Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_04_15 Наяве15.IV.1934 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 21:42

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Приготовленията на сърцето". Неделни беседи (1933–1934). Том II. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Наяве


„Отче наш“

„Благославяй, душе моя, Господа“

Ще прочета първите 14 стиха от 6-а глава от Евангелието на Матея.

„Духът Божи“

Ще взема само последната дума на 6-и стих: „наяве“. „Ще ви въздаде наяве.“ Думата „наяве“ е свещена дума. Който разбира, ще види, че тя е мощното, силното, видимото, реалното. Думата „наяве“ подразбира, че неща[та] са оформени, те не са тайна, всичко е явно. И от това, което е наяве, ти ще знаеш какво да правиш. Онова, което ни спъва в света, е туй, което не е наяве. Нас ни интересува Земята дотолкова, доколкото може да ни даде храна, доколкото може да ни даде вода, [доколкото може да ни даде] въздух – неща, които ни са потребни. Нас ни интересува Слънцето дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина, доколкото то може отгоре да ни даде кредит. Има хора, които малко се интересуват от небето и звездите. Това е достояние за хора с висок ум, с възвишен ум. Звездите определят културата. За да се занимава човек със звездите, той трябва да е напреднал. Най-първо той трябва да се е учил в звездното училище, а после да се е учил в университета на Слънцето. За много хора тези работи са безпредметни. И те са прави. Безпредметно е говоренето на глухия човек, безпредметна е светлината за слепия човек.

Казвам: Има неща, които трябва да се изучават, понеже цялото човечество се намира в една област на заблуждение. Има едно голямо отклонение от живота на хората. Нито религията им е религия, нито вярването им в Бога е вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята се заключава само в гробища. И като погледне човек на почвата, вижда, че тя е само от гробници. Културата на Земята се заключава в измрелите хора. И сегашното поколение ще остави за бъдещото поколение подобна една култура като сегашната и те ще се учат от това, което им е оставено. Питам тогава: Какъв е смисълът на всички тези борби, които сега стават: социални, обществени, държавни? Един ден всичко това ще залезе, както Слънцето днес залязва. С това аз не искам да ви обезсърчавам. Умният човек разбира защо Слънцето изгрява и залязва, а глупавият човек, като погледне, ще се уплаши.

Сега хората проповядват, че трябва да се вярва в Бога. В кой Господ? В онзи, който хората създадоха? Ние се обезверихме в него. Безверието произтича от този Бог, от човешкия Бог. Това, което твърдят в света, че хората били безверници… Аз не помня досега в цялата история случай, в който човек да се е обезверил в същинския Бог. Ако е въпрос за онези богове, които хората създадоха, прави са – те създадоха безверието. Но когато някой казва, че не вярва в Бога, казвам му: „Прав си, и аз не вярвам. Споделям твоите възгледи.“ Когато срещна някой и ми каже, че вярва в Бога, питам го: „В кой Бог?“ Друг казва: „Едно време аз не вярвах в Бога, а сега вярвам!“ Казвам: „Дай си ръката!“

Новото верую се отличава по това, че то трябва да ни освободи от заблужденията. Новото верую трябва да внесе в света един елемент на разбирателство. С това качество трябва да се отличава. Между хората новото верую трябва да внесе братство. Не братство, както е сега. Защото има братя, които се раждат от един баща и една майка, но след като умрат бащата и майката, започват да се карат за наследството. За друго братство се говори – братство, в което бащата да не умира. Щом в едно братство бащата умира, то е човешко. Пазете се от него. Казвате: „Моят баща умря.“ Не се лъжете. Питам някого: „Къде е майката?“ – „Нямам майка, замина за онзи свят.“ Майката, която заминава за онзи свят, не е майка. Бащата, който заминава за онзи свят, не е баща. Свещеник, който заминава за онзи свят, не е свещеник. Светия, който заминава за онзи свят, не е светия. Учител, който заминава за онзи свят, не е учител. Онзи свят е курорт. Хората искат да отидат на онзи свят, за да се избавят от несгодите на този свят. Но ако те отидат с тези свои разбирания в онзи свят, те и него ще развратят.

От това, което Христос е проповядвал преди години, какво са изнесли вярващите? Какво са изнесли християните от учението на Христа? Аз се чудя на тези изопачавания, на тези тълкувания, които са дали на учението на Христа. И ако Христос дойде днес, Той ще се чуди на изкуството им да изопачават Неговото учение. Като дойде на Земята, Той ще види само кръстове, Той ще види навсякъде образа Си в картини, които се продават, но онова, което е учил, Христос няма да го намери.

Ще кажете: „Не е ли прогресирал светът досега?“ Християнството не е накарало света да прогресира. Сега, разбирайте ме право. Аз ще ви говоря една истина. Разбирайте нещата тъй, както аз ги разбирам. Когато едно цвете цъфне, става ли промяна в света? Цветът ли кара растението, самото растение, да прогресира или растението кара цвета да прогресира? Цветът ли прогресира или растението? Казвате, че онова, което вие сте създали, вашето християнство, е накарало човечеството да прогресира. Това е заблуждение. Питам: Коя религия е накарала воловете да прогресират? Коя религия е накарала растенията да прогресират? Коя религия е накарала океаните да прогресират? Коя религия е накарала Слънцето да прогресира? Я ми кажете! Може да кажете, че аз съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници. Аз съм човек, който не вярвам в никаква лъжа, в абсолютно никаква лъжа не вярвам. Не вярвам в никаква несправедливост, в никаква злоба, в никаква омраза, в никаква завист. Аз съм човек, който не вярва в нищо подобно. И досега още аз не вярвам, че хората умират. Казвам: Това е лъжа. Според мене който умира, той се преструва. Ако бих имал време, щях да взема едно дърво и да нашаря този, умрелия и той ще стане. Но аз съм много занят с работа.

Та, хората не разбират и те са изопачили свещените думи на живота. Ето, Моисей, който беше един от просветените ученици на тайните учения, и той е казал: „В който ден ти престъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Какво показва смъртта? Едно престъпление. След това на умрелите държат надгробни речи и казват, че умрелите трябва да се почитат. Умрял човек да почиташ! Че тогава турете кръстове на всички умрели волове. Защо и те да не се почитат? Турете кръстове на всички умрели дървета. Не! Почита се животът, който Бог е създал. Ако човек иска да се освободи от смъртта, той трябва да дойде до новото верую в света. Ние сами се умъртвяваме. Ние сами умираме, по наша причина. Всички трябва да се убедим в едно нещо. В какво? Че първото престъпление на хората се заключава в това, че те затвориха проводниците на Божията Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която стават всички промени в света. Ако ти обичаш едно агне, какво става с него? Обичта ти към агнето се заключава в това, че то непременно трябва да стане жертва за твоята любов. Ако не го обичаш, няма да го ядеш. Но понеже го обичаш, то трябва да стане жертва.

Казвате: „Може ли без храна?“ Коя е естествената храна за човека? Ние сме забравили коя беше първоначалната храна, която беше дадена на хората и заради която им затвориха вратата на рая. Вследствие на това остана хората да се хранят с мърша. Ние изоставихме Божествената храна. Тя седи някъде настрана, а сме започнали да се храним с храна, от която умираме. Разправяше ми един от Шуменско, някъде от Каспичан. Там в едно село имало завъдени много орли. Някой турил отрова в храна, от която тези орли да ядат и да се умъртвят. Които яли, все измрели, но единствен един останал незасегнат от отровата, [защото повърнал храната]. Та, сега и ние, които сме се наяли с отровата, умираме. Някои, които ядоха и изплюха храната, оживяха.

Мнозина са ме запитвали, казват: „Какво е казвал Христос?“ Че, във времето, когато Христос беше на Земята, нямаше голям каяфет. Сега са Му турили голям каяфет, че Той Себе си не може да познае. Ние искаме да подигнем Христа повече отколкото трябва. Мисля, настанало е времето да направим онзи опит. Той ще стане. Мисля, като анекдот минава. Някъде в Европа имало един часовник, направен, че всеки обед 12 души апостоли, направени от злато, като стане 12 часа, излизат всички. Най-после дошъл един, на когото му трябвали пари. Взел той тези апостоли и ги направил на пари, на тяхно място турил друго нещо. Като го попитали де са апостолите, той казал: „Пратих ги да проповядват.“

Казвам: Онези неща, които са наяве. Има един биологичен закон, който трябва да изучавате. Трябва да изучавате отношението на Земята към човешкия организъм. Трябва да изучавате отношението на звездите към човешкия организъм. При това [трябва да поставите в действие] онзи вътрешен принцип, туй, което хората наричат любов. Единственото реално нещо в света, това е Любовта. Тази Любов, която е създала всички организми. Това аз разбирам. Тази Любов е създала всички растения, всичко е създала. Тази Любов е родила и слънцата. Цялото небе и всички тези неща са родени от Любовта. Казвам: Ако може да разберете, [добре]; ако не можете – оставете това. Всички тези неща са родени от Любовта. Как ги е родила? Родила ги е! Тогава, другите понятия, които трябва да имате, са следните: Слънцето представлява само един фенер в Божия град. Милионите слънца, това са фенери запалени, за да осветляват жителите на Божествения свят. За нас Слънцето е нещо много голямо, но за тях е един голям фенер. Какво понятие ще си съставите за тези хора, които създават слънцата като фенери? Тогава трябва да има един фенерджия. Сега да оставим.

Сериозна работа е проявлението на Божественото. Най-първо Бог се проявява чрез Земята. Земята е един проводник. Понеже казва Писанието, че Бог взел пръст и от нея направил човека. Значи, ти не може да разбереш Бога, ако ти не разбираш Земята. Тя е негов проводник. После, Слънцето е проводник преди човека. И то е друг проводник. Ако не може да разбереш Слънцето, не може да разбереш и Бога. Сега хората разбират прямо. Те трябва да разберат Земята, трябва да разберат Слънцето, трябва да разберат след това звездите и най-после Онзи, Който е построил света. След като разберем Земята, може да разберем един порядък в света, сносен за сегашния живот.

