2. Огнената вълна

[Ани]

2. ОГНЕНАТА ВЪЛНА

На времето, когато Христос донесе новото учение за Любовта и противопостави закона си срещу този на Мойсея, книжниците казаха: Рано е за това учение, ще отложим реформата за друго време. Но великите идеи и реформи не интересуват, как мислят хората. Те не идват случайно, не идват и без точно определено разписание. Те нямат обратно движение. Няма сила на света, която да ги върне назад. Великият план на Битието нямаше да се съобрази с желанията, интересите и хрумванията на обикновените хора, които се мъчеха да слагат прът на новото.

Онова, което се случи тогава не беше обикновено явление и всичко, което щеше да се случи до наши дни, носеше белега на неповторимото. Както тогава, така и сега великите преобразования щяха да станат и да се наложат, независимо от ония, които стояха начело, респективно за времето на Христа. Христовите принципи нахлуха в живота и като живителен поток напоиха земята и целия живот върху нея. Течението е било неудържимо и нищо не бе в състояние да спре вълната - огнената вълна.

Коя сила може да спре светлината и топлината напролет, когато слънчевият път на дни се увеличава и заедно с това и светлината и топлината. Има ли сила, която може да спре потоците да не текат, снеговете да не се топят и снежните преспи на часове да не се стопят? Всичката тази водна маса стихийно се стреми към предначертаната си цел - морето. Такава сила не съществува. Такова нещо се случи и по времето на Христа. Такъв е бил сезона. Независимо дали Христос бе приет официално или не, процесът бе неудържим. Пролетта беше в своята сила. И всичко, което се мъчеше да спре течението, не е било нищо друго, а пролетни бури, които са неизбежни в предпролетните дни.

Хората от това време могат да се откажат неподвижни и корави в своите разбирания. Те приличат на ледени планини и ония, които живеят в къщи направени от лед, здрави и устойчиви наглед, могат да си живеят спокойно до известен момент, разбира се. Такива са били тогавашните хора, смятаха, че ледените къщи са устойчиви и упорито казваха: “Ние вярваме в Мойсея, тебе не познаваме.” Моментът беше сериозен, съдбоносен. Възможността можеше да се пропусне. Не очакваха и не вярваха, по време, когато вълната вече беше в ход. Повеят от юг беше достатъчен, за да се почувствува, че сезона се сменя. Първата птичка долетяла от топлите страни кръжеше по заснежения още простор. Пролетта идваше. А заедно с нея - светлината и топлината. Снеговете започват тогава да се топят, къщите в които спокойно си живееха започват да се превръщат на вода и в миг всичко онова, което се смятало за здраво и непоклатимо започва да се разтапя от действието на топлината. Човекът също е облят от тази светлина и топлина, пролетта докосва и него. Никой не го пита иска или не - срещу топлината кой може да устои. Затова и всичко, което до вчера му се е виждало устойчиво, подредено, непоклатимо започва да се стапя. Това се случи тогава преди две хиляди години и човечеството опита действието на тази вълна, която периодически идва на земята, за да обнови човечеството и за да постави основите на нова култура. Всичко онова, което е старо и негодно за употреба, всичко, което не може да влезе в строежа на новото - разбирания, убеждения, морал, трябва да изчезнат, да се разрушат под напора на новата вълна, която приижда. Старото стяга като железен обръч мозъка и сърцето и фанатизма се превръща на учение и догма, с която само съживителните струи на новото могат да се преборят. Това е леденият период от една страна и горещата вълна от друга, които си дават среща за последен двубой.

Историята на това време е известна. Призивите на новото време бяха стигнали до нас в своята непокътната сила и чистота и за нас щеше да бъде лесно да разчитаме, не вече езика на символите, а езика на действителността - явлението не ни беше чуждо. Светът лежи открит пред нас и съвременността ни говори на ясен и разбран език. Не е нужно да гадаем и да превеждаме миналото.

Огнената вълна беше дошла. Родените в началото на този век щяха да бъдат обхванати от нея и нататък тя нямаше скоро да стихне, докато не докосне всички и не разтърси основанията на целия свят, който неминуемо се изправяше пред огромни реформи. Животът на цялото човечество щеше да бъде обхванато от пламъците на тази вълна. Неудържимо тя топеше леда на една епоха, която бавно отшумяваше, оставила великия си опит - животът никога няма да бъде оправен с омраза, с насилие, с неправда и с лъжа -всичко това беше достатъчно опитано, сега трябваше да бъдат прибрани тези дрипели на миналото, да изгорят в огъня, който пълзеше и човечеството да бъде освободено един път завинаги от тях.

