Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_04_29 Разпаленият въглен29.IV.1934 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 21:53

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Приготовленията на сърцето". Неделни беседи (1933–1934). Том II. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Разпаленият въглен


„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета само първите 12 стиха от 1-та глава от Евангелието на Иоана.

„В начало бе Словото“

Ще взема само част от 6-и стих от 6-ата глава от Исаия: „И имаше в ръката си разпален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“

Изобщо, всички хора мислят, че те знаят нещо или разбират нещо. Отчасти е вярно, отчасти не е вярно. Те разбират, че са млади и остаряват; разбират, че са стари, но не знаят как да се подмладят. Питам: Това знание ли е? После, при сегашните разбирания, които имат хората, всички поети, всички учени и държавници разбират, че хората гледат много едностранчиво на живота. Майките и бащите, както и религиозните хора също така гледат едностранчиво на живота.

Всички казват, че човек трябва да яде, да се наяде хубаво. Съгласен съм, че човек трябва да яде. Но питам: Ако вън температурата е 150 градуса под нулата и тебе ти сложат едно отлично ядене, как ще ядеш? Кой от вас би могъл да се нахрани при тази температура? Представете си, че ви сложат едно отлично ядене, но при 1000 градуса температура над нулата. Как ще ядете това ядене? Значи, за да ядеш, изискват се известни условия. Как ще се създадат тези условия? Ние считаме, че това е в реда на нещата. Ако всички неща в света са в реда на нещата, тогава светът би трябвало отдавна да се оправи. Вие виждате, че всички неща не са в реда на нещата. При това виждаме, че целият свят е уреден. Това може да се каже за външния свят, но не и за нашия свят. Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат. Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици. Сметнете да видите колко правят.

Сега въпросът не е за сълзите. Сълзите са съставени от вода. Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога? Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос.

После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота. Запример казват за някого, че е добър бактериолог. Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват!“ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен. На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават. То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия.

Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението? Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко! Те са създадени от хората. Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове? Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг. Отде влезе този принцип, омразата, между хората?

Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите. Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат. Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши. Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще. Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш. Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне.

Ще кажете: „Защо е така?“ Защото не е така. Защо не е така? Защото е така. Защо е тъмно? Защото не е светло. Защо не е светло? Защото не е тъмно. Това са разсъждения по един начин. В това отношение светлината представя условия, при които животът може да се прояви. Това наричам светлина. А това, което ограничава живота, за да спре своята деятелност, аз наричам тъмнина. И ако някой може да даде друга някаква дефиниция, аз нямам нищо против него. Това са друг род разсъждения, което показва, че не е само единствен начин на разсъждение. Вие може да определите, че светлината има толкова милиарди, толкова билиона трептения. Това е ваша работа, свободни сте. Но за да бъде понятна светлината, казвам: Това, което дава възможност на човешката мисъл да се прояви, това е светлината. Сега и това не е важно. В какво отношение не е важно? Хората и досега ходят в светлина, но не знаят как да живеят. Това показва, че те имат светлина отвън, а нямат светлина отвътре. Един от старите еврейски пророци казва, че хората посред ден се препъват. Това показва именно, че нямат вътрешна светлина. Които посред ден се препъват, едно от двете: или че нямат светлина в своя ум, или че им липсват тези органи, с които възприемат светлината. Това показва, че този човек или е сляп, или неговото внимание е отвлечено някъде.

„И имаше в ръката си запален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ Кои тела са способни да горят? Някои поддържат, че всички вещества, които имат органически произход, подлежат на горение или имат възможност да горят. В горението всякога се забелязва процес на разширяване или процес на видоизменение. Всеки материал, който може да се промени или видоизмени, има способността да гори. Горението може да бъде и от физически характер, т.е. само материята да се превърне от едно състояние в друго и да изчезне. А също така горението може да става така медлено, че с материята да не става почти никаква промяна. Колкото и да е малка промяната при горението, все-таки става известна промяна. Следователно този огън, който гори и изгаря, той не е същинският огън. В него няма никакви примеси. Огънят е единствената сила, от която излиза топлина.

Значи, единствената сила в света, от която излиза топлина, това е Любовта. Това е един въпрос, който трябва да се докаже. А за да се докаже, изисква се време. Аз мога да ви докажа, че ако две паралелни прави пресечем с една трета, перпендикулярна на първите две, ще се образуват 4 прави ъгъла, равни на 360 градуса. Двата ъгъла ще бъдат вътрешни, а другите два ъгъла – външни. Вие трябва да знаете отношението на всеки един градус, защото той има отношение към разумния живот. Ако запитате един астроном нещо по тези въпроси, ще видите колко се интересува той от тези градуси. Те са разделили небето на градуси и са намерили в какво положение се намират звездите, на какво отклонение са поставени едни от други и т.н.

Като се говори за паралелни линии, казваме, че не всякога линиите могат да бъдат паралелни. В геометрията се казва, че паралелни линии се казват тези, които се намират на еднакво разстояние във всичките си точки и никога не могат да се пресекат. Обаче две паралелни линии могат да се образуват само от две разумни същества. Следователно паралелните линии са проява на разумния живот. Това е второстепенен въпрос. С него съвременната наука не се занимава. Когато изследвате един човек, устройството на неговото тяло, на неговото лице и на другите му удове, ще видите, че и там паралелните линии спазват този закон. Две линии могат да бъдат огънати, но ако те спазват паралелността, навсякъде те могат да си останат паралелни. Ако те се огъват наляво, надясно, то е друг въпрос. Спазват ли обаче своите отношения, те си остават паралелни. Ако вземете зениците на човека, пак имате две паралелни линии, които изтичат от един свят и минават през центъра на очите. Докато тези две линии са паралелни, този човек е добър. Щом се изгуби тази паралелност, той става лош. Какво подразбира това? Че той е изгубил своето първоначално положение, т.е. не е в съгласие със законите на битието. Следователно този човек не го очаква нищо добро. Дали той знае това или не, то е друг въпрос. Оттам насетне ще почнат да идват нещастията в неговия живот.

Ще ви приведа един малък анекдот, да видите от какви малки причини могат да дойдат нещастията за човека. Един цар от древността издал заповед всички негови поданици да отидат направо при него, всеки да си вземе съестни припаси за през цялата година – кой колко иска. Обаче една от княжеските дъщери не могла да отиде навреме да си вземе съестни припаси по единствената причина, че когато трябвало да отиде там, тя си правила прическата. Тя сметнала, че е по-важно да си направи прическата и тогава да отиде и да вземе съестните припаси. Но когато прическата била готова и тя отишла да си вземе съестните припаси, оказало се, че всичко вече било свършило.

Та, нещастията на хората днес се дължат на това, че те са си направили прическата, а са закъснели да си вземат съестните припаси навреме. Те са мислели, че прическата им е по-важна от всичко друго и че без прическа не може. По-добре иди да си вземеш това, което ти трябва, а после ще правиш прическата си.

Казвам: В разбирането на живота има една вътрешна страна, която всякога трябва да имаме предвид. Ние искаме да знаем какво иде в живота ни. Животът на всеки човек е точно определен какво ще му се случи. И след като е определил всичко, каквото може да ви се случи, оставили са една малка част, която вие сами трябва да си определите. Не трябва да ви доказвам, че ще се явят философи, които ще отричат това. Едни ще го отричат, други ще го поддържат, но това е друг въпрос. Аз не съм против доказването на нещата, нито против отричането им. Нещата могат да се доказват, а могат и да се отричат, но много недоказани неща си остават недоказани и много отречени неща си остават истинни. Всичко това нищо не значи.

Ето, от хиляда години насам хората все спорят за съществуването на Бога. Имало е много теории, както в Индия, например, при това много по-крайни теории от тези, които поддържат нашите религиозни хора. Техните теории са по-крайни от нашите религиозни възгледи за божеството. И в нашия век ние мислим, че въпросът е разрешен. Едни доказват, че има Бог. Други казват, че няма Бог. И като твърдят, светът пак не се оправя. Даже и като Го отрекли, светът пак не се поправи. Същият свят си остава. Не само че не се е оправил, но се е забъркал още повече. При какви условия има Господ? При какви условия има закон? Когато имаме да взимаме, ние искаме да има закон; когато имаме да даваме, не искаме да има закон. За онези хора, които са за реда и порядъка, то е друг въпрос. То е в реда на нещата. Казвате: „Не може ли да съществува живот без никакви ограничения?“ Законът съществува вън от тебе, независимо от това дали си заинтересован или не. Трябва да съществува един закон в твоя ум, на който ти да се подчиняваш доброволно.

Казвам: Сега ще се отвлечем. Аз не искам вие да се смутите. Някои неща у вас трябва да се смутят, някои неща трябва да се стопят. Ледът трябва да се стопи. Аз ни най-малко не искам онзи лед у вас да се не стопи. Ни най-малко няма да туря скръб на тези ледени блокове, да ги туря на място. (?) Един американски милиардер си направил отличен палат от ледени блокове, струвал няколко милиона долара. Като дошло лятото, стопил се този палат. За едно удоволствие!

Казвам: Много наши възгледи като на този американски милиардер ще се стопят. Всички виждаме да плачат за стопените палати, направени от лед. Кой не плаче? Майки плачат, млади моми плачат, млади момци плачат, държавници плачат, проповедници плачат, свещеници плачат, религиозни хора плачат. Че хората не са религиозни. Защо не са религиозни? Кой е крив за това? Тогава търсят някакви причини. Че кои са били причините? Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно. Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно. За всичко Слънцето е виновно. Намерете го и го съдете. Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев удар и паднеш на Земята. Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва. Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии. Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди? Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки. Отивали няколко котараци да ядат мишките. Всеки ден се изпояждали по няколко мишки. Един ден събрали се мишките на съвет и решили, че трябва да вържат на тези котараци звънци, като идват при тях, отдалеч да ги чуват. Всички почнали да ръкопляскат, казали: „Браво! Дойде времето на нашето спасение!“ Един плъх мъдрец запитал: „Кой ще бъде героят, който ще окачи звънеца? Кой ще окачи звънеца на котарака, та да го познаваме, отдалече да го чуваме?“

Кой ще окачи звънеца на смъртта, като иде, да я познаваме? Кой ще бъде този голям котарак, че като иде, да избягаш? Нас ни проповядват, че в реда на нещата е да умрем, да се освободим. Съгласен съм, нямам нищо против това. Дали трябва да умре човек или не трябва, то е въпрос. Кога трябва да умре и кога [не] трябва да умира? Първоначално Бог каза на човека, че „в който ден престанеш да ядеш както трябва, ще умреш“.

Питам: Желанията в съвременния човек не са ли едно ядене? Едно желание, което се заражда в човешката душа, едно неестествено желание не е ли неестествена храна? Моисей, който е разбирал това, казва: „Не пожелай!“ Една неестествена храна, която ще внесе една дисхармония в душата ти. Яж само това, което законът позволява. А кое е то? Всеки предмет или всяка вещ, или всяко живо същество, каквото и да е, което не хвърля сянка в съзнанието ти, туй същество може да изядеш. Ти, като искаш да хванеш една кокошка, виж: ако хвърля сянка в съзнанието ти, не я яж. Пък и човек, ако хвърля сянка, не го приемай. Ако не хвърля сянка, изяж го. Ще кажете: „Че, туй [ли] е?“ Че, и Христос сам казва: „Който Ме яде, ще има живот в себе си, а който не Ме яде, ще умре!“ Но Христос никога не хвърля сянка върху умовете, върху съзнанията на хората. Разбирайте нещата.

Туй вие може да го разбирате както искате, нищо нямам против. Ако искате да се ползувате както аз разбирам, трябва да разбирате истината. Туй да ви послужи за едно подигане, да ви помогне, да ви предаде една малка сила. Защото ето аз какво разбирам: След като изгрей Слънцето, аз трябва да взема нещо от него. Ако Слънцето изгрее и не взема нещо от него, аз правя престъпление. Всеки ден трябва да изляза преди Слънцето, да си взема необходимата порция, която ми се пада. Една дажба има, която Слънцето има да ми даде. Трябва да изляза точно навреме. Ако не я взема, ще бъда нещастен, ако я взема, ще бъда щастлив. Питам: Съвременните хора отиват ли да си вземат тази дажба? Всички се потриват под юргана. Казват: „Изгря Слънцето.“ То като изгрее Слънцето, отиде дажбата! Дажбата е при изгрева на Слънцето, която може да се вземе. А през деня каквото се взима, то е триците. А същественото е, което ти помага за през целия ден. То е същественото. През деня каквото вземаш, не че е лошо, но то е триците. Сутринта което трябва да вземеш, то е същественото.

Питам: Колко хора има, които вярват в това? Сега почнаха да вярват, но колко години трябваше да минат, за да повярват? Ние търсим живота там, дето го няма. Казваме: „Бог ще ни даде живот.“ Че какво ще ти даде живот? Ти хванеш кокошката, изядеш я и казваш: „Господ живот ще ни даде!“ Ти хванеш ябълката и животът дойде чрез ябълката. Хванеш картошките, житото, изядеш ги. Направиш хляб, изядеш го и кажеш: „Господ ще ни даде живот!“ Че, кога ни дава живот, я кажете? Когато вие ядохте житото, питахте ли го? Сега, при яденето едно правило трябва да спазвате: всичката хигиена, същинската хигиена на живота. Сега вашите възгледи вие си ги дръжте, аз не съм против вашите възгледи, които имате. Вие имате сегашния живот, но в онази хигиена, за която аз ви говоря, разбирам едно свещено правило. То е следното: Ако ти ядеш без любов, ти се тровиш. Ако ти ядеш без знание, ти се тровиш. Ако ти ядеш без да си свободен, ти се тровиш. Следователно, за да ядеш, ти трябва да обичаш храната. Това е буквално. Ако го възприемете, на правата страна ще бъдете. Ако ядеш със знание, ако ядеш със свобода, ти ще имаш най-голямото благословение. Това е хигиена.

Сега разправят за яденето, че било такова, че съдържало калории. Нямам нищо против калориите. Но всяка една храна, която не предизвиква в тебе любов, тази храна е отровна. Между храната, която човек трябва да яде, и между неговия живот и неговата душа има известно съотношение. Всичките животни се ръководят от това правило. Имаш известна симпатия, известно влечение към една храна. Храна, към която нямаш влечение, не е за тебе. Влечението още не е едно правило. Ако влечението не се превърне в едно движение, ако туй движение не се превърне в една любов, тази храна, която си ял, няма да те ползува.

Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, той е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Всяка една мисъл в тебе, която не стимулира любов, тази мисъл е отровна. Всяко едно желание в тебе, която не стимулира любов, туй желание не е на мястото си. Не сега да се плашиш. Понеже в човешкия живот проникват хиляди желания, знанието седи в тези желания, които идват. Той трябва да знае кое желание трябва да избере и кое желание трябва да остави. В това седи новата култура на хората. За да се създадат новите хора, на тях им трябва по този начин да се хранят.

После, вие си гледате лицето. Кое е онова, което определя вашето лице? Вие обичате най-първо очите, лицето си. Защото у всички хора лицата им се различават. Няма две лица еднакви. Кое е онова същественото, което отличава едно лице от друго лице? Кое е онова същественото, което отличава едни очи от други очи? Кое е онова същественото, което отличава едни уши от други уши? Кое е онова същественото, което отличава един нос от друг, една уста от друга? После, цветът на лицето. Ще кажете, че това е безпредметно. Не, много предметно е, защото цветът на лицето на един човек упражнява голямо влияние. Ако ти нямаш един здравословен цвят на лицето си, ако ти нямаш един здравословен цвят на очите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на ушите си, ако ти нямаш един здравословен цвят на носа си, какъв човек може да бъдеш? Кой е сега здравословният цвят? Това ще остане за друга една сказка. Ще ви говоря за анормални и нормални краски.

Сега, значи, Бог, Който е създал света… Сега, като се произнесе тази дума, да не ви фрапира. Като се произнесе тази дума „Бог“, на религиозните хора мед им пада на сърцето. Като се говори на материалистите, като не се произнася думата „Бог“, мед им пада на сърцето. Това са хора заинтересовани. Материалистите и религиозните хора са заинтересовани. Аз ги оставям настрана. Те не може да се повикат на съд, те са заинтересовани, не могат да бъдат свидетели. Ако ние разискваме идеята за Бога, трябва съвсем да не сме заинтересовани. Ние искаме да знаем истината. Отношението, което аз имам към Първата Причина и отношението, което Първата Причина има към мене, трябва да ги имаме. Никога да не ме убеждават хората, че този ми е баща. Ако имам един баща, който ме е родил, и една майка, защо трябва да ме убеждават хората? Аз трябва да мязам на баща си и на майка си. Ако не мязам на тях, не съм тяхно дете. По какво ще мязам на майка си? Майка ти има една брадавичка под ръката и ти да имаш брадавица на същото място. Или имаш брадавица отдясно, тя мяза на баща ти. Баща ти има една, майка ти има една, а ти имаш две. Ако имаш две брадавици, ти мязаш на баща си и на майка си. Пък ако нямаш нито една брадавица, тогава никак не мязаш. Тогава откъде си познал? После, когато човек върви по линията на майка си, той има една усмивка на устата си, която е свойствена на майка му. Когато върви по линията на баща си, той има един ъгъл на очите, стар чорбаджия е той. Той си мърда очите като баща си.

По топлината мязаш на майка си, по светлината мязаш на баща си. Важно е да знаеш по коя линия вървиш. Понеже, ако ти не знаеш, ти ще влезеш в едно противоречие. Майка ти и баща ти през целия живот все играят важна роля и ако решиш да се освободиш, ще си създадеш най-голямото нещастие на себе си. Най-голямото нещастие, което съществува сега е, че хората искат да се освободят от баща си и от майка си, не искат да бъдат под влиянието на майка си и баща си. Те искат да бъдат самостоятелни. В какво седи тази самостоятелност? Той ще има деца и те ще искат да се освободят от него. Няма никаква философия в туй. Ти ще се освободиш от баща си, от майка си, за да намериш друга майка. Дъщерята се освобождава от влиянието на баща си, но намира друг баща. Старият баща не струва, млад баща иска. Е, хубаво, ако тия бащи, и младият, и старият, все остаряват и умират, въпросът не е разрешен.

На какво се дължи старостта и на какво се дължи младостта? Младостта, значи, е произлязла от един факт. Ти си се подмладил, понеже си видял лицето на онова Слънце, което дава живот. Веднъж си го видял и си се подмладил. А защо остаряваш? Като си дошъл на Земята, всяка вечер ходиш да изпращаш Слънцето, което залязва, и ти ще остарееш и ще умреш да подражаваш. Ти не ходиш да посрещаш Слънцето, като изгрява, но като залязва. И тебе ще изпращат. Та, и ние, които искаме да бъдем щастливи на Земята, изпращаме Слънцето, което залязва. И ние, дребнавите хора, ще уредим живота си и никой няма да го види. Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който да е издържал една морална криза. Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е останало една пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стояна. Навсякъде все прилагат мненията на хората, а не мнението на Христа. Нямам нищо против това, но Слънцето, през каквато среда минава, такъв оттенък, ефект ще даде. Ако светлината е ясна, хубава, разбирам. Ако е гъста, с нечистота пълна, няма да даде такова отражение, няма да бъде тъй здравословна.

Казвам: При сегашните условия се изисква едно разбиране вътрешно. Запример, ние не знаем сега, много пъти се говори за вселена, говори се за духовен живот, за материален. Но какво нещо е духовният живот и какво нещо е материалният живот, това е една неразбрана идея. В старо време са казвали, че всичко е ум. Какво нещо е умът? Външната страна на ума, това е материалният свят. Образът на ума, това е материалният свят. В материалния свят подразбираме, че зад материята седи нещо разумно. Обликът на този ум е материалният свят. Следователно, ако физическият свят изчезне, умът ни ще предполага, че [с] тази разумност е станала известна промяна.

Някои твърдят, че нашата Вселена е остаряла. Това е твърдение на хората, понеже те остаряват. Има една вселена в света, която никога не остарява. Има едно обличане на вселената. И вселената си има мода, като парижката мода – облича се тя, има модни костюми, с които се облича. Но това е до външната страна на вселената. А вътрешната страна на вселената, както ние я разбираме, тя се променя, без да се изменя. Аз ви го казвам това, за да се яви една стабилност във вашата идея. Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта? Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта. Това са два контраста. Или, другояче казано, смъртта е най-малкият живот, отдето животът започва. Смъртта не е нищо друго освен отнемане на живота. И понеже тогава животът не расте, тази работа става тягостна за това същество, което се намира в тази […].

Вие ще кажете: „Аз вярвам в Христа.“Ако имате вяра… Аз не зная колко е вашата вяра. Вярата ви, както виждам, не е много голяма. Аз бих опитал вашата вяра сега. Ако ви опитам, не зная дали може да издържите. Даже [на] онзи, който казва: „Аз имам вяра“, казвам: „Ха сега, с твоята вяра дай 10 000 лева!“ – „Как? – ще кажете. – Това е погрешно!“ Не, не говорите истината. Аз сега задавам въпроса на себе си. Аз нямам право да ви изпитвам, защото аз нямам нужда от 10 000 лева. Аз ни най-малко не се нуждая от пари. Защо не се нуждая от пари? Защото другите хора се нуждаят от тях. Пък [от] туй, от което другите се нуждаят, аз не се нуждая. От туй, от което другите не се нуждаят, аз се нуждая. Моята философия е тази. Туй, което хората обичат, аз не го обичам; туй, което хората не обичат, аз го обичам. Това е един контраст. А тази философия подразбира следното: аз мисля и моята мисъл да не принесе страдание на никого. Аз не искам да изям една кокошка, едно кокошо яйце. Аз ще измътя най-малко 10 кокошки. Може ли да го изям? Ако не го измътя, ако кокошката ми каже да не погледна яйцето ѝ, няма да го погледна, напълно се подчинявам на нейното разпореждане. Ще кажете: „Че как, кокошката ли ще ми заповядва?“ Понеже ти заповядваш на кокошката, и кокошката на тебе ще ти заповядва.

Сега, да дойдем до следната мисъл, която може да бъде полезна на онзи, който е готов. Днес аз ви говоря знаете ли защо? Предавам ви лекция как да се масажирате. Аз съм предвидял, понеже един ден няма да има лекар, трябва да знаете как да се масажирате, как да си помогнете. Казвате: „Мене това не ми трябва.“ Ако ти не се научиш да се масажираш, ти ще се намериш в трудно положение. То е безпредметно това. После, аз искам да внеса една мисъл, да мислите здраво, да се не плашите. Ти може да внесеш в себе си мисълта: „Аз съм болен човек, изложен съм на болести.“ Може да си изложен на болести, но само при известни условия.

Целият организъм си има свой матрикс, тъй го наричат. Аурата излиза в успоредни линии от целия организъм, от главата, от краката. Каквото похване, всичко може да постигне – музикант, поет, търговец. Накъдето ходи, всичко му върви. Щом започне някоя работа, ще му върви. Защото той има една аура, или в тоя матрикс има една ципа, която обвива стомаха, която микробите не могат да изядат, навсякъде тя е здрава, тя сама се пази. Но човек със своя нередовен живот може да направи тая матрикса да се напука и се образуват язви. Язвите показват една неправилност в човешката мисъл. Казвам: Ти си ял и пил. Всичко е мисълта в света. Тази мисъл има отношение към твоето здраве. Тази мисъл има отношение към материалните неща. Мисълта ако няма отношение към материалния свят, тази мисъл е безпредметна. Мисълта е, чрез която може да влияете на материята, в съвременната наука вие ще изучавате.

Във време на война, ако имате най-силната мисъл, войници ако биха се напълнили с въшки, може да се мажат с мас. Това не е лошо. Но при въшките ти ще развиваш своята мисъл. На тия въшки ще внушиш Да излязат от тялото ти. Ще мислиш час, два, три, четири, докато тия въшки почнат да скачат една по една, но няма да ги убиваш. Ще ги събереш в една чашка и като излязат всичките, като овчар ще ги изведеш и ще ги заведеш на върха и ще ги изсипеш и ще кажеш: „Пасете тук.“ Каква гениална мисъл трябва да имаш, за да накараш тия въшки да излязат! Ти може да платиш някой да ги занесе горе, но ти ще ги занесеш. Въшките, които ти си накарал със своята мисъл да си идат, ти ще ги занесеш.

Та, сега тия мисли имат влияние върху материята във всеки един орган. Чрез своята мисъл ти можеш да изправиш всеки свой недъг. Може да контролираш очите, ушите си, от тялото си, от ръцете си можеш да направиш каквото искаш. То е въпрос на знание. Най-първо ще се опиташ да снемеш въшките си. Преди да си снел въшките от главата си, ти не може да приложиш тази наука за контрола на органите. Че въшките са много флегматични. Бълхите са [със] сангвиничен темперамент, а въшките са флегматични.