Всички хора страдат. Причините на страданията на съвсем друго място се крият. Причините не са в материалните несгоди. Те са на втори план. Всеки човек на Земята не е поставен там, дето трябва да бъде. Според този закон, който ние знаем, всеки човек трябва да се роди на своето място. Ако ти [не] се родиш на което място трябва на Земята, то през целия си живот ще бъдеш нещастен. Ако тебе Слънцето не те види там, дето трябва да се родиш, ти пак ще бъдеш нещастен. Сега, възражението е: „Как може да се роди там?“ Като дойде Христос, де трябваше да се роди? В някой царски палат, на някое канапе ли? Не! Роденият, който трябва да се роди отнякъде, трябва да го носи една майка, пълна с ония възвишени идеи. И бащата също. И ако има братя и сестри, всички трябва да бъдат духовни, да наследят тези неща. Че като се роди, да носи нещо. Трябва да имаш майка, която да те обича и никога в живота си да не съжалява, че те е родила. Трябва да имаш един баща, който всякога да е радостен, че е родил такъв един син като него. Туй е най-първото биологическо условие – че ние трябва да познаваме Земята. И когато този земен живот трябва да го напуснем, да отидем тогава и на онзи свят.

Онези, които проповядват, трябва да кажа де е онзи свят. Че, извън Земята ли ще живеем? Де е онзи свят? На Месечината не е, защото казват, че тя е пуста, живот няма. Да е на Слънцето онзи свят – там има голям огън. Някои казват 45 милиона градуса, други турят повече. Туй са научните теории. Учените хора имат право да създават теории, но дали те отговарят на истината или не, то е друг въпрос. Един учен човек може да предполага. Ние считаме, че туй е криво. Човек само предполага. Ние не може да обвиняваме учените хора, не можем да обвиняваме религиозните хора, че са се заблудили. Не, засега се изисква: ние трябва да се пазим от едно заблуждение, което виждаме, което съществува в света.

Как е поникнало това заблуждение? То се дължи на деня и на нощта. Единственото нещастие [е там], че има едни хора, които се раждат денем, други, които се раждат нощем. Следователно тези хора, които се раждат вечерно време, в тъмнината, колкото и да ги учиш, те винаги остават на особен възглед. А засега се раждат вечерно време повече хора, отколкото денем. Вследствие на това те са направили цял един органичен свят. Но учените хора, които са родени вечерно време, в тъмнината, всички свещеници, които са родени в тъмнината, философи, поети, пишат в тъмнината. Техните възгледи за нещата се отличават. Щом дойде денят, те имат вече съвсем друго понятие. Вие казвате: „Защо светът е опак?“ Накарайте хората да се раждат денем. Ако туй не може да направите, светът ще задържи туй положение, каквото е сегашното. Който и учител да дойде да проповядва каквото и да е учение, каквато и да е религия, той не е в състояние да оправи света при сегашното органическо устройство, каквото светът има. Той трябва да го преустрои по законите, които съществуват в живата природа. Туй не е произволно.

Питам тогава: Ако един човек избере да стане търговец, кои са причините? Ако друг избере да стане поет, кои са причините? Ако трети иска да стане държавник, кои са причините? Ако друг иска да стане лекар, кои са причините? Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н. Всеки е роден за нещо в света. Човек не може да се занимава с всички професии. И виждаме, че в природата има нещо разумно. В света, в който живеем, който е определил биологически, физиологически, анатомически, тъй че ни е турил под известен ред на нещата. Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу. Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може да има. Той не се смущава в такива спекулации. В истинския търговец спекулации няма. Той е човек на реалното. Като дойде някой при него, на вяра никога не дава. Той е материалист. Казва [някой], че [иска] едно кило захар. – „Имаш ли пари?“ – „5 лева.“ – „За 5 лева ще ти дам.“

Поетът пише винаги туй, което е реално, което е станало, а не което не е станало. Той, като опише едно нещо, ще го опише тъй както е. Като описва един вол, ще го опише както е, няма да пише, че рогата му са един метър дълги, че опашката му е 4 метра. Ще опише точно рогата и опашката. После, един поет, който ще пише за млекопитаещите, трябва да измери поне на 10–1000 вола колко са дълги рогата, после дебелината им; после дължината на опашките, после козината и след това да даде точно описание като учен човек. После малко да изучи тяхната психология. Да види с какво се хранят, храната каква е. В планината, там царска храна има ли? В планината царска храна не може да има. Бих повярвал, че има царска храна, но царска храна няма. Може да ме убедите, възможно е да повярвам, ако може да ми се доставят аргументи. Аз съм скептик. Може да ми се дадат нови аргументи, нови факти и във вярата, и в лъжата.

Единственото нещо, в което вярвам, това е истината. За мене истината е последен резултат на природата. Аз вярвам в истината по единствената причина, че зад истината няма нищо друго. Единственият верен резултат зад всички нейни прояви, това е истината. Когато някой ми говори за добро, за разумност, за любов, за истина, туй е последен резултат. Доброто подразбира справедливостта, правдата. Под думата „добър“, „справедлив“ разбираме разумен. Под думата „добър“ и „справедлив“, „разумен“ разбираме любов. Под думата „добър“, „справедливост“, „разумност“, „обич“ разбираме истина. Така върви за мене. Истината я познавам по единствен признак. Един признак имам за нея: тя всякога носи пълна свобода и за ума, и за сърцето, и за волята. Туй значи истина. Това, което при всичките условия остава. Моят ум да мисли тъй, както аз схващам, моето сърце да чувствува тъй, както аз чувствувам и моята воля да работи тъй, както аз искам да работя – аз туй наричам истина, аз туй наричам свобода.

