28. В името на Христа / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 284, 15.10.1941, с. 1.

[Ани]

28. В ИМЕТО НА ХРИСТА!

Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 284,15.10.1941, с. 1.

Когато тъмна нощ надвисне над земята, когато черни облаци покрият небето и не се виждат ни луна, ни звезди; когато мрак обгърне всичко и човек не вижда нито на крачка пред себе си, тогава погрешните стъпки и объркването, изгубването на правия път, са неща напълно възможни и дори естествени за човека.

Човек може да сбърка, човек може да сгреши, човек може да напусне правия път, за да се залута в дебрите на някой пущинак, защото не знае -не вижда и не разбира накъде го водят неговите стъпки.

Тъмнина е около него. От всички страни е мрак, неизвестност и загадъчност.

Кой ще помогне на залутания и безпомощен в мрака човек да излезе на правия път? Кой ще му помогне да не падне в някоя яма, каквито изобилствуват по пътя му?

Човек човека не може да спаси. Човешкият ум е слаб, за да може да ни даде правилна ориентировка в тъмните и заплетени кръстопътища на живота. Човешкият взор не може да пробие тъмната преграда на неизвестността, която стои пред нас, за да ни каже със сигурност какво ни очаква, за да ни упъти с положителност в правия път.

В такива моменти, които човешкият разум е слаб, за да ни води с пълна сигурност всред заобикалящата ни неизвестност, в такива времена, когато човешкият поглед напраздно търси да се спре на нещо положително и несъмнено, в такива времена, когато човешката сила е безпомощна и несигурна, ний, хората - безразлично дали сме обикновени граждани или пък водачи на народи - разполагаме само с един факел, само с една възможност да излезем невредими из тъмния лабиринт на живота: Христос!

Да се обърнем към Него, и Той ще ни води! Да се вслушаме в гласа на Душата си и ще чуем Неговия глас. Да се оставим в Неговите ръце, и ние ще минем невредими през бездни и ями, през всякакви препятствия и зли срещи.

Днес, повече от всякога, ний имаме нужда от водачеството на Христа. Само Той е в състояние да ни преведе невредими през изпитанията, само Той е светлата нишка, с помощта на която ще намерим правия път, само Той ще отправи нашите стъпки към Добро.

Крепост несломима, твърдина непревземаема, сила неизчерпаема - това е днес и завинаги Христос за нас. На какво друго, по-сигурно, да се уповаваме? Кого другиго да следваме? Кой ще ни изведе на по-добър път? Кой с по-голяма сигурност ще осъществи всичко добро, от което се нуждаем?

Всичките ни дела са под окото на Бога. Христос винаги бди над нас и утре Той ще ни поиска сметка.

Неговия ли Закон следваме? Неговата ли воля изпълняваме? По неговия ли път вървим?

Ние не можем да правим избор. Средни пътища няма. Не можем с единия крак да следваме Христа, а с другия - дявола. Не можем да служим и Богу и Момону.

Христос иска пълна всеотдайност, пълна определеност - с Него и само с Него. А това значи да не разчитаме на нищо човешко, а да се уповаваме и да слушаме само Него.

Не прави на другите това, което не искаш на тебе да правят! - Това е една абсолютна мярка, това е един Христов девиз. Той е задължителен, както за хората, така и за народите, които носят неговото име. Никой не трябва да забравя, че носи отговорност и че утре ще трябва да плати скъпо и прескъпо всичките си отклонения от правия път.

Да внимаваме! Да се вслушваме в гласа на Христа! Да вървим само по Неговия път! Да не отстъпваме от Закона Му!

Това е нашият върховен дълг. Това е единствения път към истинското добро за себе си и за народа си.

Пламен