Jump to content

Recommended Posts

47-мо писмо

XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение)

134. Вярата на Ученика. Първото нещо, което трябва де придобиете като Ученици, е устойчивост и непоколебима вяра. Препоръчителното писмо за ученика е вярата. Без вяра никъде не може да отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представя върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие.

 

135. Истина и Вечност. Вечността е образ на Истината. Тъй щото когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината. Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината.

 

136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии.

 

137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта. Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс.

 

В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина никаква храна не може да се създаде. Следователно, човешкият стомах се намира в пълна зависимост от светлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на онези елементи, чрез които животът се проявява. Днес всички хора, всички живи същества, от най-малките до най-големите, се стремят към щастие. Без щастие животът няма външен израз. На земята израз на щастието е здравето. Първото важно нещо за човека е здравето. Обаче здравето зависи от физиологичното съотношение между човешките органи. Ако деятелността между мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето на човека е добро. Тези три органа представят три велики свята. Всички хора се стремят към щастие, без да разбират законите на щастието. За да не могат да постигнат щастието, това се дължи на обстоятелството, че между трите свята - физически, сърдечен и умствен, няма хармония, няма правилно съотношение.

 

Ако между хората съществува поне една допирана точка, те могат да направят разумна връзка между Светлината, Живота и Любовта. Светлината представя сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включително и човека. Животът представя вътрешната страна на Целокупния Живот. Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят. Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност. Разумността е най-ценното в човешкия живот. Думата "живот” подразбира разумност. Дето няма разумност, и живот няма. Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има. Любовта представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове. Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува. Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Както не можем да познаем Бога вън от Любовта, така не можем да познаем човека вън от Разумността. Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея именно човек трябва да се занимава. Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда.

 

Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта. Същото можем да кажем и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинско щастие на земята.

 

136. Хигиена на живота. Понеже светлината е различно складирана в различните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други неблаготворно върху човешкия организъм. Онези храни, които се отразяват неблаготворно, често стават причина за неразположение. Следователно храната, която хората употребяват, представя светлина, складирана в различни плодове и храни по различни начини. Оттук, всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да употребява такава храна, която съответствува на неговия организъм. В това седи истинската хигиена на живота. И тъй хигиената на живота трябва да започне с правилното използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. Ако възприетата светлина не може да се превърне в жива енергия, ние казваме, че храната не е добре асимилирана, т.е. между храната и дадения организъм няма съответствие. За да се избегнат тези разстройства, човек трябва да се добере до онази храна, която Природата е определила специално за него. Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се остави на Природата тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса за храненето, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее.

 

139.Условия за правилно развитие. Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта. Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е. за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат.

 

140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност.

 

За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот. Щом не разбираме Живота, и Любовта няма да разберем.

 

141. Три важни положения. Сега ще ви говоря върху трите думи: съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал. Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона. Когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението е правилно, човек е здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си.

 

Истинската победа в живота седи в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека; човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо, докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той може да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото сам по себе си човек е егоист, мисли само за себе си. Единствената Реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известен капитал, известно богатство във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговата мисъл, която трябва да се разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина за да изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание.

 

142. Служене на Бога. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога. Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек всякога е богат, защото като отива при Бога, той всякога приема, разбогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взема и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Изразът на този закон е в приложението и изпълнението на доброто, вложено в ума и сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението - чрез ума. И тъй, давате ли на хората от благата, които Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и и ще се разбирате. Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати. Който люби, той е винаги богат.

 

143. Правило-закон. Човек непременно трябва да прави усилия да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него. Той трябва да съчетава всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една особена дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие.

 

144. Закон. Докато хората не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божествени парчета, те вече стават носители на Божествените блага.

 

145. Правило. Човек не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото. Миналото на човека представя мисъл отвън наложена.

 

146. Какво се иска от Ученика. Всички трябва да бъдете силни, самостоятелни ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието; всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият във вас. Тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще го постигнете. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един на друг правила как да живеят. Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: Правда, Чистота, Вяра, Надежда и Любов.

 

147. Ученикът и неговата работа. Не е важно какво Учителят може да даде на Ученика, но как той работи, за да развие богатия материал, който Бог е вложил в душата му. Ученикът трябва да познава и работи с трите закона: съчетание, приложение и изпълнение. Разбирате ли правилно тези закони, вие ще се ползвате от тях.

 

Не ги ли разбирате правилно, каквито усилия и да правите, нищо няма да постигнете. Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати. Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си. Съчетанието представя Божествен капитал, вложен у човека. Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието иде приложението и изпълнението. Някои турят на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава. После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато Ученикът свърши курса по музика. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: Земята ще се изпълни със знание за Господа. В приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае. Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението иде след приложението. Който прилага, той може да изпълни. Пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи. Новите методи пък ще оправдаят вашите усилия.

