Jump to content

5. Разбиране и неразбиране


Recommended Posts

5. РАЗБИРАНЕ И НЕРАЗБИРАНЕ

Зрънце по зрънце сега трябва да събираме частите на една цялостна и жива картина, която трябва да възстановим. Картината е премного ценна, истински шедьовър, за да я подминем, тогава дори и когато не я разбираме. Учителят казва: “Ще ме намерите в това, което съм говорил. Моите думи, това съм аз.” Ние не знаем дали ще ни се удаде да съберем частите на цялото, за да изградим Неговия образ. Животът и Словото бяха два свята, където сега се опитваме като в океан да потопим ръцете си и уловим ония бисери, които ще ни помогнат да създадем един макар и относителен облик на онова, което Той поднесе на света като скъп дар и на това, което Той беше. Наричахме го Учител, защото учеше човека на великото изкуство да живее правилно. Наричахме Го още Учител на Любовта, на Мъдростта, на Истината, защото цялото учение беше построено върху тези три принципа на живота. Еднакво Той говори за тях, като даде забележителни образци и подкрепи всичко с примери. Трите принципа бяха като три пълноводни реки, които пояха целия живот, като го обновяваха и възрастваха. Те стояха мощни и неделими и разчистваха пътя на новото човечество, което пристъпваше в света, за да реализира в пълнота онова, което наричахме духовен живот. Трите принципа имаха цената на основните елементи на земята, които поддържаха физическия живот.

Една тема, обаче, за Него беше всекидневна, централна и най-важна. Всичко останало се групираше около нея. Темата за Любовта, която Той задълбочи и разшири до всичките възможни граници. Наричаше тази епоха, епоха на Любовта и добавяше: “За Мъдростта и Истината ще дойде друга епоха.” Любовта беше най актуалната задача, необходимостта от любовта никога не е била така силна, както през нашето столетие. В името на Любовта се вършеха много престъпления. Любовта беше най-поругана, каляна и валяна. Избра именно нея и говори за любовта, така и толкова, както никой преди Него. Любовта за Него беше като въздуха, като светлината, водата и хляба. Разглеждаше я всестранно, за нея имаше цели беседи. В “Трите основи на живота” Любовта беше дадена като дълбока наука, която трябваше да се разучава. Всичко казано за Любовта беше класическо по своята дълбочина, яснота и величествена простота. В една от беседите за Любовта Той каза: “Всичко, което говорих до тук за Любовта е само предисловие”. Какво имаше още да говори за нея и до какви върхове щеше да изкачи човешкото съзнание, за да му покаже всичките й аспекти? Не се съмняваме, хоризонтите щяха да се разширят и колкото повече разкриваше същността на този важен принцип, толкова науката за Любовта щеше да се обогатява, а заедно с това и съзнанието на човека щеше да се повдига.

Нещо не достигаше на човека и неговото съзнание не можеше да приеме обилието на известни ценности, нямаше такъв съсъд, за да ги смести и поради това Учителят не разкриваше целия диапазон на тази толкова сложна и дълбока материя, в чийто пламъци горяха, мъчеха се, страдаха, мъчейки се да разрешат трудните конфликти и поемат пътя на една разбрана любов.

Когато говореше за Любовта, на места Той се спираше и казваше. Стига ви толкова, не можете да разберете, не можете да носите.” Ясно беше, защо Той не продължаваше нататък, защо не разкриваше многото врати и прозорци на този храм и не развеждаше човека всред това голямо познание, което щеше да му натежи или повреди. “Стига толкова, не можете да носите повече . При това Той за нищо не се скъпеше, щедро разливаше като дълбок и непресъхващ извор, който непрестанно бликаше.

Любовта беше рефрена на Неговите лекции и беседи. “Едно ти не достига” - беше казал навремето Христос и това едно не беше нищо друго, а Любовта. А Учителят добавяше: “В предисловието съм на Любовта”. Голямото, важното съдържание още стоеше опаковано и чакаше човека и благоприятния момент, когато щеше да го разбере и използува. Трудно, дори невъзможно е да се предава висша математика на ученици от долните класове. Любовта представляваше висша наука, за която се изискваше просветени умове и чисти сърца. Глупавият нищо не разбира от Любовта. Той нито обича, нито позволява на други да го обичат. Любовта подразбира известна интелигентност Любовта не е храна за глупавите.

Малкото, от Негово гледище, което говори за Любовта в същност не беше малко. Никога темата няма да може да се изчерпи и в този вид и размер в който е дадена. И “малкото”, което даде дали се асимилираше, дали се разбираше, дали се прилагаше? Нямаме право ние да задаваме тези въпроси, но си позволяваме да докоснем тая страна на въпроса, когато се натъкваме на един пасаж: “Толкова години говоря за Любовта, но не знаете колко страдания и мъчения съм изтърпял за тази любов.”

Той виждаше неразбирането на Любовта, този важен принцип на чийто основи се градеше живота. Онова новото, свежото, красивото, обвеяно с топлина и светлина, което се слушаше, кристализираше в старите и оръфаните форми на една Любов, която не беше разбрана. “Каква неразбранщина съществува в този свят и колко изопачени са понятията за Любовта.” С тия къси реплики, Той ни връщаше в света от който идвахме, където формите на Любовта лежаха стари, неверни, унаследени, статични. Втълпени и внушени от оная огромна армия от хората на изкуството, които свиреха фалшиво, възпитаваха неправилно, разбиранията за Любовта вършеха големи поражения. В тях нямаше здравото, вярното, реалното, присъщо на любовта, а субективни и неверни схващания, добити от личен опит и невярна представа за истината. Човечеството е подведено и криво направлявано от много фактори, като се започне от майката и се свърши с възпитателите в което число са писателите, тия инженери на човешката душа, които не винаги са добре осведомени. На човека не му се казва истината относно любовта. Философията на любовта в основата е сбъркана и изопачена, смляна от обикновените разбирания, напластени с дебел слой прах. Любовта на земята е снижена и мястото, което са й дали е неправилно. Помрачен е нейния блясък, развенчана е нейната сила, поразена е нейната чистота. Любовта не би се познала, толкова тя е изопачена.

Учителят направи от нея всекидневна тема. Тя бе разгледана от всички страни. Нужно бе това, много нужно, защото човекът жадуваше да чуе истината за нея. Учителя поднесе науката и философията на Любовта. Като узрял на слънцето плод тя бе предложена на човека. След като човек е пил вода от много извори, сега му предстоеше да опита чистата, планинска вода - нека да я опита, след като бе опитал некачествения хляб, нека сега опита пресния, пшеничен хляб. Идеите се опитват като семената; не е трудно да се утвърди тяхната жизнеспособност.

Защо Учителя трябваше да изтърпи страдание от неразбраната любов? Нямаме дневник под ръка, за да проверяваме случаите, пък не е и нужно. Живяхме покрай Него и много неща можеха да се видят и разберат - изрезките сега допълват и ни помагат да възстановим много ценни истини и принципи, положения, които ни запознават с примерите и живите образи. Не е трудно да си представим човека, който създава мъка и страдания на Учителя заради Любовта. Неразбраната Любов стои на дъното на всички недоразумения и конфликти, огорчения, мъки. Хората сами си причиняват страдания и правят живота си по-тежък отколкото е. Неразбирането на Любовта е неразбиране на великите принципи на Битието, неразбиране и на елементарните прояви на разумния човек. То е, което поставя човека на ненужни изпитания. И Учителят дори не е пощаден от неразбирането на хората, от глупостта им да опитват и Неговата Любов.

Учителят можеше да изтърпи. Той всичко можеше, само едно не можеше - да си служи с насилие и търпеше ония, които упражняваха насилие. Търпеше недоволството, неблагодарността, непослушанието. Взети в куп те бяха израз на безлюбието. Който не разбираше Любовта, искаше нещата да станат, както той намираше за добре. Нещата не се даваха на готово и не навреме. Липсваше им вяра, липсваше им и смирение да чакат, да вярват и да приемат всичко с благодарност като израз на любовта.

Неразбирането на Любовта се изразяваше още чрез своенравие, което винаги съдържа в основата си един твърд, упорит, личен елемент, който разваля хармонията на отношенията не само с ближните, но и с Учителя. Ученикът няма право да изисква нещата да станат, както той ги иска и разбира, а както Неговият Учител ги нарежда. Стълкновението при неразбраната Любов е на лице. За нас е важна принципната страна на въпроса, един аспект на любовта при който разбирането и неразбирането играят важна роля в развитието на ученика. Любовта е голяма наука. Интелигентният трябва да пристъпи към нея с всичката сериозност и дисциплина, която изисква буден ум, благородно сърце и красив устрем. Да разбираш любовта означава, разбирането на великия ред на Битието, Великата Разумност, Която реди живота на човека, не както той иска, а както Любовта иска, Любовта на Учителя, която стои зад ученика и реди неговата съдба. Когато ученикът разбира Любовта, той знае, как да застане пред лицето на Учителя, как да приеме светлината и топлината, как да отзвучи и как да прояви послушанието и вярата в Любовта и в Него, Който не само говори за Любовта, а ежеминутно я проявява. Неразбирането на любовта може да причини страдания на Учителя и едновременно може да спъне ученика в неговия път.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...