Та, казвам: Най-първо, ние трябва да проучаваме. Може да се пише за любовта, но любовта е обусловена в света. Вие вземете кое и да е семейство: колкото и голяма любов да имат, оставете семейството гладно 7–8 дни, веднага любовта ще изчезне. Колкото и да съществува любовта, ако влезе болестта и няма кой да помага, тази болест ще развали условията на любовта. Болният човек, като влезе болестта, той не мисли вече за любовта, но мисли само за болестта си. Той целия ден охка. Може да му говориш за любовта, той казва: „Ако ме обичаш, махни болестта ми!“ Може да говориш на гладния за любов, той казва: „Ако ме обичаш, махни глада, който ме мъчи!“ – „Той Господ ще помогне.“ – „Не вярвам – казва – в този лъжливия Господ.“ Безверник е той. Казва: „Иди в дома си, помоли се на Господа и Той ще ти помогне.“ Че, ти си човекът, [който трябва да го нахрани] в дадения случай. Ти не си длъжен през целия си живот да го храниш. Ти един човек имаш право само веднъж да го нахраниш. Ето аз как разбирам, само веднъж да нахраниш. Сега има 500 милиона християни. Щом аз нахраня един християнин веднъж, той трябва да посети всичките 500 милиона християни. Когато ги обиколи всичките, той има [право] само един обяд да иска от мен. Аз имам право само един обяд да искам от когото и да е. А той се изтъпанчил и казва: „Нали вярваш в Господа?“ В кой Господ? Че, той няма никакъв Господ! Щом ти искаш целия си живот да останеш при мене, ти нямаш никакъв Господ. Аз не искам да остане при тебе целия живот. Ако ти си един вол и искаш да останеш през целия си живот, аз ще те впрягам, ще те храня със слама и ще те залъгвам, че това е волята Божия, даром ще служиш, никакви пари. Аз в света не искам да съдя никого по единствената причина, понеже не е моя работа. Когато намеря един болен човек, аз не го питам: „Защо си болен, че как така?“ Аз не го съдя, но казвам му така: „Много добре е, че си болен!“ – „Защо?“ – „Защото ще се запознаем с тебе. Аз ще те изцеря и ти ще ми благодариш.“ Болестта навреме е дошла. Какво ми коства на мене да го излекувам? Само при едно условие. Този метод, с който ние знаем да лекуваме, не искам да го поверявам на сегашния свят. Понеже, ако го поверя, всички лекари ще измрат гладни. Предпочитам да има болести, отколкото лекарите да измрат. Лекари и болни ще се запознаят, ще има приятелство между тях. Като дойде лекарят, ще го хванеш, ще кажеш: „Братко, аз ти дължа нещо.“ Защо боледува? Защото този болен и този лекар в миналото съществувание са имали вземане и даване, били са търговци, единият е останал да дължи нещо на другия. Сега Провидението, за да ги избави от едно противоречие, който има да дава, се разболява, другият, който има да взима, става лекар и по закона на Любовта, [болният] дава 100–200–300 лева, казва: „Да си платя дълга.“

Аз не казвам да вярвате в тези работи, но ако може, да вярвате в мене. После не да ми кажете: „Ще ме извините, заблуди ни този човек.“ Аз го представям тъй, както когато ходите на киното и казвате: „Видях еди-кой си умрял.“ Това са сенки, това са арменски долапи, картини. Казвате: „Ние видяхме.“ Това са сенки, някакви картини. Има една реалност зад филма. Тя не е тази. филмът не представлява реалността. Това са сенки, това е така сглобено.

Мене ми разправяха как на филма разпъвали Христа, че горкият Христос се измъчвал. Казвам: Туй е модерно изобретение. Съжалявам, че няма един филм как Го съдил там Пилат, как бил извеждан. Щеше да има нещо много красиво, Христос тъй, както върви с кръста Си. На филма много хубаво щеше да бъде, по еврейски. Там е филмувано, но сега ако дойде, няма да го позволят. Съществува той, аз съм го виждал, аз съм бил зрител на такъв филм. Ако сега ви кажа някои работи, не искам да се зароди у вас друга някоя мисъл.

За мене истината седи във виждането в света – туй, което вие трябва да държите. Защо е създадена Природата, този въпрос оставете настрана засега. Какво отношение има любовта в света, и този въпрос оставете настрана. Как ще се оправи светът – и него оставете настрана. Какво отношение имате към Земята, какво отношение имате към Слънцето. Че ти си изопачен човек. Лекарите казват, че аномалия има. Казвам: Ти нямаш отношение към животворните лъчи, към лечебни лъчи на Слънцето. Казвам: Ти не може да растеш в живота – ти нямаш органическа сила, ти нямаш връзка със зелените лъчи на Слънцето, които дават подтик за растене. Ти не може да мислиш – ти нямаш връзка с жълтите лъчи на Слънцето, които дават подтик на мисълта. Ти нямаш смелост, нямаш доблест – нямаш връзка с виолетовите лъчи. Ако добиеш тези лъчи, изведнъж ще добиеш тези качества. После, за да добиеш всички тези качества, трябва да вземеш от Земята съответна материя. Защото едни лъчи на Слънцето изискват съответствуващи проводници, съответствуваща материя, която да работи. Туй е цяла философия, която сегашните биолози трябва да изучават.

Сегашните хора казват: „Много деца трябва да раждаме.“ Нас не ни трябват много деца да се раждат. Децата да се раждат със здрави глави, със здрави дробове, със здрави стомаси. Коя глава е здрава, кой ум е здрав? Който не върши престъпление. Кой е със здрави дробове? Който в чувствата си не може да допусне едно престъпление. Кой е със здрав стомах? Който не може да допусне във волята си нещо противоестествено. Онези, които вършат престъпление, всякога тяхната стомашна система е в анормално състояние. Престъпниците до това са дошли. Има едно съотношение между мозъка, между едно анормално състояние на стомаха и между едно възбудено състояние. Основата на мозъка има известно съотношение, тъй както има съотношение между петната на Слънцето и плодородието на Земята. Доказали са, че при повече петна на Слънцето има повече дъждове, има повече плодородие, а при по-малко слънчеви петна – по-малко женитби и по-малко плодородие, повече крахове, фалити. Ако някой изнесе тази статистика, тя е толкоз суха, толкоз безпредметна за вас. Вие не сте изучавали анатомия. Тя е най-сухата наука в медицината. Най-трудна работа е за медика да изучава сухи кости. Някои мускули, някои нерви, артерии да минават, после трябва да ги облечеш физиологически с какви мускули са облечени.

Та, статистиката някой път мяза на анатомията. Красива наука е статистиката. Едно съотношение има, което показва, че според каквато е човешката мисъл в известни поколения, според каквито са човешките стремежи, даже злините, каквито са престъпленията на хората, такава култура се създава в света. Сега, тези са общи изводи.

В света вие се намирате в едно самозаблуждение. То седи в следното. Представете си, че вие сте затворени във вашата къща, затворени са прозорците, въздухът се развалил така, че вие не може да дишате и на вас не ви дохожда на ум да отворите прозорците да влезе чист въздух, нито да излезете навън. Казвате, че сте се учили вътре да живеете и прозорците не искате да отворите. В какво седи вашето нещастие? Напуснете къщата, излезте на планината. И сегашният порядък, който имаме, мяза на една задушна къща. Трябва да отворите прозореца или да излезете на планината, да излезете от този ред и порядък. Сегашните хора се намират в страшна задуха, в един страх.

Преди няколко дни дойде един стар човек, работник, някъде работил на държавата. Оставали му 4–5 години да се пенсионира, той на 67 години дошъл да търси служба в София. И като седял, загазил. Тук ходил, ударил на камък, там ходил, хванал се за мен, казва: „Сега ти ще ми помогнеш.“ Казвам му: „Като беше млад, къде беше, ами сега, като остаря? Сега не мога да ти помогна. Сега искаш да ти помогна, пари да ти дам. Единственото нещо, което мога да направя, е: днес имам обед, един обед ще ти дадем.“ – „Пъдят ме вече от хотела, загазил съм.“ Ходил при религиозните, при най-светите врати ходил, три месеца хлопал навсякъде, не са [го] приели. Обещавали, но не са го приели. Казвам му: „Аз зная защо не те приемат. Изпитват вярата ти. Ти си вярвал в едно учение, изпитват вярата ти.“ Ще оставим този въпрос.

Някой ще вземе този въпрос, за да обвинява другите. Но това е криво вярване. Този старец не е имал едно правилно схващане за живота. Сега на 67 години, аз го виждам, той вече има една опитност, иска един уреден живот. Иска да има едно старопиталище, иска да има кой да му служи. Питам сега: Къде ще го туря, кой ще му служи? Кого да ангажирам? Да отида аз да му слугувам, това не мога да направя, понеже аз и на себе си не слугувам. Голям аристократ съм, и на себе си не слугувам. Де ще отида, едва ще мога да му дам един обяд.

Някой ме счита, че съм много скържав. Аз другояче разглеждам. Аз почти никаква услуга не правя. Ще дойде някой, ще му дам 100 лева, той казва, че съм му направил услуга. Тези пари не ги сякох аз, нито съм работил за тях. Когато аз работя, не работя за пари. Когато дойде някой при мене и иска милостиня, не мога да му дам нищо. Аз отивам един ден, 4–5 часа работя с мотиката и дам парите на него. Туй считам за едно основание. Но аз работя за пари, които никога не може да дам в ръката на човек, който греши. Ако една моя монета влезе в ръката ви, през целия ви живот ще остане в джоба ви. Отиваш на бакалина, даваш тази монета, но като тръгнеш, тя е пак в джоба ти. Отиваш при лекар, той те преглежда, даваш тази монета, но после бръкнеш, пак е в джоба ти. Като говоря това нещо, то е само за обяснение.

Казвате: „Дай ни една такава монета.“ За нищо аз не ви давам. Аз ви казвам това само за да ви стимулирам малко. Казвате сега, дали говоря истината или не. Аз може да ви обясня, че тя е най-хубавата монета, която мога да ви дам. На всеки мога да ви дам такава монета, мога да ви дам по една такава монета, ако ми обещаете [4 неща]. Аз мога да ви осигуря, но искам 4 неща от вас: да бъдете добри при всички условия, да бъдете справедливи при всички условия, да бъдете разумни при всички условия и да бъдете любящи при всички условия. Да говорите истината, да обичате истината при всички условия. Тогава не само една, но две монети ще ви дам, ще ми се откъснат от сърцето. Като ви я дам, оттам насетне вие сте осигурени през целия си живот. Може да свършите университета. През целия си живот може да отивате до Месечината, може да отивате до Слънцето, по целия свят може да плащате и да се разхождате. Сега, ако някой от вас е кандидат, може да дойдете някой път при мене. Аз зная, че много кандидати ще се явят. Ще ви предложа един голям конкурс и който издържи конкурса, ще вземе.

Сега казвате: наяве. Една истина има в света. Всички неща, всичко в света е зависимо едно от друго. В света има две възможности за прогрес. Единия начин го наричат във философията великото голямо, а другия – великото малко. Да започнем с великото голямо. То е най-мощното. Всеки трябва да започне с великото малко в света. Трябва да започнем с онзи закон. Ти имаш условията, вече дадено ти е. В света Бог всичко ти е дал. Сега този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко. Ти най-първо трябва да се отречеш от всичко това, което ти е дал – ти няма да го употребиш за себе си, за своя живот, а ще го употребиш за Него, за благото на всички хора, за своите ближни. За себе си няма да го употребиш. Ти ще бъдеш последен. След като свършиш всичката си работа, ако ти остане 1–2 минути, може да помислиш за себе си. Ако не ти остане, няма да мислиш. Туй значи самоотричане.

Ако вървите по този закон, ще дойдете до другия закон, да направите другото твърдение, до великото голямо, да добиете свободата на човека, да видите в какво седи свободата на човека. Защото свободата на човека седи той да има власт, той да има сила, да има любов, истина. Той, за да бъде свободен, трябва да има не земя, голяма като София, но като Земята. За да бъде свободен, той трябва да има земя, подобна [на] Земята, подобна [на] Месечината, или пък като Слънцето. Туй разбирам свобода. Ако нямаме едно Слънце на разположение, каква свобода е тази? Ти може да си гражданин на София. Аз искам, като имам свобода, да имам цялата Земя на разположение, че тогава ще викам хората, ще покажа своите чудеса. А сега има 4–5 декара земя и цял въпрос прави.

Та сега, въпросът е: наяве. Трябва всички да се заемете с проучаването на Земята. Съвременната култура е лишена от много блага на Земята. Лятно време ние ходим с животински обуща и ни е страх да се изуем боси. Крайности има. После, не знаем как да си направим дрехите, за да може да проникне слънчевата енергия. После, не знаем как да стъпваме на Земята и да възприемем от нейната енергия.

Земята е много взискателна. Много от съвременните разстройства се дължат, че човек няма от тази потенциална сила, която дава Земята. Ако ти нямаш тази земна енергия, ти не може да имаш един устой. Силите на Земята трябва да минат, тази енергия, този устой трябва да се яви. Вечерно време не трябва да легнеш, но вечерно време трябва да коригираш всичките слънчеви енергии към центъра на Земята и от центъра на Земята трябва да възприемеш енергиите на Земята. А сутрин трябва да направиш обратното: всичките земни енергии трябва да ги препратиш към центъра на Земята и ще възприемеш слънчевите енергии. Туй е цяла една наука, която може да създаде щастие на цял дом, може да създаде добро семейство и дълговековен живот. Онези, които говорят, че чесън и мляко са яли, на мене да ми разправят тези работи, че чесънът и млякото са продължили живота им. Тези хора са яли млякото не на болните крави, те са яли млякото на здравите кози. Вие искате да излекувате един охтичав – давайте му козе мляко, а не кравешко мляко. Козите мъчно заболяват от охтика. Не зная дали магарето заболява от охтика.

Ние виждаме в цялата природа любовта. Ако аз се влюбя в едно изсъхнало дърво, какво печеля? Ако аз се влюбя в една изсъхнала чешма, какво печеля? Ако аз се влюбя в едно загаснало слънце, какво печеля? Ако се влюбя в един, който е умрял, какво печеля, я ми кажете. Нищо не печеля. Казвате: „Трябва да обичаме.“ Какво да обичаме? Обича се туй, което носи живот. Следователно, цялата природа, за мене това е животът, това е разумното, което разрешава всички социални въпроси. Социалните въпроси разрешава житото, социалните въпроси разрешава не златото долу в земята. Социалните въпроси разрешава водата, социалните въпроси разрешава въздухът, социалните въпроси разрешава и трудът, който трябва да излезе от хората, че всички трябва да работим. Ако е за работа, всеки трябва да работи. Сега аз не искам да им давам тези мои правила. Но в нашия организъм донякъде съществува един ред, имаме един малък модел, несъвършен, за разпределение на труда. Всичко в нашия организъм е разпределено. В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами. 52 гами има, от които само 2 сме проучили ние. Само две гами сме изучили на тази светлина. Всичкото другото е един свят непознат. В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане. Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция. Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават. Някои искат да определят какво нещо е интуицията. Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще. Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години. Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш. Но то е конкретно или Божественото. У всеки човек има един ум, с който може да предвижда нещата.

Ако аз ви разправям за този, невидимия свят – има един свят, който е невидим. От този, невидимия свят аз се справям с видимия и от невидимия свят, който аз имам, се справям с вашия видим свят. Понеже той е крайният резултат. Този свят е един резултат. Не че той е реален, за мене важи. Ако аз се поставя на Земята, от една капка аз разбирам какви трябва да бъдат моите отношения към разумния свят. Главата на човека показва какви отношения трябва да има към този невидимия свят, или към реалния свят, в който нашето чувство е потопено. Според изчисленията се предполага, че след 3500 години ще имаме на Земята една нова раса, която ще има нови чувства. И Земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега я виждате. Какво ще кажете? На Земята има планини, които учените хора не ги знаят. На Земята има океани, които учените хора не ги знаят. Ще кажете, че тази наша философия мяза на философията на мравите, които, като изучат Изгрева, казват, че повече от това няма в света. Те казват, че повече от Изгрева няма. Съществуват толкова неща, които мравите не знаят, за които те не са сънували. Значи те са неща, които за бъдеще трябва да се изучават.

Та, казвам сега: Пътят на човешкия прогрес върви в това направление. От туй гледище светът има едно разрешение. В света ще дойде едно разрешение по един естествен път. Сега хората правят опит да поправят света. Ако те не могат да го поправят, светът сам ще се поправи и много естествено. Много пъти се случва следното. Събират се един лекар, двама, трима, лекуват един болен. Те казват: „Употребихме нашата наука, повече не можем да ви помогнем, вече Господ да ти помага.“ Оставят този човек на произвола на съдбата. Този човек оздравява.

Сега съвременното общество е болен човек, ще го лекуват всички лекари. И ако не могат да го излекуват, ще го оставят и той пак ще се излекува. Туй сто и едно на сто е вярно. Ще се излекуват, но хората ще минат през известни опитности, от които не трябва да се плашат. Ново верую в света трябва да влезе. Хората трябва да възстановят вярата си един в друг. Не да вярваш на един човек. Ние в някои хора поставяме по-голяма вяра отколкото трябва, а в други поставяме по-малка вяра отколкото трябва. А в природата на всеки човек ще поставиш толкова вяра, според възможностите му. Някой път нашето голямо доверие ни причинява голяма пакост.

Та, казвам сега: Нещата наяве. Изисква се една нова вяра, която да поставим на опит. Не такъв опит, както детето изпитва майка си, нито майката да изпитва детето си. Все-таки всеки може да изпита природата. Три фактора съществуват за човека: Бог, природа и човек. Човек е детето на Бога и природата. Следователно човек трябва да опита природата, да опита и Бога. Ако той се съмнява, не този Господ, който си създал, но Онзи, в Когото цялото, безграничното битие е потопено. Природата е външната страна на туй Божественото, а пък ние сме външната страна на природата. Може да кажем така: Бог е нашият баща, Природата е нашата майка, ние сме детето. Родени сме от природата да намерим своето място. И тогава ние искаме да подчиним природата. Какво ще подчиняваме майка си, какво ще спечелим? Не трябва да подчиниш майка си, но трябва да се учиш от нея. Майка ти, която те е родила, ти не може да подчиниш, ти може да се поучиш от нея. Ти не може да подчиниш баща си, който те е родил, но може да се поучиш от него. Ти не може да подчиниш майка си, ти едва може да бъдеш като майка си. Ти не може да подчиниш баща си, ти едва може да бъдеш като баща си. А в сегашното общество казват: „Да подчиним природата! Бог не съществува!“ Кое съществува тогава? – „Само ние!“ Хората вярват в това, че ние съществуваме. Какво сме направили? Всичките нещастия в света зависят само от нас. Ние, хората в света, създадохме най-ужасните работи, които историята на битието знае досега. Всичките нещастия са създадени все от хората. От памтивека те ги създадоха. Колективно всичките хора така Мислят.

Ние, запример, казваме: „Този е лош човек.“ Трябва да дадем сега обратно движение на тази човешка мисъл. Трябва да се опълчим против онези хора, които са родени в нощта, нищо повече. Защото тези хора са алчни. Те искат да живеят в охолство и удоволствие в света. Те са крайни егоисти в света. За нищо не мислят, цял свят да изгори. Както казал Настрадин Ходжа: „Като умре жена ми, половината свят умира; а като умра аз, целият свят умира.“ Какво ще роди тази философия? Не, човек не умира. Трябва в нас да има желание, или да престане раждането в тъмнината.

После, ако излезете вън от Земята, не съществува тъмнина. Тъмнината съществува само при известна обстановка. Нашата Земя се намира в една предпоставка. Сега може да ви кажа, има известни научни теории, има учени хора, в миналото случило се, че Земята преди милиони години минала покрай едно черно, загаснало слънце. Че като минала и още не може да се освободи от това влияние. Всичките нещастия се дължат на това. Не само Земята е загаснала, и нашето Слънце е загаснало. Дето казва Моисей: Бог сътвори Земята и Небето, Той дошъл да освободи Слънцето, да освободи Земята от влиянието на туй черното слънце.

Мога да обяснявам причините, но кой ще повярва? Вие казвате: икономическите условия. Икономическите условия в света са резултат на една вътрешна човешка мисъл. Двама разумни хора никога няма да се борят, но двама, които не са разумни, всякога ще извадят нож, ще се борят. Двама разумни хора веднага ще оставят и ще се примирят.

Та, казвам сега: Наяве. Какво се изисква? Вземете сегашните религиозни хора, всички вземете: имате католици, имате православни, протестанти, баптисти, всички вярват все в Бога. Които са на най-висока степен, които ги наричат светии, съберете ги. Православните казват, че в нашата църква има спасение. Католиците, методистите казват, че спасението е при тях. Тогава де е спасението? Спасението е само от Земята, спасението е само от Слънцето. Туй, което Земята дава, тя дава. Каквото вземеш от нея, то те спасява. Туй, което вземеш от Слънцето, то те спасява. Всички други неща, религия, това са условия отвън, които помагат, но не са фактори. Дали зад религията седи онова мощното, което трябва да разбираме?

Под думата „земя“, то е първоначалното, което ражда. Това е майката, която ражда. Под думата „слънце“, то е туй, което оплодотворява нещата, като дава всички възможности. Това е Слънцето. И когато Моисей, който бил запознат с тези работи, казва: „Да не им се поклониш“… От т[я]х зависи. Ти само ще почиташ баща си и майка си, ще почиташ Слънцето, ще почиташ Земята, няма да ги боготвориш. Единственото същество, което може да боготвориш в света, то е Безграничното, Неузнаваемото, на Което никой не знае името Му, нито образа Му е видял, в Което сме потопени! Туй, което ние знаем, то е нереалното в света. Туй, което ние не познаваме, То урежда всичките ни работи: и като сме на Земята, и като умрем. Дето и да сме, То като мине, ще прокара ръката Си отгоре, ще те поглади и ще каже: „Не бой се, това е най-малката опитност.“ Ти си недоволен, че ти взели къщата – ще ти дадат нещо друго, ще те пратят някъде, ще ти дадат богатство, когато всичките ти скърби и страдания ще изчезнат от душата ти. Сега ние седим и казваме: „Взеха ми къщата, взеха ми жената, взеха баща ми.“ Че как ще бъдеш доволен от един свят, в който всичко ти взимат? Ще дойде един свят, дето никой нищо няма да ти взима. За този свят трябва да се приготвите. Този свят е на Земята. Да не мислите, че аз ви казвам, че някъде? Той е тук, на Земята, той [е] и на Слънцето. От Земята до Слънцето има път, по който може да отивате, има оправено шосе, по което може с кабриолет да идете или с такси да идете. Аз не ви казвам това да вярвате. Когато дойдете до този път, да се подигне вашето съзнание. Като намерите този път, като пътувате, ще кажете: „Отличен е!“

Не искам да вярвате в туй, което не сте видели. Вярвайте в това, което е наяве. Но как да вярвате в това, което не е наяве? Онова, което вашият ум може да разбере, онова, което вашето сърце може да приеме, което вашата воля може да направи, туй е достъпно за вас. Аз не искам да направите насилие на ума ви, насилие на сърцето ви и насилие на волята ви. Да кажете: „Че как да злоупотребя?“ Но не искам и хората на мене да направят същото.

Тогава: Наяве. Една връзка между всички хора трябва да има. Една врата трябва да има, през която трябва да влезем всички – през вратата на онази Любов, която въздига мъртвите от гробовете. Туй е наяве сега. Когато тази Любов дойде и почнат мъртвите да излизат навън, дошло е времето. Засега, докато само ги носят до гробовете, тази Любов я няма. Щом ги носите и те оживяват, възкръсват, дошла е Любовта. Щом някой умрял се съживи, дошло е времето. Когато не се съживява, не е дошло времето. Виждам във вестниците десетина случаи, някого отиват да го заровят, той стане. Всички се разбягат.

Това е наяве. Тогава ще заключа с един малък пример, който да остане в ума ви. Не си наяве. Един красив овчар се влюбил в една княжеска дъщеря. Дотолкова се влюбил, че вече ще подлудее, не може да си пасе овците. Минава един учен човек покрай него, [той] казва: „Кажи ми цяр, ще си изгубя овците. Влюбих се в една.“ – „В коя?“ – „В царската дъщеря.“ А понеже царската дъщеря в туй царство ходела много скромно, той се влюбил в една от нейните слугини, която се обличала с хубави дрехи със скъпоценности. Той мислил, че е царската дъщеря. Той му казва: „Ти ще намериш тази слугиня на царската дъщеря, че тя ще ти даде цяр.“ – „Може ли?“ – „Може.“ – „Коя е тя?“ – „Тя ходи най-скромно облечена, няма никакви украшения.“ – „Тя какво ще направи?“ – „Тя ще направи да се ожениш за царската дъщеря.“ И на вас казвам: Идете при царската дъщеря, да уреди вашите работи. Тя ще уреди работите ви.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

28-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 15.IV.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни