51. В ръцете на Бога. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 311, 25.07.1943, с. 1.

[Ани]

51. В РЪЦЕТЕ НА БОГА

Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 311, 25.07.1943, с. 1.

Тисяща ще паднат от страната ти,

и десет тисящи от дясно ти,

ала при тебе няма да се приближи

91 Псалом

Само в смирението израстват истински великите дела на живота. Истинският гений, истински способният човек е винаги смирен, защото знае, съзнава откъде идва извора на творчеството му, а обикновеният човек, обикновеният, посредствен творец, бил той писател или общественик, човек на науката, на изкуството или на политиката, е най-често горд и надменен - нему липсва скромността, защото той не знае кому служи, не знае с чии сили работи, не познава своето истинско място и своята истинска роля в живота, а се мисли за някакъв голям фактор, действуващ, независимо и свободно.

Ще повторим: един от най-верните признаци на истинската гениалност е скромността.

Геният, истинският гений, не може да не съзнава, макар и само в дълбините на своята душа, в дълбините на своето съзнание, че той е сам оръдие на Бога - че той не е сам в своето творчество, че други сили му помагат, ръководят го, насочват неговите стъпки, действуват чрез него. Че неговото творчество е израз, повече или по-малко на едно колективно дело, и че минутите и часовете на неговото вдъхновение са такива на общуване с неземни, невидими сили, негови закрилници, помощници, ръководители. Тъкмо това е истинският извор на неговата скромност и тъкмо затова той оставя гордостта и надменността за достояние и украшение само на посредствените люде.

Ние всички сме в ръцете на Бога. И като индивиди и като общества, и като народи. Ние не само сме „написани на дланта Му", но и фактически живеем на тази длан и всяко наше движение, всеки наш стремеж, всяко наше действие, подлежат на корекцията, на контрола и се извършват под будното око на оная невидима и непонятна сила, на онова вечно будно и всеобгръщащо съзнание, което ние наричаме с думата Бог.

Затова първото и най-важно нещо, първата стъпка и първата ни задача в живота, е да съзнаем, да разберем и осмислим нашето истинско място, нашата истинска роля и предназначение в живота.

Да съзнаем, че ние не сме дошли тук, на земята, да вършим нашата собствена, лична, частна работа, а работата на Бога. - Не че ний трябва да се лишим от собствен, индивидуален живот, не че ний трябва да престанем да работим за себе си, за нашето добруване, за нашето развитие и усъвършенствуване. Напротив, тъкмо това е нашата истинска задача, защото тъкмо в това е истинското дело на Бога. Но, в нашата работа за собственото ни, лично развитие, усъвършенствуване и благоденствие, и в работата ни за развитието, издигането и благоденствието на народа ни, ний трябва винаги да имаме пред вид, ний никога не трябва да забравяме, че в живота съществуват божествени закони, които ние трябва да съблюдаваме преди всичко друго. Ний никога не трябва да забравяме, че в живота има една програма, едно предначертание, написано от ръката на Бога, срещу което ний никога не трябва да се опълчваме. Ний никога не трябва да забравяме, че в живота има един прав път, една ясно определена посока, една велика цел, начертани и посочени ни от ръката на Бога, по които ний трябва да вървим и към които трябва да се стремим.

Ний можем да вършим нарушения, ний можем да се отклоняваме от пътя, който Бог ни сочи, по който Той ни води, който Той ни е предначертал. Ний можем (до известна степен, в известни, ограничени размери и до известно време) да налагаме своята воля, волята на нашите тъмни подбуди, на нашите ограничени и погрешни разбирания, волята на нашето отрицателно и пълно с несъвършенство минало, на нашия сляп егоизъм, на нашия „инат".

Бог тъкмо затова е Бог, тъкмо затова Той е безкрайно велик и безкрайно съвършен, защото ни е дал и ни дава свобода, не ни кара насила да вървим по Неговия, по съвършения, по най-добрия път.

Но ний трябва да знаем, ний трябва нито за минута да не забравяме, че, фактически, за нас друг изход няма - ний можем да се отклоняваме, да вършим грешки, отклонения и престъпления, но ние скъпо ще платим за тях и, ако упорствуваме до край, ако все още, въпреки страданията, не искаме да се откажем от „нашата воля", насочена против Неговата, то ние най-сетне ще дойдем до едно такова безизходно положение, до един такъв „задънен сокак", до едно такова страшно поражение и рухване из основа на всичките ни безумни стремежи и въздушни вавилонски кули, насочени срещу Божия план, срещу Божието ръководство в живота, до такава степен ние „ще размесим езиците си", ще се объркаме, ще останем безсилни, безпомощни и жалки, (колкото и силни, горди и „непобедими" да сме били до тогава), че за нас не ще остане никаква друга възможност, никакъв друг път, никакъв друг изход, освен осъзнаване на грешката ни и връщането ни назад от погрешния път...

Тъй Бог учи хората и народите...

Тогава, когато те се самозабравят, когато забравят Неговото съществуване, Неговия път и Неговата воля, когато искат да наложат своето разбиране и своята воля срещу Неговите, когато нарушат Неговия велик закон за единството и поискат да заживеят само за себе си, в противоречие и за сметка на другите, отричайки и противопоставяйки се на великото единство, на божественото цяло в живота.

Ето защо, нуждно е смирение. Както за отделния човек, така също и за народите, а най-вече за водачите народни, които се смятат призвани да творят, да чертаят нови съдбини, да изграждат светли бъднини на народа си.

Водачите, обаче, са еманация от духовните сили, от духовните възможности и стремежи на народа си. Те носят в своя дух и в своята плът, в своя ум, в своето сърдце и в своята воля заложбите, подтиците, стремежите, добродетелите и пороците на народа, от който произхождат и когото възглавяват; те са тъй да се каже, равнодействуващата на колективния народен потенциал за даден момент.

Затова, ние не трябва да отдаваме, ние не трябва да приписваме единствено на личността на даден водач, както неговите способности, неговите повече или по-малко велики дела за благото на народа, също така и неговите недостатъци, неговите грешки и заблуждения, кривите пътища и катастрофалните последици, които неговата дейност донася. Както в единия, така и в другия случай, делата на водача са само върховен синтез, крайно обобщение на силите, действуващи и имащи в момента надмощие в колективното съзнание на народа.

От друга страна, действията на водача са обусловени - допуснати, диктувани или ограничени - от върховния план на целокупния исторически развой, т.е. от Провидението, от Бога.

Поради това, действуващ от една страна като израз на колективното народно съзнание, на колективната народна воля, и от друга страна, като оръдие на Провидението, ролята на водача, колкото и гениален и неповторим да бъде той, си остава само една функция, само една напълно зависима дейност. Съзнавайки, че те наистина са проводници на други сили, лежащи вън от тях, но действуващи чрез тях, истинските водачи са винаги скромни. Те съзнават своята роля. Те знаят, че тяхната сила, тяхната мощ, тяхната гениалност, всъщност, не са техни. Най-после, те знаят, че както са дошли, така също могат и да слезат от сцената на живота, ако това е волята на Провидението.

От всичко това ний трябва да извадим заключението, че туй, което е най-важно за нас, като отделни личности и като народ, това е нашето собствено поведение, нашето собствено правилно разбиране и правилна насока в живота.

Отношението на Провидението към нас като личности и колектив, а така също и характера, стремежите и дейността на нашите водачи, ще се определят, именно и преди всичко от нашето собствено поведение, от възприетите от нас разбирания и насоки в живота.

Затова е толкова важно да съзнаваме всеки момент, че сме под окото и в ръцете на Бога. Никой не може да ни повреди, ако това не е Неговата воля, и никой не може да ни спаси, ако Той ни изостави. С други думи: ние по никакъв начин и с никакви средства не можем да избегнем следствията от нашия съзнателно избран и предпочетен от нас път в живота. Защото, това е Неговата воля: да се поучим от следствията на делата си - да благуваме, ако вървим по Неговия път, и да страдаме, ако искаме да се противопоставяме на Неговите вечни закони.

Да осъзнаем това, значи да се новородим, като народ и като личности. Да осъзнаем това, значи да поемем правия път към истински възход. Да осъзнаем това, значи да станем служители на Бога.

Защото ние всички, всеки момент, сме в Неговите ръце.

С. Калименов