Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_04_22 Три възгледа

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 21:46

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Приготовленията на сърцето". Неделни беседи (1933–1934). Том II. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Три възгледа


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще взема само няколко стиха от първата глава на пророк Захария. Които се интересуват, може да прочетат цялата глава. Пророците изискват особено разбиране, както съвременните наши научни книги. (Учителят прочете от 7-и до 11-и стих включително.)

„Духът Божи“

Обикновено какво може да се намери между червените, пъстрите и белите коне? Те мязат на съвременните термини: субстанционално, есенционално, кардинално, максимално, минимално. Човек се намира на Земята, в един свят, с който не е добре ориентиран. Съвременните хора мислят, че те са добре ориентирани спрямо природата. То е погрешно схващане. Резултатите показват, че хората не са ориентирани със законите на природата. Цялата човешка история показва за онова разнебитено състояние, за онези постоянни промени, които стават в обществения строй. Има нещо, което куца. Туй, което куца, се обяснява по разни начини, но и досега е недоизяснено. Тъй, както го обясняват хората, те не могат да го обяснят никога. Сиромаха богат не можеш да направиш. Глупавия умен не може да направиш. Слабия силен не може да направиш. Туй е сегашното органическо състояние на човека.

Какъв е последующият въпрос, който занимава хората? Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си. То е светът на икономическите условия. Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят. Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш. Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял. И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи. Третият свят е най-възвишеният. Той е човешкият свят, или светът на мисълта.

Върху тези три свята има много писано. Ония преходни положения, които представят двата свята, съвременната наука никак не ги е докоснала. Не е обяснила връзките какви са между човешките мисли и човешките чувства и каква е връзката между човешката мисъл, човешкото чувство с човешката храна. Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по себе си – социалните въпроси в природата никога няма да се разрешат. Понеже хората не са компетентни да разрешат този социален въпрос. Този въпрос е на природата. Социалният въпрос е въпрос на природата. Но да оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа. Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им. Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска да даде нова насока на този университет, да говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране. Например хората се събират да решават, но те не знаят дали тази година ще бъде плодородна, дали годината ще бъде суха, дали ще има плодородие. Те решават: „Толкоз жито ще има.“ И за овощните плодове не знаят колко ще има.

Тогава всичките хора се спират и казват: „Разрешете вие социалните въпроси.“ Не, и ние оставяме на най-слабите хора да разрешат този въпрос. Питам: Онези, които оправят света, които съдят, оправили ли са го? Те са избесили милиони хора досега и светът не е оправен. Избили са милиони хора и светът не е оправен. Сега, туй не произтича от тяхното лошо желание. Има едно неразбиране в света.

Да ви приведа пример на неразбиране. Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз. Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години. Гледа там една мечка с 5–6 мечета. Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата. Майка му ударила една плесница и търколило се мечето. Тя продължила да вади рачета за другите мечета. По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят. Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве.

Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката. Като ударят едното, то умира. Другите три мечета да са живи. Този въпрос трябва да се засегне. Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши. Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост. В света има 3 опорни точки. Съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум. Къде е опорната точка на техния ум малцина знаят. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхното сърце. Някои не знаят къде е опорната точка на тяхната физическа сила. Вследствие на това ние се възпитаваме в училищата, какви ли не положения, какви ли не системи и при това има една разбърканост в умствено отношение.

Гледате един момък, мяза на една кукла. Като стане на 21 година, пощурее. Че момъкът го няма! Хайде да не казваме нищо за младите моми. Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме да се плашим.“ Не са лоши младите. По-добри от младите моми и момци няма в света. И по-лоши от старите хора няма в света. Тогава аз задавам един въпрос. Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно да станат стари и да станат лоши? Те не бяха съвсем опасни. Старите станаха от младите. Откъде се пръкна тази лошавина?

Човек всякога става лош, когато има. Когато няма, хич не е лош. Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош. Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица. Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага. Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо. Та, младият няма нищо още, затова е много добър; а старият, като забогатее, става лош. Аз тъй го обяснявам.

Туй е иносказателно, червените коне да дойдат. Туй са възгледи: червените, пъстрите и белите коне. Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне. Червените коне, това са военните с шашките си. Казват: „Светът ще се оправи само с нож.“ Пъстрите, това са търговците, банкерите – оттук вземат, оттам вземат. Белите, това са набожните, религиозните хора. Те са в света, които ходят по цялата Земя. Като обикалят, видели, че е тиха. Тиха, докато не ходили да обикалят Земята. След като обиколили, видели, че Земята се е разбунтувала. Защо? Понеже тези, червените, намислили, казали: „Нож трябва.“ Пъстрите казали: „Оттук вземи, оттам вземи!“ Белите казват: „Ще вземеш, но гледай да е по закон, да не е грешно.“

Та, тези трите възгледа в света не могат да се спогодят. Ние с главата си служим на белите коне, с корема си служим на червените коне, а с гърдите си – на пъстрите коне. Три възгледа имаме. Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения. Ако бялата светлина би се използувала в човешкия ум тъй както трябва, мозъкът би се поставил в нормално състояние. Но в сегашното състояние обикновено човешкият мозък приема много повече от червените лъчи на Слънцето и вследствие на това хората са много войнствени. И засега има толкова много набрана енергия в мозъците на човеците, че тази енергия по някакъв начин може би в 10–15 години ще се изрази в някакъв магнетическа израз. Какво ще бъде, ще го видите. Прах ще се дигне.

Сега, въпросът, който аз поставям, е следният: Най-важното състояние в света е човечеството да преживее един временен живот на Земята. Защото, след като затворят някого в някой затвор, затворът не е идеал на човека. Може да излежава някакво наказание. Идеалът на човека е да излезе от затвора, да поживее на свобода. В тези времена, условията, в които ние се намираме, ние сме в затвора. А ние мислим, че сме свободни. Философите философствуват, че има свобода. Аз бих желал да дойде някой да ми каже де е свободата. Нито бащите са свободни, нито майките са свободни, нито учителите са свободни, нито управляващите са свободни, никой не е свободен в света. При това проповядват свобода. Не трябва да считаме насилието за свобода. Свободата е един Божествен атрибут. Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси. Той е разрешил въпроса за истината. Какво нещо е истината? Аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината. Средствата, с които ние трябва да работим, които трябва да ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля. В този път, в който вървим, ние не може да се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.

Сега, опорни точки трябва да има. Сега проповядваме идеята за Бога. Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие. Чудно е по някой път, когато някой мисли за Бога. Ако ти може да мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света. След като ги разрешиш, ще знаеш как да работиш, животът ще се осмисли. Аз съм слушал хора, които не работят, но казват, че като познае човек Бога, ще се обърне на животно. Напротив, като не познава Бога, той се е обърнал на животно. Туй е едно неестествено разбиране за Бога. От един глупав баща не може да се роди един умен син и от една глупава майка не може да се роди една умна дъщеря. Този е законът, който съществува в природата. Следователно откъде излезе нашата интелигентност? Онзи, който има интелигентност в себе си, тя е дошла отнякъде. Има един източник в света. Този източник не зависи.

Аз не казвам какво са казали философите. Аз не се запитвам дали философите са казали. За мене философите не са меродавни. Те сами не знаят има ли Господ или не. Най-после, всичките философи не са философи. Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай себе си!“ Какво значи да познаеш себе си? Познай себе си животно ли си или човек. И досега 2000 години още хората не знаят животни ли са или човеци. Тогава, като кажат „карма“, че то е животно. Всички хора са животни. Какво лошо има в животното? Няма човек, който да не е животно. Но изходният пункт на животните, това е човекът. Идеалът е човекът. Всяко животно, което не стане човек, то е един престъпник. Всичките животни, които не са като хората, орат нивите. И хората, ако не станат като онези светлите духове, като светиите, и те ще орат земята като воловете. Непременно всички хора трябва да станат светии. Тази идея много плаши някои, като кажат, че „той е светия човек“. По-добър човек от светията няма. Най-добрите хора в света, това са светиите. Тези хора ще дойдат един ден. Но понеже те са хора крайно миролюбиви и много дълготърпеливи, та работите им имат такъв мащаб: с хиляди години работят. Те хиляди години работят. Да имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът. И след хиляди години може да вземеш 10 % дивидент. Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има, да не мислят да се обиждат. Тя е еврейска дума, значи „горчиво“. Българите го турили „Мара“. Сега всички се сърдят, защо Мара да бъдела горчива.

Ще ви приведа един анекдот из източния живот, т.е. из живота на турците. Един много учен турски ходжа живял в Цариград, един от най-учените ходжи. Изкарал много видни ученици. Едни станали министри, други станали паши, заемали най-видни служби, а той останал бедняк. Не му вървяло. Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах!“ Султанът му писал тъй: „Светът е едно колело, на което кранът се обръща навсякъде. Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил какво да прави сега. Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин. Живял там 7–8 години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите. Учил един-два месеца, не може да ги научи. Казват на султана: „Не може да научи молитвите, трябва да го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден. Може Аллах да му помогне. Аз искам да приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански. Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал. Веднага му повярвали. Султанът го направил първи везир. Казал: „Този човек, на когото Мохамед говори, турям го везир.“ Питали го как стана тази работа. „Тя – казва – не става другояче. Ако не станеш гяурин първо, мюсюлманин не ти тръгва напред.“

Сега аз ще обърна и ще си послужа с примера: мохамеданството, в което ние живеем, не ви върви. Сега ще приемете привидно християнство, че пак ще се върнете в едно правилно разбиране. Второто разбиране, ще се върнете в едно правилно разбиране. Във второто разбиране трябва да се разбират онези, социалните работи, които съществуват в природата.

Тъй, както ние сме създадени в света, много физиолози са писали много хубави съчинения върху човешкия организъм. Много хигиенисти са писали върху хигиената, върху храната. Но не съм срещал досега нито един хигиенист, който да е казал каква храна трябва да употребяваме за един умствен живот, каква храна трябва да употребяваме за един обикновен живот; после, и за устройството на физическия живот на организма. Ние сега се храним безразборно. Идете в една кухня да видите, че ние се храним безразборно. Една каша е. И от тази диета очакваме да излезе нещо от нас. Нищо няма да излезе.

Сегашните хора трябва да вземат поука от пчелите. Те са уредили социалния въпрос. Когато искат да си направят работници, те ги хранят със специална храна; когато искат да си направят царица, хранят я със специална храна; когато искат да си направят търтеи, хранят ги със специална храна. Те са вегетарианци, свирци, те са 400, някой път се увеличават до 1000. Понеже те са се шишкави, излизат вън да си поиграят и пак наново влизат. Та някой път работниците, като настане една бедна година, обират ги. Та някой път нашите пчелари им турят капани да ги хващат. Казвам: Защо ги хващате да ги измъчвате? Те са много добри. Когато има бръмбари, става работата. Пчелите си имат специфична храна, с която хранят царицата. Царицата върши най-голямата работа в кошера. Според изследванията на пчеларите, тя снася по 3000 яйца. Знаете ли каква работа е това? Във всяка клетка хиляди яйца. Ако тази царица биха я хранили с храната на работниците, нищо няма да излезе от нея. На сегашните хора, туй, което нашите вестници пишат, което нашите периодически списания пишат, туй, [с] което нашите институти се занимават, туй, [с] което нашите университети се занимават, аз да им кажа, че нищо няма да излезе от тях. Ще им го кажа. Ще забележите, че най-просветените народи, англичаните, са почнали да обръщат внимание върху храната и върху възпитанието. Те търсят методи по-разумни. Англичаните в едно нещо препоръчвам: те възприемат и прилагат нещата. Когато един англичанин намери, че нещо е практично и може да [го] приеме в живота си, той веднага го приема. Докато се колебае и не разбере работите, той е на особено мнение. Щом го разбере, в него две мнения няма. Когато някой друг народ съвсем друг характер има.

Сега няма да се спирам от какво произлизат противоречията в народите. Тези противоречия ще се изгладят, защото народите са органи на един голям организъм. Една анормалност има в тези органи. Всеки един народ в света изпълнява една функция в природата. Функцията на този народ не зависи от неговото количество, но от качеството на този народ. Докато един народ работи според законите на природата, той е осигурен. Никой народ не може да го мръдне от неговото място. Сегашните народи мислят, че само Земята е населена. Религиозните приемат, че има някакъв си Господ някъде. Те казват, че някъде има друг живот. Те приемат, че има друг някакъв свят. Но, ако им кажете, че на Месечината има хора, че на Слънцето има хора, те казват, че това е безбожие. Те казват, че Земята е един разсадник, че цялата вселена трябвало да се насели от тези типове, от съвременните типове на Земята трябвало да се насели цялата вселена. Ако туй е вярно, значи тук имаме най-отличните типове, на Земята. Ако хората не се разбират, не се разбират по единствената причина, че не са отишли на мястото, дето трябва да отидат да живеят. Тогава само аз обяснявам факта: вие може да съберете птичи яйца различни и всички седят в съгласие и мир. Ако ги измътите, ще видите голямо разнообразие, но едно с едно няма да седят. Те се различават по характер.

Лошото не е в това, че имаме стремежи, това не е лошото. Че сме лоши по някой път, и това не е лошо. Лошото не всякога е лошо. Лош според мене е само онзи човек, който, като е станал добър, че доброто му е станало тежко, че иска да слезе. Туй е лошото. А лош човек, който иска да стане добър, той не е лош. Това е идея. Кои са лоши? Лоши са добрите хора, които искат да станат лоши. Аз съм срещал мнозина да казват: „Аз искам малко лош да стана, много добър съм. Тъй няма да ми върви.“ Няма да му върви. Е, в какво му е провървяло на лошия?

Ще му провърви на лошия така. Един българин ми разправяше един анекдот. Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [да краде кокошките]. Той бил малко мързелив: все [не] искал да си направи курник и казал на жена си, че не иска да си направи курник и кокошките да се качват на дървото. Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките. Останали му малко кокошки. Казал: „Тази лисица ще ме накара да направя курник!“ И го направил дълъг около метър и половина. Изградил го с камъни и оставил един отвор. Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла да излезе навън. Сутринта той трябвало да отвори и казал: „Кума Лисо, ти не можа да продадеш тези кокошки, но аз ще продам твоята кожа, за да платиш за кокошките.“

Философията на онези хора, които мислят, че с доброто в света не може да успеят, но със злото. Няма две мнения по това. Сега те казват: „Разправете ни как ще се оправи светът.“ Светът може да [се] оправи в един ден, от изгрева на Слънцето до залеза. Който знае, откато [Слънцето] изгрее докато залезе, го оправя. Който не знае, невежият, го оправя за хиляди години. След като го оправи за хиляди години, хиляди години му взема, докато го развали. После пак хиляди години и пак хиляди години и той се чуди, защо светът не се оправя.

Тогава положението на съвременните хора мяза [на положението на] един земеделец в Америка, който имал две хубави породисти кози. Тези кози ходили из циганско тръне и вечер се връщали пълни с циганско тръне по козината. Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне да я пощи, пощи и я изчисти. Остави нея, качва се на гърба на другата коза, и нея изчисти. И като ги изчисти и като няма какво друго да прави, започне да скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат да вречат. Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова!“ Козите – пак навън, маймунката – в неговата градинка.

Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво да правят, този теглят, онзи теглят за опашката. Това е нашият обективен ум. Той е потребен. Физическият живот седи от 120 години. 120 години можеш да живееш на Земята. Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. Сега моята статистика може да се оспори. Туй е безразлично. На Земята всички положения може да се оспорят. Няма нито един проблем, който да е напълно разрешен. Даже онези максими, които имаме в геометрията. Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може да разрешим живота си само с триизмерното пространство. Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат да спаднат към триизмерния свят. Къде е той? Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна. Четвъртото измерение накъде е сега? В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде. Едно триизмерно пространство е херметически затворено. Обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерното пространство е отворено за четириизмерното, отвсякъде може да влезеш. Както плоскостта може да счита, че туй пространство е затворено отвсякъде и не може да влезеш, същество от триизмерното пространство отвсякъде може да влезе.

Ние питаме: „Къде е онзи свят?“ Онзи свят е тук. Ти не го виждаш. Ако попитат корените де е онзи свят, растенията, понеже живеят едновременно в два свята – в един свят, в който движението е обърнато към центъра на Земята, а [в] другия – към центъра на Слънцето. Следователно корените питат: „Къде е другият свят?“ В обратното движение. Ония растения, които растат перпендикулярно, от центъра до тази линия е физическият свят и от този център нагоре е духовният свят. Когато ти почнеш да мислиш правилно, ти си в онзи свят. Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш да ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат да стане в света, нищо няма да стане. Ти си в този свят, работите няма да се оправят. Не е онзи свят. Ти ще се опретнеш и ще почнеш да мислиш. Нито от баба си, нито от дядо си няма да чакаш, но ще почнеш да мислиш и ще видиш: цяло съкровище има в земята неразработено.

Добрите хора, религиозните хора все очакват. Аз съм чел някои статистики. Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава. Туй не е християнство, това не е идеал. Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние. Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато. Ще изровиш земята и ще си вземеш. Няма никаква опасност. Опасно е сега. Някои казват, турците казват: „Усул има.“ Знаете ли какво е усул? – Изкуство има.

Вика един от турските султани един шегаджия, такива смешници има, шейретин, и му казва: „Скрой ми един арменски долап, кажи ми една лъжа.“ Казва: „Ваше Величество, нямам такъми. Без такъми не става. Откраднаха ми такъмите.“ – „Колко ти трябват?“ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири да си купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва. Дават му парите и той тръгва из Цариград. Ден минава, не може да намери такъми; два, 3, 4, 5, 10. Вика го султанът и казва: „Как така?“ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили. Той бил учен човек, отива и казва: „Аз поисках такъми. Такъмите са за глупавите хора. Но понеже ти разбираш, учен човек си, аз ще ти кажа защо поисках 250. Аз ходих по джамиите да се моля за тебе, Господ да ти даде ум да се заобиколиш с добри хора, да намериш правия път, да се засили държавата ти. Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи. После мюфтията, и него трябва да уволниш, и той те лъже. Да уволниш всички тези лъжци. Те са те обиколили, те са големи лъжци. Аз съм нищо пред тях. Аз с такъми мога, те – без такъми.“

В света трябва да се премахне онази лъжа, която е внесла всичкото разногласие, отрова навсякъде в цялото царство. Тя е внесла отрова в нас и човек се е раздвоил. И ние сме се раздвоили. Ти като живееш, казваш: „По този чистия път не може, трябва да се отклоня като другите хора, трябва като тях да живея.“ Ти живееш до известно време чист живот, после се усъмниш в своя принцип. Ти живееш в чистота и не знаеш в какво седи чистият живот. Съблазниш се в себе си, раздвоиш се и най-после не може да устоиш на съблазънта.

В какво седи чистият живот? Всички търсим щастието, всички търсим здравето. В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум. В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце. И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля. И в каквато и да е държава в света, която се създава, в нея трябва да има хора, [които да] управляват, да разбират законите. Ако те разбират законите, този живот сам по себе си ще тече в нормално положение. Тъй, както един земеделец, който е спазил всичките правила, ще има плод; тъй, както един градинар, който е спазил всичките правила на градината, ще има плодове, тъй, както скулпторът, който е спазил всичките правила, ще извае нещо хубаво. Съществуват известни закони.

Та, казвам: Често ние, хората, заставаме на едно положение и казваме: „Кой е на правата страна?“ Всички ние сме на правата страна, само че право не вървим. – „Че, ние живеем в правата страна, как така?“ Та Слънцето, което изгрява в същата Земя, на друго място има, дето казват, че от поведението на хората се е засрамило Слънцето, като видяло как зле живеят. Какво показва това? Ония същества, които живеят на Месечината и на Слънцето, засрамили се от голямата безочливост на хората, които живеят на Земята.

Съвременният свят, тъй, както аз го виждам, той е ужасен, ужасен в едно отношение. Седя при един учител по музика. Той, като ме гледа, измерва ме колко мога да му платя. Вляза в една дрехарница. Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба си, какво ще вземе. Той се интересува от парите. Където и да отидете вие, все ще се интересуват. Аз не трябваше да говоря за семейния живот, за хората не е хубаво да се говори. Казвам: Как е проникнал един чужд живот в хората? Хората са свързани по един неестествен път. Да кажем, ти живееш при един господар. Майка ти тебе те е възпитала добре, милвала те е и е внесла нещо много хубаво в тебе. Този господар ни най-малко не влиза в положението ти. Той те гледа като едно животно, гледа да те използува. 15 часа може да те тласка на работа. След това може да те нагруби и да каже: „Ти си неспособен“, това-онова. Аз съм гледал да казва: „Мързелив е той!“ А богатият съвсем не може да работи.

Казвам: Кои са, които работят? Работата не е нещо физическо. В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух. Определено е точно времето. Сега ние ще посветим 12 часа труд за една прехрана. Ще работим за какво и за кого? Религиозните хора пък казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат наготово: този да подари, онзи да подари. Ще влезе тогава лъжата, ще дойде лицеприятието. Като дойде един богат, ще му направим уважение, почит, понеже ще вземем малко пари. Ще дойде един сиромах, няма нищо да вземем – няма уважение. Че, тогава вие нямате едно вътрешно различаване. Душите са, които определят кой е по-богат, кой има напреднал дух, кой има напреднала душа, кой има просветен ум, кой има благородно сърце и колко вяра има. Той е богат. А онзи, у когото духът не е просветен, той е сиромах.

И ние, като виждаме, че някой има повече или по-малко пари, не ценим хората както трябва. Един избира другарка в живота, избира да е мазничка. Аз не бих могъл да говоря. След туй гледам колко се оплаква. При мене са идвали мъже и жени, които се оплакват. Влизам в положението им. На всеки съм давал един съвет. При мене са идвали много млади жени. Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях да ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам. Не мога да кажа, че този човек не е добър за тебе. Той е много добър, но по темперамент не сте подходящи. Сега ще ви кажа: Търпете го, слугувайте му. Защото, ако влезете в обратна посока, ще бъде още по-лошо. В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка. Този е лош, но онзи, който ще дойде след него, е по-лош. Аз считам онзи мъж за добър, който не се жени за жена. Той да ѝ помага, да ѝ даде пари, да ѝ помага, но нека се ожени за друга и той да се радва. Щом иска да се ожени за нея, има нещо егоистично. Така седи истината според мене. Може да не е така според вас, но според мене е така. Онази жена, която обича един мъж и се жени за него, тя не е добра. Тя нека да му помогне да се ожени за друга. Сега и мъже, и жени плачат, казват: „Виж този серсемин.“ Защо ще се ожениш за една жена, която не те обича? Тя казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще мисля добре за тебе, ти в моя ум ще бъдеш ангел. Един ден, ако се ожениш за мене, ще паднеш в очите ми. Ти ще се ожениш за друга.“ Защо да е лоша тази жена? Ти ще идеш да ѝ запалиш 12 свещи, на Господа да благодариш, че тя не те е обичала, да се жениш за нея.

Сега ще кажете: „Така е определил Господ.“ Какво е определил Господ? Въпросът за женитбата седи другояче. Ти нямаш право да взимаш чужда жена. Ева Бог я извади от Него самия. Тя излезе от Него. Е, как смееш да се жениш за една жена, която не е излязла от тебе? Как смееш да се жениш за една жена, която не е взета от тебе? Те минават и казват: „Господ казал.“ Всяка жена, която е излязла от тебе, взел я Господ от твоите две ребра, тя е твоята. А която е взета от други ребра, ти я остави. От когото е взета, той да си вземе жената.

Сега аз не искам да внасям едно противоречие. Аз искам да кажа възгледът какъв е. Хората имат едно криво разбиране за Божиите пътища. Или другояче да ви кажа: двама, които не могат да се търпят, да живеят близо. Един мъж да живее с една жена. Те през целия си живот не трябва да си кажат горчива дума – те са определени от Бога. Щом той след един ден или след една година може да ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе. Ако ние така се пречистим с истината… Ние сега държим своя интерес. Че, тази жена си има свои нужди, тя си има свое право. Тя не съществува само за един човек. Мъжът трябва да разбира една жена. Жената има отношение към Бога, жената има отношение към цялото човечество. Тя няма отношение само към един мъж. И мъжът няма отношение само към една жена. Под „жена“ се разбира туй, Божественото. То е едно в себе си. Един мъж, който обича само една жена, тъй, както аз разбирам, той е най-добрият човек. А по сегашния начин, който обича една жена, е най-лошият, а който обича всички жени, той е най-добрият. Какво ще кажете? Един мъж, който обича всички жени, той не може да направи престъпление. Той може да направи престъпление, когато има работа само с една жена. Че, ако са събрани всичките жени, те имат вдъхновение, той ще им бъде като един отличен слуга. Че той ще живее за тях.

Та, казвам: Щастието на хората седи, додето мъжът е само условие за подигането на жената и жената е едно условие за подигането на мъжа. Онова, което търси жената в света, то е едно възвишено същество от Божествения свят, който има отношение към тази форма на тази жена на Земята. Мъжът е проводник. Жената търси духа. Туй е идеал на жената. А идеал на мъжа е душата. Това са два идеала на мъжа и на жената. Мъжът живее за идеала на душата, жената живее за идеала на духа. Всяка една жена, която не е готова да жертвува всичко за духа, не е жена. Всеки мъж, който не е готов да жертвува всичко за душата, не е добър мъж. Туй са максими. Ако вие ги приложите… Така гледат посветените, така гледат всички онези, които са завършили своето развитие преди хиляди години. Така гледат и онези, които живеят в онзи съвършения свят, които направляват нашия свят. Вие казвате: „Къде е?“ Всяка година онзи бюджет на светлината, на плодородието, на плодовете на дърветата, всичко иде от онзи свят, дето живеят тези същества. И аз казвам: Къде живеят? На Слънцето. Общо казано, на Слънцето живеят.

Та, казвам: Тези са новите тежнения. Или, аз взимам думата „живот“ в разбирането на [това, че] без онези свещени трепети на любовта вие не може да имате живот. Ако кажем, вие, като ме гледате и мислите дали аз ви обичам или не, вие нямате представа за мене. Ако аз ви гледам и мисля дали вие ме обичате, аз нямам представа за вас. Защото, като видя човека, зная дали ме обича или не. Аз зная това положително, не искам никакви доказателства. Както зная дали собата гори, тъй зная дали един човек ме обича или не. Казвам: Тази соба няма нищо, не може да ме обича.

Във всяка една форма, дето има жива душа, във всяка една форма, дето има жив дух, да живеят заедно, Любовта е един закон, който произтича от тези две съзнания. Всякога вие може да имате онази истинска любов, вие се усещате вдъхновен. Като срещнете такава жена, която има душа, тогава мъжът се усеща окрилен, всички съмнения изчезват, умът има защо да работи и сърцето има защо да работи. Така трябва да бъдат новите разбирания. Сега мъжът и жената седят в едно положение.

По някой път мене ми е съвестно да говоря. Ще се яви като един вид осъждане. Аз ви съжалявам някой път, както съжалявам един човек, който е взел такива обуща, че го стискат. Казвам: „Хвърли тези обуща, ще ти направят мазоли!“ – „Ама няма да ме харесат.“ Остави харесването на хората. Сегашните възгледи са такива тесни, че се образуват мазоли. Турете широки обуща. Тогава имате една идея за Бога. Ако е идея за любов, любов да е; ако за истина, истина да е; ако за знание, знание да е; ако е за сила, сила да е. Тогава трябва да имате почит и уважение. Трябва да турите 3 неща в дома си. В един дом трябва да има 3 положения. Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право да се примирят. Жената открито да му каже двамата могат ли да се примирят. Ако не могат, ще извикат още един отвън. След това, ако не могат да се примирят трима души, да извикат 12 души. И ако не могат да се примирят, да отнесат делото си до Господа. Щом отнесат делото си до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята. Най-първо направи мъжът една погрешка. Законът е без разлика. Той навсякъде работи. Една майка да извика детето си и [да] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти си ми дете.“ Кажи му, туй дете да разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере. – „Може би в мене да има една малка погрешка, като майка да не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти си спечелила. Но ако не те разбере, като дойде бащата, още двама души повикай. Нека туй дете да разбере закона. След туй, като дойдат 12 души, туй дете ще те послуша. Дванайсетте души са 12-те извора на живота, които всичко поправят.

У човека всичката упоритост произтича все от един вътрешен недоимък. Когато дойде един човек, туй, което не му достига… Аз съм проверявал закона. Преди 10–12 години един учен спори с мене тъй ожесточено, казва: „Няма Господ. Навсякъде несправедливост. Аз не вярвам в Господа. Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма да прилагам никакви аргументи. Искам само да го донеса на едно място, да видим какви убеждения имаш. Да оставим тези доказателства, аз може научно да ти говоря, послушай ме. Представи си, че аз съм представител на Господа. Само ти говоря, не че е така. Както те виждам, ти си много млад, хубав, ти търсиш една млада мома да се ожениш.“ – „Търся, но не мога да я намеря.“ – „Представи си, че този Господ, Когото ти не признаваш, ти даде онова, което ти търсиш.“ – „Е, тогава ще Му служа.“ Ето, човекът веднага се измени. – „Ама не да ме залъгваш, да ми говориш дубари.“ – „Ще дойде тази мома.“ Е, казвам, аз ще си помисля, ще се срещна втори път с него, но разбирам, че този човек е готов да служи на Бога, ако му даде Господ отлична другарка през целия живот.

Значи, на всички хора в света им липсва нещо. Трябва да им дадем туй, което им липсва. Какво им липсва? На някои им липсва духът, на някои липсва знанието, на някои липсва любовта. Туй трябва да се даде на хората, подтик трябва да се даде на човека. Да се не тъпче човешкият ум. Подтик да се даде на човешкото сърце, да се не тъпче. Най-после, да се даде малка помощ на волята, да служим на новия идеал. Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света. Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден. Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите, да видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава. Ние мислим, че в света ние сме най-разумните. У нас има едно ново разбиране. У човека са чрезмерно развити личните чувства. Има някои центрове в слепоочните области, които са чрезмерно развити. Анормално развити са личните чувства. После, обществените чувства у човека са анормално развити. Често от тая кръв трябва да се прокара в друга област на мозъка. От трета област трябва да се вземе кръв. Личните чувства не трябва да се подхранват. Тогава има друга област на чувства, които трябва да подхраним.

Сега ние, съвременните хора, страдаме от това, което учените хора наричат неврастения. Неврастенията е един вътрешен недоимък, недоимък в нашата симпатична нервна система, вследствие на което се разстройва стомахът, недоимък в нашите гърди и недоимък в нашите мисли. Та, за този недоимък ние трябва да знаем как да храним нашата кръв с прави мисли, трябва да знаем с каква храна да храним нашия мозък, трябва да [знаем] с каква храна да храним нашите дробове, трябва [да знаем с каква храна] да храним нашия стомах, за да създадем онзи храм, в който трябва да живеем.

„Благословен Господ Бог наш“

„Тайна молитва“

29-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 22.IV.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни