Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


XI. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - беседа от Учителя, държана на 11.09.2013 г., София / дешифрирана от Паша Теодорова.


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12505 Мнения:

Публикувано 25 юни 2016 - 20:26

ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ


Беседа от Учителя, държана на

11 септември 1923 г., София


дешифрирана от Паша Теодорова


ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ


беседа от Учителя, държана 11 септември 1923 г., София.

(въведена от ръкопис)


Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. Ония пък, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена.

Тъй щото, когато човек понякога чувствува, че никой не му обръща внимание, че е изоставен и от Бога, и от природата, той трябва да знае, че погрешката е в самия него - той няма висок идеал. Това е правило, това е закон. Така седи Истината. Следователно, всеки човек сам може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня. в който някой от най-забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. Тогава природата ще каже:

„Ето, едно от моите деца възкръсна! Мъртво бе, но сега оживя."

Що е смъртта? Смъртта представя нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението пък е излизане на децата с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. Следователно, за да излезе, или да изпъпли човек от такава изба, изисква се силна воля, изисква се и безпримерна вяра, която гори, мести и вселената движи.

Някой казва: „Аз се обличам както ми попадне; ям каквото намеря - изобщо не правя избор в храната си, ям всичко." Който казва, че яде всичко, каквото му попадне, той е човек с низък идеал. Такъв човек може да се нарече всеядно животно. Щом храненето е процес, предвиден от природата, човек трябва да се храни с най-хубави, с най-доброкачествени и чисти храни. Само такива храни могат да се отразят здравословно върху човешкия организъм.

Както и да се храните, природата познава, дали имате висок идеал, или сте човек без идеал. Как познава природата, кои хора имат висок идеал? - Чрез изпити, на които подлага всички живи същества, а главно хората. За да изпита какво се крие в гънките на човешката душа и на човешкия дух, както и в неговото сърце и в неговия ум, за да разбере стремежите му и какво може да излезе от него, природата създава в стремежите му и какво може да излезе от него, природата създава в градината си великолепни плодни дръвчета, които накичва с плодове от различни качества. После, тя ще го пусне в градината си и ще наблюдава, какъв плод ще вземе. Ако той се качи на дървото и си откъсне най-хубавия плод, природата веднага отбелязва в книгата си: „Ето едно от моите умни деца, което има висок идеал! От него човек може да стане.” Мързи ли го да се качи на дървото, и от там да си откъсне един хубав плод, тя има вече друго мнение за него. Плодът, който човек къса от дървото, трябва да бъде най-хубав, най-добър. Може да му коствува и живота, но ако той направи усилия и се качи на дървото да го откъсне, природата ще каже: „Смело е това дете, то разбира хубавото и се стреми към него." Погледне ли това дете нагоре към дървото и се откаже да се качва, но посяга към низките клонища, или търси някоя паднала на земята ябълка или круша, нея да вземе, природата пак отбелязва: „Това е едно от моите забравени деца, от него човек няма да стане!"

Природата обръща внимание на вътрешните стремежи у човека. Тя наблюдава фактите, поручава ги и според както вижда, така и бележи. Следователно, ако тя отбелязва най-хубавото за хората, причината за това са те сами. Или, ако отбелязва неща, които не ги препоръчват, причината са пак те самите. Тя не туря нито повече, нито по-малко към това, което вижда. Природата само отбелязва фактите и от тях вади заключенията си. Значи, заключенията на природата за хората не са нищо друго, освен резултат от техния избор, който те правят в живота си, от пътя, който те избират: нагоре или надолу.

Сега, ще приведа един пример за изяснение на тази идея. Той се отнася до една млада египтянка, която се наричала Елтамар. Тя била дъщеря на много беден селянин в Египет, но била умна и интелигентна, добродетелна и скромна мома. Когато постъпила в училището, учителят й я запитал: „Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш?" Тя отговорила: „Аз имам само един идеал на земята. Решила съм да не се женя, на ако трябва да направя това, ще се оженя само за царския син. Всеки друг, който дойде, ако не е царския син, ще го върна. Един избор имам - царският син. Ако той не дойде, решила съм да остана девица.”

Ще кажете: „Глупава работа!" Не, идеал има тази мома. Тя казва: „Ако дойде царският син, ще се оженя, не дойде ли, за никаква женитба не мисля!"

Питам: Де е приложението на този велик идеал в съвременния живот? Ето защо, ако човек има някакъв идеал, или някакво учение, или някакво верую, или някакъв образ за нещата, те трябва да бъдат израз на Великата Истина. Ако човек има сърце, ум, душа и дух, те трябва да бъдат царски синове - Синове на Истината, Синове на Великия Божи Дух.

И тъй, ще направя няколко сравнения. Ако излизате да посрещате слънцето, бъдете на мястото си още при самия изгрев, да видите първия лъч, който се показва. Хванете ли първия лъч на слънцето, той е най-важният, той е царският син. Не хванете ли първия лъч, вие сте изгубили изгрева на слънцето за този ден. Първият лъч хванете! Останалите лъчи на слънцето не са важни. Първият лъч хванете и се върнете дома си! Някой казва: „Аз ходих на изгрев слънце, видях, как изгрява слънцето.” - „Първият лъч видя ли? - „Не видях, но току-що бе излязло слънцето над хоризонта!” - Щом първият лъч не си видял, щом първият плод не си вкусил, останалите лъчи са последните плодове на великото дърво. От тебе човек няма да стане!

Качвате ли се на планината, не се задоволявайте с всякаква вода, не казвайте, че пиете каква и да е вода. Щом сте на планината, намерете най-хубавия, най-чистия извор, намерете центъра, главата на този извор и от там пийте вода. Постъпите ли така, вие сте човек с висок идеал. Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с низък идеал, човек без характер. Каквито мъчнотии да срещате по пътя си към този извор, те трябва да се преодоляват.

Един идеал трябва да има ученикът: да пие вода от центъра, от главата на извора. По това трябва да се отличава той! Постъпи ли така, той е човек с висок идеал.

Качва ли се човек на някой планински върх, пак същият закон ще спазва. Той трябва да избере най-красивото място, което да остави в душата му дълбоки и силни впечатления. Ако той действително е избрал най-красивото място на този върх, и в долината като слезе, пак ще носи това място със себе си, като върх на Божието величие.

Четете ли книги, пак същият закон: четете и проучавайте книгите на най-знаменития писател, на най-видния философ, на най-истиннолюбивия проповедник!

Посещавате ли някоя художествена изложба, разглеждайте картините на най-видния художник! Интересувате ли се и от картините на посредствени художници, тях ще видите, като наблюдавате обикновените хора. Наблюдавайте ги, кой кога яде, как яде и т.н. Дойде ли въпрос до избор, човек трябва да види само една картина в живота си. Тя трябва да бъде картината на най-великия художник, която да остави за вечни времена в живота на човека образ за великото, за красивото. Може ли художникът да изнесе пред света такава картина, той е човек с висок идеал.

Някой избира приятел - същият закон. Той трябва да избере най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния човек измежду своите познати. Когато мъж избира жена, или когато жена избира мъж, и те също така трябва да се ръководят от този закон. Човек не трябва да отстъпва от този закон, от това правило в живота си. Отстъпването от този закон ражда хиляди страдания.

Сега аз говоря идейно върху принципи, които имат ежедневно приложение в живота. Някой казва: „Крив път съм избрал в живота си, нямам висок идеал." Казвам: от човека зависи, какъв избор ще направи в живота си. Ако пътят, по който върви днес е крив, и ако идеалът му не е висок, трябва ли и утре да бъде същото? Какво трябва да бъде положението му следният момент? Да допуснем, че някой човек е пропуснал да хване днес първия лъч на слънцето и съжалява, че е изгубил деня. Питам: трябва ли утре той да постъпи по същия начин? Ако постъпи по същия начин, той пак ще изгуби деня. Обаче, ако днес посрещне слънцето и хване първия лъч, той и утре ще може да го посрещне. Всеки ден хващайте първия лъч на слънцето! Само по този начин животът ви ще се подобри. Най-красивата мисъл, най-благородното чувство, най-правото действие, които проникват в душата на човека, съдържат в себе си първия лъч.

Дойде ли човек до положение да изправя живота си, той трябва да спазва същия закон. Той трябва да хване най-голямата погрешка или най-големия свой недъг и да започне да работи върху себе си: ден, два, три, месеци, години, докато най-после погрешката или недъгът разбере, че има човек пред себе си с воля, ум и сърце, който постоянствува. Тази погрешка или слабост в човека ще отстъпи и ще каже: „Ти заслужаваш да се наречеш човек с висок идеал! Заслужаваш положението, в което се намираш." Има ученици, които, като повалят няколко пъти на земята, като претърпят няколко неуспехи в живота си, отчайват се, напущат полесражението, отказват се от идеала си и казват: Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. Ония пък, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена.

Тъй щото, когато човек понякога чувствува, че никой не му обръща внимание, че е изоставен и от Бога, и от природата, той трябва да знае, че погрешката е в самия него - той няма висок идеал. Това е правило, това е закон. Така седи Истината. Следователно, всеки човек сам може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня, в който някой от най-забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. Тогава природата ще каже:

„Ето, едно от моите деца възкръсна! Мъртво бе, но сега оживя."

Що е смъртта? Смъртта представя нещастието на забравените деца. на децата без идеал. Възкресението пък е излизане на децата с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. Следователно, за да излезе, или да изпъпли човек от такава изба, изисква се силна воля, изисква се и безпримерна вяра, която гори мести и вселената движи.

Някой казва: „Аз се обличам както ми попадне; ям каквото намеря - изобщо не правя избор в храната си, ям всичко.” Който казва, че яде всичко, каквото му попадне, той е човек с низък идеал. Такъв човек може да се нарече всеядно животно. Щом храненето е процес, предвиден от природата, човек трябва да се храни с най-хубави, с най-доброкачествени и чисти храни. Само такива храни могат да се отразят здравословно върху човешкия организъм.

Както и да се храните, природата познава, дали имате висок идеал, или сте човек без идеал. Как познава природата, кои хора имат висок идеал? - Чрез изпити, на които подлага всички живи същества, а главно хората. За да изпита какво се крие в гънките на човешката душа и на човешкия дух, както и в неговото сърце и в неговия ум, за да разбере „От нас човеци няма да станат!” - Това са хора без висок идеал.

Питам: защо е дошъл човек на земята? За угощение ли е дошъл? Не, човек е дошъл на земята да се опита и познае, да види, какъв е характерът му, какво е неговото сърце, неговият ум и неговата воля. Той ще се познае при всички случаи в живота, при разни положения, в които природата ще го постави. Седне ли той да яде на трапезата на природата, тя веднага започва да го наблюдава. Природата има очи, гледа как той постъпва: как държи вилицата, лъжицата си; после гледа дали кърпата, с която яде, е чиста. Природата всичко вижда и от това съди какво може да стане от всеки човек. Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участвуват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете да ядете от чиния, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това? Щом види, че вие не обръщате внимание на чинията и давате да ви сипят ядене в нея, тя казва: „Този човек няма висок идеал!” Казвате: „Какво трябва да се направи в този случай?" Когато човек е поканен на угощение, дето са събрани много хора, той трябва да си носи чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа, та ако домакините нямат достатъчно прибори, той да си послужи със своите. Това е едно от правилата в живота, които окултният ученик, трябва да спазва. Разумната природа ще го постави на подобни изпити, които той трябва да издържи. Казвате: „Трудно е да се спази това правило! Ако ни поканят някъде на гости, и ние започнем да вадим своите чинии, вилици, лъжици и ножове, с това може да обидим домакините!"

Разумната природа разполага с хиляди начини, по които тя може да приеме и нагости своите поканени. Ако аз бих поканил мои приятели на гости, ще си послужа с един от тия методи. Ето, как бих постъпил: ще заръчам да опекат десет пити от най-хубаво, най-прясно и доброкачествено брашно. Фурнаджията, който ще пече питите, ще бъде най-видният, най-чистият, най-благородният човек от всички фурнаджии, които познавам. На трапезата ми няма да има никакви вилици, лъжици, ножове, но само пити и плодове. Аз сам ще отида на лозето си и ще избера най-хубавите гроздове. После ще се кача на най-хубавата ябълка и круша, и от високо ще откъсна най-хубавите ябълки и круши. Тъй щото на трапезата ми ще има само хляб, грозде, ябълки и круши. Като насядат всички около трапезата, ще взимам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката. Чиниите ще бъдат вашите ръце. След това ща започнем да ядем и да си приказваме сладко, както са сладки плодовете на тази трапеза. Така ще се избегне всякакъв шум от тракане на вилици, на ножове, на лъжици. На трапезата ми няма да има никакви кърпи. Който изцапа ръцете си, ще го заведа при чешма с най-хубава и чиста вода и ще му кажа: .Измий тук ръцете си!"

Такъв трябва да бъде идеалът на съзнателния живот. Често срещате хора, богати, които са много взискателни към храната, която употребяват, но в морално, или в умствено отношение те нямат висок идеал. Такъв човек обръща голямо внимание на храната, какво ще яде, но кога дойде да открадне нещо, или да излъже, не се спира върху това. Той намира, че и това е в реда на нещата. Казвам: този човек започва добре, свършва зле. Неговият идеал на физическия свят. в света на стомаха, е добър. В духовния свят. обаче, от него човек няма да стане.

Някой казва: _Аз мога да любя всички хора. без разлика!”

— Това не е Истина! Аз бих желал да срещна човек, който може да обича всеки, когото види на пътя си. Всеки човек, трябва да постави любовта си на вътрешен опит, да се разбере в това отношение и тогава да говори. Произнесе ли думата „Любов", в нейния дълбок смисъл, той трябва да почувствува вътрешното й съдържание.

Сега, като се говори за Любовта, едно трябва да се знае: най-първо човек трябва да люби Бога. Това е великата Истина в живота. После той трябва да люби ближните си и най-после себе си. И всеки, който не започва живота си с любов към Бога, от него човек не може да стане. Проследете цялата история на човечеството и намерете някой, който, като е престъпил този велик закон, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, всички гении, всички Учители на човечеството са били хора, които преди всичко са любили Бога. Мнозина ще възразят на тази мисъл. Те ще кажат: „Ако новото Учение проповядва само любов към Бога, тогава ние ще забравим хората!" Не, да любите Бога, това подразбира да любите всяка душа, защото Бог живее в душите на хората. Щом любите душата на човека, вие любите вече и самия него. Който люби Бога. той дава на хората образец на Божията Любов, той им показва, какъв трябва да бъде високият идеал в живота. Ако всички хора се стремеха към първия лъч на слънцето, ако всички хора се стремеха към Божествената Любов, съвременният свят щеше да бъде в много по-добро положение от това, в което днес се намира.

Сега, аз ще направя едно възражение срещу ония, които казват, че могат да обичат всички хора, че любят цялото човечество. Който люби човечеството, тогава той познава хората; щом познава хората, той може да изправи техните погрешки. Така ли е в действителност? Някой мъж не може да живее с жена си, не може да я търпи. Защо не може да живее с нея? Нали и тя, както другите хора е член от цялото човечество. Син и баща не се разбират, не се обичат. Нали са членове на човечеството, защо не се обичат? Майка и дъщеря не се обичат. Защо не се обичат? Нали и те са членове на човечеството? Значи, не е верно твърдението, на този човек, че може да обича всички хора. Вие можете да обичате човека, само ако го познавате. Можете да познаваш човека само, когато любите Бога.

И тъй, в изпълнение волята на Бога, в любов към Него се заключава щастието на всяка душа. Тъй седи Истината. Някой казва „Сърцето ми гори, умирам от любов!" Който умира от любов, това показва, че той живее в любовта, която уморява хората Обаче, това не е любов; това е смърт, това е смрад, разлагане. Това е любовта на черната светлина, която разлага и осмърдява, опетнява и развращава; това е любов, която помрачава човешката душа. Не мислете, че Великият Принцип в живота, или че разумната природа може да се измами от нещо Живият Бог съдържа следното велико качество в себе си Той обича в човека най-доброто Бог на вечното благо люби най-доброто в хората Казано е в Писанието за Бога: „Той е възлюбил Истината в човека Бог обича в нас. най-доброто, най-чистото, най-възвишеното, а то е Истината.

Мнозина искат да знаят, дали Бог се интересува от техния обикновен живот. От обикновения живот на хората могат да се интересуват хиляди същества, но не и Бог. Ако при някой виден господар има няколко слуги, единият от които е пръв по положение пред господаря си и всички останали слуги му прислужват, трябва ли и господарят да служи на своя пръв слуга? Господарят не се интересува от това. кой ще прислужва на неговия пръв слуга. Той знае, че около този негов слуга има още десет слуги, които ще му услужват, когато той пожелае. Ако е въпрос, кои ще изчисти обущата му. много ваксаджии има по улиците. Достатъчно е да дадете на някой ваксаджия пет лева. за да изчисти обущата ви, както желаете. Казвате: „Дали Господ е доволен от моите обуща?" Няма защо Господ да е доволен от твоите обуща. Ако има от някого да е доволен, това ще бъде ваксаджията, който, още при излизане от дома си, е казал: „Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна обущата много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Които отиде при този ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите обуща. Бог се интересува от ваксаджията. защото този човек има идея. той служи на високия идеал.

Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете, как да постъпвате във всички случаи на вашия живот. Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само. тя не е жена с висок идеал. Жена, която има висок идеал в себе си. когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери платно, било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: „Уших нещо на мъжа си по високия идеал!" В това тя трябва да вложи всичкото си изкуство!

Мъж отива да купи някакъв плат за своята жена. И той трябва да постъпи по високия идеал. Рече ли да и купи евтина, проста материя, колкото да я позалъже, той не е мъж с висок идеал Този мъж. трябва да обиколи всички магазини в града, но да купи такъв плат. подобен на който да не се намери Такъв трябва да бъде и неговият идеал! Този ден природата отбелязва в своята книга, че мъжът и жената са направили най-добрия избор. Те са хора с велик идеал.

Избирате ли книга за своя приятел, ще изберете по възможност най-хубавата книга, с най-хубаво съдържание и ще му я подарите Нека вашият приятел чете тази книга и ви благославя през целия си живот.

Ако някой ваш познат ви даде албума си да му напишете нещо за спомен, взимате произведенията на някой автор и преписвате нещо. Например някой препише нещо от Петко Славейков: „Парице, парице, всесилна царице...” Който напише тази мисъл, той може да падне в една от избите на природата. Да възпявате парите, това не е висок идеал. Когато авторът е написал тази мисъл, той имал пред вид нещо, което вие не разбирате и взимате само външната страна на мисълта. Затова, искате ли да напишете нещо за спомен на свой приятел, ще напишете най-хубавото, което е вложено у вас, та като го прочете той, да се забрави. Веднъж напишете нещо, но то да бъде най-хубавото, което се крие във вашата душа. Напишете ли такова нещо, природата пак отбелязва: „От това дете човек ще стане!"

Някой казва: „Аз обичам приятеля си." - „Защо?” - „Защото има отлични вежди, а очи - да се ненагледаш!" Друг казва: „И аз обичам приятеля си.” - „Защо?” - „Защото има хубава уста, хубав нос.” Казвам: обичате ли човека заради неговите вежди, очи, уста или нос, вие не разбирате Любовта. Онзи, който обича хората само заради нещо външно, хубаво у него, той няма висок идеал. Човек в своя приятел, трябва да намери поне едно добро качество, или една добра черта, по която да се отличава от останалите хора. Тази добра черта не е нито в очите, нито в устата, нито в носа на човека - тя не е вън от него. Тя е на най-високото място, на самите клонища. Намерите ли тази добра черта в своя приятел, ще я откъснете внимателно и ще я пазите в душата си като светиня. Постъпите ли така, природата пак отбелязва: „От това дете човек ще стане!”

По същия начин ще гледате не само на приятелите и познатите си, но и на всички хора, изобщо. Запример, някой казва: „Моят учител е много учен. Той знае химия, физика, астрономия, философия и ред още науки.” Не, това не е вашият учител; това е натоварена камила. Това, което отличава вашият учител от другите хора, не са външните знания. Външните знания са панделки, украшения на шапката. Гледате ли по този начин на нещата, вие ги изопачавате. Например, учителя казва на някоя от своите ученички: „Ще си купиш най-хубавата шапка, но без панделки." Тя отива при шапкарката, иска такава шапка, но шапкарката й казва: „Твоят учител ти каза да си купиш шапка без панделки, но не може без тях. Ако турим една малка панделка, шапката ще стане по-хубава." И шапкарката туря една панделка. В магазина има и други хора, които казват: „Ако турите и от другата страна една панделка, шапката ще стане още по-хубава!” Ученичката казва: „Добре, да турим още една панделка; вярвам, че учителят ще хареса шапката и с панделки!” Питам: мислите ли, че шапката по този начин стана по-ценна? Не, сега, именно, тя изгуби своята цена. Защо? - Защото тя вече се преиначи от това, което беше първоначално.

Представете си, че учител дава на ученика си едно красиво перо, с което се пише отлично. Дойде приятелят му и казва: „Знаеш ли, аз имам един скъпоценен камък, голям като кокоше яйце, който ще туря на върха на писалката ти, да стане по-хубава.” Туря камъка на синджирче, окачва го на писалката му, и той пише. После дойде друг негов приятел и му казва: И аз имам един диамант, по-голям от първия, да турим и него на писалката, да стане по-хубава!” Питам: може ли сега писалката да пише хубаво, под тежестта на тия големи диаманти? - Не може! Значи, натрупването на нещо върху някой, сам по себе си ценен предмет, показва глупавите идеали на съвременното човечество. Това са глупавите идеали на съвременните ученици. Това са глупавите идеали на съвременните религиозни хора, които не разбират великата Божествена искра, която трябва да прониква дълбоко в техните души. При това, ако закачите на врата на някого един диамант, той трябва да бъде най-големият диамант, какъвто съществува в света. Не намерите ли такъв, никакъв друг диамант не закачайте. Такъв трябва да бъде идеалът на всеки човек - най-хубавото в света! Тъй щото, човек трябва да се отличава по своя вътрешен избор. Истината трябва да се вложи в сърцата на хората! У всички трябва да се създаде висок идеал.

И тъй, който хване първия лъч от Божественото, от него човек може да стане. Който закъснява и не може да хване първия лъч, той ще се намери в положението на едно от забравените деца на дъното на природната изба. Обаче, избите на природата не са за Божиите деца. За тях е създаден великият свят, да го проучават.

Любещият говори за Любовта, страхливият - за страха. Кой от двамата печели: който говори за Любовта, или който говори за страха? Умният говори за Мъдростта, а глупавият за глупави работи. Кой от двамата печели? Умният гради, глупавият разсипва. Умният пише, глупавият разписва. Глупавият казва: „Аз съм се научил само да се разписвам на записа, който баща ми изпраща." Има хора, които през целия си живот се разписват само, че взели нещо. Когато природата погледне на такъв човек, тя казва: „От това дете, човек няма да стане! То се е научило само да разписва, никога нищо не е написало."

Сега, като се говори за висок идеал, трябва да се знае, че всички възвишени същества, всички Братя на Всемирната Бяла Школа, са минали по този път. Те мислят, чувствуват и действуват според своя велик идеал. Когато някой от тези Братя пожелае да дойде на Земята, останалите Братя го съветват да дойде при най-добрия човек. Кой може да бъде най-добър човек? Най-добър човек е този, който има висок идеал в живота си. Учителят може да дойде само при онзи ученик, който постоянно мисли за своя Учител. Неговото сърце непрекъснато тупти за своя Учител. Дойде ли Учителят в дома му, ще каже: „Тук живее един от моите ученици с висок идеал, когото непременно трябваше да посетя тази вечер. Ако ученикът не мисли за Учителя си и се занимава с второстепенни неща, Учителят само ще мине - замине покрай къщата му и ще каже: „Тук живее един от моите забравени ученици. От него човек няма да стане!"

Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истиннолюбивото, това е великият, високият идеал към който всички хора трябва да се стремят. Който приложи този идеал, животът му ще се измени. От всички се изисква приложение. Някой отпадне духом, казва: „Празно е сърцето ми!" - „Защо?” - „Защото Любовта не е там." Какво трябва да се прави в такива случай? Кажете си: „Утре ще отида да посрещна слънцето и ще гледам да хвана първия лъч.”

Първият лъч е първата мисъл, която дохожда в главата на човека при събуждането му сутрин. Всеки трябва да се самонаблюдава, каква е първата мисъл, която дохожда сутрин в ума му. В това отношение природата е крайно взискателна. Щом се събуди някое нейно дете, тя веднага с трепет се спира пред него, задържа дишането си и се вслушва да разбере, какво ще помисли това дете. Ако това дете още със събуждането отправи ума си към Бога и помисли за великата Любов, която изпълва душите на всички хора с безброй блага, природата казва: „От това дете велик човек ще стане!"

Беседа от Учителя, държана на 11 септември, 1923 г., г. София

Забележка на съставителя:

Ръкописът е с почерка на стенографката Паша Теодорова. Това е оригиналната беседа - дешифрирана от стенограмата, и не е редактирана.




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни