Jump to content

13. Благодарността е необходимост в живота


Recommended Posts

13.

БЛАГОДАРНОСТТА Е НЕОБХОДИМОСТ В ЖИВОТА

Не можеш да се ползуваш от нещо, без да благодариш за това, което си получил. Това е все едно да станеш съдружник на някого, без да дадеш нещо от себе си. (13/стр. 192)

Благодарете за всяко нещо, което ви е дадено от Бога, за да се ползувате от благословенията, които идат... (71/стр. 522)

Ние не можем да кажем на Господа: „Господи, Ти трябва да ни обичаш”. Ние ще оставим този въпрос. Няма да предписваме Бог трябва ли да ни обича или не. Ще оставим на Неговата добра Воля да се прояви, както Той намери за добре — и ще бъдеш благодарен, както Той се прояви. (21/стр. 35)

Човек трябва да разбере защо природата му е дала органи за хранене, защо някой път го заставя повече да яде, а някога — по-малко; защо някога го оставя да живее само в една стая и кухня, а друг път в две и повече. Защо природата постъпва по този начин, тя има свой план. От човека се иска да слуша. Каже ли му природата, че трябва да има една стая, да благодари на нея; каже ли му, че трябва да има две стаи, да благодари; каже ли му да има десет стаи, десет ще има и ще благодари. (4/стр. 130, 131)

Работете върху сърцето си да го направите благодарно. (2/стр. 26)

Ако искате да се подмладите, благодарете за всичко — за мислите, за чувствата, за постъпките, които проявявате. Ако днес не сте постъпили както трябва, на другия ден ще се изправите. (2/стр. 258)

Седи някой, размишлява върху известни въпроси и изведнъж даде път на мисълта, защо се е родил човек. — Да страда. — Защо Бог е създал света така, а не иначе? Той започва да се безпокои, да блъска главата си в неразрешени въпроси. Какъв трябваше да се родиш? За дърво не си, за бръмбар не си, за риба, за птица — също. Сега трябваше човек да се родиш и да благодариш за положението, което ти е дадено. (2/стр. 54)

Тогава ще кажа: Не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? ...Какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? (1/7:18)

Вие ще изучавате себе си, ще изучавате и живота на вашите ближни. И с който човек влезете в съприкосновение, ще постъпите според учението на съвършенството. Изисква се от вас, като срещнеш един разумен човек на пътя си, да обърнеш сърцето си към него и да си кажеш: Благодаря, че срещнах този разумен човек. (1/15:28)

Някой казва: Аз направих едно добро дело. — Не, благодари, че в това дело твоят ум и твоето сърце взеха участие. Благодари, че има възможност да се проявиш. (10/10:12)

Слънцето грее, но никой не се запитва защо Господ днес е заповядал на слънцето да грее. Кой от вас досега се е запитал защо грее слънцето? Кой от вас е благодарил за това? (10/22:35)

Да благодарите, че вас провидението ви извадило от тъмните места и ви е турило горе на повърхността на земята да гледате светлината и да се ползувате от нея, която Бог изпраща. (31/стр. 14)

Та казвам, във всички ни трябва да се яви едно чувство на благодарност. Учен си. Ти благодари за твоето учение и не мисли, че си достигнал до онова дълбоко разбиране. (31/стр. 71)

Бъдете благодарни за това, което ви е дадено, за да участвувате в реализиране на великия Божествен план. (11/стр. 176)

Бог съизволява в това, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим! (12/стр. 12)

Яж хубаво, не преяждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Господа. Та когато ядеш и когато почиваш, благодари в себе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. (12/стр. 12)

Да допуснем, че един човек ви лекува. Отплатете му се по един начин! Може с пари или с каквото и да е. Аз не съм само за звонковите. Ти ще благодариш на Бога и за онзи, който е станал проводник на Божественото благо. Учете се да благодарите. (12/стр. 233)

Като дишате, трябва да имате предвид следното положение: вие поемате чист въздух, а изхвърляте навън нечист въздух. Следователно като издишате, ще отправите ума си към Бога и ще благодарите за въздуха, който ви е даден. След това отново ще поемете чист въздух. Ще кажете, че това забавя дишането ви. Там именно е погрешната ви при дишането, че бързо дишате. За да бъдете здрави и красиви, трябва да дишате дълбоко, да задържате въздуха известно време и после да издишате, като благодарите на Бога за приетия въздух. Някои казват: Нямам време да дишам, да задържам въздуха и да благодаря за него. Колко работи ме чакат! — Според мене първата ви работа е да дишате дълбоко, да мислите за дишането и да благодарите, а след това ще се грижите за останалите работи. (13/стр. 168, 169)

Всеки човек има на разположение трима приятели. Единият му приятел е Любовта, вторият — Мъдростта, а третият — Истината... Съветвам ви да не се отделяте от тримата си приятели. Те са много изправни. Те са в състояние да оправят всички объркани работи на хората. Като видя, че някой объркал работите си, казвам на един от тримата му приятели да оправи работите на този човек. Той веднага му се притича на помощ. После му казвам: Благодари на приятелите си, че оправиха работите ти. Ако не бях ги довел, работите нямаше да се оправят. (14/стр. 174, 175)

За всичко благодари и вярвай, че при най-големите мъчнотии ще излезеш на добър край. Знай, че Бог няма да те остави. (17/стр. 36)

Ти пиеш чиста планинска вода като кристал, а тя излиза от тебе нечиста. Водата казва: Ако човек става по-добър, не съжалявам, че правя жертва. Не става ли по-добър, жертвата ми отива напразно. — Когато водата влиза и излиза от човека, а той благодари и отправя погледа си към Бога, тя се радва и казва: Радвам се, че жертвата, която направих, не отиде напразно. (17/стр. 193)

Когато възкръсне, човек трябва да целува ръцете и краката на Божественото, да Му благодари. Не благодари ли, той е осъден на смърт. За да живее, човек трябва да благодари. Не благодари ли, той не е човек; щом не е човек, не заслужава да живее. Божественото люби, а човек благодари. Така са разпределили ролите си двете начала в човека — Божественото и човешкото. (18/стр. 138)

Ръцете, краката, очите, ушите, носът, устата на човека са разумни, защото чрез тях той възприема Божественото и му благодари. Това значи жив човек. Може ли по този начин да приеме Божественото и да му благодари, човек може да влезе в рая. (18/стр. 147)

Щом Божественото се изявява към човека, той трябва да прояви човешкото в себе си и да благодари. От своя страна и той трябва да проявява Божественото в себе си, да люби и да помага на другите. (18/стр. 154, 155)

Имаше един математик, Белчев, във Варненската гимназия. Той казваше на учениците си: „Аз турям 6 само на себе си. А на учениците — по-долни бележки. 6 — само на учителя, а пък на вас като ви туря 3, 4 или 5, вие благодарете, а пък ако искате 6, като станете като мене учители, тогава може да имате 6!” (23/стр. 221)

В сегашния век се изисква от хората една вътрешна признателност за онова, което Бог ни е дал. И малко хора ще намериш, които са доволни от това, което имат. Всеки седи и мисли, че му липсва нещо. Погрешно е това. (23/стр. 88)

Но тук на Изгрева имаме свраки. Аз днес слязох за лекция, понеже една сврака ми каза да сляза. Една сврака беше кацнала нататък и ми каза: „Добре ще сториш да слезеш да им поговориш на тези хора там”. Аз се обърнах към свраката и й казах: „Моля, много ви благодаря за добрия съвет, който ми давате...” (23/стр. 87)

Преди години аз минавах през Борисовата градина и бях се замислил. Чувам съскане отблизо. Виждам една черна змия, изплезила си езика навън. Аз се спрях. Тя казва: „Господине, аз не мисля зло”. Тя с раздвоения си език навън ме поздравлява. Тя казва: „Пека се на слънце”. Аз й казах: „Много ти благодаря, че ме предупреди”. И взех път настрани. Тя ме погледна отдалече. Аз и казах: „Много добре правиш, но ако мине някой друг и ти седиш на пътя, хората не разбират и ще ти смачкат главата”. И аз като минах десетина крачки, обърнах се. Тя ме разбра и си отиде. (23/стр. 94)

Имате едно недоволство в живота. Животът ти е дал една отлична глава, ти казваш: „Празна е главата ми”. Най-първо мамите себе си. Казвате: „Празно е сърцето ми”. Мамите тялото си. Казвате: „Това тяло ли е?” Престанете да се самоизмамвате. Станеш сутрин — благодари за онова, което имаш. Благодари на Бога, че ти дал една глава. За бъдеще е намислил да ти даде още по-хубаво организирана глава. Намислил е да ти даде още по-добре организирано сърце и още по-добро тяло. (23/стр. 375)

Ние като идем при Бога, няма да кажем как сме страдали, но ще идем да благодарим. Като се явим пред лицето на Бога, всичките страдания ще изчезнат, ще видим, че всичко е било за добро. (23/стр. 381)

Мисля да внеса повече светлина в умовете ви. Мисля да внеса повече топлина в сърцата ви. Мисля да внеса повече сила в телата ви. Не от себе си, но аз съм проводник на ония Божествени блага в света да може да ги вземете. Същевременно искам да благодарите. Не да кажете: „Той произволно го прави, че аз бях способен”. (31/стр. 268)

Ние за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим Неговия език. Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни е дал. Което хората ще направят, да са благодарни. (32/стр. 543)

Ако аз съм в едно училище и слушам лекциите на своя учител, аз трябва да му благодаря за светлината, която той е внесъл в моя ум. Когато учителят ви говори за аритметическите и за геометрическите прогресии, ако знаете законите, как се създават тия прогресии, вие ще можете да уредите вашия живот. (33/стр. 167)

Тази сутрин аз гледам, че една котка седи пред стълбата, свила се, разположена е и спи. Казвам, ако тази котка може да бъде доволна, защо човек да не може да бъде доволен? Човекът колко пъти е по-голям, отколкото котката? Ние трябва да благодарим на Бога заради благата, които носим. Ние не сме благодарни от ония блага, които Бог е вложил в нас. (35/стр. 198)

За всеки даден случай бъдете благодарни от това, което имате или което знаете. — Ама аз трябваше да зная повече! — Какво щеше да направиш, ако знаеш нещо повече?

Някой казва: Учителю, ако аз бих знаел толкова, колкото тебе, чудеса щях да направя! — А той не знае, че ако бе направил чудеса, щеше повече да плаща. (35/стр. 239)

Какво трябва аз да разправям на Бога? Преди всичко Той не се нуждае от моите сведения — да Му разправям кой е добър и кой лош. Като отида при Бога, всеки ден трябва да Му благодаря за онези условия, при които живея. Това е правата мисъл. А с противоречията нека светът да се занимава. (35/стр. 243)

Болният не трябва да съжалява, че е болен, но да благодари на ония, които му услужват. Като оздравее, той ще помага на слабите и немощни хора. (36/стр. 118)

Здравият, който услужва, трябва да подигне очите си нагоре и да благодари, че има възможност да се прояви, да направи добро на своите слаби и болни братя и сестри. Като помагате на слабите и на болните, вие давате възможност на Божественото във вас да се прояви, да отворите пътя си към велики възможности и постижения. (36/стр. 118)

Да придобиеш вечния живот, това значи да придобиеш благоприятни условия за развиване на своя ум, на своето сърце и на своята душа. За това се изисква благодарност за всичко, което ви е дадено. (40/стр. 105, 106)

Благодарността трябва да влезе в човешката душа като необходимост не само за един момент, но завинаги. (40/стр. 195)

Радвайте се, че неблагодарността не е постоянна, но посещава човека периодически и отваря път за благодарността. (40/стр. 195)

Хората се интересуват още могат ли да видят Бога и Христа. От тях зависи. Като извадят неблагодарността вън от себе си и внесат благодарността в сърцето си, те ще видят и Бога, и Христа. — Как? — В проявите на Любовта. (40/стр. 202)

Неблагодарността трябва да се превърне в благодарност. Ако човек не може да направи това, нищо друго не може да постигне. (40/стр. 205)

Ако благодарността не влезе в сърцето ти, не можеш да влезеш в Царството Божие. (40/стр. 207)

Бъдете благодарни на всичко, за да ви се даде онова, от което душата ви се нуждае. (40/стр. 210)

Мнозина се отдават на грижите си и не обръщат внимание на слънцето, което изгрява. Заети само със себе си, те са недоволни от слънцето, от неговата топлина и се оплакват, че то силно грее и ги изгаря. Да благодарим на слънцето! Без него злото щеше да бъде по-голямо. (41/стр. 38, 39)

Посаждаш един орех, който след време се пропуква и от него израства ново, младо растение. Вятърът огъва клоните на младото дърво, снегът ги навежда към земята, докато един ден дървото заякне и устоява на всички несгоди и ветрове. Който яде от плодовете на тоя орех, трябва да благодари. Докато нашата любов не даде плод като ореха, не можем да разберем Божията Любов. (41/стр. 74)

Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат, не; у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. (43/стр. 9)

Едно се иска от човека: да съзнава, че светът, създаден от Бога, е добър; да благодари за всичко, което му е дадено. Спазва ли тия две положения, той ще прояви своята доброта. Такъв човек наричат добър. (47/стр. 150)

Човек може да се качва от едно стъпало на друго само ако е благодарен. Не е ли благодарен от днешното си положение, той никога няма да се подигне. (48/стр. 118)

Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари. (48/стр. 123)

Докато благодари, човек мисли. Щом престане да благодари, той престава да мисли. Щом не мисли, човек е осъден на изсъхване. (56/стр. 183, 184)

Когато Божията Любов влезе в човека, тя ще го очисти. Само изворът е в сила да очисти човека. Всеки, който се е докоснал до извора на Любовта, все е получил нещо от него. Изворът е взел нещо от човека, като същевременно му е дал нещо от себе си — станала е правилна обмяна. При това взимане и даване човек трябва да направи баланс, една равносметка и да благодари за това, от което се е освободил, и за това, което е получил. (58/стр. 41)

След като направите добро на някого, в какво трябва да се превърне това добро? — В благодарност, в признателност. Признателен, благодарен може да бъде само разумният човек, който разбира причините и последствията на нещата. Който не може да бъде признателен, той не разбира какво нещо е доброто. Той мисли, че хората са длъжни да му правят добро. Не, никой не е длъжен да прави добро. (59/стр. 53)

Изисква се от нас всички да имаме едно благодарно сърце. Мъчно е, но най-хубавото нещо е да бъдем благодарни. (65/стр. 235)

През едно място като минават хората, да бъдат благодарни. Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни... Един момент е най-силната мярка. В един момент ако станете силни, ще бъдете и в 120 години. Казвам ви сега: Желая ви да бъдете силни в един момент, не за един час, не за една седмица, не за една година. За един момент. (65/стр. 490, 491)

Ти казваш: „Господи!” Той казва: Дайте му повече. Защо плаче? — Иска повече. — Дадат ти три, четири и ние всякога сме неблагодарни. Господ дава, дава, досега все ни е давал. Ние страдаме от това, че сме така натоварени от това, което Бог ни е дал, че пъшкаме вече от многото даване. Първото нещо: ще се научиш да благодариш. (65/стр. 514)

Дотогава, докато не се научите да благодарите на Господа, при ангелите не можете да идете. Да благодариш, да кажеш: „Благодаря за благата”. (65/стр. 516)

Та разсъждавайте сега: Ученикът трябва да ходи в светлина. Трябва да се учите да благодарите на Бога. Понеже няма да се мине дълго време, няма да се мине повече от 120 години и Господ ще ви повика. (65/стр. 519)

Всеки един, който е тръгнал в новия живот, трябва да бъде благодарен на Господа за благата, които му е дал. (65/стр. 571)

Ако един човек, който влезе вкъщи и ви говори за Любовта, след като излезе от къщи, остави едно голямо мъчение в душата, никаква Любов няма. Той като дойде, трябва да бъде като свещ, вие трябва да сте благодарни; като светне, вие сте доволни от живота. Той като дойде, трябва да премахне всички противоречия. (66/стр. 353)

Добре е, че светът е такъв, какъвто Бог го е наредил. Иначе няма да има никакво благо в света. Благодарете за света, какъвто си е. Иначе злото ще ви възседне. (67/стр. 65)

Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази труд на задача.” Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. (68/стр. 43, 44)

Ще знаете: Всяко препятствие в живота на ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избавят от някое по-голямо зло. Затова трябва да се благодари на Бога! Не е лесна работа да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота! Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш. (68/стр. 170,171)

В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. Затова каквото ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. (68/стр. 418)

Отидеш ли при един извор, първо ще го изчистиш. После ще измиеш лицето, ръцете и краката си, ще благодариш, че си го намерил, и след това ще гребнеш няколко пъти с ръцете си и ще задоволиш жаждата си. Учете се да благодарите за всичко, което ви се дава. (69/стр. 95)

Докато си на физическия свят, ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще работиш и за всичко ще благодариш. Яденето и пиенето е за земята, а благодарността — за небето. (69/стр. 245)

Виждате едно дърво, заровило главата си в земята и с години стои на едно място и работи без ропта-ние и недоволство. Ако дървото е благодарно, защо човек да не благодари за всичко, което му е дадено? (69/стр. 253)

Щастие иде за цялото човечество. Слънцето грее за всички хора в света. Да бъдем благодарни! (71/стр. 112)

Оставете хората да ви обичат, за да вършат и те Волята Божия. Ако някой ви обича, благодарете за това и кажете му, че върви в прав път. Не го учете как трябва да обича. Не се месете в любовта на хората. Всеки обича както може. (71/стр. 163)

Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други — зло и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. (72/стр. 48)

Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просек, или учител, или министър — не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви. (72/стр. 53)

Но в окултната наука ония братя, които ръководят вашите съдбини, са много строги... Ти таман идеш да се самоубиеш, той като те шибне, ти кажеш: „Няма да се самоубивам”. После пак казваш: „Ще се самоубия”. Той те шибне, измени се настроението ти, казваш: „Аз ще се самоубия, ама днес няма да се самоубия, утре”. Другия ден... шибаница има. После някой път кажеш: „Няма да плащам дълга си”. Той те шибне. Ще го платиш. „Няма да уча.” Шибне те. Ще учиш. И следователно те всички изпълняват този великия закон и те подтикват към тоя благороден импулс. И трябва да благодарите, защото без тяхно съдействие бихте отишли много далеч. (75/15:15, 16)

Като дойдем до волевите действия, там стават най-големите стълкновения. Представете си, че вие, двама-трима души, сте гладни, минавате покрай едно дърво, на което има само една ябълка, и вие, тримата души, се устремявате да вземете ябълката. Единият взима по-рано ябълката, другите двама ще се разгневят. Не осъждай онзи, който е взел по-рано ябълката. Спри се и благодари, че той е взел ябълката, не считай, че неговите действия са криви. Няма да се минат 10-15 крачки или 100-200 метра, те ще намерят друго дърво пак с една ябълка — нея ще откъсне вторият. Третият, и за него има едно дърво с една ябълка. Тъй че след 1/2-1 час ще бъдете задоволени и тримата. Но ако се скарате, тогава Провидението ще докара един вятър, ябълките ще паднат и няма да ги намерите. (75/20:22)

Да допуснем, вие, трима души, сте бедни. Вървите по пътя и срещате един благодетел. Но той има пари само за едного от вас и нему дава. Не завиждайте, че той ги е взел. Защото този богат човек, който е с пълна кесия и я отворил за едного, едновременно с него и други двама богати, и те са отворили кесиите си, ще дойдат до другите двама и ще дадат и на тях. Благодарете, че един от вашите приятели се облагодетелствува. Ще намерят и другите двама. Ако вие се скарате, няма да намерите другите двама богаташи с отворените кесии. Сърцето им ще се затвори. Законът е такъв. (75/стр. 22, 23)

Казвам: Има една добра страна, която трябва да разбирате в живота. Хубавото в живота седи в това: трябва да видим онова усилие, което са положили хиляди и милиони разумни същества, които са работили преди нас. И ние се ползуваме от техните резултати. И трябва да благодарите за това. За пример, колко хиляди години е взело, докато се напише тази книга? (Библията) (76/стр. 527, 528)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...