Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1917_05_13 Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3544 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 04 януари 2011 - 15:38

Аудио - чете Калоян Христов

Богъ е съчеталъ (Беседата за четене в стар правопис - изд. Жануа, 2004 г.)
Богъ е съчеталъ (Беседата за четене в стар правопис - изд. 1942)


От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Бог е съчетал


Беседа от Учителя, държана на 13 май 1917 г. София.

„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ *)

„Онова, което Бог е съчетал”. В този стих, по видимому, Христос говори за брака. Всъщност, брак ли е това, което хората днес правят? Две семейства се сближат, живеят си добре и след време, оженват децата си. Правилно съчетание ли е това? Съществуват три вида съчетания. Първото съчетание е онова, което Бог прави. То е истинското и здраво съчетание. Второто съчетание сам човек го прави, а третото - онова, което хората правят. Всички мъчнотии, противоречия и страдания на съчетаните, произтичат от последните две съчетания. За да може, един човек, един учител, или една държава да направи известно съчетание правилно, трябва да са проникнати дълбоко от Божията Мъдрост, да разбират основния закон, върху който е съграден животът. Да разбираш основния закон на живота, това значи, да разбираш живота така, както се изразява в природата. Ето защо, като четете стиха, в който Христос говори за съчетанието, трябва да го разбирате основно, в неговия дълбок смисъл, а не по буква и повръхностно.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". Мнозина четат и препрочитат този стих, но не го разбират. Много проповедници са говорили върху този стих, тълкували са го, но въпреки това, не са засегнали основната истина, която се крие в него. Защо не е изнесена истината, която стихът съдържа в себе си? – По две причини: от една страна - невежеството на тези, които говорят върху него; от друга страна – съзнателното забулване на истината, да не би тя да ги изобличи. Незнанието, невежеството е оправдано. Като не знае нещо, човек говори това, което знае и така, както мисли. Обаче, да знае човек истината и съзнателно да я прикрива, това не се извинява, нито се оправдава. Истината е велик принцип. Само чистият може да говори истината. Ако нечистият се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Също така, само чистият може да разбере истината. Някой иска да му се каже истината. За да чуе истината, той трябва да е готов да умре. С други думи казано: Не можеш да чуеш и да разбереш истината, ако не си готов да се пожертваш за нея. Думите на Христа: „Който не е готов да се отрече от себе си", подразбират: готовността на човека да се откаже от живота си, за да разбере великата Божествена Истина. Много е говорил Христос върху съчетанието, както и върху по-важните принципи в живота, но до нас са достигнали само откъслеци, върху които днес се правят свободни тълкувания, създават се различни теории, които не отговарят на абсолютната истина. Права мисъл е само тази, която е приложена и опитана в самия живот.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". Съчетание съществува не само между душите, но и между тоновете. Последното съчетание наричаме "хармония". Ако разгледаме цигулката, ще видим, че тя е съставена от няколко части, но така наредени, че всички извивания и ъгли вървят към една права линия, която минава през средата на цигулката. Майсторът на цигулката така е съчетал линиите и ъглите й, че при докосване до струните й, всички звукове излизат от главния отвор в хармонично съчетание. И човек представя инструмент, подобен на цигулката, с четири добре изопнати струни. Струните на цигулката се различават не само по дебелина, но и по интензивност на звука. За да свири на цигулка, човек се нуждае още и от лък, с добре изопнати косми, да може, при докосване до струните, да се получават желаните тонове. Да знае човек да свири на цигулка, това значи, да е придобил едно от великите изкуства на живота. Когато детето започва да учи цигулка, в първо време, то скърца, взима фалшиви тонове. Колкото повече расте и се упражнява, тоновете стават по-чисти.

Животът представя музика. Да живее човек правилно, това значи, да владее изкуството да свири. Човешкото тяло представя инструмент, специална цигулка, с която той свири; струните, това са четирите основни темперамента, чрез които човек се изявява. Четирите основни темперамента са: сангвиничен или въздухообразен, умствен или нервен, холеричен и флегматичен. Не е достатъчно цигулката да има четири струни, но те трябва да бъдат доброкачествени, да са направени от добър материал, да отговарят на известна дебелина. Същото се отнася и до темпераментите. Не е достатъчно да кажем, че някой човек е сангвиник, или умствено - нервен темперамент, но темпераментът му трябва да бъде доброкачествен. За да свири добре, цигуларят трябва да е даровит, да свири с душа, да има добра цигулка, добър лък, първокачествени струни. И тогава, като засвири, цигулката му ще издава чисти, приятни тонове. Някой запитва, какво остава от цигуларя, като вложи душата си в цигулката? Душата се проявява трояко: в областта на чувствата, на мислите и на постъпките. Когато душата се проявява в чувствата, последните вземат участие в свиренето: от цигулката се изливат меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори.

Един виден цигулар занесъл цигулката си на поправка, при един добър майстор, италианец. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака, докато се поправи цигулката, за да си я вземе готова. Като гледал, как майсторът разглобява цигулката с ножа си, цигуларят изгубил съзнание и припаднал. Защо изгубил съзнание? – Защото, минаването на ножа по цигулката, му причинявало болка – част от душата му била вложена в цигулката.

Христос казва: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Какво съчетание е направил Бог? Кои неща е съчетал Той? Бог е съчетал ума и сърцето, душата и духа, тялото и низшата душа. Трябва ли невежият човек да разваля това, което Бог е съчетал? Кой човек е невежа? – Който не говори истината, който не разбира мъдростта, който не постъпва според правдата и любовта. Щом знаете това, не постъпвайте като невежия, да разлъчвате онова, което Бог е съчетал. Който спазва Божиите закони, той се радва на успех в живота си.

Селяните на едно село се оплакали на владиката от свещеника си, че ги уморявал със службата си, която, често продължавала четири - пет часа. Някога свършвал службата за половин час, но повечето пъти, държал хората в църква, с часове. Владиката извикал свещеника, казал му, че има оплакване против него от енориашите му и го запитал, какво ще каже, за свое оправдание. – Владико небесни, казал свещеникът, вярно е това, което говорят против мене. Причината е следната: когато ангелите и светиите ми помагат при службата, аз свършвам работата си бързо, за половин час. Обаче, когато остана сам, на своите сили, без подкрепата на светлите същества, аз свършвам работата си за четири - пет часа.

Следователно, когато работите на хората се нареждат добре, светлите същества им помагат; когато работите им не се нареждат добре, светлите същества са ги изоставили, сами на себе си. С това си обясняваме, защо някои дървета узряват рано, а други по-късно. Например, дрянът цъфти пръв, а узрява последен.

При създаване на света, Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух, да си избере по едно плодно дърво, за себе си. Като дошъл ред на дявола, той избрал за себе си дряна, като дърво, което първо цъфти. Той си казал: Щом дрянът цъфти пръв - и ще узрее пръв. Обаче, останал излъган: дрянът узрял последен. И човек може, като черешата - да узрее рано, и като дряна - да узрее последен. Защо едни плодове узряват рано, а други – късно, и затова има причини. Узряването на черешата и на дряна представят процеси, които се извършват и в човешкия живот.

„Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". С този стих, Христос обръща внимание на хората - да не развалят това, което Бог е направил. Що се отнася до развалянето, сегашните хора са майстори. Между който народ да попаднете, ще видите, че всички хора са майстори в разваляне на нещата. Виждате, какво правят някои селяни, като минават край хубава, каменна чешма. Щом погледнат към чешмата, в тях се явява желание - да извадят ножа или брадвата си, да ги наточат на коритото й. Може ли, при това положение, да не се развали коритото? Може ли да не се развали човек, бил той свещеник, учител, проповедник, съдия, ако точите брадвите си на тях? След това, казват: Не го бива нашият свещеник, проповедник или съдия. Как ще ги бива, как няма да се развалят тези хора, когато отгоре им точите брадви и ножове? За да не се разваля това, което Бог е създал, първо, ние не трябва да го разваляме. Кои са виновниците за развалянето? Преди да са научили изкуството, да точат брадвите си, на коритата на чешмите, хората трябва да са научили закона на хармонията. Някой момък се оженва за една добра, нежна, деликатна мома, но след няколко години, той изважда брадвата си и започва да я точи върху нейното корито. Точи брадвата и нарежда: Ти не трябва да бъдеш внимателна, деликатна, нежна към хората. Днес точи брадвата си, утре я точи, докато най-после, възлюбената му се развали и огрубее. Как да не се развали, когато, на гърба й, постоянно точат брадви? Същото става и с момъка. Няма защо да точите брадвите си върху гърбовете на добрите моми и момци, да ги изхабявате. Точете ги върху гърбовете на грубите, остри и жестоки хора. Те имат нужда от претъпяване.

Един свещеник имал обичай - да кади тамян пред троновете на онези от своите енориаши, които постоянно били празни. Един от присъстващите запитал свещеника: Отче, защо кадиш пред празните столове, а не срещу нас, които присъстваме на службата? – Вие нямате нужда от кадене. Щом присъствате тук, вие сте вън от всякаква опасност. Обаче, онези, които отсъстват, те се нуждаят от кадене, понеже са изложени на големи опасности и злини. Бъдете и вие като този свещеник, и ходете там, дето има нужда, а не, дето няма нужда. Богатите все богати канят на угощение, все пред техните тронове кадят, защото, има какво да вземат от тях. Това не е за упрек; изнасям един факт. Всеки казва: Днес мене канят, аз пък, утре ще каня. Добре е човек да прави онова, което е хармонично, естествено и разумно, за да възстанови Божествената хармония. Нека да нахраним бедните, гладните, сирачетата, защото такава е Божията воля – да не разваляме онова, което Той е направил.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Това е един от принципите, върху които Христос спира вниманието на човечеството. Ще кажете, че Христос е проповядвал добре. Защо е проповядвал добре? – Защото проповедите Му дават живот, внасят подтик в умовете и сърцата на хората. Истинска проповед е онази, която храни човешката душа, дава й сила, да се развива. Проповедите на Христа са верни и истински, защото изхождат от живата, разумна природа. Той тълкува явленията в природата, както са. Който не може да ги тълкува правилно, той сам се заблуждава, а същевременно, заблуждава и другите. Вглеждайте се в природата, изучавайте я, за да можете да се ползвате от нейните сили. Който се стреми към природата и желае да се свърже с нея, нека, всяка сутрин, особено през месец май, да става рано и да излиза на разходка, на чист въздух, преди да е изгряло слънцето. Каква по-велика картина от - изгряването на слънцето! Същевременно, вие ще се ползвате от ранните слънчеви лъчи, които се отразяват благотворно върху организма. Ставайте сутрин рано, преди изгряването на слънцето, да приемете неговото благословение и след това, започнете работата си. Възстановете съчетанията между своя организъм и слънцето, както между душата си и Бога, които още отначало са направени. Избягвайте временните съчетания с хората, за да не се натъквате на дисхармонични състояния и противоречия.

И тъй, изучавайте природата, изучавайте Божествените прояви, без да критикувате. Някой отворил една книга, взел само един откъслек от нея и започва да я критикува, да казва, че еди - коя си мисъл не е съгласна с новите теории за живота. Новите теории съгласни ли са с Божественото учение и с Божиите закони? Всички трябва да бъдем носители на Божественото учение, защото всички хора, като души, съставят части от Божествения организъм, а Бог изисква, Неговото тяло да бъде здраво и всички удове да са в хармония. Само така човек може да бъде радостен и весел. Ако не е здрав, той не може да бъде радостен и весел; причината за това не е в Бога. Ако мъж и жена не могат да живеят добре, причината не е в Бога; ако брат и сестра не се разбират, причината не е в Бога; ако между управляващи и управлявани не съществува доверие и съгласие, причината не е в Бога. Причината за дисхармонията, недоверието, противоречията между хората се дължи на разваляне на съчетанието, което Бог е направил. В бъдеще, всички видни хора – учители, писатели, професори, проповедници трябва да слязат от висотата на своето положение, да влязат в света, между простите, бедните, страдащите, да ги научат, как да живеят. Това иска Христос от всички хора. Със слизането си на земята, Христос показа на хората, как да приложат великата, безкористна любов помежду си. Всички съвременни писатели съзнават, че Бог работи в света. Той прави големи преобразувания в човешките умове и сърца. Затова е казано в Писанието, че нов свят се твори, нови умове и сърца се създават. Новите хора ще създадат новото човечество, което ще докаже, че нови сили и енергии работят, както в света, така и в цялата природа.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Между какво е направено това съчетание? – Между стомаха и храната, между дробовете и въздуха, между сърцето и чувствата, между ума и мислите. Наруши ли се едно от тези съчетания, човек се разстройва. Достатъчно е, да се наруши правилното съчетание между стомаха и храната, за да заболее човек и да търси помощта на лекаря. Обаче, ако лекарят му помогне и той, втори път, развали това съчетание, стомахът ще почне да му се противопоставя и в скоро време, ще се откаже от своята служба. Щом се разстрои стомахът на човека и отношенията му с хората се развалят. Всеки сам трябва да си направи съчетание между стомаха и храната, която приема. Ако съчетанието е правилно, човек се чувства здрав, бодър, весел и готов за всякаква работа. Ако след това, той не се чувства здрав, жизнерадостен и бодър, съчетанието не е хармонично. Като не познава организма си и не може да прави хармонични съчетания, човек се допитва до мнението на видни учени и лекари и прилага техните съвети. Право е мнението на учените, но не е еднакво за всички хора, не е едно и също за различните възрасти, физическа и духовна. Човек трябва постоянно да мени храната си. От промяната на храната зависи здравословното му състояние.

Както неправилното съчетание между стомаха и храната, разстройва човешкия организъм, така, неправилното съчетание между сърцето и чувствата, разстройва не само физическото, но и психическото състояние на човека. Ще кажете, че хората трябва да се обичат. Колко момци трябва да обичат една мома и колко моми – един момък? Ако десет момци обичат една мома, те ще я разстроят. За предпочитане е, един момък да обича една мома, а не десет. Десет момъка ще разбъркат главата й, ще смутят сърцето й и в скоро време, тя ще заболее. Всъщност, само един обича, а не двама.

Някъде в Америка, имало един знаменит проповедник, който увличал слушателите си със своето красноречие. Дошъл денят, когато трябвало да си замине. Всички негови слушатели и пасоми излезли да го изпратят, понеже бил общ любимец. Заедно с тях излезли и кучетата, и патките, и гъските - да му кажат сбогом и да му пожелаят добър път. Най-после, той се качил на един кон и тръгнал към гарата. На края на града, конят се изправил на краката си, хвърлил го на земята и казал: Сбогом, приятелю, ние не се нуждаем от такива знаменитости. Те не са нужни за нашето развитие.

Кой човек е знаменит? – Който върши Божията воля и като слънцето, носи благословение за всички живи същества. Дали спиш, или си станал от сън, слънцето изпраща своето благословение и си заминава. Някои мислят, че, за да се спасят, трябва да бъдат правоверни. Не е така. Ако ти спиш, когато слънцето изгрява, какъвто и да си, нищо не може да те спаси. Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии, като удове на едно цяло. Новата религия е любовта. Тя обединява всички хора, примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие.

Да се обединят хората, това значи, да имат общ идеал, общи стремежи. Обединението, единството дава сила на хората и ги прави мощни. Каквото пожелаят, те могаг да го постигнат. Когато Израилският народ напусна Египет и тръгна с Моисея, за Обетованата земя, той се раздели на 12 племена и всяко племе носеше част от Скинията. Дето спираха, те веднага събираха всичките й части, построяваха я и отправяха гореща молитва към Бога. Сплотени в едно, отправяйки молитвата си към Бога, те получаваха Неговото благословение.

Какво правят сегашните правоверни? И те носят частите на Скинията, но и досега още, не могат да се съберат на едно място, да я построят и всички заедно, да отправят благодарствена молитва към Бога. Ако някой запита, какво носят, те отговарят: Ние сме правоверни, носим частите на Скинията. Христос им казва: Съберете се на едно място и всеки да донесе частта, която носи, за да съградим Великата Скиния и всички заедно, да се помолим на Бога, в Дух и Истина. Всички народи да съберат частите на Скинията в едно цяло, това подразбира стиха: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." С други думи казано: Не изопачавайте великата любов, която Бог е вложил във вашите души.

Време е вече, хората да се обърнат към възпитанието на своите умове и сърца, като първо съчетание, което Бог е направил. Какво по-голямо благо за човека от това, да има ум, който право мисли и сърце, което правилно чувства, и да ги съчетае в едно. Когато умът мисли право, и сърцето чувствува правилно, човек разбира нещата. Той е постигнал това разбиране по пътя на страданията. Въпреки това, хората се оплакват от страданията си. Блажени страдащите, слепите, хромите и др. Защо хората са слепи, хроми, сакати? – Защото са минали през някаква философия, която ги е осакатила. Те трябва да потърсят Божията Истина, която носи живот и показва пътя към Господа. Мнозина търсят Бога там, дето не е. Излизайте през месец май, сутрин рано, в четири часа и ще намерите Господа. Участвайте в пеенето на птичките, в полъхването на тихия ветрец, в клокоченето на изворите - и ще намерите Бога. Слънцето кани всички живи същества да излязат вън, да го посрещнат, за да им предаде Божието благословение. Защо да не благодарите на слънцето, като на Божи слуга, който носи послание от Нашия Баща и да му кажете: Носи нашия поздрав на Баща ни и кажи Му, че сме решили вече, да възстановим хармонията, която сме нарушили. Какво правят повечето хора? Като се събудят, погледнат навън и ако видят, че има вятър, а небето е облачно, казват: Лошо е времето, не е още за ставане. Не, благодарете за времето, каквото и да е то и кажете: Хубав е денят. Ще стана да се порадвам на деня, да благодаря за благата, които той крие в себе си. Благодарете на вятъра, защото той проветрява мислите и чувствата ви. Благодарете и на облаците, защото те носят влага, чрез която се освежават цветята, дърветата и плодовете. Това е правото учение, към което хората се стремят. Всичко живо иска да бъде обичано, да живее свободно и да се радва на благата, които природата дава. Като срещна едно куче, то ме погледне, завърти опашката си и ме пита: Да ме биеш ли мислиш, или да ме оставиш свободно да си вярва? – Върви свободно по пътя си, аз нося мир, а не насилие. Кучето ми повярва, завърти отново опашка и тръгва напред.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." За да запази тази връзка, човек трябва да е готов да приложи учението на Христа. Това значи, да спазва закона на хармонията, известен под името "закон на симпатията". Два закона действат в света: закон на симпатията и закон на антипатията, т.е. закон на хармонията и закон на дисхармонията. Когато се обичат, хората прилагат закона на симпатията, или на хармонията, живеят братски помежду си; когато не се обичат, те живеят по закона на антипатията или дисхармонията. В този закон съществува отблъскване, а в първия – привличане. Дето има хармония, там е Бог. Ето защо, всеки човек трябва да се запитва, свързан ли е с Бога, или не. Не търсете Бога отвън, като някаква форма, но търсете Го, вътре в себе си, като съдържание. Розата и карамфилът имат външна форма, но важна е миризмата им, която човек възприема вътрешно. Те се различават по аромата си. Следователно, Бог е отвън и отвътре. Заблуждение е да се мисли, че е само отвън. Човек не трябва, съзнателно, да затваря очите си пред истината. Всички неща, между които има съчетание, са вътрешни. Например, имате пиано, ноти, пианист, но музиката още не се проявила. За да има музика, пианистът трябва да съчетае всички елементи в едно цяло и да се прояви. Вие слушате и възприемате вътрешно музиката. Обаче, само онзи може да разбере вътрешното съдържание на нещата, който се вслушва в себе си, в своя вътрешен глас. Това значи, да разбира човек смисъла на нещата.

Мнозина се запитват, какво представя църквата. – Църквата е пианото, свещените книги – нотите, а свещеникът – пианистът. Той трябва да седне на пианото и да свири, по всички правила на музиката. Ти ще настроиш слуха си и ще слушаш, да възприемеш музиката вътрешно и да благодариш на Бога, че имаш възможност да се ползваш от нея. Радвай се, че можеш да излезеш вън, когато слънцето изгрява и да възприемеш неговите лъчи. Блажен е онзи, който може да разбере съчетанието, което Бог е вложил в цялата природа – между минералите, растенията и животните. Ще кажете, че минералите и растенията са безгласни. Природата е жива и разумна, нищо не е безгласно в нея. Който има уши, той може да слуша говора на природата и да я разбира. Всички мистици схващат природата като музика, говор и песен. Така тя проповядва и поучава хората. Няма проповедник в света, който може да се сравни с природата.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Бог е направил няколко основни съчетания: от една страна - между тялото, душата и духа, а от друга – между ума, сърцето и волята. Това са условия, през които човешкият дух минава, за да се усъвършенства. Във физическия свят, човек изучава закона на движението, в духовния – качествата на чувствата и тяхната интензивност, а в умствения – смисъла на живота. Когато се говори за възкресение, за вечен живот, разбираме - съчетанието, което съществува между човешкия дух и човешката душа. Те съдържат качествата на Божествения Дух и на Божествената душа, затова човек има възможности, каквито и Бог има. Той трябва да съзнава това и да работи върху себе си, да прояви Божественото, което е вложено в него. Каже ли някой, че не може да направи нещо, това показва, че той отрича Божественото в себе си. Каже ли, че е грешник, той отрича това, което Бог е съчетал. Бог ти е дал много земя, която трябва да обработиш. Мнозина оставят сърцата и умовете си необработени; тази е причината, дето отвън попадат различни нежелани семена, от които израстват плевели и бодили. Който не обработва това, което Бог му е дал, не може да се спаси; той не вижда изходен път отникъде. Който не работи в съгласие с Божественото, не може да очаква никакви блага. Всеки трябва да каже: Бог е вложил в мене известни дарби и способности и аз трябва да работя, за да ги развия.

Ще кажете, че човек е грешен, сам не може да постигне нищо. Грешен е само онзи, който е нарушил съчетанието, което Бог е направил. Обърнете се към Божественото в себе си с желание, да възстановите хармонията, която съществува между ума и сърцето ви, между душата и духа ви и вие ще бъдете добри, ще се радвате на благата, които ви са дадени. Не казвайте, че хората са лоши, че ви препятстват да се проявите, но потърсете причината за това в себе си. Приложете вяра, търпение и любов и ще видите, че в скоро време ще постигнете добри резултати. За да познаете ближните си, свалете горната обвивка от тях и ще опитате, че вътре те са сладки. Зелената обвивка на ореха е горчива, но ядката му е сладка, вкусна за ядене. Само така можете да познаете качествата на човешката душа. Не казвайте, че човек за човека е вълк. Ако мислите така, вие виждате вълчата кожа, в която той временно се облякъл; вътрешно той не е вълк. Друг се облякъл с кожата на лъва, но вътре не е лъв. Вие трябва да проникнете до вътрешното естество на човека, за да разберете, че човек за човека е брат, а не вълк. Който е работил и продължава да работи върху себе си, той е запазил своята чистота, като естествена дреха, дадена му от Бога. Срещнете ли такъв човек, в неговото лице вие виждате Бога и се радвате, че сте Го видели. Вашата задача е да учите, да запазите всичко, което ви е дадено в далечното минало. Къде ще учите? – При Великия Учител – Господ, на Когото учението няма начало, няма и край. То води към възкресение, към вечен живот. Да възкръснеш, това значи, да започнеш отначало, да учиш и да работиш. Възкръсналият е готов да се откаже от своя личен живот и да работи, и живее само за Онзи, Който го е създал.

Днес Христос обръща внимание на всички хора, да съзнаят, че в тях е образът на Бога и да се заемат да Го очистят, да възстановят първоначалното съчетание в себе си, с което са родени. Бог е дал здраве на човека, което той трябва грижливо да пази. За да запазите здравето си, ставайте сутрин рано, особено през месец май. В четири часа трябва да сте вън от леглото си. Това е добре не само за вас, но за всички хора. Учители, свещеници, майки, бащи – всички трябва да започнат работата си рано. Като изгрее слънцето, кажете: Благословен Господ Бог наш, Който е изпратил слънцето, да се ползваме от неговата светлина и топлина. Който цени благата, които природата щедро му дава, само той разбира смисъла на стиха, казан, преди две хиляди години, от Христа: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча."

Като разглеждам този стих, аз само подхвърлям семенца на вашите ниви. Останалата работа е ваша, вие ще ги отглеждате, както писателят взима една тема и я развива. Това значи, да чуе човек гласа на своя велик Баща – на Любовта и да разбере смисъла на своя живот и предназначението си на земята. Това значи, да се прероди човек, т.е. да се новороди. Христос казва: „Ако се не родиш отново, нима да влезеш в Царството Божие." Ето защо, който се е родил от баща и майка, ще се ражда и преражда много пъти на земята. Глупавият ще се ражда и преражда, докато стане умен; обикновеният трябва да стане талантлив, гениален, светия, ангел и т.н. Ако за всяко живо същество няма условия да се развива, животът губи своя смисъл. Работете, развивайте се, без да се борите за първенство. Който иска пръв да бъде, остава последен.

В едно старо предание се разправя, че когато създавал света, Бог натоварил слънцето с великата мисия – да грее, да осветява и да отоплява. Обаче, в него се явило желание - да изгрява първо и да отиде първо при Господа. Като се научил за желанието му, Господ наредил така, че всички планети да се движат около него, а то – около Бога. Така, именно, слънцето – старшият брат на небето, било по-далеч от Бога, в сравнение с всички по-малки негови братя. Слънцето съзнало погрешката си и за да я изкупи, непрестанно изгрява и залязва. Останалите планети се въртят около него, за да научат закона на движението.

Много християни имат същото желание, както и слънцето - да бъдат близо до Христа, но новото учение – учението на любовта, изключва користолюбието. „Блажени кротките и смирените", казва Христос. С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. За предпочитане е, човек да заеме последно място, но да изпълнява Божията воля, отколкото, да бъде пръв и да не изпълнява Божията воля. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога."

Желая ви, да възстановите съчетанието между ума и сърцето си, както и между духа и душата си, да потекат всички енергии у вас, чиито кранове сте затворили от векове.

Беседа от Учителя, държана на 13 май 1917 г. София.


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3544 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 24 август 2011 - 20:10

"Все що е писано". Неделни беседи (1917). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 192 с. ISBN 954-9589-82-X.
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето


Богъ е съчеталъ


„Така щото не сѫ вече двама, но една плъть. И тъй онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да го не разлѫча.“ (Ев. отъ Матея, гл. 19, ст.6)

Какво трѣбва да се подразбира подъ тѣзи думи? По видимому Христосъ говори за брака. Но бракъ ли е това, което хората днесъ правятъ? Сдружатъ се двѣ фамилии, живѣятъ си и момъкътъ и момата ги оженватъ, съчетаятъ ги. Това съчетание бива отъ Бога и отъ хората. Азъ приемамъ, че въ свѣта има три вида съчетания: първото и истинското съчетание е, което Богъ го прави, второто съчетание самъ човѣкъ го прави, а третото съчетание е, което хората правятъ. Слѣдователно всички неприятности въ живота произлизатъ отъ послѣднитѣ двѣ съчетания. За да може единъ човѣкъ, или единъ учитель, или една държава да направи извѣстно съчетание, трѣбва да разполагатъ съ една Божествена Мѫдрость, да разбиратъ дълбоко основния законъ, върху който е съграденъ животътъ, разбирамъ органическия животъ, тъй както се изразява той въ природата.

Обаче Христосъ въ тѣзи думи влага много по-дълбокъ смисълъ. Мнозина четатъ Евангелие, четатъ, че това което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча, но не го разбиратъ този стихъ. Той има хиляди тълкувания, хиляди проповѣдници сѫ говорили върху него, но нито единъ не е засегналъ основната истина. Има причини за това нѣщо. Азъ виждамъ двѣ причини: едната е невѣжеството, незнанието, което е и оправдателно, защото когато човѣкъ не знае, ще говори това, което знае и както мисли; втората причина е тази: когато човѣкъ знае истината, но не говори, защото тя ще го изобличи. Истината е принципъ въ живота и когато човѣкъ я говори, ако го намѣри нечистъ, тя го умъртвява. Нѣкои ми казватъ: „Кажи ми истината!“ Рекохъ, готовъ ли си да умрешъ? Всѣки човѣкъ, който не е готовъ да умре, не може да разбере великата Божествена истина. Когато Христосъ казва: „Който не е готовъ да се отрече отъ себе си.“ Той разбира тази истина, този сѫщи принципъ.

Христосъ е държалъ дълги бесѣди, Той е говорилъ съ часове, често ние вземаме единъ откѫслеченъ пасажъ и върху него градимъ теории, но всѣка теория трѣбва да се приложи върху живота, да се опита, провѣри. Значи това съчетание въ музиката разбира хармония, съчетание на извѣстни тонове, извѣстни звукове. Ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение на мисъльта. Да вземемъ напримѣръ цигулката: въ нея има извѣстно съчетание на нѣкои части, положени въ единъ механически редъ, т.е. така е устроена, че всички нейни ѫгли, всички нейни извивки вървятъ къмъ една права линия, която слиза прѣзъ срѣдата на цигулката, тъй че звуковитѣ вълни да се сливатъ и да излизатъ отъ отвора на цигулката. Майсторътъ, който е успѣлъ по този механически законъ да устрои цигулката, ни прѣдставя вече цигулка съ добъръ тонъ. Сѫщото е и съ човѣка. Но на цигулката има четири струни, опнати на срѣдата ѝ, и между тѣзи струни има извѣстно съотношение. Най-долнята, четвъртата струна е най-тънка, послѣ идатъ все по-дебели и по-дебели, докато първата е най-дебела. Тѣзи струни се различаватъ не само по дебелина, но и по интенсивность, при настрояването си се различаватъ – всѣка струна е четири пѫти по-опната отъ прѣдидущата. За да се свири, трѣбва да има и лѫкъ, на който сѫ опнати косми, които трѣбва да се мажатъ съ колофониумъ, за да издаватъ тонъ върху цигулката. Всѣки би си помислилъ, че като има цигулка, струни и лѫкъ, ще може да свири. Да свиришъ – това е изкуство. И въ самото свирене има степени, не всички цигулари свирятъ еднакво. Когато дѣцата започватъ да свирятъ на цигулка, тѣ отначало дигатъ голѣмъ шумъ, скрибуцане съ цигулката, докато постепенно тѣ все повече и повече се упражняватъ и станатъ най-послѣ велики артисти.

Животътъ прилича на музика, инструментитѣ – това сѫ нашитѣ тѣла, струнитѣ – нашитѣ темпераменти. Хората биватъ по темпераментъ четири вида: сангвинически, холерически, меланхолически и флегматически. Четиритѣ темперамента съотвѣтствуватъ на четиритѣ струни въ цигулката. Не е важно да имате само четиритѣ струни, трѣбва да бѫдатъ тѣ доброкачествени, да иматъ извѣстна дебелина, нѣщо, което цигуларитѣ измѣрватъ съ особени за това инструменти. Тъй че не е достатъчно да бѫдешъ само сангвинически темпераментъ, а доброкачественъ такъвъ да си. Този темпераментъ се равнява на струната „ми“. Слѣдователно ако цигулката е хубаво направена, ако е нагласена по всички правила, ако лѫкътъ е доброкачественъ и ако цигуларьтъ може добрѣ да свири, вие ще имате ясни, хубави тонове. Отъ цигуларя се иска да има и душа, която да може да се прокара чрѣзъ рѫката въ цигулката и тя да излива тази душа въ тоноветѣ си. Ще кажете: „Ами човѣкъ, като излѣе душата си въ цигулката, за него какво ще остане?“ Човѣкъ има три души, една отъ които е чувствената и тя може да се прокара въ цигулката. Когато се тя прокара въ цигулката, цигуларинътъ е майсторъ и той омайва слушателитѣ си съ свиренето си и тогава тоноветѣ биватъ меки, приятни, нѣжни и тѣ като че ли сами за себе си говорятъ.

Прѣди години, единъ великъ артистъ занесълъ своята стара цигулка на поправка при единъ добъръ майсторъ, артистътъ седналъ на единъ столъ и наблюдавалъ какъ майсторътъ съ ножче отварялъ цигулката и правилъ всички опити да я поправи. Но по едно врѣме, той се обърналъ, къмъ артиста и вижда, че той припадналъ. Душата на този артистъ била въ цигулката и той усѣтилъ всички прокарвания съ ножа върху цигулката. У насъ има извѣстни съчетания, които Богъ е вложилъ. Има съчетание между ума и сърдцето ни, между душата ни и духа, между нашето тѣло и животинската душа вѫтрѣ. И Христосъ казва: „Това, което Богъ е съчеталъ, което е наредилъ тъй умно, глупавиятъ човѣкъ да го не разваля.“ Подъ думата „глупавъ“ азъ разбирамъ човѣкъ, който малко знае. Когато човѣкъ не каже самата истина, той е казалъ лъжа. Когато единъ човѣкъ не може да говори въ езика на Мѫдростьта, той е глупавъ. Когато човѣкъ постѫпва не споредъ езика на Справедливостьта, на Правдата, той е лошъ, зълъ човѣкъ.

Въ този свѣтъ ние не трѣбва да разкѫсваме тази връзка. Ще ви приведа единъ анекдотъ, за да обясня мисъльта си. Наклеветили единъ свещеникъ прѣдъ владиката, че нѣкой пѫть свършвалъ службата си за половинъ часъ, а нѣкой пѫть – за четири–петь часа и съ това измѫчвалъ енорияшитѣ си. „Дотегна ни вече този попъ,“ казвали енорияшитѣ. Вика го владиката и му казва: „Знаешъ ли, че има оплакване противъ тебе, какво ще кажешъ за твое оправдание?“ Свещеникътъ започналъ да се оправдава и казва: „Нѣкой пѫть, като отивамъ въ църква, дохождатъ ангелитѣ и светиитѣ да ми помагатъ и за половинъ часъ свършвамъ службата си, а нѣкога за четири–петь часа не мога да я свърша, защото ангелитѣ не ми помагатъ и тогава виждамъ голѣмъ зоръ.“

Тъй е опрѣдѣлилъ Господь. Черѣшата, слѣдъ като цъфне, узрѣва по-скоро. Ще ви разкажа единъ анекдотъ. Като направилъ Господь плоднитѣ дървета, изпратилъ всички духове да си избератъ по едно такова дърво. Всѣки си вземалъ по едно дърво, а дяволътъ, като дошълъ, избралъ си дрѣна, като си казалъ, че той, понеже рано цъфти, рано и ще вързва, но останалъ излъганъ. Всичкитѣ други плодни дървета цъфнали и вързали, а дрѣнътъ най-късно узрѣлъ. Така и човѣка може да узрѣе въ половинъ часъ, като черѣшата, а може и по-късно. Защо едни плодове узрѣватъ по-рано, а други – по-късно? За това има дълбоки причини. Подъ думитѣ „дрѣнъ“ и „черѣша“ се разбира процеса, който става вѫтрѣ въ човѣшкия животъ.

Христосъ иска да обърне внимание на хората отъ XX вѣкъ, да не развалятъ това, което Богъ тъй умно е съчеталъ. Особено ние, днешнитѣ хора, сме майстори да разваляме. И българитѣ сѫ майстори за това. Като направятъ нѣкѫдѣ нѣкоя чешма, всѣки селянинъ, като мине прѣзъ нея, ще опита да наточи своята брадва на коритото ѝ. Като минаватъ слѣдъ 4–5 мѣсеца прѣзъ нея, казватъ: „Бре-е, развали се това корито!“ Какъ нѣма да се развали, като точите брадвитѣ си на него? Вземете най-силния проповѣдникъ, свещеникъ, владика, учитель и като точите отгорѣ имъ хиляди брадви и тѣ ще се развалятъ. И слѣдъ това казватъ: „Развали се нашия попъ, проповѣдникъ.“ Какъ нѣма да се развали? Брадви се точатъ отгорѣ имъ. За да се не разваля това, което Богъ е създалъ тъй умно, ние трѣбва да го не разваляме. И сега, наполовина сѫ виновни и онѣзи, които точатъ и тѣзи, на които точатъ. Когато хората точатъ на гърба ми брадвитѣ си, азъ казвамъ: азъ съмъ на половина виноватъ за това нѣщо. За да се не точатъ брадви на коритата, защото тѣ сѫ потрѣбни, хората трѣбва да научатъ закона на хармонията. Ожените се за една мома, тя е нѣжна, внимателна, има деликатно сърдце и т.н. Започва мѫжътъ ѝ съ брадвата: „Не трѣбва да бѫдешъ деликатна, внимателна“, и точи брадвата. Слѣдъ нѣколко години тя се разваля. Какъ да се не развали, когато на гърба и постоянно се точи брадва? Сѫщото бива и съ мѫжа. Той е внимателенъ, деликатенъ, а тя точи брадвата върху него и слѣдъ нѣколко години той се разваля. Какъ нѣма да се развали?

Вие трѣбва да бѫдете като онзи български свещеникъ, за когото се разказва, че като служилъ въ църква, спиралъ се всѣкога прѣдъ празднитѣ тронове и тамъ кадѣлъ. Питали го енорияшитѣ: „Защо насъ изоставяшъ, а празднитѣ тронове кадишъ?“ – „Тѣ иматъ нужда отъ това, да ги пази Господь отъ зло, а вие, които сте въ църква, нѣма никаква опасность за васъ“, имъ отговорилъ свещеникътъ. Вземете напримѣръ богаташитѣ, кой отъ богатитѣ софиянци е повикалъ нѣкога бѣдняцитѣ да ги угости? Канятъ се все свои роднини, богати. Тѣ кадятъ все прѣдъ пълнитѣ тронове. Защо? – За да падне нѣщо отъ тѣзи богаташи. Не е за докачение това, което го говоря. Така разсѫждаватъ: „Мене днесъ ме викатъ, а азъ утрѣ ще ги повикамъ.“ Не е лошо това, но ние ще трѣбва да възстановимъ тази Божествена хармония, която е нарушена, ще трѣбва бѣднитѣ, гладнитѣ, тѣхъ да нахранимъ, защото Господъ е казалъ: „Не разваляйте!“

Може да проповѣдвамъ, но каква полза отъ моята проповѣдь, ако тя не ви даде храна, потикъ. Ще кажете: „Отлично проповѣдва Господинъ Дѫновъ.“ Що за проповѣдь? Не искамъ да гѫделичкамъ ушитѣ на хората, а искамъ всичко да го провѣрите, да се нахраните отъ него. А сега, като ви се тълкува едно учение, може да го схващате криво. На всички рекохъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май на слънце, да наблюдавате изгрѣва му, то да не ви заварва въ легло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на слънцето.“ Всички, които сте болни, неразположени, опитайте това състояние. Нека има съчетание между човѣка и слънцето. Излѣзъ рано сутринь, приеми благословението на слънцето и се върни дома, не ти трѣбва да те пече повече слънце прѣзъ деня.

А тѣзи съчетания, които сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашия животъ, при сегашнитѣ условия, създаватъ само дисхармония. Напримѣръ дошълъ нѣкой критикъ, взелъ нѣкой пасажъ отъ нѣкѫдѣ и казва: „Еди какво си не е съгласно съ еди коя си теория.“ Питамъ: съгласно ли е споредъ Божествения законъ? Всички трѣбва да бѫдемъ носители на това Божествено учение, защото всички съставляваме една съвокупность отъ Божествения организъмъ и Господь иска щото неговото тѣло да бѫде здраво, всичко да бѫде въ редъ и съгласие. Господь иска да сме радостни и весели. Ако не сме радостни и весели, причината не е въ Бога. Ако мѫжъ и жена не могатъ да живѣятъ, причината не е въ Бога. Ако нѣма хармония между братя и сестри, между синове и дъщери и родители, между властьта и поданицитѣ, причината не е въ Бога. Причината е въ разваляне на съчетанието. И за въ бѫдеще високостоящитѣ хора: писатели, поети и др., трѣбва да слѣзатъ отъ своята висота и да станатъ служители на човѣчеството, да влѣзатъ между проститѣ и да ги научатъ какъ да живѣятъ. Това иска Христосъ, Който е дошълъ на земята.

Ще кажатъ нѣкои: „Какъ е дошълъ Христосъ?“ За да се разбере отъ хората идването на Христа, това зависи отъ онова вѫтрѣшно съчетание, което има у човѣка, зависи какви способности има у човѣка. Подъ думата „идване на Христа“, се разбира Божествената любовь, безкористната, разумна любовь. Всички европейски писатели създаватъ, че сега въ свѣта има една сила, която прави грамадни прѣобразувания въ умоветѣ на човѣчеството. Тази Божествена сила ще доизкара своята работа много добрѣ.

Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които го запитали: „Какво е това съчетание“, и имъ отговаря: Съчетание има между стомаха и храната, между дробоветѣ и въздуха и между ума и мислитѣ. Ако нѣма съчетание между стомаха и храната, нѣма здраве, настѫпва разстройство и викате скоро за очистително, за английска соль. Като вземете очистително, тази сѫщата храна втори пѫть не я употрѣбявайте. Ако я вземете втори пѫть, пакъ ще търсите очистително и слѣдъ нѣколко години ще имате разваленъ стомахъ, а съ това и хората ще ти станатъ неприятни. Всѣки човѣкъ трѣбва да си опрѣдѣли едно съчетание между храната, която приема и стомаха си. Опитай една храна, дава ли ти здраве, прави ли те веселъ, бодъръ, тази храна е за тебе, тя е хигиенична. Направи си единъ списъкъ и знай кои храни какъ ти се отразяватъ. А сега какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Казватъ си: „Чакай да видимъ какво ще каже еди-кой си знаменитъ лѣкарь въ Англия, Америка, Русия и т.н. по този въпросъ.“ Той може да е казалъ нѣщо много умно по това, но тази храна, която той прѣпорѫчва, не може да се приложи еднакво за всички организми, за всички стадии на човѣшкото развитие. Храната трѣбва постоянно да се промѣня и въ това промѣнение се състои здравословното състояние на човѣка.

Като се дойде до чувствата и въ тѣхъ има извѣстни страсти, извѣстни чувства, които развалятъ сърдцето на човѣка. Мнозина често говорятъ: „Да се обичаме!“ Е, хубаво, ако десеть души те обичатъ, какво ще бѫде? Тѣ ще те развалятъ. Бихъ желалъ единъ да ме обича, отколкото десеть и да ме развалятъ. И дѣйствително, въ свѣта само единъ може да те обича, а не двама. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ американския животъ. Въ Америка имало единъ много знаменитъ проповѣдникъ съ своитѣ рѣчи и единъ день трѣбвало да напусне своитѣ енорияши, за което тѣ излѣзли всички да го изпращатъ, защото го много обичали. Той се казвалъ Иванъ. „Сбогомъ, Иване,“ му казали тѣ и го изпратили. И кучетата, и паткитѣ, и тѣ го изпратили. Най-послѣ, като излѣзълъ на полето, кобилата му подскочила, хвърлила го и му казала сѫщо: „Сбогомъ, Иване!“ Такава знаменитость не е приятна за нашето развитие. Споредъ мене, знаменитъ е онзи човѣкъ, който извършва точно волята Божия и който като Слънцето изпраща своето благословение. Дали ти спишъ или си станалъ, то изпраща своето благословение и си заминава. Има опасность да не мислятъ нѣкои: „Че ние сме правовѣрни,“ и като така спасението си иде. Ако ти спишъ, когато слънцето изгрѣва, какъвто и да си, нищо нѣма да те спаси. Спасението е само у онази велика религия, която създава закони, която трѣбва да съедини всички други религии, защото тѣ сѫ форми, удове на едно тѣло въ свѣта.

Ще ви приведа единъ примѣръ, за да видите въ какво се състои това единство. Когато израилскиятъ народъ пѫтуваше прѣзъ пустинята отъ Египетъ за обѣтованата земя, Мойсей имъ съгради една скиния и натовари 12 плѣмена да носятъ частитѣ на скинията. Всѣки, който ги срѣщаше по пѫтя, питаше ги какво носятъ. – „Носимъ скинията“, отговаряха тѣ. Когато се спираха нѣкѫдѣ, тѣ сглобаваха всички части и се молиха. А сега всички правовѣрни, азъ разбирамъ подъ правовѣрни и християни, и мохамедани, и будисти, и православни, и евангелисти, и католици, и турци, и баптисти, и сѫботяни, казватъ: „Ние сме православни – ние носимъ скинията.“ А Христосъ, Който иде, казва: „Дайте си всички частитѣ да съградимъ тази велика Божествена скиния и всички заедно да се помолимъ на Бога въ духъ и истина.“ Да не разваляме това, което Богъ е съчеталъ, да не разваляме тази велика Божествена любовь, която живѣе въ нашитѣ души. „Онова, което Богъ е съчеталъ, ние да го не разваляме.“

Трѣбва да се обърнемъ къмъ възпитанието на своитѣ сърдца и умове, това е първото и Божественото съчетание. Какво по-хубаво отъ това, да имашъ единъ умъ, който правилно да схваща и едно сърдце, което правилно да разбира, да чувствува. Кога разбирашъ? – Когато си страдалъ, тогава разбирашъ болкитѣ въ свѣта. А хората се оплакватъ, че страдатъ. Азъ облажавамъ страждущитѣ, слѣпитѣ, хромитѣ, глупавитѣ, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Азъ знамъ защо тѣ страдатъ, защо тѣ нѣматъ крака, очи и др. Миналъ е нѣкой проповѣдникъ, философъ и е счупилъ крака на този човѣкъ. Трѣбва да се проповѣдва тази велика истина, която да внесе у насъ този Божественъ животъ и да можемъ да опитаме гдѣ е Господь.

А този Господь го търсятъ навсѣкѫдѣ. Излизайте прѣзъ мѣсецъ май да посрѣщате слънцето въ 4 часа сутриньта и ще намѣрите Господа. Взимайте участие въ пѣснитѣ на птичкитѣ. Защо пѣятъ тѣ? Взиматъ участие въ посрѣщането на Слънцето и си правятъ молитвата. Слънцето казва: „Деца, Отецъ ми, Който ме е направилъ, ме праща да ви дамъ Неговото благословение и затова слушайте баща си.“ На този добъръ слуга, на Слънцето ние да кажемъ: „Много сме благодарни за това писмо, за това послание, което ни носишъ, носи много здраве на Баща ни и кажи, че ние ще се постараемъ да възстановимъ онази хармония, която развалихме.“ А ние, като ставаме, казваме: „Е, колко е мрачно днесъ врѣмето, колко лошо настроение имамъ, не ми се работи!“ Хубаво е това врѣме и вие благодарете на Бога и за него. Вѣтъръ има – пакъ благодарете. Що показва вѣтърътъ? Показва, че трѣбва да има провѣтряване у васъ, въ вашитѣ мисли и вашитѣ сърдца. Облацитѣ пъкъ показватъ, че у васъ трѣбва да има влага, за да вирѣятъ всички цвѣтя, растения и плодове. Това е правовѣрното учение.

Какви хора щѣхме да бѫдемъ тогава? Щѣхме да имаме очи свѣтли, лице ясно, свѣтло. Азъ често забѣлѣзвамъ какъ ме гледатъ животнитѣ, като ме срѣщнатъ. Напримѣръ нѣкое куче, като ме срѣщне, гледа ме и ми казва: „Какво мислишъ за мене, да не си като другитѣ, които мислятъ да ме биятъ?“ – „Не, азъ миръ проповѣдвамъ.“ – „Е, добрѣ тогава,“ завъртва си опашката и си отива. Прѣди нѣколко дни бѣхъ съ приятели въ Борисовата градина. Дохожда при насъ едно птиче да си кълве и азъ рекохъ: „Не го бутайте, то ни опитва дали сме отъ тѣзи хора, които биятъ.“ Не, отъ новото учение сме ние и то започна да се радва и свободно да кълве около насъ. Може ли животнитѣ да иматъ у насъ довѣрие? – Това е съчетанието, което Богъ е турилъ и което трѣбва да научимъ.

Какъ може да се приложи това учение въ свѣта? Въ свѣта дѣйствуватъ два закона: единиятъ е на антипатията, а другиятъ – на симпатията. Симпатията е законъ на хармонията, а антипатията – законъ на дисхармонията. Когато два индивида иматъ противоположни стремежи, у тѣхъ се явява антипатията. Когато се обичатъ, тѣ взаимно си помагатъ и всичко, което иматъ, го дѣлятъ братски, нѣма на единия повече или по-малко. Въ закона на антипатията ние отблъскваме отъ себе си тѣзи прѣдмети, които ни прѣдизвикватъ болезнено състояние, прѣдизвикватъ ни болка. Всѣки прѣдметъ, който прѣдизвиква у насъ приятность, чувствуваме къмъ него симпатия.

Най-първото нѣщо е да се влѣзе въ връзка съ Бога. Като ставате сутринь, задайте си въпроса има ли връзка между васъ и Бога? Не мислете, че този Господь е отвънъ, Той дѣйствително има извѣстна форма отвънъ, но има и съдържание отвѫтрѣ. Когато имате една роза или единъ карамфилъ, тѣ иматъ съдържание отвънъ, но има и миризма отвѫтрѣ, която трѣбва да се прѣдаде на вашия мозъкъ и чувства. Слѣдователно всѣки прѣдметъ има двѣ страни. Богъ едноврѣменно сѫществува и вънъ и вѫтрѣ. Нашето заблуждение е тамъ, че ние не приемаме какво Богъ е вѫтрѣ въ свѣта, а Го търсимъ отвънъ. Най-разумнитѣ нѣща, въ които има съчетание, тѣ сѫ всѣкога вѫтрѣ.

Ще ви обясня съ единъ примѣръ, въ какво се състои това съчетание. Имаме едно пиано, композиции, композиторъ и единъ великъ артистъ. Но всичко това не е самата музика, а само нейнитѣ елементи. Музикантътъ ще вземе всички тѣзи елементи, ще ги съедини и ще изпита тази вѫтрѣшна музика въ вашата душа. Слѣдователно външнитѣ форми сѫ пианото, парчетата и музикантътъ, а вѫтрѣшното съдържание е самата музика. Но за да се разбере вѫтрѣшното, Божественото, трѣбва да се вслушаме въ себе си и само тогава ще разберемъ смисъла на нѣщата.

Нѣкои казват: „Ти ходи ли на църква?“ Какво е църквата? – Църквата е пианото, свещенитѣ книги сѫ нотитѣ, свещеникътъ трѣбва да седне на пианото и да свири по всичкитѣ правила на музиката, а ти да туришъ слуха си, за да разберешъ музиката и тогава да благодаришъ на Бога. Казвате: „Видѣ Ли свещеника?“ – Видѣхъ го. „Е, тогава ще се спасишъ.“ Не, трѣбва да разберешъ неговата музика. Това е ходене на църква и ако вие може да излѣзете навънъ, когато Слънцето изгрѣва и ако може да разберете това съчетание на природата и да се вслушате на дълбоко, вие ще разберете какъвъ смисълъ е вложилъ Богъ въ природата и растенията, за които ние мислимъ, че сѫ безгласни. Не, природата не е безгласна, но слухътъ ви е грубъ, тѫпъ, та не може да схванете нейния говоръ. Всички стари мистици, поети казватъ, че въ природата има музика, има говоръ и проповѣдва тъй, както хората никога не сѫ проповѣдвали въ този свѣтъ.

Това съчетание се състои въ тѣзи отношения, които сѫществуватъ между тѣлото, душата и човѣшкия духъ. Това сѫ три основни съчетания. Съчетание сѫществува още и между ума и човѣшкото сърдце. Това е четвърто съчетание. Това сѫ четири полета, прѣзъ които човѣшкия духъ минава, прѣзъ своята еволюция, за да се усъвършенствува. Въ физическия свѣтъ човѣкъ изучава само закона на движението; въ духовния свѣтъ изучава качествата на чувствата, тѣхната интенсивность; а въ свѣта на духа изучава вѫтрѣшния смисълъ на самия животъ. Когато говоримъ за възкръсение, за вѣченъ животъ, за благо въ свѣта, ние разбираме онова съчетание, което сѫществува между прѣчистената човѣшка душа и човѣшкия духъ, който е въ съгласие съ Бога.

Какви сѫ тѣзи съчетания? Напримѣръ може да кажа, че 1=2=3=4=5=6=9 и т.н. Ще ме попитате: „Може ли едно да е равно на две, да е равно на три и т.н.?“ Може, но при какви условия? Да вземемъ напримѣръ въ музиката, въ нея има три гами: мажорна, миньорна и хроматическа. Всѣка отъ тѣхъ си има извѣстенъ законъ, който я регулира. Въ това отношение двѣтѣ полусфери на едно кълбо сѫ равни на самото кълбо. Една единица може да бѫде раздѣлена на 1, 2, 3 и повече части, които сѫ равни на цѣлото. Това е въ Божествената математика, частьта е равна на цѣлото, но въ математиката на живота, това не може да бѫде. Това е една велика философия. Въ какво отношение въ Божествената математика частьта е равна на цѣлото, по количество или съдържание? – Тя е равна по съдържание. Човѣкъ е подобенъ на Бога, по съдържание човѣшката душа и духъ иматъ въ себе си сѫщото нѣщо, което има Божествения духъ. Това всички може да съзнаемъ. Нѣкой казва: „Азъ не мога.“ – Можешъ, защото въ твоята душа има всичко вложено. Нѣкой казва: „Азъ съмъ грѣшникъ.“ Грѣшникъ си, защото не вѣрвашъ въ това, което Богъ е съчеталъ. Богъ ти е далъ много земя и ти я обработвай. Мнозина оставятъ своитѣ умове и сърдца необработени и затова идатъ нежеланитѣ сѣмена. Ако не обработвашъ всичко, дадено ти отъ Бога, нѣма избавление, нѣма изходенъ пѫть. Който не работи въ съгласие съ Бога, не трѣбва да търси благодать. Всѣки трѣбва да каже: „Въ мене Богъ е вложилъ всичко, затова ще направя всичко, което Той иска.“

А сега какво правятъ днешнитѣ свещеници? Проповѣдватъ, че човѣкъ билъ грѣшенъ. Приемамъ, че е грѣшенъ, но тъй както го проповѣдватъ, то е лъжливо учение. Грѣшенъ е, но по какво? Човѣкъ билъ глупавъ, но по какво? Защото е нарушилъ това съотношение, което е въ него, това което Богъ е създалъ. Затова обърнете се къмъ тѣзи съчетания и повѣрвайте, че ще може да възстановите тази хармония, и вие ще бѫдете добри, весели и щастливи. Това е, което Христосъ е проповѣдвалъ. Казва нѣкой: „Жена ми е лоша.“ – Не, грѣшка имашъ, тя е отлична жена. „Мѫжътъ ми е лошъ.“ – Не, той е отличенъ човѣкъ. „Баща ми, майка ми, свещеницитѣ, владиката, всички сѫ лоши хора.“ – Не, всички сѫ добри, вие само снемете тѣхнитѣ черупки отгорѣ, които сѫ лютиви и отвѫтрѣ ще имате сладкитѣ орѣхи. Тогава ще разберете човѣшката душа. А сега се ражда единъ антагонизъмъ между васъ и често казвате: „Той е отъ еди-каква си вѣра.“

Едно врѣме въ римската империя, когато измѫчваха християнитѣ, обличаха ги въ разни животински кожи и ги оставяха на животнитѣ да ги разкѫсватъ. Сега ние съврѣменнитѣ хора обличаме нѣкого въ волска кожа и казваме: „Той е волъ.“ Облѣчемъ го въ ослова кожа и казваме: „Той е оселъ.“ Господь всички ни е направилъ отъ една и сѫща есенция, всички души сѫ отъ единъ и сѫщи източникъ. Различаватъ се само въ това, че единъ е употрѣбилъ много повече врѣме, за да запази своята чистота, а другъ е билъ по-мързеливъ. Но това не показва, че у тебе нѣма никаква възможность.

Сега искамъ да турите тази законность въ това съчетание. Не мислете, че другитѣ хора сѫ глупави и вие ще може да имъ прѣдадете всичко. Ще си кажете: „Ами Господинъ Дѫновъ какво учи?“ – Азъ самъ нищо не уча, азъ съмъ се училъ отъ най-великия Учитель и не измѣнямъ нищо отъ това, което ме е училъ. Казвате: „Кѫдѣ е свършилъ Господинъ Дѫновъ?“ – Нищо не съмъ свършилъ, а отъ сега започвамъ, отъ сега започва това Божествено учение. Свършватъ тѣзи, които лъжатъ. Нѣкои казватъ: „Азъ съмъ остарѣлъ.“ – Не, това е друго учение, ти не си остарѣлъ. Често българитѣ казватъ: „Майка ти е стара.“ Подъ тази дума „майка ти“, тѣ разбиратъ заблуждението, защото въ свѣта е старо само заблуждението. А въ Божественото учение има начало на нѣщата, има завършване и узрѣване или въ християнски смисълъ: има възкресение. Като говоря да възкръснемъ, разбирамъ да започнемъ. Азъ въ София виждамъ много хора, които започватъ да възкръсватъ. Тѣ сѫ готови отъ всичко да се откажатъ, само за Бога да работятъ и да живѣятъ. Това е възкръсналъ човѣкъ, нищо не иска, ще работи за човѣчеството, ще обича ближнитѣ си – баща си, майка си, братята си, свещеницитѣ, учителитѣ и др. Нѣкой казва: „Мразя го, той е еретикъ.“ Такъвъ човѣкъ нѣма да възкръсне.

Това е новото учение, което Христосъ проповѣдва. Трѣбва да знаемъ, че у насъ има този Божественъ образъ и да го очистимъ, да възстановимъ това Божествено съчетание и да кажемъ: „Ще може да направимъ тѣзи нѣща.“ За да бѫдете здрави, весели, за да имате ясенъ умъ и сърдце, на всички прѣпорѫчвамъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май. Бихъ казалъ и на съврѣменнитѣ свещеници да започватъ службата си въ 4 часа сутриньта. Съ изгрѣването на Слънцето свещеникътъ да каже: „Благословенъ Господь нашъ, Който ни е изпратилъ Слънцето да донася своитѣ благословения.“ Тогава ще разберете думитѣ: „Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разваля.“

Върху тѣзи думи азъ хвърлямъ само сѣменца, само загатвания правя и всѣки нека развие за себе си нѣкои теми и тогава да чуете гласа на вашия Баща, на вашия Христосъ и вашата любовь да заговори у васъ и да кажете: „Познахъ Бога, познахъ любовьта и знамъ защо съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ учи прѣраждането.“ – Да, уча не само прѣраждане, но и възраждане и новораждане. Че кой не се е прѣраждалъ? Самата природа се прѣражда и тя учи това. Христосъ е казалъ: Ако не се родишъ отново, нѣма да еволюирашъ. Всѣки, който се е родилъ отъ майка, ще се роди и втори, и трети пѫть. Това не значи, че въ сѫщата форма ще се родишъ, напримѣръ ако си билъ жаба, пакъ жаба ще се родишъ, но ще се развивашъ, отъ човѣкъ трѣбва да станешъ ангелъ, светия; отъ глупавъ – да станешъ уменъ човѣкъ. Това е прѣраждане. Какво противорѣчие има? Има ли такъвъ законъ въ природата и азъ го уча, нѣма ли го, не го уча.

Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, натоварилъ Слънцето съ тази велика мисия – да грѣе. Но у него се породило желание да бѫде първо, да отиде първо при Господа и да изпрѣвари всички други планети. Когато Господь се научилъ за това желание на Слънцето, на този старши братъ, накаралъ всички други братя да се въртятъ около Слънцето, а то да се върти около Господа и затова неговитѣ братя днесъ сѫ всички по-близо до Господа, отколкото Слънцето. И затова всѣки отъ васъ, който иска да бѫде пръвъ, ще остане послѣденъ, като Слънцето. Слънцето, като изгрѣва сутринь, то казва: „Азъ направихъ едно врѣме една голѣма грѣшка, която искамъ да изкупя, затова нося своето благословение.“ А всички други се въртятъ около него, за да научатъ закона на движението.

Сега нѣкои християни искатъ да бѫдатъ много близо до Христа. Новото учение казва: „Не бѫдете користолюбиви.“ Блажени смиренитѣ, блажени онѣзи, които заематъ онова мѣсто, което Богъ имъ е опрѣделилъ въ свѣта. Азъ съ удоволствие бихъ заелъ положението на единъ карамфилъ и всѣка година да ме садите, да ме кѫсате, но да изпълнявамъ волята Божия, отколкото да съмъ въ положение на единъ царь въ България. Това значи да изпълнишъ волята Божия, съ всичкото смирение. Карамфилътъ казва: „Всички да бѫдете смирени въ една посока къмъ Бога.“

Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ такива карамфили и духовенство, и управляющи, и голѣми, и малки да бѫдатъ като този карамфилъ, тогава Господь ще погледне къмъ васъ съ своето благословение и ще каже: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Цвѣтята сѫ нищи духомъ и всѣки човѣкъ, който приеме положение на едно цвѣте, е нищи духомъ. За да възстановите това съчетание, което е въ вашитѣ сърдца, умове и духове, дайте възможность на всички скрити сили да потекатъ отъ васъ.

Не се безпокойте, това благословение ще дойде и ще познаете Бога и ще разберете това благодѣяние, което Той ви е далъ.

Бесѣда, държана на 13 май 1917 година






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни