3.6. „Към братята сърби!” (Гласът на българския народ) - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1.

[Ани]

3.6. КЪМ БРАТЯТА СЪРБИ!

(Гласът на българския народ)

Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 90, 22.04.1934, с. 1.

Времето бързо върви, и ако ние не го използуваме да направим доброто, което днес може да се направи, ако ние изпуснем сгодния момент да направим решителна и твърда стъпка към примирение и сближение, ако ние не придружим думите си, излиянията си, настроенията си днес за братство и забрава на миналото с живи дела, със смели постъпки в това направление, то ние вършим ужасно престъпление пред двата братски народа, ние поставяме на изпитание съдбата им — тикаме ги към пропаст!

Защото има сили, които работят за доброто. Има сили, които ни подтикват към единение и братство, но има и такива, които ни разединяват и ни тласкат към братоубийство. Има сили, които ни влекат към жертви, разбирателство, общност на интересите, но има и такива, които ни вдъхват егоизъм, омраза, желание за насилствено надмощие и подтисничество. И тия сили работят по един и същ начин, едновременно, по-силно или по-слабо, и с двата народа.

Ето защо, ако ние пропуснем удобния момент, ако ние отлагаме решителната стъпка, ако не подкрепим навреме думите си с дела, то целия този поток от фрази и излияния на братски чувства ще бъде отвлечен от времето, ще отмине като пролетни води, и в края на краищата ще останат пак два настръхнали и озъбени един срещу други народи, дебнещи се постоянно един други.

„Има време за всяко нещо". Но и всяко нещо трябва да бъде направено на времето си. Да не би да се сетим за това, когато вече бъде късно. Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това.

Сега е времето, когато ние трябва да закрепиме свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело.

Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло.

Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко!

Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение.

Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно. Кой повече, кой по-малко виновен - нека Бог това отсъди, а ние да се заловим да поправим грешките си.

Братя сърби! Братя югославяни! Вие днес сте по-силни, вие сте победители, вие имате надмощие, затова във вашите ръце е преди всичко, днес за днес, бъдещата съдба на двата братски народа.

Братя сърби, вие първи трябва да започнете, вие първи трябва да направите решителната стъпка в това направление. Вие, като по-силни, трябва първи да ни подадете ръка.

Не чакайте да идваме при вас и да ви молим! Не чакайте, защото времето е скъпо и защото само с действия вие ще спечелите нашите сърца. Не чакайте, най-после, защото българският народ още не е свободен, той е още скован, още се намира под хипнозата, под властта на сили, които въпреки волята му, не му позволяват да даде простор на своите братски чувства, да дойде и да ви прегърне.

Елате вие и ни помогнете да се изправим, да се освободим, да се спасим от тъмните сили, които работят за разединение, които мечтаят за нови кръвнини, които подготвят нови братоубийства.

Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания.

Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ:

Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения:

Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви. Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно.

Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде.

Ний, българите, желаем сближението, желаем обединението на южното славянство, но ний искаме то да бъде дело на свободни народи, да се извърши естествено, доброволно, съзнателно и свободно, без никакво насилие, без сянка от хегемония на един народ над други. Ние бихме признали само духовното превъзходство, но физическата, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога.

Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина. Дайте свобода на всички, за да бъде желано, разумно и резултатно делото на сближението и обединението. Откажете се от насилието, защото то дава винаги само обратни резултати.

Този е верния и сигурен път за изграждане на истинско, трайно и благодатно обединение на южното славянство.

Този е пътя, по който трябва да тръгнем всички, ако желаем мир, благоденствие и напредък да зацаруват в нашите земи. С общи усилия, със свободна деятелност, като равни, а не като подвластни, ние ще постигнем великата цел на обединението и ще създадем новата мощна южнославянска култура!

Братя сърби, братя югославяни! В името на нашите общи интереси, в името на великото бъдеще на южното славянство, в името на общия успех и благоденствие, направете тая решителна стъпка, която ще отвори пътя към разцветът и величие на южното славянство, направете тая свята жертва, която ще ликвидира с миналото и ще неутрализира силите на противодействието днес.

Целта ви - обединение на южното славянство - е велика и свята. Променете само метода си на действие. Вместо с насилие, действувайте с любов. Вместо робство - свобода разнасяйте навред. Тогава и ние ще се притечем и ще се присъединим към вас във великото дело за изграждане на новата югославянска култура! Тогава всички южни славяни ще бъдат свободни творци на своя живот, няма да има „наше" и „ваше” - всички ще бъдем едно и в това единство ще бъде силата ни.

Единство, постигнато и запазвано доброволно, съзнателно и свободно.

Ние ви чакаме! ...

Почнете!