Всичките сътресения - духовни, социални, икономически, държавни, обществени, семейни и лични не бяха нищо друго, а признак, че вълната действуваше в пълен ход. Пролетта беше настъпила, слънцето напичаше и ледовете се топяха. Дали хората разбираха или не онова, което ставаше, не беше от значение, вярното, обаче, беше това, че всички опитваха огненото дихание на епохата, пулса на новото, пукането на ледовете, всичко това нямаше да спре, докато определената работа не приключи, крайната цел не бъде постигната. Раждането на новото съзнание, реализирането идеята за братството между народите, разрешаването на всички противоречия между народите с мирни средства, ликвидирането завинаги с войната, новото отношение между хората и народите това бяха новите лозунги на двадесетия век, които чакаха да се реализират не на думи, а на дело. Ледовете се топяха вътре в човешкия ум и сърце, хората бавно стигаха до идеята, че нямаше друг изход за уреждането на всички конфликти и противоречия, освен само един - мирния - любовния. Народите дойдоха до убеждението, че в света става все по-тясно за насилието, за диктатурите, каквито и да са те, за лъжата, за жестокостта, за неправдата. Съвременния човек усеща, че нещо става, някакъв страшен безизход, някакъв хаос, който не разбираш откъде и защо идва. Липсата на перспектива отежнява положението, хоризонтите са помръкнали и безсмислието на живота обхваща големи размери. Няма изгледи живота да навлезе в нормални релси и човечеството да си отдъхне както през “старото доброто време”. Кризата не е само в материалния свят, но и в духовния, там тя се вдълбочава и сякаш получава своето критично състояние. Имаш усещането, че пътуваш по океанските води и бурята е толкова страшна, че вече не си сигурен ще стигнеш ли спасителния бряг или не.

Пролетта никога не идва тихо и мирно. Преходният период -предпролетните дни, ранните предпролетни утра, носят отличителните белези на нещо бурно, стихийно, сменяващо резки амплитуди и силни природни пулсации. Пролет се е задала. Процесът и тук е същият - пролет се е задала, огнената вълна на любовта в пълна готовност действува. Дали разбират хората какво става в света или не, за нея не е важно. Всичките усилия, които народите правят, за да се споразумеят, побратимяват, да разрешат задачите по мирен начин, всичката борба отвътре, не е нищо друго, а признак, че огнената вълна е докоснала всички. Тя е еднакво мощна и за отделния човек и за цялото човечество. Няма да има човек на земята, които да не усети по някакъв начин. Пролетта, когато идва еднакво докосва всичко живо на земята. Всичко, което носи дихание на живот усеща нейния прилив и бърза да отзвучи. Великата вълна на любовта ще стигне до всеки човешки ум и сърце и до всеки дом. Всичко, каквото става по света днес е последствие на тази вълна, която действува по всичките посоки. Тя ще разтопи всичките ледове и ще разруши всичките бентове, ще направи негодни всичките стари схващания за морал, за любов, за братство, за религия, за истина, за възпитание, за наука.

Човечеството ще бъде принудено в светлината на нашето време да направи преценка на онова, което има и на онова, което трябва да придобие и изработи. Животът със старите разбирания ще бъде невъзможен. Нови разбирания, нови методи, нови правила, нова хигиена, нов морал. Само така човек ще излезе обновен от хаоса на двадесетия век, за да живее отсега нататък не в къщи направени от лед и прояви не старото егоистично, себично чувство, а новото любовното, братското.

Огнената вълна, която е вълна на любовта ще разтопи старата епоха на егоизма, на лъжата, на омразата, на неправдата. Всичко това трябва да бъде заменено с новите идеи, които ще дадат нов облик на целия духовен и материален живот. Новото идва не по принуда, не случайно, а по силата на неизбежното. Астрономическият часовник, който отбелязва равноденствения час е ударил. Пролетта вече е оповестена. По нашето небе първата прелетна птичка вече лети и пее. Кой може да спре нейния ход? Коя сила може да заповяда на слънцето да не грее? И кой може да продължи с един миг нощта? Ледовете се топят, потоците се стичат отгоре и пъпките на дърветата чакат последен миг, за да се разпукнат. Атмосферата е наситена със сладостния дъх на прииждащата пролет. Една стара епоха отшумява и нова се ражда.

Красивото, прекрасното се съдържа в устрема на хората достойно да я посрещнат, живителният й огън да е очистил умовете, сърцата на хората, за да не изгори човекът в нейните пламъци, нито да се удави в разтопените й води. За да каже човекът на новото съзнание, не както по времето на Христа: Рано е това време, рано е за това учение, а да каже: Тъкмо сега му е времето.

Като ранна птичка Той дойде, и донесе едно ново учение - принципи, правила, методи, знание, ключове, с които човекът щеше да си помогне, да мине необгорен през пламъците на вълната. Не е много хубаво времето преди настъпването на пролетта, така е в природата, така е и в живота. Двадесетият век са ранни предпролетни дни - нека това не ни плаши, пролетта ще дойде, непременно ще дойде и всичките облаци на нашето небе ще се разпръснат, целият хаос в който човечеството страда и се бори ще изчезне. Небето ще се разчисти и слънцето ще поеме своя поход на север и дните ще станат топли и дълги - новото ще дойде и човекът ще благодари, че след нощта идва деня, след зимата - пролетта, след големия хаос – хармонията.

Учителят за това дойде, да оповести идването на вълната и да връчи необходимите снаряжения, как да излезе човечеството здраво и читаво от ледения обръч на безлюбието, за да приеме топлата милувка на любовта, живителния пламък на новото.