Jump to content

8. Радвайте се и благодарете


Recommended Posts

8. РАДВАЙТЕ СЕ И БЛАГОДАРЕТЕ...

Нямаме редовни летописни бележки. Сега можем да прелистваме миналото и да се осланяме на спомените, които са още твърде свежи. Две десетилетия ни делят и четенето в книгата на преживяното край Него е още съвсем възможно.

Нямаме желание да препускаме, внимателно и съсредоточено оглеждаме изминатия път извървян близо до Него. Ще успеем ли да предадем неуловимото, красивото, изящното, което се разливаше край Него и което насищаше атмосферата с аромата на нещо, което сега се силим да предадем. Ако беше на земята Георги Радев, може би той би успял да направи това. Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един чудесен пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан. Понякога нашите теми за Него лежат неуловими и безплътни, усещаш, че имаш какво да кажеш, а не знаеш, как да го изкажеш, коя изразна форма да избереш, без да накърниш съвършената композиция. Един поетически лиричен стих би могъл всичко да разкаже и да изчерпи, една музикална фраза, когато се касае да уловиш величествени по своята простота образи.

Учителят беше близък и далечен свят, познат и непознат, разбран и неразбран и сега се опитваме с несръчни пръсти да разлистим тази книга и от всеки лист и дума да изтръгнем с мисъл и с перо необикновеното, което духовно ни обогати и което Той старателно криеше, а все не можеше, защото и Той като всички поданици на земята беше облечен в плът. Като всички Той дишаше, живееше край нас или ние край Него, докоснати от стрелата на необикновеното, неповторимото, което се изразяваше чрез обикновеното. Всичко у Него дишаше простота и величие, естествена непринуденост. Нищо не беше в състояние да наруши вътрешния ред и хармония, нищо не можеше да Го постави в неудобно положение, нищо не Го изненадваше, учудваше, смущаваше. Всичко у Него беше отмерено, изискано, недвусмислено. Когато заставаше пред Него имаше усещането, ч.е се намираш в един свят на пълна хармония. Еднакво беше силен, неуязвим, недокоснат за всичко, което се силеше да наруши равновесието Му. Неутрализираше всичко, което беше отрицателно и намираше смисъла на всичко, което за нас беше зло. Неговото лице еднакво отразяваше две характерни особености, две състояния и бихме добавили невъзможно беше да се правят сравнения, да се обобщава и класифицира. Лицето му носеше отпечатъка на сериозност и задълбоченост с всичките нюанси на дълбоко планинско езеро и на небе - просторно, безкрайно, осеяно с блясъка на всичките небесни светила и с всичката чистота и лазурност. По това небе можеше да се чете, живо и подвижно лицето изразяваше дълбока и светла мисъл и безкрайна мекота. Беше щастие да се гледа лицето Му, от чийто очи се струеше невъобразим мир, топлина, светлина. Всичко беше живот и трудно може да се уловят тия неуловими тонове и се изразят словесно. Както има моменти, когато небето е кристално чисто с оная мека синева, когато в ефира се носят небесни корали и човек изпитва окриляща радост и надежда, имаше моменти и не редки, когато Той сияеше като лазурно небе, светещо и великолепно. Това се случваше най-често по време на годишните събори, по време на някои неделни утра, когато сваляше великите истини и принципи, когато Словото прииждаше като обилните води на извор, заливаше всичко със светлина и топлина и превръщаше времето на истински празници на духа. Нещо се излъчваше от Него, което трудно бихме могли да изразим и атмосферата се насищаше от искрящия магнетизъм и от обилната светлина, която за очите на ясновидеца представляваше море от светлини. Незабравими ще останат тези часове, времето и пространството изчезваха и човек се превръщаше само на слух, защото е Слово, а Словото се слуша. Той разрушаваше тогава всичките прегради, вдигаше всичките бентове, издигаше човешката мисъл на недосегаема висота, освобождаваше човека така, да не усеща теготата на живота, да не усеща бремето, а ако го усеща правеше това бреме леко, поносимо, като обясняваше причините, променяше пулса и правеше големите изпитания възможни, предаваше на всичко нов смисъл, нова красота неподозираща, за да направи след всичко това достояние на човека света на необикновеното, за да се открие пред човека необозримия свят в който беше потопен. От неизчерпаемите съкровища, които Той притежаваше, от обилието в което живееше, раздаваше щедро - живителен извор на мъдрост, на светлина, на истина, на любов. Истинско духовно тържество, когато душата се нахранваше, насищаше се на оная храна и вода за която дълго е копняла. На Земята се беше случило необикновеното. Тъкмо него се опитваме сега да уловим и макар несъвършено да отлеем в някакъв образ, да го включим в някакво клише и го подарим с обич на ония, които не са присъствували на земята на този величествен концерт, но които един ден ще искат да знаят всичко, лишени от рядката привилегия да имат физическа среща на Земята.

Трудно е без платно и четка да се рисува Неговия образ, премного жив и пластичен, говорящ и топлосърдечен. И нека повторим като езера и като небе. И както най-близо до нас и най-желани за нас са слънчевите утра, така също беше щастие да се съзерцава Неговия образ. Край Него винаги се усещаше хармония и музика. Той умееше да се радва, да се смее, да благодари, да славослови.

През един такъв празничен ден и час ето какво каза Той:

“Имам едно желание:

Да бъде волята Божия.

Да дойде Царството Божие на Земята.

Да се прослави Името Божие на Земята - Великото за което всички сме призвани да работим.”

Неговият път беше път за всички. Този път лежеше здраво изграден, беше се погрижил за това, облян беше в обилна светлина.

“Няма друга воля като Неговата

Няма друг план, освен Божия."

Всичко Той вършеше от сърце. “Дойдох да ви науча, как да работите с любов. По това ще се отличавате от другите." Всичко Той вършеше с любов - работеше, говореше, служеше, помагаше. Всичко бе проникнато от трепета на правата мисъл, правото чувство, благородното желание да върши всичко с любов за Него беше закон.

Да, беше щастие да се гледа Неговото лице, беше щастие да се слуша, когато говореше, когато се радваше, когато благодареше, когато се смееше, когато гледаше. Лицето беше небе през май, когато синевата е ярка, а лъчите меки - рядко хубаво небе, което вливаше в душата на човека забравените звуци на една далечна и ожидана песен в която сега звучеше новото: "Радвайте се и благодарете, че живеете. Радвайте се и благодарете, че можете да слушате, радвайте се и се веселете и благодарете, че можете да бъдете събрани тук, радвайте се на доброто, което ви доведе тук, при мене, да се срещнете с Господа. Той е там, дето сме събрани ние. Бог е между нас.”

Денят трябва да е бил премного светъл, слънчев, топъл. Беседата е държана през май. Небето трябва да е било великолепно, отразяващо красотата на този месец и най-вече духовното, богатството, които без мярка се изливаха на земята. Един миг от този блестящ сезон опитахме се да уловим. Неговото идване на земята не беше нищо друго, а един великолепен майски ден, едно пролетно утро при блестящо кристално небе. А времето беше преходно, бурно и щеше да отнесе със себе си остатъците на една стара култура, която отшумяваше, за да даде път на новото, което пристъпваше.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...