 

148. Две положения в живота на човека. Две положения трябва да имате предвид: Или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: Любов към ближния. В този закон отношенията ще бъдат същите: Или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов.

 

Съчетанието представя Любовта, приложението - мъдростта, а изпълнението - Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае. Ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи. Ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно, искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта. Искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта. Искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание. Когато две разумни души се съберат на едно място и работят заедно за постигането на известна цел, това е приложение. И най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, това е изпълнение. И трябва да знаете, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократен процес, но многократни, вечни процеси.

 

149. Мястото на Бога. Мястото на Бога е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите - всички тези същества отправят съзнанието си в една посока, нагоре. Тази посока е именно мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различните йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества. Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той влиза в тъмнина и самотност. Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си към Бога, да приеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представя отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина.

 

Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко седи в мисълта на човека.

 

Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си за Бога. Искате ли да придобиете светлина в съзнанието си, мислете за Бога.

 

Човек трябва да върви напред. Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота. Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога. Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно.

 

Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него.

 

Всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвувате в общото благо. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си и ще се подмладяват. Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях.

 

Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо. Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре. На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Бога и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш. Все ще получиш нещо от общото благо.

 

Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича - мястото на Бога. В името на това място всички живи същества се обединяват. Истинската любов се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено.

 

Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога.

 

Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи.

 

Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През цял ден това Слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.

 

И тъй, който търси Бог сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Това е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място е Той. Едни търсят Бога в ума си, но не могат да го намерят. Други го търсят в сърцето си, но още не са го намерили. Човек може да намери Бога като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат като ученици, които гледат към учителя си, какво той прави. Учителят им има пособия, с които си служи. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, където Учителят черпи знанията си. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, дето всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чакаше на едно място хиляди години. Това е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: Разбирам какво нещо е Бог, какво нещо е Любов.

 

Ученикът трябва да отправя мисълта си към посоката, дето Учителят му отправя своята мисъл. Не постъпва ли Ученика като своя Учител, нищо не е в състояние да му помогне. Повдигнете мисълта си нагоре, там е вашето спасение. Само мисълта за Бога е в състояние да извади човека от ограничителните условия, в които се намира. Тази мисъл ще го освободи от дълговете му. Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще оправи. Той ще ги спаси. Той ще оправи света. Няма друга философия освен тази. Няма какво да разбираш тази философия. Като отправиш мисълта си нагоре, разбирането ще дойде отгоре, както и благословението.

 

Нека тази мисъл - мястото на Бога - бъде за вас нещо скъпоценно, без което не можете. Нека тя стане за вас талисман. Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите.

 

149. Трите Пътя.

 

Любовта е Път за всички, които живеят за Бога.

Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява.

Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога.

Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува.

Любовта пък е Път на живота.

Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява.

Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога.

Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот.

Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина.

Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога. Който служи на Бога, само той е свободен.

В края на краищата у човека ще остане само Божественото.

 

Всички останали неща са пособия, дадени му за известно време. Който отива при Бога, трябва да се освободи от всички занятия и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал. Какво е дал Бог на човека? - Един запален, светъл ум и едно благородно сърце. Следователно, богатството на съвременния човек е в това, което умът и сърцето съдържат в себе си. Всички придобивки вън от придобивките на ума и сърцето остават настрана.

 

150. Важен принцип. Едно е важно за вас: да знаете, че всички хора заедно съставят един общ организъм, на който те са удове, както са удове корените, стъблото, клонищата и листата на дървото. Всека човек трябва да знае за себе си какъв уд от дървото на живота е и на какво място е поставен.

 

151. Специалният Път. Истинското знание се постига за всеки човек по специален път. Както Слънцето върви по своя определен път, така и вие трябва да вървите по Пътя, който Бог ви е определил. Никой няма право да се отклонява от този Път. Докато сте в Пътя, ще имате Божието благословение. Щом се отклоните, върху вас ще дойдат ред нещастия. Всяко нещастие се дължи на някакво отклонение. Докато сте в Пътя, вие сте свободни. Отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете накъде да вървите. Когато човек се отклони от Пътя, който Бог му е определил, голяма катастрофа ще настъпи в живота му. Върви ли човек в Пътя си, всяка работа, която му се дава е свещена. При това всяка работа трябва да принесе своята полза.

 

152. Правило. Искам да се пробуди съзнанието ви, да бъдете благодарни на всеки, който ви услужва или ви дава нещо от Любов. Тази Любов иде от Бога. Този човек е посредник на Божията Любов.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...