Jump to content

1. Едно столетие


Recommended Posts

1. ЕДНО СТОЛЕТИЕ

Годината 1964 е една от забележителните години, отбелязана дата като краен предел на цикъл години, които щяха да подготвят света и човечеството за новото, което двадесетият век ще донесе на земята.

Новото ще дойде, то лети към нашата земя по всичките посоки, то ще се види и опита. Времето ще покаже за какво е готово човечеството и докъде е стигнало човешкото съзнание, да възприеме новата вълна, която идва да обнови света. До тази година ни делят вече дни. Разбор върху миналото и настоящето няма да направим, с политическото положение на света няма да се занимаем. Ще кажем само, че никога светът не е бил лишен от перспектива, както в този момент, пределната линия на една година, която си отива и на друга, която идва. Ние няма да гадаем, нито да предполагаме. Онова, което в момента ни интересува и ни вълнува, то е във връзка с нас, учениците на Учителя, които живи и будни ще дочакат тази дата - 1964, едно столетие от деня, когато в нашата земя, в нашата малка планинска страна в с. Николаевка - Варненско се роди Нашия Учител. Казваме Наш и нека думата не звучи лично, Учителят е дошъл за цялото човечество. Ние ще кажем в тази монография всичко, каквото можахме да научим и преживеем за тази внушителна фигура - рядък гост на земята. Ще се спрем на онова, което влезе живо и топло не само в сърцата ни, но и в нашите умове и души през годините, когато сме били край Него и през годините, когато направихме опит да огледаме делото Му. Онова, което се разкрива пред нас представлява внушителна панорама, шеметен връх, който ни кара да губим дъх от вълнение, толкова неизмеримо е то.

Нашето желание е да дадем не само вътрешния, дълбокия образ на Учителя, но и Неговото дело - ядката на учението, принципите. Ще се опитаме да уловим светлото ежедневие, част от многото примери из неговия живот, уловени и нюансирани от нашето виждане, ще кажем нещо и за ония отзвучавания на Неговото Слово и ще се опитаме накрая с мерена и немерена реч да изразим нашите мисли, чувства, нашата почит и благодарност, нашата обич към Учителя, Който ни показа най-светлия път и ни поднесе най-съкровения дар - Словото. Дано успеем в нашата задача. Когато казваме Наш Учител, ние искаме да кажем и това, че Той роденият в България си остана докрай оригинален и самобитен в Своята мисъл, поднесъл едно учение, което нямаше примеси от изток или от запад.

Родният български език си остана в Неговата уста все така изразителен жив, образен и звучен.

Народният бит чрез него получи ново съдържание;народната музика ново звучене и нов смисъл, многовековният опит и народната мъдрост нова светлина; а скритите възможности на българският гений нов тласък и нова сила.

Онова, което ни вълнува и ни кара да се спрем и да огледаме в едри линии, годините през които Той работи и живя, е желанието да дадем образа на Учителя и да покажем духовното богатство, което Той остави на българския народ и на цялото човечество.

Искаме да оповестим тази стогодишнина, за да спрем погледа на тези години и в общ синтез да изразим вътрешното съдържание на онова епохално събитие, което се случи, едно събитие, което близо един век остана неизвестно за много народи и за много хора от нашата страна, които едва бяха чули името дори. Това нямаше значение.Той би живял още по-безшумно и по-скромно. Голямата работа, която имаше да се извърши, нямаше да спре от това и нейната сила и значение нямаше да намалее от това, познаваха ли Го или не.

В един свят, обаче, Той беше добре познат и известен. Той имаше една цел да свърши една работа, която Той нарече “малка”. И тази “малка работа” Трй я свърши безупречно, съвършено

Учението бе свалено на земята и предадено в най-подходяща и изразителна форма в зависимост от езика. Формата беше нова, жива и задълбочена, философската мисъл блестеше, подчинена на естествените логични закони на които Той успя да подчини речта. Тази реч беше ясна, недвусмислена и имаше едно забележително качество на което ще се спрем подробно в един от фрагментите за Словото. Народите щяха да се ползуват от тази съкровищница на идеи, принципи, правила, методи, окултно познание дадено в нова светлина.

Неговото учение представляваше сбор от четири елемента. В него имаше.светлина, въздух, вода и хляб - най-важните, основните елементи на физическия живот.

Той беше казал: “Всички ще опрат до моите думи.” Пред големите противоречия хората щяха да потърсят ключове и щяха да ги намерят в Неговите думи, всред хаоса на света, човечеството щеше да потърси път и щеше да го намери, фар и щеше да го открие.

Учението съдържаше начини и способи да се разрешават по най-правилен път всички лични, семейни, обществени и държавни противоречия. Неговите методи съдържаха светлина и сила, защото бяха съобразени с живите закони на природата и с нуждите на човека. Никога човечеството не се е нуждаело толкова от тях, както през това бурно столетие, което имаше за задача да подготви условията и хората за новото, което пристъпваше прага на нашата земя и чийто признак бе духовната вълна и духовния глад, които бавно се превръщаха на мощно течение, което нямаше вече да спре. За това време и за този духовен глад Той дойде за да поднесе на изстрадалото човечество свежите струи на дълбокия извор, какъвто представляваше Неговото учение, Неговото Слово, което Той наричаше учение на Любовта, на Мъдростта, на Истината, Трите велики принципа, които стояха като основание на цялата вселена.Ония, които имаха привилегията да Го срещнат, да Го слушат и да го следват, знаеха, че бяха намерили най-ценното и най-същественото, което времето и земята можеше да им предложи. На земята трудно може да се изрази с думи красотата на тази среща. Това събитие засяга дълбоко човека, неговата духовна същност, то е величествен момент, когато човек идва в съприкосновение с Великото, е Мощното в света.

Ние смеем да кажем, че след като Го срещнахме и Го слушахме, опитахме магията на Неговото Слово, преживяхме дълбоката радост, че си успял да видиш най-прекрасното, което века можеше да ти поднесе, да отчетеш накрая, че никъде и никога Великото не е било изразено толкова ясно, величествено просто, проникващо ума, сърцето, душата. Всичко, което слушаш звучи близко, родно, познато, нужно, топлосърдечно.

Истината те гледа от всяка дума, от всяка мисъл, от всяко правило, от всеки метод. Истината пристъпваше в света чрез Него и никога сякаш на земята не е било толкова светло/както сега и никога земята нямаше да стане толкова тясна за лъжата, както сега. Истината идваше да обнови целия живот на човек, за да му покаже сияйните върхове на Любовта и на Мъдростта, които прииждаха като пълноводни реки. Нямаше вече сила на земята, която да спре мощното течение. “Аз завъртях моя кран. Беше завъртян на ляво, аз го завъртях на дясно.” Великото беше в ход и пред вечния план на Битието получаваше своя облик. Колко разбирахме тогава Словото, ние не можем да кажем.

Онова, което можем да твърдим днес, е разбирането ни за всичко, което се случи с нас - обновлението на живота ни, озарен с новата светлина и изпълнен с радост. Нашите дни по онова време бяха наниз от празници. Поканени бяхме на празненство.Може би не разбирахме и не ценяхме голямото богатство, което се разкриваше пред нас, ние бяхме много млади, но го чувствувахме. Двадесет години без Него срещу тридесет с Него ни научиха на много неща и ни помогнаха да се вдълбочим в един свят, който бавно ни разкриваше реалността на нещата. Добре разбираме цената на това и сме безкрайно благодарни, че бяхме Негови съвременници. Разписанието за нас беше идеално и ние станахме свидетели на великото събитие на епохата ни. Можахме отблизо да съзерцаваме съвършения образ на Учител, отлят не в думите, а в живота.

Изпитваме малка скръб, че не успяхме да разберем Него и учението Му така, че да се радваме еднакво през дните на нашата скръб, както и през дните на нашата радост. Висок идеал за ученика бе това. И не само да се радваме покрай Него, а и да научим голямото изкуство, как да застанем пред Него, какво да кажем и какво да искаме.

Среща с Учител на Земята е среща с Безграничността, среща с Реалността. Когато се връщаме на миналите години, струва ни се, че идеята лежи по-постижима, върхът по-близък. Днес, като че ли знаем как да застанем пред Него, изпълнени с благодарност. Знаем, че животът ни трябва да бъде израз на дълбока благодарност.

Изпитваме известна горчивина от нашето несъвършенство и нека да побързаме да кажем изпитваме и радост, че нашия копнеж днес е все така жив и свеж да пламти и грее в умовете, сърцата, душите да изпълним достойно задачите и целите си. Не жалим, че не сме знаели “много” и “всичко”, слушаме Го да казва: ”Не е нужно всичко да знаете. Доста ви е ако една стотна приложите от това, което казвам.” Ние казваме: Нека не жалим за онова, което не сме постигнали тогава, нека се радваме на това, което сме постигнали днес. Ученици сме, да правим грешки и да ги поправяме, да учим и всеки ден да се обогатяваме, за да научим великото изкуство как да застанем пред лицето на Великата Първопричина, как да се обхождаме с ближния и със себе си, как да застанем пред Учителя и как да благодарим за всичко, което сме получили и не престава да се излива върху нас.

Ще отнесем ли частичка от това познание, с което посрещаме тази година - светла стогодишнина и нейното благоухание ще ни придружава ли през вечността? На тази дата ние бихме си пожелали щото следващата ни среща да мине не само под знака на радостта и ентусиазма, но и под знака на разумността. Да бъдем озарени с дълбоко разбиране на великите Истини, които Той донесе в света. На тази година, ден и час, когато часовника на времето удари стотния път, ние бихме си пожелали да бъдем готови следващия път да Го посрещнем отвътре с ново съзнание и не само след един, два и повече века, хилядолетия, всеки ден, всеки час и миг, за да живеем винаги с идеята, че “дефилирате пред Бога и пред Учителя”, за да бъдем винаги с Него. Казва Той: “Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда”.

Идеята за Учител изпълва цялата Вселена. Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява живота на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина. Мощна и неразривна е връзката между Учител и ученик.

Учител това значи Великата Божия Мъдрост. “Един е Вашия Учител, много са неговите проявления.” Учителят на Истината не говори от свое име, а от името на Единния Учител.” Затова и Христос казва: “Не дойдох моята воля да изпълня, а тази на Отца, Който ме е проводил.”

Близо един век Учителя живя и работи в България. Неговата работа беше израз на висока принципност, на съвършена любов и на голямо безкористие; на правда, на святост за благото на българския народ и цялото човечество. Пред Неговото дело, живот и образ ние заставаме, за да изразим всичката обич и почит на които човек е способен на земята, за да изразим не само нашите чувства, не и за да разкажем какво е направил Той, но и да се вдълбочим в живота Му, учението и се проникнем най-вече от живия пример и преживеем дълбоко в душата неповторимото събитие. Учителят живя учението.

Той показа и доказа, че то е жизнеспособно и приложимо. Неговата сила беше там, че думи и дела се покриваха напълно. Той обогати столетието като го насити с много светлина и топлина и го нарече “Златно”. Той пося голямата нива със сити, живи и доброкачествени семена. Плодовете - чистата и добрата пшеница щеше да стане хляб и живот за народите. За себе си Той преживя величествения момент на богата жътва - последната Му разходка беше през класилата житна нива. Неговата работа - “малката работа” беше извършена изискано, до съвършенство.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...