2. Външна и вътрешна дейност / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 248, 20.10.1939, с. 1.

[Ани]

2. ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА ДЕЙНОСТ

Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 248, 20.10.1939, с. 1.

„Мнозина мислят, че истинската дейност за подигане на света, на един народ или дори само на себе си, се състои преди всичко във външния шум, във външните, физически прояви, изразени в съответни действия и думи.

Мнозина мислят, че най-съществената заслуга пред един народ или пред човечеството се състои в високото, на всеуслишание, отстояване на техните права и в редица външни действия, целещи запазването на тези права, и изобщо, техния успех и напредък.

Мнозина мислят, че само това, което се вижда, което се чува, за което се говори и което е известно на всички че само то е работа, истинска, ползотворна работа за благото на народа, на обществото или на човечеството.

Малцина са, обаче, тия, които знаят в какво именно се състои истинската, най-съществена и най-ползотворна работа, която гради бъдещето и отстоява по най-успешен начин правата и интересите на личността, на обществото, на народа и на човечеството.

Обикновено се счита, че външната дейност е резултат, следствие или паралелна проява на вътрешната. Погледнато принципално, това е вярно, обаче не винаги е така. Много често ние имаме външна дейност, на която не съответствува никакво вътрешно, дълбоко и сериозно съдържание. Много често ние имаме кухи фрази, празен шум, фалшиви външни прояви, които или не носят никакъв резултат, или, което е по-вярно и по-често се случва, носят само отрицателни такива.

Само тази външна дейност, само тези действия и думи, които са обусловени от и се явяват като резултат на едно дълбоко и силно вътрешно изживяване, само те са способни да творят, в истинския смисъл на тази дума, само те носят положителни резултати.

Затова: да се пазим от действия и думи, ненавременни и не на място, лишени от вътрешен живот и от зряло обсъждане, защото те могат да ни донесат само неуспехи и разочарования.

Това се отнася еднакво както за отделната личност, така и за цял народ.

Нещата са силни и мощни, когато излизат из дълбините на душата, когато са напълно узрели и добре обмислени и когато са казани и направени на своето време и място.

Само този, който умее да чака, само този, който има волята и самообладанието да изчаква най-удобния, най-сгодния, най-подходящия момент за една работа или постъпка, само той може да разчита на сигурен успех.

Търпението не е качество на вола. Тъкмо обратно: то е качество само на великата и разумна душа. То е качество на едно високо съзнание, което прониква във всичката дълбина и ширина на нещата.

Нещата, които трябва да стават с човека или с народа, не могат да не станат. Тяхното идване, обусловено от силата на един неотвратим и независещ от човека ход на събитията, е неизбежно. Затова, по-важно е в случая не нашето често пъти късогледо и неразумно съдействие, а това - да гледаме да не им попречим и да не нарушим естествения процес на тяхното постепенно реализиране чрез нашата неразумна, преждевременна намеса.

Нещата, които трябва да станат, ще станат. И те ще станат по-добре, по-бързо и по-лесно, ако ние умеем да търпим и да мълчим, отколкото ако бързаме да говорим и да действуваме преждевременно.

Ето колко голямо е значението на търпението и на мълчанието Те ни носят това, което думите и прибързаните външни действия не могат да ни донесат.

Но какво представляват от себе си истинското търпение и истинското мълчание? И какви трябва да бъдат те, за да могат да ни донесат тия резултати, които очакваме от тях?

Истинското мълчание и истинското търпение представляват от себе си едно огромно вътрешно напрежение: истинското мълчание и истинското търпение са равносилни на огромна вътрешна, духовна дейност, те са равносилни на най-мощната творческа сила, пусната в действие.

Това е именно вътрешната, духовната дейност, това е именно дейността на мисълта, на духа, която, макар и да не е изразена по външен път, има най-голяма сила и упражнява неотразимо въздействие върху всички страни и области на живота.

Казаното с мълчание е най-силно и най-добре казано. То, също така може да бъде и най-добре разбрано от тези, за които се отнася. Единственото условие и мерило за неговия успех е количеството вътрешна енергия, количеството духовна сила, с която е придружено то.

Да мълчим и да работим, вътрешно и външно, с всичкото търпение, на което сме способни!

Дайте на България хора, способни на това, и вие ще имате една велика нация.

Пламен