СТРАДАНИЕТО. СКРЪБТА И РАДОСТТА

[Blagost]

СТРАДАНИЕТО. СКРЪБТА И РАДОСТТА

Ние трябва да влезем във връзка с Любовта. Тази връзка Христос я направи. Тя иде чрез закона на страданието. Страданието е първото запознаване на Любовта.

“Да направим човека”, стр. 97; 182

Страданията са указател към Любовта. Който иска да бъде добър човек, непременно трябва да страда. Страданията са един закон необходим, за да ни направи да живеем в Любов и да се усъвършенстваме.

“Съединителната линия”, стр. 37; 208

Без страдания човек не може да се подигне на физическия свят... Всяко страдание, добре издържано, се възнаграждава десет пъти повече, отколкото самото страдание.

“Нито близо, нито далече”, стр. 11; 165

Тези, които не са участвали във всички страдания на Земята, не могат да участват и в благата на Небето. Такъв е законът.

“Страдание и радост”, стр. 215; 157

Страданията са за сърцето, а за ума са мъчнотиите. Страданията обработват човешкото сърце, това е закон в Природата. Няма същество, което да живее и да не е подложено на страдания. Колкото човек се повдига по-високо, толкова страданията стават по-големи.

“Измерения”, стр. 236; 149

Всички страдания на хората произтичат от погрешните мисли, чувствания и постъпки.

“Горе на планината”, стр. 125; 157

Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, което може да бъде от различен характер. Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл; полейте я. Тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли.

“Простотата”, стр. 43; 203

Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята.

“Две положения”, стр. 290; 166

Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек. Ще придобиеш нещо. И в радостта е същият закон. Докато ти не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна.

“Център и периферия”, стр. 124; 178

Няма някой, който да не е страдал и да не се е благословил. Всичките страдания след време донасят своя плод, своето благо.

“Умът и сърцето”, стр. 232; 179

Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бих ви пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? Искам да извлека закона, такова нещо е Божествената Любов. Днес ви изкачих – дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне.

“Платното”, стр. 44; 205

Който приема мъчението, става красив и в него постоянно приижда Божествения живот. Такъв е законът на БОГА.

“Труд и мъчение”, стр. 38; 204

Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите – страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият – страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: “Страдания ще има!”

“Събиране и изваждане”, стр. 58; 205

Една ябълка, когато роди децата си, мечките ги изядат, ябълките се радват на това. Ти изядеш плода и ябълката се радва. Законът е, че ако изядете ябълките, тя ражда; ако не ядете ябълките, тя няма да ражда.

“Нищо и нещо”, стр. 296; 186

Когато човек минава от една фаза в друга, трябва да се намира в страдания през преходния период, когато е на границата между две фази.

“Причини на страданията”, стр. 476; 198

Скръбта не трябва да проникне в душата на човека. Изкушение може да дойде, но то не трябва да проникне в душата на човека.

“Лечебното действие на музиката”, стр. 419; 151

Ако вие много страдате и викате от вашите страдания, змиите ще ви нагълтат. Веднъж нагълта ли те злото, и да викаш, да ходиш да се оплакваш, ще знаеш, че ни глас, ни услишание... Какво трябва да правиш при това страдание? Започни да мислиш разумно. Първо, започни да мислиш защо страдаш. И ако в дадения случай ти може да събудиш в себе си Божественото, БОГ ще ти помогне, ще дойде да те освободи.

“Четирите елементи”, стр. 689; 151

В сиромашията е животът, а животът е винаги за предпочитане. Тогава верен е и следният закон: Любовта е винаги жива при страданията.

“Двете течения”, стр. 262; 144

Ние сами сме причина за нашите нещастия, а не както мнозина търсят причините в този или в онзи. Така седи великият закон.

“Призова учениците Си”, стр. 81; 162

Когато избирате лесния път, всъщност вие се натъквате на най-мъчния път. В това отношение законът е верен.

“Което знаем”, стр. 162; 162

Природата не обича да се притискат нейните енергии. Това е закон. Не мислете, че вие ще можете да спестите страданията.

“Стана невидим”, стр. 440; 140

Някой страда, но и страданието не може преждевременно да се махне. Ако се махне преждевременно, то ще се удвои. Този закон се отнася и до радостта на човека.

“Дървото на живота”, стр. 488; 162

Всички ония хора, които имат каменисти сърдца, които мязат на камъни, щом стане вечерно време – страдания, вече започват да изпращат топлината си. Във време на големи сътресения, лошите хора стават по-добри.

“Да Му служим без страх”, стр. 609; 146

Но казвам: тази война трябва да мине, туй е един неизбежен закон. Войната е едно зло, но и едно благословение. Без нея светът не може да се оправи.

“Добрата круша”, стр. 435; 146

Казвате: “Защо е туй мъчение?” Ако не се печеш, нищо не може да излезе от тебе. Ако тази кал не се пече, нищо не може да излезе от нея. Това е един необходим закон.

“Законът на музиката”, стр. 393; 150

Лошите условия са котли, в които се развива мощна сила, парата, с която ние има да работим. Този закон е верен.

“Законът на контраста”, стр. 511; 150

Защо идат страданията? Това е боят на гробищата. Защо ни бият? Да платите дълговете си. Ако не ви бият, живи ще ви заровят. По-добре е да ви набият малко, но да оживеете, отколкото да не ви бият и живи да ви заровят... Закон е: Когато Любовта дойде и боят иде. Благодарете за боя, който иде от БОГА, а не от хората.

“Учение и служене”, стр. 144; 141

Понеже вие сега се намирате в преддверието на Царството Божие, отсега трябва да започнете да работите и да прилагате Любовта. Работете с Любов. Този вятър лъха вече. Той е лъхнал някои от вас. Онези, които този вятър лъхне, стават тъжни и мислят, че БОГ ги е забравил. Щом ви лъхне този вятър, вие веднага чувствате една болка. Този закон е верен навсякъде в живота.

“Който приеме свидетелството Негово”, стр. 224; 146

Аз зная, че ако приема едно зло разумно, след него иде някакво Добро. Следователно всяко страдание в света е предвестник на някакво Добро, което иде. Това е закон.

“Няма нищо ново под Слънцето”, стр. 266; 146

Придобивките идат чрез закона на страданието. И обратният закон: За разбирането на БОГА чистотата е един метод.

“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 30; 134

Когато дойдеш в страдание, големите мъчнотии като дойдат, големите скърби като дойдат, в такива скърби човек се обновява. БОГ винаги дава на скърбящите души.

“Разумният музикален живот”, стр. 404; 143

Аз съм казвал на мнозина: “Донесете ми вашите страдания, аз ще ги купя”. Сега не съм се отказал да купувам страдания. Кой от вас би ми продал своите страдания? Щом ми продадете вашата вълна, изпреда я, изтъка я, и първо аз ще я облека, а после вие. Туй да го знаете, такъв е законът.

“Всичките народи”, стр. 459; 146

Страданието е пробният камък за подигането на човека.

“Любов и вяра към БОГА, вяра към себе си”, стр. 355; 153

След всяка болест, след всяко страдание и изпитание, човек придобива известна опитност, която го повдига. Колкото по-тежка е била болестта, през която човек е минал, толкова по-силен е станал той. Колкото по-големи са били изпитанията и страданията му, толкова по-голяма сила е придобил. Големите изпитания носят големи придобивки; малките изпитания – малки придобивки. Следователно всички болести, всички мъчнотии, изпитания и страдания, които човек преживява, без да изгуби живота си, са за Слава Божия, защото носят със себе си велики опитности, велики блага и придобивки. Този закон се проверява навсякъде в Природата.

“За Слава Божия”, стр. 187-188; 139

Едно същество дойде като хрема, друго – като треска и т.н. и ако вие разбирате от закона, една хрема може да ви донесе голямо благо, а пък ако не разбирате, може да ви донесе голямо нещастие... Или в окултната наука има закон: Ти едно малко препятствие в живота, каквото и да е то, не го считай за едно нещастие.

“Работете с Доброто”, стр. 97; 136

Когато имате една трудна задача, това е една тежест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали 10 мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение.

“Благоприятната Господня година”, стр. 404; 125

Страданията показват, че човек е на прав път. Ако няма страдания, той е на крив път. Такъв е законът на Земята.

“Божественият план”, стр. 424; 127

Както радостта, така и страданието са неизбежни. Това е закон. Няма човек в света, който може да избегне този закон. Разликата е само в степента на страданията и радостите.

“Вътрешният закон”, стр. 171; 132

Пътят на страданията, това е пътят на Мойсеевия закон. Докато не минем през Мойсеевия закон, през закона на страданията, не можем да дойдем до Христовия закон. Целият политически живот, целият обществен строй, това е все законът на Мойсей.

“Бъдете прочие разумни!”, стр. 343; 125

От хиляди и милиони години БОГ иска да покаже на хората, че Той предпочита да страда, да бъде разпнат, но да запази свободата Си. Той иска да им покаже, че страданията са пътят, по който можете да запазите свободата си. Обаче хората мислят, че е най-естествено да минат живота си без страдания. Не, все трябва да има едного, за когото да страдаш. Законът е такъв.

“Каза ми всичко”, стр. 552-553; 125

Страданието е път, който води човека към спасение. Мъчнотията обаче се подчинява на други закони. Мъчението води човека към безизходен път, а страданието – към спасение. Следователно, попаднете ли в безизходния път на мъчението, молете се да дойде страдането, да ви избави от този път.

“Път към Любовта”, стр. 48; 127

Имаш в себе си нещо, което те измъчва. Ти всякога искаш да се избавиш от вътрешните страдания. Не търсиш онзи велик закон за разбиране на живота. Всичките противоречия, които сега съществуват във вас, показват, че вие сте се отклонили от правия път.

“Първата дума”, стр. 260; 128

Колкото повече те боли нещо, толкова повече ще дишаш и ще благодариш. Като дойдеш до някое място, болката ще престане, и заедно с дишането, ще излезе навън... Според този закон, всяко страдание, всяка мъчнотия трябва да дойде до своя край, до най-високата си точка, и след това да ви напусне. По-горе от това те не могат да отидат.

“Великото и малкото”, стр. 58; 124

Първо, човек се облича с дрехата на младостта. Тази дреха наричат дреха на страданието. Ето защо, който не може да облече тази дреха, не може да се подмлади, не може да се нарече млад. Това е закон. Няма същество, от каквато йерархия да е, като стъпи на Земята, да не облече дрехата на младостта. Който се откаже от дрехата на страданието, той е осъден на смърт.

“Дреха на живота”, стр. 7; 112

Щом имате някоя мъчнотия, това значи, че ви чака голямо изпитание... Изпитанието ще дойде и при мъчнотията, и при радостта.

“Първото стъпало за Любовта”, стр. 119, 120; 130

Ако искаш да оздравееш, ти трябва да дойдеш до дъното, да изпиташ всички страдания.

“Колко е добър Господ”, стр. 406; 130

Когато в съществата, които живеят във Висшите светове, се събират излишъци, те слизат временно в човешкия свят, дето оставят излишъците си и пак си отиват горе. Като знаете това, не се оплаквайте от страданията. Те са път, по който слизате в низшите светове, да оставите своите нечистотии. Като се освободите от тях, пак ще се качите горе. Такъв е законът на необходимостта. Това е философията на страданията.

“Основа на знанието”, стр. 275; 117

Колкото по-големи са страданията, толкова по-добри и по-разумни са съществата, които ги причиняват.

“Човешките идеали”, стр. 129; 91

Помни: който минава през страданието, само той може да се обнови. Това е закон. Човек не може да се повдигне, нито да придобие нещо, ако не мине поне през най-малкото страдание.

“Координирани движения”, стр. 195; 114

Пътят на страданията е неизбежен. Като те посети една хубава мисъл и едно хубаво чувство, пак ще минеш през страдания. Този закон работи в целокупния живот.

“Една похвала”, стр. 285; 115

Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо.

“Възпитание на волята”, стр. 330; 82

Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите великата Истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение или в личния живот може да е кризата, законът е един и същ. В този момент именно, Великото, Божественото ще ти проговори.

“Доведете ми го”, стр. 81; 96

Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието.

“Отличителна черта”, стр. 84; 92

Щом мине човек през известно страдание, втори път не може да мине през същото.

“Единица време”, стр. 95-96; 93

Щом доброволно задоволите изискването на страданието, то само ще ви напусне. Страданията не са механически сили, но съзнателни, разумни същества, които са изостанали в развитието си.

“Точка на равновесие”, стр. 321; 92

Заплашването е закон за всеки, който се отклонява от правия път и не иска да служи. Заплашването, страданието е път към Божествената Любов.

“Божествени състояния”, стр. 45; 89

Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето Слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният – високите планински върхове. Като живее на Земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания.

“Опитна школа”, стр. 129; 85

Който страда, той има условия да се развива. Ако не страдаш, дълго време ще тъпчеш на едно място. Добрите хора прогресират, а лошите остават на едно място.

“Имам ястие”, стр. 27; 87

Ако искаш да вървиш направо, следвай разумното Слово. Страданията са закон на необходимостта, но не са закон на свободата. Ако веднъж са те разпъвали, трябва ли и втори път да те разпъват?

“Разумното слово”, стр. 114; 87

Като наблюдавате вашия живот, ще видите, че много от мъчнотиите и изпитанията ви се дължат на това, че не знаете как да постъпвате. Запример, като се натъкнете на една малка мъчнотия, вие искате да се освободите от нея, но вместо освобождение, вие увеличавате товара си. Законът е такъв. За да не попаднете под ударите на този закон, бъдете доволни от положението, в което се намирате. Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло.

“Дисонанси в живота”, стр. 48-49; 83

Първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека.

“Разумни методи”, стр. 81; 84

Ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът.

“Направление на истинския живот”, стр. 181; 72

Без съпротивление мускулната система на човека не може да се развива. Без съпротивление ръцете му винаги ще останат слаби, пасивни. Същият закон се отнася и до развитието на човешката мисъл. Казвате: “Защо са мъчнотиите и страданията в живота?” Без мъчнотии и страдания човек ще мяза на морска гъба или на морска медуза. Значи мъчнотиите и страданията са съпротивление, което развива човешката мисъл.

“Четирите кръга”, стр. 11-12; 57

Помнете: мъчнотиите, през които минавате, са вашите неприятели, с които в даден случай не хармонирате. След време ще се хармонизирате с тях и те ще станат ваши приятели.

“Научни изследвания”, стр. 87; 63

Само смелите хора се поставят на изпитания, а не и страхливите; само на способните ученици се дават мъчни задачи, а не и на неспособните; само на силните хора се дава да носят товар, а не на слабите.

“Психически анализ”, стр. 111; 63

И тези страдания сега в света произтичат от този закон, че човешкото съзнание се присажда. И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа.

“И Земята ще се изпълни със знание”, стр. 17; 46

Когато човек прекара няколко големи кризи в живота си, най-после той придобива голяма светлина, чрез която издържа на големи изпитания и мъчнотии. Който не се е калил, той не може да издържа на големи изпитания и изненади и става жертва на тях.

“Малкото съпротивление”, стр. 48; 41

Природата дава на човека такива страдания, които отговарят на силата на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. На всеки човек се дават толкова страдания, колкото може да носи. От разбиранията на човека зависи по-леко или по-мъчно да понася страданията.

“Музикално упражнение”, стр. 154; 41

При всички страдания, които хората изживяват, става един вътрешен процес. Когато се съберат в човека излишни мисли и чувства, идват и страданията. Те почиват на един велик закон. Ако разбирате този закон, вие ще можете да избегнете страданията. Ударът на страданията ще ви засегне, но ще го обиколите без да ви сломи; ако пък не разбирате закона, този удар ще дойде отвесно, под прав ъгъл, срещу вас, а тогава той е най-силен.

“Равностранният триъгълник”, стр. 5; 36

Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непременно трябва да ви се даде нещо и после да ви се вземе... Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв.

“Страхът”, стр. 7, 8; 27

Що е страданието? Велик закон, който примирява хората. Страданието като Божествен процес сближава хората. Когато те се сближат, страданието ще вземе друга форма. Енергиите му ще се сменят, но няма да изчезнат.

“Кое е това учение?”, стр. 64; 23

Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества.

“Ти си”, стр. 18; 30

Опасността в съвременното общество е там, че когато се сближите и след това се скарате, вие си създавате едно голямо нещастие, и чрез закона на страданието БОГ ще ви примири.

“Ще хвърля мрежата”, стр. 154; 25

Само БОГ има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси, но когато БОГ умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания.

“Съмнение и воля”, стр. 22; 22

Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете, туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят.

“Възпитателната сила на страданията”, стр. 57-58; 31

Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост.

“Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето”, стр. 63-64; 26

Всяко страдание, което вие чувствате, не се отнася само до вас. В дадения случай и други същества чувстват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие.

“Съграждане на Доброто”, стр. 174; 26

Колкото вашите страдания са по-големи, без никакви изключения, толкова бъдещите условия за вашето развитие са по-благоприятни. Страданията определят развитието, от тях зависи степента на повдигането... Страданията в света не са случайно създадени. Това е един велик закон, който иска обработване. Страданията, това са условия за обработване на човешката душа.

“Изпитвайте Писанията”, стр. 68, 69; 25

Човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат великите загадки на душата.

“За Името Ми”, стр. 70; 24

Всяко нещастие, което дойде от Горе, превръщайте го за ваше Добро! Истинският живот седи в страданията, не можете да ги избегнете. Туй е за Земята. Когато човек започне да се издига умствено или сърдечно, непременно ще му дойдат страданията. Това е една фаза в неговото развитие. Неизбежен закон е.

“Който има уши”, стр. 121; 25

Когато човек иска от БОГА да го прати на Земята, БОГ го пита: “Искаш ли да минеш през закона на страданието? Ако искаш да те пратя”.

“Рождението”, стр. 30; 3

Колкото по-грешен е човек, толкова по-бавно еволюира. Той е изложен на големи страдания, за да се пробуди съзнанието му. Същият закон се отнася и до животните. Тази е причината, дето едни животни страдат повече от други. Колкото по-тежки са страданията на едно същество, толкова повече има да плаща.

“Все що е писано”, стр. 17; 4

Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.

“Чистосърдечните”, стр. 121; 4

Ако се въплъти на Земята един ангел или някой архангел, или някой херувим, или някой серафим, и те ще изпитат същите страдания, каквито и вие. Не можете да ги избегнете. По същия закон и Христос ги изпита. И най-висшите същества, като дойдат на Земята, ще изпитат страдания.

“Продължаване на живота”, стр. 17; 36

Ще създадем мисълта, че тези условия са най-добрите за нас, този живот е най-добрият, страданията, които ни се дават, са най-добрите, всичко това е за наше Добро, и ще знаем, че БОГ е, Който разполага с нашите съдбини, и няма защо да се плашим. Ще дойдат глад, страдания, болести, няма защо да се плашим. Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от БОГА. БОГ е, Който е създал този закон. Доброто, което Господ ни дава, вземаме го за страдание, но като го разберем, то ни става приятно.

“Възпитание на човешката воля”, стр. 23; 12

Страданията са симптоми, признаци за ония велики енергии, които сега идват в Природата. Зад всяко страдание се крие Божествена енергия. То е ключ.

“Разумни наблюдения”, стр. 20; 36

Като говоря за страданието, аз имам пред вид великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Така разбрани, страданията представят път към познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Те водят към познаване и придобиване на Любовта.

“Смяна на състоянията”, стр. 111; 72

Излизането вън от БОГА е скръб. Връщането при БОГА, то е радост.

“Вечно подмладяване”, стр. 7; 151

Под думата радост разбираме онзи възвишен, Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата Природата, изучава нейните сили и закони… Радостта – това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта, не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност, която ние сме притежавали, или пък неизползване в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени.

“Сега скръб имате”, стр. 5-6; 30

Когато аз употребявам думата скръб, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие... Имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в тебе. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта.

“Огъване и пречупване”, стр. 80; 205

Докато учението радва човека, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва от него. За този човек знанието е непостижимо. Този закон се отнася и до здравето на човека. Докато човек се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. Щом престане да се радва и да не го цени, здравето го напуща.

“Смяна на състоянията”, стр. 91; 72

Който разумно влага своята радост, която е живо нещо, той никога няма да я изгуби. Радостният човек всякога се стреми да направи и други хора радостни.

“Вечно веселие”, стр. 17; 67

Не всяка радост е истинска радост; и не всяка скръб е истинска скръб... Когато БОГ погледне на противоречията, които съществуват в целия Космос, Той се развеселява, защото вижда Доброто, като плод на всичко това.

“Най-голямо веселие и най-малка радост”, стр. 124; 54

Когато някой от Рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от Рая. И когато някой от ада се зарадва за нещо, той веднага ще се намери вън от ада. И двата закона са верни... Този закон има приложение и в живота: Радваш ли се, когато и другите се радват, ти си в Рая; страдаш ли заедно с другите хора, ти си в ада.

“Обмяна”, стр. 38, 39; 43

Дали се радва или страда; дали е добър или лош – човек трябва да знае причините за тия неща. Освен за себе си, човек страда още и за своите ближни.

“Свобода на съзнанието”, стр. 199; 94

Един човек в своята радост мисли по-добре, отколкото в своята скръб. Но там има друга опасност. В радостите харчи повече. В скърбите мисли дълбоко, не само мисли, но придобива повече. Сега не че скръбта е нещо приятно, но понеже в скръбта има придобивка, там е приятното... Сега законът в Природата е съвсем друг. БОГ ни турил в Природата, иска да опитаме и радостите, иска да опитаме и скърбите.

“Скръб и радост”, стр. 13; 154

Това, което се втича в живота, е радост, а пък това, което изтича, е скръб. Това, което приемаш, е радост, а пък това, което даваш, е скръб. Не във всеки случай това е вярно, но като общ закон – така е.

“Царството на Духа”, стр. 161; 143

Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук... И при радостта е същият закон. Радостта, то е само един момент, вие имате вече отзвук на радостта. Този отзвук на радостта, това е растенето. Радост, която не расте, не е радост. И скръб, която не се намалява, не е скръб. Разбирайте определено. Защото скръбта, като се увеличава, става на радост и радостта, която се намалява, става на скръб. И затова, когато се смалява, човек трябва да разбира страданието, и когато се увеличава, трябва да разбира радостта. Процесът на радостта е разширение, процесът на скръбта е процес на смаляване.

“Скръб и радост”, стр. 192; 154

Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат. Изнасям един психологичен закон.

“Нови насоки”, стр. 260; 165

Първо човек трябва да събира, а после да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е. радостта да предшества скръбта.

“Закон на вечната младост”, стр. 394; 145

Радостта е динамична, скръбта е потенциална. Следователно радост без потенциал не може да се прояви. Скръб без динамичност не може да се прояви. Това са закони.

“Реалността”, стр. 246; 165

Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Както горещият слънчев ден се сменя с облачен, дъждовен, така и радостта се сменя със скръб. Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смени едно лошо състояние или неразположение на духа с добро.

“Микроскопически добрини”, стр. 131; 40

Красивият живот ще дойде, само когато ние превърнем скръбта в радост. Скръбта и радостта вървят по един велик закон.

“Скръб и радост”, стр. 244; 25

Когато вие изгубите една радостна идея, какво идва на нейно място? Скръбта. Законът е верен и в обратния смисъл. Когато скръбта изчезне, явява се на нейно място радостта.

“Добро и съвършенство”, стр. 212; 51

След всяко страдание иде радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданията, като неизбежен път в живота си.

“Неизбежният път”, стр. 257; 91

Винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота.

“Имаше някой человек”, стр. 206; 108

Страданията са неизбежни, но човек знае, че след всяко страдание иде радост. И обратно: След всяка радост иде страдание. Такъв е законът. Благодарение на този закон, човек живее в постоянни промени.

“Просветено съзнание”, стр. 20; 93

Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб и обратно.

“Съхранение на душевната енергия”, стр. 54; 203

В Природата съществува закон за компенсация: На всяко страдание отговаря една радост; и обратно, на всяка радост отговаря едно страдание. Следователно, който иска да се освободи от страданието, трябва да е готов да се освободи и от радостта.

“Път към живот”, стр. 13; 90

Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта.

“Радостни и търпеливи”, стр. 62; 5

Щом страданията са големи, и радостите са големи; и обратно: когато радостите са големи, и страданията са големи. Този закон има отношение към чувствата на човека, а чувствата – към ума.

“Двете жени”, стр. 245; 11

В началото страданието е тънко. Колкото по-голямо става страданието, толкова повече надебелява. И като наближи краят му, то става много дебело и изчезва. Докато е тънко, страданието е младо; щом започне да надебелява, казваме, че страданието остарява. Същият закон важи и за радостта.

“Тънки и дебели линии”, стр. 240; 105

Щом страданието се продължи по-дълго време и радостта ще трае същото време.

“Най-високото място”, стр. 79; 100

Казвам: докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в радостта. Закон е това.

“Лица на реалността”, стр. 88; 102

Всяка радост, придобита за сметка на скръбта на другите, е временна. И скръбта, причинена от радостта на другите, също така е временна. Следователно между скръбта и радостта има известно отношение.

“Живот и хляб”, стр. 149; 87

Когато един страда, друг някой се радва; когато един се радва, друг някой страда.

“Постоянни и преходни неща. Козметика”, стр. 168; 74

Колкото по-нагоре се качва човек в духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му. Най-после той дохожда до една област, дето страданията изчезват. Там страданията се превръщат в радости. Това показва, че неорганизираните сили се организират.

“Основна идея”, стр. 20; 69

Ако не можете да носите скръбта на целия свят, вие не можете да носите и радостта на целия свят.

“Силният”, стр. 290; 142

Когато усещате в себе си голяма скръб или голяма тъга, или голяма тъмнина, това показва, че вие се движите в гъста материя или в един неразумен свят – вие сте попаднали в една неблагоприятна среда.

“Ще ми изявиш”, стр. 20-21; 46

Най-първо Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият – законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост, след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота.

“За Името Ми”, стр. 66-67; 24

Страданието е един велик закон... Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда – страданията са врата, необходимо условие за радостта.

“Блажените”, стр. 259, 260; 2