой ми разправя за страданията си, аз си представям смешното положение, в което се намира; виждам, как баняджията го е хванал и не го пуща, а той ми разправя, че страда, че имал да дава на този, на онзи. Той иска да му дам някакъв съвет. Какъв съвет ще му дам? Ако му кажа да не се къпе, не съм прав. Виждам, че той непременно се нуждае от баня. Не остава друго, освен да плати на баняджията. – Пет пари нямам в джоба си. Казвам: Така е за онзи, който няма сладък език. Обаче, за онзи, който има мек, благ език, банките са на негово разположение. Ако знае, как да върти ключа на своя език, човек би правил чудеса. Богатството, бъдещето на човека се крие в неговия език.

Някой казва: от мене нищо няма да излезе сега, но поне в бъдещия живот да излезе нещо. – Защо си даваш мнението? Веднъж си дошъл на земята, Бог е вложил Нешо хубаво в тебе, което трябва да разработваш. Смешно е, професорът, който е свършил четири факултета, да каже, че не може да преподава на учениците си. Ако не може да преподава, защо е станал учител? Същото се отнася и за вас. Турете в ума си мисълта, че и вие, като професора с четирите факултета, можете да извършите онова, за което сте пратени на земята. Казвате: Отде знаем, какво трябва да извършим? Питам: жената не знае ли, че е жена? Мъжът не знае ли, че е мъж? Детето не знае ли, че е дете? Господарят не знае ли, че е господар? Слугата не знае ли, че е слуга? Военният не знае ли, че е военен? Всеки човек знае, за какво е роден.

Следователно, вашата задача на земята седи в това, да извършите онова, за което сте пратени. За тази цел всеки човек трябва да влезе в умствения свят, в света на мисълта; после, той трябва да влезе в духовния свят, в света на любовта, в света на топлината; най-после, той трябва да влезе в Божествения свят, да научи, какво нещо е волята Божия, и как трябва да се изпълнява. Значи, човек трябва да изучава три неща: законите на своя ум, на своето сърце и на своята воля. В тази наука влиза смирението. Човек трябва да бъде смирен, да отстъпва разумно и намясто. Без смирение животът на човека остава незавършен. Смирението е път, врата, през която трябва да влезете в Божествения свят, да се научите да работите. Който иска да стане умен, нека отиде при ангелите да се учи; който иска да възпита сърцето си, нека отиде да се учи при херувимите и серафимите; който иска да се научи да работи на земята, нека отиде в Божествения свят, при Бога. Човек може да бъде умен, добър, но ако няма смирение, ако не е ходил в Божествения свят, той не може да реализира своите мисли и желания. Ако пък е ходил при ангелите, херувимите и серафимите, най-после той трябва да отиде и при Бога. Само при това положение, човек може да изпълни волята Божия. Няма по-велико нещо за човека от изпълнение волята Божия. В изпълнение волята Му се крие всичката наука на миналото, на настоящето и на бъдещето. Идеалът и на малките, и на големите същества седи в изпълнението на тази воля. В изпълнение волята на Бога се проявява Божията Любов, Мъдрост и Истина. Следователно, ако не вършите волята Божия, вие не можете да разберете Неговата Любов, Мъдрост и Истина; ако не вършите Неговата воля, вие не можете да придобиете Неговия живот, Неговото знание и Неговата свобода.

В изпълнение волята на Бога се крие идеалът на всяка душа. За постигането на този идеал, човек трябва да бъде готов на всякакви жертви. Дойде ли до Божественото, той не трябва да има две мнения. Това значи да бъде човек господар на себе си. Да бъдете господари на положението си, това не значи, че трябва да се жертвате, но да се облечете в дрехата на смирението, за да изпълните волята Божия. Красив свят е смирението! В този свят започва истинската работа. Смиреният е минал през всички фази на живота и се е смалил, заел е положението на дете. За такива души Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие. Това малко дете е минало през големи изпитания, през всички области на живота, и сега слиза на земята да се специализира. Тази специализация не е нищо друго, освен осмисляне на живота, разглеждането му като Божествена проява. Само смиреният човек върши волята Божия, и затова познава Любовта. Само Божията Любов осмисля живота. Тя премахва всички мъчнотии, спънки, противоречия и прави човека господар на положението. Целият свят е на разположението на този човек. Това значи да влезете в свят между хора, които ви обичат. Всички ще се грижат за вас, няма за какво да мислите, но в замяна на това и вие трябва да бъдете внимателни към тях.

Сега, като ученици, вие трябва да учите. Всички ще минете през положението на Иова, който на времето си беше един от напредналите ученици. Бог искаше да изпита търпението му, и затова го подложи на големи изпитания. Само търпеливият може да върши волята Божия. Без търпение човек не може да служи на Бога, не може да върши Неговата воля. Който иска да бъде силен, той непременно трябва да развива търпението си. Без търпение човек не може да бъде във връзка с Божествения свят, не може да познае Великото начало. Без търпение човек само ще се запитва, защо светът е така създаден, защо му са дадени изпитанията, защо носи една или друга форма и, в края на краищата, не ще може да си отговори. Като развива търпението си, като учи, човек постепенно ще си отговори на тия въпроси. Като си отговори положително на всички въпроси, най-после и той, като българина, ще каже: „От ден на ден по-добре, а днес е най-добре.” Какво означават тия думи? Един българин работил по цели дни на нивата си и вечер се връщал у дома си, между жена си и децата си, дето се измивал, преобличал, нахранвал и казвал: „От ден на ден по-добре, а днес е най-добре.” Един ден, когато и вие се намерите в дома си измити, облечени в нови дрехи, нахранени и задоволени, ще кажете: Днес е най-добре. Само по този начин животът ви ще се осмисли.

Днес, 22 март, е денят на равноденствието, началото на пролетта. Всички посрещат слънцето, радват се, пеят, дошъл е първият ден на пролетта. Като посреща слънцето, човек трябва да има идея за това. Слънцето е емблем на Великото начало в света. То обикаля земята, минава от северното в южното полушарие. Когато слънцето е в южното полушарие, Великият слиза на земята. Когато слънцето е в северното полушарие, Той се връща в своя свят. Тогава пък ние отиваме при Него, в Божествения свят. Дали слънцето е в северното, или в южното полушарие, любовта и истината трябва да бъдат достояние за нас. Следователно, тази година трябва да изучавате и да прилагате любовта и истината в живота си. Само така ще станете свободни хора. Мнозина мислят, че са свободни, а при това се безпокоят от много работи. Докато ви безпокоят една мисъл, едно чувство или една постъпка, вие не сте свободни; докато ви безпокоят децата, слугите, хората около вас, вие не сте свободни; докато ви безпокоят студът, горещината, вие пак не сте свободни. Човек трябва да стане господар на всичко, вън и вътре, в себе си.

Казвам: за да стане господар на положението, в което се намира, човек трябва да мине през известни ограничения, през големи напрежения, да се блъсне в нещо, за да се пробуди съзнанието му. Една сестра разправяше един свой сън: сънувала една вечер, че се намирала пред едно замръзнало езеро. Искала да си налее вода, но не могла. Ударила силно леда, направила дупка и влязла вътре; напълнила стомната си с вода, но не могла да излезе. Дошло й наум, че може да хвърчи. Като се опитала да хвръкне, пред нея се изпречила една стена. Ако доближи до стената, ще удари главата си, ще я разбие, и затова спряла. Нещо й казвало отвътре: Не се страхувай, удари се в стената, ще излезеш през нея. Тя послушала този глас. Хвръкнала, ударила главата си в стената, и веднага се почувствувала свободна. Минала през стената, без някаква повреда, Като се събудила, разбрала, какво значи да се блъснеш в нещо. С това блъскане на главата си, тя разрешила един важен въпрос.

И тъй, когато се натъкне на някое тежко, мрачно състояние, човек трябва да блъсне малко главата си, да се пробуди съзнанието му. Преди години, когато бях в Търново, при мене дойде една жена, на 40–45 години, и започна да се оплаква от живота, от хората. Питам я: Ти ли си единствената праведна жена в света? Тогава тя обърна друг лист, започна да говори за себе си, че била лоша, че не е доволна от живота си и т. н. Като я изслушах, пак я запитах: Защо дойде при мене? Ако е да ми разправяш, какви са хората, каква си ти, аз зная това. Какво ново можеш да ми кажеш? – Искам да кажа, че майка ми ме изпрати да дойда тук. От няколко години насам тя е в онзи свят, но снощи я сънувах: Идва при мене сърдита, недоволна, с една стомна в ръка. По едно време дига стомната и ме удря с нея право в главата. От главата ми започна да тече някаква жълта течност – главата ми се разби. Аз се уплаших и реших да бягам, но чух по-нататък гласа на майка си: Или човек ще станеш, или още по-голямо зло ще те сполети. Помислих си: Каква лоша майка! Вместо да ми се порадва, тя разби главата ми. Гледам, обаче, тя седи, наблюдава ме. По едно време отвори вратата, дигна ръката си нагоре и излезе от стаята ми. Ставам сутринта, но забелязвам, че в мисълта ми е станала някаква промяна, започнах да мисля за Бога, за хората, за доброто в света. Като мислих така, дойде ми наум да ви посетя, да чуя, какво ще ми кажете. Тогава аз й казах: благодари на майка си, че те е ударила по главата. Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти. Върви в Божествения път и не се безпокой. Докато си в този път и вършиш волята Божия, никаква стомна няма да удря главата ти.

Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на свободата. Желая на всички да влезете в света на свободата. Как ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влезете в света на Божията Любов, в света на Божията Мъдрост, в света на Божията Истина. Щом е така, няма да ви казвам, как трябва да живеете, но пожелавам ви да влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината. – Какво ще правим там? – Това не е ваша работа. По този въпрос вие не трябва да мислите. Като влезете в тези светове, там ще ви научат, какво да правите. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.” Значи, като влезете в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината, там ще ви научат, какво трябва да правите, как да изпълнявате Божията воля. Ако не влезете в тези светове, други ще ви учат, какво да правите.

Сега, пожелаваме на всички да изпълнявате волята Божия! Няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо от това, човек да изпълнява волята Божия. С други думи казано: няма по-красиво, по-велико, по-идейно нещо за човека от това, да влезе в света на Любовта, в света на Мъдростта и в света на Истината.

Желая на всички да влезете в тези три свята, и там да бъдете научени от Бога, какво да правите. Сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате до септември. Като се върнете от този свят, пак ще се видим, ще си поговорим. Значи, сега отивате в света на Любовта, дето ще прекарате шест месеца. Пожелавам ви добро пътешествие! Добър път на всички!

Бог на всичката пълнота да ни изпълни с благия Си Дух! Да изпълним благата Му воля!

Беседа от Учителя, държана на 22 март 1934 г., 5 ч. с., Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни