1.3. Полярност. Любовта

[Ани]

1.3. ПОЛЯРНОСТ

Навсякъде в живота, във Вселената, владее, действува закона за полярността. Северен и южен полюс, плюс и минус, положително и отрицателно електричество, тъмнина и светлина, добро и зло, красиво и грозно, мъжко и женско начало в живота - всичко това са ограничени, относителни човешки понятия за великото единство на живота, който действува, който туря всичко съществуващо в движение и следователно в развитие, благодарение именно на това взаимодействие на двата могъщи и вечни полюса на живота. Едното без другото не може да съществува. Тези две противоположни сили, в своето взаимодействие създават движението, напредъка, развитието. Това е диалектиката на живота. Тя е в основата на всичко. Без нея всичко би било мъртво, неподвижно. И когато хората критикуват нещата в природата и в живота, то е, защото не знаят, не виждат техния краен резултат. Всичко работи за доброто. Включително и злото.

ЛЮБОВТА

Смисълът на живота е в любовта. Щастието е само в любовта. Напредъкът, рзавитието е в любовта. Самият живот е разултат, творение на любовта. Всичко, от най-малкия атом, до най-отдалечените галактики, е създадено от любовта. Само любовта твори. Тя създава всичко. Защото тя е именно могъщата сила, която се явява като резултат от взаимодействието на двата велики полюса на живота. Плюс и минус. Любовта, това е самият живот.

Обаче как човек разбира любовта? Доколко той може да я възприеме и прояви? Колко и каква любов той може да има? Учителят на Бялото Братство каза, че любовта има 360 милиона форми. Тогава какво е любовта? Дали ние, хората, наистина я познаваме? И когато човек говори за любовта, и когато действува от нейно име, дали това наистина е любов?

Великият, непонятният, недостъпният за ограниченото човешко съзнание Извор на Любовта, на Космичната Любов, се разлива на земята чрез Слънцето, чрез всички слънца, които са нейни проводници, разлива се в цялата безгранична Вселена, във всички галактики. Любовта идва при нас на малки, съвсем малки поточета, струйки, капчици, защото самите ние сме малки, самите ние не можем, нямаме капацитет да възприемем Голямата Любов! И тогава що е нашата, човешката любов? - Това са малки, извънредно малки частици, малки капчици от един безграничен Океан. Любовта не е наша. Тя идва при нас от Великия Извор. Нека не назоваваме неговото Име. Кощунството на човека е отишло твърде далеч.

И това е една от големите причини за неговите нещастия и страдания, за потъването на неговото съзнание в тъмнина!

Следователно, нека знаем, че Любовта е нещо велико, нещо свещено, нещо неизмеримо и непостижимо в неговата цялост, в неговата сила и пълнота. И когато говорим за любовта, и когато проявяваме нашата малка, ограничена, несъвършена човешка любов, нека знаем, че това са само малки капчици от един велик Океан, минали през най-различни земни условия, през най-различни пластове, и поради това носещи в себе си примесите на нашето, на човешкото несъвършенство - на нашите недостатъци.

Любовта е нещо безкрайно велико! - 360 милиона форми! Цялата вечност е необходима за човека, за да мине през тях, за да ги изживее. И той ще мине! Той ще расте, ще цъфти, ще се развива вечно в нея. Защото името на Вечността е Любов! И защото това е съдбата на човека! Защото човек е роден от Великата Любов! И колкото и където човек да се бави, да се лута, да се отклонява и заблуждава, в края на краищата блудният син ще се завърне в обятията на Отца си - в обятията на Великата Любов.

Затова нека бъдем по-скромни и да не сравняваме, да не отъждествяваме нашите временни човешки увлечения, нашите краткотрайни и повърхностни преживявания с най-великото, най-свещеното, с върховното в живота. Нека осъзнаем нашето ограничение - в нашето съзнание, в нашите мисли, в нашите знания, в нашите прояви и в любовта.

Въпреки всичко това, въпреки нашето крайно ограничение във всяко отношение, все пак Тя е нашата Спасителка, нашата Освободителка от доброволно наденатите от нас окови на безлюбието и омразата, от доброволното робство, в което сме попаднали след като сме се отрекли от Великата Любов и от братя, и сестри сме се превърнали във врагове едни на други.

Само Любовта спасява! Това се отнася за отделния човек, за семейството, за обществото, за народите, за цялото човечество. В какви преговори, в какви договори ще бъде надеждата ни, когато няма любов в сърцата ни? При това положение може да има само взаимно надлъгване. Но то не дава добри резултати. Казват: Нека разумът заговори! - Няма разум без любов. Разум без любов, това е лъжа!

И тъй, само Любовта ще ни спаси! Като индивиди, като народи, и -цялото човечество. Ако не я приемем, ще минем през страшно изпитание. И нека се надяваме, че поне тогава ще поумнеем.