1. Учителят Дънов и Бялото Братство. 1.1. Учението на Всемирното Бяло Братство. Закон за Единството

[Ани]

1. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ И БЯЛОТО БРАТСТВО

1.1. УЧЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Учението на Всемирното Бяло Братство е съществувало винаги и ще съществува докато съществува светът. Защото то е израз на великите природни космични закони, които управляват живота в цялата вселена, в неговата пълнота. Няма кътче в тази безгранична вселена, няма и най-малка проява на живот в нея, която да не е в зависимост, да не се ръководи и съществува благодарение на тези основни, всепроникващи, вечни, непоклатими закони на общия, на космичния живот. Следователно, и нашия земен човешки живот е в пълна зависимост от тези закони, които ние трябва да познаваме и прилагаме. От това зависи нашия възход, нашето развитие, нашето благоденствие и щастие.

ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВОТО

Първият основен закон на Космичния живот, а също така и на всеки индивидуален живот, е закона за Единството. Има един единствен, велик, всеобгръщащ, вечно съществуващ, вечно възраждащ се, вечно растящ, вечно разцъфтяващ във все по-голяма сила и красота, космичен, единен, Божествен живот. Всичко, което съществува - видимо и невидимо, близко и далечно, одушевено и „неодушевено", малко и голямо, съвършено и несъвършено, положително и отрицателно, е само частица от този безграничен, всеобгръщащ вселенски живот. Всичко е свързано с едно голямо Цяло - от малката клетка, до гигантските Слънца, зареяни в безкрайния простор на Космоса, от амебата до човека, от човека до ангела. И всичко е в непрекъснато взаимодействие, в непрекъснато взаимно влияние: всичко влияе на всичко и всичко се влияе от всичко.

Външен израз, външна проява на този велик, единен космичен живот е видимата и невидимата /за нашите ограничени човешки сетива/ Вселена - безбройните Галактики, милиардите слънца, слънчеви системи планети, комети, спътници. Всичко това е Едно. Всичко това е един единен, цялостен жив Организъм, от всички части, от всички отделни центрове или органи, на които бликат непрестанно по всички посоки най-различни сили, енергии, подтици, влияния. Това е Макрокосмоса, това е тялото на Космичния Човек, който обгръща всичко, от малката прашинка до най-огромните слънца и в което и ние, всички хора и всички същества, сме отделни, по-малки или по-големи частици. Всички ние сме само клетки в този могъщ, всеобгръщащ вселенски организъм.

От това гледище, индивидуалният живот, индивидуалното съзнание, които ние, хората, и другите същества, притежаваме, са нещо относително - те не са нещо постоянно, нещо неизменно, нещо абсолютно реално, защотото са в положение на постоянно движение, на постоянно развите и усъвършенствуване - постоянен стремеж към все по-тясно сливане и взаимодействие с този велик космичен живот. Нали клетките на нашия човешки организъм си имат свой собствен, отделен живот? - Да, но този техен живот е само частица от живота на целия човешки организъм и тяхната форма, тяхното тяло е също така частица от тоя организъм. Ние, хората и всички същества, и всичко съществуващо сме клетки и органи в този велик вселенски организъм на Космичния Човек.

В този именно факт се крие необходимостта, повелята, основния закон на живота, що се отнася до нашата човешка дейност, тук, на земята - във всичките си прояви да действуваме в хармония, в съгласие с този колективен, с този общ живот. Да не се отделяме, да не се обособяваме, да не се противопоставяме на общия живот, на общите интереси. Обособените клетки са ракови клетки. Те насят смърт за целия организъм. Те самите са осъдени на смърт.

Човек не може и не трябва да живее за себе си. Неговият пръв дълг и пръв закон е да живее за Цялото. В живота на Цялото само той ще намери своето истинско благо, своя напредък, своето щастие. Животът за себе си е - смърт.

„Човек сам по себе си не може да бъде щастлив. Той е част от цялото Битие. Следователно, той може да живее и да бъде щастлив само като бъде в съгласие с Цялото. Той казва: Аз искам да живея за себе си. - Щом живееш за себе си, нещастието ще дойде.