Jump to content

22. Възкръсналият човек / Пламен. - В: Братство, Севлиево, Г. 13, бр. 276, 20.04.1941, с. 1.


Recommended Posts

22. ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ ЧОВЕК

Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 276, 20.04.1941, с. 1.

Две хиляди години вече ние говорим за възкръсналия Христос, но като че ли признаването на този факт и вярата в тази истина са ни помогнали твърде малко да възкресим в себе си онова Божествено, онова велико и светло, което лежи в гроба на нашата душа, потиснато от плочата на неразумния живот.

ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА! Това за нас е факт. То е една велика истина, благодарение на която ние все още се държим на повърхността на живота, не сме окончателно потънали в отрицателното и имаме вяра в бъдещето.

Христос възкръсна! И въз основа та този космически факт, духовната атмосфера на нашата земя е по-чиста, условията за разумен и щастлив живот са много по-добри, възможностите да напредваме във всяко направление, да се развиваме, да вървим по стъпките на възкръсналия Христос, са многократно увеличени.

Христос възкръсна! Това е факт. Но този факт не трябва да ни кара да заспиваме в блажената вяра, че „Той ни е изкупил с кръвта си” и, че следователно, нам не остава нищо друго освен да чакаме времето, когато ще влезем в царството небесно.

Не! След като Христос вече възкръсна, време е вече да заговорим и да заработим за възкресението и на човека. Защото първото не би било напълно и съвършено осмислено без второто.

Затова, именно, Христос дойде на земята, затова Той пострада и възкръсна - за да възкръснем и ний.

Ний, хората сме светли духове, искри от Божествения огън, частици от Неговата душа. Но ний сме погребани в гроба на материята - на несъвършенството, на собствените си недостатъци. Ний, светлите духове, напуснали и забравили своята небесна Родина, своето истинско Отечество, живеем със съзнанието на някакво ограничено смъртно физическо същество. Ний - безсмъртните наследници на неизбродимия океан на Вселената, живеем със съзнанието за принадлежност към едно малко парче земя, което може да задържи завинаги само нашия прах, но не и нашия Дух.

Колко ограничени са схващанията на обикновеното човешко съзнание, в което не прониква лъча на истината за нашето божествено естество! Колко криви разбирания, колко лъжливи представи изпълват и владеят днес съзнанието на човека!

„Доброто” и „злото" на човека са обикновено само негови представи. Колко далеч е той от истинското добро и колко криво разбира кое е истинското зло.

А няма възкресение за този, който не е успял да се ориентира всред лъжливите и относителни човешки схващания, за да поеме пътя към истинското добро.

Хората винаги са хулили истинското добро. И днес, както и преди две хиляди години, те живеят със своите фалшиви представи, хвърлят камъни и разпъват истинското добро, защото според техните мерки, то е зло.

И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени, опозорявани, убивани, разпъвани.

Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило.

Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си. За награда те ще получат от тях трънени венци, плесници, заплювания и кръст. В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога - възкресението в сила и слава свръхчовешки.

Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец.

Твоят път ще завърши с победа - възкресението.

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...