Разправяше един американец. Ходил в Чикаго да гледа как маршируват бълхите. Казват му: „Не ни забавлявай!“ Той го завежда и вижда едно пространство, покрито със стъкло, а под него 100–200 000 бълхи. Този човек заповядва и те се разделят на полкове, батальони. Едни от тия бълхи вървят като войници. Как ги е научил този човек? Показва, че може. Ако един човек може да упражни своето влияние върху бълхите… Този господин казвал: „Най-голямата мъчнотия беше да отуча бълхите да скачат. Това бе най-мъчното нещо. Това е една наследствена черта на техния род.“

Един приятел бил във Франция и там срещнал един човек, който правил опити пред него. Взема един голям камък и като го блъсне с ръка, той се счупи. Като го бутне с ръката си, на парчета става. Нашият приятел го пита: „Как го правите?“ – „Това е наследство.“

Значи, има известни скрити сили в човешкия организъм, които трябва да се развият. Има една правилна мисъл, с която може да продължим живота си, с която може да направим живота си такъв какъвто трябва. Една мисъл има, с която ние може да влезем във връзка с живата природа и да видим, че природата не е това, което ние виждаме привидно при сегашните условия. Ако видим природата, ние ще се уплашим. Защото има не само хубави работи, но има и страшни работи, на които ти не може да издържиш. Ако вие излезете от Земята и попаднете на някой вулкан, какво ще видите? Онази материя, която е на 5, 6, 7, може би на 10 хиляди градуса сгорещена, може ли да се примирите? Ако може Земята да се отвори, да видим какво има вътре в нея, мислите ли, че ние ще видим нещо хубаво? Много страшни работи ще видим. Тия страшните вулкани, които правят земетресения, са едно благо за цялото човечество. Ако тия вулкани престанат изведнъж да функционират, положението изведнъж ще се влоши. Засега може би 50–60 вулкана има. Аз ги наричам комини на Земята. Понеже нашата Земя върви като един параход. И в морето има, те са повече вулкани. Тогава на какво се дължи този вътрешен огън на Земята? Той се дължи пак на разумни същества.

Това е само твърдение, трябва да се докаже. Че, ако един човек влезе в моята къща и види, че огънят гори, а мене ме няма, какво ще каже? Че огънят сам по себе си гори. Той сам по себе си гори, но първият подтик се дължи на мене. Кой е първият [подтик], с който огънят гори? То е разумното. Следователно какво трябва да прави този, който изучава моя огън? Аз имам известна цел, известно предназначение има огънят. И като дойде вкъщи, аз ще му разправям защо съм запалил своя огън.

Когато ние изучаваме нашата природа, нашата Земя, ние трябва да я изучаваме не с оглед на нейните частични процеси, но трябва да изучаваме тази истина, която има отношение към нас, понеже нашето бъдеше зависи от нея. В съвременния свят никой народ не може да се поправи, докато няма един правилен възглед за строежа на законите, които функционират в сегашния свят, в природата, не временните закони. Въпрос е какво ще стане с тия културни народи. Сега този въпрос ние не може да го разрешим, но има един въпрос, който ние може да го разрешим. Всеки един от вас може да разреши един въпрос за себе си. Какво ще бъде вашето бъдеще след 10–20, след 40–50–60 години или след 120 години какво ще бъде, това трябва да ни интересува. Защото нас не ни интересува смъртта, нас ни интересува животът. Смъртта за нас е само сянка на живота. Нас ни интересуват не всичките философи, които не мислят. Когато аз говоря за учените хора, аз имам най-доброто мнение. Те имат едно и също мнение в различните неща тъй, както трябва.

Не мислете, че съвременният свят се ръководи от едно общество, пак от хора, да не ви кажа ангели, от просветени хора от всички народи, които имат всичката обич към човечеството, към техните по-малки братя, които имат всичкото добро желание. Ден и нощ те мислят, само като спазват своята свобода, как да помогнат на човечеството по един правилен път с най-малките страдания. Не може да се избегнат страданията, които ще дойдат. Защото, ако тия хора не знаят да живеят, тогава в природата има и други закони на ограничения. Но те прибягват до закона на ограниченията в много редки случаи. Този въпрос трябва да се подеме научно от най-учените хора, от хората на изкуството от едната и от другата страна. Туй е една аксиома. Аксиома е една истина, която не се нуждае от доказателство. Тя е гръцка дума.

После, всяка една мисъл, тя почива на един закон. Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът. Следователно между една проявена мисъл и [една] непроявена има съотношение на нещата. Учените хора казват, че между законите и проявеното има известно съотношение. Значи онзи, който иска да проучи явленията на природата, той трябва да разбира и законите. На туй основание, запример, вземат и носа. Както е направен, онези, които разбират какво е турило Божественото, единственото нещо, което отличава човека като човек, това е неговият нос. Носът, това е човекът. На сегашния човек носът е отделен. Животните са животни по единствената причина, понеже техният нос е сраснат с горната челюст. Нос има само човекът отделен и по това се отличава. Онази мисъл, която е оформила носа, то е съзнателното, то е разумното в света. И ако вие бихте разбрали…

Сегашните хора не знаят как да барат своя нос. И ако човек искаш да станеш, ти няма да бараш носа си. Аз мога да ви дам едно правило, който иска от вас да го прилага. Най-хубавата копринена кърпа ще вземете, ще я понаквасите малко и носа си с тази копринена кърпа ще погладиш. И като пипнеш носа си, да знаеш, че ти си човек. Че, ако ти нямаш уважение към твоя нос, към какво ще имаш уважение? Ти ще кажеш: „Носът ми е крив.“ Ти си го изкривил с барането си. Ти ще го правиш широк. Широк не трябва да бъде. Ти ще го направиш дълъг колкото трябва. Той си има една мярка, точно определено съотношение има широчината на носа към дебелината на врата. Дебелината на врата има отношение към целия ръст. Има математически отношения между носа и пръстите. Аз не искам да говоря за детайлите. Природата е работила и постоянно работи по известни закони. Здравето седи, когато се спазва туй съотношение на човешката мисъл. Мисълта на човека постоянно иде чрез носа. И въздухът, който трябва да приемем в белите дробове, и нашите дробове са стимул, за да се стимулира нервната система. Щом ти престанеш да дишаш правилно, и твоята мисъл не е правилна. Бъдещите поколения, бъдещето възпитание, майките и бащите, онези, които възпитават, трябва да вървят по Божествения път.

Казваме: „Ти трябва да живееш добре!“ Ама как ще живееш добре? Ти не знаеш как да бараш носа си, ти не знаеш как да го изтриеш. Аз не съм срещал в България един човек, който да знае как да изтрие носа си, да има една копринена кърпичка. Моми и момци имат такива копринени кърпи. Може да е зелена, бяла, червена, каквато и да е, може да пише туй за носа, който представлява най-благородното на човешкото лице. Като каже някой „нос“, ще си извадиш кърпичката. После, върху носа е написан характерът на човека, то е външната страна, написано е цялото бъдеще. На никой орган не е написано тъй бъдещето на човека, както на човешкия нос. Цялото бъдеще, същинското бъдеще, през което човек трябва да мине, как трябва да помогне, туй е написано на носа и всичките правила са там. Ако ти разбираш законите на своя нос, всичките нещастия ще изчезнат.

Сега вие ще кажете: „Кажете правилата!“ И да ви ги кажа, няма да ме разберете. И да ме разберете, няма да може да ги приложите, ще се откажете и ще кажете: „За бъдеще!“ Пък то не е въпрос сега. Аз, който говоря, казвам: Имате един орган поставен. Това е наука. Една наука, която аз съм изучавал. Десет години съм изучавал човешкия нос само, 10 години съм посветил на носа и не съжалявам, че съм го изучавал; и още 10 години бих могъл да го изучавам. В 10 години някои основни неща съм проучил, понеже постоянно се прибавят някои неща на носа. С различието (?) на човешката душа всякога се прибавят някои неща хубави и по-хубави. Та, има едно хубаво нещо в човешкия нос. В човешкия нос има една черта, че след 5 години той ще стане филантроп, ще помага на хората. Като зная тази черта, мене ми се зарадва сърцето. Видя една грозна мома и като ѝ погледна носа, виждам, че след 10 години тя ще се подигне, ще се зарадва. Като си погледне носа, всичките неща изчезнат. Че хубаво е някой път да си имате огледало, че като си погледнете носа, да се зарадвате, че имате [нос]. Няма защо да се обезсърчавате. Аз ви казвам: Радвайте се, че Господ ви е дал един нос.

„Благословен Господ Бог наш“

„Тайна молитва“

30-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 29.IV.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни