18. Осъзнаване и благодарност

[Ани]

18

ОСЪЗНАВАНЕ И БЛАГОДАРНОСТ

Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята, да съзнае жертвите, които се правят за него, и да благодари за тях. Само по този начин той ще чува Божия Глас в себе си и в ближния... (8/стр. 282)

Работа се иска от ученика. Каквато задача му се даде — мъчнотия, изпитание, изкушение — да я реши правилно. Природата го удостоила с внимание, за което той трябва да благодари. (3/стр. 176)

Мнозина дохождат до състояние на безразличие, до отпадане на духа и се чудят на какво се дължи това състояние. Те не подозират, че са попаднали на някоя мъртва точка в живота си. Благодарете, че сте попаднали на тази точка, защото тя ще ви спаси този ден. Тя ви спасява от някакво нещастие, като ви посочва правия път. (3/стр. 98)

Сега на първо място как ще се справиш с противоречието? То е най-лесното. Щом си нацапаш ръката и си при някой извор, не ходи да се показваш на този, на онзи, че си се оцапал, не се стреми да се чистиш с кърпа, но тури ръката си в извора, измий я във водата и благодари, че си се оцапал, за да видиш свойствата на водата. Ти след всяко измиване изучаваш свойствата на водата. Ти като си измиваш калта, от водата влиза едно качество, свойство, никой друг път, ако не беше се оцапал, нямаше да влезе. (5/стр. 211)

В Бога няма посторонни човешки мисли. Всичко, каквото мисли, е добро. В края на краищата всички ще се убедят, че всичко, което Той върши, е добро. Ще минат може би милиони години, докато се убедят, че онова, което Той е направил, е добро, ще благодарят. Сега не разбират Божиите пътища, деца са. (31/стр. 217)

Всичко се ръководи от една велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете! (17/стр. 268)

Има моменти, когато всеки от вас е съвършен — съвършен е само за миг, но не и завинаги. Вие не можете завинаги да запазите това съвършенство. Благодарете, че не можете да го запазите завинаги! Защо? Ако вие можете да запазите туй състояние завинаги, не зная какво би станало с вас. Да мислим човека за съвършен и да не може да покаже това свое съвършенство, това е едно вътрешно тежнение на човешкия дух. (1/15:4,5)

Та казвам: Трябва да благодарите, понеже нова светлина е влязла в света. Условията, при които вие живеете, са толкова благоприятни, понеже самата слънчева система, самата земя е навлязла в една нова чувствена област. (33/стр. 488)

Та казвам: Бъдещият свят е създаден за вас. Този свят, вие няма да идете при него, той сам ще дойде при вас. Вие със своите мисли, със своите чувства ще идете. Този свят ще слезе при вас и ще се нагоди като външно условие. Един ден ще се намерите и тогава ще благодарите в себе си, че сте поддържали тия идеи на човечеството. (33/стр. 505)

Единственото нещо, което не се изменя, това е Бог. Вън от Бога всичко се изменя и променя и ще благодарите, че е така, защото ако не беше така, това щеше да бъде най-голямото нещастие за хората. (33/стр. 537)

„Всичко чрез Него стана.” И тогава казвам: Всичко, което сега във вас става, чрез вас става. Благодарете, че е така, защото по този начин вие сте в състояние да изправите своя живот — само ако знаете как. (34/стр. 671)

Писанието казва, че ангелите, които напуснаха небето, не устояха на своята чистота. Те затова напуснаха небето. Човек се заразил от тази нечистота. Понеже нечистотата влезе в умовете на ангелите, влязла и в сърцето на хората. Погрешната на ангелите не може да се изправи, погрешната на хората може да се изправи донякъде. Благодарете на това. (34/стр. 674)

Всякога, когато ви дойде една скръб, в скръбта печелите повече. Скръбта събира, а пък радостта раздава. Следователно постоянно Бог изисква да бъдете щедри. Когато Господ иска да ви направи трудолюбиви, праща ви скръб. Когато иска да ви направи щедри, праща ви радостта. Благодарете за скърбите, че събирате. Благодарете за радостите, че раздавате. (23/стр. 343)

Благодарете на Бога, когато скръбта иде. Благодарете на Бога, когато радостта иде във вас. Вашата скръб е радост на някого и вашата радост е скръб на някого другиго. Тъй щото когато ние се радваме, други скърбят; когато те се радват, ние скърбим. Смяна има в природата. (23/стр. 343)

За пример, често ме запитват: — Защо умря моето дете? Защо го взе Господ, трябваше ли да умре? — Чудни сте вие хората! Това дете не беше твое. То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе да придобие една опитност. След като си свърши работата, след като си научи урока, за който беше дошло, Господ си го взе. То се върна на небето. Защо ще плачеш на чужд гроб? Това дете не е твое... Чудни са тия майки, които казват: Защо ми отиде детето? — Така да казва един верующ, то значи да не разбира Божия закон. Това дете не е твое, то е ангелче, което трябваше да си отиде. Умре ли детето ти, ще кажеш: „Господи, благодаря Ти, че взе моето ангелче, прати ми друго някое”. (10/7:14, 15)

Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: „Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз Ти благодаря, че ме остави на тази работа да Ти служа. Какво искаш да направя днес?” (10/27:23)

Вие ще излезете някой път — вятърът ви разбърка косите, той ви е предал известна енергия. Всеки косъм възприема от въздуха, вие не съзнавате това. Много пъти на хората оголяват главите преждевременно от недоволство. Върни се, вятърът като ти разклати косите, направи угощение — благодари на Бога, че ти размърдал косите. Ти ще вземеш сам с гребена, ще изгладиш косите си, какво си предал? (31/стр. 6, 7)

Казвам, не се обезсърчавайте, че плачете. Като плачеш, да се радваш, благодари за плача. Ония сълзи като излизат, дават един подтик. То е Божественият подтик, че Божествената светлина и топлина са дошли, ледът се е стопил и от разтопения лед се раждат твоите сълзи. Благодарете, че във вас плачът е дошъл. Ако не може да плачете, вие сте северен или южен полюс, дето нищо не може да расте. Ако си човек, който не може да плаче, нищо от тебе не може да стане. (31/стр. 390)

За пример, някой носи кошница с яйца в ръката си, но по невнимание спъне се някъде, падне и счупи яйцата... Нали казваш, че Бог е съвършен и се грижи за всички живи същества? ...Яйцата били развалени и за да не се разстрои стомахът ти, Той съдействувал за счупването им. Следователно когато се натъкнете на някоя неприятност или мъчнотия, ще знаете, че това е кошницата с развалени яйца, която пада на земята. Благодарете, че ви сполетяло едно нещастие, което ви освобождава от по-голямо зло. Затова българинът казва: „Ела, зло, че без тебе по-зло”. (11/стр. 165)

Има камъни, които от хиляди години насам чакат да дойде някоя голяма буря, ураган, да ги изкърти от голямата канара и да се подвижат малко. Това малко подвижване представя за тях нов живот. Те се усещат свободни и благодарят за великото благословение, което им се е дало. И вие, като камъните, благодарете за бурите и ветровете във вашия живот. Те са условия за вас да се подвижите малко. Като не разбират тия неща, хората считат бурите в своя живот за голямо нещастие. (14/стр. 258, 259)

Разумният свят всякога компенсира нещата. Той разпределя тежестите на живота върху всички хора: един ден ще тури една погрешка, т.е. една тежест, върху гърба на едного; на другия ден — върху гърба на другиго и т.н. Тъй щото благодарете, че природата ви е удостоила с известно внимание. Тя разчита на вашия гръб, на вашите сили, затова ви товари. (18/стр. 202)

На земята има една добра страна, за която ние ще благодарим. Земята иска да вземе от нас онези непотребни неща, с които сме се натоварили, и да ни освободи от ненужния товар, и да ни изпрати при Бога такива, каквито сме били първоначално. (20/стр. 203)

Сега благодарете се, че сте бедни и малки, защото ако бяхте богати и големи, нямаше да се съберете в този салон. Окултната наука разправя, че човек някога е бил висок по 35-40 метра, а даже и до 100 метра е достигнал; ако вие днес имате тази височина, де ще влезете, в коя стая? Кой би могъл днес да скрои дрехи за толкова висок човек и обуща толкова големи? Благодарете, че имате такова тяло днес, на което да се радвате. Не е в годините и в големината, която имате. (34/стр. 35)

Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото цар на животните. Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар като най-угоен, като най-силен. Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята. Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар. Аз бих предпочел да съм последен между архангелите, отколкото да съм цар на ангелите... Навсякъде бих предпочел последното място, да бъда последен, защото това последното от предшествуващото седи много по-високо. Сега ако разбирате тия неща, вие трябва да благодарите и да не бъдете в един застой на живота, да казвате, че нямате условия за работа, че нищо не можете да постигнете. (34/стр. 225)

Каква нужда имате дяволът да ви обича? ...Има хора, от любовта на които ние не трябва да се нуждаем. Когато някой от тия хора не ви обича, това е по-голямо щастие за вас, отколкото ако ви обича. Така трябва да мислите. Някой път се разочаровате в себе си, че не сте постигнали това, което сте мислили. Вие сами се заблуждавате. Благодарете, че не сте постигнали това, което сте желали. (34/стр. 610)

Онзи, който ме обича, той трябва да ми благодари, че ме обича. Не че аз съм му длъжен, но той ми е длъжен. Защото когато човек полива градината с плодни дървета, кой яде плодовете — градината ли или онзи, който е посадил плодните дръвчета? Когато някой ми каже, че ме обича, аз съм градина, в която той посадил плодни дървета. И той един ден ще яде, а пък аз се намирам в пасивно състояние. Ти като кажеш, че ме обичаш, ти трябва да се радваш, че имаш една градина, в която си посадил плодни дървета. Без това ти не можеш да познаеш живота. (35/стр.469)

Писанието казва: „За всичко благодарете”. Понеже всичко, каквото ви се случва, ще се превърне за ваше добро. (35/стр. 670)

Както си ял и пил, без да мислиш за последствията, сега ще бъдеш герой да понесеш закона за възмездието върху себе си. Ще благодариш на този закон, че ти дава възможност да се изправиш. (38/стр.6, 7)

Благодарете за злото, защото Бог го е турил на работа да подтиква човека към дейност, да преработи инертната материя в него. Злото създава в човека противоречия, съмнения, за да се произведе в него търкане, което образува огън. Огънят стопява твърдите тела, прави ги активни. (38/стр. 32)

Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената Светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за Любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа Светлината и Любовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да и се притека на помощ. (40/стр. 156)

Разправят за един богат човек, 45-годишен, че не знаел какво нещо е благодарност. Каквото добро или услуга му правели, той на никого и за нищо не благодарял. Случило се един ден, като вървял по улицата, изкълчил единия си крак и паднал на земята. В това време край него минала една млада, красива мома. Като видяла, че човек лежи на земята, веднага му се притекла на помощ. Наместила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръв път той благодарил на момата, за пръв път почувствувал какво значи благодарност. Той често си повтарял: Благодаря на тая мома, намести крака ми и аз можах да ходя.

Казвам: За всичко трябва да благодарим! Да благодарим на Господа, Който се спира пред всички и помага. Какво представя Бог и как се изявява? Според мене младата мома, която наместила изкълчения крак на богатия, е проявеният Бог. Чрез нея Бог му дал един добър урок, научил го да благодари. (41/стр. 274, 275)

Вие трябва да благодарите на дявола и ако той би изчезнал само за един ден от света, би настанал голям смут: парите щяха да се обезценят, свещениците нямаше на кого да проповядват, майките не щяха да раждат, нямаше да има ядене, стомахът, дробовете, мозъкът щяха да се откажат да работят, всички щяха да бъдат свободни и т.н. А днес всички говорят за дявола, че бил много лош. Когато имате каруца, която изнася вашата смет, както и тази на вашите познати, вие всички казвате: „Ех, колко лошо мирише този боклук!” Не, благодарете на тази каруца, която ви изнася сметта, иначе вие бихте се разболели, ако тая смет останеше между вас. Ето защо и вие днес трябва да благодарите на този велик дух, който носи греховете на хората. Който сгреши днес, попът, владиката, царят, майката, бащата — все дяволът е виноват. (43/стр. 103, 104)

Когато природата праща на човека болести — хрема, треска, тя има предвид своите мързеливи, своенравни деца. Така тя ги заставя да правят движения, да се лекуват... Без движения човек може да се осакати. — Дотегна ми вече да се секна, не искам да си бутам носа. — Благодари на хремата. Без нея ти щеше да се осакатиш. Който не бута носа си, умира; който го бута, живее. (44/стр. 225, 226)

Всичките ви разочарования се дължат на двата велики закона — възлизане и слизане. Те показват, че човек не е свободен. Това не значи, че като не е свободен, някой го ограничава. Той трябва да благодари именно на това. Че не е свободен, това значи: свободен е да направи едно нещо, а не е свободен да направи друго. (60/стр. 41, 42)

На една силна греда се турга повече товар; един по-силен кон повече се товари, на по-слабия кон по-малко се турга; на малкото дете по-малко му се дава да яде. На всеки един човек в света му се дава подходящото. Бъдете благодарни на това, което Бог в даден момент ви е дал. (64/стр. 156, 157)

Само свободният човек може да греши. Щом съгрешиш, кажи на Бога: Господи, свободен съм, благодаря Ти; както съм свободен да съгреша, така съм свободен сега да поправя погрешката си. — Това е характер! (64/стр. 387)

Когато освещават някоя православна църква, свещениците и Владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване, иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете нищо не остава. Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане... Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храмът се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата... Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, казвам: „Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш.” (65/стр. 486, 487)

Човек да благодари на Бога за всичко онова, с което Той го е одарил. Трябва всички да съзнавате какво богатство Бог вложил във вашите умове, какво богатство е вложил във вашите сърца. (65/стр. 548)

Казвате, много нервни сте станали. Радвайте се, че сте станали нервни. Защото само един нервен човек, който има нерви, в него Любовта може да се прояви. Та само един човек, който има нерви, в него болестта може да се прояви. „Ще ми се пукне — казва — главата.” Няма да се пукне, тя се разширява, твоята глава расте правилно. „Ама сърцето ми ще се пукне.” Няма да се пукне. Всичко е на мястото си! Разберете Божиите пътища и благодарете за онова, което Бог прави за вас. (76/стр. 560)